Пет месеца по- рано, Л.А.
2 posters
Страница 1 от 1
Пет месеца по- рано, Л.А.
Може би проблемът беше най- вече в Катара, но тя беше фотограф, възможно ли бе на човек, чиято работа изискваше ръката му да не трепва винаги да блъска, чупи, залива и изпуска разни неща.
Е, скоро не и се бе случвало или по- точно от пет месеца.
Денят бе изключително горещ, слънцето напичаше силно, полъхът на вятъра почти не се усещаше и беше задушно, много задушно. Катара влезе в малкото италианско кафене на ъгъла на една от по- затънтените улички на Лос Анджелис, за което знаеха доста малко хора, но те бяха редовни негови клиенти и се познаваха със приятно закръгления дон Луиджи, които винаги посрещаше най- добрите си клиенти с умихва, а Катара можеше да се похвали с това, че е един от тях.
Когато усети студения въздух от климатика на лицето на чернокоската се появи широка усмивка. Вече беше доволна седна на обичайната маса, на която седеше и поръча обичайното. Тара седеше с книга в ръка, чакайки жегата да отмине, за да може да се прибера. Вече бе минал около половин час, когато в кафето влезе младо, русоляво момиче, с големи изразително очи, което не изглеждаше много добре или поне така и' се стори на Тара. Тя проследи момичето, което отиваше към бара и остави книгата си опитвайки се да огледа момичето хубаво. Тя имаше някакво усещане, че нещо интересно ще се случи.
Е, скоро не и се бе случвало или по- точно от пет месеца.
Денят бе изключително горещ, слънцето напичаше силно, полъхът на вятъра почти не се усещаше и беше задушно, много задушно. Катара влезе в малкото италианско кафене на ъгъла на една от по- затънтените улички на Лос Анджелис, за което знаеха доста малко хора, но те бяха редовни негови клиенти и се познаваха със приятно закръгления дон Луиджи, които винаги посрещаше най- добрите си клиенти с умихва, а Катара можеше да се похвали с това, че е един от тях.
Когато усети студения въздух от климатика на лицето на чернокоската се появи широка усмивка. Вече беше доволна седна на обичайната маса, на която седеше и поръча обичайното. Тара седеше с книга в ръка, чакайки жегата да отмине, за да може да се прибера. Вече бе минал около половин час, когато в кафето влезе младо, русоляво момиче, с големи изразително очи, което не изглеждаше много добре или поне така и' се стори на Тара. Тя проследи момичето, което отиваше към бара и остави книгата си опитвайки се да огледа момичето хубаво. Тя имаше някакво усещане, че нещо интересно ще се случи.
Re: Пет месеца по- рано, Л.А.
Беше ми писнало! Цял ден никаква организация! И все пак накрая всичко мина добре, фотосесията се беше получила почти отлично и след малко караници отново си тръгнахме доволни от свършената работа. Имаше предложение да се съберем някъде, но хич не ми беше до сбирки и се отцепих, обещавайки, че другия път ще отида...
Тръгнах безцелно по улицата и се сетих за италианското кафене, което беше леко забутано, но много си го харесвах и реших да уважа традицията си да го посетя, тъй като го бях позабравила в последно време от всичката работа. Видях познати лица от преди. Запътих се към бара и седнах. Климатика ми се отразяваше добре, макар че бях ужасно изморена и не се надявах на неговата помощ, така да се каже. Живнах малко и си поръчах черно фрапе с много лед. Надявах се поне това да помогне малко...
После нещо ми направи впечатление. Обръщайки се по навик, забелязах, че едно момиче ме гледа. Само не някоя откачена фенка, помислих си, макар че не ми приличаше чак на откачена. Книгата на масата ми хвана окото, а и тя беше сама, така че се поинтересувах.
- Много ли ще е нахално, ако попитам какво четеш? - беше близо до мен, затова просто се обърнах към нея.
Тръгнах безцелно по улицата и се сетих за италианското кафене, което беше леко забутано, но много си го харесвах и реших да уважа традицията си да го посетя, тъй като го бях позабравила в последно време от всичката работа. Видях познати лица от преди. Запътих се към бара и седнах. Климатика ми се отразяваше добре, макар че бях ужасно изморена и не се надявах на неговата помощ, така да се каже. Живнах малко и си поръчах черно фрапе с много лед. Надявах се поне това да помогне малко...
После нещо ми направи впечатление. Обръщайки се по навик, забелязах, че едно момиче ме гледа. Само не някоя откачена фенка, помислих си, макар че не ми приличаше чак на откачена. Книгата на масата ми хвана окото, а и тя беше сама, така че се поинтересувах.
- Много ли ще е нахално, ако попитам какво четеш? - беше близо до мен, затова просто се обърнах към нея.
Майра Блек- Име : Майра Блек
Брой мнения : 364
Re: Пет месеца по- рано, Л.А.
Явно, че Катара беше се зазяпала доста нахално в момичето, което преди малко влезе, защото то се обърна към нея, а след около минута чернокоската осъзна, че и' беше зададен въпрос.
- О, ами една много добра, криминална новела.. -отвърна тя, но забравяйки да спомене името на книгата. - Извянявай, че те зяпах така преди малко.- добави тя.
Двете момичета стояха една срещу друга и се усмихваха. За миг настъпи неловко мълчание, през което Тара отпи от кафето си.
- Аз съм Катара.- с представянето си тя наруши мълчанието и подаде ръката си на момичето срещу нея. В този момент то точно отпиваше от своята чаша и и' е усмихна, докато чашата беше още пред лицето и'.
- О, ами една много добра, криминална новела.. -отвърна тя, но забравяйки да спомене името на книгата. - Извянявай, че те зяпах така преди малко.- добави тя.
Двете момичета стояха една срещу друга и се усмихваха. За миг настъпи неловко мълчание, през което Тара отпи от кафето си.
- Аз съм Катара.- с представянето си тя наруши мълчанието и подаде ръката си на момичето срещу нея. В този момент то точно отпиваше от своята чаша и и' е усмихна, докато чашата беше още пред лицето и'.
Re: Пет месеца по- рано, Л.А.
- Майра, приятно ми е ! - оставих чашата и поех ръката й. - Нещо против да се настаня до теб?
Момичето не даде признак за отрицание, затова просто слязох от малко по-високия стол и се настаних на един до нея. Така и не разбрах коя книга чете, но звучеше интересно. Падах си по криминалетата, макар че напоследък бях зарязала една подобна и все не мога да я довърша!
- Няма проблем за зяпането. Свикнала съм. - смигах й и се усмихнах отново.
Ето - очевидно деня можеше да стане по-хубав!
- Често ли идваш тук? - попитах, този път нарушавайки тишината първа.
Черната й коса се полюшна от полъха на климатика и тя ме погледна..
Момичето не даде признак за отрицание, затова просто слязох от малко по-високия стол и се настаних на един до нея. Така и не разбрах коя книга чете, но звучеше интересно. Падах си по криминалетата, макар че напоследък бях зарязала една подобна и все не мога да я довърша!
- Няма проблем за зяпането. Свикнала съм. - смигах й и се усмихнах отново.
Ето - очевидно деня можеше да стане по-хубав!
- Често ли идваш тук? - попитах, този път нарушавайки тишината първа.
Черната й коса се полюшна от полъха на климатика и тя ме погледна..
Майра Блек- Име : Майра Блек
Брой мнения : 364
Re: Пет месеца по- рано, Л.А.
"Майра." - повтори в ума си чернокоската.- " Хубаво име."- помисли си тя, истината беше, че тя обичаше такива имена- нестандартни, с неизвестен или по- загадъчен произход, които се срещаха по- рядко от повечето имена. Майра се премести от единия стол на другия и вече двете момичета седяха една до друга. А проблемът, ако можеше така да се нарече, със зяпането беше разрешен.
- Това е любимото ми кафене. - отвърна Айроу. - Идвах тук с дядо и дон Луиджи ме познава още от малка. Ами ти?
Тя се усмихна на момичето до нея и отново отпи от кафето си.
- Това е любимото ми кафене. - отвърна Айроу. - Идвах тук с дядо и дон Луиджи ме познава още от малка. Ами ти?
Тя се усмихна на момичето до нея и отново отпи от кафето си.
Re: Пет месеца по- рано, Л.А.
- За съжаление не.. - въздъхнах и се заиграх с чашата си.
Замислих се за работата си. Какво ли щеше да е, ако се бях отказала? Щях да имам свободно време, щях да отделям повече време на приятелите и близките си. Но въпреки това страшно си я обичах! Нали главното е да я харесвам и да я вършиш с удоволствие. Майра! Спри се!
Усетих се навреме, че отново изпадам в безсмислени разсмисли. Погледнах Катара и се усмихнах извинително.
- С какво се занимаваш? - попитах изведнъж. Нищо друго не можех да измъдря на момента...
Замислих се за работата си. Какво ли щеше да е, ако се бях отказала? Щях да имам свободно време, щях да отделям повече време на приятелите и близките си. Но въпреки това страшно си я обичах! Нали главното е да я харесвам и да я вършиш с удоволствие. Майра! Спри се!
Усетих се навреме, че отново изпадам в безсмислени разсмисли. Погледнах Катара и се усмихнах извинително.
- С какво се занимаваш? - попитах изведнъж. Нищо друго не можех да измъдря на момента...
Майра Блек- Име : Майра Блек
Брой мнения : 364
Re: Пет месеца по- рано, Л.А.
- Фотограф съм.- отговори Катара и се усмихна доволна от това, че е успяла да осъществи мечтите си, доволна, че е извървяла детсткия си път и вече е успяващ фотограф в Града на ангелите, един сред многото, и то не безизвестни фотографи. Всичко това я накара да се усмихна широко и да потъне за момент в мислите си, които я отведоха далече, а когато се оттърси от тях погледна към Майра, която също се бе замисли за нещо, но може би не чак толкова хубаво, защото по лицето и се четеше лека тъга.
- Ами ти с какво се занимаш? Сигурно си моделка?- опита се научка Айроу.- Мисля, че съм ти виждала някъде, а може и да се бъркам.. - след като се оплете в собствените си думи, чернокоската усети, че трябва да спре и да даде възможност на Майра да отговори, все пак тя знаеше отговора най- добре.
- Ами ти с какво се занимаш? Сигурно си моделка?- опита се научка Айроу.- Мисля, че съм ти виждала някъде, а може и да се бъркам.. - след като се оплете в собствените си думи, чернокоската усети, че трябва да спре и да даде възможност на Майра да отговори, все пак тя знаеше отговора най- добре.
Re: Пет месеца по- рано, Л.А.
- Уцели.. А сигурно къде ли не си ме виждала - с добри и лоши новини. - засмях се.
Погледнах часовника си. Имах още малко време.
Честно казано хич не ми се тръгваше - беше си ми добре тук. Спокойно и с нормален човек срещу мен. Факта, че е фотограф ми направи още по-добро впечатление за Катара. Не каза папарак или нещо подобно. Много уважавах фотографите, тъй като бяха хора, търсещи красивото и успявайки чрез техниката да го открият и направят още по-красиво.
- Току-виж някога сме се засекли на някоя сесия .. - казах с усмивка. Изглеждаше ми добра в работата си. Или поне така изглеждаше.. - Бих се радвала.
Погледнах часовника си. Имах още малко време.
Честно казано хич не ми се тръгваше - беше си ми добре тук. Спокойно и с нормален човек срещу мен. Факта, че е фотограф ми направи още по-добро впечатление за Катара. Не каза папарак или нещо подобно. Много уважавах фотографите, тъй като бяха хора, търсещи красивото и успявайки чрез техниката да го открият и направят още по-красиво.
- Току-виж някога сме се засекли на някоя сесия .. - казах с усмивка. Изглеждаше ми добра в работата си. Или поне така изглеждаше.. - Бих се радвала.
Майра Блек- Име : Майра Блек
Брой мнения : 364
Re: Пет месеца по- рано, Л.А.
- О, съвесем възможно е, но виждаш ли аз не помня физиономии, а съм фотограф.- чернокоската се засмя. Тя беше фотограф предполагаше се, че трябва да помни детайли да ги открива, да запечатва в ума си красиво и не чак толкова красивото или поне така правеха повечето фотографи, с които се бе срещала, но на Катара рядко и' се случваше да запомни лицето на някой, дори и на известните личности, които виждаше по списанията и вестниците.
Двете момичета седяха една срещу друга и си приказваха сладко, сладко, сменяйки темите една след друга и чакайки адската жега отвън да отмине.
- От Лос Анджелис ли си?- попита Тара, защото у другото момиче имаше черти, които и' напомняха на красота, взета от някоя друга точка от света, а може и да бъркаше..
Двете момичета седяха една срещу друга и си приказваха сладко, сладко, сменяйки темите една след друга и чакайки адската жега отвън да отмине.
- От Лос Анджелис ли си?- попита Тара, защото у другото момиче имаше черти, които и' напомняха на красота, взета от някоя друга точка от света, а може и да бъркаше..
Re: Пет месеца по- рано, Л.А.
- Родена съм в Австралия, но от много време съм в Лос Анджелис. - отговорих с усмивка.
Спомних си родината и страхотното детство, преминало там.
- Ами ти? - продължих заформилия се разговор между нас.
Погледнах разсеяно из кафенето. После хвърлих поглед и навън. Още изглеждаше ужасно горещо и направо се чудех как ще се преживее тази жега, но не е като да беше първата и надали ще е последната, така че..
Надявах се това да не е последната ми среща с Катара. Наистина ми беше проятно и забавно с нея. Трябваше да и взема координатите и в бъдеще да се виждаме...
Спомних си родината и страхотното детство, преминало там.
- Ами ти? - продължих заформилия се разговор между нас.
Погледнах разсеяно из кафенето. После хвърлих поглед и навън. Още изглеждаше ужасно горещо и направо се чудех как ще се преживее тази жега, но не е като да беше първата и надали ще е последната, така че..
Надявах се това да не е последната ми среща с Катара. Наистина ми беше проятно и забавно с нея. Трябваше да и взема координатите и в бъдеще да се виждаме...
Майра Блек- Име : Майра Блек
Брой мнения : 364
Re: Пет месеца по- рано, Л.А.
- Знаех си, че не си оттук.- каза с малко по- висок тон чернокоската доволна от себе си, че е познала.- Аз родена в Ню Йорк, после сме се преместили тук, а когато завърших гимназия се върнах там, за да уча и да се пробвам във фотографията, но не потръгна и се върнах тук.- Катара обясни накратко оплетената си история и отпи от вече студеното си кафе. Беше и' доста приятно с Майра. Тя не беше като повечето моделки, които говорят само за себе си и с, които човек не можеше да проведе нормален разговор. В работата си Тара се бе срещала с много такива и вече и бе омръзнало от тях, но Майра и допадна. Може би в бъдеще, ако това случайно запознанство потръгнеше двете можеха да направят някое чудо във фотографското студио.
Фотографката бръкна в голямата си чанта, в която носеше фотоапарата си с всички аксесоари, които вървяха с него, много малко от нещата, които попринцип една млада носи в чантата си и едно тесте с визитни картички, от които бяха останали около две- три и едната тя даде на Майра.
- Ето, туко виж измислим нещо в студиото, когато си свободна звънни.- каза тя и и' подаде картичката.
Фотографката бръкна в голямата си чанта, в която носеше фотоапарата си с всички аксесоари, които вървяха с него, много малко от нещата, които попринцип една млада носи в чантата си и едно тесте с визитни картички, от които бяха останали около две- три и едната тя даде на Майра.
- Ето, туко виж измислим нещо в студиото, когато си свободна звънни.- каза тя и и' подаде картичката.
Re: Пет месеца по- рано, Л.А.
- Благодаря. Непременно! - взех картичката и се усмихнах.
Катара определено ми допадна. Наистина характера й ми направи огромно впечатление. Повечето фотографи са влюбени в себе си, но тя ми изглеждаше изключително земна или поне така се държеше. Определено бих работила с човек като нея някой ден в близкото бъдеще. Честно казано, мислех да е съвсем скоро. Разбира се, всичко зависеше от графиците ни за работа.
Отново погледнах часовника - времето ми тик-такаше и трябваше да тръгвам след малко, ако не исках да си навлека още проблеми за закъсненията. Ако зависеше от мен бих останала тук максимално дълго, бъбрейки си с някой свестен като Катара.
- Може ли за в бъдеще да те наричам Тара? - попитах внезапно, допивайки последната си глътка от кафето. - Ето - написах координатите си на едно листче, което намерих, ровейки се в чантата си. - Ако аз нещо се отплесна звънни или пиши. Сигурна съм, че и двете ще се справим страхотно като се съберем в студиото. - усмихнах й се и станах.
Много добре ми прозвуча "като", вместо "ако"...
Катара определено ми допадна. Наистина характера й ми направи огромно впечатление. Повечето фотографи са влюбени в себе си, но тя ми изглеждаше изключително земна или поне така се държеше. Определено бих работила с човек като нея някой ден в близкото бъдеще. Честно казано, мислех да е съвсем скоро. Разбира се, всичко зависеше от графиците ни за работа.
Отново погледнах часовника - времето ми тик-такаше и трябваше да тръгвам след малко, ако не исках да си навлека още проблеми за закъсненията. Ако зависеше от мен бих останала тук максимално дълго, бъбрейки си с някой свестен като Катара.
- Може ли за в бъдеще да те наричам Тара? - попитах внезапно, допивайки последната си глътка от кафето. - Ето - написах координатите си на едно листче, което намерих, ровейки се в чантата си. - Ако аз нещо се отплесна звънни или пиши. Сигурна съм, че и двете ще се справим страхотно като се съберем в студиото. - усмихнах й се и станах.
Много добре ми прозвуча "като", вместо "ако"...
Майра Блек- Име : Майра Блек
Брой мнения : 364
Re: Пет месеца по- рано, Л.А.
Майра не беше като повечето моделки и това определено се хареса на Катара. Тя беше мила и определено не говереше само за себе си, както правеха повечето от този бранш. Това наистина впечатли чернокоската, защото през работата си се бе срещала с какви ли не личности, които искаха да са в центъра на вниманието.
- Може. - отвърна тя на моделката.- Всички, които ме познават ми казват така или Ката, но често казано Тара ми харесва повече. - допълни и намигна с едното си око на Майра, при което тя се засмя.
На фотографката и' направи впечатление, че момичето си гледа часовника. Явно бързаше нали е моделка, в повечето случаи те винаги бързат, но никога не стигат на време и пак закъсняват, знаеше от опит Тара.
- Явно имаш работа.- каза тя спокойно. - Не искам да те задържам повече, по- добре върви. Ще се чуем обещавам ти.- тя се усмихна на момичето и прибра листчето, което и' беше дала в портмонето си.
Майра стана и излезе от кафенето, а Катара отново взе книгата и започна да чете.
- Може. - отвърна тя на моделката.- Всички, които ме познават ми казват така или Ката, но често казано Тара ми харесва повече. - допълни и намигна с едното си око на Майра, при което тя се засмя.
На фотографката и' направи впечатление, че момичето си гледа часовника. Явно бързаше нали е моделка, в повечето случаи те винаги бързат, но никога не стигат на време и пак закъсняват, знаеше от опит Тара.
- Явно имаш работа.- каза тя спокойно. - Не искам да те задържам повече, по- добре върви. Ще се чуем обещавам ти.- тя се усмихна на момичето и прибра листчето, което и' беше дала в портмонето си.
Майра стана и излезе от кафенето, а Катара отново взе книгата и започна да чете.
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите