Кафене Lavazza

Нямах представа как да се държа в подобен момент.Най-малкото,което можех да направя е да се усмихвам,за това го сторих.Срещах погледа му,докато уж случайно като при запознанство гледах лицето му,но след като извръщах глава някъде настрани усещах,че той продължава да ме наблюдава."Глупачка"наругах себе си наум,защото се опитвах да прикрия изведнъж пламналия си интерес.Емоциите ми бяха непознати,защото всичко се беше случило само в рамките на няколко секунди.
В съзнанието си заликувах и дори ми улекна,когато Джон се представи.Казваше се така-Джон.Имах чувството,че машината за експресо щеше да се подпали докато се взирах тъй задълбочено у нея.Бавно пак завързах контакт с неговите очи,сякаш не бях искала и надявала се тъй силно,той да се представи.Пак го удостоих с усмивка,просто защото се тресях от притеснение,а вероятно страните ми бяха изчервени.Вероятно Джон беше забелязал тази подробност,сигурно бе попадал в подобни ситуации милион пъти и добре познаваше женското поведение.Най-добре бе да бъда себе си,тъй като да се правя на такава,каквато не съм,ме изморяваше много повече.
-Приятно ми е,аз съм Лайла.-протегнах ръка несигурно и зачаках той да протегна своята над масата.Момента беше такъв,че можех да наблюдавам чертите му колкото поискам,но и без това нямах намерение да отклонявам погледа си.Може би щеше да сметне това ми държание за нахално,но едва ли щяхме да се срещнем отново.Просто седяхме на една маса и щяхме да пием кафето си...Това ли само?Жегна ме горчилка и огромно съжаление при мисълта за това.
Не забелязах как сервитьорката бе застанала от лявата ми страна в очакване на поръчката ми.Бавно пуснах ръката си от тази на Джон и я положих в скута си.
-Ами...аз,не съм намислила какво да си поръчам.Ти какво пиеш,Джон?

Тя се усмихна отново с тази чаровна усмивка и имах чувството ,че никога до сега не бях виждал някое момиче да се усмихва по такъв очарователен и пленителен начин!Не можех да спра да се взирам в нея,но за мое щастие поне опитвах да се контролирам,но така й не знаех дали успявам.
Личеше й ,че се притеснява затова се опитвах да не я претискам с поглед.
-Приятно ми е,аз съм Лайла!-рече тя и протегна ръката си към мен.Аз с обещаваща усмивка подадох своята и се ръкостискахме.
В този миг сервитьорката престигна и ние си пуснахме ръцете.Лайла погледна към нея,а после и към мен с колбание каза:
-Ами...аз,не съм намислила какво да си поръчам.Ти какво пиеш,Джон?
-Просто кафе!-отвърнах посочвайки с поглед към чашата си.И отново си припомних,че имах нужда от разнообразие.Някакси сякаш бях забравил какво е да експериментираш..пак пиех традиционното си кафе без дори и да помисля какво друго има в менюто.Но мисълта,че туко що се запознах с такова приятно момиче бързо размъти сивите мисли.Странно едва сега се запознахме,а вече мисълта за нея ме караше да бъда оптимист.
Лайла беше непринудена,чаровна и определено имаше какво още да науча за нея.Надявах се да не греша в преценката си,защото наистина харесвах естествените жени като нея.

В момента бях по-разсеяна и от при стъпването си тук:тогава се лутах и се мъчех да си проправя път през тълпата,а сега се опитвах да се съвзема от опиянението,което ми бе замаяло главата,когато се сблъсках с Джон.Момичето дошло да вземе поръчката ми изглежда вече губеше търпение докато аз се мъчех да измъдря какво да си взема.В корема ми прехвърчаха пеперуди,но определено не ме измъчваше глад.Просто трябваше да я помоля за кафе или в най-лошия случай да я отпратя.За да не изникнат някои въпроси в главата на Джон,като защо тогава съм дошла тук,поисках кафе без захар и с доза сметана.Когато сервитьорката обърна гръб на масата,на която седяхме,забих поглед в краката си.Мълчанието не беше добра идея,но как трябваше да постъпя след като не се познавахме?Трябваше да зъвържем разговор,защото Джон не случайно беше попитал за името ми,вече бях абсолютно сигурно в това.
-Забравих да отбележа пред момичето,но дано го направят силно.В противен случай няма да успея да се разсъня напълно до обяд.-засмях се на собственото си изказване,но изтиках желанието отново да притихна.Трескаво заобмислях за какво друго да го запитам,но не само защото инак ще мълчиме,а и защото тъй силно исках да науча нещо повече за него.В главата ми имаше десетина въпроси,които исках да му задам,но не беше уместно да ги изтърся просто така.-Наблизо ли живееш,Джон?Посещенията ми тук се брояват на един-два пъти в седмицата,обаче не съм те виждала тук.

Лайла си поръча кафе със сметана и сервитьорката отново се запъти към бара.Мълчанието отново ни прикова за минути,а Лайла сведе свенливо глава гледайки навярно в пода.Това отлично ме устройваше,защото можеш най-спокойно да я наблюдавам.
Бързо смених погледа си към бара когато тя вдигна глава и неволно заговори:
-Забравих да отбележа пред момичето,но дано го направят силно.В противен случай няма да успея да се разсъня напълно до обяд.
След това тя се засмя с очарователния си смях.А аз не можах да отвърна нищо защото бях ангажирам да "изучавам" този чаровен кикот.Дори и не чух какво точно каза, бях напълно запленен. Несъзнателно само се усмихнах.
-Наблизо ли живееш,Джон?Посещенията ми тук се брояват на един-два пъти в седмицата,обаче не съм те виждала тук.-сега вече чух напълно какво каза.Опитвайки се да бъда възможно най-средоточен отвърнах:
-Всъщност за пръв път идвам тук,но мисля,че вече ми стана любимото заведение!Живея в Downtown,ами ти?
Чудесно!Сега вече разговорът беше завързан и сякаш притеснението все повече избледняваше!

Очите ми се разшириха от изненада,когато спомена квартала и дори не понечих да го прикрия.Това вече бе интересно,Downtown Hollywood и аз живеех там.Още при първото му посещение в това кафене се бяхме натъкнали един на друг,но дали и в квартала беше от скоро щом не го бях мяркала никъде?А може би бях,но по природа бях много отнесена и не долавях нещата случващи се наоколо ако не бях съсредоточена напълно.Зарадва ме начина,по който се изрази,направо ми се прииска да се почувствам толкова лека,че да фръкна от удовлетворение.Толкова голямо беше то в този момент.
Пак се разкикотих,давайки поводи на Джон за озадачение.Няколко секунди не успях да увладея реакцията си,но после успях да взема достатъчно въздух за да отговоря.
-Какво съвпадение?!Аз също съм се установила там;изглежда приятно място за живеене не само в моите очи.-сложих няколко кичура зад ухото си и реших да изкажа гласно допълнението на мисълта си.Не го познавах,но нищо не пречеше да спомена подобни подробности от живота си.-Всъщност,когато дойдох в Холивуд направо се нанесох в апартамент в този квартал.Дори не съм си правила труда да проуча,спрях се на първото,на което попаднах.
Вдигнах рамене,след което наум си наредих да се отпусна.Забелязах,че през цялото време кършех пръсти,само част от неадекватните ми движения.Не беше тъй лесно,защото Джон не откъсваше поглед от лицето ми и явно не беше защото аз го гледах по същия начин.Сигурно преди минута-две спрях да го зяпам тъй изпивателно,не за друго,защото през главата му щеше да минат мисли,които както знаех бяха истини."Неговата особа е страшно привлекателна"-не успявах да мисля за нищо друго освен за това
-Според мен не съм сбъркала в избора си.

Когато казах Downtown незнайно защо Лайла започна шумно и закачливо да се кикоти. Боже,обичах този смях!Толкова кокетен и нежен и в същото време изискан.Лошото беше ,че си нямах ни най-малка представа от какво се породи тази реакция.Естествено,усмивката ми беше до ушите,но повдигах вежди от невидение.Най-накрая тя си взе въздух и поясни.
-Какво съвпадение?!Аз също съм се установила там;изглежда приятно място за живеене не само в моите очи.
Тогава всичко ми стана ясно..Аз също се разсмях. Каква ирония ! Наистина си беше смешно.Как можех да не зная каква хубава съседка съм имал.Това още веднъж ми напомни,че е крайно време да опозная града и да завържа нови контакти.
-Всъщност,когато дойдох в Холивуд направо се нанесох в апартамент в този квартал.Дори не съм си правила труда да проуча,спрях се на първото,на което попаднах.-заяви тя.
Дали беше съвпадение или не,но аз също се нанесох по същия начин.
-Наистина?!А аз си мислих,че съм единствения,който не оглежда всеки един свободен апартамент.-възкликнах и отново се за смях.
Колкото повече минути прекарвахме заедно,толкова повече ми харесваше.Изглежда,че имаме и общи неща.
-Според мен не съм сбъркала в избора си.-потвърди тя.
-Мне,ни най-малко!Виж какъв добър съсед си имаш!-шеговито отвърнах и отпих още една глътка от кафето си.

След казаното,от устните на Джон отново се откъсна смеха му,който беше също толкова дълбок като гласа,само че с няколко октави по-висок.Не беше минало много и вече попадахме на толкова сходства помежду ни:връхлетяваха ни като мълнии;БУМ-ТРЯС.
Пак настъпи мълчание и аз се запитах къде ли се бавеше кафето ми.Не,че толкова изгарях от нетърпение да пийна от тази така вълшебна течност,а колкото да правя нещо,докато нервно ровех в главата си за подходяща тема на разговор.Джон изглеждаше сякаш беше скъсил дистанцията помежду ни,както се казваше,защото сега имаше вид на човек,който се е отпуснал напълно,но като се замисля той бе толкова уверен още от самото начало.Значи пак на мен нещо ми ставаше.
-Да се надяваме.-отбелязах все тъй ухилена.-Не останах очарована от съседите,с които съм се сблъсквала до сега.Явно не искат да си спомнят,че някога и те са били неуки за обстановката в Холивуд и са имали нужда от помощ при вписването си,като мен.-За пореден път вдигнах рамене,придавайки не чак толкова голямо значение на казаното.
-Ти с какво се занимаваш?Намирисва ми,че вършиш работата си с такава лекота,с каквато заговаряш една толкова непринудена сухарка като мен.-махнах с ръка и пак се изкисках

Вече напълно се бях отпуснал.А и нямаше друг начин, в компанията на Лайла всеки би се чувствал приятно и комфортно.
-Ти с какво се занимаваш?Намирисва ми,че вършиш работата си с такава лекота,с каквато заговаряш една толкова непринудена сухарка като мен.-рече тя,после отново се изкиска закачливо и махна с ръка.
Да разговорът стана по-тематичен и сега свободно можехме да се опознаем.Направи ми дръзко впечатление как тя се нарече суха.Познавах момичета нямащи дори и половината от нейното великолепие ,които никога дори не би им минало през ума да се нарекат така.Тази невинна нейна скромност ме удиви,но трябваше да й възразя.
Вдигнах вежди,погледнах я в очите и учуден,възкликнах:
-Сухарка?!Ни най-малко!Обиждаш ме,все пак си мисля,че несъмнено разбирам от женска привлекателност!-усмихнах се убедително.
Всъщност в моите очи тя не беше само привлекателна,но етикета не позволяваше да й кажа всичко което мислех.За мен значеше много само самия факт,че вече разговарях на "ти" с нея.
-С какво се занимавам?Не е точно определено..имам заведение тук.-бързо преминах на другата тема,за да й спестя неловкия момент,който може би предишните ми думи щяха да всеят.-А ти Лайла?Да си призная този чаровен смях може да е само на някоя театрална актриса!-дадох предположението си,но естествено то не беше единственото.

-УАУ!-натрапих му изумлението си,но просто не можех да се сдържа.-Колко точна преценка имаш,Джон!Сякаш вече се познаваме.
Засмях се,но вече по-сдържано.Направо си беше плашещо точен в предположенията си.Мислите ми внезапно свиха в друга посока,а станах и по-объркана и от преди.Говореше ми тъй мило,ласкаеше ме,а в замяна не получаваше нищо друго освен розовеенето на лицето ми,чийто цвят вече преминаваше към червените тонове.Незнаех как да се държа:забелязвах как нахално ме гледаха често,когато чаках на спирката,след като шофьорите на такси ме бяха наплашили с непрестанното взиране в огледалото за обратно виждане.Все отказвах на едиствената си приятелка тук-Мурасаки,да излизаме,защото по клубовете мъжете ме гледаха все тъй изпитателно.Сега разговарях с младеж,чието държание бе ненатрапчиво,закачливо в рамките на допустимото,беше чаровен,а аз се страхувах да му се доверя,защото можеше да се укаже не по-различен от другите.От една страна преувеличавах,защото ние просто разговаряхме,но от друга се притеснявах за твърде голямата си наивност.
-Уж съм актриса.-кимнах в знак на съгласие.-Все още обаче рядко практикувам професията си.
След поредно разменените топли погледи,се свлякох на стола и се сгуших.Продължаваше да бъде все тъй студено,за моя изненада обаче никой друг не го забелязваше.Дори Джон бе захвърлил якето си на празният стол.
-Моята професия не е нещо ново и интересно.Да поговорим за теб:за какъв тип заведение точно става въпрос?

Не се учудих ,че познах.Това все пак беше Холивуд и често можеше да срещнеш някоя процъфтяваща или вече известна личност, а тя приличаше точно на такава.Но не от тези лъскави мадони,тя определено беше различна..имаше класа.
-Моята професия не е нещо ново и интересно.Да поговорим за теб:за какъв тип заведение точно става въпрос?-каза тя насочвайки разговора към мен.Мина ми през ума,че може би не съм само безразличния мъж,с който просто пие кафето си на една маса.
-Просто бар!Нищо необичайно.-скромно присвих рамене.Отговора ми беше кратък,но не исках да продължавам,защото започнали да говоря за работа обикновено нямах спирка.Нищо чудно защо вече два месеца от както съм тук и нямах много познати.
Сервитьорката пристигна отново и поднесе кафето на Лайла.И след едно бързо "Заповядайте!" веднага се обърна и запъти към бара.
Само на мен ми се струваше,но май на Лайла и беше студено.Странно,защото вътре беше сравнително топло.
-Да не би да ти е студено?-загрижено попитах и инстинктивно предложих-Може да се наметнеш с якето ми,ако желаеш?!

Сграбчих кафето в шепите си на мига.Не отпих,просто исках да усетя топлината му и се получи:секунди по-късно горещината плъзна по кожата ми.
"Е,браво на теб!"за момент се вцепених,гледайки го право в лицето.Разбира се,че с подобно поведение щях да привлека вниманието му в тази посока.Стеснявах се,че щом забележи как тракам със зъби ще предложи точно своята дреха,за това не исках да разбира,не че не исках да приема.Обаче не беше уместно.Съгласието ми,пречупено през неговия поглед,щеше да изглежда като,че вече бях попаднала в клопката на обаянието му.Това до някъде беше истина,но не исках да оставам с впечатлението че съм толкова лесна.
-Недей да се лишаваш от дрехата си,само защото не съм преценила как да се облека.Сама съм си виновна...Всеки момент ще се климатизирам,както се казва.
"Лайла,Лайла,Лайла..."Абсолютно клише.Да се правя на твърда и благодарение на гордостта си щях да продължа да хапя вътрешните страни на бузите си,в опит да се увладея.Незнам,така бе общоприето и ако бях склонила и в този момент слагах якето му на гърба си,щях да се почувствам адски неловко.
-Ммм...много е вкусно.-изфъфлих,посочвайки чашата с кафето в ръката си.Проследих как отпитата глътка бавно се спуска и ме изгаря отвътре

Отказа на Лайла беше напълно разбираем.Все пак подобен жест е доста интимен,а и в предвид обстоятелствата беше и неуместен.Но аз бях длъжен да предложа.Винаги съм бил кавалер спрямо всички дами.
-Добре,щом си сигурна!- без повече настояване отвърнах усмихвайки се като повдигнах вежда.
-Ммм...много е вкусно.-смъмри тя като отпи глътка от кафето си.
-Мхм..наистина не съм пил по-добро кафе до сега!-потвърдих като посегнах към чашата си, отново да се насладя на вкуса.Всъщност може би кафето не беше нищо особено,но просто да ми се струваше вълшебно поради добрата компания.Не знаех каква беше истината.Може би заради атмосферата, или заради Лайла ,но това беше най-хубавата ми утрин от както съм в Холивуд.Замислих се ,че при такова начало,денят ми няма как да бъде лош или скучен.Но после се сетих,че имам едно неотложно ходене до банката.Защо пък неотложно?!Нали не исках да се превръщам в тези работохолици,които забравяха за малките неща,които ни карат да се чувстваме свободни.Например като разходка в парка..ами да разходка - точно това ми се правеше в този красив есенен ден!
Щом пресуших чашата си ,оставих я на масата,погледнах към прозореца,който беше през няколко маси от нас и с въздишка казах:
-Какъв хубав ден!Имам нужда от една разходка!

Стрелках Джон с очи,докато за пореден път мълчаливо просто си седяхме един срещу друг.Изглежда,когато остави настрана чашата си,беше изпил и последната глътка.Миг по-късно погледа му се отклони някъде зад гърба ми,макар обаче да ми беше любопитно какво гледа тъй замечтано,си наредих да не се извъртам и да разкривам тази малка подробност.Накрая,както и се надявах,той сам сподели за какво си мисли в момента.
Случайно ли отбелязваше колко приятно е времето,точно за разходка?Знаех,че от както бях в компанията му нямаше място за случайностите и сега успях да не се подведа от грешните си мисли.Определено това си беше намек,приятен обаче и по този начин той отново предизвика усмивката ми.Мен ако питаше,времето беше само за това да си стоя вкъщи в топлите завивки,но вече мисля му бях загатнала колко "добре" ми се отразява есенният климат всъщност.
Съжалих,защото много исках разговора с новия ми познат да продължи още дълго.Стигнах до извода,че трябва да се жертвам:той беше толкова приятна личност,започваше да си личи,беше толкова...толкова...различен.Ако изпуснех шанса щях да съм най-голямата глупачка на света.
-Обикновенно по това време съм на крос в парка,но...-засмях се и този път престорено потреперих.-Ако правилно съм разбрала и ако смяташ,тръгвайки си от тук,да се поразтъпчиш,нещо против да продължа да ти натяквам присъствието си?

Това,което каза Лайла донякъде ме изненада и наистина се зарадвах и развълнувах.Усмихнах се широко.Всъщност силно се надявах да изяви желание за разходка.Исках да съм колкото се може по-дълго с нея.Погледнах я,няма да се учудя,ако в този момент очите ми блестяха като на малко дете ,на което му купуват сладолед:
-С удоволствие!Или по-скоро аз да ти натяквам своето!-отвърна засмивайки се и отново проследих с поглед чаровните й черти.
Нямах търпение да излезем от тук и да се запътим към парка.Бях готов веднага да изхвръкна разбира се заедно с нея.
-Може да тръгнем щом изпиеш кафето си?!-предложих и неволно прекарах ръка през косата си.
Бях доволен,че пиенето на кафе няма да е първото и последно нещо,което ще правим заедно.Запознавал съм се с най-различни жени,но много рядко някоя ме бе заинтригувала толкова та дори никоя.Лайла определено някак си ме плени.Освен с неповторимия си изтънчен чар и непринуденост нещо в нея ми подсказваше,че наистина ще си допаднем.Да,определено трябваше да я опозная!

Приех предложението да тръгнем,след като изпия кафето си.Не оставаше много:не исках да отлагам разходката му дълго,защото си личеше че отдавна бленува за осъществяването на такава,но от друга страна не можех да се разхождам с чашата докато навън ръцете ми щяха да треперят като на някоя старица.Само,че от студ.
Задавих се,не оставяйки почивка между глътките.Надявах се Джон да не е забелязал това,малко вероятно обаче.Продължаваше да не откъсва сините си очи от мен.Имаше моменти от престоя ми с него тук,в които се чудех зад какво да скрия лицето си,тъй като не спирах да червя бузите си от неловкото си притеснение.С времето така и не бях превъзпитала тази своя реакция в подобни ситуации.
За да му покажа без думи,че съм готова (така се бях сковала,че нямаше никакъв шанс да му го кажа),замачках картонената чаша в ръката си:голям гаф,защото по вътрешността й имаше следи от кафето.По дланите ми останаха мокри капки.Опитах се да скрия този факт и веднага щом хвърлих остатъка в кошчето за боклук,тикнах ръце в джобовете на шлифера си.
-Сега ако не друго,ще наваксаме с пропуснатият сутрешен крос.-обърнах се към него с широка усмивка."Ако не друго..."повторих.Съжалих,че така оформих изречението си-разбира се,че се предполагаше да си говорим,оставаше да мълчим като риби.Надявах се да се взема в ръце,за да не стане така.

пп: избери някое местенце в парка.нямам претенции.Пиши направо там

След като снощи Майра му бе дала все някаква надежда, Тейт бе решил, че както никога ще подрани, за да не си пропилее шанса.
Успя да се оправи и измъкне навреме от апартамента, в който бе пренощувал, без да буди тъмнокожата мадама. Едвам успя да се ориентира къде се намира, но накрая откри местонахождението си, хвана такси и пристигна цели 10 мин. по-рано.
Влезе в кафето и огледа цялото помещение. Нямаше и следа от моделката. Това беше добре - все пак бе успял да я изпревари, което можеше да му спечели точки. Избра си една по усамотена маса и се настани, палейки цигара.
Симпатична сервитьорка, на неговата възраст, му донесе меню. Палмър й го върна и без да се замисля си поръча ирландско кафе, отпращайки я. Нямаше махмурлук от снощи, но бе решил да го дава по-кротко, а и имаше чувството, че още спи.
Погледна часовника над бара в кафенето. 09:59. Как можеше някой да става толкова рано, зачуди се Тейт, още повече да си прави срещи.. Но бързо забрави въпроса си при отварянето на вратата.
10:00. Швейцаркса точност, помисли си Палмър. Майра премина плавно покрай масите и се настани срещу него. Изглеждаше великолепно и двойно по-сексапилна от снощи.. за разлика от него - той беше със същите дрехи, с рошава коса (беше забравил да потърси за гребен в апартамента на негърката, с която бе преспал) и сигурно наподобяваше зомби.. Надяваше се само моделката да не обърне особено внимание на външния му вид.
- Добро утро - поздрави я той. - Какво ще пиеш?

Както никога успях да стана навреме. Минах набързо през банята и погледнах часовника. Тъкмо навреме! Както винаги щях да сцепя секундата. Хванах си такси и след по-малко от 10 минути бях пред кафето. Погледнах си часовника, който в същия момент отбеляза 10.00. Влязох и фокусирах Тейт. Той седеше на една по-странична маса, все едно се срещаме за разпит. Усмихнах се при тази мисъл. И, естествено, пушеше. Този човек щеше да ме развали тотално с тези цигари!
- Добро и на теб! - усмихнах се и се настаних на стола срещу него. - Колебая се между ирландско кафе и топъл шоколад, но май ще се спра на първото.
Махнах на сервитьорката и поръчах. Забелязах, че той пие същото. Този аромат трудно се пропускаше...
- Е, как сме тази сутрин? Как мина вечерта? - попитах събеседника си.

- Нека отбележа, че изглеждаш зашеметяващо! - Тейт пусна някаква сваляческа усмивка, доколкото можеше да прецени и отпи от кафето си.
Огледа моделката от глава до пети. Безупречна. Погледът му случайно се спря на прозореца, който бе недалеч от тях. Забеляза фигура, криеща се зад една бутка и снимаща.
- Я, имаме си компания - възкликна съвсем незаинтересовано Палмър, дърпайки от цигарата си. - По-скоро ти..
Тейт не разбираше папараците. Как можеше някой, който има талант да снима, да го пропилява в преследване на един единствен човек цял ден, за да го издебне как си купува тоалетна хартия, примерно.. Но всеки трябваше да се изхранва.
- Колкото до моята вечер - не беше същата без твоето присъствие - додаде момчето самоуверено. - А ти? Как прекара без мен?

- Снощи каза, че нямаш нищо против компания от страна на папараците, така че... - насладих се на глътка кафе. - Иначе вечерта мина скучно, бих казала...
Замислих се. Наистина беше минала скучно. Просто се прибрах и .. нищо!
- Иначе благодаря за комплимента. - върнах се на момчето. - Сигурно ще кажеш, че ако си бях тръгнала с теб нямаше да ми е скучно или греша? - ухилих му се.
Огледах го по-добре. Все пак беше по-светло и забелязвах всеки малък детайл.
- Та... Тейт - почувствах се странно, тъй като за първи път споменавах името му. - Разкажи ми малко за себе си... Досега чувам само неща за мен или похвали за теб, така че... Цялата съм в слух!
Подпрях лакти на масата, което не беше особено културно, но точно сега изобщо нямах намерения да се придържам към някакъв етикет...

- Аз все още нямам нищо против папараците - невъзмутимо отвърна Тейт. - Просто констатирах факта, че един тип ни снима.
Палмър приближи пепелника към себе си, тъй като на Майра не й трябваше, и изтръска пепелта от цигарата си.
- Ако си беше тръгнала с мен.. Е, със сигурност на мен нямаше да ми е скучно, а щях да се постарая и на теб да не ти е.. Пък и имам славата на добър.. партньор.
Палмър се ухили почти незабележимо. Попринцип щеше да й каже, че е перфектен в чукането или нещо от тоя сорт, но не знаеше докъде имаше право да си позволява волности, затова реши да го дава по-цензурирано.
В съзнанието на Тейт вече се бяха заформили два-три сценария с моделката и в момента той най-спокойно си ги доразвиваше, докато не чу името си. Опита се да се сети какво бе казала Майра, но не успя.
Трябваше да измисли нещо. Бе чул името си и нещо за това, че цялата е в слух. Може би искаше да узнае някакви подробности за него.
- Две думи - малолетен престъпник - могат да заменят името ми - отговори Тейт. - Друго не те интересува. Разкажи ми сега за себе си.
Не че ще те слушам или ми пука, помисли си Палмър, но си адски секси, докато говориш.

Че ме интересуваше - интересуваше ме, но след като на него не му се говори какво? Да му вадя думите с ченгели? Ммм, не мисля...
- Не обичам да говоря за себе си, а и предполагам знаеш доста за мен и без това. - отговорих кратко.
Сетих как ми каза снощи, че нямало да ме слуша и без това... Така не виждах смисъл да говоря празни приказки. Реши да се върна малко...
- И как щеше да поддържаш интереса ми, Тейт? - чувствах се странно, изричайки това име, но пък много ми харесваше как звучи. - Съмнявам се, че си щял да ме караш да говоря празни приказки цяла вечер, така че слушам твоята представа за поддържане на интерес... И колко добър партньор си всъщност... в шаха?
Интересно сравнение, Майра - помислих си ...

- Как пък реши, че знам доста за теб - Тейт реши да си поиграе на ударен. - Просто съм те виждал по кориците на едно - две списания, това е.. Но щом не ти се говори - твоя воля.
Палмър допи ирландското си кафе и махна на сервитьорката да дойде, поръчвайки си джин с тоник. Вече се бе разсънил, а и не му се занимаваше да го дава по-кротко.. нямаше смисъл.
Запали нова цигара и отдели минута да се наслади на никотина, навлязъл в белите му дробове, след което реши, че е време да отговори на моделката.
- Добре, да речем - шах - започна той, - ти си царицата, аз - царят. Представи си шахматна дъска във формата на легло. Другите фигури ги няма. Сами сме. Царят попринцип е по-слаб от царицата, но на свободен терен може и чудеса да сътвори. Да наречем царицата Майра, а царят - Тейт. Тя се дърпа, но той най-старателно я ухажва с комплименти, нежни целувки и докосвания, и накрая тя се предава. Той е доволен. Време е да се приключва с тези любовни простотии и да се почва генералната.. игра. Шахът е изкуство. Изисква се мислене. Това, което аз щях да ти предложа не се нуждае от размишления, то е само действия, подчинени на първичния инстинкт и желанието за екстаз. Тялото ти щеше да остане доволно, ти също. Царицата щеше да е спечелила, но и царят печели, няма загубили в тази игра.
Реши да не навлиза в подробности за точните си ходове, а да остави това на въображението й или направо да й го покаже. Отпи глътка от пристигналия джин и си дръпна няколко пъти от цигарата.
- Между другото обичаш ли шаха? - додаде Палмър. - Може да изиграем една партия някой път..
За кратко дяволита усмивка се прокрадна на лицето му, но бързо се стопи. Не искаше да избързва със заключенията, че тя все пак може и да се окаже поредната, която бе прекосила спалнята му. Трябваше да изчака отговора и реакцията й и тогава вече щеше да знае.

- Можем и повече, кой знае? - усмихнах се.
Пределно ясно ми беше какво ми казваше, но не знаех защо пропускаше главните подробности..
- Но нека не пропускаме някои части.. Макар че съм тотално съгласна, че размишленията са излишни - важни са действията! - въображението ми работеше на макс. - И, скъпи ми цар Тейт, желанието за екстаз винаги го има, това се подразбира, а как ще накараш тялото ми да остане доволно заедно с мен... Еми, доста старание ще ти трябва, но ако съдим по самочувствието ти съм убедена, че смяташ, че имаш нужните качества да направиш успешна една партия шах с мен, права ли съм? - завърших по навик с въпрос.
Замислих се над размишленията си и стигнах до извода, че звучат адски оплетени и безсмислени, след като той със сигурност щеше да ме разбере и с едно да или не.. Което ме доведе до мисълта, че не съм отговорила на последния му въпрос.
- Но иначе може да се каже, че обичам шаха...

Доколкото Тейт успя да схване това, което моделката каза излизаше, че все пак би си легнала с него.. все някога.. дори и в далечното бъдеще. Палмър не си падаше по бъдещето, все пак живееше за настоящето, така че реши да действа направо, както и бе свикнал.
- За да получиш отговор на всичките си въпроси не е нужно да ги задаваш, а просто да се съгласиш - отвърна кратко и просто Тейт. - И не за партия шах, тъй като и двамата не сме малки и знаем за какво става въпрос.. Поправка, ти не си малка, аз съм, но си знам работата, повярвай.
Е, тук вече не преувеличаваше със самочувствието, а бе убеден в думите си. Малко или много за 7 години активен сексуален живот, Тейт Палмър, можеше да заяви спокойно, че ако не друго, то поне оргазма бе гарантиран на партньорката му.
- За съжаление съм почти сигурен, че модел като теб първо не би имала време да разбере отговорите и второ не би искала - добави след като издиша огромно кълбо цигарен дим. - За което мога само да кажа, че ще съжаляваш..
Тейт нямаше намерение да допълва последното изречение, но не искаше да изглежда отчаян или да сваля мачо маската, която попринцип си носеше и на практика бе изпълнила същността му, но имаше и моменти на колебание, когато се сещаше, че е само маска.. Те бяха кратки и за щастие той лесно ги отпращаше.
Палмър допи джина си на две глътки и зачака реакцията на моделката.

- Миличък, ако искам ще разбера и не ми излизай с това "модел като теб"! Какво му е на модел като мен ? Мога да те изненадам...
Малко ме ядоса с изказването си. Всъщност ме издразни факта, че си мисли, че ще съжалявам...
- Отговорите лесно ще получа, това вече ми стана пределно ясно, стига да го поискам... Лошото е, че съвсем ще ти объркам мисленето за моделите, тъй като ти очевидно слагаш всички под общ знаменател. Но се надявам това да се промени и само мнението ти за мен да стане по-различно. - намигнах му, поглеждайки настрани...