Кафене Lavazza

by **Eleonor Chloé Bennett** Нед Ное 07, 2010 3:26 pm

First topic message reminder :

Кафене Lavazza - Page 5 Turin+lavazza+cafe+san+paulo+piazza+(1410+x+940)

Кафенето беше доста голямо. Когато беше топло, което се случваше често в Калифорния, имаше маси навън.

by **Тейт Палмър** Нед Фев 05, 2012 8:29 pm

Ауч. Тейт го заболя от резкия й тон, но и пък се подсмихна дяволито.
- Значи да приемам това за "да"? - очите на Палмър вече искряха с онова пламъче, което рядко се появяваше, но обикновено не предвещаваше нищо добро.
Имаше малък, незначителен проблем, помисли си Тейт - нямаше къде да заведе жена като Майра. Принципно се водеше, че живее при родителите си, в огромното им имение, но не се прибирал от седмици, а и там го бяха изритали на тавана и не беше много подходящо.
- Добре, ще си призная - започна Тейт, - желая те до полуда и ако още малко увъртаме ще получа нервен срив..
Което беше наполовина вярно. В кафете сигурно имаше достатъчно алкохол, че да подържа Тейт спокоен и с дни, но това сега не беше нужно за допълване.
Палмър загаси и тази цигара в пепелника. Стана и отиде зад Майра, като отметна копринената й коса и леко докосна с устни врата й.
Доближи се до ухото й и прошепна:
- Да се махаме оттук.

by **Майра Блек** Нед Фев 05, 2012 9:10 pm

Изтръпнах. Буквално! Не знам дали очаквах нещо толкова рязко от него. За малко дори реших, че ще си тръгне...
- К-къде? - заекнах.
Чакай малко! Та той беше малък. Сигурно се предполагаше, че ще отидем у нас, което ме притесни още повече. Факта, че умираше да ме получи на всяка цена, докара усмивка на лицето ми. След като се поокопитих и си наложих отново спокойния и безразличен характер продължих.
- У нас, може би? - звучах странно... Попринцип не планирах такива неща, но очевидно за всичко си имаше първи път.
ПО ДЯВОЛИТЕ! Какво ми ставаше? Той беше само на 17??? ...

by **Тейт Палмър** Нед Фев 05, 2012 9:19 pm

Последните думи на Майра бяха фатални. Тейт вече нямаше намерение да се отказва дори и за секунда или да отлага. Ръката му се плъзна съвсем леко по рамото на моделката, докато не стигна извивките на пръстите й. Хвана я за ръка и я изправи, като я завъртя.
Направи знак на сервитьорката, която бързо притича със сметката. Тейт извади няколко банкноти и ги хвърли на масата.
Не бе пуснал ръката на Майра нито за миг. След като се разплати със заведението, най-нахално хвана моделката през кръста и я понесе към вратата.
Спря я на изхода, където папараците нямаше как да ги видят и докосна устните й съвсем леко. Бе по-висок от нея и трябваше мъничко да наведе главата си.
- Да. - Бе единственото, което допълни преди да й отвори вратата, за да мине.
Е, поне нямаше да се тревожи за мястото, помисли си той, докато викаше такси. Погледът му се разходи по тялото на Майра и той най-безсрамно облиза устни.
Тъкмо навреме, иначе щеше да разкъса дрехите й още на улицата, едно такси спря и Тейт отвори вратата на дамата си. Майра продиктува някакъв адрес на шофьора и двамата се отправиха към дома й.

by **Шошана Самърс** Пет Апр 06, 2012 10:42 pm

Шошана се разхождаше бавно из града, когато се озова на голям булевард и реши да си почине. Обстановката й харесваше. Определено. Всичко беше богато, чисто и красиво. Някак по неин стил, макар да беше свикнала на много по-различна обстановка.
Русокоската разроши късата си коса и сивите й очи огледаха масите. Времето беше доста хубаво и затова реши, че ще седне отвън. Какво пък... щеше да прихване някакъв тен... ако това беше възможно. Винаги си бе била бяла и едва ли щеше да се промени с час седене в кафето.
С последен поглед наоколо, преглеждайки всички момчета в кафето (стар навик, който бе прихванала от стара приятелка) тръгна към масите. Кафето беше хубаво с запазените син и бял цвят на Лаваца. Шошана никога не беше харесвала кафето, но това не пречеше да седне в кафе, кръстено на... кафето. Самата мисъл бе толкова завъртяна, че й се замая главата.
Тя си поръча горещ шоколад и отвори лаптопа, който обичаше да носи навсякъде. Някак винаги имаше какво да провери, а ако свършеше можеше да почете. Обичаше да чет, дори на компютър, макар че много по-предпочитан вариант беше книгата. Русокоската обичаше миризмата на книга. Сякаш беше стара и пълна с тайни...
Момичето влезе в Интернет и времето започна да си минава, без да усеща

by **Кейт Стивънс** Сря Апр 11, 2012 1:57 pm

Кейт се събуди и се протегна доволно в леглото.Не знаеше колко е часът,но си бе поспала добре.Снощи бе стояла до късно мислейки над случката с Тейт.Чакаше го,но той така и не се прибра.Заспа след третото приспивателно което взе.
Сега се чувстваше свежа и отпочинала.Погледна часовника.Минаваше обяд.Стана и понечи да отиде в кухнята и да си направи кафе,но се спря.Времето беше толкова хубаво.Нямаше да се затвори вкъщи в очакване.Облече се,взе чантата си и излезе.
Веднага се сети къде може да отиде.Запъти се към Lavazza.За щастие не беше много пълно.Намери си една маса отвън и си поръча мокачино.Винаги бе смятала че хората които ходят сами на кино или да пият кафе трябва да са или луди или ужасно самотни....Е,явно и тя бе едно от двете.
Изведнъж нещо привлече вниманието и.На съседната маса седеше момиче,което четеше книга на лаптопа си.Книгата и бе до болка позната.Точно нея четеше непрекъснато в лудницата.
-Страхотна книга.-каза по-високо,за да я чуе момичето.-Не се прехласвай много по главния герой .Ще те разочарова...
Изчака момичето да се обърне към нея.
-Извинявай,къде са ми обноските.Аз съм Кейт,ами ти?

by **Шошана Самърс** Сря Апр 11, 2012 2:40 pm

Шошана беше отворила някаква книга. Може би я харесвах, може би не. Все още не знаеше. Винаги решаваше дали книгата си е заслужаваше, чак след като я прочете и разбере всички тайни, премине всички завръзки и развръзки и всичко е било интересно като си помисли.
Засега тази беше хубава. Просто хубава, не невероятна или прекрасна.
Допиваше втори шоколад. Нямаше да се отрази добре на теглото й ако изпие още един, но точно в момента не я интересуваше. не, че я беше грижа през останалото време, но все някога трябваше да се замисли върху бъдещето си. Например, в момента обмисляше актриса. А за тази професия ти трябваше невероятно тяло...
-Страхотна книга - чу тя изведнъж зад себе си и се обърна бързо към момичето, което продължи с това, че главния герой е разочароващ. Съгласих се, въпреки че не бях стигнала до края.
-Приятно ми е Кейт. Аз съм Шошана - усмихнах се. Всъщност... реално името ми беше Шошан, но всеки добавяше това А отзад, затова и аз бях придобила навика.
Погледа на русокоската огледа другото момиче. Беше красива, руса със светли очи.
Усмихна се и затвори лаптопа си, за да не е груба.
-Искаш ли да седнеш при мен? - попита я Шошана, готова да разчисти стола от чантата и якето си.

by **Кейт Стивънс** Сря Апр 11, 2012 2:55 pm

Шошана?Хмм интересно име.Определено щеше да го запомни.
-Да,благодаря.-Кейт прие поканата и се премести.
Взе мокачиното си и седна.Ето че се измъкна от неудобството на самотата.Кейт огледа момичето срещу нея.Изглеждаше и спокойно.Поне не се бе раздразнило че и се бърка.Беше красива и изглеждаше мила.Може би това щеше да е втори шанс за Кейт да намери приятели.Може и да беше в града от два месеца,но не беше от най-сговорчивите,особено напоследък.
-Нова ли си тук?-попита.-Имам предвид че не съм те виждала...
Глупав въпрос.Та ти не излизаш много от къде може да си я виждала,каза си Кейт.

by **Шошана Самърс** Сря Апр 11, 2012 10:30 pm

-Да - кимна Шошана. - Преди два дни се нанесох, днес правя обиколка на града - усмихна се тя, поглеждайки към сградите наоколо. Беше странно, че града й харесва, като се имаше предвид, че бе свикнала на тишината на родния й. Тук беше шумно, претъпкано и топло. Може би точно тези неща я привличаха.
-Ами ти - попита русокоската, предполагайки, че отговора ще е отрицателен. Все пак едва ли всеки ден се нанасяха нови хора на това място.. Но пък защо не. Всеки искаше да е известен и тук явно беше мина за таланти.
Шошана отпи от капучинто си и погледна Кейт, готова ад завърже разговор. Имаше нужда от познати, от връзки, от услуги, за да се уреди за бъдещето, което толкова наближаваше.
-Е, предполагам, обичаш да четеш, щом разпознаваш книга само по една от страниците - попита тя с усмивка. Надяваше се да не я помисли за загубенячка, която прекарва целите си дни в четене.

by **Кейт Стивънс** Чет Апр 12, 2012 12:46 pm

О,значи бе познала че е нова и не се изложи.
-Аз съм тук от...два месеца може би..Приятно място е.Можеш да срещнеш някой известен по улиците,а понякога се организират страхотни партита на които всички са поканени.Тук определено могат да се завържат много връзки.-каза спокойно.
Загледа се някъде за момент,спомняйки си ноща в която срещна Тейт.Шошана я изтръгна от унеса и,питайки я за книгите.Лицето на Кейт се сгърчи едва забележимо.Ако и кажеше от къде познава толкова добре тази или която и да е книга можеше да я изплаши...все едно.Честноста на първо място.
-Обичам е меко казано.Обожавам да чета.Страста ми към тях започна в лудницата в която бях няколко години.-каза разсеяно Кейт,облизвайки сламката си,на която имаше пяна.-Там непрекъснато искаха да чета,за да развивам мозъка си.В началото нямаха много книги и за това препрочитах едни и същи по хиляди пъти,но накрая започнаха да ме зареждат с нови.
Знаеше какво следва сега.Шок и въпроси.Хиляди въпроси. Защо си била в лудница?Колко време беше там?Кога излезе?Кейт си пое дъх и зачака първия на който да отговори.

by **Дерек Хейл** Вто Юни 19, 2012 8:33 pm

Поредната тежка вечер...Пак купони, пак алкохол.Мноого алкохол.И разбира се гарантираната тежка сутрин.Ех, този махморлук.Всичко беше перфектно, но не й събуждането сутринта.След като яркото слънце нахлу в стаята ми и ме разсъни нямаше какво друго да направя, освен да стана от леглото.Освен това и имах среща със София в кафенето.Колкото и да съм зле след снощи трябва да се стегна, не искам да закъснявам.Тя е единственото момиче от доста време насам, което успява да ме впечатли толкова много, че да се задържа с нея повече от една вечер.Обикновено това правех, но в този случай не беше просто секс...тук имаше и любов.Много необичайно за мен, но наистина я обичах.През всички тези години съм бил с много момичета, но нито едно не ме е впечатлявало до толкова, че да се влюбя истински.Е, ето, че се намери перфектната жена и за мен.
С едно бавно движение махнах завивките от себе си и се изправих го седнало положение.Станах и тръгнах към банята.Един студен душ би ми дошъл идеално в този момент.Това и направих.Влязох в банята, а студената вода стичаща се по тялото ми ме разсъни по-добре от каквото и да било друго.Върнах се в стаята си, все още с една бяла кърпа на кръста и започнах да ровя в гардероба.Намерих дънките и тениската, които търсих и ги облякох, оправих прическата си и бях готов да тръгвам.Разбира се първо трябваше да взема нещата, без които не тръгвам за никъде.А именно часовник, телефон и портфейл.Както и ключовете за чисто черния ми Шевролет Камаро.Вече наистина бях готов да тръгвам.Заключих входната врата и влязох в колата.Пуснах си тиха музика, колкото да си повдигна настроението, но не и прекалено силна, защото все още ме болеше главата.Скоро щях да се справя и с този проблем, след като изпия едно горещо кафе.
Не след дълго стигнах го кафенето Lavazza.Едно от любимите ми места тук.Паркирах колата си и седнах на една от масите, които бяха отвън.Веднага дойде една сервитьорка и прие поръчката ми.Докато чаках да ми донесат кафето и докато чаках София отдиох и си купих няколко вестника.Исках да съм информиран за всичко, което става, а и да знам дали не са ме изложили с някоя снимка от снощи.
След минута-две кафето ми беше готово и аз веднага отпих една голяма глътка.Усещането на горещата течност да навлиза по тялото ми бе толкова ободряваща...Сякаш до преди малко не съм имал главоболие.Разтворих един вестник и зачаках София...

by **София Стюарт** Вто Юни 19, 2012 9:08 pm

Когато се огледах, около мен бе осеяно със слънчогледи, а слънцето напичаше толкова силно, че имах чувството, че сякаш изгаряше бялата ми кожа. Бях сама в огромна градина с любимите ми растения, обърнали цветовете си към жаркото слънце. Крачех бавно и се наслаждавах на всяка минута, на всеки повей от вятъра, на всеки миг от прекрасния ден. В този миг до ушите ми достигна приятна музика, към която веднага поех уверено. След няколко дълги минути търсене на източника на музиката, все още не успявах да я открия, но тя сякаш се усилваше. Започнах нервно да се оглеждам и точно, когато отново тръгнах на някъде из градината, рязко отворих очите си, като установих, че незнайният източник на музиката бе алармата ми, а всичко това бе просто сън.
Отпуснах се в мекото си легло и бавно повдигнах телефона си, за да видя часа. В мига, в който видях числата, изписани на екрана, моментално отметнах завивката, колкото и да не ми се искаше.
- Мамка му! Дерек! - извиках изведнъж, осенена от мисълта, че след по-малко от час трябваше да се видим в любимото ни кафе.
За изключително кратък период от време успях да си взема душ, да оправя косата и грима си и да си намеря прилични дрехи. Успях малко от малко да пооправя стаята си, грабнах ключовете от колата си и отпраших към кафенето.
С Дерек се бяхме запознали преди няколко месеца на едно парти и вечерта ни беше завършила, както се очакваше - със секс. Но интересното беше, че историята ни не свърши дотук. Между двамата имаше доста силно привличане и вече няколко месеца с Дерек бяхме заедно. Бях по-щастлива от всякога, че имам човек като него до себе си и можех спокойно да твърдя, че съм влюбена в него. Наслаждавах се на всяка една минута, в която бяхме заедно.
Нервно гледах часовника на всяка минута, докато пътувах към кафето и когато най-накрая пристигнах, изхвърчах от колата и се запътих към масите навън, като успях да видя Дерек още отдалеч. Беше се зачел в някакъв вестник, но дори така можех да позная, че предната вечер е била тежка за него. Застанах до масата и само миг по-късно той вдигна поглед от вестника, изправи се и ми се усмихна, а после се доближихме един до друг.
- Здравей, скъпи! - на свой ред му се усмихнах аз и го целунах кратко - Извинявай, че закъснях. Изглеждаш... сякаш не си спал цяла вечер - засмях се, но в тона ми се долавяше нотка на притеснение.
Седнах до него и в този миг сервитьорката дойде и аз си поръчах любимото ми кафе. Обърнах се към Дерек, като му отправих поглед, с който го приканвах да ми разкаже за вечерта си.

by **Дерек Хейл** Сря Юни 20, 2012 8:31 pm

Четейки вестника си усетих познат аромат - парфюмът на София.Изправих погледа си и я видях.Изглеждаше ослепително, както винаги.Приближи се към мен и ме целуна.
- Здравей, скъпа.Не си закъсняла. - казах аз и й намигнах. - Но дори да беше, знаеш, че ще те чакам, колкото е нужно.
Оставих вестника на масата и отпих нова голяма глътка от горещото кафе.Междувременно и София си поръча едно.Като се замисля това е заведението с най-качественото кафе.Именно и за това бях редовен клиент тук.Пиех сутрешното си кафе тук всеки ден от...доста време насам.Е, разбира се когато съм в такава приятна компания е още по-хубаво.Друго нещо, което ми харесва е добре организираната охрана на заведението.Доста известни личности посещават именно това заведение и за изненада проблемът с папараците е решен.Като се замисля, това може би е едно от най-сигурните места, където може да се отпуснеш и да изпиеш едно горещо кафе.А след тежки вечери, каквито бяха моите това бе задължително.Студен душ и горещо кафе е перфектната комбинация след лудо парти.
София веднага усети, че съм имал тежка вечер и ме попита за това.Въпреки, че го каза с весел тон усетих нотка на притеснение в гласа й.Свалих тъмните очила и ги оставих на масата.Досега трудно бих съсредоточил погледа си без тях.Слънцето адски много дразнеше очите ми, но при положение, че не съм спал цяла нощ беше нормално.В нашите среди имаше купони всяка вечер и разбира се моя милост няма как да ги пропусне.Все пак винаги бях душата на компанията.А снощното парти беше...неописуемо.Доста алкохол се изля, но пък си прекарахме прекрасно.определено трябва да се повтори, колкото и тежка да е сутринта.Важно е какво става вечерта.Животът е твърде кратък, за да мислим за последствията и точно за това трябва да изживяваме всеки един момент на макс.Важно е да живеем за момента и винаги да се наслаждаваме на този момент възможно най-дълго.
- Един колега, актьор беше организирал страхотно парти...жалко, че не дойде с мен.Мда, тежка вечер беше, но не се притеснявай за мен...свикнал съм. - казах и се засмях, а след това се приближих до нея и я целунах. - Ти как си? Как спа?- Попитах с усмивка на лице...

by **София Стюарт** Чет Юни 21, 2012 1:39 pm

Дерек беше от този тип хора, които обожаваха да купонясват и живееха твърдо под мотото, че се живее само веднъж, затова трябва да се опита от всичко. Професията му беше на моменти много натоварваща, но и позволяваше да се отпусне и да се забавлява, както само той умееше. Точно това ме привлече най-много у него - той умееше да се забавлява, винаги беше в центъра на вниманието и душата на компанията. Обичах отворени и лъчезарни хора и Дерек беше именно такъв. Точно затова, в момента бяхме заедно.
Знаех за партито на колегата му, той лично ме беше поканил, но в агенцията имаше страшно много работа и аз самата си бях легнала след полунощ. Бях си обещала от много отдавна, че ще си дам няколко седмици почивка, през които да се отдам на забавления, алкохол и повече време с Дерек. Но когато щеше да стане това, дори аз не знаех. Единственото, което ми беше ясно засега беше, че тази вечер се бях освободила и планирах с Дерек да сме заедно.
- Да ти кажа честно, не успях да поспя много. Имах много работа за довършване и абсолютно никакво време... - с крива усмивка го погледнах, а после отвърнах на целувката му - Иначе съм добре, днес си взех почивен ден и... имах идея за го прекарам с теб.
Гушнах се в него и ако досега имаше някаква следа от криво настроение, то определено сега беше изчезнало. Надявах се той да няма работа днес, за да може да направим всичко, онова, което искахме, но все нямахме време. Усещах как покрай нас, хората, които минаваха, ни зяпаха. Явно ни бяха разпознали, но знаех, че в това кафене нямаше шанс от нападение на обсебени фенове или нахални папараци. В интерес на истината, напоследък аз и Дерек бяхме една най-коментираните двойки в Холивуд и страшно много хора се интересуваха от личния ни живот. Ние пък се стараехме да го запазим в тайно, въпреки всичко обичахме да се появяваме заедно както на официални събития, така и в паркове и кафенета.
- Какво ще кажеш? Искаш ли да се поразходим днес, или да отидем на плаж, а довечера ще дойдеш у нас, ще хапнем и... после ще го измислим - усмихнах му се дяволито, като знаех, че не може да ми откаже.

by **Дерек Хейл** Чет Юни 21, 2012 8:12 pm

София също не беше спала много тази нощ.Но за разлика от мен вместо на парти тя е била в агенцията и е работила до късно.Жалко, че така се получи.Не ми е приятно аз да купонясвам, а тя да работи дори след полунощ.Много често съм й казвал, че трябва да си вземе малко почивка, да спре поне за няколко дена с работата си, но тя е прекалено амбициозна и също така много голям инат.Като си науми нещо не спира докато не го постигне.Това попринцип е хубаво качество у всеки един човек, но не трябва и да се прекалява с тази амбиция.Не може целия ни живот да минава в работа.Трябва и малко забавление.
Обаче следващите й думи ме изненадаха.Беше си взела почивен ден.Прекрасно.Аз също бях свободен и щяхме да прекараме целия ден и нощта заедно.А какво по-хубаво от това? Тя се приближи и се гушна в мен.
- Прекрасна идея! Свободен съм.Ще си прекараме чудесно! - казах и я целунах нежно по челото.Горката...липсата на сън също и се отразяваше зле.Излгеждаше ми много уморена.Все пак, нормално е след цялата тази работа, но днес ще си почине хубаво.
- Мога ли да ти откажа? Идеята за плажа ми допада много, но повече ми харесва завършека на деня... - казах като леко мръснишки поглед се появи на лицето ми.
Наистина нямаше как да й откажа.Попринцип трудно можех да кажа "не" на красива жена, а на жена като нея...беше още по-трудно.Освен, че изглежда великолепно е и страхотен човек.Именно и за това се влюбих в нея.Мила, отзивчива, с чувство за хумор, но и сериозна, знае какво иска и как да го получи...перфектната жена за мен.

by **София Стюарт** Пет Юни 22, 2012 9:38 am

Той беше прекрасен. Бях изключително благодарна, че имам човек като него до себе си. Имах чувството, че се допълвахме идеално, пасвахме си като характери и интереси. Освен това, Дерек беше и изключително сладък на външен вид. Ако можеш, щях да прекарвам всяка една секунда в негова компания. В този момент реших, че в най-скоро време ще оставя агенцията за няколко седмици и с Дерек ще заминем някъде, само двамата. Щях да уредя отпуската си още тези дни и най-накрая щях да получа онова, което най-много исках.
Двамата стояхме един до друг и от време на време си подарявахме по някоя друга целувка. Хората, които стояха на съседните маси ни гледаха с огромен интерес и очевидно ни обсъждаха, но лично за мен това нямаше проблем, стига да не ни пречеха. С Дерек изпихме кафетата си и ми се стори, че и двамата сякаш се събудихме и живнахме. Бях убедена, че неговата глава все още го боли, но пък след един освежаващ плаж със сигурност щеше да му мине.
- Цял месец чакам един такъв ден с теб - усмихнах му се, като отвърнах на мръснишкия му поглед със същия - Ще си прекараме супер.
И двамата вече бяхме приключили с кафетата си, затова нямаше какво повече да правим тук. След като платихме сметката, с Дерек тръгнахме към автомобилите си, разбира се, хванати за ръка. Отново станахме обект на погледи, сочене с пръст и обсъждане, но на нито един от двама ни не ни пукаше. Важното беше, че сме заедно и бяхме щастливи.
- Трябва да отида до вкъщи и да си взема бански. Ако искаш... ела с мен - повдигнах палаво вежди, прехвърлих ръцете си през врата му и го целунах.

by **Дерек Хейл** Нед Юни 24, 2012 12:39 pm

От доста време си мечтаех именно за това - един ден със София.Винаги един от двамата имаше работа и никога не успявахме да се отдадем на почивка заедно.Е, явно този ден дойде.По-добре късно, отколкото никога.Все пак важното е, че ще си прекараме страхотно.Един ден на плажа ще ми се отрази много добре.Всъщност обичах да ходя там, но за съжаление нямах време.А можех с часове да лежа под слънцето, да пия коктейли и да се забавлявам, разбира се ако съм в подходяща компания.А днес щях да съм във възможно най-добрата компания.
- Аз също от дълго време чакам един ден с теб...!
Кафето ми вече беше на привършване, но поне ми помогна да си отворя очите.Наистина ми подейства много ободряващо.Все още имах леко главоболие като резултат от изпития алкохол снощи, но пък без него нямаше да е интересно.
След като допихме кафетата си станах и отидох да платя сметката.За някои може да е изкуствена проява на джентълменство, но за мен бе просто въпрос на възпитание.Винаги аз плащах сметката.Може да се каже, че дори ми е станало навик.Станахме и тръгнахме към автомобилите си.София ми каза, че трябва да отидем до тях да си вземе бански.Разбира се, нямах нищо против да дойда с нея.
- Ще карам след теб.- казах аз и след думите ми последва още една целувка.Целувка, която явно доста дълго ще бъде коментирана от хората наоколо, съдейки по действията им.Но пък какво от това.Има ли нещо по-хубаво от безплатния PR...и най-важното е, че сме заедно и, че се обичаме.А хората да говорят какво си искат.След като се разделихме тръгнах към Шевролета си и потеглих към дома на София.За щастие нямаше трафик и доста бързо пристигнахме.Спряхме колите си пред къщата й и тя ме покани вътре.Познавайки жените доста добре сега мисля, че ме чака доста дълго избиране на подходящ бански.Но пък кой знае, може би София ще разбие този стереотип, характерен за повечето жени...

by Sponsored content

Кафене Lavazza

Кафене Lavazza

Re: Кафене Lavazza

Re: Кафене Lavazza

Re: Кафене Lavazza

Re: Кафене Lavazza

Re: Кафене Lavazza

Re: Кафене Lavazza

Re: Кафене Lavazza

Re: Кафене Lavazza

Re: Кафене Lavazza

Re: Кафене Lavazza

Re: Кафене Lavazza

Re: Кафене Lavazza

Re: Кафене Lavazza

Re: Кафене Lavazza

Re: Кафене Lavazza

Re: Кафене Lavazza

Re: Кафене Lavazza