преди една година в Гетото

by **Александра Удинов** Нед Апр 15, 2012 6:05 pm

Чу шум. Последаха стъпки, безшумни, но сянката пробгваше като самотен призрак по окъртените стени на сградата. Продължи да върви, старайки се да избягва светлината, която хвърляше мъждукащият фенер върху улицата. Чувстваше се приклещена. Ако спреше, заплашваше да бъде настигната от сянката. По всичко личеше, че е момиче. Дългите коси, които бяха развявани от вятъра и леката, почти грациозна походка. Александра не беше изключила възможността похитителят й да е жена. Не малко пъти си бе представяла въображаема разиграла се случка, не малко пъти бе ставала свидетел на побоища между жени и на тяхната безкрупулността. Понякога дори това я учудваше.
Продължи да върви, като се стараеше да спазва определен маршрут с цел да заблуди преследвача, но когато зърнеше пробягващата сянка губеще ориентир и кривваше в първата уличка.
Минаха няколко минути, а тя бе в пълна бойна готовност. Студени капки пот се стичаха по челото й, косъмчетата на ръцете й бяха настръхнали, а краката й изтръпнали. Сви незабелязано в една малка уличка и последва сблъсък. Помисли, че това е края, но когато вдигна поглед пред нея се изпречи момиче. Отдъхна си и се усмихна вяло.
-Слава Богу.
Изплашеният й вид бе достатъчно красноречив.

by **Dominique Bay.** Нед Апр 15, 2012 6:23 pm

- Слава Богу.
Тези думи я накараха да вдигне поглед от това, което правеше и да погледне калното момиче, което стоеше пред нея, а по лицето му се четеше само страх. Момичето беше застинало по средата на улицата, обгръщайки тялото си с ръце. Русата и' дълга коса сега беше мокра, цялата мръсна, дрехите и' разпокъсани и кални.
Катара стоеше, вперила поглед в момичето, все още не знаейки какво да кажа. За пръв път и' се случваше така гледка. След около минута мозъкът и' започна да работи отново.
- О, боже мой. Добре ли си? - чернокоската остави апарата си настрана взе една кърпа и се приближи към момичето. - Момиче, какво се е случило с теб?

by **Александра Удинов** Нед Апр 15, 2012 6:59 pm

-Трябва...трябва да се скрием. Бързо.
Нямах време да й давам обяснения, затова светкавично я дръпнах за ръката и се прилепихме за отсрещната стена. Тъкмо навреме. Злокобната сянка се приближи, огледа подозрително улицата и когато се увери, че няма никого се тръгна разочарована. Не успях да видя лицето на похитителката си, но не изпитвах кой знае какво разочарование. Важното бе, че бях жива, нали? Останахме още няколко минути така, едва дишайки, запазвайки пълна неподвижност и мълчание. Крайниците ми се сковаха и когато се уверих, че отново сме в безопасност се раздвижих и заех нормална позиция. Имах време да огледам непознатата, а ако бе схванала току що разигралата се случка щеше да ми е благодарна, че ме срещна. Макар тя (сянката) да търсеше мен, не би отказала някое допълнително предизвикателство. Черната, дълга коса се спускаше по раменете на момичето, а тъмните й очи любопитно ме оглеждаха. И как не, приличах на плашило, но въпреки това спокойна усмивка огря устните ми.
-Извинявай, че стана свидетел на това, но повярвай ми, спасих живота и на двете ни.
не исках да прозвучи като хвалба, нито очаквах благодарности, но трябваше да й дам правдоподобно обяснение, макар в този случай истината да не бе точно "правдободобна". Подадох ръка на уплашената непозната и се представих с първото си име.
-Казвам се Александра. А ти?

by **Dominique Bay.** Нед Апр 15, 2012 8:24 pm

Непознатата не и' остави никакво време за реакция или поне да каже нещо. Дръпна я за ръката и я долепи до стената. Катара гледаше момичето и не разбираше какво става, не знаеше какво да мисли и дали наистина трябва да я послуша.
Двете стояха до стената, докато една сянка минаваше улицата, гледайки сякаш търси нещо. В този момент чернокоската усети, че страха се надигна отново в момичето до нея и крайниците и се сковаха. След няколко минути, когато сянката отмина и момичето се успокои, а после каза нещо, което Тара не разбра много хубаво, но я поуплаши малко. После непозната се представи, а чернокоската и' отвърна.
- Катара.- отсече сухо тя. - Ще ми кажеш ли какво става?

by Sponsored content

преди една година в Гетото

преди една година в Гетото

Re: преди една година в Гетото

Re: преди една година в Гетото

Re: преди една година в Гетото

Re: преди една година в Гетото