По булеварда

by **Eleonor Chloé Bennett** Нед Ное 07, 2010 3:51 pm

Булевард Холивуд - един от символите на града. Това е едно от най-известните места. Алеята на славата бе сред най-посещаваните места в Ел Ей, а докато се разхождате по булеварда, нищо чудно да видите някоя знаменитост. Тук е прекрасно за разходки привечер, когато слънцето залязва точно зад края на улицата. Освен това можете да дойдете, за да изпиете едно кафе с приятелки или да пазарувате от едни от най-скъпите магазини.

by Райън Хейл Съб Ное 13, 2010 5:16 pm

По булеварда се очертаваше една по-особена фигура.Мъж,облечен с черен панталон,тениска и черни обувки,носещ два черни куфара вървеше по претъпканите улички.Смигна на няколко момичета, с които се размина и чу въздишките им,когато извърна поглед отново напред.Вървеше с отмерена крачка,и студените му сини очи шареха по хората,минаващи забързани в страни.Мъжът лепна една отнесена усмивка на лицето си и и той забърза крачка.Вървеше към къщатата,която наскоро си бе купил,а слънцето навън го караше да присвива леко очи.Не след дълго стигна до края на булеварда и пое по една от страничните улички,когато излезе от целият хаус и поток от хора,преминаващи по булеварда тази уличка му се стори изключително скучна.Изведнъж..

by Микейла Матюс Съб Ное 13, 2010 6:04 pm

Вървях абсолютно безцелно по и без това празната улица. Тъкмо бях напуснала дома на леля си само и само да избягам от погледа, с който ме наблюдаваше. Сякаш бях някое болно същество, лишено от всякакъв човешки досег.
Просто се бях затворила в себе си, нищо повече. Днес се навършваха 6 година от смъртта на мама и татко, вероятно до сега трябваше да съм го преудоляла, но как по дяволите се предполагаше, че ще стане?! Та те ми бяха родители, не можех просто ей така да забаравя фака, че ги няма. Липсваха ми.
Въздъхнах тихо и се загледах в земята и следите от снощния лек дъжд, който бе нормален по това време на годината.
Скръстих ръце увивайки се плътно в тънката плетена жилетчица и продължих да зяпам в земята и тихия звух от шляпкането на обувките ми.
Естествено, благодарение на моята невнимателност, се спунах в нещо и падна напред като в последния момент успях да се извъртя и тупнах по задник.
Вдигнах ядно поглед на горе за да срещна познато от...вероятно киното лице и за да разбера, че съм се спънала в един от куфарите му. Ама съм и аз, как няма да го забележа бе!?
- Ъгрх, съжалявам. - измърморих...ам, не че имаше за какво да се извинявам де.

by Райън Хейл Съб Ное 13, 2010 6:10 pm

Точно,както си вървеше срещу него изникна една красива жена,гледаща в земята..евентуално разстроена или объркана от нещо? Както и да е.. Вървеше точно срещу него и мъжът сериозно се замисли дали да не се дръне по-в страни,за да избегне евентуален сблъсък и точно когато се мръдна,жената се спъна в куфарът му,за който Райън не бе съобразил да премести.Паднала по дупе пред него промълви нещо от сорта на "..съжалявам" .Устните му се разшириха в тънка усмивка.Клекна пред нея и я попита дали е добре.
-Да,мисля,че да .. съжалявам.-измънка отново жената.Хейл й помогна да се изправи,като й подаде ръка.
-Сигурна ли сте? - попита отново той и я погледна многозначително със сините си очи...

by Микейла Матюс Съб Ное 13, 2010 6:18 pm

Извъртях се за да видя последиците върху натъртеното си дупе и изтупах дънките си от полепналите боклуци.
- Ами като изключим синината, която ще имам на дупето, да добре съм. - отговорих му и се усмихнах, като сложих кичур от бретона си зад ухото, защото ми пречеше да виждам.
Наското отново ми се бе наложило да си пострижа косата заради филм, та сега беше една късичка, но пък когато не можех да я трая къса просто си прекачвах и готово.
Разтърсих глава, намерих за какво да мисля.
- Малко съм разсеяна, не съобразих, че по улиците ходят и други хора освен мен. - засмях се малко притеснено и придърпах надолу жилетчицата си.

by Райън Хейл Съб Ное 13, 2010 6:28 pm

Райън също се изправи,момичето беше наистина красиво.Трябваше да вземе поне номера й.
-Няма нищо.Е,аз съм Райън ... Райън Хейл.- каза той и подаде ръка за поздрав..
-Аз съм Микейла,приятно ми е Райън.- отвърна тя и колебливо подаде и своята.Здрависаха се и Хейл не пропусна случая да отбележи,колко е красива.
-Знаеш ли..Бог попринцип е дал красота на всяка жена,но смятам,че с теб малко е прекалил.Ужасно хубава си.. - ухили се той-Би ли излязла с мен на кафе?
Впи поглед в очите й и остави небрежно куфарите един върху друг на земята..

by Микейла Матюс Съб Ное 13, 2010 6:38 pm

Засмях се леко. Това беше бързо. Обикновенно не бих се съгласила да изляза с някой непознат със заучени реплики за флирт и който ме кани на кафе, но в момента настроението ми имаше плачеща нужда от повдигане и просто трябваше да се разсея и то бързо преди главата ми да експлодира.
- Ами...добре. - свих рамене и захапах долната си устна. - Бих изпила едно кафе с удоволствие, а щом ще получа и добра компания. - добавих и се усмихнах въртейки кичур коса между пръстите си.

by Райън Хейл Съб Ное 13, 2010 6:49 pm

Вече си бе намерил занимание за следобяд,не обичаше да стои сам,а женска компания винаги се намираше.Хм..въпросът беше в това че носеше куфари.Паркингът с колата му беше наблизо вече,но му се искаше да има причина да се отбие до къщата..Може би след кафето щеше да има тази възможност.О,колко сексапил излъчваше,захапала долната си устна.Райън й хвърли закачлив поглед и промълви ухилен:
-Чудесно,колата ми е на няколко пресечки от тук,ще оставя куфарите в багажника и ще отидем,където искаш след това.Съгласна ли си?- попита я той и вдигна куфарите от земята.
-Да...добра идея е,сигурно никак не са леки..-засмя се момичето.
-Не,че ми тежат..Неудобно ми е и двете ми ръце да са заети в присъствието на толкова красива жена около мен..- засмя се на свой ред той.Докато вървяха към колата продължиха да си говорят:
-Всъщност се нанасям в нова къща и затова съм така натоварен..-обесни набързо момчето и й хвърли още един щедър поглед от глава до пети..

by Микейла Матюс Съб Ное 13, 2010 6:57 pm

Кимнах няколко пъти и след това прокарах ръка през косата си, ако ще има фенове на далеч по уживената улица, най-добре щеше да е, да виждат любимката си от Здрач в прилежен вид.
Хах, любимка, всички знаеха кой е любимеца на всички от тази поредица...мда, едва ли сега беше момента да се замислям над това.
Разтърсих глава за пореден път.
- Оу, значи сега се нанасяш? Аз живея тук от 6 години...всъщност при леля си, което не е много удобно, защото макар и пълнолетна все още ме държи изкъсо, но не се местя заради сестра си. - свих рамене.
- Хах, съжалявам. Понякога дрънкам повече от необходимото. - измънках и погледнах към земята.

by Райън Хейл Съб Ное 13, 2010 7:17 pm

Всъщност Райън се замисли,беше й позната от някъде..Може би бяха колеги? Хм,сложно му беше да се досети в кой филм,а може би и предаване я беше видял,но явно професиите им бяха сходни.Мъжа я слушаше на моменти,защото просто се втренчваше в устните й и думите й минаваха покрай ушите му.
-Да,сега се нанасям.-потвърди той и след около минута вече стояха пред огромен паркинг в края на уличката.Още в първата колона коли се открояваше черният му ,излъскан до съвършенство джип и Хейл я поведе към него.Натрупа бързо куфарите в багажника си и отвори вратата на Микейла,която се настани в колата.Той също се качи и я попита:
-Имаш ли предложение за някое кафене или мога да те закарам вкъщи и да ти приготвя домашно ? - попита я Хейл със закачка в гласа и я погледна в очакване на отговора й..

by Микейла Матюс Съб Ное 13, 2010 8:00 pm

Определено у тях би било прекалено скоро, някак си се показвах като лесна "плячка", а всеки знаеше, че не съм никак лена за "опитомяване".
Усмихнах се криво и наклоних глава на една страна.
- Мисля, че предпочитам кафене...за сега. - свих рамене. - По-късно може да ми покажеш новия си дом, сигурна съм, че ще има нужда от женско мнение. - засмях се леко, а след това погледнах часовника си за да преценя колко време за губене имам.
- Ммм, имам нова идея. - казах му и отново върнах погледа си на него. - Защо не си вземем по едно кафе и не тръгнем пеша към парка. Наблизо е, а и времето е страхотно за да го пилеем затворени в кафене, къща или в пътуване в кола.

by Райън Хейл Съб Ное 13, 2010 8:08 pm

На свой ред Хейл се усмихна криво.Въпреки,че не му се искаше да върви пеш по паркове с кафе в ръка, би склонил да го направи,за да й угоди.. "Каза,че е на близо,какво пък.." - каза си той и махна кисело-усмихнатата физиономия от лицето си.
-Чудесна идея..-каза мъжа и двамата слязоха от колата,която той заключи.Времето наистина беше хубаво,грееше неуморимо слънце,което отново го накара леко да присвие очи.Докато вървеше пред него не откъсна поглед от краката й,следеше походката й опиянено.
-От къде можем да си вземем кафе? - попита я той,а тя посочи един щанд с горещите напитки.Мъжа отскочи и се върна с две димящи, пластмасови чашки кафе.
-Е,разкажи ми малко повече за себе си.. -подкани я той и отпи от своето..

by Микейла Матюс Съб Ное 13, 2010 8:15 pm

Обвих чашата кафе с ръцете си за да поема цялата горещина и след това потръпнах леко без видима причина.
Поех дълбоко въздух преди да започна да отговорям на зададения ми от Райън въпрос.
По принцип не си падах по това да говоря за себе си, но понякога бях склонна да го правя.
- Ами, няма много за разказване. - свих рамене и го погледнах, а това ме накара да се усмихна...отново без видима причина.
- Актриса съм. - не знам защо започнах точно с това, може би защото и той бе актьор...поне така мислех. Беше ми доста познат, а аз наистина рядко понех лица, не си падах физиономист. Е, неговата външност трудно можеше да се забрави...
- Със сестра ми се преместихме от Джаксънвил тук преди 6 години. - продължих след кратката пауза. - От тогава живеем при леля ни, която ни е настойник, след смъртта на родителите ни. - последното отново ме натъжи и погледнах към димящата чаша кафе, а след това отпих една глътка и погледнах напред.
Навлизахме в парка.
Въздъхнах и погледнах Райън.
- Както казах, няма много за разказване. - усмихнах се. - Твой ред е. - подканих го.

by Райън Хейл Съб Ное 13, 2010 9:03 pm

Когато спомена това за родителите си,Райън усети носталгията,чувството на загуба и невъзвратимо чувство от тъга в гласа й.Освен това,че й беше все още тежко,разбра и от къде му беше позната,беше участвала в някой филм,който може би бе гледал преди известно време.-Колеги сме,аз също съм актьор,тъкмо се чудех от къде ли си ми позната..Живях от малък в едно градче,не далеч от тук,израстнах почти без родители.Баща ми си идваше само в почивните дни,през останалото време беше тук-в Холивуд..Градът,който толкова мразех и в който се очаква да заживея и аз...Майка ми също беше заета през повечето време,общо взето изразстнах сам,с братовчед си,като единствена опора,на която да разчитам за всичко.-каза набързо и с известна горчилка в гласа,беше го преодолял отдавна,беше свикнал напълно с това,но ето,че когато заговореше за него,всичко в него пулсираше и се надигаше.Целият се беше стегнал,всеки мускул в тялото му пулсираше.След секунда се успокои и отпи от горещата течност,която прогори гърлото му.

by Микейла Матюс Нед Ное 14, 2010 8:06 am

Жалко беше. Едни имаха родители, а тях не ги беше грижа, а други като мен ужасно много искаха своите и тяхната непрестанна подкрепа, а съдбата им ги бе отнела.
Груба реалност.
Искам си розовите очила и отново да съм си позитивното и оптимистично момиче, което съм винаги.
- Явно и двамата имаме теми, за които не ни се говори особено. - казах когато забелязах как тялото му се напрегна.
Опитах се да се усмихна леко.
- Хайде, стига черногледи мисли, нали тръгнах с теб да ми оправиш насторението. - побутнах го игривно с рамо в неговото и след това се засмях.
Вече бяхме достигнали парка, а аз забелязах една свободна пейка и побързах да се настаня.

by Райън Хейл Нед Ное 14, 2010 8:49 am

Мъжът седна до нея свил ръце една върху друга и погледна с лека закачка Микейла.Мъжът отпи последната глътка кафе и изхвърли чашката ,в отдалечения на около още две пейки, кош за боклук с невероятна точност.Баскетболната кариера,която беше загубил..за да дойде в града,заради който бе изгубил родителите си.Хейл за миг притвори очи,реши че няма смисъл да показва повече слабостите си пред момиче и отново се усмихна закачливо.
-Ей,красавице...виж,какво ще ти кажа ..сигурен съм,че не можеш да постигнеш същото с твоята чашка от изпито кафе и мисля да те науча,какво ще кажеш? -засмя се той на физиономията,която направи Микейла.

by Микейла Матюс Нед Ное 14, 2010 8:58 am

Засмях се.
Да бе, ако мога да си я хвърля с такава лекота и да оцеля коша на разстояние 2 пейки от мен, трябва да си връча златен медал...абе аз си бях страшно недъгаво и припряно същество, очудващо как успявах да вляза в ролята на вампир и то в тази на Алис, която е страшно изящна и прави всичко с лекота.
- Добре, да те видим ставаш ли за учител. - засмях се отново и изпих наведнъж няколкото глътки кафе от чашата си.
- Тренирал ли си баскетбол? - попитах го преди да последва нищожния ми опит да си хвърля чашката.
Така де, още от сега си бях обречена на неуспех, какво ли изобщо щях да се опитвам да постигна нещо.
- С тази точност невярвам да не си...

by Райън Хейл Нед Ное 14, 2010 9:03 am

Мъжът се засмя и й подаде ръка да се изправи,застана зад нея и обви ръката й с неговата,с другата с едно леко докосване по гърба й,я изправи на нокти максимално,придърпа я още малко към себе си, прошепвайки в ухото й:
-Сама не можеш да повярваш,колко добър учител съм..- след това с лекота на китката и плавно движение напред изтласкаха сгънатата на топче чаша и тя тупна тихо върху другата,изхвърлена преди броени минути.Райън я завъртя към себе си и спусна свободната си вече ръка по линията на вратлето й.
-Видя ли? - ухили се той...

by Микейла Матюс Нед Ное 14, 2010 9:10 am

Поради вече една видима причина дъхът ми се накъса, а сърцето ми заблъска по-силно от нормалния и уравновесения си ритъм.
Изписках тихичко с изненада когато чашката тупна в кошчето и Райън ме завъртях към себе си...
Кожата ми настръхна до най-финните косъмчета на врата ми, а аз преглътнах с известно усилие и захапах долната си устна.
- Да, определено си много добър учител. - усмихнах се и за пореден път прехапах крайчето на долната си устна без да свалям леката усмивка от лицето си.
Всъщност да хапя устните си беше доста лош навик, от който не можех да се отуча.
- Чудя се в какво ли още си толкова добър... - добавих и повдигнах едната си вежда усмихвайки се по-широко.

by Райън Хейл Нед Ное 14, 2010 9:43 am

След тези нейни думи Райън я придърпа максимално до себе си,повдигна с пръсти брадичката й и впи устни в нейните,плъзна езика си по нейния,заигра се и я ухапа леко,продължавайки по линията на устните й.С едната си ръка продължи надолу по врата й,а с другата шареше по гърба ,кръста и дупето й.След целувката им Хейл се засмя непринудено:
-Чудя се имаш ли достатъчно време,за да ти демонстрирам още доста от нещата,в които съм добър..? - ухили се той и отстъпи крачка назад от нея,впил сините си очи в очакване на нейната реакция...

by Микейла Матюс Нед Ное 14, 2010 9:48 am

Усетих изтръпване буквално до пръстите на краката си след неговото някак блянувано и в същото време абсолютно неочаквано действие.
Опитах се да се задържа на краката си след като се отдръпна от мен, понеже коленете ми бяха омекнали и като нищо щях да тупна по дупе на земята и за пореден път днес да го натъртя, но за щастие успях да се задържа права.
Облизах леко устните си, а след това докоснах долната си с показалец прокарвайки го по нея докато не откъсвах поглед от този на Райън.
- Мм, мисля че въпроса е друг. - казах му и скръстих ръце. - Дали ти ще имаш достатъчно време и търпение с мен? - попитах го.
- Колкото по-бавно се случват нещата, толкова по-забавни и интересни стават... - добавих с по-тих и някак секси дрезгав глас.

by Райън Хейл Нед Ное 14, 2010 2:28 pm

Райън знаеше,какво прави и през цялото време той също не откъсваше поглед от нея.Имаше и отговор на въпроса й.
-Искам да дойдеш с мен..-каза той и я вдигна,след като тя избухна в смях.Отново я целуна и тръгна към паркинга.Момичето се смееше през цялото време, което с лекота той буквално я мъкнеше със себе си.След около минута стигнаха до паркинга,мъжа я постави внимателно на седалката и се качи от другата страна.Разви около 190 км/ч,на по-правите очастъци вдигаше до 220.След около 10 минути бяха пред имението му.Слезе бързо от колата,извади куфарите и й отвори вратата,подавайки й ръка да слезе.
-Това е къщата,чувствай се като у дома си.. - каза той и я поведе към входната врата..

ПП. Пиши направо в къщата..

by Джейсън Чад Далас Пет Дек 17, 2010 6:26 am

След дълги преговори и разговори,приключи най-сетне трансферната сага за огромното и мащабно имение,което семейството си бяха харесали и баща му успя днес да сключи договор за закупването на този палат.
Мястото беше разкошно,все едно човек се намираше в рая щом го погледне и най-доволен беше Джейсън,който покрай тези преговори беше доста се изнервил.
Неговата работа пък беше да посеи някой от гимназийте и колежите,който са подходящи за неговата възрас ти да продължи образованието си,защото покрай многобройните пътувания беше прекъснал обучението си.
Но преди това,момчето реши да се разходи по Холивуд булевард,място където можеше да се видят и отпечатъците на известните звезди,тоест алеята на славата тряваше да се намира в този район.
Мястото беше тихо,спокойно и нямаше дълга опашка от хора,който да се блъскат и да се опитват да се изпреварват.
Джейсън тръгна по буливарда,беше изминал доста голямо разстояние и като непознат в красия град,се любуваше на красивите сгради покрай който минаваше,както и на самите хора,кото изобилстваха от най-различни националности и религий.

by Емили Грейс Пет Дек 17, 2010 2:07 pm

Емили тичаше като луда по улиците криейки се от гадните папараци. Стигна до едно голям храст и се скри зад него.
- Пф.. - беше единственото което каза тя.
След около пет минути най-накрая вече нямаше никой и започна да се разхожда из булеварда..

by Джейсън Чад Далас Пет Дек 17, 2010 6:04 pm

Разходката продължи много дълго и Джейсън реши малко да си почине и да се отбие в някое заведение,за да похапне и да пийне нещо.Вече почваше да се изпотява заради горещината и не беше се съобразил с времето,така че дрехите му ставаха доста неудобни и залепваха по гърба му.
Не мина много време и неочаквано към средата на булеварда се блъсна в едно момиче,което идваше отдолу и също не го видя.
За малко щеше да изкрещи от уплаха,но бързо се съвзе и я погледна.
Стана му неловко,не знаеше какво да каже и реши да се запознае с нея:
-Извинявай,че те блъснах,не те видях.отивах към някое заведение без да гледам къде ходя.Казвам се Джейсън Чад Далас,а ти?
Това щеше да му бъде урок,да гледа къде върви и да избягва подобни сблъсъци.

by Sponsored content

По булеварда

По булеварда

Re: По булеварда

Re: По булеварда

Re: По булеварда

Re: По булеварда

Re: По булеварда

Re: По булеварда

Re: По булеварда

Re: По булеварда

Re: По булеварда

Re: По булеварда

Re: По булеварда

Re: По булеварда

Re: По булеварда

Re: По булеварда

Re: По булеварда

Re: По булеварда

Re: По булеварда

Re: По булеварда

Re: По булеварда

Re: По булеварда

Re: По булеварда

Re: По булеварда

Re: По булеварда

Re: По булеварда

Re: По булеварда