University library /преди два дена/

by **Шарлийн Уитсток** Пон Яну 14, 2013 1:27 pm

Търках сънено очи, докато гледах в учебника, но въобще не ми се спеше. Всичките тези глупости, които четях и дори не можех да запомня, ме отегчаваха толкова много, че можеха да ме накарат да заспя, преди да е минало полунощ, което не ми се беше случвало наистина отдавна. И все пак … само като се сещах за изпита ми, който щеше да е след няколко часа, настръхвах цялата.
Протегнах се за пореден път, опитвайки се да се събудя и да обърна малко внимание на това, което трябваше да правя. Хубавото беше, че този път наистина се заинтересувах от това, което беше пред очите ми. Лошото … отдавна бях спяла да гледам в учебника. Бях се загледала в едно от момчетата, което посещаваше лекциите по … дори и аз вече не помнех какво учих.
Без да се церемоня, затворих учебника, изправих се и тръгнах към него. Един нормален разговор щеше да ми дойде много добре, но май трябваше да оставя учебника на масата, вместо да се правя, че случайно минавам покрай него, за да го върна на полицата. Гледах тъпо книгата в ръцете си, на която пишеше „История на изкуството”, а на всеки рафт, който погледнех, пишеше икономика. Вече бях толкова блокирала, че ми идеше да си тресна главата в дървената полица, но за мое учудване, просто се завъртях на пети и се обърнах към него.
- Извинявай … би ли ми помогнал да намеря мястото на тази книга? – казах с невинна усмивка, като я надигнах и се ядосах, че не започнах с това, а трябваше да минавам няколко пъти покрай него, надявайки се да ме заговори.

by **Девиън Хелман** Сря Яну 30, 2013 1:01 pm

От толкова много книги на Девиън направо щеше да му се замае главата.От всичкото това време прекарано сред полиците, всички книги взеха да му се виждат еднакви и той бързо започна механично да като робот да ги сканира с очи.Удивително беше как четенето можеше да стане толкова скучно след известно време, особено щом се отнасяше до учене.Слаба богу,че гласа на едно момиче успя да го отърве от катарзиза в който се намираше.И все пак му се чуваше като,че ли от далече идваха думите й все едно се намираха в две краища на един и същ коридор.
- Рабзира се! - отвърна той като се обърна към ней и когато я видя се сети,че май посещаваха лекции заедно. - Тази книга май трябва да е я сложиж на рафта за изкуство. - почеса се несигурно по-главата той като кимна с глава. - Мда...ела ще ти покажа къде се намира.
Момчето кимна настрани към отсрещния рафг като посочи най-високия от всичките рафтове.
- Хм...май за да сложиш ще се наложида те вдижам. - пошегува се той като прецени височината.

by Sponsored content

University library /преди два дена/

University library /преди два дена/

Re: University library /преди два дена/

Re: University library /преди два дена/

Re: University library /преди два дена/