Бар "Underground"

Погледът му изучи всеки сантиметър от тялото ми, което ме накара да се засмея. - Не и по начина, по който май искаш да ме видиш. - отговорих на въпроса му с леко подигравателна усмивка. Момчетата бяха толкова лесни за разгадаване - виждат някое хубаво момиче и вече какви ли не неща им се въртят из главата. Джейк явно не бе изключение, но и аз пък нямах против..
Отклоних леко глава и отпих от бърбъна си. Усетих изучаващия поглед на Джейк и с голямо усилие успях да подтисна смеха си.
Захапах игриво долната си устна и казах: Изглежда сме колеги - и аз съм актриса. - обърнах се към него. - И какво правиш в бар? Давиш мъката от провален кастинг? Втория вариант е да си на лов. - смигнах му.

- Да. - отвърнах жаловито с въздишка, а усмивката изчезна от лицето ми, заменена от унила физиономия. - Копелето ми отне всичко. - погледнах Джейк право в очите и рекох жаловито: Но.. наистина, какво ми има? Какво не ми харесва? - за миг задържах притесненото изражение на лицето си, след което там се изписа една дяволита усмивка. - Не, драги. - поклатих глава. Потупах крака на Джейк и се приближих лекичко. - Никога няма да страдам по някое момче. - отдръпнах ръката си и се върнах към бърбъна си. Отпих отново и се заиграх, прокарвайки пръст по ръба на чашата. - Тук съм, за да разпусна. Може би и да пофлиртувам. - извърнах леко глава към него и му намигнах закачливо.
И защо не?, помислих си - една вечер на удоволствие нямаше да ме убие. Пък и не е като да търсех нещо сериозно..

- Ами, да ти кажа честно, първоначално се бях спряла на един тип до входа. Леко оплешивяващ, с изцъклен поглед и самотна бутилка от бира пред него. Изглежда смахнат, но съм сигурна, че има скрит потенциал. После един друг тип ме заговори на бара и започнах да се колебая. Ала.. - погледнах към входа и изцъках с език. - изглежда смахнатия пич си е тръгнал, тъй че явно не ми остава друг избор.. - срещнах погледа на Джейк и се усмихнах, а в очите ми горяха игриви пламъчета.

- Да. - отвърнах замечтано. - Сигурно щеше да си заслужава. - сетне свих рамене и отпих една по-голяма глътка от бърбъна. Не бях от търпеливите, когато ставаше въпрос за нещо, което исках, а сега търпението ми определено бе подложено на изпитание.
- Обичаш ли да танцуваш? - попита внезапно Джейк и се вгледа в мен, отвличайки ме от мислите ми. Хвърлих замислен поглед към дансинга, на който няколко хора се гърчеха в примитивно подобие на танц.
Свих рамене: Стига да не ме настъпват. - погледнах към Джейк, взех чашата си и допих останалото в нея. - Да вървим към публичното си унижение. - подканих го с усмивка, докато се изправях от стола си.

- Няма значение, стига да се забавляваш. - отвърнах му и се заслушах в песента. Беше ремикс на някакво поп парче, което май бях чувала преди време. Напрегнах слуха си, за да отлича такта по-добре. И щом това стана, тялото ми откликна на ритъма - вдигнах ръцете си зад главата и просто се оставих на музиката. Джейк като че ли използваше възможността да е по-близо до мен, но се правех, че не забелязвам - и последната глътка бърбън оказа своето влияние и сега просто исках да се забавлявам.

Самоувереността му ми харесваше - направи още една крачка към мен, но продължаваше да изглежда някак скован на дансинга.
Засмях се и заради силната музика, се доближих до ухото му, за да ме чуе:
- Отпусни се! - рекох му. - Ето така.. - обърнах му гръб и долепих тяло до неговото.
Леко поклащах ханша си в такт с музиката и не след дълго Джейк започна да следва ритъма ми. Отпуснах глава на рамото му, а неговите ръце се озоваха на талията ми, което само ме накара отново да се засмея.

- Само когато имам добър партньор. - отвърнах му с усмивка.
Известно време танцувахме един до друг, но после песните забързаха темпото си и се отделих от него. Останахме така няколко песни, докато не казах:
- Нуждая се от кратка пауза, иначе ще рухна на пода. - подсмихнах се и тръгнах обратно към бара. - Дай още един голям бърбън. - казах на момчето зад бара и нападнах питието почти веднаха щом се появи пред мен. Не след дълго пресуших чашата и поръчах още едно. Ако продължавах в същия дух, трябваше да махна токчетата или наистина щях да се озова на пода.

- Не се напивам толкова лесно. - промърморих, но сякаш в отговор на думите ми, третия бърбън на екс ме накара да присвия леко очи. Погледнах към Джейк, който пък на свой ред пресушаваше уиски след уиски.
Усмихнах се предизвикателно:
- О, ще се състезаваме, така ли? - рекох му. - Но това е нищо. - посочих към питиетата ни. На лицето му се изписа объркана изражение и преди още да осъзнае какво става, се обърнах към бармана и му казах: Дай материали за един класически шот с текила. Момчето зад бара се ухили и след миг пред нас се появиха две малки чашки, шише с текила, нарязани лимони и сол. - Е, кой ще има честта? - попитах Джейк с дяволите усмивка, докато наливах текилата.

Кимнах доволно и грабнах солта. Поръсих малко по горната част на ръката си и взех чашата с текила. Изпих течността с една глътка, облизах ръката си и се приготвих за финала. Мина реда и на лимона, ала от киселия вкус в устата ми, се наложи пак да присвия очи.
Тръснах глава:
- Боже, обичам шотовете. - промъвих с въздишка. - Твой ред. - обърнах се към Джейк с подканваща усмивка.

- Хей, трябваше да се редуваме! - извиках като недоволно малко дете. И без да кажа нищо повече, се заех да наваксвам. След третия шот киселия вкус вече не ми правеше впечаление. Отдавна бях престанала да следя колко точно шота вече бях изпила, обърнах се към Джейк и със самодоволна усмивка рекох:
- Да речем, че току-що минах втори рунд. - намигнах му и се залових с поредния шот, а след момент и той направи същото.

- И как точно мислиш да стане това? - полюбопитствах с най-невинната усмивка, която можех да докарам.
За миг в съзнанието ми се появи гласчето на разума, което ми напомняше, че почти не познавах този мъж, но пък това гласче беше много, много тихо, тъй че си позволих да го игнорирам.
Огледах отново Джейк - отгоре до долу, но приковах поглед в очите му и зачаках да видя какво ще направи.

Една малка глътка и текилата вече я нямаше.
Само дето и двамата не се отдръпнахме. Той ме придърпа по-близо до себе си, а аз на свой ред се вкопчих в блузата му.
Устните му бяха топли и меки, а с всяка изминала секунда, целувката ставаше по-задълбочена.
Тръпка премина през тялото ми и си заставих да отделя устни от неговите.
Вдигнах глава и срещнах поледа му, но нито един от двама ни не пожела да проговори.

Не бях сигурна, че нямаше да сбъркам "бърбън" с "бръмбар", затова щом бармана погледна въпросително към мен поклатих глава.
Определно в момента бях кълбо от емоции - една част от мен, не искаше тази нощ да свършва, втора все още беше леко шокирана от факта, че бях целунала почти непознат мъж, а трета се чудеше защо подяволите се отдръпнах. Май един бърбън щеше да ми е от полза.
Изпуснах дълга въздишка:
- Де да бяха всички трети рундове такива. - подсмихнах се. Бях взела решението да послушам първата част от оплетеното кълбо. - Има ли и четвърти? - обърнах се към Джейк със съблазнителна усмивка - сега всичко зависеше от него.