Караоке бар "Blue star"

Алекс Купър написа:В началото ми беше толкова неестествено да започна да пея пред толкова много хора, че първите няколко стиха от песента бяха изпяти само от Ребека. След това и аз се включих. Доста се вживях в ролята на Енрике Иглесиас, просто игнорирах публиката. Фактът, че не знаех текста на песента не ми помагаше. Трябваше постоянно да следя движещите се субтитри и често изоставах. За разлика от мен Ребека се справяше доста добре, въпреки че пребледня когато и предложих да попеем. Когато на накрая песента свърши с Ребека се поклонихме и аз казах на микрофона:
- Искренно се извинявам, че бяхте свидетели на отчаяните ми опити да запея. - засмях се и се обърнах към Ребека. - Справи се много добре!

Засмях се при думите му към публиката и докато се връщахме към бара, му отвърнах:
- И ти се справи добре, но умолявам те - не ме карай повече да се качвам там. - засмях се и се настаних отново на високия стол. Все още не проумявах как успях да издържа цяла една песен, без да побягна, но щом съзрях празната чаша от уиски, осъзнах кое ми е дало този кураж. Бармана погледна към нас и аз кимнах, за да ми налее още едно.
Прехапах леко долната си устна, за да не се засмея отново и се обърнах към Алекс с думите:
- Знаеш ли, ти си един доста добър Енрике. - подкачих го и опитите ми да остана сериозна се провалиха, когато се засмях за пореден път.

Мария се усмихна и обърна микрофона си към новодошлата, която определно впечатляваше с уникална визия, пък и имаше интересен вкус за музика. Доста хора си запушваха ушите, щом чуеха за нещо "оперно".Първото впечатление на певицата от това момиче беше доста смесено, но в никакъв случай лошо. Даже й допадаше уникалността й на средновековна девойка. Затова нямаше нищо против дуетът да стане трио. Нали за това бяха създадени караоке баровете - за забавление. Професионално щеше да се изявява някъде другаде, вероятно извън Холивуд, защото тук все удряше на камък с опитите си да създаде някакъв проект. Или попадаше на несериозен режисьор, или кофти екип. И все пак се радваше, че можеше да среща интересни хора като фигуристака, която я чакаше на масата и тази чернокоса хубавица, с която пееше.

- О не, мила Ребека! Според моето скромно мнение, съм доста по-добър от Енрике! - засмях се и след това добавих: - И повярвай ми, самият аз не изгарям от желание да се кача там отново.
В този момент на сцената беше някаква жена, която изглежда беше професионална певица. Подхвърлих към събеседничката ми:
- Тя направо ни засенчи, Бека! - засмях се. - Ако нямаш против да те наричам Бека. Какъв ти е прякора всъщност?

Засмях се отново и вече започвах да се притеснявам, че ще ме заболи корема.
- Да, наистина си по-добър от Енрике, моя грешка. - намигнах му и утолих жаждата си с появилото се пред мен уиски. Странно, не бях забелязала колко пресъхнало е гърлото ми..
Алекс бе възхитен от способностите на певицата, която беше приватизирала микрофона в момента. Наистина си личеше, че е професионалистка. Гласът и беше мелодичен и без съмнение щеше да озвучи помещението и без помощта на микрофон.
Подсвирнах тихичко, все така загледана в жената на сцената.
- Засенчини и още как. Иска ми се реванш, но ми стигат сценичните изяви за тази вечер. - подсмихнах се и се обърнах към събеседника си. - И да, Бека е добре. Общо взето всички ме наричат така. - вгледах се в очите му, обзета от чувството, че мога да потъна в тях.
Стига бе, това са просто очи. - скастрих се наум и тръснах глава, за да пропъдя мислите си.

- Съжалявам, Бека! На мен унижението ми стига за тази вечер, но няма да имам нищо против ако ме лишиш за малко от компанията си, за да покажеш на всички звезди тук, кой може да пее! - засмях се и изпих останалото ми уиски. С това темпо до половин час и двамата нямаше да сме на себе си. Понякога имах лошия навик да прекалявам с питиетата, затова този път избутах празната чаша по-далеч от себе си и направих знак на бармана, който се приближаваше, че не искам повече.
- Е Ребека, да чуем малко повече за теб. Например откъде идваш?

Алекс Купър написа: - Съжалявам, Бека! На мен унижението ми стига за тази вечер, но няма да имам нищо против ако ме лишиш за малко от компанията си, за да покажеш на всички звезди тук, кой може да пее! - засмях се и изпих останалото ми уиски. С това темпо до половин час и двамата нямаше да сме на себе си. Понякога имах лошия навик да прекалявам с питиетата, затова този път избутах празната чаша по-далеч от себе си и направих знак на бармана, който се приближаваше, че не искам повече.
- Е Ребека, да чуем малко повече за теб. Например откъде идваш?

Минало, минало.. Чувствах се като на интервю. Всеки се интересуваше от това. Не можеше да си някой в Холивуд без всички да знаят и най-малките подробности за теб. Мръсните, в по-голяма част от случаите. Е, поне моите кирливи ризи бяха добре пазени не смятах да променям това скоро.
- Трудно е да се каже. - отвърнах след няколко секунди. - Ако трябва да сме точни, идвам от Италия - прекарах там няколко месеца. Но ако става въпрос къде съм се родила и отрасла - Голямата ябълка. - завърших обясненията си с нова глътка от уискито си, забелязвайки с крайчеца на окото си, че Алекс отказа да му донесат още едно.
С неохота се отдръпнах от чашата си, бегло съзнавайки, че може да ме изкарат "пристрастена към чашката".
Обърнах се към мъжа до мен с нова усмивка и попитах:
- Ами ти? Къде са корените ти?

Интересната визия беше придружена с интересно име. Ако Мария трябваше да повтори фамилията, непременно щеше да си върже езика на фльонга заедно с някоя дръжка от черешка.
- Аз съм Мария-Тереза Мичъл. - представи се певицата. - Справи се страхотно! Сигурно сме колежки. - изпълнението на Таря на истина беше харесало особено много на Тереза и най-вече по правилната постановка на гласа съдеше, че може би беше професионалистка с лек грип или няколко чашки алкохол в повече.
- Ако искаш, ела да седнаш при мен. Събрали сме се женска компания в ей онова сепаре. - С ръка Мария посочи мястото, където Алекс и Изабела седяха. Групичката им започваше да се увеличава, което много радваше подпийналата оперна прима, известна в Ню Йорк, а тук - просто поредната със свежи идеи, които на дали щяха да пробият сред масовата публика.

- Къде са корените ми? - странен въпрос беше. Никой никога не ме беше питал подобен въпрос. Откъде идвам, да...но корените ми? - Честно казано имам някакви корени в Канада, но от няколко поколения живеем в Калифорния. Тук съм роден, израстнал, живея и ще живея занапред, предполагам. - засмях се. - Е Ребека, кажи ми нещо интересно за теб..

- Не се шашкай от въпросите ми. Стават странни след поредното уиски. - "А думите се обръщат срещу мен", едва не довърших. Затова и след няколко питиета бях по-голям почитател на действията, отколкото на приказките, но и това предпочетох да запазя за себе си.
Вгледах се отново в Алекс и се зачудих как да отговоря на въпроса му.
- Нещо интересно за мен? - повторих послушно като някой папагал, но по-скоро се пробвах да събудя някой спомен в мен. Хвърлих един поглед към сцената и разсеяно продължих:
- Свиря на пияно и цигулка. Или поне някога свирих - отдавна не съм пробвала. Като по-млада се изявявах и като балерина, но с времето интереса ми угасна. - върнах погледа си към мъжа до мен, който ме гледаше съсредоточено. - Всестранно развита личност. Но всъщност всичко се дължи на прекалено амбициозни родители, които не са изживели мечтите си и ги налагат на децата си. - завърших с крива усмивка и преди Алекс да има възможност да зададе следващия си въпрос, изстрелях:
- Твой ред да споделиш нещо за себе си, друже.

- Ще се наложи да те разочаровам Бека, аз съм съвсем обикновен и скучен човек. - засмях се. - Но за теб ще се наложи да изровя някой дълбоко скрита интересна подробност за мен.
Замълчах за момент, потропвайки с пръсти по бара. Беше ми странно че не се сещах нищо интересно за мен. Въздъхнах:
- Добре. Представи си някой глупав тийнейджърски сериал. Аз съм в главната мъжка роля. Ходя с мажоретка и съм от богато семейство. Имам лоши оценки, но ме приемат в колеж, защото родителите ми имат срествата. Такъв беше животът ми. Но истината е че никога не съм бил щастлив със всичко това. Бих искал някакъв по-прост живот. Нормално семейство, неизвестност. Всичко това...
Усмихнах се. Не че се смятах за известен, напротив, не бях. Но когато си от влиятелно семейство няма как да не ти знаят името тук и там. Добавих:
- Казах ти че съм скучен човек.

- Не си скучен. - отвърнах, клатейки глава. - Просто си.. нормален. - направих физиономия при произнасянето на думата, но само тя изнивкаше в съзнанието ми, а и беше истина. - Знаеш ли колко ти завиждам? За разлика от теб, аз от малка трябваше да свикна със свесткия живот - камерите, изявите и това да се пише за мен по вестниците. До толкова ми беше наложена известността, че един ден я предпочетох пред спокойния, нормален живот. И избягах, примамена от илюзията за бляскавия живот, където мечтите стават реалност с едно щракване на пръстите. Бях заслепена и наивна. Чак сега осъзнавам, че тогавашното ми бягство е било по-скоро бягство от реалността. Макар и мястото, на което се озовах, да беше най-голямата грешка, която съм правила в живота си. Истината е, че бих умряла за живот като твоя. На теб не ти се налага всеки ден да се бориш с последиците от една вечер, която си отделил за себе си. Ако сега се напием и се стигне до секс, ти няма да се притесняваш, че ще те пишат по вестниците. Докато мен ме чака цял публичен скандал, че съм била засечена пияна с непознат мъж. - тръснах глава, осъзнала че попрекалих с глупостите. - Животът ти не е скучен. Не го пропилявай. - добавих с равен тон и допих останалото в чашата си, избутвайки я също на страни. Стига алкохол за тази вечер.

Певицата седна при останалите и се настани удобно. Междувремнно беше дала още някакви песни на ди джея, но заведението беше пълно и нямаше скоро да я повикат. Така че имаше време да се поопазнае със събеседничките си.
- От съвсем скоро, може би месец, но не мисля да се задържам още дълго тук. - отговори на неудобния въпрос на Таря Мария. Преди да продължи разговорът на тема "Харесва ли ти в Холивуд", Тереза върна топката в другото поле.
- Ами ти? - попита тя с изфабрикувана усмивка и отпи от чашата си.

Ребека Хърд-Ууд написа:-----

- Може би си права! Наистина е хубаво да не се притесняваш от всяко свое действие. Но аз сякаш все още живея в гимназията. И всичко ми е една игра, разбираш ли? Иска ми се да бях малко по-отговорен и по-сериозен. Както и да е. Дано се променя, но в крайна сметка на по 20 години сме! Кога друг път ще се забавляваме? - казах и се усмихнах: - Не бива да се боиш толкова какво ще пишат за теб във вестниците и клюкарските блогове. Виж мен например - имам добрият навик все да се забърквам с богатите и известните и моето име се явява тук и там. Но на мен не ми пука - моите преводи и задачи не се повлияват от това. При вас е друго - трябва да внимавате, да си следите репутацията. И все пак не е страшно понякога да му отпускаш края, не мислиш ли? Не се притеснявай да пиеш още, аз спрях защото не ми се отразява добре. - засмях се.
Добре, признавам си пред себе си - след няколко питиета започвам да завървам разговора и да прескачам от тема на тема.

- А аз спрях да пия, защото.. Е, вече казах какви може да се последиците. - отвърнах, с игриви пламъчета в очите. Явно не е попадал на статиите, в които се пише за мен.
Бавно скъсих разстиянето помежду ни и когато лицето му бе на един дъх от моето, изрекох:
- Не се боя какво ще кажат за мен хората, нито ми пука какво мнение имат. А репутацията ми отдавна пострада - известна съм с "отпускането на края". - отдръпнах се също толкова бавно, колкото се и приближих, но не отделях поглед от неговия.
Да, понякога завиждах на обикновените хора, които живееха далеч от прожекторите и папраците, които дебнат от всеки ъгъл - колкото и банално да звучеше всичко това. Но това ни най-малко не означава, че не живеех живота си, както ми харесваше.

Ребека се приближаваше все по близо до мен и усещах парфюмът и. Говореше ми, за своите склонности да отпуска края и за това че репутацията и отдавна е пострадала. Знаех го - списанията и вестниците преливаха от клюки за известните звезди като нея. Гледаше ме в очите, виждах игривите пламъчета в нейните. Знаех прекалено добре намеренията й, но нещо ме спираше. Сложих ръка върху нейната, но я отдръпнах също толкова бързо. Знаех какво щеше да последва, но се колебаех. Приближих се съвсем малко, но не направих нищо повече...На пияна глава не се мислеше лесно..

Днес денят ми не вървеше точно както го бях планирала... като за начало Луцифер (котката ми) направи огромна беля в кухнята и трябваше да чистя след него. Хайде, това можеше да го приема. След половин час майка ми се обади. Беше притеснена по телефона и говореше несвързано. Било станало нещо със сестра ми. Даде ми адреса. Малката си счупила ръката. Просто супер! Прекарах половиният ден с нея. Като се върнах вкъщи, градината изглеждаше сякаш е минал ураган през нея. Кучетата я бяха разкопали цялата.
В момента не ми се занимаваше с това. Имах нужда от малко почивка. Облякох се набързо, взех чантата си и излезнах. Първото място, за което се сетих, бе караоке барът. Винаги ми е харесвала тук обстановката.
Настаних се на една свободна маса и си поръчах нещо безалкохолно за пиене.

Алекс Купър написа:Ребека се приближаваше все по близо до мен и усещах парфюмът и. Говореше ми, за своите склонности да отпуска края и за това че репутацията и отдавна е пострадала. Знаех го - списанията и вестниците преливаха от клюки за известните звезди като нея. Гледаше ме в очите, виждах игривите пламъчета в нейните. Знаех прекалено добре намеренията й, но нещо ме спираше. Сложих ръка върху нейната, но я отдръпнах също толкова бързо. Знаех какво щеше да последва, но се колебаех. Приближих се съвсем малко, но не направих нищо повече...На пияна глава не се мислеше лесно..

Леко присвих очи, виждайки колебанието в погледа му.
- Какво има? - попитай най-невинно, преструвайки се, че отговорът не беше очевиден.
Когато дойдох тук, нямах намерението да флиртувам. Е, явно трябва да стоя далеч от баровете.
Ако трябваше да съм честна със себе си и аз изпитвах известно колебание. Да, привличането бе налице, но смесените сигнали не ми се нравеха. А и в последно време все аз предприемах прословутата първа крачка. Дори и да изглеждах мързелива и колкото и егоистично да бе от моя страна - този път нямаше първа да поема инициативата.

Върнах се към първоначалната стойка на тялото ми. Направих знак на бармана за още две уискита и те дойдоха моментално.
- Нищо не става. - отговорих на въпроса й и се усмихнах. - Знам, че ти пращам противоречиви сигнали, но ме разбери. Седя до хубаво момиче, на няколко питиета съм, няма как да не пофлирувам.
Засмях се и отпих конска глътка от уискито, като го преполових. Обърнах се отново към нея и осъзнах че се държах страшно глупаво. Първо - аз я бях заговорил, след това я почерпих с няколко питиета, флиртувах, а след това нищо. Нормално беше да се зачуди. Това беше типичната свалка, само дето аз не правех нищо по въпроса.
- Съжалявам, наистина. При други обстоятелства, определено не бих се държал по този начин.
Щеше да е още по-глупаво обаче, ако я бях целунал или нещо подобно. Аз съм...обвързан човек все пак. Не че тя имаше как да го знае. Поне се гордеех, че бях сложил всички карти на масата, а не говорех чрез заобиколки и намеци.
- Имам си приятелка. - усмихнах се и добавих наум "...не съм обратен или нещо подобно". Точно така си изглеждаше отстрани. Кой нормален мъж би отказал на такава привлекателна жена?