Los Angeles
Добре дошли в Холивуд - мястото, където всичко е възможно. Присъединете се към нас и се забавлявайте.

Join the forum, it's quick and easy

Los Angeles
Добре дошли в Холивуд - мястото, където всичко е възможно. Присъединете се към нас и се забавлявайте.
Los Angeles
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.

The Amber Bar

+8
Стейси Хатауей
Кейт Бекинсейл
Алекс Купър
Ребека Хърд-Ууд
Самър Делгадо
Александра Делгадо
Мария-Тереза Мичъл
Eleonor Chloé Bennett
12 posters

Страница 5 от 5 Previous  1, 2, 3, 4, 5

Go down

The Amber Bar - Page 5 Empty The Amber Bar

Писане by Eleonor Chloé Bennett Нед Яну 02, 2011 5:55 pm

First topic message reminder :

The Amber Bar - Page 5 The_Amber_Bar
Eleonor Chloé Bennett
Eleonor Chloé Bennett
Do you believe in love at first sight, or should I walk by again?
Do you believe in love at first sight, or should I walk by again?

Име : Елеонор Мадисън Бенет
Брой мнения : 3214

Върнете се в началото Go down


The Amber Bar - Page 5 Empty Re: The Amber Bar

Писане by Стейси Хатауей Съб Фев 18, 2012 9:51 am

Страшно съм му благодарна, че ме освободи от това, което може би щеше да се случи с непознатия. Този път наистина щях да отида твърде далече. Сега когато той беше заел мястото на момчето се чувствах много по-добре. За каратък момент съжалих неговата от преди малко. Бях сигурна че тя имаше желание за нещо повече от един танц. След това когато чух предложението му, нес е сдържах и започнах да се смея. Всичко бях очаквала, но това вече беше прекалено. Утре когато нее изпил нищо ще мисли по друг начин, а пък и на мен ми твърде рано да се омъжвам.
- Мисля че си прекалил с уискито и дори не осъзнаваш какво каза туко що.- казах все още смееща се.- А пък и откъде знаеш че няма да ти сасипя живота.
Отношенията ни до сега бяха доста странни, но никога не са можели да се нарекат сериозни. Просто никога не сме го искали. Забавлението беше това,което устроиваше и двамата, а при други случаи бяхме просто приятели. Никой до сега не е изричал нищо гласно, за никакъв вид връзка. По-скоро и двамата бяхме играчки, които просто си разменяха ролята.
Все още танцувахме, а той беше обгърнал талията ми. Чувствах се странно добре и не ми се сядаше, но рано или късно трябваше да го направим. Според мен беше по-добре да е рано от колкото късно, защото иначе не знам как щях да се отдръпна. Само че първо щях да изчакам песента да свърши. От нея не оставаше много, така че след няколко секунди вече чувахме финлните думи.
-
Стейси Хатауей
Стейси Хатауей
Famous
Famous

Име : Стейси Хатауей
Брой мнения : 3120

Върнете се в началото Go down

The Amber Bar - Page 5 Empty Re: The Amber Bar

Писане by Skylar Hadley Съб Фев 18, 2012 10:07 am

Да ми съсипе живота?...

- Би било много гадно. – усмихнах се. – Затова нямам такъв.

Скитосването не се броеше за живот. Сандвичите по заведенията за бързо хранене, понеделничните специалитети в евтините закусвални, спането по хотели, пейки, изоставени фабрики, печеленето на пари с нелегални дейности, паническият страх от чувствени песни, лигави моменти и ужасният характер, отблъскващ всички... хм... нормални хора... това не можеше да се нарече живот. Може да бях спасил много животи по време на скитанията си и да бях променил още два пъти по толкова съдби, но мен никой никога не се беше наемал да спаси или промени. Това беше мисия невъзможна. Така че не можеше да става въпрос за никакъв живот.

Или поне не за нормален такъв.

- Спокойно, той вече е съсипан – крайчетата на устните ми незабележимо увиснаха. – Не мисля, че е останало нещо, което да съсипваш.

Песента свърши и аз се насочих обратно към бара, канейки с поглед Стейс да ме последва. Планирах да изпия трето уиски, последвано от четвърто, пето, шесто и така, докато вече не ходех, ами лазех. Наистина не ме интересуваше защо бях решил да направя това, но беше факт, че щях да го направя и едва ли имаше каквато и да бе висша сила, която можеше да ме спре, когато съм решил да направя нещо.
Skylar Hadley
Skylar Hadley

Име : Скайлар Хадли.
Брой мнения : 66

http://dark-thoughts.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

The Amber Bar - Page 5 Empty Re: The Amber Bar

Писане by Стейси Хатауей Съб Фев 18, 2012 12:03 pm

Винаги човек имаше какво още да изгуби. Мислиш си че няма накъде да стане по- лошо и съдбата ти показва, че не е така. Винаги може да бъде и по-зле от това което е в момента. Странно беше как когато най-силно се молиш за нещо хубаво винаги става по-зле. Седнахме на бара, а неговото желние към алкохола тази вечер ме учудваше. Нямах намерение да го оставя да се напие. После иначе трудно щеше да ми се получи варианта с прибирането.
- И понеже си решил, че всичко е съсипано, дай сега да се напиеш.- казах заядливо.- Не ме интересуват намеренията ти към алкохола, но бъди сигурен, че ще изпиеш максимум още две чаша и след това си тръгваме.
Нямаше да го оставя и да кара.Сега можеше да си мисли, че съм лоша но на сутринта щеше да се осъзнае. Не можеше д ами се сърди дълго, поне в това вече се бях убедила. Напоследък бях свикнала аз да съм тази, която пие повече , но този път си бяхме разменили ролите. Сега беше мой ред да чета лекции и да бъда загрижена.
- Защо не си намериш, някоя свестна законна работа?
С тази негова работа ме беше нон стоп страх да не загази. Притесняваше ме кога ще ми заяват, че нещо лошо се е случило. Можеше поне да опита през свободното си време дад се занива с нещо, което да няма опасност от полицейска, съдебна или каквато и да е законна система. Отпих от колата която беше отпред и се обърнах към него. Почти бях сигурна че отговора ще му е отрицателен, но пък имаше и някаква малка наджда че ще се вразуми.
Стейси Хатауей
Стейси Хатауей
Famous
Famous

Име : Стейси Хатауей
Брой мнения : 3120

Върнете се в началото Go down

The Amber Bar - Page 5 Empty Re: The Amber Bar

Писане by Skylar Hadley Съб Фев 18, 2012 11:03 pm

Подсмихнах се и погледнах за момент към почти празната си чаша. Стейс беше толкова сладка, когато се опитваше да ми казва какво да правя. Никога не проработваше, за нейно съжаление. И за мое, също. Не си спомням някога да съм позволявал на някой да се опитва да ме командва – затова и в сиропиталището бях мразен от всички възпитатели, бях заклеймяван като отстъпникът, черната овца, откаченото и лишено от разум сираче. Знаех, че другите деца скришом се възхищаваха на смелостта и дързостта ми да се опълчвам на възпитателите, но никой не се наемаше да ми помогне, когато някоя злобна лелка решеше да изпробва здравината на новата си показалка върху мен.

Какво да кажа... Животът ми беше вълшебен. Хаха.

- Как? – попитах с тон, който загатваше, че отговорът не е задължителен, и погледнах към Стейси с безрадостна усмивка. – Посещавах училище до девети клас, преди да ме изхвърлят от сиропиталището, защото проявявах индивидуалност и имах лично мнение. За да започна свястна работа, трябва да си фалшифицирам нужните документи. А се съмнявам, че това отговаря на критериите за „свястно”.

Изпих алкохола, останал на дъното, на един дъх и тропнах чашата върху плота с твърдото решение тази вечер да не му се размине на черния ми дроб. Каквото и да говорех, прекрасно знаех, че ако можех, бих направил всичко, за да не се занимавам с тези нелегални глупости. В крайна сметка, хванеха ли мен, щяха да ме свържат със Стейси и нямаше да е много приятно за нея (за мен не ми пукаше особено). Пресата може да те прецака така, както никой друг не може.

- Знаеш ли какво? – казах, и когато барманът понечи да ми напълни чашата, аз направо изтръгнах бутилката уиски от ръцете му, неспирайки да се усмихвам галантно. – Писна ми – усмивката ми се разшири. – Винаги съм бил силният, винаги съм се борил, не съм имал нищо друго, освен себе си, но не съм се отчайвал. Писна ми да се боря. Нищо никога не е било нормално. Защо сега да е различно? – вдигнах ръце заключително. – Няма да е. Никога не е било и никога няма да бъде.

И за да подчертая колко бях уверен в това, завърших дългия си, скучен и изпълнен с болка под усмивката ми трактат на име „Животът е кучка”, с една голяма глътка уиски направо от бутилката. Майната им на нормалните неща.
Skylar Hadley
Skylar Hadley

Име : Скайлар Хадли.
Брой мнения : 66

http://dark-thoughts.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

The Amber Bar - Page 5 Empty Re: The Amber Bar

Писане by Стейси Хатауей Съб Фев 18, 2012 11:17 pm

- Пределно ми е ясно, за какво говориш, Скай.-казах свъздишка.
Можех просто да го оставя да се напие като куче и после да се чудя какво да го правя. Все щях да измисля нещо. Тази бутилка в ръката му обаче сериозно ме притесняваше, а пък и той принципно никога не говореше така, когато е напълно трезвен. Това само можеше да ми каже, че алкохола вече си казва думата. Лошото беше, че инататът му беше твърде голям за да го отделя от бутилката. Не знам как точно щеше да ми се получи това, но дано да успеех.
- Не мислиш ли че има много по-приятни начини да завършим вечерта?- намигнах му аз. - Идеите ми в главата са доста по-различни от пиянски финал.
Погледнах го с надежда но той нямаше и намерение да се отдели от бутилката. Добре трябва да измисля нещо друго. Може би ако си поделим бутилката нямаше да се напие чак толкова много. Не можех да го гледам такъв. Това не беше човека, когото бях свикнала да виждам. НАведох се към него и подадох ръка към бутилката.
- Хайде поне като имаш желание да се напиваш, сподели алкохола и с мен.
Предполагам или по-скоро се молех да ми даде бутилката и след това да се съгласи да си тръгнем. Не исках да стоя повече тук. Не и ако това значеше всичко това да се случва. Бях сигурна че изражениет ми го доказва много ясно. Нямаше и след от забавление, всичко бе по-скоро притеснение. Защото колкото и да не исках да го призная, наистина ми пукаше за него.
Стейси Хатауей
Стейси Хатауей
Famous
Famous

Име : Стейси Хатауей
Брой мнения : 3120

Върнете се в началото Go down

The Amber Bar - Page 5 Empty Re: The Amber Bar

Писане by Skylar Hadley Съб Фев 18, 2012 11:35 pm

В първия момент на лицето ми се изписа по-твърд и от пода отказ. Ако на някой му беше позволено да се напива, то това бях аз. Стейси си беше напълно наред, имаше си всичко и не бе психически увредена (за разлика от моя милост), затова и бях толкова против да пие. За какво, по дяволите, й бе притрябвало да унищожава живота си с алкохолна зависимост?... Не можех да я разбера. И, не знам дали защото дълбоко в мен се криеше един ангел или просто защото наистина бях загрижен за това момиче, някак си не ми се нравеше да й позволя да пропилее това, което аз никога не съм имал.

Но след кратък, безмълвен размисъл, съпроводен с колеблив поглед в очите на Стейс, аз тикнах бутилката в ръцете й с пораженско изражение. Господи, радвах се, че наоколо нямаше огледала, за да не видя тази физиономия, абсолютно въплъщение на отчаянието ми, изписана на лицето ми. Искаше ми се да съм един от онези жестоко депресирани типове, които констатират, че живота няма смисъл и миг след това приключват констатацията с един куршум в главата...

... Обаче не бях. Това би било прекалено лесно и определено не беше в мой стил.

- Но не прекалявай – вдигнах предупредително палец. – Ако не искаш да започнат да ти се привиждат бели зайци.

И сътвори Бог сарказма, и видя, че това е добро.

- Всъщност, защо изобщо се обърна към алкохола? – попитах я, опитвайки се да притъпя собственото си емоционално неразположение с любопитство. Наистина ми беше интересно защо, когато й беше зле, посягаше към чашката. – Защо не се обърна към шоколад, събиране на изрезки, „Отчаяни съпруги”, знам ли...?
Skylar Hadley
Skylar Hadley

Име : Скайлар Хадли.
Брой мнения : 66

http://dark-thoughts.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

The Amber Bar - Page 5 Empty Re: The Amber Bar

Писане by Стейси Хатауей Съб Фев 18, 2012 11:53 pm

В момента в който бутилката попадна в ръцете ми бях повече от удовлетворена. Вече си бях заявила, че няма да изпия повече от една чаша и точно това и щях да направя. Само че въпроса беше как от тук нататък да го държа далеч от алкохола. Единствения начин беше да успея да го убедя да си тръгнем, но със сигурност няма да ми е лесно. Направи се че пия от бутилката и се обърнах към него за да му отговоря.
- Не се обърнах към шоколада, защото от него се дебелее, а аз обичам фигурата си такава каквато е. Колкото до отчаяните съпруги, не съм отчаяна от някой мъж, за да прибягвам до това.
Подадох бутилката на бармана. КАто го погледнах с поглед, който можеше само да му каже, че ако продължи да му дава алкохол ще го убия. Сега остана само частта да видя дали ме е разбрал и дали ще успея да го изкарам от тук. Усмихнах му се. Скай беше забравил че аз също си падам инат и се опитвам да постигам всичко, което искам. Единственото което исках в момента обаче е той да е добре.
- Моля ти се нека да си тръгваме. - погледнах го умолително.- Секвартирантката ми я няма от доста време, а пк имам минибар в къщи. Поне после няма да ми е трудно да те прибера.
Дано се съгласеше, защото това беше последната ми надежда. Притеснението сигурно вече си личеше от всякъде. Опитах се да залича всичко това като му се усмиханах, но бях почти сигурна, че е забелязал. Само колко лесно се бях предала, това не беше нормално за мен, но когато става въпрос за него нищо при мен не е нормално.
Стейси Хатауей
Стейси Хатауей
Famous
Famous

Име : Стейси Хатауей
Брой мнения : 3120

Върнете се в началото Go down

The Amber Bar - Page 5 Empty Re: The Amber Bar

Писане by Skylar Hadley Нед Фев 19, 2012 12:16 am

Засмях се, щом усетих как изведнъж си бяхме разменили ролите и тя се бе оказала тази, която да държи партньора си далеч от бутилката съблазнителна течност, пробутвайки я на бармана, за да я скрие от мен. Беше най-малкото иронично. И някак си странно... Почти не можех да повярвам, че някой се преструва, че му пука за мен. Или може би не беше преструвка?... Не можех да преценя. Бях леко замаян, но не достатъчно, за да започна с пиянските изпълнения. Ах, Стейси... Как ми се искаше да можех да прочета мислите ти, за да разбера дали тази загриженост бе индикатор за някаква опасност или не, но не можех, за жалост. Макар и да предполагах каква е истината. Бях свикнал аз да съм този, който се тревожи, този, който се грижи за другите и дава, но никога не получава. И сега това ми изглеждаше крайно странно, ново, почти непознато.

- Не е нужно да криеш уискито, сякаш съм на тринайсет – махнах с ръка. – И без това изгубих желание да пия – изправих се на крака, срещайки погледа на ядосаната и наранена червенокоса, която гледаше право в мен. От очите й струеше такава драма, че при равни други обстоятелства бих се почувствал виновен, подгонен от гузната си съвест. Игнорирах момичето и се обърнах към Стейси. – Щом толкова настояваш да ти досаждам тази вечер – протегнах ръка към нея -, не мога да ти откажа. Изкушението е прекалено голямо.

Усмихнах се. Постоянно го правех, заедно с онзи нетрадиционен навик да присвивам очи. Щом искаше да си тръгваме, добре. И без това нямаше какво толкова да правим тук. А и в крайна сметка, нямаше къде да ходя, щях да се съглася. Беше интересен факт, че рано или късно винаги се съгласявах със Стейс, независимо колко откачена да бе идеята, прищявката или желанието, мнението й. Ако ми кажеше да скоча от някой мост без бънджи заради нея, най-вероятно щях да се съглася. Тогава тя сигурно би ме спряла в последния момент... Спасявахме се взаимно, трябваше да свикна с този факт.
Skylar Hadley
Skylar Hadley

Име : Скайлар Хадли.
Брой мнения : 66

http://dark-thoughts.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

The Amber Bar - Page 5 Empty Re: The Amber Bar

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 5 от 5 Previous  1, 2, 3, 4, 5

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите