Караоке бар "Blue star"

by **Eleonor Chloé Bennett** Съб Ное 20, 2010 12:22 pm

First topic message reminder :

Караоке бар "Blue star" - Page 3 Nisha-Bar-and-Restaurant-Interior-by-Pascal-Arquitectos

Искате да се позабавлявате с приятели? Какво по-добро място от това да отидете на караоке?! Барът винаги е препълнен, но тук цари един голям купон и винаги е много забавно.

by Кияра Ийст Бенет Пон Яну 10, 2011 6:37 pm

Тъкмо се бях завърнала в града след като снимах последния си филм, който бе в Париж. Реших да изненадам Алекс и сестра ми. Разбира се, първи щеше да бъде Алекс... Все пак не се бяхме виждали от месец, което си беше доста дълго време.Когато се прибрах набързо се оправих и звъннах няколко телефона за да разбера къде е господин Купър. След около 5 минути вече знаех точното мястото където се намира.Бързо се качих в черния джип и тръгнах към караоке клуба. Сигурно щеше да се изненада когато ме види.Засега нямаше папараци наоколо и се надявах така да си остане.След около 15 минути вече бях там, а пред караоке клуба беше пълно с папараци.Слязох от джипа, а те тръгнаха след мен като ми задаваха куп въпроси.Разбира се, аз се вмъкнах бързо вътре без да давам каквито и да било изявление. Огледах се и видях моето момче. Няколко секунди и видях и някакво момиче, което да седи до него.Нямаше ме само месец, а той вече си беше намерил друга.Щях да му искам обяснение и то веднага. Тръгнах към него и към момичето до него, което ми беше толкова познато. В този момент го видях как слага ръката си върху нейната.Ах... Идваше ми да изкрещя, но се сдържах и се приближих до тях, а той явно не ме забеляза.
-Е господин Купър да имате да ми кажете нещо? - казах аз и погледнах ядосано към него, а момичето гледаше учудено и най-вероятно се питаше какво става.

by **Eleonor Chloé Bennett** Пон Яну 10, 2011 6:41 pm

Емили Уейтън написа:Днес денят ми не вървеше точно както го бях планирала... като за начало Луцифер (котката ми) направи огромна беля в кухнята и трябваше да чистя след него. Хайде, това можеше да го приема. След половин час майка ми се обади. Беше притеснена по телефона и говореше несвързано. Било станало нещо със сестра ми. Даде ми адреса. Малката си счупила ръката. Просто супер! Прекарах половиният ден с нея. Като се върнах вкъщи, градината изглеждаше сякаш е минал ураган през нея. Кучетата я бяха разкопали цялата.
В момента не ми се занимаваше с това. Имах нужда от малко почивка. Облякох се набързо, взех чантата си и излезнах. Първото място, за което се сетих, бе караоке барът. Винаги ми е харесвала тук обстановката.
Настаних се на една свободна маса и си поръчах нещо безалкохолно за пиене.

Понякога има моменти, в които се чувстваш празен. Чувстваш се така сякаш ти се иска да отвориш прозореца и да изкрещиш, да покажеш мъката си на всички, но знаеш, че никой няма да те разбере. А когато няма на кого да споделиш, става още по-тежко. Не, не мога да мисля. Какво ми е ли? Не знам. Просто се чувствам...недовършена. Все едно нещо ме човъркаше отвътре, а не можех да разбера какво, по дяволите, въобще му е наредило да влиза в тялото ми. Не в тялото ми, а в душата ми. Цял ден бях отпаднала. И без това усмивките при мен бяха нещо страшно необичайно, а сега дори и онова игриво пламъче в очите ми не се забелязваше, а това беше много страшно. Стоях затворена в къщата си, втренчила поглед в една точка. Така стоях около петнадесет минути. Прочиствах съзнанието си. И се отнесох в някой друг свят...

Всеки можеше да забележи промяната, настъпила у Елеонор или поне хората, които я познаваха. Тоест никой не знаеше, че изобщо се е променила с нещо. Но тези дни тя беше различна. Мечтаеше едно, искаше друго. Мислеше едно, говореше друго. Но въпреки тези отвеяни подробности, тя беше страшно съсредоточена и сериозна, способна да убие някого...буквално. Вярно, Нора сменяше цвета на косата си, но... Беше се установила с руса коса, а вчера внезапно отново се боядиса в кафяво. Беше прелестна, разбира се, това нямаше какво да се коментира. Но защо го правеше толкова често ?! Непостоянство. Раздвоеност. Сякаш тя беше...двама души. Русата Ел - абсолютната алегория на задоволеното богаташко момиче - показваше, че може да има всичко, обожаваше купоните и никога не отказваше флирта. А тъмнокосата госпожица Бенет... Е, хах, по-добре да не ѝ се мяркаш пред очите, защото може да те постави на мястото ти само с един единствен поглед. Може да се превърне в човек, без когото наистина не можеш да живееш или пък в такъв, към когото изпитваш страхопочитание, само като се сетиш за името му. Или може би повече страх.
Най-накрая се събуди от транса, в който бе изпаднала, и механично стана. Сети се, че има парти на звездите на Холивуд, на което беше поканена. Естествено, че беше. Ако тя не беше поканена, то тогава партито би било пълна скръб. Качи се на горния етаж и отвори вратите на гардеробната си. Искаше нещо семпло, но в същото време стилно. Облече се набързо, сложи едно бяло палто и се обу, след което взе ключовете от колата си и излезе. Отнеха ѝ по-малко от петнадесет минути да слезе до центъра и се запъти към караоке бар Blue star. Божичко. Не искаше да пее, а просто да удостои хората с присъствието си. Нейният скрит талант наистина ще остане скрит. В ранните си години желаеше да става певица, дори беше завършила някакво музикално образование, но се отказа.
Медиите моментално се насъбраха около нея. По дяволите. Забелязваха я дори с най-тъмните и големи очила, които съществуват. Влезе в бара, а охраната на входа изгони папараците и журналистите. Нямаше много свободни места, затова Нора се настани на бара.

- Едно...уиски. Ох, не. Мартини. Не. Не искам това - казах ли ви, че не знае какво иска? - Добре, просто ми дай една кола и да се приключи.
Момчето зад бара отвори напитката и я сипа в чашка. Елеонор усети нечий поглед върху себе си. Обърна се и на мястото до нея видя едно момиче, което я гледаше с ококорени очи. Сякаш не вярваше, че може да види точно нея в бара. Е, в днешно време не се срещаха стойностни актьори като Бенет, затова си беше сензация.
- Моля те, само не ме гледай така - почти изшептя тъмнокоската, а гласът ѝ, макар кадифен, ясно се виждаше, че е много изтощен и изморен.

by Алекс Купър Пон Яну 10, 2011 6:58 pm

Кияра Ийст Бенет написа:---

"Ето го и господин Купър в неловка ситуация. Заредете се с пуканки и наблюдавайте какво ще скалъпи хванатият в крачка Алекс" - помислих си в моментът в който забелязах Кияра половин метър диагонално от мен. От кога ли седеше там? Предполагам достатъчно дълго, че да иска обяснение (и то с такъв ядосан поглед). Изглежда беше приключила със филма си по-рано от очакваното. "Хайде де, Алекс, признай си - вършиш глупости цяла вечер." - отново казах на себе си. Първо че флиртувах с Ребека, а тя не знаеше че съм обвързан. А сега трябваше на 5 или 6 уискита да обясня на Кия какво всъщност се беше случило, без да и дам възможността да разтълкува думите ми грешно. Станах от високото столче на бара и се приближих към нея с усмивка и разтворени ръце, чакайки прегръдка и/или целувка.
- Върнала си се по рано? Защо не ми се обади? - попитах я с усмивка и след като видях че нямаше да получа целувка за посрещане се върнах на стола си. - Какъв е този въпрос, Кия? Нямам нищо да ти казвам, нищо ново не се е случило около мен, освен че се запознах с нови хора. - обърнах се към Ребека и ги запознах: - Кия това е Ребека Хърд-Ууд , Ребека - Кияра Ийст Бенет. - хвърлих по една широка усмивка и на двете. Кия, тъкмо си говорехме за теб.
Да, осъзнавах че се държах като пълен мишок. Как да се измъкна от тази ситуация обаче? Смешно е, защото всъщност нищо не се беше случило между мен и Ребека, а се налагаше да измислям глупави оправдания. Надявах се Кияра да не задълбае в тази сконфузна ситуация.

by Емили Уейтън Пон Яну 10, 2011 7:02 pm

Така както си стоях, умислена и... уморена от днешния ден, едно момиче се появи от никъде и седна до мен на бара. Обърнах се да видя кой може да е. Когато погледнах към момичето се сетих за един филм, който бях гледала последно. Но наистина ли това бе тя?
- Аз... извинявам се. Не мислех,че... - "тук се срещат знаменитости".
Не че не бях срещала преди. Вторият ми баща бе известен с неговите проекти и често ме водеше по разни събития като малка. От тогава помня някои от неговите приятели. Спомням си, че и в действителност изглеждаха толкова хубави като на екрана. Явно бе природна черта, защото и това момиче не се отличаваше. Е, кой друг освен красавците ще ни спасят?
Момичето ме гледаше объркано. Оо вярно, не завърших каквото имах да казвам.
- Извинявам се отново. - подсмихнах се. - щях да й спестя изненадата си. - Аз съм Емили. Приятно ми е! - подадох ръка да се здрависаме, въпреки че не мислех, че е удачно, но все пак... - Повечето хора ми казват Ем.
Усмихнах се отново, опитвайки се да не изглеждам странно.

by Кияра Ийст Бенет Пон Яну 10, 2011 7:15 pm

Алекс Купър написа:...

Камо ли, че беше виновен, а извинението му не струваше.Поне да беше измислил нещо правдоподобно. Пък и така като гледах как флиртува с нея едва ли просто са се запознали.Явно очакваше и прегръдка или може би целувка. Е съжалявам, но не смятам да му дам нито едно от двете. На всичкото отгоре беше и пийнал. Той да не би да мислеше, че щях да повярвам на всичко това.
-Ти да не ме мислиш за вчерашна.Алекс много добре видях всичко и не ми се прави на ангелче.Пък и ако искам да се запозная с приятелката ти ще го направя не ми трябва помоща ти мога и сама да говоря.Но да ти кажа честно нямам никакво желание да се запознавам с нея. - Толкова бързо казах всичко това, че дори и аз не разбрах какво казвам.
-А сега си чакам обяснението и гледай този път да е правдоподобно. - измрънках аз и погледнах пак към двамата.

by **Eleonor Chloé Bennett** Пон Яну 10, 2011 7:19 pm

Емили Уейтън написа:Така както си стоях, умислена и... уморена от днешния ден, едно момиче се появи от никъде и седна до мен на бара. Обърнах се да видя кой може да е. Когато погледнах към момичето се сетих за един филм, който бях гледала последно. Но наистина ли това бе тя?
- Аз... извинявам се. Не мислех,че... - "тук се срещат знаменитости".
Не че не бях срещала преди. Вторият ми баща бе известен с неговите проекти и често ме водеше по разни събития като малка. От тогава помня някои от неговите приятели. Спомням си, че и в действителност изглеждаха толкова хубави като на екрана. Явно бе природна черта, защото и това момиче не се отличаваше. Е, кой друг освен красавците ще ни спасят?
Момичето ме гледаше объркано. Оо вярно, не завърших каквото имах да казвам.
- Извинявам се отново. - подсмихнах се. - щях да й спестя изненадата си. - Аз съм Емили. Приятно ми е! - подадох ръка да се здрависаме, въпреки че не мислех, че е удачно, но все пак... - Повечето хора ми казват Ем.
Усмихнах се отново, опитвайки се да не изглеждам странно.

Мястото ставаше все по-претъпкано. Музиката кънтеше в ушите и главите на всички, малко по малко изпилвайки мозъците им. Прожекторите огряваха определени места от бара. Една цветна светлинка попадна близо до очите на Бенет и тя замижа. Този път щеше да си замълчи. Само този път. Елеонор завъртя очи, след което хладният ѝ поглед се срещна с ведрия и лъчезарен на момичето. Актрисата отпи от газираната си напитка. Но усети нещо странно във вкуса ѝ. О, не. Не беше това, което си мислеше, нали? Олеле. Ако беше вярно, то тогава горкичкият барман трябваше да си каже молитвата, колкото се може по-бързо.

- Ела...бързо! - но не, не изкрещя. Нямаше сили да го направи. Красавицата извика бармана и той моментално се появи пред нея.
- Или се опитваш да ме отровиш, или ми даваш напитка с изтекъл срок на годност - това бяха думите, които прокънтяха в малкото, но затворено местенце, което обхващаше бара.
Момчето преглъдна шумно и не каза нищо.
- Говори! - отново повтори Нора, като този път повиши децибелите. Но бармана не каза нищо. Олеле, тежко му. Беше загазил толкова брутално, че просто нямаше представа колко. Май тъмнокоската трябваше да поеме всичко в своите ръце.
- Виж сега, ако веднага не ми обясниш какво точно искаше да направиш, не ми дадеш нова напитка и не звъннеш на полицията, попадането ти зад решетките ще бъде най-малкото и безобидно нещо, което ще ти сторя - леденият ѝ глас бе хипнотизиращ, но в същото време толкова плашещ, че момчето настръхна и набра номера на полицията. След което набързо отвори една нова кола, но Нора само я блъсна и тя се разля върху барплота и самия барман. Не, определено тя нямаше да търпи да ѝ сторят нещо, само защото е привидно по-слаба.

Русото момиче до госпожица Бенет, което май се казваше Емили, гледаше стреснато, а когато актрисата се обърна към него, то се сепна. Ще се опитват те да я тровят. Кои бяха тези и изобщо защо Елеонор трябваше да им прави тази чест да си помисля, че може да дойде тук? Идиоти има по целия свят. Различни, но едно ги свързва, а именно идиотщината.

by **Ребека Хърд-Ууд** Пон Яну 10, 2011 7:31 pm

Алекс Купър написа:
Кияра Ийст Бенет написа:---
"Ето го и господин Купър в неловка ситуация. Заредете се с пуканки и наблюдавайте какво ще скалъпи хванатият в крачка Алекс" (...)

Мразех неловките ситуации, а точно такава се очертаваше в момента. Разгневена девойка местеше поглед от мен на Алекс - който по мое мнение неуспешно се пробваше да замаже положението - и не беше трудно да се досетя, че това е приятелката му.
Говорим за вълка.. - помислих си.
Нямах желанието да се намесвам в семейният ми скандал, но трябваше да го направя, иначе Алекс щеше да го отнесе.
- Виж, Кияра.. - подех, също слизайки от стола си. С преминаването от "вие" на "ти" вероятно си спечелих още една черна точка, съдейки по гневния поглед, които тя ми хвърли, но не трепнах. - Алекс казва истината. Нищо не е ставало, не стана и няма да става между нас. Запознахме се тази вечер, изпяхме една песен заедно и пихме по едно уиски. Това е. - тонът ми беше настоятелен, отчасти заради желанието ми час по-скоро да приключим с грозните сцени. Хвърлих поглед към Алекс, който май бе съгласен с всяка моя дума, само и само да отърве кожата. Върнах погледа си към все още гневното момиче пред мен и продължих: А това, което ти хвана, беше момент на слабост под въздействието на алкохола. Явно и двамата пихме в повече и това ни се отрази. Но дори и на градус, той пак държеше на теб и не предприе нищо. Дойде в момента, в който и на двамата ни стана ясно, че тази нощ няма да има продължение. Това е цялата истина. - казах за финал и замълчах, очаквайки някаква реакция от нея. Силно се надявах всичко вече да е приключило.

by Емили Уейтън Пон Яну 10, 2011 7:33 pm

Добре, това беше странно. Защо някой си сервитьор ще се опитва да отрови звезда като Елеонор Бенет?! Можеше да е нещо лично, въпреки че не изглеждаше така. Понякога много се дразнех как хората не мислеха за последствията! Та тя беше известна актриса. Какъв шанс имаше той в съда. А и да беше избягал, това, че се е опитал да отрови звезда, отново щеше да му навреди. Сигурно из целият щат щяха да разлепят листове за издирването му. Елеонор постъпи правилно. Усети се навреме, което беше важното в случая. Беше малко рязка, но предполагам в ситуация като тази, адреналинът ти се вдига до небето.
След няколко минути двама униформени мъже влезнаха в караоке бара. Някои хора се стреснаха, а други реагираха така, сякаш това се случваше всяка вечер. Бяха се запътили към бара. Сигурно Елеонор хубавичко щеше да насоли бармана. Е, заслужаваше си го.
- Какво е става тук? - попита единият.

by Алекс Купър Пон Яну 10, 2011 7:37 pm

По нищо не личеше Кияра да обмисля варианта да ми повярва, дори се държа изключително грубо с Ребека, но нямаше да се намесвам в техните отношения (или бъдещите им отношения), това още повече щеше да я убеди, че всъщност нещо се е случило. Кияра говореше бързо, но успявах да следя мисълта и. Мисли Алекс, и преди ти се е случвало! Да, но преди наистина бях виновен, а сега не бях. Наистина беше малко нагло да искам целувка или прегръдка след флиртуването на което беше станала свидетелка Кия...Ще действам като и кажа истината, пък дали ще ми повярва вече не зависи от мен. Ребека се намеси в караницата ни, но нямаше да добавя само "Да така се случи" Трябваше да кажа нещо.
- Виж, не мисля че искаш да се оправдавам. Мога да измисля хиляда глупави оправдания колкото предишното. - усмихнах се, говорех напълно сериозно, очите ми го показваха. Не мисля, че имаше по-добър начин да постъпя, от това да и кажа истината. С Кия нямахме кой знае каква връзка, заедно сме от съвсем малко, но въпреки това не исках да се държа с нея сякаш е някое момиче за един ден. Не беше такава. Когато се срещнах с нея си мислех, че ще излезнем няколко пъти и нищо повече, но щом след един месец в който не сме се виждали ме потърси, а и аз не направих нищо глупаво... (с изключение на това). Продължих със същия сериозен глас:
- Виж, ще ти кажа какво наистина се случи, за да се убедиш, че няма причина за скандали. Ребека наистина каза истината. Срещнах я отпред и я заговорих. След това изпихме по няколко питиета и може би флиртувахме малко. И да, беше свидетел на момент близък до физически контакт. Но нямаше такъв. Заради теб. Затова ти казах, че говорим за теб - споделях и, че си имам приятелка. Което вероятно си чула и видяла.
Добре, признавам, не поднесох нещата по най-добрия начин. Но какво друго можех да направя? Можеше да стои там от 1 час дори и всяка лъжа щеше да влоши положението.

by Таря Тайтейлилан Пон Яну 10, 2011 7:42 pm

- Едва няколко дни. - Таря направи гримаса, изразяваща известно неодобрение. - Но, ако трябва да бъда честна, не е това, което си представях. Още в мига, в който пристигнах, си помислих, че е твърде топло, има твърде много хора и прекалено много звезди, за да издържа за дълго. Тук всичко ми се вижда някак прекалено... повърхностно, за да ми харесва. - при тези думи се обърна към другата част на бара, където очевидно се вихреха някакви скандали. Изражението й изразяваше "Е, точно за това говоря".
- Всъщност дори не знам защо дойдох тук... По интуиция, всъщност. Реших, че ще е добре да замина и го направих... - за да после да си троша решението от главата", допълни мислено.

by **Eleonor Chloé Bennett** Пон Яну 10, 2011 7:59 pm

Емили Уейтън написа:Добре, това беше странно. Защо някой си сервитьор ще се опитва да отрови звезда като Елеонор Бенет?! Можеше да е нещо лично, въпреки че не изглеждаше така. Понякога много се дразнех как хората не мислеха за последствията! Та тя беше известна актриса. Какъв шанс имаше той в съда. А и да беше избягал, това, че се е опитал да отрови звезда, отново щеше да му навреди. Сигурно из целият щат щяха да разлепят листове за издирването му. Елеонор постъпи правилно. Усети се навреме, което беше важното в случая. Беше малко рязка, но предполагам в ситуация като тази, адреналинът ти се вдига до небето.
След няколко минути двама униформени мъже влезнаха в караоке бара. Някои хора се стреснаха, а други реагираха така, сякаш това се случваше всяка вечер. Бяха се запътили към бара. Сигурно Елеонор хубавичко щеше да насоли бармана. Е, заслужаваше си го.
- Какво е става тук? - попита единият.

Ха, този бъзльо наистина повика полицията. Виждате ли защо е хубаво да си влиятелна жена, камо ли пък актриса ?! Един полицай се приближи към Елеонор. Много добре знаеше коя е, но стоманеното изражение не напускаше лицето му.

- Какво става тук? - попита той.
Тогава, Нора загледа малката бутилчица кола, която жално стоеше върху барплота, молейки се за помощ. Дали да остави този път нещата така, както са и да накара този барман да си научи урока и повече никога да не подценява хората или пък да го блъсне зад решетките без да ѝ мигне окото, защото беше способна? За миг, Бенет затвори очи и разтърка слепоочията си. Мислеше. Мислеше над това какво да направи. В крайна сметка от отравянето можеше да се стигне и до смърт, нали така? Тогава просто нямаше какво да си напряга излишно мозъка...
- Нищо, комирасе. Мисля, че има фалшива тревога - отвърна с напълно уверен глас актрисата.
Полицаят кимна и повдигна вежда, след което си тръгна. Емили гледаше с изражение тип "Какво направи току що ?!". Елеонор се доближи до момчето зад бара. Очите ѝ, пленителни с тъмнокафяв цвят, сега придобиха толкова плашещозловещ вид, че със сигурност е настръхнал.
- Само още веднъж да разбера, че е станало минималното в този бар, независимо дали бой или не и без значение дали си намесен... аз няма да бъда твоята мечта, каквато съм за повечето ми почитатели от мъжки пол, ами ще съм твоят кошмар. Истински кошмар, от който ще се събуждаш, облян в ледена пот - буквално изсъска актрисата и взе чантата си.
След това си тръгна.

by Мария-Тереза Мичъл Пон Яну 10, 2011 8:09 pm

Таря Тайтейлилан написа:- Едва няколко дни. - Таря направи гримаса, изразяваща известно неодобрение. - Но, ако трябва да бъда честна, не е това, което си представях. Още в мига, в който пристигнах, си помислих, че е твърде топло, има твърде много хора и прекалено много звезди, за да издържа за дълго. Тук всичко ми се вижда някак прекалено... повърхностно, за да ми харесва. - при тези думи се обърна към другата част на бара, където очевидно се вихреха някакви скандали. Изражението й изразяваше "Е, точно за това говоря".
- Всъщност дори не знам защо дойдох тук... По интуиция, всъщност. Реших, че ще е добре да замина и го направих... - за да после да си троша решението от главата", допълни мислено.

Изглежда и Таря беше на моето мнение. Може би просто трядно преживяваше смяната на мястото, но беше по-вероятно цялата суета да й идва в повече. На хубавото парти дойдоха дори полицаи заради някаква известна персона. Мария съвсем не я касаеше коя актриса къде е отишла и пред кого се е показала, но другите доста живо го интересуваше и явно имаха главна цел в живота да получат снимка на този или онзи или да направят възможно най-шумен скандал. Ако певицата знаеше, че това беше парти за звездите на Холивуд, никога нямаше да дойде с Алекс на това място. Просто искаше да се забавлява, вместо да попада в светлините на прожекторите. Е, новина - нямаше начин. Мария навлизаше в света на здездите и след като всички се бяха събрали отново щеше да стане и да изпълни нещо, но този път така, че да я забележат. Трябваше да разберат за таланта й.
- Таря, напълно си права. - каза Тереза и хъсът си личеше в гласа й. - В Ню Йорк, от където идвам, поне от време на време валеше сняг, пък и операта страшно много ми липсва.

by Таря Тайтейлилан Пон Яну 10, 2011 8:22 pm

Момичето поклати глава, очевидно в пълно съгласие.
- У дома, във Финландия, вали сняг от октомври до април. Живеех в малко градче, наричаше се Терво, с население около 2000 души.. Беше от онези малки кокетни градчета, където всички се познават и обичат. Там изнесох и първите си концерти, всъщност. - засмя се, някак умилена от спомена за онези мигове. - Мястото, където принадлежи душата на човек, не може да се продаде за слава, бляскаво червило или няколко автографа... Никой не може да продаде миналото си. - загледа се в сцената, несъзнателно сравнявайки я с малките, сгушени заведения в Терво и миниатюрните им сцени, а които беше пяла... В голяма степен целия холивудски блясък тук й се виждаше като изкривена карикатура на същата гледка от спомените й...

by Мария-Тереза Мичъл Пон Яну 10, 2011 9:01 pm

- Е, аз никога не съм живяла в малък град и може би операта, в която работех имаше персонал, колкото населението на един такъв, но там обичах всички, дори тези, които се опитваха да ми подлеят вода. Значи си от Финландия - земята на викигите. А аз живеех със заблудата, че момичетата от северните нации са прозрачно бели, сламеноруси и синеоки. - Мария се засмя и продължи с пиенето. Вече беше изгубила броя на чашките и я беше хванало отдавна, но имаше още доста време, докато се напиеше толкова, че да не може да се движи по права линия. Искаше да удави мъката си по родното място, да забрави за славата и да си помисли дали на истина си стурва. Може би тя трябваше да се пожертва, за да изпълни мисията, която си беше определила - да популяризира оперното пеене сред масовата публика и най-подходящото място за подобна крачка беше Холивуд.

by Таря Тайтейлилан Пон Яну 10, 2011 9:19 pm

Таря се засмя.
- И аз някога бях руса, но после косата ми си промени пигментацията... но винаги съм била с тъмни очи. И все пак си на прав път - повечето наистина са русокоси и синеоки. Единственото неприятно е, че зимата температурата в Лапландия - най-голямата област в Северна Финландия - спада до минус 44 градуса... - усмихна се, като последва примера на събеседничката си и отпи от питието си. Точно защото беше финландка, би било наистина трудна задача да стигне до състояние, в което може да бъде наречена "пияна", така че беше съвсем спокойна. Въздъхна. От една страна не обичаше да я обзема носталгия, защото така се натъжаваше прекалено много. От друга страна пък беше приятно за малко да потънеш в спомени...
- От колко време се занимаваш с пеене? - обърна се към Мария накрая. Този път въпросът й бе породен от чисто любопитство. Професионално пеене не се постигаше за няколко месеца...

by Мария-Тереза Мичъл Пон Яну 10, 2011 9:52 pm

Мария реши да не споменава за първоначалните си неуспехи в света на музиката. Не беше особено горда с факта, че беше солистка на Бродуей, а в първите си десет ученически години не можеше да изпее и една вярна нота.
- Сравнително късно. Започнах едва в десети клас и трябваше даста да поработя, за да достигна до някакво прилично ниво. За щастие имаше кой да ме подкрепи, когато повечето ми казваха, че е по-добре да запиша в колежа някаква специалност с наука, вместо да се опитвам да влизам в музикална акадеия. За мое щастие успях да им натрия носовете.
Тъкмо когато Мария искаше да пита още нещо Таря, ди джеят отново обяви, че е неин ред да пее.
- Ей сега се връщам. - каза тя на събеседничката си и се запъти към сцената без перука, огромна рокля и тонове грим, за да представи едно велико изкуство пред пълен театър, а с почти ежедневни дрехи, за да я забележат някакви снобари, фотографи и известни личности. Когато музиката започна, Мария се опита да придобие максимална увереност и да изкара възможно най-силният и чист глас, който имаше. Сега имаше шанс да бъде забелязана и вероятно изтипосана в някой клюкарски блог. Какво пък. Рекламата си беше реклама.

by Кияра Ийст Бенет Вто Яну 11, 2011 2:54 pm

Алекс Купър написа:...

Думите му ме накараха да му повярвам.Този път беше искрен, но защо имах едно такова чувство. Може би, се вманиачавах или просто наистина имаше нещо.Видях как хората ни бяха зяпнали, а някой дори снимаха.Не се и съмнявах, че скоро може и да попадна отново в блога на Клюкарката.Засега щях да оставя нещата така.Бях изморена, не бях спала от около 48 часа и просто щях да припадна всеки момент затова щеше да е по-добре да се прибера и после щях да говоря с Алекс.Най-вероятно е нямало нищо... Реших да си тръгна преди да съм направила някоя глупост и после да чета по вестниците или в интернет за това.
-Е щом си така искрен ще ти повярвам. - казах аз и се усмихнах някак трудно, но и усмивката беше от онези фалшивите, който ползвах доста често.
-АЗ ще си тръгвам и ще говорим по-късно. - взех чантата си, която бях оставила на масата и се запътих към изхода.

by Алекс Купър Вто Яну 11, 2011 5:10 pm

След като чу обясненията ми Кияра сякаш ми повярва. Не можех да бъда сигурен, но предполагах. След това си тръгна, но се надявах да успем да поговорим по-късно, за да изясним образувалия се проблем между нас. Обърнах се към Ребека. Зад нея се бяха насъбрали репортери и полицаи, изглежда имаше някакъв проблем с една от клиентките на заведението. Но някои от папараците бяха насочили големите си фотоапарати и към нас. Страхотно. Обърнах се към Ребека:
- Съжалявам, че беше свидетел на това. - усмихнах се и добавих: - Ще се видим наоколо, но сега ще тръгвам, достатъчно забавления за една вечер.

by **Ребека Хърд-Ууд** Вто Яну 11, 2011 6:07 pm

Поклатих глава.
- Върви след нея. - казах му, преди да е офейкал някъде другаде. - Иначе ще излезе, че наистина се е случило нещо между нас и компанията ми, ти е по-приятна, отколкото тази на приятелката ти.
В отговор той само кимна, а когато се смеси с тълпата го изгубих от поглед.
И то каква тълпа само.. Мястото се бе напълнило с папраци и бях убедена, че преди малко мернах и полиция. Всички се суетяха около предполагаемо отровена актриса, доколкото успях да разбера.
За жалост и нашата сценка не остана незабелязана и няколко светкавици за момент ме лишиха от зрение.
- Да му се не види.. - промърморих под нос, разпервайки ръка пред лицето си. А всичко, което исках тази вечер, бе малко почивка.. Толкова много ли беше?
Грубо си проправих път през насъбралите се наоколо хора, пропускайки възмутените им коментари покрай ушите си. Сметнах, че на входа ще бъде пълен хаус и с малко усилия намерих задния изход на бара, както и възможността си за бягство.

by Александра Делгадо Сря Яну 12, 2011 2:24 pm

Седях си в сепарето и се наслаждавах на приятното прекарване, като продължавах да пия. Губех бройката на изпитите чаши уиски, но въпреки това някой неща все още не можех да забравя, колкото и да ми се искаше. Трябваше да си намеря занимание за през нощта, но така ми беше толкова комфортно... Дали можех да се забавлявам? Не знаех, не си спомнях кога за последно го бях правила, но поне можех да се опитам.

by Мария-Тереза Мичъл Сря Яну 12, 2011 4:49 pm

След като приключи с пеенето Мария се върна отново на масата при Алекс, Таря и Изабела.
- Хей, Алекс, какво се умълча? - попита тя жизнерадостно противно на депресарската песен, която беше изпълнила току що. Може би фигуристката имаше период на напиване, в който просто седеше на масата и мислеше над живота и други екзистенциални въпроси.

by Александра Делгадо Сря Яну 12, 2011 5:03 pm

Излязох бързо от унеса си усмихнах се широко
- Нищо, нищо да пием. Наздраве! - казах надигайки поредната чаша уиски. След това се добрах до папката с песни и си избрах една песен на Каси. Беше хубава, малко лирична но ми харесваше мелодията. Записах песента и името си на лисчето и го дадох на DJ-я след това се върнах на сепарето

by Мария-Тереза Мичъл Сря Яну 12, 2011 5:10 pm

- Хайде, да потанцуваме! - подкани събеседничката си Мария. В момента звучеше една жива песничка с не толкова добра изпълнителка. Може би движението щеше да притъпи слуха на певицата, който определено в момента се чувстваше като в стая за мъчения.
Тереза стана, заобиколи масата и застана срещу Алекс, усмихвайки се. Зоапочна да танцува и подкани фигуристката да се присъедини към нея. Тази вечер бяха в изцяло женска компания, а глупавите папараци не се занимаваха с тях и ако някой фотоапарат щракнеше в тяхната посока, на дали щеше да се появи на корицата на извесен клюкарник.

by Александра Делгадо Сря Яну 12, 2011 5:22 pm

Засмях се и станах, песента не беше особено хубава, да не говорим, че текстът беше пълен кошмар, но след толкова много алкохол не ѝ пречеше да се забавлява. Отдалечи се малко от масата и започна да танцува, тялото и се извиваше в ритъма на музиката и лека полека започваше наистина да се развихря.

by Мария-Тереза Мичъл Сря Яну 12, 2011 5:55 pm

Серията от пияни и некадърни певци се продължаваше от някакъв мъж. Повечето нормални хора се бяха изнесли от заведението, защото ставаше късно. Наспъваше часът с най-много изцепки и случайни глупави изпълнения, повръщания по улиците и тем подобни. Концентрацията на папараци силно нарастваше. Всички обективи търсеха звезди в лошо положение, които вече не се криеха. Мария продължи да танцува, макар че и това парче не изпъкваше с особена интелигентност.

by Sponsored content

Караоке бар "Blue star"

Караоке бар "Blue star"

Re: Караоке бар "Blue star"

Re: Караоке бар "Blue star"

Re: Караоке бар "Blue star"

Re: Караоке бар "Blue star"

Re: Караоке бар "Blue star"

Re: Караоке бар "Blue star"

Re: Караоке бар "Blue star"

Re: Караоке бар "Blue star"

Re: Караоке бар "Blue star"

Re: Караоке бар "Blue star"

Re: Караоке бар "Blue star"

Re: Караоке бар "Blue star"

Re: Караоке бар "Blue star"

Re: Караоке бар "Blue star"

Re: Караоке бар "Blue star"

Re: Караоке бар "Blue star"

Re: Караоке бар "Blue star"

Re: Караоке бар "Blue star"

Re: Караоке бар "Blue star"

Re: Караоке бар "Blue star"

Re: Караоке бар "Blue star"

Re: Караоке бар "Blue star"

Re: Караоке бар "Blue star"

Re: Караоке бар "Blue star"

Re: Караоке бар "Blue star"

Re: Караоке бар "Blue star"