Starbucks

First topic message reminder :


Старбъкс е едно страшно любимо място на всички тийнейджъри, а и не само. И на звездите. Доста често, тук можете да се натъкнете на любимия си актьор. Кафенето има маси и отвън, тъй че, когато е топло, клиентите могат да сядат на чист въздух.

Двойната среща отново се беше превърнала в тройна. Аз и Димитрий обсъждахме сюжета на видеото, нотой нещо се беше зареял в пространството и не внимаваше особено, докато не дойде Дария - дизайнерката, с която си бях общувала по интернет, а сега виждах на живо. Сега беше идеалният момент тримата да обсъдим облеклата, но след като режисьорът не обръщаше никакво внимание на случващото се, реших да го оставя да си се прави на ударен и захванах разговора с дизайнерката.
- Много ми е приятно да се запознаем. Получихте ли демо записа на песента, за да се опиентирате в проекта? - попитах я аз. В чантата си имах още два диска с началното смесване на парчето за хората от екипа, които го нямаха.
- Всъщност ето Ви диск с песента. Аз имам доста работа и среща... с други хора. - Мария премълча, че тези другти хора са евентуалните останали участници в проекта й. Обаче преди това мислеше хубаво да си почине от служебните задължения. Тя остави на дизайнерката сика с песента и си тръгна от кафенето.

Двамата с Луна вървяхме по пътя, а аз просто не можех да откъсна очи от нея. Беше просто... перфектна. Вече започвах да се чудя, дали аз я заслужавам.
Вървяхме, вървяхме и ето го "Старбъкс". Едно от любимите ми места. А те не бяха кой-знае колко. Всъщност се брояха на пръсти. Бях си претенциозен, признавам. Трудно можеше да ми се угоди.
- Какво ще кажеш за "Старбъкс"?- попитах вдигайки фотоапарата към усмивката на Луна. Тя само леко кимна и двамата продължихме напред към заведението.
Още с първата крачка, мирисът на кафе изпълни въздуха. О, да. Обожавах кафето. Независимо какво. Беше си едно от удоволствията.
- Е, какво кафе ще искаш?- обърнах се към Луна, прехвърляйки в ума си видовете. Кое да избера?

Двамата тръгнаха из Холивуд. Те вървяха по един от многото булервади, като навсякъде около тях имаше всякакви малки магазинчета, кафенета и други подобни заведения или места за развлечения. Изведнъж Уайлд я попита:
- Какво ще кажеш за "Старбъкс"?
Русокоската кимна, а Уайлд леко повдигна фотоапарата, снимайки я.
Когато влезнаха вътре в помещението, в което се намираше заведението, веднага бяха обгърнати от мириса на кафе. Момичето обичаше кафето и пиеше всякакво, тъй като освен да й доставяше огромно удоволствие, то я събуждаше рано сутрин, а честно казано... Феърчайлд едвам-едвам ставаше рано сутринта.
- Е, какво кафе ще искаш? - попита я Белтбъстър.
- Хммм... Капучино без кофеин и с допълнителна сметана. Ами ти?
- Двойно лате - отвърна й само Уайлд.
Момичето се запъти към касите, а момчето се отправи към една от малкото свободни масички. В кафенето прииждаха все повече хора и един от новодошлите се запъти към модела.
- Уайлд, Уайлд Белтбъстър? - попита той, след като достигна масата, на която седеше Белтбъстър. - Хей... Аз съм Уест.... помниш ли?
Очевидно това беше един от старите приятели на Уайлд....

- Хммм... Капучино без кофеин и с допълнителна сметана. Ами ти? - отвърна ми Луна.
- Двойно лате - отговорих просто.
Тя се запъти към касата за кафетата, а аз седнах на една от свободните маси... Които не бяха много. Забелязах към мен да се приближава високо момче. Какво искаше?
- Уайлд, Уайлд Белтбъстър? - попита непознатият, заставяйки до масата. - Хей... Аз съм Уест.... помниш ли?
УЕСТ?! Сериозно?! Ама той беше... Беше... Различен. Определено. Преди бе един от групичката. Какви неща сме вършили заедно... А и как можех да го забравя? Уест беше направо незабравим.
- Ти?!- учудих се, облещвайки очи. След секунда се окопитих и започнах да се смея.
- Светът е малък, не е ли?- попитах, поканвайки го на стола от дясно на мен.

Докато Луна още се редеше на опашката, която струеше от касите, а и която бе доста дълга, за да се свърши скоро, Уайлд покани на масата, на която седеше, Уест.
- Ти?! - облещи се моделът, добавяйки малко след това. - Светът е малък, не е ли?
- Определено - заяви новодошлият. - Ами ти?
Момчето разроши косата си, очаквайки отговора на Уайлд. Огледа се наоколо и веднага като всеки хищник, търсещ плячката си, той спря погледа си върху Луна. Веднага през ума му минаха мислите за забавление.
- Къде се изгуби така? - продължи с въпросите си Уест. - Да не потъна в земята?
След кратка пауза, той промърмори.
- Здравей, маце... Довечера ти ще бъдеш в леглото ми.
- Все същия си си! - засмя се Белтбъстър. - За коя говориш?
- За... - той я затърси с поглед. - Онази там.. Чакаща на касите.
Момчето посочи Луна, която нетърпеливо чакаше хората преди нея.

- Определено - отвърна Уест. - Ами ти?
Той разроши косата си, а аз го изгледах от глава до пети. Та аз едва го познах?!
- Къде се изгуби така? - продължи да пита Уест. - Да не потъна в земята?
След малка пауза промърмори под носа си:
- Здравей, маце... Довечера ти ще бъдеш в леглото ми.
- Все същия си си! - засмях се. Ни най-малка промяна. Все търсещ момиче. - За коя говориш?
- За... - зарея поглед Уест Грейндж. - Онази там.. Чакаща на касите.
Когато погледнах накъде сочи се намръщих.
- Върни си думите обратно. Веднага.- казах със сериозен тон. Никой нямаше право да говори на Луна така. Никой.
- Защо?- попита ме учуден той.
- Защото иначе ще се сбия с теб точно тук. Това "маце" е с мен.- отвърнах с лека гордост.

- Върни си думите обратно. Веднага - каза изведнъж Уайлд със сериозен тон.
- Защо? - попита го учудено Уест.
Наистина защо? Доколкото той познаваше Уайлд, моделът никога не правеше така. Дори ги поощряваше, тъй като постоянните му пребивавания по заведенията също бяха свързани със забиване на момичета.
- Защото иначе ще се сбия с теб точно тук. Това "маце" е с мен - отвърна му Белтбъстър, като в гласът му се четеше лека гордост.
- Ти... и тя? - избухна в смях Грейндж. - Шегуваш се. Замалко да се хвана, тъй като това е невъзможно. Истинският Уайлд не се застоява с момиче повече от четири часа. Най-много...
Това си беше самата истина.

Междувременно Луна най-накрая плати кафетата, огледа се наоколо и забеляза, че Уайлд седеше с някакво момче на някаква масичка, намираща се в дъното на кафенето. Тя се запъти натам. Когато стигна, момичето каза:
- Едно двойно лате за теб и едно капучино за мен.
Седна до Уайлд и го целуна леко по бузата.