Флорида, Маями...къщата на семейство Стоунъм, 2009

by **Ally Stonem** Чет Мар 01, 2012 8:24 am

Поредния забавен ден. Събудих се към два на обяд. Навсякъде имаше разхвърляни дрехи и стъклени чаши. Влязох в банята и си взех един душ. Обадих се на някаква почистваща фирма и тя изчисти къщата. Беше ужасно задушна вечер, казах на прислужника, на майка ми, да ми приготви няколко коктейла. Днес щях да остана само с него. Той обаче си стоеше в стаята, ако ми потрябваше просто трябваше да звънна със звънчето. Като в онези сладки филмчета, той беше моето кученце. Изведнъж на вратата се звънна, Ханс...Хенри или както му беше името, явно не беше чул. Станах и пооправих черната си пола. Свалих леко надолу бюстието си и отворих. Там стоеше Скайлър. С него бяхме учили в гимназията или нещо подобно. Не го познавах много добре. Присвих очи, а на лицето ми се появи самодоволна усмивка. Изгледах го отгоре до долу и свих устни в странна гримаса. Той направо влезе, нищо нов под слънцето. Затворих вратата зад мен и токчетата ми започнаха да издават онзи звук, докосвайки мрамора.
- Здравей и на теб.
Направих някакъв жест с ръката си и извъртях поглед. За какво ли беше дошъл? В този момент се сетих нещо: днес не беше ли 18 Юли? Аз трябваше да заминавам за Холивуд, сестра ми беше тръгнала няколко дни по-рано. Ако продължавах да правя безсмислени купони, щях да свърша като Мерелин. Известна, но умряла млада. Жалко.
- Е, защо си в скромната ми обител?
Попитах го аз и наклоних леко главата си на една страна, а пръстите преминаха през кестенявата ми коса.

by **Skylar Hadley** Съб Мар 03, 2012 11:20 am

Не следях датите. Ако някой ме попиташе кой ден сме днес, можех да му кажа само деня от седмицата, но не и датата. Не, че бях отвеян... Просто за мен тези числа нямаха значение и не бяха важни, защото не ми трябваха. На няколко пъти така бях забравял за рождения си ден... до колкото той наистина ми е рожден ден. Но не ми пукаше.

Обаче днес случайно хвърлих поглед на календара, закачен на стената в един магазин, и се плеснах по челото (мислено само). Бях тръгнал да си купувам шоколад, защото ми се ядеше нещо сладко, когато се сетих, че днес беше заветния ден, когато Али заминаваше за Холивуд. Зарязах на момента покупките на щанда в магазина и, без да обръщам внимание на любопитните погледи и виковете на продавача, се изнизах от помещението и с бърза крачка тръгнах към къщата на Али.

Познавах я от гимназията, когато веднъж реших да пробвам какво е да си ученик. За четирите месеца, които прекарах в онази гимназия, преди да ме изритат и от там, успяхме да се сближим дотолкова, че като се видим, да не се разминаваме като непознати. Всъщност, беше свястно момиче... Никой не можеше да ме убеди в противното. Но за жалост нямах шанса да я опозная изцяло, тъй като след като ме изгониха, отново се отдадох на скитническия живот, който водех и преди това. И който водех доста след това.

- Имаш прекрасен дом – казах й с тон, който предполагаше, че определено не идвах за това, докато оглеждах помещението. Запътих се към най-близкото канапе и се настаних на него, потъвайки в меката материя, сякаш си бях у нас... колкото и смешно да звучеше това. Защото аз нямах дом, но ако имах, определено щях да се държа така в него. Макар че аз навсякъде се държах така... – Значи ще заминаваш за Холивуд, а?... И няма да ми кажеш „чао”? – усмихнах се и присвих очи. Последното ми беше странен навик.

btw. Извинявай за закъснението ;хх ;ддд

Флорида, Маями...къщата на семейство Стоунъм, 2009

Флорида, Маями...къщата на семейство Стоунъм, 2009

Re: Флорида, Маями...къщата на семейство Стоунъм, 2009