The Amber Bar

Лукави пламъчета заблещукаха в очите на Мария. Пееше й се и тази вечер дори щеше да се направи на учителка. Тя остави няколко банкноти на бара за питиетата и скокна от стола.
- Тогава да тръгваме.
Мария направи един жест на Алекс и се запъти към изхода.

Насам: https://hollywood.bulgarianforum.net/t129-topic

Нощта вървеше към своя край, но не и за мен. О, за мен тепърва започваше.
Облякох една от любимите си рокли и се насочих към Amber Bar-a. Време беше отново да се върна към стария начин на живот, макар и да не ми се занимаваше с папараци точно сега.
Тръгнак към вътрешността на заведението и се настаних на едно от сепаретата, което ми се стори по-уединено. Старите навици умират трудно - исках да съм далеч от чуждите погледи, поне за тази вечер.
До мен се приближи младо момче и с типичната чаворна усмивка, си поръчах едно уиски с лед. Усещах погледите на околните приковани в мен, но не ми направиха впечатление. Мъжкото внимание не ми беше чуждо.

Момчето от по-рано се приближи към към мен с две чаши в ръка и в началото помислих, че изпълнява две поръчки едновременно. Но когато постави уискито ми и едно мартини пред мен, на лицето ми се появи озадачено изражение. Не помня да съм поръчвала барман за компания.
- Поръчката ви и.. - посочи към мартинито, а след това и към бара. - От господинът ей там.
Погледа ми проследи жеста му и с изненада открих позната физиономия. Кимнах на момчето, все така загледана в Алекс и бавно доближих устните си до чашата, отпивайки от нея. На лицето ми се изписа лукава усмивка и кимнах към свободното място до мен. Като че ли Алекс се замисли за миг, но после взе питието си и се насочи към мен.
Неписано правило: винаги получавах това, което исках. И винаги съм обичала вниманието. Следях движенията му, докато си проправяше път към мен и пресуших чашата мартини, избутвайки я настрани.
- Ще ме разглезиш, знаеш ли? - изрекох с дълбокия си глас, щом Алекс застана пред мен. - Отдавна не съм си плащала сама за питиетата. - добавих, срещайки погледа му.
Всъщност, ако трябва да бъдем честни, почти никога не бях плащала за питиетата си, но реших да не споделям този факт.

Говореше толкова бързо, че едва успях да разбера какво ми каза.
- Спокойно, Алекс, всичко е наред. - отвърнах през смях. Личеше си, че все още бе нервен, заради случилото се в караоке бара. Е, явно тук опитът си казваше думата. Не за първи път бях на косъм от съсипване на нечия връзка, с тази разлика, че тогава наистина ставаше дума за изневяра.
Прехапах устни и се въздържах да изрека това на глас, а вместо това отпих от уискито си. Последните му думи привлякоха вниманието ми и приковах погледа си в него.
- Господин Купър, нима казвате, че вече не сте обвързан? - попитах с престорена нотка на изненада в гласа си. Изглежда все пак отново съм разделила млади влюбени. Три пъти ура за Ребека.
Но подробностите около случката най-малко ме вълнуваха в този момент. А и май Алекс също не беше в настроение за обстойни разкази. Смяната на темата, потвърди мислите ми.
- По-твърди, моля. - отвърнах с игрива усмивка и отново отпих от уискито си. Надявах се преводачът да помни, че имах афинитет към питиетата.

Бързо пропъдих палавите мисли, които се завъртяха в главата ми. Може и да бях актриса, ала щом се отнасяше до това.. Е, понякога емоциите имаха навика да се изписват на лицето ми, особено когато в картинката бе намесен и алкохол.
Засмях се на коментара му и в очите ми пак проблясняха искрици.
- Не, драги, за втори път тази вечер ти ще се опиташ да се напиеш. - поправих го със закачлива усмивка. - Аз държа на алкохол, а и.. - приближих се мъничко към него, за да подшушна: Нали помниш какво ти казах за ефекта на алкохола върху мен? - полюбопитствах с игриво изражение и се отдръпнах, преди да е казал нещо.
Допих останалото в чашата си, без да откъсвам поглед от неговия и бегло усетих, когато донесоха новите ни питиета.

Погледнах го, а палавата усмивка не се отделяше от устните ми. Той определено не знаеше с кого се забърква. Бях съблазнявала, подлудявала и после захвърляла толкова много мъже, че едва ли им помнех бройката. Играех си с тях докато не ми омръзнат. Е, по всичко изглеждаше, че Алекс скоро щеше да разбере с кого си има работа.
- Мисля че и двамата знаем какво имах предвид. - отвърнах със закачлива нотка в гласа си, а в погледа ми отново заиграха тъй познатите игриви пламъчета.
Подсмихнах се леко, ясно съзнавайки къде може да свърши всичко това. Знаех какъв ефект имам върху мъжете и умело използвах това в свой интерес.
Отпих от уискито, поглеждайки Алекс над ръба на чашата.
- И повярвай ми, безпаметните ми напивания се броят на пръстите на едната ми ръка. - изрекох с плътния си глас и му намигнах.
Все пак прекарвах почти всяка вечер в някой бар, което значеше, че алкохола задължително присъства в картинката. След време просто привикваш към натрапчивата болка в главата си. Сега обаче силно се надявах да не се впуснем в едно от онези глупави състезания "Кой ще падне последен под масата".

Погледа му се задържа върху моя малко повече от обикновено и донякъде предположих следващия му ход.
Да, не бях толкова изненадана, когато скъси разстоянието помежду ни и усетих дъха му по рамото си. Изненада ме това, че реши да предприеме нещо. Едва ли не си бях изградили мнение, че е несигурен в действията си и постоянно нещо го спира. Е, изглежда тази вечер нямаше никакви бариери, щом устните му откриха моите.
Не се отдръпнах, а отвърнах на горещите му устни. Целувката бе по-сладка, отколкото си бях представяла. Впих страстно устни в неговите, наслаждавайки се изцяло на момента, а ръцето по гърба ми, караха по цялото ми тяло да премине тръпка на удоволствие и наслада.
Усетих любопитните погледи, вперени в нас, но както винаги - не ми правеха особено впечатление. Останалите хора в бара да вървят по дяволите.
Устните и на двама ни станаха настоятелни, а Алекс ме притегли по-близо към себе си, ала точно тогава реших да се отдръпна. Харесваше ми да си играя с мъжете и съдейки по замъгления поглед на мъжа срещу мен - целта ми бе постигната.

След съвсем кратко време Ребека се отдръпна. Малко се очудих, защото целувката ми хареса, а предполагах и на нея. Забелязах, че няколко посетители на бара открито ни гледаха с любопитство и се замислих дали Ребека не се бе притеснила от това. Бързо отхвърлих това предположение, защото тя не беше от този тип хора. Тя си играеше открито с мен, но не беше първата, която го правеше и не ме изненада толкова много. Отпих от уискито, което седеше пред мен, все още не отдръпвайки се от Бека. Едната ми ръка продължаваше да я масажира леко по гърба, а другата започнах да придвижвам бавно от коляното, до свивката, по дължина на цялото и бедро. Засмях се леко и прошепнах:
- Ще си играем ли, Бека?

Прехапах устни, когато усетих ръката му върху крака си. Караше ме да изтръпвам при всеки негов допир.
Прокарах леко пръст по устните му, после брадичката и надолу към голата кожа под ризата му, а леденият ми допир го накара да настръхне.
На устните ми се изписа самодоволна усмивка и се доближих до ухото му, като леко го докоснах с език преди да прошепна:
- Аз винаги си играя, Алекс. - леко вдигнах глава и на милиметри от устните му добавих: Да видим колко е голямо търпението ти.
Отръпнах се от него, а самодоволната усмивка не слизаше от лицето ми. Допих останалото от уискито си и избутах чашата на страни. Хвърлих палав поглед към Алекс и знаех, че целта ми е постигната - той вече ме желаеше. И двамата жадувахме за близоста на другия, но аз имах търпение. Думите бяха излишни, а дрехите бяха просто поредната пречка, но всичко бе въпрос на време.

Тих стон се окъсна от устните ми, когато той отново ме целуна. Колкото и да ми харесваше да си играя, мъжът трябваше да показва силата си.
Преплетох ръцете си зад врата му, галейки игриво кожата му. Самата аз не знаех колко още мога да издържа, след тази целувка. По всичко личеше, че и Алекс турдно се сдържаше вече - търпението му бе към своя край.
Отръпнах се съвсем леко и прошепнах срещу устните му:
- И сам можеш да сложиш край на игричките. - усмихнах се дяволито и отново доближих устни към неговите, изкушавайки го да си открадне поредната целувка.

Пълен с изненади. Такъв беше Алекс. Винаги ме е бивало в предугаждането на нечий действия, особено на мъжете. Но когато мъжът до мен ме прехвърли в скута си, бях приятно изненадана. Да, не се познавахме от много дълго, но не предполагах за тази страст, която се крие в него.
Ръцете му шареха по тялото ми, което откликваше на всеки негов допир. Леко извих гръб и бавно се приближих към устните му- поредната закачка от моя страна. Движех устните си бавно и усетих как го подлудявам още повече. Откъснах се от него и прошепнах:
- Къде искаш да продължим?
Беше повече от ясно, че търпението и на двама ни се е изчерпало. Желаехме другия неистово и сега просто губехме време в излишни приказки.

Дишах накъсано, а кожата ми сигурно пареше.
Да пием по нещо? Той наистина ли вярваше, че веднъж след като останем сами, ще пилея време в пресушаване на чаши?
Нова самодоволна усмивка се появи на лицето ми.
- Води ме. - изрекох, но този път не го прошепнах - бе съвсем ясно. Имах нужда от близостта му.
Той се усмихна в отговор и всякакви думи станаха излишни. Изправихме се набързо, макар и все още под известно влияние от всичките тези милувки. Хванах ръката му и го оставих да ме води към изхода на бара.
Сега, когато бяхме далеч от любопитните погледи и задимената обстановка, го погледнах само за миг с една загадъчна усмивка и го оставих да ме заведе в домът си, жадувайки за ласките му.

Събудих се след дългия следобеден сън.Който определено можеше да се каже ,че не е никак следобеден,когато погледнах часовника си показваше почти единадесет. Със сигорност нямаше да мога да заспя,за това реших да се облека и да излезна малко . Обелкох обичайно спортно елегантните си дрехи и се запътих към вратата. Шофйора ме чакаше пред вратата отваряйки вратата на колата. Внимателно и грациозно се качих вътре и му казах да ме закара до най-близкия нощен бар.Не след дълго спряхме пред бар The Amber Bar,той слезна и ми отвори вратата,и излезнах от вътре.Казах му ,че като искам да се прибирам ще му звънна да дойде да ме вземе.
Влезнах вътре и както винаги събрах погледите върхо себе си, а след това без да обръщам много много внимание се запътих към бара.Седнах и извиках бармана
- Едно Матрини - казах му аз и извадих кутията си с цигари от чантата