Бар "Vertigo"

by **Eleonor Chloé Bennett** Нед Яну 02, 2011 7:26 pm

Ако можеше да се опишат с една дума емоциите на госпожица Бенет, то тя била...
Всъщност, на този въпрос не може да се отговори конкретно. В момент, тя изпитваше ... желание за един здрав купон, напиване и малко флирт, може би. Не се беше забавлявала истински от доста отдавна и това определено ѝ се отразяваше зле.
Тя набързо се облече, качи се на бялото си BMW, наду музиката до дупка и тръгна с бясна скорост към центъра.

Не след дълго, Нора паркира колата си на първото място, което съзря. В момента, в който излезе, хиляди папараци и фенове ѝ се нахвърлиха, но тя ги отблъсна доста бързо, позволявайки им да направят само няколко снимки. Дългата ѝ руса коса, която в момента беше светлокестенява, се вееше от скоростта, с която ходеше, а токчетата ѝ отмерваха ритъма на стъпките ѝ. Влезе в първото нощно заведение, което видя, и седна на високите столове на бара. И не остана незабелязана, разбира се, никога не го правеше. Когато обърна глава обаче, до себе си видя не кого да е, ами Джейк Милър - нейн колега. Една лукава усмивка озари лицето ѝ. Той също я видя и направи привидно учудена физиономия.

- Госпожице Бенет, на какво дължа тази чест да ви видя? - попита с усмивка на лице.
Боже, тези холивудски усмивки наистина си бяха често срещани.
- Може би аз трябва да попитам същото? - последва ослепителен поглед, който сякаш пронизваше всекиго.

by Джейк Милър Нед Яну 02, 2011 9:06 pm

През последните няколко дни нещо липсваше в местните вестници. Нещо, което до преди седмица- две беше неизменно във всеки брой, а именно името на Джейк Милър.
За кратко Джейки се беше отдал на заслужена почивка. Далеч от светлината на прожекторите, далеч от камерите на папараците, далеч от целия светски шум, който неизменно го следваше. Искаше поне за малко да се откъсне от света на Холивуд. Но след едва два дни спокойствие, г-н Милър реши, че този толкова скучен живот не е за него. И това безспорно беше истина. Динамиката на звездния живот го опианяваше и привличаше до такава степен, че бе неспособен да се отдели от нея.
Когато се върна от малката си ваканция, побърза да излезе навън. И къде би привлякъл най-много внимание, ако не в един от най-изисканите и известни барове в Холивуд? Облече се малко по-семпло -черни дънки, риза и бяла тениска..
На входа на бара го наобиколиха папараци. Джейк не можеше да сдръжи усмивката си... Да, определено този живот му харесваше.
Когато влезе, се запъти направо към бара.
- Едно уиски. - каза с равен тон на бармана и се огледа наоколо.
Докато отпиваше от чашата си, до него се настани Елеонор Бенет - красавица и безспорно талантлива актриса. Беше я мяркал на няколко премиери, но така и не бяха успели да проведат приличен разговор.
- Госпожице Бенет, на какво дължа тази чест да ви видя? - попита с усмивка Джейк.
В отговор тя му зададе същия въпрос, а той се засмя.
- Просто беше време да изляза. - каза простичко и отпи от уискито си.

by **Eleonor Chloé Bennett** Нед Яну 02, 2011 9:40 pm

Хах. Беше време да излезе. Колко познато. Ел се усмихна. Но това не беше просто ей такава усмивка, ами Усмивката. С главно "У". Онази усмивка, която наистина може да ти покаже много - и хубаво, и да те накара да се чувстваш нищожен, което Нора го постигаше само с присъствието си. Барманът моментално дойде, когато видя, че има клиенти. Когато обаче видя кой му е "на гости" за малко щеше да припадне.

- Виждаш ли, трябва да търпя мъжете да ми припадат в краката всеки ден - обърна се актрисата към Джейк, а той се засмя.
Това всъщност си беше чистата истина. Мъжете бяха полудяли по нея, жените ѝ завиждаха. Ех, рисковете на професията, все пак. Но и Милър не оставаше по-назад - момичешката аудитория, преследваща го постоянно, не беше по-малко досадна. Всъщност, беше много по-дразнеща. Все пак кое му е хубавото на това някакви полудяли тийнейджърки да тичат след теб с фотоапарати, плакати и какво ли не още ?!
След миг, Елеонор се обърна към Джейк, който се беше загледал в нищото, буквално.
- Какво ще кажеш да...хм...пийнем по още едно питие? - попита с лукава нотка в гласа си актрисата, гълтайки последните остатъци от мартинито си.

by Джейк Милър Пон Яну 03, 2011 6:01 am

Самочувствието на Елеонор беше... впечатляващо.
Интересното беше, че Джейк упорито се опитваше да убеди себе си (и всички останали), че не е от хората, които си падат по надути и префърцунени звезди, че подобно поведение го дразни. Но истината беше, че самият той бе въплащение на стереотипът за "звезда". Беше красив и богат, а тези характеристики често влизаха в идалът за мъж на повечето момичета. Колкото и да се опитваше да избяга от рамката, в която самият факт, че е холивудски актьор го поставяше, той беше част от нея. И то каква...
И ето, че там, на бара, с чаша уиски в ръка, Джейк отново потъна в размисли. Въпреки, че беше трудно човек да прецени за какво точно си мили, изражението му беше толкова съсредоточено, че повече прилягаше на някой велик учен. Точно в този момент той упорито разбиваше първоначалната си цел - да се забавлява. Защото вместо това, той се наливаше мълчаливо на бара. И така загледан в пространството, той напълно игнорира красавицата до себе си.
Докато не чу звънкият й глас.
- Да не би да се опитвате да ме напиете, г-це Бенет? - отвърна с усмивка той.
С един жест посочи на бармана чашата на момичето и тя веднага бе напълнена отново. Същото се повтори и с неговото уиски.
- Аз черпя. И понеже съм добричък и не искам да Ви напия, се придържам към мартинито. - подхвърли на шега и остана загледан в русокоската.

by **Eleonor Chloé Bennett** Пон Яну 03, 2011 12:27 pm

Хората често държат маски на лицето си. Но не от онези за бал, ами невидими. Палитри от различни гримаси и настроения, интонация и поведение. Елеонор беше непостоянен човек, но въпреки това се придържаше към едно - първото впечатление. Трябваше да покаже на хората,че тя има всичко, което ѝ е необходимо, не се притеснява, уверена е в себе си. Защо? Защото искаше да прикрие слабостите си. Но през годините, или по-скоро през последните няколко, Нора се беше променила наистина много. Причината е огромният скандал със сестра си и случката, която тя никога нямаше да забрави. Затова се държи арогантно. Не допуска никого до себе си и наистина се наблюдават огромни промени в характера ѝ.

- Може ли да си говорим на "ти"? - попита актрисата, пробудена от размислите, в които бе погълната. Но все пак, русокоската беше тук, за да се напие. Макар и вече да беше "простила" на сестра си, тази душевна травма никога нямаше да я остави. Сега е времето за забавление. Сега или никога. Животът е един. Не може да го пропилееш.
Тогава, с поредната мистериозна усмивка, Ел отпи от мартинито си.
- Не искам да те напия. Не дойдох с тази цел, въпреки че постепенно може да променя и причината за пристигането си - отвърна на свой ред красавицата и намигна на Джейк закачливо.

Глътка. Още една. И още една. И чашата ѝ се изпразни.

by Джейк Милър Съб Яну 08, 2011 12:49 pm

- На "ти" да бъде. - усмихна се Джейк и отпи солидна глътка от уискито си. Интересното при него беше, че наистина трудно се напиваше. "Талант" - казваше на шега той, когато беше сред приятели. И докато имаше хора, които от две чаши уиски се чувстват замаяни, на него му трябваше много повече. Може би това беше причината в медийното пространство все още да няма и една негова снимка в нетрезво състояние. Нещо, с което той определено се гордееше... но пък, разбира се, винаги се намираше нещо друго, което да разпали интереса около личността му. Скандалите бяха ежедневие.
- И с каква цел дойде тук? Искам да кажа, седиш сама на бара, пиеш... Странно е, че не си с огромна компания от "звезди". - Джейк се подсмихна и впи поглед в Елеонор.

п.п. съжалявам за забавянето

by **Eleonor Chloé Bennett** Нед Яну 09, 2011 1:52 pm

Една привидно мила усмивка се изписа на лицето на Елеонор. Привидно мила, но определено не беше такава.
Настъпи тишина. Единственото, което се чу, беше "още едно мартини" от страна на актрисата, която подаде двайсете долара, но така и не прие рестото. Само небрежно го побутна към бармана, чието лице грейна при вида на някакви мижави стотинки. Как може хората да се радват на такава малка сума? Нора буквално можеше да се къпе в стотачки, какво остава за два долара. Русокоската завъртя очи и наруши тишината:

- Понякога просто ми се иска да остана сама. А и нямам приятели, затова и не излизам с тях.
След тези думи, Нора отпи огромна глътка от алкохола си и стисна очи, защото беше много силен.
Изведнъж обаче телефонът ѝ звънна. Тя стана и вдигна. След това се върна обратно при Джейк.
Скуката я обземаше, а това не ѝ се харесваше никак. Ел прехапа долната си устна невинно и почака някаква реакция от страна на актьора.

by Илайза Гелър Пет Яну 14, 2011 8:37 pm

Илайза не помнеше откога не бе излизала сред тълпата от известностти, а и това нямаше да й се отрази зле, защото именно така черпеше вдъхновение за новите си колекции. Тя се разхождаше из оживените улици на Холивуд, когато се сети за любимия си бар и бързо тръгна натам. Когато влезе той й се стори доста променен, но скоро откри, че всичко беше както го помнеше. Лиз седна на бара и се огледа наоколо, коментирайки наум дрехите на хората около себе си. Поръча си мартини и продължи със заниманието си. Чудеше се защо някой хора просто не се интересуваха от различните модни комбинации. Самата тя не бе твърд последовател на модата, но поне знаеше главните основи за превръщането на даден тоалет в хит. Изведнъж вниманието й бе приковано от шумът на отваряща се врата, а после видя и ново момиче, което си проправяше път сред хората...

by **Ребека Хърд-Ууд** Пет Яну 14, 2011 10:49 pm

Човек ще си каже, че след случката в караоке бара съм си научила урока и ще стоя далеч от баровете. Поне за известно време. Но не - старите навици умират трудно. Пристрастена съм към нощния живот - само тогава намирах свободата, за която копнеехе през деня - не бих се разделила с него дори за една вечер.
За това и не беше чак такава изненада, когато влязох в бар, които май не бях посещавала преди. Странно, мислех че съм била във всички.. За жалост репортерите все още ме преследваха, все тъй любопитни какво се е случило онази вечер. Имах чувството, че тази история няма да им омръзне скоро. Пред всеки бар имаше папараци и този не бе изключение, но веднъж щом бях вътре не можеха да се доберат до мен. Надявах се.
Главата ме болеже от всичкия този светски шум и не се поколебах да се насоча към бара. Отпуснах се на един от столовете и пред мен се появи ухилената физиономия на бармана, който се чудеше какво искам за пиене.
- Един бърбан. - казах разсеяно, притискайки слепоочията си с една ръка.
След миг чух звънливия звук от стъклената чаша, която тъкмо бе поставена пред мен и вдигнах глава.
Устните ми бяха на милиметри от ръба на чашата, когато усетих втренчения поглед на някого до мен. Обърнах се и съзрях момиче, не по-младо от мен, с кестенява коса. Когато погледните ни се засякоха, тя не се смути, а напротив - продължи да ме гледа, сякаш дръжах пистолет срещу нея.
Завъртях очи и отпих една голяма глътна от бърбана си.
- Моля те не ми казвай, че си поредния репортер, които ще се пробва да изкопчи нещо повече, от това което вече казах. Или че си някоя фенка - не ми е до автографи. - държах гласа си нисък, но в него все пак успя да се прокрадне досада и през цялото време докато говорех, се взирах в питието си.
Колко грубо от моя страна.. - помислих си саркастично и най-сетне срещнах погледа на момичето.

by Илайза Гелър Съб Яну 15, 2011 12:18 pm

Илайза дори не измести поглед от момичето, когато то я погледна.
- Моля те не ми казвай, че си поредния репортер, които ще се пробва да изкопчи нещо повече, от това което вече казах. Или че си някоя фенка - не ми е до автографи.
Това бяха единствените думи, които беше чула от нея по собствен адрес, но това не я отказа от целта й. Дизайнерката вече беше решила, че на всяка цена трябва да се запознае с нея.
- Здравей, аз съм Илайза - моден дизайнер, все още не от много известните. - каза тя и се усмихна, подавайки ръка към новата си събеседничка, чието име все още не знаеше. Момичето й изглеждаше позната, но не можеше да се сети откъде, което беше напълно вероятно, защото през последните седмици беше изчела толкова списания и вестници за живота на известните, че вече едва ги издържаше. След като не получи веднага отговор от момичето Лиз настоятелно реши да направи втори опит да привлече вниманието й.
- А ти си? - попита тя и се обърна към нея.

by **Ребека Хърд-Ууд** Съб Яну 15, 2011 7:46 pm

Момичето се представи, а в отговор аз само кимнах и отново отпих от питието си.
Да, името не ми беше познато - явно тепърва пробиваше на модния пазар. Мястото може би не беше от най-подходящите - тук всеки искаше да пробие, но малцина успяваха.
Дизайнерката подаде ръката си, но явно усети, че ще трябва да ми вади думите с ченгел от устата и попита за името ми.
- Ребека Хърд-Ууд. - заявих и изпуснах дъха си, който не бях усетила, че сдържам. - Най-честия посетител на барове, с оронена репутация от многото глупости, които върши на нетрезва глава и често срещана в компанията на мъже. - продължих с лека ирония, цитирайки някои от нещата писани по мой адрес през годините. Изражението на Илайза показваше, че май съжалява, задето ме заговори. - А да, междувременно се изявявам като актриса. Но след като чу всичко останало.. Все още ли търсиш компанията ми? - попитах без особен интерес.
Все пак момичето трябваше да знае с какво се забърква. Утре може името й да е свързано с разбиването на нечия кола или шофиране в нетрезво състояние. Надали това е славата, която търсеше.
Довърших чашата с бърбън и поръчах още един, скришом поглеждайки момичето до мен.

by Илайза Гелър Съб Яну 15, 2011 8:09 pm

Илайза се почувства леко подценена, но това нямаше как да я трогне, защото както обикновено мислеше отново само за себе си и за своето благосъстояние.
- Изглеждаш ми като приятна компания, а и определено знаеш как да се забавляваш, така че да - мисля, че все още търся твоята компания. - каза тя и се усмихна леко надменно към Ребека. Явно думите й я учудиха, защото момичето за пореден път посмя скришом отново да погледне към нея. Лиз отпи от вече привършващото мартини и се огледа, но скоро съжали, защото до гуша й бе дошло от зле комбинирани дрехи и звезди, които не знаеха къде точно им бе мястото.
- Какво ще кажеш да минем на малки имена? Можеш да ми викаш Лиз или Джей-Джей. - Илайза отново пое разговора в свои ръце и избута празната си чаша към вътрешния края на бара, за да може някой да я прибере, след което поръча нови две мартинита и вдигна една от чашите към Ребека.
- Наздраве за новото ни приятелство! - каза радостно момичето и изпи половината съдържание на екс.

by **Ребека Хърд-Ууд** Нед Яну 16, 2011 1:00 pm

Дизайнерката явно не съзнаваше напълно в какво се забърка, но все пак решението си беше нейно. Пък и нямаше да откажа приятел по чашка, особено толкова настоятелен. Личеше си, че Илайза има силен характер, а и си спечели точки, когато преполови мартинито си на екс.
Когато видгна тост обаче, леко се намръщих - познавахме се от две минути, а вече се пишехме прятелки. Но все пак кимнах и отпих от второто мартини, като също почти го пресуших.
- Кажи ми, Илайза- Лиз, - поправих се бързо, а на лицето ми се появи закачлива усмивка. - откога си дизайнерка и има ли дрехи, от които искаш да се отървеш? - попитах с все същата закачлива усмивка и пламъчета в очите. - Между другото, можеш да ме наричаш Бека. - добавих развеселено и й намигнах. Може би наистина щяхме да се сприятелим - момичето ми допадаше (:

by Илайза Гелър Нед Яну 16, 2011 1:41 pm

Ясно беше, че трудно щеше да спечели приятелството на тази особа, но Лиз винаги беше харесвала хора с ясно изразено лично мнение, които не се интересуваха от чуждите думи, може би защото самата тя на моменти беше такава. Тя се усмихна в отговор на събеседничката си и побърза да й отговори.
- Работя като дизайнер от около две-три години, но много преди това бях започнала да се увличам по модата. А ти с какво се занимаваш? Иначе дрехи имам доста.. - така и не довърши изречението си, защото се замисли, но скоро осъзана, че се е отнесла и тръсна глава, за да прогони всички ненужни мисли, след което отпи от мартинито и се загледа в очите на Бека. - Знаеш ли, все си мисля, че съм те виждала някъде, освен във вестниците... Но просто не мога да се сетя откъде си ми толкова позната.

by **Ребека Хърд-Ууд** Нед Яну 16, 2011 1:53 pm

Засмях се и избутах вече празната чаша мартини.
- Странно, аз пък си мислех, че името ми се появява само по жълтите вестници. Но както вече казах - актриса съм и за разлика от теб, аз далеч не бях сигурна в това с какво искам да се занимавам. Родителите ми имаха всестранни интереси, но в крайна сметка се ориентирах към акрьорското майсторство и ето ме тук. - казах развеселено и разперих театрално ръце, свивайки невинно рамене.
Върнах се на чашата с бърбан и се загледах в течността вътре, докато казвах сякаш на себе си:
- Честно, понякога ми се иска да не бях избирала каквото и да е и да си бях останала нормално момиче с нормални интереси.
След миг осъзнах, че Илайза ме е зяпнала очудено, сякаш съм някоя луда, която води диалог със себе си. Затова тръснах глава и се обърнах към нея с усмивка.
- Сподели нещо за себе си. Като например.. държиш ли на алкохол? - пошегувах се и отпих от бърбъна си.

by **Джон Харисон** Чет Авг 25, 2011 10:50 am

Напоследък всичките ми вечери бяха едни и същи-скучни,самотни,еднообразни и безкрайни..Но тази вечер бях решен да сложа край на еднообразието,посещавайки един от многото барове в града,а именно "Vertigo".Надявах се да попадна на приятна компания..все пак имаше цяла нощ пред мен.Седнах на бара,поръчвайки си уиски и щом ми го подадоха грабнах чашата веднага.Бях се загледал в една точка,не мислех само поемах глътка след глътка....

by **Стейси Хатауей** Чет Авг 25, 2011 11:05 am

Нямаше да издържа ако трябваше да прекарам още една вечер в къщи. Решението ми дойде моментално и вече знаех какво ще правя. Излизах. Исках забавление и ако това значеше да прекарам цяла вечер в някой бар гледаща забавляващите се хора не ми пречеше. Преоблякох се на бързо, сложих грим, взех чантичката си и излязох. Хванах си такси, защото вече бях решила къде отивам.
Не след дълго бях пред бар "Vertingo". Достигнала целта си аз влязох в бара. Огледах се , явно купона тук тъкмо започваше. Отидох към бара и седнах на един от столовете. Докато се чаках бармана да дойде при мен започнах да мисля какво да си поръчам. Накрая реших да заложа на моите си традиции:
- 5 шота текила. - казах аз, а той ме изгледа хипер странно.
След това се завъртях, за да огледам тълпата. Исках да се забавлявам, нямаше значение по какъв начих, но първо ми трябваше алкохол.

by **Джон Харисон** Чет Авг 25, 2011 11:20 am

- Пет шота текила!!!-чух женски глас да поръчва на бармана.Това прекъсна мислите ми и интинктивно се обърнах.Гопожцата,която видях беше с една дума божествена.Рядко някоя жена ми правеше такова силно впечатление.
Попринцип не се определях като обикновен сваляч.Тадиционите свалки за мен са скучни,а и бих казал ,че само леките жени им се вързват.Не беше нужно да си ясновидец,за да разбереш,че тази дама не е от тях.Тя беше красива,стилна,внушителна...
Отдавна не бях се чувствал така притеснен пред жена.Подтиснах неувреността,стегнах си врътвръзка,усмихнах се чаровно и любезно казах:
-Извинете госпожице!!Може ли аз да ви почерпя?

by **Стейси Хатауей** Чет Авг 25, 2011 11:27 am

-Извинете госпожице!!Може ли аз да ви почерпя?
Гласът на мъжа до мен ме разсея от съсредоточеното ми зяпане на хората около мен. Той гледаше към мен, което означаваше че говори на мен. Чак сега го огледах хубаво беше симпатичен мъж с руса коса и стегато тяло. По това което виждах беше по-голям от мен с няколко години. МММ да определно беше хубав, но нямаше да му се дам лесно. Нямах намерение да изглеждам като онези жени които след едно питие са вече в краката на някой мъж.
- Може би следващото ? -казах аз на мъжа до себе си.- Стейси Хатауей! - представих му се аз и подадох ръката си. - А вие сте?

by **Джон Харисон** Чет Авг 25, 2011 11:40 am

Ужасно се зарадвах когато не прие,защото сега бях убеден,че преценката ми е вярна.Още повече ме заинтригува и хареса.
- Стейси Хатауей! - представих ми се и подаде ръката си. - А вие сте?
-Джон Харисон.Много ми е приятно да се запознаем. -отвърнах,подавайки ръка. -Е,ще се радвам ако ми позволите шестия ви шот бъде от мен.-усмихнах се и отпих от чашата си.Опитвах се да бъда умерен и да не прекалявам с флирта.
Мда,тази дама наистина имаше класа.

by **Стейси Хатауей** Чет Авг 25, 2011 11:48 am

- Ще помисля над предложението, Ви. - отвънах му аз.
Не знам каква игра играеше, но определено ме заитригува. Обърнах се към шотовете си и обънах първите два един след друг. Като си спомня че в началото само три шота ми стигаха да се напия направо ми става смешно. Сега ми трябват много повече от 3 шота, но какво да се прави. Отново се бях отплеснала в мислите си. Усетих че между мен и мъжът до мен беше настанало мълчание за повече от минута.
- Какво ще кажете да минем на ти?
Много мразех когато трябваше да се съобразявам с учтиви форми. Да понякога беше забавно, но не и тази вечер. Вечерта беше за забавление, а не за да ми се налага да се съобразявам с нещо. Обънах се към Джон и зачаках отговора като му се усмихнах.

by **Джон Харисон** Чет Авг 25, 2011 11:58 am

Имаше известно мълчание между нас,което за мое щастие беше прекъснато от нея.
- Какво ще кажете да минем на ти?
-Разбира се!-без колебание се съгласих.Исках да продължа разговора и допълних..
-Стейси,сама ли си тук или търсиш компания?
Докато чаках отговор поръчах на бармана още едно уиски.

by **Стейси Хатауей** Чет Авг 25, 2011 12:08 pm

- Сама съм. Понякога човек има нужда да излезе, дори и да е сам.
От шотовете ми беше вече останал само един. Зачудих се дали да пия още текила или да сменя алкохола. Да си имам и въпросите как можех изобщо да се чудя. Тази вечер си беше моята вечер и смятам да правя каквото си искам. Нямаше да мисля много ами щях да взимам решенията си на м омента. Стига с тази сериозност. Трябва поне една вечер да се забравя за натовареното ежедневие.
-Ами ти сам ли си?- обънах се аз към Джон.
Реших че вече е време да минем на вълна флирт. Все пак не можех цяла вечер да стоя и да пия.
- Защото ако е така какво ще кажеш да танцуваме?- След като си зададох въпроса му се усмихнах предизвикателно.

Послепис: Мисля че мненията ти трябва да са малко по-дълги Smile

by **Джон Харисон** Чет Авг 25, 2011 12:30 pm

-Ами ти сам ли си?Защото ако е така какво ще кажеш да танцуваме?-запитаме Стейси и бързо ми стана ясно,че вече сме на пълна вълна флирт.Разбира се,не че за мен това някога е било проблем.
Не ме биваше в танците,а често казано и не ми допадаха особено много.Но пред нейната предизвикателна усмивка нямах избор.Подсмихнах се припомняйки си какъв ужасен аматьор сам ,но в същия момент отвърнах:
-Защо не?!
Двамата станахме от бара и се сляхме с тълпата.В нейната компания бързо се отпуснах.Кой знае може би танците имаха шанс да ми станат хоби дори.
Приближих се по-близко до нея и танцувахме по такта на музиката...Аз протегнах ръка към кръста й и я притиснах още по-близо до себе си.Определено се забавлявах.

п.п старая се

by Sponsored content

Бар "Vertigo"

Бар "Vertigo"

Re: Бар "Vertigo"

Re: Бар "Vertigo"

Re: Бар "Vertigo"

Re: Бар "Vertigo"

Re: Бар "Vertigo"

Re: Бар "Vertigo"

Re: Бар "Vertigo"

Re: Бар "Vertigo"

Re: Бар "Vertigo"

Re: Бар "Vertigo"

Re: Бар "Vertigo"

Re: Бар "Vertigo"

Re: Бар "Vertigo"

Re: Бар "Vertigo"

Re: Бар "Vertigo"

Re: Бар "Vertigo"

Re: Бар "Vertigo"

Re: Бар "Vertigo"

Re: Бар "Vertigo"

Re: Бар "Vertigo"

Re: Бар "Vertigo"

Re: Бар "Vertigo"

Re: Бар "Vertigo"

Re: Бар "Vertigo"

Re: Бар "Vertigo"