The Amber Bar

Мария реши, че има нужда от малко почивка и затова отиде да отдъхне в бар Амбър. Животът в Холивуд вече не й се струваше толкова вълнуващ, колкото в началото и беше на крачка от това да се върне в Ню Йорк при любимата си опера, всичките си приятели и кариерата си на певица, която тук явно нямаше да потръгне. Беше попаднала в нещо като сатурнова дупка и то доста преди определените от зодиака 40 дни.
Госпожицата се настани на бара, защото нямаше компания, с която да сподели сепаре, и си поръча една бира. Все още не беше в настроение за нещо по-твърдо. Когато надеждата й, че ще възстанови идеята за правене на клип към наскоро записаната си песен, напълно умреше, тогава щеше да дойде времето за мартинита и непознат в края на нощта.

Мария се заслуша в разговора на двете жени до себе си. Нямаше какво особено да прави и затова просто пиеше и оглеждаше хората. Може би щеше да се натрапи на някоя компания ипреди да се е напила прекалено много. Искаше да има кой да я закара до дома й след края на нощта. А как безумно много й се пееше или свиреше! Холивуд беше безумно скучен за онези, оито не искаха да създават ключи около себе си или да се занивамат с псевдо шоу бизнес. Като чели в целия град не се снимаше нито един филм и всички актьори бяха наизлезли по заведенията, за да ги снимат папараците с новото им любовно завоевание или нещо от този род. Суетата на висшето общество никак не се харесваха на Мария. Ма никога нямаше да се впише сред снобарите. Как изобщо беше попаднала тук?

/ Извинявам се на Александра, че не писах, защото вчера имах изпит. Надявам се да направим едно РП все пак.

- Няма проблем. - смотолеви Мария, докато вече тършуваше из чантата си за носни кърпички.
Алкохолът не оставяше петна, така че нямаше да е кой знае колко страшно да остане мокра за малко. Това момиче обаче изглеждаше една идея по-пияно от певицата, щом започваше да става непохватно. Все още капка здрав разум беше останала в главата на Мария и тя й подсказа, че трябва да държи под око съседката си по столче.
- Между другуто, аз съм Мария. Приятно ми е. - каза тя и се усмихна, а очите й вече блещукаха от изпития алкохол. След още една чашка вече щеше да е способна да се качи на бара и да се разхвърля в ритъма на музиката, която все повече се усилваше. Времето напредваше и новите посетители не искаха просто да си поговорят.

Бързаш като пишеш. Имаш и повторения. (:
- Селена

Безплатно питие не можеше да се откаже.
- Мартини. - поръча си Мария, макар че й беше още рано да се напива. Не беше станало достатъчно претъпкано, за да не привлича внимание. Не че беше много известна, просто искаше своето лично пространство и го пазеше със зъби и нокти.
- Надявам се да не чакаш никого. Тази рокля ми е една от хубавите. - излъга певицата. Имаше доста по-добри тоалети оттози. - Компанията на по чашка изкупва вината най-добре.
Тереза се направи на ни чула, ни видяла. Алекс до преди малко беше с някакво друго момиче и сигурно чакаше някого. Рядкост бяха самотните хубавици наоколо, поне не в този час. Около полунощ щеше да се напълни със свежо крехко месо за койотите.

- Съвсем не. - отвърна мария и с параден жест изяде маслинката от току що приготвеното мартини. Винаги обичаше да го прави, особено докато я гледаха.
Въпросът беше защо една жена в нощен клуб ще иска да седи до друга жена. Първи вариант: Беше лесбийка, втори вариант: зарязана от някое гадже и трети вариант: в търсене на ново гадже, но с много време за убиване. Алекс не изглеждаше да има желание да опита нещо нестандартно, което изключваше първата възможност до някъде за съжаление на Мария, значи трябваше да е някоя от другите две. Може би с течение на вечерта щеше да разбере.

Мария беше на път да излъже. В Холивуд не беше кой знае колко престижно да си оперна певица. В света на шоу бизнеса по-важна беше извесността, а не образованието и квалификацията. И все пак реши да бъде честна. Искаше да види изражението на лицето на Алекс, когато чуешенетипичната професия.
- В момента - с нищо. Търся си работа, само че не е толкова лесно. Ако в този град имаше опера, щеше да е по-лесно. В Ню Йорк бях оперна певица. А ти? - бързо върна топката Мария.

Фигуристка значи - още една странна професия. Тук човек можеше да срещне хора от всички браншове и най-вече занимаващи се с изкуство.
- И кога ще ме научиш да се пързалям? - изнахалства Мария. Тя никога не се беше качвала на кънки, защото я беше страх от обувки, които се държат само на едно тънко парче метал, само че с времето танците на лед й бяха станали интересни.
- Ако го направиш, ще те науча да пееш още тази вечер в някое караоке. - Тереза направи една кисела физиономия, поглеждайки русото Брби, което пееше в момента един от най-нашумелите хитове и не вкарваше нито една нота от партитурата. - И без това тази тук ми лази по нервите.