Холивуд, Л.А. ; преди три дни

Звукът на коментатора, който ожесточено правеше остри коментари по адрес на единият от двата футболни отбора изразяваше донякъде фактът, че той не беше неутрален и това можеше да се забележи с просто око. Бях се излегнал на дивана, а в ръката си небрежно държах сценария за филма, за който ми бяха отправили предложение. Знаех, че трябва да го прочета, но просто погледът ми не се задържаше върху буквите и това далеч не бе реакция от големия скоч, който допреди малко се намираше във вече празната чаша, поставена кротко на масата. До себе си бях оставил неизменната кутия с цигари, от която само за последния половн час изчезнаха три.
Установих, че не е нужно да полагам усилия да чета този сценарий. Сценаристите, както и режисьорите на филма познавах доста добре, бяха истински професионалисти, но след като досега тези редове не ме бяха заинтригували, може би нямаше и да го направят и в следващите пъти, в които се канех да прочета страниците. Хвърлих небрежно листовете на дивана и се изправих на крака, отправяйки се към банята, а след което и към гардероба си.
Само няколко минути по-късно, вече се намирах в черния си Астън Мартин и шофирах, както винаги със скорост над позволената, по нощните улици на Холивуд. Животът за мен едва сега започваше и смятах да му дам началото в един от любимите си барове, където винаги срещах по някоя друга интересна личност, а в моя случай - жени. Чувствах се прекрасно в тяхна компания и повечето мои колеги, както и милионите ми фенове знаеха, че аз обичам жените и те обичаха мен. Това не пречеше на професионалните ми задължения и успявах да съчетая и двете прекрасно. Паркирах колата си пред клуба, след което се усмихнах широко на охранителя, който ме придружи до ВИП-входа на заведението.
Както винаги, то беше пълно с всякакви хора и истерични тийнейджърки, който крещяха името ми. Успявах да ги игнорирам с чаровна усмивка, но изглежда, на тях това им бе достатъчно. Настаних се на бара, поръчвайки поредното малцово уиски, без да се притеснявам, че съм шофьор днес.
Докато се усетя, уискито ми бе сервирано, а до мен вече се настани някой, както установих с периферното си зрение. Само секунди по-късно този някой, пардон, някоя, се обърна към мен и заговори с моята особа като с първи познати. В интерес на истината, мразех фамилиарниченето.
- Елеонор Бенет! - възкликнах, след което кимнах с глава и се усмихнах - Честта е изцяло моя! Какво те води насам?
Познавах бегло Елеонор, никога не съм имал по-близки контакти с нея. Досега не се бяхме заговаряли за по-дълго от няколко минути и то на общи приказки. Знаех, че си падаше по скандалния имидж. Може би тази вечер щеше да се заформи интересен разговор.