По булеварда

by **Дерек Дарк** Нед Ное 13, 2011 3:05 pm

Още един нормален ден, който Дерек щеше да завърши с дълга разходка обикаляйки огромния Лос Аджелес. Вървеше съвсем спокойно с ръце, в джобовете си като тънаникаше някакво музика. Днес мина по булеварда за трети път, но това не му писваше никога. Всичко в Холивод за сега вървеше повече от добре. Нямаше караници, никой него дърсеше, за да иска пари или нещо предметно което той му дължеше и нямаше много момичета, които да го познават. След срещата си с двете красавици Бенет и Хатауей, беше забелязал, че хоратав бара се държат различно с него, може би точно поради това, че бе обслужвал известната Елеонор, но не харесваше поведението и като цяло, просо не бе негов вкус всичките такива вестници с клюки. Дори някакво момиче на следващия ден, след вечерта прекарана с тях, му беше задавала въпроси дали има нещо между тях. Не можеха ли да не навлизат толкова в личния живот на хората, вече ставаше и досадно. Точно за това предпочиташе да не е известен, макар че повече хора знаеха името му щом имаха съмнения че между тримата става нещо.
Гледаше напред заблеяно и размисляваше за миналото си, докато след малко блондинка с очила на лицето си не му направи впечетление, че я познаваше. Ето, че мислеше за вълка и той в кошарата. Нямаше как да не разпознае доари да си сложи и картон на главата, просто това тяло не се забравяше никак лесно, но не си мислете друго. Той вече отговори, че между тях дори не имало и целувка. Засмя се леко и продължи напред. Мислеше че тя поне ще спре да го поздрави, но не подминаго. Да не би да му бе сърдита. Вднага спря и я изгледа странно, може би не го бе видял.
- Няма ли поне да ме поздравиш. Аз трябва да съм сърдития, за дето всякакви хора ме разпитват за теб и любовния ти живот!- каза той като хвана лакътя и и я спря. Махна очилата и се ухили до ушите.

by **Eleonor Chloé Bennett** Нед Ное 13, 2011 3:26 pm

Тихи, спокойни моменти...
Елеонор беше забравила за тях, откакто дойде в Холивуд. Нямаше време за почивки, нито пък за спокойствие. Всичко беше свързано с натовареното ѝ ежедневие, работата и папараците. Постоянно трябваше да се крие, ако искаше да отиде спокойно някъде и тъкмо в момента, в който мислеше, че е стигнала безаварийно до точка Б, изведнъж вижда своя момента снимка в Интернет.
Сега не беше нищо по-различно. След плъзналия слух за любовния триъгълник между нея, Стейси и барманчето, дори нейни колеги любопитстваха и искаха пикантни клюки. Това започваше да ѝ писва. Тъкмо в момента, в който страстите се поуспокоиха, изведнъж излезе нова сензация: две най-добри приятелки се карат за едно момче. Просто прекрасно. Защо просто всички не си гледат в собственото ежедневие, вместо да се бъркат в живота на другите и не спрат да го оплитат в интриги? Кой знае какво щеше да стане между Нора и Стейси. Нали знаете, когато нарочат, че двама души се карат, дори и да не е така, те автоматично започват да си мислят, че са скарани.
Вървейки по улиците на Холивуд, Елеонор попадна на булевард Сънсет. Това беше може би най-големият булевард в Холивуд и определено най-красивият. Накрая се виждаше океанската ивица и когато слънцето залязваше, лъчите му се отразяваха във водната повърхност. Затова носеше и това название. Беше съвсем близко до дома си, тъй като живееше в Холивуд Хийлс - кварталът, в близост до морето.
Изведнъж, вървейки унесено, някой я спря за лакътя. Ще познаете ли кой беше това? Не можете да го сбъркате. Но все пак ето жокер - висок към метър осемдесет и пет, с разрошена руса коса, здраво тяло и ослепителна бяла усмивка. Дерек Дарк. Точно този, с който Нора имаше "любовна афера" според медиите.
- Дарк, какво, по дяволите, правиш тук? - леко нервно го попита Ел, махайки очилата си, но преди това се огледа, за да се увери, че никой не ги наблюдава.
- Ти определено си последният човек, с който искам да бъда видяна - констатира и прокара пръсти през русите си коси.

by **Дерек Дарк** Нед Ное 13, 2011 3:55 pm

Какъв поздрав само? Очакваше поне да му каже едно здрасти. Пусна лакътя и и поклати глава. Всъщност ако се замислим по задълбочено над нещата с медиите, те си вършеха работата, както той вършеше неговата като барман. Може би виновниците бяха шефовете на тези репортери или те нямаха шефове. Незнаеше как са точно нещата, за това и нямаше да се обажда на тази тема, но вече беше прекалено.
Отдръпна се назад засегнат за пореден път от надменното и поведение, ето го и доказателството поради които не я харесваше.
- Да Нора и аз се радвам да те видя!- каза с фалшива нотка в гласа. Всъщност той я бе спря само и единствено от скука, а и булеварда бе прекалено голям и всякакви хора минаваха, ако знаеше че наистина тази клюка е толкова сериозна нямаше изобщо да я спира, а щеше да я подмине като пътен знак, но искаше да знае какво точно се случва и най-вече защо.
- Вече е забранено да излизам от нас така ли?- коментира първото и изречение и завъртя очи. Щом не искаше Дарк нямаше да се занимава с лигла като нея и щеше да си тръгне. Не е болка за умиране, да зарежеш известна личност, а това искаше сега тя.
- Разбирам те. Ти определено си човека, за който вече не искам и да чуя. Нали си свикнала с това. Какво толкова. Това са някакви слухове и то неверни! Ето не искаш да ме виждат с теб. Тръгвам си, но помисли над това, че хората с това изкарват хляба си!- изрече със сериозна нотка в гласа и и обърна гръб като продължи да върви на където се бе запътил. За момент спря и се обърна, за да я види. Извади едно листче от джоба си, знаеше си че няма да тръгне. Отново се върна и и го даде.
Снимката на която бяха тримата, с доста близко разстояние между тях. Щом тя я разгледа внимателно, отново взе листчето и скъса принтирана снимка като я хвърли в близкия кош.
- Забрави!- каза строго и вдигна рамене.

by **Eleonor Chloé Bennett** Нед Ное 13, 2011 4:35 pm

Странна птица си беше Дерек. В интерес на истината, Нора този път се оказваше невинна. Този път. Не беше казала нищо, а той скачаше да я напада. Нормално е това, че я следят навсякъде и всеки жител на Ел Ей да иска да разбере дали има връзка с Дарк, да я изнервя и притеснява. Да я кара да бъде по-внимателна и да не разговаря с никого. Но не. Елеонор Бенет винаги беше страшна кучка, постоянно искаше да прави гадно на хората и все гледаше да тъпче нечие достойнство, нали? Щом хората ще си правят такива изводи за нея и ще са с предварителна нагласа, още преди да са я видели, то тогава по-добре да си взимат багажа и да се махат.
Изведнъж Дерек взе някаква снимка и я скъса, след което я изхвърли в кошчето.
О, така ли? Такива демонстрации изобщо не се нравеха на Елеонор, но май трябваше да го преглътке поне този път. Ако не беше по средата на улицата, най-вероятно щеше да вдигне поредният скандал, да започне да се заяжда или един Бог знае какво. Но не. Бяха в територията на Дерек и такива своеволия не бяха позволени. Пускайки свободно очилата си в чантата, Нора направи няколко крачки напред. Момчето не си беше тръгнало. Сякаш знаеше, че ще бъде спряно или пък просто не можеше. Нещо го задържаше. Същото нещо, което подтикваше русокоската да върви.
- Може би с тези театри си интересен на тийнейджърките в бара, но не и на мен - съвсем спокойно отбеляза красавицата, а в ангелския ѝ глас не се долавяше нито една нотка на напрежение - беше равен като булаварда покрай тях.
Въпреки че беше на токове, Дарк все още беше по-висок от нея с около половин глава. Затова и момичето пазеше разстояние между тях. Неловко мълчание. Очите ѝ, пълни с най-различни емоции и чувства, зашариха по паветата, а след това се фиксираха върху обувките ѝ и черния панталон, прилепнал плътно по краката ѝ.
Тишината между тях заглушаваше шума наоколо.

by **Дерек Дарк** Нед Ное 13, 2011 5:00 pm

Да, определено му беше интересно какво ще се случи сега. Не мърдаше на никъде. Седеше и се наслаждаваше на приятния и глас, но думите и отново не му харесаха особенно. Истината бе, че той не познаваше момиче, което поне малко да не го харесва, но не се интересуваше с кой, кога, как и къде спи. Колкото и странно да звучи и изглежда той си бе огромен романтик и не намираше нищо хубаво в кратки връзки, но определено бързи кратни забивки му бяха почти любими. На първо място винаги би исал да има момиче, което да привлеше истински вниманието му, но уви нямаше. И както казах преди, той е тук от скука, а и речника му бе доста обогатен и нямаше начин да не може да отговори на все още злите и думи.
Нито един от двамата не бе виновния. Всъщност тук можеше да се съди Стейси, но пък горката тя едва ли беше истинския виновник, защото съдбата бе сабрал нея и Ел, както и нея и Дерек преди няколко дни в бара. Вярваше и в съдбата, но тези неща никой не ги знаеше. Подхили се и сложи ръка на брадичката и като повдигна погледа и с цел отново той да бъде нейното център на внимание. Усмихна се по чаровния за него и сладък начин и отново вдигна невинно рамене.
- Всъщност ти имаш чувство за хумор! Не съм те виждал да се смееш.- обърна на съвсем друга тема и се засмя отово. Ръката му разроши нахално косата и и се отдръпна крачка назад. Нямаше намерение наоколо да има още някой папарак, който да хване сценката и да помислят още нещо.
- Нали знаеш, че може още сега да си тръгна. Причината поради кяото още седя и гледам сладката ти физиономия е само и единствено от скука!- усмихна се чаровно и поклати глава за пореден път.

by **Eleonor Chloé Bennett** Нед Ное 13, 2011 6:19 pm

Елеонор отстъпи една крачка назад, прехапа устна и загледа Дерек изпитателно. Личеше си, че има самочувствие. Дали е с покритие или без още не беше разбрала. Всъщност, като се замисли, тя не знаеше абсолютно нищо за Дерек Дарк. Това беше просто едно име, след изричането на което се споменаваше името "Елеонор Бенет" или "Стейси Хатауей". Не знаеше що за човек е, нито откъде е, нито къде живее. Не знаеше дори на колко е години. Нищо, нищичко. Eдинственото, което ѝ беше известно, е, че има сини очи, руса коса и е по-висок от нея. Това е. Е, добре е за начало.
- Не се смея, защото не си ми дал повод. Иначе го правя доста добре - отбеляза и му намигна. Вятърът разроши русите къдрици на Нора във всички посоки и донесе още по-студен и тежък влажен въздух. Красавицата пъхна ръце в джобовете на палтото си. Мразеше зимата, мразеше студа. Обичаше всичко да е топло и приятно. Единственото нещо, което харесваше в ниските температури, бяха ходенията по кафенета с приятелки или пиене на топло кафе, гледайки как снегът вали навън. Другото не си струваше.
- Знаеш ли, никой не те задържа тук. Стоиш при мен по своя воля, затова по-добре си върви. Сигурна съм, че ще намериш далеч по-интересни занимания от холивудска звезда - каза с привидно угрижен тон госпожица Бенет, прехапа долната си устна, а сините ѝ очи го загледаха жално.
Три, две, едно...
Времето изтече. Милата Нора сякаш се изпари заедно с числата. Тя постави ръка на кръста си и присви устни. Определено беше една от най-трудните плячки, но стигнеш ли веднъж до нея, никога няма да съжаляваш.

by **Дерек Дарк** Нед Ное 13, 2011 9:50 pm

Дерек опря гърба си в близката стена и я загледа по някакъв си негов странен начина. Кръстоса ръцете си и за пореден път поклати главата си, в знам на отчаяние. Ако русокоската искаше толкова много Дарк да изчезне от лицето и, можеше просто да си тръгне, а той и обясни съвсем спокойно какво го задържа тук. Да, рано или късно щеше да си тръгне. Трудно се търпеше нахалното му държание. Подсмихна се.
Права беше. На него не му бе интересен нейния живот, защото знаеше повечето неща. Известна актриса, която привлича цялото внимание на медиите и забърква различни хора в интригите, а тези хора оплитат всичките нишки на цялата история.
Но определено ако Бенет бе отделила поне малко от времето си можеше да добие представа за миналото му и като цяло личния му живот, но нали се искаше желание,з а това дори нямаше да прави предложение.
- Знаеш ли тук грешиш!- каза той като показа с пръст цифричката "едно", за да придадве на фалшивия си сериозен вид, повече искреност. Отново щеше да си измисли нещо и след като изречението се офроми идеално в главата имаше намерение да го сподели.- Искам да видя как се смееш! Ще си сложа за цел да те разсмея. Да, точно така.- пофюдхили се умно. Всъщност това вече си беше истина и се учуди колко бързо бе измислил нещо подобно и то вярно на всичкото отгоре.
- Да права си, че около теб всичко интресно го знам, но замисли че ти не знаеш нищо за мен, освен това как изглеждам. Времето не е много хубаво, прическата ти ще замине на вятъра, може да влезнем някъде и да поговорим. Но при едно условие!- каза той с нормален глас, в който имаше нотка искренност и желание. Усмихна и се и отново се надигна но не спристъпа напред. Не искаше все пак шамар в лицето, трябваше да спазва дистанция.

by **Eleonor Chloé Bennett** Пон Ное 14, 2011 7:51 pm

Дерек трябваше доста да се постарае, за да изпълни поставената от него задача. Не че Елеонор не обичаше да се усмихва, напротив даже. Доста малко хора биха повярвали, но си беше точно така. Обичаше да се смее и да бъде позитивна. Просто откакто е в Холивуд, Нора е изградила един образ, който беше известен за всички. Играеше ролята на защитна стена, предпазваща я от всякакви фенове, папараци, дори и хора, които ѝ мислеха само лошото.
Северният вятър, играещ си с русите къдрици на момичето, стана още по-силен и внушаваше чувството за непреодолим студ, от който трябва да бягаш. Само при представата, че ще стои по средата на булеварда, говорейки си с Дарк, ѝ ставаше още по-студено.
- Определено имам нужда да се прибера някъде на топло - отбеляза съвсем тихо Ел, докато прокарваше пръсти през косата си, опитвайки се да я осмири.

Кафене, така ли? Е, определено беше по-добре от стоене просто ей така навън, но пък.. Сякаш не ѝ се затваряше на място, където има само и единствено хора, които я приемаха като тази Елеонор Бенет, от която красавицата се опитваше да избяга от два месеца насам. А и ѝ беше писнало от папараци и снимки, особено в последно време.
- Но мисля, че аз мога да ти направя по-добро кафе, отколкото в Старбъкс - допълни с ослепителна усмивка Нора.
Тя живееше на около десет минути оттук пеша, а и определено имаше нужда да се прибере вкъщи. Нямаше идея защо кани непознат в дома си. Може би просто знаеше, че ако му откаже, той ще продължи да настоява, докато не чуе съгласие.

by **Дерек Дарк** Вто Ное 15, 2011 7:28 pm

Дерек извади ръката от джоба си акто погледна колко е часа. Вярно, нямаше ангажименти но може би желанието му да остане с нея нещо постепенно се изпраяваше. Забеляза как росите и кичури, които се разпиляваха от вятъра и не успя да се сдържи. Пресегна ръката си и остави кичура коса зад ухото и, по внимателен начин. Дразнеха го тези хварчащи кичури и неведнъж го бе правил. Усмихна се и наклони леко глава.
Отново прибра ръката си в джоба и огледа наоколо, сякаш търсеше нещо, може би някой папарак. Не искаше да каже нещо против нея и се чудеше как оформи изречението си, за да не прозвучи нито грубо нито нежно, защото точно с нея нямаше да се държи като с бебе, поради причината че кучката тук беше тя.
- Подмазвачке ще се радвам да опитам от кафето ти!- каза като се засмя. Не искаше да я обиди с думата която използва. Подхили се нагло и заби поглед в земята като разглеждаше обувките на момичето. НЕ че му беше интресно отново потъна в размисли. Започн да се чуди как би се чувствал той ако на него му задаваха толкова въпроси относно личния му живот. Не можеше да се каже дали той е търпелив или не, но определено все някога няма да одържи нервите си и щеше да си го изкара на някого. Добре, че не се намираше да нейното място иначе до сега щеше да има хора които са в ковчег три метра под земята.
- Виж не са минали още десет минути и ми стана още по-скучно. Не ми помагаш само се оттегчавам!- засмя се и направи невинната си усмивка като вдигна глава към нея и впи поглед в очите и. Обужаваше да зяпа някого с минути, но сякаш щом гледаше нея не му харесваше мисълта че с нея имаше история която беше абослютно измислена. Поклати глава и отново обърна поглед настрани леко засмян.
- Беше ми приятно госпожице Бенет. До скоро!- повдигна вежди и мина покрай нея като погали нежно бузата и, а след това тръгна по пътя отново. Обърна се след като спря да пресече и я намери все още да седи там. Спря за миг да върви. Защо пък да се връща, нямаше причина. Усмихна се и отклои пътя по който щеше да върви като отново продължи по булеварда минавайки зад някаква сграда.
Точно след миг телефона му изписука. Знак че има ново съобещние. Извади го и се усмихна за пореден път днес, но не и за пореден път истински. Беше от Ефи, сестра му. Искаше да се срещнат. Обичаше я и нямаше да и откаже. Отговори на смс-а "След пет минути те искам на пейката в малката уличка на булеварда, там съм. И бе закъснения, девойко!" Седна на една от пейките и зачака като бе забил поглед в кецовете си мислейки за всичко това с Бенет и Хатауей.

by **Ефи Стонем** Сря Ное 16, 2011 5:15 pm

- Добре тогава... - измърмори Ефи на себе си, натискайки червената слушалка на телефона. Мястото, което Дерек бе написал в есемеса беше чудесно. Малко, скрито. Насред града. Брат й винаги знаеше какво може да й се понрави. Като оставеше настрана шегата, тя и без това никога не закъсняваше. Каквото и да правеше, бе винаги на мястото на уговорената среща по-рано от необходимото. С когото и да се виждаше.
Тъмнокоската тъкмо бе излязла от вкъщи и бе стигнала края на улицата, когато установи, че няма какво интересно да прави и бе изпратила съобщението на брат си. Слава Богу, че го бе видял веднага за да й отговори. Ако беше на някое шумно място, тя щеше да чака с часове, докато накрая не реши да се прибере от скука. Точно така Дерек, дръж по-често телефона до ухото си.
Ефи вървеше по булеварда и се оглеждаше наоколо, както правеше винаги. Обичаше да наблюдава хората. Обичаше да наблюдава всичко, като се замислеше. И да мълчи. Потъването във философски размисли за живота бе прекалено често явление при нея. И в повечето случаи конкретните размисли не бяха особено "розови и оптимистични". Колкото и да опитваше да мисли в тази насока. Тя просто... не смяташе, че от всичко това щеше да излезе нещо хубаво. Да, започваше да се чувства като развалина. И имаше усещането, че скоро ще започне да заприличва на такава. Не знаеше какво бе причинило всички онези мисли, които минаваха през главата й, но определено не можеше да ги отклони. Най-вероятно полудяваше или нещо подобно.
Ефи се засмя тихичко при тази мисъл, което действие, от друга страна, никак не й помагаше в начинанието да изглежда нормална.
Майната му. Все едно.
Девойката стигна до уреченото място по-скоро, отколкото предполагаше. Да, Дерек го нямаше. Както и предполагаше - отново бе тръгнала много преди да се наложи. Тя стигна до пейката, на която обикновено сядаха и намествайки се, извади табакерата от джоба на якето си и цигарата, която взе, бързо си намери място между устните й. Щракна запалката и дръпна силно когато пламъкът накара тютюна в края на изсъска.
Нямаше да го чака дълго - сигурна бе. Брат й също не беше от тези, които те карат да тропаш с крак от яд, след като си висял сам с часове на мястото на срещата. Не закъсняваше. Или поне не когато се виждаше с нея.

by **Дерек Дарк** Сря Ное 16, 2011 6:44 pm

Дерек седеше съвсем спокойно на пейката като оглеждаше нетърпеливо. Попрнцип Ефи не закъсняваше, защо я нямаше?! отново погледна пейките и бе забелязал, че е седнал на седмата и първата от дясно на ляво, а тяхната пейка бе първата от ляво на дясно, тоест седмата от него. Погледна в далечината и я видя. Засмя се лекичко и стана от пейката като се запъти към нея. Погледа му погледна отново към часовника. Беше бърза и то много което бе доказатлество че има защо да бъде поне един нормален ден с брат си.
Щом се доближи физиономията му се промени нарочно. Сбръчка недоволно чело и отново вкара ръце в джобовете на дънките си.
Защо ти трябват тези неща? Попита се като поклати глава. Дерек не обичаше да вижда как сестра му пуши. Това бе ужасен навик, който и той използваше, но когато гледаше сестра си, сякаш забравяше че и той е пушач. Въздъхна като я гледаше все така втренчено, а тя го гледаше по странния, но сладък начин.
Приближи се и и удари ръката и леко, а цигарата падна на земята. Настъпа я и я изгаси. Усмихна се доволно и взе от джоба на якето и цигарите и запалката.
- В мое присъствие без цигари, миличка!- каза и и подаде ръка, за да стане, но тя отказа и гледаше с нервното си изражение, което я правеше още по-сладка. Щеше да и мине бързо, за това нямаше да и се извинява, а и не бе казвал това за първи път. Седна до нея и се облегна назад гледайки напред как децата играеха. Някаква дама мина покрай тях, а погледа му се мърдаше заедно с походката и като цяло нея. Разтърси глава оттървайки се от това добре оформено дупе и отново обърна внимание на Ефи.
- Как си дребосъче?- усмихна се и разроши косата и като след това целуна челото и.- После ще ти ги върна, спокойно.- засмя се и я огледа отново. Не и ли бе студено с този чаропогащник. НЕ искаше да знае, а и нямаше да е виновен ако се разболееше, но щеше да се чувства винавен.
Отново покалти глава. Толкова голяма каша бе в главата му, че забравяше къде и с кого се намира.

by **Ефи Стонем** Сря Ное 16, 2011 7:39 pm

Ъх. Ето това правеше връзката брат-сестра да изпъква толкова много. Дерек и неговата "братска загриженост". Сякаш нямаше да запали и своята цигара малко след като се разделят. Щом правеше така, нямаше пък да му даде ръка. Нека види кой е по-инатестото бебе.
- Бивам - отговори Ефи, съвсем в своя стил. - Жива съм, все още. Мразя това, нали знаеш?
Тя недвусмислено кимна към кутията си с цигари, в момента намираща се в неговите ръце. Явно му беше особено забавно да й взима нещата - едно към едно с образа на по-големия брат. Чудеше се дали и останалите братя и сестри като тях имаха същите "проблеми" с личното пространство и личните пороци. Може би щеше да е спряла да му обръща внимание много отдавна, ако не беше дребния факт, че обичаше брат си прекалено много за да му се разсърди истински за нещо такова. Просто мразеше когато прави така. Не мразеше самия него. Не мразеше и когато я наричаше "дребосък". Тя наистина бе ниска, а и когато й казваше така, я караше да се чувства мъничка, а щом е около него - и защитена.
По дяволите, можеше поне да я остави да изпуши тази. Трябваше ли да я бута...
- Какво правиш? - И не ми роши косата, добави наум. Не знаеш колко време ми отне да я подредя. Ефи извърна глава към него, отвличайки "вниманието му от хорските задници". Или поне тя така обичаше да му казва. Струваше й се уместен израз за някого на неговите години, при това необвързан. - Къде беше? На среща?
На нея пък, от друга страна, й бе забавно да го подкача за всички момичета с той които излизаше. Той сигурно се дразнеше. Сега бе доста удобен момент да му го върне.
- Нали не прекъснах някой... деликатен момент. Езикът й беше в собствената й уста, нали?
Дерек я изгледа по онзи негов начин - сприхаво и съвсем леко заплашително, което обаче нямаше този ефект върху тъмнокоската. Тя се подсмихна тихичко, но продължи да го гледа почти втренчено. Интересно бе как почти всички хора, които познаваше извръщаха глави, когато ги погледнеше така продължително и... очаквателно. Може би Дерек не го правеше защото й бе брат. А може би Ефи се надценяваше и всъщност не бе нищо кой знае какво. По дяволите, някой път щеше да скрие и неговите цигари.

by **Дерек Дарк** Сря Ное 16, 2011 9:15 pm

Веждите му се повдигнаха учудено, щом чу последното и изречение. Прехапа виновно устната си и след като се опита да изиграе ролята на някоя учудена дама, което определено му се получи, отпусна тялото на пейката като отново се загледа в минувачи пред него.
- Кое от всичко! Това, че косата и ти изглежда по-добре след като и придадох малко обем, за цигарите или че се наслаждавах на онзи задник?- попита и се засмя като въздъхна по онзи, приструвайки се тежки начин.
Какво лошо имаше да гледа нечий задник. Невъзпитано е Дерек!- сякаш от някъде се появи някакво гласче и го подсети. Въздъхна и обърна поглед към Ефи, която очевидно не му беше много сърдита, можеше и да е по-зле, но му лиспваше веселото и личице и всичките тези намусени физиономии за някакви цигари. Я стига! Започна да се замисля ако бе на няйно място какво щеше да му е и намери отговора. Щеше да се чувства по същия начин, а и имаше право, но пък цигари и вредяха сериозно и не само на нея но и на Дарк, но беше прекалено надут да го разбере, не че вярваше на това че живота ти се скъсява с еди-колко си часа. Нали пак ще умре, а и това с безсмъртните си е само легендичка. Засмя се на мислите си като продължаваше да се взира в красивите и очи, които никак не си приличаха с неговите. Дори можеше да се каже, че бяха напълно противоположни, но това се дължеше на родителите им. Нейните бяха лешниково кафеви, чисти колкото едно уиски, а неговите толкова сини, че чак понякога излизаш с извода че има лещи, ама няма лещи- просто наследствено!
- Вървеше като дърво, щом това не може да прави, значи че езика и не влиза както и където трябва!- намигна и като се подхили надменно. момичето, което мина покрай тях наистина не бе кой знае колко красиво, но определено задните и части бяха доста добре оформени. Покалти глава оттървайки се от тази гледка и отново я загледа.
- Щом не изпускаш гадния дъх върху лицето ми, съм повече от перфектно!- повдигна вежди и пголедна към цигарите които извади от джоба си.
- Знаеш ли май ми се допуши!- вдигна рамене и взе от цигарите и акто запали една, но отново ги пъхна в джоба си. Беше сигурен, че сега ще му остроумничи или просто ще си ги взема. Познаваше я прекалено добре, за да не знае следващите и действия.

by **Alex Ortega** Нед Фев 12, 2012 10:46 am

Светът пред очите на Алекс изведнъж се завъртя. Хиляди човешки фигури, разминаващи се по булеварда, блъскащи се една в друга като блъскащи колички, се размазаха за секунди пред погледа му и останаха така известно време. Сякаш някой принудително бе завъртял земята малко по-силно и това накара в главата на Аче да е появи едно тънко гласче, което усилено крещеше "Спрете земята, искам да сляза". Непосредствено след това бълбукане в корема накара момчето само за миг да се свие в болезнена агония, преди отново да успее да поеме дълбоко от въздуха премесен с различни тежки аромати датиращи от парфюм Шанел №5, до миризма на шоколадова пура. Ще се зачудите как успяваше да различи тези аромати, но повярвайте и вие щяхте да можете, ако прекарвахте толкова време колкото той в именията на богаташи къпещи се със скъпи парфюми, вместо с вода и пушещи на поразия маркови пури и цигари, не защото искат, а защото така е модерно. Естествено от доста време насам подобни миризми го караха да му се повдига, но с времето бе обеден, че ще свикне.

Спазмът в корема му, приличащ до същ на бълбукане, отново се завърна и този път сякаш имаше намерение да остане малко по-дълго и да го тормози известно време. Снощното количество алкохол, което бе погълнал за секунди започна да се изкачва нагоре по пътят, по който бе приет, но Аче усилие преглътна и пое дълбоко въздух. Хората около него започваха да се движат все по-бавно, като на забавен кадър, но разбира се всичко това бе само плод на махмурлука, който бе застигнал момчето.
- Повече няма да пия - измърмори Ортега.
Това, разбира се, беше поредното обещание, което по-късно щеше да наруши. Винаги го правеше - обещаваше си, че от утре няма да пие и няма да пуши, но всичко това беше докато не стигне до поредния бар с приятели и започваше усърдно с любимия си напоследък спорт, а именно надпиване с шотове.
С мъка Алек се добра до стената на една от сградите, които се въртяха около него, и се подпря на нея вдигайки поглед нагоре. Не стига, че беше толкова пиян все още, ами и в онзи миг сякаш привидение му мина покрай очите. Приликата беше неописуема...може би беше Тя, просто косата й бе руса. Възможно ли беше? Не, абсурд...Или...? Аче тръсна рязко глава, най-голямата грешка, която можеше да направи, защото в следствие на това всичко около него се завъртя дори по-бързо и алкохолът отново започна да бълбука в корема му и да поема по пътят нагоре. За щастие Ортега имаше доста опит в тази сфера и отлично знаеше как да спре всичко това.
Дълбока глътка въздух. После втора. Трета и...изведнъж дъхът му секна, а шоколадовите му очи се разшириха от изненада. Същото привидение, седящо пред витрина на магазин "Прада".
- Мая? - откъсна се от устните на Аче, а едновременно с това без дори да се усети, бе протегнал ръка към вероятното си привидение плод на многото алкохол, хващайки я за ръката малко над лакътя.

by **Allie Hamilton** Нед Фев 12, 2012 11:23 am

За петте години, изживяни в калифорнийския град, Али не свикна да пали колата, за да отиде до супермаркета, който бе на пет минути от тях, или до плажа да потича, който също беблизо, но в другата посока. Така и в събота, а ососбено в неделя, не докосваше ключовете за превозното си средство. Колкото и замърсен да бе въздуха от всички други жители и туристи, на мнение, че без колата си не можеш да излезеш никъде, младата дама прекарваше целия ден навън - разхождайки се или карайки колело.

Ню Йорк също не можеше да се сравнява с Амстердам, но нюйоркчани поне не бяха толкова вглъбени в идеята да не оставят колата си и за минутка. Там се срещаха доста по-често пешеходци, именно и то там Али бе свикнала с дългите разходки, ходенето пеша на училище, когато живееше в Бруклин и общо взето обикаляйки улиците наляво-надясно, без да се спира докато не залезе слънцето. А и Ню Йорк си имаше Сентръл парк - любимото й място.

И тъй като неделя бе в повечето седмици единствения й свободен ден, тъй като работата я хващаше и не я пускаше дори до полунощ в събота, неделя винаги бе отредена за чист въздух. А и си беше нещо като ритуал, защото дори да валеше порой -Али бе навън. Днес не бе настроена на вълна, харчене на пари, без да има нужда, но чантичка от колекцията на Шанел й бе хванала окото, така че момичето си обеща, че още другата седмица ще си я купи, но тази - искаше просто да върви безцелно, да разглежда витрините и дори да влиза в някой и друг бутик, но без да пазарува. Мислеше следобед да отвори някоя от готварските книги за начинаещи, които бе купила малко след като се изнесе от Памела, в неуспешни опити да се научи да готви. Дори палачинките не й се получаваха, при положение, че бе използвала точното количество на точните съставки. Умираше си и за един крем-карамел, какъвто баща й често правеше, когато си бе вкъщи, но да го сготви тя щеше да си остане неосъществена мечта.

И така, мислейки си за десерти, едновременно докато разглеждаше витрините, от унеса й я измъкна светкавица, раздрала небето, последвана и от гръмотевица. От месец ноември чадърът й винаги бе в чантата, в случай че и потрябва, а ето че и сега бе такъв ден. Али продължи към следващата витрина - на Прада. Точно когато някой я бе хванал за ръката. Не се изплаши, тъй като често попадаше на познати или познати попадаха на нея, така че вероятно и сега се бе случило именно това. Тя се обърна, за да види и разпознае, вероятно, собственика на ръката, която я бе хванала, но остана учудена, когато съзря напълно непознат мъж.
- Познаваме ли се? - попита тя, тъй като и да искаше, не можеше да се обърне и да тръгне - ръката й все още не бе свободна.

by **Alex Ortega** Нед Фев 12, 2012 11:50 am

Дишането му се зачести. Сякаш някой го стискаше за врата и това го караше да се опитва напразно да си поеме въздух. Глътките бяха дълбоки и чести, но не и достатъчни за да накарат пулса му да се успокои и свиването в гърдите му да се разсее. Още държеше ръката на русокосото момиче, но всичко бе защото приликата й с Мая бе неописуема. Ясно можеше да я види в дълбоките й очи и бледата кожа, единствената разлика беше цветът на косата й. Още помнеше този на Мая - шоколадово кафяв, мека коса като коприна на допир винаги с аромат на цветя, от който той обожаваше да поема, сякаш това бе единственото нещо, което някога караше тялото му да се отпусне и забравяше всичко за секунди. Щеше да излъже, ако кажеше, че не си спомня за Мая често. Дори всеки ден по една или друга причина тя влизаше в съзнанието му, един път усмихната, весела, друг път тъжна с разбито сърце както я бе оставил в деня, в който напусна Ла Коруня, за да търси себе си в Лос Анджелис. Не можеше и за миг да разкара от съзнанието си тъжните очи, които са се взирали в писмото, което й беше написал, и сълзите, които са карали мастилото по листа да се размазва. Всичко бе твърде болезнено и караше сърцето му да се свива, но вътрешно Аче знаеше, че трябва да напусне родния си град, тъй като развитие за него там нямаше.

Аче тръсна глава. Все още държеше ръката на непознатата и се взираше в лицето й опитвайки се да намери още разлики между нея и Мая. Не можеше двете да си приличат толова, не можеше да си представи че има вероятност, ако не всеки ден, то било веднъж седмично или месечно, да вижда лицето на Мая по улиците на Ел Ей и всеки път болезнено да си спомня какво й бе причинил. Стигаше му това, че тя е напускаше съзнанието му вече година, достатъчно му беше, че не можеше да се избави от спомена за меките й устни, кадифената на допир кожа и копринената коса. Дори смехът й още ехтеше в главата му през вечерите, които прекарваше часове наред на плажа зад апартамента му, така както с Мая прекарваха дни наред в Испания.

- Съжалявам - измърмори Алекс и в същото време пусна ръката на момичето. - Припознал съм се, извинете - добави тихо младежа, но въпреки че устните у се движеха, очите му все още болезнено се взираха в лицето на непознатата, чиято красота щеше да запомни. Рядко външния вид му правеше впечатление, но ето че и това се случваше.
- Не исках да Ви плаша - едва след няколко дълги секунди добави тихомълком Аче и отстъпи крачка назад, сякаш за да спази дистанция и да освободи достатъчно от личното пространство на русокосата.

by **Allie Hamilton** Нед Фев 12, 2012 12:59 pm

За момент Али се притесни от погледа на мъжа. Сякаш бе убеден, че се познават, но това притеснение бързо бе разсеяно. Нямаше да се разпищи за помощ, ако мъжът не я бе пуснал, нито щеше да го заплашва, че ще го направи. Спокойно изчака реакцията му, защото грешки се допускаха, никой не бе безгрешен. Тя самата не се бе припознавала, защото не винаги бе сигурна дали е видяла човека, който познава или някой друг, така че не рискуваше. Предпочиташе да залага на сигурно.
- Случва се, няма проблем. Не ме изплашихте - увери Али непознатия и отново се обърна към витрината, а мисълта за десертите на баща й пак се върна в ума й така рязко както и бе излетяла. Бе обиколила почти всички кафенета, ресторанти и сладкарници, но крем-карамел като неговия или поне подобен не бе опитвала досега. Налегна я носталгия и се почувства виновна, че от пет години не се бе връщала в Бруклин, нито се бе виждала с майка си. Пътуваше до Ню Йорк от време навреме, но се виждаше най-често със сестра си и по-рядко с другите си роднини. С майка си се бе видяла един-единствен път. И не мина много добре. Така че повече не се приближи дори до Бруклинския мост.
Чувството, че е ниска, а и до този мъж съвсем дребна излязоха на преден план за момента. Не бе миньонче, но винаги се чувстваше така, когато не бе на ток, както сега. Бе предпочела удобни пантофки за разходката си днес, което се оказа грешен избор. А сега освен ниска, изглеждаше и дребна. Просто чудесно! Наум си обеща, че освен вкъщи, скоро няма да слезе от високия, макар и понякога болезнен ток, в името на височината й. Кой би предпочел да изглежда нисък, когато има възможност да "порасне" с още 7-10 сантиметра?!
Непознатият се обърна и бавно се отдалечи. Неволно Али го проследи с поглед във витрината, а когато не можеше там се обърна и погледна към него през рамо. Усети се навреме преди да завали, най-накрая да извади чадъра си, за да не се прибира мокра, сякаш е била в морето с дрехите.

by **София Стюарт** Съб Юни 09, 2012 6:44 pm

По това време на денонощието по улиците на Лос Анджелис и най-вече по един от най-известните булеварди тук, беше същински ад. Задръстванията, както по улиците, така и по тротоарите, бяха нещо често срещано, понеже всеки бързаше да се прибере при семейството си след дългия работен ден. Още повече - беше петък, което допълнително затрудняваше придвижването.
Вървях по тротоара заедно с цялата група от хора, които се бяха запътили към най-близката станция на метрото. Обикновено в петък се прибирах от работа пеша, понеже не ми се чакаше с часове по светофари и магистрали. Вярно, това си имаше и негативна страна, понеже не бях безизвестна и доста често бях спирана от хора и разпитвана за звездите - нали фирмата ми организираше всичките звездни мероприятия, включително и афтърпартитата след връчване на награди като Оскар, Грами и всички останали. Обикновено след работа излизах на вечеря с приятели, но тази вечер бях решила директно да се прибера у дома и да релаксирам във ваната с приятен роман. Това беше и висшата ми цел, към която се бях запътила.
Бях адски уморена, петъците винаги бяха много натоварени. Оглеждах витрините на магазините разсеяно и си набелязвах бегло какво трябва да включа в списъка си с неща за купуване. Само за изминалите няколко метра, към него вече се бяха присъединили чифт тъмносини платформи и картина за празното място на стената в спалнята ми. Определено крачех разсеяно, защото дори не чух как телефонът ми звънеше и успях да го хвана в последната секунда, а паралелно с това дори не съм забелязала как докато ровех в чантата си, съм изпуснала на земята важни листове със записки за важна сватба, която организирахме. Продължих по булеварда, без да се обръщам назад и в момента, в който затворих телефона, усетих нечия ръка, която ме хвана за рамото.
Обърнах се веднага, като очаквах да видя или някой познат, или поредния фен, разпознал ме. Но установих, че стоя лице в лице с доста симпатичен мъж, който държеше в ръката си някакви листове. За част от секундата просто стояхме безмълвни, но след това аз леко сбръчих чело, като индиректно се опитах да го подканя да ми каже за какво ме е спрял.

by Sponsored content

По булеварда

По булеварда

Re: По булеварда

Re: По булеварда

Re: По булеварда

Re: По булеварда

Re: По булеварда

Re: По булеварда

Re: По булеварда

Re: По булеварда

Re: По булеварда

Re: По булеварда

Re: По булеварда

Re: По булеварда

Re: По булеварда

Re: По булеварда

Re: По булеварда

Re: По булеварда

Re: По булеварда

Re: По булеварда

Re: По булеварда