Преди година и два месеца, Лос Анджелис

Гняв.
Това може би бе чувството,което владееше съзнанието и духа на Джовани.Последните няколко години бяха като мъгла за него.Как можеш да не си спомняш ,когато си наранил някой,когато си искал да дадеш втори шанс на жената,която обичаш,когато си загубил баща си?Това беше безобразие,присъщо за неговата горда личност.Според неговите така глуповати разсъждения-той приемаше всичко навътре без дори да влага малко мисъл в това,което говори.Джовани обичаше да поставя различни маски пред различните хора,но сякаш се бе загубил в тях.Не знаеше кой е.Не знаеше какво иска.Не знаеше какво чувства.Отекчително,бих казал.
Днес беше това време от година,когато неговия приятел избираше място и го оставяше за два дена там сам.Много добър вариант след клиниката,в която беше.Вариант,за живот без скапаните наркотици.Това малко объркано същество излъчваше сила и гордост,но вътре в себе си беше просто едно уплашено хлапе,което беше загубило и двамата си родители.Трагично,но без драма няма да ви е интересно.
Беше в колата,усещайки лек мириз на алкохол и цигарен дим,който задимяваше проклетата лимузина.
"Много благодаря ,че улесняваш така нещата." каза той към приятеля си с лека ирония.
Почувства,че тази седмица нямаше да се намира в пет звезден хотел.Черната лимузина спря.Джовани излезна и внимателно стъпи."Взими тази чанта ще ти трябва."приятеля му се засмя и му я подхвърли,след което махна черната превръзка от лицето му.Когато отвори очите си.Той преглътна тежко ,но не каза нито дума.Кимна към другаря си и му отвърна.."След два дена на това място,да не ме забравиш."
Джовани знаеше,че това бе за негово добро,за това не мрънкаше и не се оплакваше.Не знаеше дали ще излезне жив от тази дива гора.Уплаха обзе цялото му тяло.Когато цял живот си бил гледан като писано яйце между стените на луксозни хотели,барове,къщи и вили.Когато си нямал сблъсък с природата..тогава ти е доста трудно,дори да бъдеш уплашен.Той отвори чантата,която му беше оставил неговия приятел в нея имаше малко храна,палатка и вода.
Добре,че когато беше на 10 години баща му го заведе на летен лагер ,където го научиха ,макар и с тирста зора да оправя палатката си.Това сега му беше нужно.След два часа мъчене и потене ,Джовани,беше готов.Запали огън и седна край него.

Игра на огън.
Беше се загледал в леките пламъци,които огъня беше образувал така бързо,след запалването му.Не само вие,но и аз се учудих от тези скрити способности на Джовани.Странно.Нашия господин "Задник" имал и други качества освен да се напива и да се друса.Интересно,много интересно даже.
Играта на огъня беше като живота.Всеки пламък нарастваше бързо и стремително нагоре към върха,борещ се с останалите за надмощие,но някой пропадаха и се загубваха в пепелта,а други стигаха до самия край,но пак рухваха с идването на силния вятър откъм север.Единственото нещо,което Джовани харесваше в този шибан град на надувалки беше времето.Макар и във повечето точки на света да беше ледников период с по минус 30 градуса.Тук беше нормално и приятно,макар да се усещаше лек студ,бъдете сигурни беше поносим,щом принц обичам-алкохола седеше и чакаше да минат тези два тежки дена.Беше 15 градуса.Лекият вятър не го притесни,съвсем не.Дори да имаше само едно тънко одеало.
Джовани се беше унесъл в мисли за една чашка скоч,както обикновено.Да,да мога да призная,че Негово Величество-имам-всичко се опитваше да се промени и да стъпи на краката си,но ме разберете нямаше как да бъда сигурен в това,докато не го видя с очите си.
Беше тихо,плашещо тихо даже.Тръпки минаха покрай тялото му,стидени.Тишината беше едно от най-лошите неща,които можеха да ти се случи в гората,ако сте гледали страшни филми.Но за негова радост той нямаше да умре тази вечер освен ако момичето,което се приближаваше към него няма да отнеме жалкият му живот.Тя се спрепна,падна и се извини."За какво ми се извинява,пък тая?" наум си каза.Грубата му личност не се беше променила,за жалост.Но както си повтаряше много пъти преди да припадне ,след поредния запой"Има време."
-Нищо.-сви ременете си и добави.-Мисля,че е доста късно за дама като вас да се разхожда сама на такова място,а и Слънце се скри над хоризонта ,давайки място на Луната.-каза той и сви устни.
Стъмняваше се.Не искаше някаква непозната да му лежи на съвестта,както много други му лежаха.
-Останете тук при мен,аз няма да ви нараня.Обещавам.-сложи усмивка на лицето си и посочи студения камък,на който да седне непознатата.

Страх.
Спокойствието му беше нарушено.Момиче непознато за него седеше точно до Джовани.Усмихна се и подхвърли малко дръвце в огъня,опитвайки се да го поддържа запален.Вгледа се в лицето на безименото момиче дълго време.Нещо го човъркаше сякаш с нож в стомаха."Толкова ми е позната".Намръщи лицето си и повдигна веждите си в неуспешни опити да разгадае тази загадка.Доближи се до нея ,изучавайки я.Скъси разстоянието между тях прекалено много.Тя потрепна.Тя ококори очи.Тя побягна.
Сепналият се Джовани се засмя и тръгна след жертвата си,гонейки я.Тази така самодоволна физиономия не го напусна.
Нали си спомняте,че във всеки страшен филм,докато гонят момичето то пада"съвсем случайно" точно преди психо-килъра да отнеме и последната капка живот от нея.Да,да ,да точно така стана и тук,ако пропуснем частта с психо-килъра,но тя нямаше от къде да знае.Тази игра му харесваше.Той я хвана за крака,а тя викаше "Помощ,Помощ"Да,нали колко забавно само?Толкова беше глупаво,че чак на мен ми стана смешно.Тук в тази пустош нямаше кой да спаси нашата принцеса.Джовани се сети веднага щом видя как тя се уплаши и тръгна да бяга,че това беше Елеонор Бенет.Всеки я знаеше.Баща му,които работи в този бизнес от толкова време беше говорил много за нея и за това как иска да я привлече в неговата фирма,но без успех.Той отново се усмихна.Жертвата беше хваната.
Хвана я и я притисна към себе си.Тя беше отдолу,а той отгоре.Усмихнай се ,стана и й подаде ръка.
-Ти добре ли си бе,момиче?Няма да те изям!!Просто не си мой тип.Зная ги такива като тебе.Няма да си цапам ръцете.-казвайки това тръгна към малкия си "лагер"

Джовани я погледна.Елеонор го погледна.Погледите им се срещнаха,но той просто не почувства нищо.Едно нищо.Той беше едно нищо.Времето не стигаше за нищо,нито за мечтити,нито за бизнес,а тези два дена може би щяха да бъдат най-дългите в живота му.Лекият северен ветрец зарева предопреждаващ за наближаваща буря в областа.Двамата погледнаха нагоре.Единственото нещо,което очите им видяха беше чистото небе.Нямаше нито една звезда."По дяволите"Очакваше го тежка нощ.Трябваше да търпи себе си и тази примадона Елеонор.Чудесно.Не можеше да се каже колко ще бъде силна бурята,но можеше да се потвърди със сигурност,че ще я има.Той се намръщи и пригаси огъня.Влезна в палатката,а тя след него.
-Наркоман съм.Разглезено богаташче.-засмя се иронично над себе си.-Не зная как дама като вас въобще седи в моето присъствие..-отново се чу смеха му.-А да,зная ще седиш тук с мен до сутринта понеже явно си много глупава да се разхождаш по това време в гората и то сама.Ще има буря.Браво,браво.Оскър ще ти дадем всички на теб.-с разгневен глас каза.
Защо,Джовани,защо?Защо ни го причиняваш това.Защо си тъпия задник,който разваля мига.Виж колко ще е роматинчо ще завали дъжд ,а вие ще правите любов слушайки песните на птичките и капките,които падат от небето.Тъпак.Безчувствено копеле.Как можеше да е такъв грубянин?В този свят където всичко е една сцена,където трябва да имаш хубава маска и да можеш да играеш добре ролята си,за да стане нещо от теб.Този свят на звездите.Тези егоистични,надути същества,които той мразеше до мозъка на костите си.
Но ироничното в случая е ,че той беше същия като тях.Нямаше никаква разлика.Тази маска на непукизма и идиотизма беше сраснала с неговата истинска.Как искам да се върне стария "ТОЙ".Колко беше добър само.Когато майка му беше жива,а баща му го беше грижа за сина му.Дори и след смъртта на това дърто нищожество всички очакваха много от него.Прекалено много.Той се опитваше,но беше слаб..много слаб.Обичаше баща си,защото той му паказа как може да съсипе всеки,които му беше застанал на пътя.Показа му какво е живот,но не му показа последствията.

Епичният момент, в който се появява безстрашният герой и те спасява от ръцете на смъртта.Толкова трогателно,толква романтично,драматично и типично за момичетата като нея.Какво голямо откритие направихме хора.Открихме Америка.Празник,празнуваме.Интересно.Бенет се яви като спасител на нашето "самотно момче".Мислише си ,че той е в опасност.Остановихме,че Елеонор Бенет беше сляпа.Не,не не искам да го приемате в буквалния смисал на думата,защото се надявам да има поне 1-2 умни хора в този град.Беше сляпа за истинските неща,които в действителност се случваха и за всичко което следваше оттук натам.Трябваше да ги отвори и да побегне с пълна сила и никога да не поглежда назад ,да забрави името му,да забрави тази малка среща на очаяние.Той се усмихна,когато видя ,че се беше запътила към изхода на малкия му палат,но уви мечтите му бяха жестока разбити,както винаги.
Чу се лек тропот по така сухата и нацепена почва,която плачеше за малко дъжд.И точно това нейно желание беше изпълнено в момента,когато щяхме да се отървем от натрапницата.Отначало започна леко,а после засили с такава сила ,че по едно време палатка не беше едно от най-сигурните места на Земята."Гадно време.Мразя го и него вече."Бурята беше безкористна и зла към онези дръзнали да бъдат навън по това време.Вятъра задуха силно,а рева на вълците събуди страх у младата дама,която се беше свила от студ.
Той макар и задик,не можеше да седи да гледа как хубаво момиче замръзва.Ако си спомняте той имаше едно одеало,но реши да го даде на нея.На тази надувалка.О, за пореден път показа колко си тъп!
-Дръж.Не искам да умреш от студ.-подаде й го и се усмихна топло.
Дали щяха да имат втора среща или дали щяха да помнят даже дори тази.Е,много добри въпроси ,на които дори и аз нямам отговори .Забравих да се представя още от началото.Аз съм гадното съзнание на Джовани,което го кара да прави тези долни,гадни неща.Ах,колко обичам работата си,но този идиот не ми прави живота лесен понеже явно се опита да бъде мил с тая..Както и да е.Бурята щеше да го накаже.

Времето не беше милостиво с тях.Никак даже.Колкото и да говореше,че няма да бъде тук с него..и нейните планове бяха развалено от нашия приятел времето.Студът сякаш се засили с пълна мощ.Джовани заспа,казвайки лека нощ на младата принцеса и затварайки изтощените си клепачи.
Утрото бе изгряло ясно и студено.Чуваше се само грозното крякане на жабите, опитвайки се да пеят заедно в един хор,но не им се получаваше.Не можеше да не се забележи мократа роса по листата на дърветата и по зелената трева.Макар дъжда да липсваше,то студа не му отстъпваше място.
Джо отвори леко очите си.Първото нещо,което видя бе младата госпожица.Може би от слънчевите лъчи,които едва,едва..прекарваха път леко през отврената ципа на палатката,играйки нежно върху лицето й или може би от хубавия мириз на парфюма й.Той се усмихна,но не фалшивата усмивка,която обикновено поставяше на грубото си лица,а истинска.Явно Джо я харесваше.Идиот бих казал аз,но не мога да контролирам сърцето на някой или по-скоро "достойнството му"ако ме разбирате.Мъжете имаха две глави,но явно той мислеше с долната си.Разбира се,какво се учудвам аз.
-Добро утро.Надявам се да сте спали добре тази нощ.-каза той и се протегне,за да може по-лесно да се разсъни.
Потърка няколко пъти сънените си очи.Стана и излезе навън.Видя,че не е едно от чудесата навън,за това подаде якото си на Бенет и остана вътре,където беше много по-добрия вариант за оцеляване в този "тежък" момент.

Запознанство.
Всяко нещо си има първи път.Както , когато се влюбиш,първата целувка,първия път ,когато са разбили сърцето ви.Всичко е възможно , ако изиграеш добре картите , с които разполагаш в ръка.Не трябва да пропускаш възможност , защото някой друг ще се възползва от нея,а ти ще останеш с пръст в ръка.Удивително,но факт.Никой от вас не се замисля за това, защото има риск.Е ,дами и господа винаги в живота ще има риск,дори когато ядете рискувате.Господ,знае какви неща има в храната ви и дали не са ГМО.Както и да е.Това не е темата ,която ще разглеждаме сега.Бащата на Джо го беше научил на тънкостите в бизнеса.Всеки човек имаше своите слабости и своите силни места,но нашата цел беше да намерим тези слаби места и да ги използваме срещу тях.Както при маркетинга.Първо има проучване на пазара,за да видиш къде да пуснеш стоката или услугата,която предлагаш.После събираш информация за конкурентите и ги използваш в своя полза или да подобриш продукта или да подобриш самото обслужване във фирмата или производството.Така беше и при хората.Едно от най-ценните неща,които беше прихванал от баща си беше това ,че може да различи всеки по начина , по който говори,диша,движи или гледа.Очите и движенията казваха много повече от думите,които в повечето случаи бяха безсмислени.
Джо знаеше много повече за Бенет ,от колкото тя за него,а и е нормално.Тя беше колеблива ,актриса,известна,опитвайки се да промени себе си ,чрез някаква нова прическа.Руса повече я харесвах аз лично,но разбира се аз винаги оставам на заден план.Добре,добре.
-Джовани..Джовани Джонатан Александро.-с гордост каза той.
Всеки втори,които искаше да преуспее в този жесток бизнес на лешояди ,знаеше за Джонатан Александро,които беше един от най-известните продуценти на това време и в този град.Имаше една от най-стабилните и преуспяващи компании.И винаги ,когато той казваше името си изпитваше незаслужена гордост,защото все пак той не беше баща си.
Тя тръгна да отваря устата си в опит да каже името си,но той грубо я прекъсна.
-Аз зная,коя си ти.Спокойно.