Кафене Lavazza

Хелена се усмихна на историята на Ребека. Знаеше какво е да те заплашват и така нататък. Хелена отпи една голяма глътка от капучиното си и осъзна, че то е свършило.
Погледна часовника си и видя часа. 15.25! Трябваше да се шрибира вкъщи, защото щяха да дойдат да й оправят интернета.
- Много съжелявам, но трябва да вървя. - остави пет долара на масата, прегърна Ребека и с гръм и трясък си тръгна от кафенето.

Знапнях стола, където допреди малко бе Ела.
Е, добре го прие. - помислих си.
Надявах се скоро да я вида отново - беше приятно да се говори с нея.
Оставих и моята част от сметката на масата, с малка компесация за студеното ми държание и си тръгнах от кафенето.

Имах интервю на близко,а не бях пил кафе,сложих си шапката на главата бях и с яке,защото бе много студено и се запътих към кафето да изпия едно бързо кафе. Не можех да разбера,как хората ме разпознавах в толкова много дрехи,преди да стигна до него,две момичета се спряха да ми искат автограф. Измъкнах се бързо и седнах в едно кафето.
Поръчах бързо едно кафе и някакъв мъфен и поничка,като горката сервитьорка не се свлече,когато си свалих якето. Тук беше горещо нямаше да остана с якето само и само да не ме вижда. Но си останах с шапката,бях с къса тениска и мускулите ми изпъкваха,май се бях изсилил тея седмици. Наместих шапката си,като грабнах мъфена и с една две хапки изчезна от ръцете ми,обожавах сладкиши не можех да спра да ги ям,а и от както тренирах си бе друго нещо.
Видях вестник до мен,отново клюки и изтипосвана бившата ми. Толкова ме доядя да я гледам,беше безумно щастлива с някакъв 50 годишен чичко паричко.

След като наминах ,да видя как върви строежа ,на новото ми жилище ,реших да разпусна в близкото кафе.Още щом влязох,няколко погледа се приковаха в мен ,не че беше нещо ново ,но на моменти ,си беше и изнервящо. Седнах на маса по далеч от прозореца и по-близо ,до вътрешната стена ,все пак папараците бяга навсякъде.Поръчах си едно мокачино ,след което се облегнах удобно.Хвърлих расеян поглед в заведението ,да видя колко хора има ,когато забелязах познато лице ,определено го бях виждала някъде.Но защо не помнех от къде.Когато се усетих се съм се зазяпала ,извърнах поглед и отпих от токущо донесенето ми ,горещо мокачино.

Смачках тъпия вестник ядосано,мразех я тая кучка и какво бе направил. Отпих от къфето и докато отпивах видях едно познато лице Емма Даймънт,тя бе актриса,бях в крак с почти всички филми и я познавах само от тях. Беше очарователна но нали си бях малко срамежлив,нямаше да отида при нея не можех,ей така "Здрасти знаеш ли ма кой съм!". Глупак!
Наместих си шапката тя си пиеше кафето и дори не ме забелязваше,аз да отида и да и се изтъпаня там,като някой баш сваляч,нали щеше да ме отсвири. А,и тя май си имаше някого,май някъде бях чел такова нещо.
Гадната шапка ме дразнеше,взех я и я свалих,като разроших малко косата си. Проклета шапка!
Ми сега какво,огледах се на ляво на дясно,вестника бе смачкан,поне една кръстословица щях да реша.
Тя стоеше от пред пред мен,красива и хубава...
Шоколадовата поничка ме примами,взех я и с няколко хапки я изядох и пак останах без занимание.

Докато си пиех кафето ,момчето ,което не знаех къде съм виждаал ,започна да нервничи ,смачка весника си .Леко се усмихнах ,не за друго и аз често правех така ,като новините не ми харесат.Тогава свали шапката си ,ама разбира се ,че го позновох уви ,не и лично ,но бях гледала всичките му филми.Прекрасният Пол Уолкър с невероятното си тяло ,стоеше на метри от мен.Често погледът ми се връщаше към неговата маса и когато очите ни бяха на едно ниво ,му се усмихнах.Какво можех да направя ,но бързо ,се обърнах защото се бях изчервила.Да определено беше секси.

На няколко пъти я погледнах но се опитвах да не е толкова явно. После се срещнаха за по дълго,тогава тя се обърна рязко. Премигнах леко,да много съм глупав. В крайна сметка какво губех,щях да ида да я попитам как е и да ме отреже...
Да ама поне щях да си знам мястото,огледах се леко в поставката на масата,като се огледах дали ми няма нещо. За щастие си бях все същия и въпреки,че ми имаше нещо,нищо ми нямаше...
Станах като се изпъчих леко и когато бях на солидно разстояние си помислих дал да не се върна. Но нямаше връщане,най-много да ми каже "Гледай си работата!"
Спънах се малко преди да стигна до нея,биваше ли да съм такова дърво понякога? Тя ме погледна аз леко се усмихнах,имаше невероятни очи...
-Здравей...-казах но усетих че гласа ми е лишен от сила и смених тембъра-здрасти ти...-на ти ли бе мой човек-вие сте Емма Даймънт нали?
А не бе кралицата на Англия.... Е не бе лошо... Ами можеше и нещо по оригинално да измислиш!

Когато отново се обърнах ,овладяла изчервяването си, той стоеше пред мен.За първи път в живота си,си глътнах езика ,от близо изглеждаше още по-поразителен .Беше дошъл при мен ,даже ме заговори ,но от вълнението ,не чух какво каза.Чудех как ,да замажа ,кофти ситуацията и да не изглеждам ,като глупачка в очите ,ах очите на този страхотен мъж.Реших да се представя.
- Аз съм Емма -подадох си ръката.
- Приятно ми е да се запознаех.-Усмихнах се мило.Приятно ли ? Направо летях от щастие .

Ръка към мен,нежна,женска... Хванах я леко с моята голяма ръка и се здрависах с нея. Да ли пък не бе логично да и целуна ръка... Аде не си насилвай късмета... Казах си на ум,като седнах почти не поканен,какво почти,доста не поканен но...
-Аз съм Пол Уолкар.
Тя може би не ме познаваше,е участвал съм тук и там но повечето актриси не гледаха филми и бяха в крак само с тези,който бяха участвали с тях. Малко мълчание,какво се очакваше да,кажа на такова красиво момиче.
-Не съм очаквал да ви видя тук...
Продължавах упорито да говоря на вие,и какво толкова не очаквано имаше... Не я познавах,можеше да е от онези капризните,който да не стъпват в кафенета и просто някак си да се е оказала тук. Присвих устни очаквайки отговор.

- Здравей -успях да кажа.
- Разбира се ,че знам кой си ,гледала съм не в филми ,там си просто страхотен...-изведнъж осъзнах че съм се разприказвала много ,за това млъкнах.Гледах го право в очите ,а ръката му ,задържа моята ,не се беше осъзнал ,как я бе хванал в своята.Явно беше ,че и той се притеснява ,отново усещах ,че се изчервявам ,но така,като бяхме, не можех да се обърна,за това ,само леко се усмихвах.Изведнъж се сетих още ,нещо което беше казал и отговорих:
- Аз често идвам тук ,близо е до новият ми дом -засмях се.

Определено бе по красива на живо,а очите... Можеше да потънеш в тях. Тя се изчерви може би ме харесваше,което погали малко егото ми но не бях от онези,който биха се възползвали от това. Полека по лека започнах да се отпускам и вече мисълта ми идваше малко по-бързо:
-Значи ще живеем в един квартал Hollywood Hills?
Вметнах аз,може и да не бе точно на тази но пък беше добре,като идея да сме съседи:
-Аз също живея в този квартал приятно е,ще видиш...
Трябваше да бъда добър съсед,е може би не живеехме врата до врата но все пак. Отново спрях да мисля но не от срам,а от това,че бе наистина много красива и очарователна,може би имаше ужасно много фенове,и аз бях вече един от тях. Мълчах поклатих леко глава и казах:
-Снимаш ли се някъде в момента? Аз до преди малко бях на кастинг за ролята на сноубордис,скоро ще спрат да ми дават такива роли и мисля,че това ще е първата отказана роля...

Усмихнах се ,не знаех ,че и той живеве в "Хълмовете" .
- Да ,моята къща е почти давършена вече ,остава малко да я обзаведат ,но съм оставила дизайнери ,да го направят ,аз просто нямам нерви-усмихнах се.Той ме гледаше и също се усмихваше ,несъзнателно ,прехапах устната си.
- Ами тъкмо привърших снимки и за сега нямам роля,но Виктор ,ще ми намери нещо -засмях се.Ох само какво глупачка бях да му говоря за гаджето си ,при това така фамилиарно.Точно казах това и телефонът ми звънна ,беше Виктор.
- Не -отказах му ,без да обяснявам повече .Искаше да излезем довечера ,но аз не бях в настроение.
- Извинявай-казах ,след като затворих телефона.
- Беше един от продуцентите ми -Не уточних повече ,не беше и нужно.

Да... Продуцента! Пълен идиот си да мислиш,че такова страхотно момиче си няма някой чичко паричко. Защо ли пак ми напомняше за случката с бившата ми... По дяволите толкова да я мразех тая кучка... Стиснах зъби при мисълта,за това и след това се усмихнах но се получи много смешна изнервена усмивка,малко изкуствена.
Поех си въздух и приех обикновеното си лице,почти безлично но не чак толкова,за да не ме помисли за някой безгръбначен:
-Разбирам Виктор...
Поклатих леко глава,като по тея думи и беше ясно,че разбирам,че и е нещо повече от продуцент. Е нямаше лошо но някак се почувствах гадно от факта...
-Спокойно обичайно е за момичетата да ходят с продуцентите си,така направи и бившата ми,проблема бе не в това,че ходеше,а че ходиха докато ходим...
Беше малко сложно и може би малко се увлякох. Поръчах в барзината едно Ирландско кафе с по малко кафе и когато осъзнах,че съм на масата с нея казах:
-Извинявай ако съм те обидил но понякога съм доста прям.

Погледнах го,той да не мислеше ,че ходя с него ,заради парите или да ме направи известна ?
- Няма нищо ,но грешно си разбрал ,не съм с Виктор ,заради изгода ,по-скоро той е с мен ,заради това -засмях се .Вкрайна на краищата ,моята банкова сметка ,надвишаваше неговата в пъти..
- Така се случи просто ,но нито един от двамата ,не обича другия .Знам ,че ти звучи сложно ,но ние сме в нещо ,като връзка без обвързване ,ако разбираш.-Погледнах го ,пак се бях изчервила ,бузите ми горяха.
- Съжалявам ,че с гаджетото ти така ,се е получило ,сигурно си я обичал ?-Прозвуча като въпрос ,за това по-бързах да добавя.
- Може да не ми отговаряш ,знам ,не е моя работа.-засмях се неловко ,бях си привършила мокачиното ,за да поседя още си поръчах един фреш.Беше ми приятно да си говорим ,надявах се и на него.

Взех кафето си което не бе много кафе в този си вид,отпих и леко се намръщих не бях пил алкохол от дълго време,заради спортуването. Погледнах се усмихнах се някак не искрено но не заради нея,а заради чувствата,който пораждаше мисълта за бившата. Тя ме успокой,че може и да не казвам но аз бях длъжен да го кажа,защото не ми се сдържаше нищо:
-Бяхме от 17 годишни заедно,още от школата,когато дойдохме тук,за да градим кариера,аз реших да се трудя и да се докажа,а тя само да се труди и някой друг да я доказва...
Малко двусмислено го казах но ме разбра,малко бях груб но все пак:
-Както и да е,да е жив и здрава!
Казах го но повече прозвуча като ругатня. Усмихнах се този път по искрено и отпих. Може би почувствах облекчение от това,че не изпитваше нищо към продуцента си но все пак беше с него и трябваше да го карам полека или да не го карам,за да не опетня и на двамата името. Макар че много ме привличаше,бе много секси:
-Съжалявам за това което казах,може би съм те обидил но не ми стана ясно,как можеж да лягаш до някой който не обичаш?
Може би бях прекалено откровен и задавах много тъп въпрос но аз не можех да бъда с жена,която не обичам пък и да е най-богатата:
-Не не ми отговаряй не е моя работа...
Отпих от кафето,защото толкова исках да и задавам въпроси,не бе моя работа?!

Погледнах го и се засмях,можех да не му отговоря ,да наистина не му беше работа и не трябваше.Но той ми разкри нещо ,защо да не го направя аз и все пак ,не можех леко да не променя ,тонът си.
- Аз го харесвам ,както и той мене ,пък и това си е нужда на тялото ,по-добре ли е да си с различен партньор всяка вечер ?-Гледах го право в очите ,а в моите се четеше ,че бих искала ,да променя това ,дали не исках и да се обвържа с някой ,който да обикна ,който да ме обича ?
- Така си запълвам времето ,докато чакам ,любовта ,която ще разбие светът ми -засмях се.
- Но такива неща ,не съществеват и стават само по филмите знам.-Замислих ,се дали е имало някой с който съм ходила ,защото съм го обичала и не се сетих ,за такъв.Може би просто ,не можех да изпитам ,това чувства или мъжете бяха неспособни да го предизвикат в мен ?

Прекалено много информация за това и сексуалния я и живот,може би не точно това имах предвид. Отпих леко сконфузено и забравих за какво щях да говоря. Защото бях с доста богата фантазия и някак си си представих,че съм с нея. Попита ме нещо и не откъсна от съня ми:
-А,разсеех се нещо...
След като си спомних в унеса,какво съм чул казах:
-Ами не мисля,че са само в филмите има я но просто или не я срещаш или някой богат я копува пред теб.
На тея времена и любовта се купуваше:
-Е,дано и двамата имаме късмет.

Беше прав,наистина нещата стояха така в живота
- Мисля ,че този разговор е по подходящ ,на по чашка с нещо силно, не с кафе.Той се наведе и може би се опита и да стане от масата или аз така го разбрах.За това неочаквано го хванах за ръката.Беше приятно чувство ,цялата се изчервих.
- Какво ще кажеш довечера ,да пийнем по нещо силно и тогава може да ме питаш всичко -засмях се .Ама какво правех ,отказах на Виктор да излезем ,а канех него? Какво ми ставаше ,но не ми пукаше,той ми харесваше ,виждах ,че и аз не съм му безразлична.
- Е ако нямаш друг ангажимент ?-усмихнах се и го погледнах очакващо.

Канех се да си тръгвам май ставаше прекалено не удобно. Хвана ме за ръката,обърнах се,сякаш ме удари ток,сякаш ръката и бе проводник на някакъв странен ток. Сърцето ми заби като на тинейджър и за миг потрепна. Тя ме покани да излезем,никой не го правеше,всички чакаха мъжа но това ми хареса,усмихнах се но съвсем леко. Бях щастлив да чуя това,ще иска да се видим пак:
-Нямам никакви ангажименти,би било хубаво да излезем...
Не исках да показвам прекалено много това,че съм радостен и да съм сдържан макар вътрешно да исках да изкрещя. Подадох си визитката и казах:
-Обади ми се когато си готова,кога и къде да те чакам и надявам се Виктор да не ревнува...
Казах аз и не знам защо го казах,тръгнах към другата маса да си взема якето и шапката и си тръгнах. Понякога бях голям пън...

От скро бях тук, но нямах търпение да се запозная с нови хора. Както и да се срещна с вече познати. Така че разгледах контакт-листа с номерата в телефона си. Познавах един-двама човека тук, така че набрах номера на приятелка, с която не се бях виждала то мноого време. Уговорихме се да излезем на кафе. Облякох се и си хванах такси пред дома си Дадох му адреса на срещата - кафене Лаваца, но му в последния момент му казах да спре няколко пресечки по-рано. И без това тръгнах малко по-рано, тка че се разходих и влязохв някой и друг магазин. Купих си навбързо някои нещица и се отправихкъм кафенето. Седнах и изчаках Мишел, преди да си поръчам.

Много се радвах да я видя. Малко след като седна дойде и сервитьорката. Поръчах си лате и чаша минерална вода. Много важно бе за мен да осигурявам на организма си нужното количество вода - поне литър и половина дневно. Макар че тук май щеше да се наложи да увелича дневното количество на поне 2 литра, тъй като ежегодното слънце вероятно нямаше да ми се отрази добре, докато не свикна с него.
- Е, разказвай, кога дойде тук, с какво се занимаваш сега?- попитах я и се усмихнах широко.

Беше ми хубаво да си приказвам с нея. Доброто старо време, както се казва. Но очевидно всеки бе започнал да се занимава с нещо, освен мен. С този колеж... ами нищо не ставаше. Учех или не, пак имах прекалено свободно време и не знаех какво да правя с него.
- Имам чувството, че съм се спряла на едно място и не мърдам, докато всички и всичко около мен се движат с бясна скорост и понякога дори не мога да разбера къде съм, какво става.
Пиейки латето си изядох и бисквитката, която беше в чинийката. Беше много вкусна и ми напомни за единствените бисквитки, които опитах веднъж в живота си в един хотел и следващия път когато тоидох ги бяха сменили. Много гадно ми стана,че дори не попитах от къде ги получават. Бяха просто божествени и ми ги бяха донесли с чая на сутринта.

Денят беше прекласен - топъл, слънчев и най-важното - почивен.
Не ми се стоеше затворена вкъщи цял ден, макар че с удоволствие си поспах.
Предишната вечер си бях уговорила сръща със София в кафене "Lavazza". Облягох една ефирна рокля, сложих лек грим, оставих къдриците ми да се спускат свободно по раменете и започнах да търся подходящи обувки. Не след дълго открих едни розови обувки с плетена платформа, които напълно подхождаха на облеклото ми. Взех си чантата и излязох.
Когато пристигнах в кафенето, София все още я нямаше, за това си поръчах един фреи от грейпфрут и спокойно я изчаках.