Кафене "Magic'

Имах лошо предчувствие за това, което щеше да стане, ако оставех Мел и Стейси сами една с друга; но за жалост не можех да отклоня обаждането. Това можеше да е единствения ми шанс да си намеря нормална работа и щеше да е наистина жалко, ако го пропуснех, тъй като едва ли щеше да ми се даде друга възможност. В крайна сметка Стейс беше права и наистина трябваше да приключа с тези нелегални глупости, които застрашаваха и двама ни. Хванеха ли ме, щяха да ме свържат със Стейси и да й създадат проблеми, а това беше последното нещо, което исках. Не ми пукаше за мен – арестите ми бяха като втори дом – и стига да не замесваха приятелката ми и Мел, изобщо нямаше да си правя труда да се опитвам да живея нормално.

Бях се забил в един ъгъл и слушах внимателно какво ми казваше господинът по телефона, докато от време на време хвърлях по някой поглед към масата, на която седяха двата най-важни човека в живота ми. Стейси се усмихваше с онази своя усмивка, която качваше на лицето си, когато има нещо нередно. Мел изглеждаше съкрушена. Говореха си. Не бях сигурен дали това беше хубаво нещо или не... По едно време така се бях улисал в гадаене на ставащото между двете жени, че изпуснах мисълта на човека.

- Извинете, ще повторите ли последното?... – прекъснах го аз и той изпуфтя раздразнено, но все пак благоволи да повтори казаното. Обърнах гръб към Мел и Стейси, за да не се разсейвам и да се концентрирам върху гласа в телефона.

След около три четири минути се върнах в нашия малък кръг на внимание и се усмихнах, макар и да не ми беше до усмивки. Минах зад гърба на Стейс, докосвайки леко с пръсти раменете й, и се настаних на мястото си. Анализирайки набързо положението, усмивката ми леко се постопи, но реших да го обърна на шега.

- Кой е умрял? – засмях се, поглеждайки първо към Мел и после към Стейс.

Докасването му ме успокои и му се усмихнах. Шега му се опитваше да разведри настаналото мрачно настроение. Не знам колко беше подействала, но се чувствах по-спокойно след като се върна.
- Предполагам с теб ще се случи нещо, като се има предвид колко сериозно говореше по телефон.
Никога не беше сериозен с всичките негови така наречени клиенти. В какво ли се беше забъркал този път. Надявах се като да не повярва човек да е нещо по-сериозно или поне малко по-законно., но ен вярвах. Той си беше такъв, а аз вече бях свикнала с това и не обръщах внимание.
- Какво ще кажете някой път да отидем заедно да се позабавляваме, защото това тук е по-скоро като разпит, а пък първата подобна среща винаги е малко неловка. В някоя дискотека например, има дости широк фрон за флирт.
Беше си така. В една претъпкана дискотека винаги човек можеше да намери с кого да пофлиртува или дори да завърши на друго място. Усмиханх се и на двамата. Наистина исках да разтопя ледовете между мен и Мел, защото съм сигурна, че това беше което ще иска Скай, а аз щях да се опитам да го направя щастлив.

Стейси беше брилянта, както винаги. Имаше тази съобразителност, която липсваше при мен и ме правеше плашило в очите на потенциалните ми приятели, които като решеха да се сближават с мен, ги отблъсквах сякаш сме еднополюсни магнити. Стиснах ръката на Стейс за момент, безгласно казвайки й с очи „Благодаря”. Мел може би нямаше да иска да излезе с нас, но ако трябваше, щях да ида до тях и собственоръчно да я изритам от там. Не можеше вечно да седи в онзи апартамент.

- Тогава кога сте свободни? – погледнах ги. - Тази вечер, утре...?

Когато и да кажеха, щях да дойда. За разлика от тях, аз нямах такива големи ангажименти... все още. Разбира се, напълно по детски се надявах да не попитат за обаждането и, разбира се, те попитаха. Явно ме познаваха по-добре, отколкото мислех. Изражението на Мел загатваше, че очакваше пак да съм се забъркал в нещо, което никак не беше далеч от истината. Погледнах първо Мел и после Стейси, усмихвайки се, макар и очите ми да шареха леко нервно. И понеже не можех да ги излъжа, просто толкова уверено, че чак аз си повярвах, казах:

- Всичко е под контрол.

Хаха. Какъв виц. Усмивката ми се разшири, сякаш да докаже истинността на думите ми.

- Та... – дадох на заден. – Кога ще излезем? – посочих предупредително Мел с пръст. – И само смей да не дойдеш.

Погледнах го усмихвайки се на изведбъж събудилото се в него желание. Не беше нормално да е толкова ентусиазиран за такова нещо и съм сигурна, че и на двете ни беш ясно, че става нещо. Нямах никакви проблеми с вечерните излизания, така че аз лично можех да го направя още тази вечер, макар и да се чувствах малко изморена още от сега.
- За мен лично няма значение.- обърнах се към него с усмивка.- Предполагам вече знаеш колко много обичам нощните изживявания.
Това обаче съвсеем не беше нещото, което в момента ми привличаше интереса. Беше ясно че става нещо, а Скайлар само увърташе. Очевидно беше, че и Мел не вярваа особено на това"Всичко е наред". А пък опитът му да смени темата. Започвах да се чудя трябва ли да се притеснявам.
- Преди да разберем кога и къде ще ходим, ти ще ни кажеш какво криеш.- не го гледах в очите.- Убедена съм, че и Мел не ти вярва особенно и иска да научи.
Не го правех, защото бях параноичното гадже искащо да разбере, коя отново му звъни по телефона. Просто се притеснявах и не искам да го гледам в очите, за да не види точно това. Затова погледнах към Мел и й се усмихнах.

Стиснах устни и въздъхнах тежко, усмихвайки се пораженски и извръщайки поглед настрани. Знаех си, че щяха да ме надушат. Ако им кажех, че не е нищо важно, нямаше да ми повярват... Не трябваше да изглеждам толкова сериозен, трябваше да го карам по-небрежно и да обясня, че ми се е обадил поредния, който иска фалшива шофьорска книжка или фалшива диплома.

- Обади ми се един много важен човек – казах накрая, вдигайки глава. Този път казвах истината. – Ще ми помогне да започна нормална работа.

Съзнателно пропуснах да отбележа към каква общност принадлежеше въпросният важен човек. Нямаше и да го направя. Никой, абсолютно никой, не биваше да знае, защото щеше да стане страшно и тогава нямаше да мога да направя нищо, за да отърва Стейс или Мел от лапите на... важния човек. Ако ще да възкресят Инквизицията, за да ме измъчва, нямаше да им кажа. Беше наистина нездравословно да си правиш шеги с мафията.

Усмихнах се.

- Е? Кога си свободна, Мел? – обърнах се към нея, поглеждайки я с поглед, който носеше ясно послание: Свободна си тази вечер, разбра ли?

Скай и нармална работа. Това вече беше нещо ново и абсолютно неочаквано. Не веднъж му бях казвала да опита, но сега като го чувам от неговата уста просто ми се струва някак невъзможно. Не не му вярвах, просто не можех да си го предтавя да прави нещо по-законно от фалшифициране на нещо.
- Ето на това му казвам аз изненада.- казах й му се усмихнах.- Бешее крайно време да се вразумиш и да спреш да се занимаваш с тези глупости.
Или по-скоро крайно време аз да спра да се притеснявам. Знаех че внимава до колкото може, но въпреки всиччко ме беше страх за него. Не се знаеше кога ще е следващия път, когато го хванат да прави нещо не законно и тогава няма да е само арест. Това беше нещото, което ме притеснява най-много. След това той отново започна да разпитва за излизането вечерта. По погледа на Мел си личеше, ча тази идея и се струва абсурдна и че няма особено желание да го направи.Усмихнах се към Мел и допълних:
- Хайде рядко се случва да чуем нещо толкова хубаво и законно за него. Имаме повод да празнуваме.
Или по-скоро да се напием както ставаше попринцип. Лошото обаче е че веднъж напие ли се човек спира да мисли особено и тогава никой не може да отговаря за действията си, но какво пък. Все още имах някаква надежда, че може да бъде забавно.