По булеварда

-Както казваш сама ти имаш чувства към мен..Ако искаш да говорим,качвай се колата и да идем да пием кафе,защото аз измръзнах тук и нямам намерение да чакам да вземеш решение цял ден.Решавай сега.-намуси се той и й прати една счупена усмивка.
Тялото му трепереше може би от студа,а може би от страха и трепета ,който бе почувствал в сърцето си.Толкова хубаво,но не можеше да го признае дори пред себе си.Трябваше да се държи като мъж на място,такъв какъвто искаше да изглежда някой ден в очите на децата си.Преди всичко той искаше да бъде достоен мъж за избраната жена от него,но дали това беше Бенет?
Така мислеше преди време,но сега всичко беше различно.Безразличието ,което изпитваше към младата дама можеше ли да се превърне отново в кипяща и динамична любов или щеше да рухне като някоя порутена сграда.
Той присви очи и потропа няколко пъти с крал.Уцели една локва и на върха на езика му беше да изругае,но си спомни всичко,което беше научил за изминалата година и се въздържа.Захапа долната си устна силно,за да спре говора си.Получи се.
Гледаше колебливото момиче ,застанало пред него.Идваше му да я стисне до себе си и да не я пусне.Но можеше ли да й вярва както преди?Можеше ли да вярва на себе си?
Въпроси без отговори.Въпроси,които искаше да останат без отговори.
btw: пиши в някое кафе