Starbucks

First topic message reminder :


Старбъкс е едно страшно любимо място на всички тийнейджъри, а и не само. И на звездите. Доста често, тук можете да се натъкнете на любимия си актьор. Кафенето има маси и отвън, тъй че, когато е топло, клиентите могат да сядат на чист въздух.

Поредният ден в забързаното ежедневие на Елоиз този път граничеше със същиски Ад. Съмняваше се дори да има възможността да започне деня си подобаващо с топла чаша кафе. За щастие надолу по булеварда забеляза познат знак в ментово зелено. Старбъкс. Може би въпреки всичко имаше нещо хубаво в цялата суматоха. Едва от час обикаляше из Холивуд, но вече чувстваше краката си прималели и копнееше за поне половин час почивка, когато телефонът ѝ отново иззвъня.
- Моля? – повиши тон, когато чу пискливия глас от другата страна. Майка ѝ имаше навика да изпада в досадни истерични пристъпи при най-малката спънка на нещо грандиозно и планувано до съвършенство, а с Елоиз като главен организатор на годежа на братовчедка си, истерията бе умножена по две. – Да, да.. Ей сега ще се обадя в цветарницата.
Русокоската въздъхна с досада, едновременно набирайки нов номер, опитвайки се да задържи изплъзващите от ръцете си папки на мястото им и в същото време да отвори врата на заведението, когато някой бе така добър да й отвори. Бегла усмивка плъзна по устните ѝ и тя побърза да влезе. Поръча кафето си точно преди да чуе далеч по-приятен и мек глас.
- Синтия! Мисля, че последно се разбрахме за орхидеи... – прекъсна, за да благодари и да плати, след което взе кафето си и се обърна рязко като без да го желае просто бутна нечия чаша. Да, определено дори със сутрешното кафе денят нямаше да се оправи. – Виж, ще ти се обадя по-късно. Просто не изпращай цветята, докато не изясним всичко.
Сигналът даваше ясен знак, че дразнител номер едно отново опитваше да натякне колко лоша организаторка е, но русокоската затвори и изключи звука на телефона си, пускайки го в десния джоб на сивия си шлифер. Най-накрая погледа ѝ падна върху симпатичната тъмнокоска, чиято чаша продължаваше да се търкаля по земята. За радост бе успяла единствено да събори кафето, но не и да я залее с него.
- Съжалявам. Обещавам, че ще ти се реванширам. Просто си поръчай същото, аз плащам. – изговори всичко на един дъх и буквално се отпусна върху стола срещу непознатата. Изведъж се почувства толкова лека, когато не бе нужно да стои единствено на висок ток и да мъкне три папки с глупости вътре. – Просто не ми е ден. – измърмори под носа си и отново се усмихна към момичето сякаш така можеше да прикрие факта, че от три дни насам е като бедствена фурия.

Май някой бе дори по-кисел от нея. Да, някой, който определено имаше високо самочувствие и остър език. Не бе като да не е срещала подобни индивиди. Честно казано опитваше да ги игнорира, да ги отбягва и да н влиза в разговор с тях, но едва ли сега бе най-точния момент да се изправи, да си събере нещата и да излезе с горно вдигната глава. Най-малкото едва ли ефекта би бил толкова драматичен, защото знае ли човек какво я очакваше още... Да се подхлъзне и падне? Някой да реши да изсипва кофа вода точно когато излиза от заведението? Да се изпречи на пътя на бързащо към кой знае къде? Елоиз не бе най-ведрите точно днес, но успешно си вярваше, че вината е в едва тричасовия сън и огромното количесто кофеин в тялото ѝ. И за протокола – симпатичната непозната вече бе преместена в графа „онези, които не ми се иска да си имам работа, но понякога се случва”. Все пак си оставаше симпатична, но всичко свършваше до външността и онази невинност, която я бе подвела в първия момент.
- Елоиз. – представи се сухо и дистанцирано, с което усмивката ѝ изчезна, а в начин, по който пое ръката ѝ се усещаше неприязън и отчужденост. Не бе присъщо за жизнерадостен човек като нея просто ей така да се отдръпне, да се промени за секунди, но Холивуд даваше ценни уроци. Един от тях бе, че независимо колко добронамерен си по натура, рядко ще намериш сродна душа, така че винаги е нужен план Б, а при русокоската той бе зад маската на непукистична личност, каквито ставаха повече от новоизгрялите звезди, вкусили веднъж славата и останали опиянени до живот.
- Всъщност намерението ми въобще не бе да сядам на маса. Имам достатъчно задължения, че да не мога да си позволя дори секунда почивка, но се почувствах някак задължена да ти се реванширам. – поясни без да отделя поглед от Мел. Можеше да добави нещо по отношение на лимоните и киселите натури, но се въздържа. Нямаше намерението да си навлича още ядове на главата. Достатъчни бяха настоящите, така че просто щеше да запази лекото благоприличие, да се направи, че е заинтересована, да поседи малко, а след това просто щеше да си събере нещата и наистина да излезе с гордо вдигната глава.
- Ти не си ли момичето от последната корица на Гламър? – попита без особен интерес, но тъмнокоската ѝ се стори някак позната. Може и да бъркаше списанието. Последно време бе гледала толкова списания и просто знаеше, че я видяла някъде. Нямаше значение къде, в крайна сметка бе просто тема на разговор.

Интересуваше ли се наистина или просто опитваше да поддържа разговора? Секундно съмнение изпревари отговора ѝ, но все пак Елоиз реши да ѝ го даде. В крайна сметка нямаше нито за какво да лъже, нито да прикрива.
- Реално се опитвам да пробия в актьорския бизнес, за да натрия носа на майка ми. – тонът ѝ леко омекна и усмивката отново се забеляза в крайчетата на устните ѝ. Дори кимна, за да потвърди думите си, защото за същинска дива в този бизнес вероятно звучеше напълно глупаво да се вярва, че Елоиз се бори точно за това. В крайна сметка коя бе тя, че да ѝ се вярва? Единствените й прояви бяха в две-три реклами, масови сцени и, разбира се, всяко прослушване за по-главна роля завършваше с „ще ви се обадим”, но това обаждане никога не достигаше до нея, а след месеци просто гледаше филма с някоя от звездите, за които бе виждала из Холивуд. Онези, които винаги отиваха на прослушвания с меиджърите си и обикновено последните се възползваха от налични връзки, за да осигурят ролята. Погледът ѝ падна върху наредените една върху друга папки и за миг се осъзна, че доброто отношение не бе заради нея, а заради възможността да бъде журналистка, която да опетни славата ѝ.
- Мел, не е нужно да бъдеш мила, ако не ти е в природата. Не съм клюкарка под прикритие, която ще опетни името ти в утрешния вестник. Това са просто организационни неща, свързани с годежа на братовчедка ми. – въздъхна, защото бе наистина неловка ситуация. Беше проявила наивност, повярвала, че поне веднъж звезди или не из Холивуд можеше да има някакво равенство, но всичко отново се свеждаше до егото на звездите. Не винеше Мел, защото в крайна сметка вероятно и тя би мислила само и единствено за себе си, ако имаше нейната слава. Славата променяше и вероятно точно по тази причина действаше толкова бавно по мечтите си сякаш не бе сигурна, че го желае наистина. Беше израснала сред лошото влияние на Холивуд върху човека, виждаше го всеки ден и не бе сигурна, че го искаше наистина. Имаше качества, които не желаеше да загуби.
- Ами ти? Кога за последно си се чувствала обикновена? Правила нещо, което те развеселява и изтръгва мислите за слава и опити да запазиш доброто си име? – попита като с този въпрос буквално я предизвикаше да помисли за всичко, което изпускаше покрай желанието си да се изкачи до върха.

Беглата ѝ усмивка се превърна в крива. Напълно добре разбираше Мел, дори да не бе изпитала тежката ръка на славата, която погубва човечността. Беше лесно, когато знаеше какво бе направила тя с майка ѝ.
- Нормално е. Стресът си оказва влиянието, а особено в момент, когато си в устата на всеки е почти невъзможно да се довериш дори на близките си. – заговори като компетентна от професорска гледна точка. Парата от чашата ѝ постепенно бе започнала да изчезва, което подсети Елоиз, че имаше кафе, което да изпие, а не време за дълги и широки приказки, въпреки че разговорът бе приятен дори след неприятното начало. Русокоската отпи няколко малки глътки от вече хладната напитка с почти непоносимо сладък вкус преди да чуе въпроса на другото момиче и отново да хвърли поглед към папките. Този път с далеч по-голяма досада, смесена със съжаление, че въобще бе предложила да спести малко средства и сама да се заеме с организацията. В крайна сметка не беше чак толкова голям харч да се наеме специалист в областта, дори при наличието на такъв в лицето на далеч некомпетентната, но все пак талантлива Елоиз. Въздъхна още по-тежко, когато се сети, че всичко бе на следващия ден, а тя все още имаше да се оправи с цветята, тортата закъсняваше, а датата дори не бе потвърдена в църквата, която бе следващата ѝ спирка.
- Вероятно най-добрата идея бе да наемем специалист в организацията на нещо подобно, но... – спря се преди да бе изпаднала в твърде лични изповеди. Нужно ли бе да казва, когато това бе един напълно непринуден разговор с една почти непозната, с която едва ли друг път щяха да се засекат? Но пък имаше ли нещо, за което Холивуд да не знае? Може би не знаеха нейното име, но пък всички знаеха това на Клаудия Горски, режисьорката, за която преди три години отново се говореше из всички списания, припомнящи за семейния скандал между двете им?
- С майка ми не се разбираме от години и за нея винаги съм онази, която не е добра в нищо. Каузата да я опровергая е напълно безсмилена, но все пак се опитвам и въпреки че доброволно приех да помогна с организация тя ще се опита по всякакъв начин да ме саботира и покаже като най-лошият сватбен организатор.
Каза го и не ѝ се стори никак лично. Когато липсва личен живот и лични отношение всичко бе някак по-лесно да каже дори пред непознати, дори пред самозабравени звезди.