Фонтанът

Хелена се засмя тихичко, нещо съвсем неочаквано след такъв грозен старт на тяхното запознанство, както и... е, почти най-долната постъпка на Ела в целия ѝ живот.
'Надявам се да не отида в Ада. Е, поне ще имам компания там.' мислеше си тя, макар че никога не е била от религиозния тип хора. Не вярваше в този някой, който "дарява" живота ѝ с топлина и светлина, просто защото такива не съществуваха. Не съществуваха и вторите шансове, с които бе пълна Библията - не бе получил нито баща ѝ, нито пък тя. Това някои го оспорваха, но нейните "демони", скелетите в гардероба ѝ, я преследваха всеки ден - иглите, течните опиати, малките хапченца, свитите цигари джойнт, които носеше в чантата си. Всичко това я преследваше. И всеки път, когато тя се засилеше да направи нещо, което се противеше на нейните собствени закони, тя се сещаше за всички онези пречки от миналото ѝ и се молеше горестно да няма удоволствието да прибегне към тях отново.
- Кафето... кафето е едно от нещата, които ме карат да се усмихвам сутрин. Само мисълта за онзи свеж послевкус, който моката оставя да гъделичка езика ти... само при тази мисъл и вече съм жадна. Пък и не ми приличаш на жена, която носи цианид в дамската си чанта, просто за всеки случай, ако случайно срещне някоя наперена манекенка на площада. - Хел сви рамене и вдигна чашата си в знак на благодарност. - Така че, мучос грасиас, обожавам кафе.
Сериозно ли до преди малко се караха като десетгодишни. Боже мой! Хелена сама не бе осъзнала колко много се бе променила от последния път, в който бе на косъм да удари друга жена. Може би бе пораснала?


(буааах ;ххх кратко, постно и глупаво. така е като цяла седмица не мога да се наспя като хората. извинявай, следващия пост ще е мнооооого по-смислен)

Добре...нов град, нов апартамент, нова страница от живота ми. Ама нищо ново на този свят не е толкова вълнуващо, колкото изглежда. Винаги е трудно. А сега ми е изключително трудно да си седя в къщи. Просто изключено.
Сложих си възможно най-топлото яке, равните ботуши и шапката и дим да ме няма от нас.Трябва да се поразтъпча и да се разсея мъничко.
Никога не съм била от най-координираните хора на света и за това простичко реших да се разходя около моя апартамент. Включих ipod-а, сложих си слушалките и закрачих незнайно накъде.
Добре, че имаше улично осветление по улиците, иначе въображението ми щеше да започне да си представя сцени, в който някой с маска се опитва да ме ограби и такива подобни ужасии, от който винаги съм се страхувала, когато изведнъж мислите ми секнаха, и осъзнах, че се намирам пред голям, красив, осветен и магнетичен фонтан.
Нямах, нищо против. Реших да седна и малко да си почина тук преди да продължа с разходката си. Наоколо имаше много хора и всички пейки бяха заети, освен една! Какъв късмет. Запътих се натам и седнах.
Алиша Кейс извиваше гласа си идващ от ipod-а ми, когато отдалеч забелязах едно момиче да се приближава към мен. Огледах се и разбрах, че сигурно ще иска да седне до мен, защото всички други пейки бяха заети. Нямах проблем с това. Даже напротив. Спрях си тактично ipod-а и зачаках да видя дали очакванията ми ще се оправдаят и момичето наистина ще седне до мен.

За човек, който едва ли не целия си живот бе прекарал в Холивуд, Елоиз добре знаеше всяка тънкост и само едно бе пропуснала. Нямаше значение какво бе навън.. Дори при снежна виелица, хората щяха да бъдат край фонтана, а какво говорим за една малко по-студена вечер. И въпреки това имаше късмет. Имаше свободна пейка, а и тя не смяташе да се застоява. Просто в главата й изникваха толкова много идеи, че не можеше да се стърпи да не огледа поне част от местата, които свързваше с тях.
- Колко тактично... А може да седна, нали? - попита с възможно най-приятелски настроения си тон момичето. Никой не й беше виновен, че имаше леки трудности при семейните общувания, но човек трудно се отърваше от стари навици, а вечния разговор тип крещене бе като ежедневие за Лола и сякаш с всеки непознат чувставаше, че трябва да подходи по подобен начин. А тактичността в думите й... Е, тя бе плод на наблюдателност. Още в приближаването си бе разбрала, че е забелязана и вероятно всеки момент бе очаквано да попита дали мястото е свободно.
- Фонтанът е красиво мястото. Особено по това време, когато блясва в нова и по-мистична светлина. И всеки новак на тема места из Холивуд идва тук. Сякаш има огромна табела с надпис "Аз съм центъра на обществото". А ти нова ли си? - в следщия миг Елоиз изрече толкова много на един дъх, че дори и на самата нея й се зави свят от толкова много информация на едно място за толкова кратко време. И чак тогава се замисли над думите си. Ами дали не бе прекалила с думата "новак"? За нея бе обичайност първо да говори и после да мисли, но май този път наистина бе прекрачила леко границата в изказването си, защото не всеки обичаше да е "новак" в нещо, особено ако става въпрос за слава, а Холивуд бе центъра на славата и блясъка.

-Новак е точната дума. - казах аз и се усмихнах.
Това момиче ми говореше сякаш е живяла цял живот тук. Странно. Хора идват в Холивуд и си тръгват. Минават, преминават, заминават, лъжат, че живеят тук, но никога не съм си мислила, че някой може винаги да си е бил тук и точка. Тук дали имаше въобще училище?
Това е нелепо. Живея тук, а нищо не знам. Мисля, че си намерих перфектния екскурзовод. Изглеждаше уверена в знанията си за града, говореше доста, не ми беше неприятна и най-хубавото от всичко беше, че няма идея коя съм аз. Не съм най-известния човек, но все пак ми се случва често да ме заговарят непознати на улицата и да искат да им се подпиша.
След потока от мисли, който протече в главата ми, не бях сигурна дали момичето е казало нещо или - не. Не бях сигурна колко време сме мълчали. Неловко.
- Аммм...Да. Фонтана. За пръв път идвам тук. Хубав е. Аз съм Далия, между другото. - усмихнах се, подадох ръка и се молех да не ме попита за фамилията ми. Това първо можеше да доведе до нейното досещане, че не съм просто случайна туристка и второ...по дяволите, кой може да измисли такава засукана фамилия?

Трапа беше прескочен. Не бе засегнала никой с думите си, което беше хубаво. Трудно се намираха земни хора на такова място и в такива дни. Всеки страдаше от синдрома на голямото и незащитено его, както обичаше да се изразява Елоиз, и нехаеше за останалите. Като риби в собствен аквариум, които можеха само да наблюдават отстрани, но не и да почувстват нещо типично човешко.
- Елоиз, но предпочитам Лола. Попаднала съм на най-лошата комбинация, амбизиозна и привлечена от екзотични, европейски имена майка. - промълви русокоската, подавайки ръка към събеседницата си. Та нали моралът го изисква? Не, че моралът има силата да я възспре от инатливото държание, но Елоиз счита за част от скромното си достойнство зачитането на някой стари и престари канони за добро поведение. В крайна сметка на тях се учиш сам, а не някой ти ги натяква, така че те също попадат в графата с невинни жертви. След като отдръпна ръката си Фръсбий се загледа във водата, която падаше и отново се прераждаше на върха на фонтана като в омагьосан кръг, а накрая попита с жизнено по-безгрижен тон:
- От колко точно си в Холивуд? Едва ли това ще е първото място, което си посетила, щом имаш поне лека представа що за общество се мъдри тук. А аз имах буквално цял досегашен живот на разположение.

- Докато си седя в апартамента и да искам не знам колко време е минало. Кой ден сме? 26ти? Значи около седмица.
Малеееееееееее, седмица почти е минала, а аз сега излизам от нас за пръв път? Тайна, Далия. Не споменавай, нищичко.
- Лола! - обожавах да се обръщам към хората с целите им имена, но предпочитах да уважа желанието на Елоиз. - Аз съм "новак", ти си си от тук откакто се помниш и си мислиииих...дали, случайно не би могла да ми направиш услугата и да ми покажеш града? Ще съм ти страшно благодарна! - Усмихвах се с идеално подредените си, бели зъби, но пък се усмихвах искрено.
Дали показвах наяве колко всъщност се вълнувам? Елоиз изглеждаше свястна, или аз бях наивна да си мисля, че тя е свястна след тези две приказки, който си разменихме...
Все едно. Наистина много се вълнувам. Като малко детенце съм. ДАЛИЯ, това също е тайна. Не се издавай.

Елоиз и екскурзовод... Това щеше да бъде интересна комбинация. Само като такава не се бе опитвала да се покаже пред обществото, но за всичко си имаше първи път, а и това бе като една добра услуга. Не очакваше да й се плати за една бърза разходка из Холивуд. Струваше си да опита. Така щеше да знае поне следващия път да отклони предложението, след като бе наясно с компетентността си по темата.
- С удоволствие, но се приготви, защото ни очаква доста. - едва не подскочи Лола и всички мисли буквално се изпариха от главата й. Забрави всяка мисъл, която я бе довела тук. Забрави какво смяташе да прави през следващия половин час, а в главата й се нареди нов план. Нямаше представа откъде да започне. Може би трябваше да започне от околията на фонтана, но имаше още толкова много места, които също искаше да покаже. Седмица бе достатъчно, за да се разгледа базово града, но не достатъчно, за да знаеш тънкостите, които често се меняха, така че задачата ставаше още по-трудна. Направо да се чуди човек защо Елоиз бе губила толкова време да запомни нещо, което на следващата година можеше да бъде съвсем различно.
- Е, за фонтана вече знаеш. Тънкостта е, че никога няма място. През лятото е пълно, защото помага при жегата, а през останалото време... Е, тогава май пак никой не може да устои на нощната картина или и без това зашеметяващата красота. Въобще оживено място си е. - започна Фръсбий и само след първите изречение искаше да потъне в дън земя. Прекалено много се вживяваше в ролята си на екскурзовод. Направо се радваше, че не е на мястото на Далия, защото тогава нямаше да е изтърпи. Чувстваше как говори по онзи механичен начин като всеки екскурзовод и оставаше само да се върне 20-30 години назад в модата, да сложи един очила с кръгла рамка, да върже косата си на кок, да грабне една тетрадка или още по-добре енциклопедия и да поведе група туристи, следващи я като гладни кучета, по улиците на Холивуд. Въобще гледката в главата й не бе никак красива.

Страхотно! Вълната на вълнението ме заля и по тялото ми минаха тръпки.
-Добре, ще запомня: фонтанът равно на много хора. - Казах ставайки от пейка, докато същеврменно навивах слушалките около ipod-а, тъй като бях забравила да направя това упражнение преди малко.
Завъртях се около себе си и разгледах обстановката. Не бях много сигурна от къде бях дошла, но това нямаше голямо значение. Когато обиколката, около самата мене си се върна в същата посока срещнах лицето на Лола пред моето. Е, естествено защото си бях обула ниските обувки тя беше по-висока от мен.
-Предлагам и предполагам, че ще е най-логично да започнем с центъра. Как ти се струва? Има ли нещо интересно наоколо?
Вече крачехме към улицата заедно, чувствах се съвсем нормално. Мисля, че Холивуд ще ми хареса.

(П.С. Пиши някъде другаде...където сметнеш за най-добре )

- Жоржи! - подвикнах на обърналия се фотограф, събувайки безумно високите токове. - Излизам в малка почивка.
- Но Майра, скъпа, имаме само още няколко ... - не довърши
- След малко - смигнах му. - И без това имаме много време, а работата е повече от половината свършена!
Подминах Жорж с усмивка, целувайки го по бузата. Все пак той предпочиташе пича от охраната. Беше един от малкото ми любими фотографи. Да добавим и факта, че е гей и адски забавен и готин тип.
Взех си от приготвените за по-късно салати, но бързо я върнах преди някой да ми се скара. Настаних се в стола си, затворих очи и въздъхнах. Чувах минаващите хора, местещата се техника, духащия срещу мен вятър... Ех, щеше да е забавно нещо интересно да се случи. Нещо различно, неочаквано, може дори страшно - каквото и да било! Просто малко разнообразие от еднаквото всекидневие!
Отворих очи. Около площадката ни се бяха насъбрали хора, но охрана беше от такива горили, че надали виждаха нещо особено...

След като Тейт се отказа от идеята да нахлува тактично в дома на топмоделката, прекара цял ден в ровене из интернет, за да открие къде щеше да се проведе проклетата фотосесия. С огромни усилия и помощ от заклети фенове, намери местоположението.
Преоблече се набързо и излезе от празната къща, тъй като Кейт бе отпрашила нанякъде сутринта без да му каже.
С неуверена крачка се запъти към фонтана в центъра. Чудеше се как изобщо ще се добере до снимките и още повече до Майра. Бе виждал подобни фотосесии - охраната беше мини Китайска стена.
Ще измъдриш нещо.., каза си Палмър наум, Сега измисли с какво да я изненадаш.. Цветята са прекалено банални. Трябва да е нещо оригинално и нетипично, защото тя не е просто поредното копие...
Нищо не му хрумваше. Отчаяно се свлече на една от пейките, разположени по булеварда. Запали цигара и зарея поглед във витрините на магазините. Едно определено нещо обаче прихвана вниманието му.
Палмър стана и пресече улицата, влизайки в един от магазините. Разгледа изложените неща. Взе това, което бе насрочил от самото начало и плати набързо.
Може и да не понасяш родителите си, но поне те спасяват.. парично, ухили се доволно Тейт, тъй като цената на подаръка надвишаваше нормалните граници многократно.
Палмър тръгна отново и малко пред фонтана се спря. И без това нямаше как да продължи по-натам. Тълпата хора му заприлича на ято лешояди, накацали около умиращ човек.
Извратено сравнение, добави наум момчето, след което започна да се провира между краката на всичките тези хищници.
Пълзеше, докато накрая не стигна лентата. Видя пред себе си две черни обувки. Предположи, че са на някой от охраната.
Shit!, изпсува наум и се сви малко по-назад в тълпата.
Тъкмо, когато бе решил да се сбие с охранителите или да ги подкупва само и само, за да влезе, някакъв запалянко направо се засили през лентата и събори една от горилите. Останалите се стекоха на помощ.
Ето го и моя шанс, помисли си Тейт и пропълзя отдолу с усмивка на лице.
Бързо се ориентира и видя гърба на Майра. Седеше на един от столовете. Явно бе в почивка.
Тези коси, въздъхна мислено Палмър и се приближи. Нежно целуна врата й, след което закачи колието, което й бе купил.
- Тадж Махал е построен в чест на жена - прошепна в ухото й русото момче. - Айфеловата кула може да е просто неодобряван проект за отбелязване на историческо събитие, но ако е поставена на правилното място тя не може да замени никой паметник или забележителност.. Мисля, че само ти я заслужаваш.
А, и на всичкото отгоре това са диаманти и сребро,а ти си по-ценна от тях, добави си Тейт, но реши, че ще прозвучи прекалено.
- Иначе здравей - засмя се той. - Помниш ли ме? Лудото хлапе, което само ти досаждаше? Може ли да остана? Или ще им кажеш да ме изхвърлят?
Палмър погледна жално към горилите, които всеки момент щяха да го забележат, а после и към красавицата на стола.

Буквално, ама буквално си изкарах акъла, когато някой целуна врата ми точно след пробива на един фен през "стената" с горили. Но не отразих събитието - и без това за секунди щеше вече да е хвърлен на стотина метра от площадката ни.
Но точно този фен АЗ нямаше да позволя да бъде изхвърлен!
Слагайки колието на врата ми и думите, които ми каза Тейт оправиха целия ми работен ден! Е, явно има някой, който чува и изпълнява желанията ми. Доста бързо бих казала..
Видях как симпатягата на Жорж се запътва към момчето ми /не мога да повярвам, че си го присвоих най-тактично/ и след като сложи прекрасното нещо на врата ми и бях убедена, че няма да падне, се изправих и застанах пред него.
- Г-це Блек, отстъпете моля! Трябва да се отървем от натрапниците - не е позволено такова нахлуване! - измърмори с дебелия си глас мъжът.
Не изслушах лекцията за времето на Жорж, а изслушах този бръщолевещ идиот? Определено нещо ми ставаше днес...
- Разкарай се, великане - хванах Тейт - той е с мен! - отсякох и издърпах гостенина си назад към импровизираните палатки с облеклата.
Усмихнах се, докато се обръщах и се хвърлих на врата му. Леко поддаде, но аз се вкопчих в него. После се дръпнах малко, заравяйки пръсти в уникалната му руса коса, губейки се в невероятните му очи ...

Една от горилите се насочи право към Тейт. Погледът му можеше да сплаши и Чък Норис.. Образно казано.
Палмър умееше да се бие, но и да преценява кога силите не са равни, а точно с този здравеняк не желаеше да си има вземане-даване. Въпреки това бе готов да не се предаде веднага, все пак Майра щеше да го види, а той не искаше тя съвсем да го помисли за страхлив дечко.
Слава Богу, не се наложи. Моделката набързо смъмри мистър мускул и Тейт вътрешно си отдъхна.
Неочаквано тя го повлече към.. е, не бе много сигурен къде, защото не разбираше кой знае колко от тази професия, но му хареса извъндредно много.
Тейт се озова опрян на някаква закачалка на колелца с множество тоалети в големи пликове. Устните му откриха тези на Майра и двамата го удариха на продължителна и страстна целувка, в която момчето щателно опипа цици, задник.. абе, де що види!
След като моделката се отлепи от Тейт, той си пое въздух и се ухили.
- Ще ми трябва малко време насаме след целувка като тази - каза той съвсем спокойно, палейки цигара. - Ако ме разбираш.
Може и да беше се променил, но в това отношение винаги щеше да си остане Тейт Палмър.
Разбира се, ще предпочета да останеш тук, защото сам не е интересно, но всички тези фенове и папараци едва ли са чак толкова глупави, колкото изглеждат, завърши наум момчето.
Трябваше да изказва мислите си гласно по-често, понякога имаше и попадения.
Тръсна глава, за да се разсее от тази идея, след което притисна Майра плътно в себе си, така че да почувства какво я очаква по-късно.
- Ще те чакам у вас - прошепна той леко, целуна я нежно по врата и погледна колието. - Ще се радвам, ако някой ден те видя само по него.
След което напусна нещото, в което бяха и набързо се изгуби в тълпата. Не трябваше да заснемат лицето му или каквото и да било - вече щеше да имат прекалено много общи папарашки снимки и скоро щяха да започнат да говорят, ако вече не го бяха направили.

След като провери дали всяка една моя част е на мястото си, той излезе внимателно. Съвсем бях изключила за папараците, но е хубаво, че поне един от нас мислеше за това. Не че имаше някакво особено значение, но все пак. Усмихнах се, сядайки на един от столовете. Замислих се - той не се шегуваше. Щеше да дойде в нас и ... Сетих се последния път. Който всъщност ни беше и първи. Забавно... Но, но това перфектно същество и толкова извратено и .. В главата ми се въртяха толкова определения. Взех кулата в едната си ръка. Беше толкова нежно нещо и толкова красиво...
- Майра! - чух името си. - Идвай! Продължаваме!
Пискливите викове на Жорж ме извади от транса, в който бях изпадната от толкова мисли по Тейт. Какво всъщност ми ставаше? Друг път е било за едната свалка, едното чукане, а с него.. Главата ми заработи отново и страшно се надявах това да не попречи за довършването на фотосесията, иначе Жоржито щеше да ме обезглави, ако го задържах още малко ..