По булеварда

Заглавие: По булеварда Нед Ное 13, 2011 1:29 pm

_________________

Put on your pretty lies, you're in the city of wonder
Ain?t gon? play nice, watch out you might just go under
Better think twice, your train of thought will be altered
So if you must falter be wise.

Заглавие: Re: По булеварда Нед Ное 13, 2011 4:05 pm

Още един нормален ден, който Дерек щеше да завърши с дълга разходка обикаляйки огромния Лос Аджелес. Вървеше съвсем спокойно с ръце, в джобовете си като тънаникаше някакво музика. Днес мина по булеварда за трети път, но това не му писваше никога. Всичко в Холивод за сега вървеше повече от добре. Нямаше караници, никой него дърсеше, за да иска пари или нещо предметно което той му дължеше и нямаше много момичета, които да го познават. След срещата си с двете красавици Бенет и Хатауей, беше забелязал, че хоратав бара се държат различно с него, може би точно поради това, че бе обслужвал известната Елеонор, но не харесваше поведението и като цяло, просо не бе негов вкус всичките такива вестници с клюки. Дори някакво момиче на следващия ден, след вечерта прекарана с тях, му беше задавала въпроси дали има нещо между тях. Не можеха ли да не навлизат толкова в личния живот на хората, вече ставаше и досадно. Точно за това предпочиташе да не е известен, макар че повече хора знаеха името му щом имаха съмнения че между тримата става нещо.
Гледаше напред заблеяно и размисляваше за миналото си, докато след малко блондинка с очила на лицето си не му направи впечетление, че я познаваше. Ето, че мислеше за вълка и той в кошарата. Нямаше как да не разпознае доари да си сложи и картон на главата, просто това тяло не се забравяше никак лесно, но не си мислете друго. Той вече отговори, че между тях дори не имало и целувка. Засмя се леко и продължи напред. Мислеше че тя поне ще спре да го поздрави, но не подминаго. Да не би да му бе сърдита. Вднага спря и я изгледа странно, може би не го бе видял.
- Няма ли поне да ме поздравиш. Аз трябва да съм сърдития, за дето всякакви хора ме разпитват за теб и любовния ти живот!- каза той като хвана лакътя и и я спря. Махна очилата и се ухили до ушите.

Заглавие: Re: По булеварда Нед Ное 13, 2011 4:26 pm

Тихи, спокойни моменти...
Елеонор беше забравила за тях, откакто дойде в Холивуд. Нямаше време за почивки, нито пък за спокойствие. Всичко беше свързано с натовареното ѝ ежедневие, работата и папараците. Постоянно трябваше да се крие, ако искаше да отиде спокойно някъде и тъкмо в момента, в който мислеше, че е стигнала безаварийно до точка Б, изведнъж вижда своя момента снимка в Интернет.
Сега не беше нищо по-различно. След плъзналия слух за любовния триъгълник между нея, Стейси и барманчето, дори нейни колеги любопитстваха и искаха пикантни клюки. Това започваше да ѝ писва. Тъкмо в момента, в който страстите се поуспокоиха, изведнъж излезе нова сензация: две най-добри приятелки се карат за едно момче. Просто прекрасно. Защо просто всички не си гледат в собственото ежедневие, вместо да се бъркат в живота на другите и не спрат да го оплитат в интриги? Кой знае какво щеше да стане между Нора и Стейси. Нали знаете, когато нарочат, че двама души се карат, дори и да не е така, те автоматично започват да си мислят, че са скарани.
Вървейки по улиците на Холивуд, Елеонор попадна на булевард Сънсет. Това беше може би най-големият булевард в Холивуд и определено най-красивият. Накрая се виждаше океанската ивица и когато слънцето залязваше, лъчите му се отразяваха във водната повърхност. Затова носеше и това название. Беше съвсем близко до дома си, тъй като живееше в Холивуд Хийлс - кварталът, в близост до морето.
Изведнъж, вървейки унесено, някой я спря за лакътя. Ще познаете ли кой беше това? Не можете да го сбъркате. Но все пак ето жокер - висок към метър осемдесет и пет, с разрошена руса коса, здраво тяло и ослепителна бяла усмивка. Дерек Дарк. Точно този, с който Нора имаше "любовна афера" според медиите.
- Дарк, какво, по дяволите, правиш тук? - леко нервно го попита Ел, махайки очилата си, но преди това се огледа, за да се увери, че никой не ги наблюдава.
- Ти определено си последният човек, с който искам да бъда видяна - констатира и прокара пръсти през русите си коси.

_________________

Put on your pretty lies, you're in the city of wonder
Ain?t gon? play nice, watch out you might just go under
Better think twice, your train of thought will be altered
So if you must falter be wise.

Заглавие: Re: По булеварда Нед Ное 13, 2011 4:55 pm

Какъв поздрав само? Очакваше поне да му каже едно здрасти. Пусна лакътя и и поклати глава. Всъщност ако се замислим по задълбочено над нещата с медиите, те си вършеха работата, както той вършеше неговата като барман. Може би виновниците бяха шефовете на тези репортери или те нямаха шефове. Незнаеше как са точно нещата, за това и нямаше да се обажда на тази тема, но вече беше прекалено.
Отдръпна се назад засегнат за пореден път от надменното и поведение, ето го и доказателството поради които не я харесваше.
- Да Нора и аз се радвам да те видя!- каза с фалшива нотка в гласа. Всъщност той я бе спря само и единствено от скука, а и булеварда бе прекалено голям и всякакви хора минаваха, ако знаеше че наистина тази клюка е толкова сериозна нямаше изобщо да я спира, а щеше да я подмине като пътен знак, но искаше да знае какво точно се случва и най-вече защо.
- Вече е забранено да излизам от нас така ли?- коментира първото и изречение и завъртя очи. Щом не искаше Дарк нямаше да се занимава с лигла като нея и щеше да си тръгне. Не е болка за умиране, да зарежеш известна личност, а това искаше сега тя.
- Разбирам те. Ти определено си човека, за който вече не искам и да чуя. Нали си свикнала с това. Какво толкова. Това са някакви слухове и то неверни! Ето не искаш да ме виждат с теб. Тръгвам си, но помисли над това, че хората с това изкарват хляба си!- изрече със сериозна нотка в гласа и и обърна гръб като продължи да върви на където се бе запътил. За момент спря и се обърна, за да я види. Извади едно листче от джоба си, знаеше си че няма да тръгне. Отново се върна и и го даде.
Снимката на която бяха тримата, с доста близко разстояние между тях. Щом тя я разгледа внимателно, отново взе листчето и скъса принтирана снимка като я хвърли в близкия кош.
- Забрави!- каза строго и вдигна рамене.

Заглавие: Re: По булеварда Нед Ное 13, 2011 5:35 pm

Странна птица си беше Дерек. В интерес на истината, Нора този път се оказваше невинна. Този път. Не беше казала нищо, а той скачаше да я напада. Нормално е това, че я следят навсякъде и всеки жител на Ел Ей да иска да разбере дали има връзка с Дарк, да я изнервя и притеснява. Да я кара да бъде по-внимателна и да не разговаря с никого. Но не. Елеонор Бенет винаги беше страшна кучка, постоянно искаше да прави гадно на хората и все гледаше да тъпче нечие достойнство, нали? Щом хората ще си правят такива изводи за нея и ще са с предварителна нагласа, още преди да са я видели, то тогава по-добре да си взимат багажа и да се махат.
Изведнъж Дерек взе някаква снимка и я скъса, след което я изхвърли в кошчето.
О, така ли? Такива демонстрации изобщо не се нравеха на Елеонор, но май трябваше да го преглътке поне този път. Ако не беше по средата на улицата, най-вероятно щеше да вдигне поредният скандал, да започне да се заяжда или един Бог знае какво. Но не. Бяха в територията на Дерек и такива своеволия не бяха позволени. Пускайки свободно очилата си в чантата, Нора направи няколко крачки напред. Момчето не си беше тръгнало. Сякаш знаеше, че ще бъде спряно или пък просто не можеше. Нещо го задържаше. Същото нещо, което подтикваше русокоската да върви.
- Може би с тези театри си интересен на тийнейджърките в бара, но не и на мен - съвсем спокойно отбеляза красавицата, а в ангелския ѝ глас не се долавяше нито една нотка на напрежение - беше равен като булаварда покрай тях.
Въпреки че беше на токове, Дарк все още беше по-висок от нея с около половин глава. Затова и момичето пазеше разстояние между тях. Неловко мълчание. Очите ѝ, пълни с най-различни емоции и чувства, зашариха по паветата, а след това се фиксираха върху обувките ѝ и черния панталон, прилепнал плътно по краката ѝ.
Тишината между тях заглушаваше шума наоколо.

_________________

Put on your pretty lies, you're in the city of wonder
Ain?t gon? play nice, watch out you might just go under
Better think twice, your train of thought will be altered
So if you must falter be wise.

Заглавие: Re: По булеварда Нед Ное 13, 2011 6:00 pm

Да, определено му беше интересно какво ще се случи сега. Не мърдаше на никъде. Седеше и се наслаждаваше на приятния и глас, но думите и отново не му харесаха особенно. Истината бе, че той не познаваше момиче, което поне малко да не го харесва, но не се интересуваше с кой, кога, как и къде спи. Колкото и странно да звучи и изглежда той си бе огромен романтик и не намираше нищо хубаво в кратки връзки, но определено бързи кратни забивки му бяха почти любими. На първо място винаги би исал да има момиче, което да привлеше истински вниманието му, но уви нямаше. И както казах преди, той е тук от скука, а и речника му бе доста обогатен и нямаше начин да не може да отговори на все още злите и думи.
Нито един от двамата не бе виновния. Всъщност тук можеше да се съди Стейси, но пък горката тя едва ли беше истинския виновник, защото съдбата бе сабрал нея и Ел, както и нея и Дерек преди няколко дни в бара. Вярваше и в съдбата, но тези неща никой не ги знаеше. Подхили се и сложи ръка на брадичката и като повдигна погледа и с цел отново той да бъде нейното център на внимание. Усмихна се по чаровния за него и сладък начин и отново вдигна невинно рамене.
- Всъщност ти имаш чувство за хумор! Не съм те виждал да се смееш.- обърна на съвсем друга тема и се засмя отово. Ръката му разроши нахално косата и и се отдръпна крачка назад. Нямаше намерение наоколо да има още някой папарак, който да хване сценката и да помислят още нещо.
- Нали знаеш, че може още сега да си тръгна. Причината поради кяото още седя и гледам сладката ти физиономия е само и единствено от скука!- усмихна се чаровно и поклати глава за пореден път.

Заглавие: Re: По булеварда Нед Ное 13, 2011 7:19 pm

Елеонор отстъпи една крачка назад, прехапа устна и загледа Дерек изпитателно. Личеше си, че има самочувствие. Дали е с покритие или без още не беше разбрала. Всъщност, като се замисли, тя не знаеше абсолютно нищо за Дерек Дарк. Това беше просто едно име, след изричането на което се споменаваше името "Елеонор Бенет" или "Стейси Хатауей". Не знаеше що за човек е, нито откъде е, нито къде живее. Не знаеше дори на колко е години. Нищо, нищичко. Eдинственото, което ѝ беше известно, е, че има сини очи, руса коса и е по-висок от нея. Това е. Е, добре е за начало.
- Не се смея, защото не си ми дал повод. Иначе го правя доста добре - отбеляза и му намигна. Вятърът разроши русите къдрици на Нора във всички посоки и донесе още по-студен и тежък влажен въздух. Красавицата пъхна ръце в джобовете на палтото си. Мразеше зимата, мразеше студа. Обичаше всичко да е топло и приятно. Единственото нещо, което харесваше в ниските температури, бяха ходенията по кафенета с приятелки или пиене на топло кафе, гледайки как снегът вали навън. Другото не си струваше.
- Знаеш ли, никой не те задържа тук. Стоиш при мен по своя воля, затова по-добре си върви. Сигурна съм, че ще намериш далеч по-интересни занимания от холивудска звезда - каза с привидно угрижен тон госпожица Бенет, прехапа долната си устна, а сините ѝ очи го загледаха жално.
Три, две, едно...
Времето изтече. Милата Нора сякаш се изпари заедно с числата. Тя постави ръка на кръста си и присви устни. Определено беше една от най-трудните плячки, но стигнеш ли веднъж до нея, никога няма да съжаляваш.

_________________

Put on your pretty lies, you're in the city of wonder
Ain?t gon? play nice, watch out you might just go under
Better think twice, your train of thought will be altered
So if you must falter be wise.

Заглавие: Re: По булеварда Нед Ное 13, 2011 10:50 pm

Дерек опря гърба си в близката стена и я загледа по някакъв си негов странен начина. Кръстоса ръцете си и за пореден път поклати главата си, в знам на отчаяние. Ако русокоската искаше толкова много Дарк да изчезне от лицето и, можеше просто да си тръгне, а той и обясни съвсем спокойно какво го задържа тук. Да, рано или късно щеше да си тръгне. Трудно се търпеше нахалното му държание. Подсмихна се.
Права беше. На него не му бе интересен нейния живот, защото знаеше повечето неща. Известна актриса, която привлича цялото внимание на медиите и забърква различни хора в интригите, а тези хора оплитат всичките нишки на цялата история.
Но определено ако Бенет бе отделила поне малко от времето си можеше да добие представа за миналото му и като цяло личния му живот, но нали се искаше желание,з а това дори нямаше да прави предложение.
- Знаеш ли тук грешиш!- каза той като показа с пръст цифричката "едно", за да придадве на фалшивия си сериозен вид, повече искреност. Отново щеше да си измисли нещо и след като изречението се офроми идеално в главата имаше намерение да го сподели.- Искам да видя как се смееш! Ще си сложа за цел да те разсмея. Да, точно така.- пофюдхили се умно. Всъщност това вече си беше истина и се учуди колко бързо бе измислил нещо подобно и то вярно на всичкото отгоре.
- Да права си, че около теб всичко интресно го знам, но замисли че ти не знаеш нищо за мен, освен това как изглеждам. Времето не е много хубаво, прическата ти ще замине на вятъра, може да влезнем някъде и да поговорим. Но при едно условие!- каза той с нормален глас, в който имаше нотка искренност и желание. Усмихна и се и отново се надигна но не спристъпа напред. Не искаше все пак шамар в лицето, трябваше да спазва дистанция.

Заглавие: Re: По булеварда Пон Ное 14, 2011 8:51 pm

Дерек трябваше доста да се постарае, за да изпълни поставената от него задача. Не че Елеонор не обичаше да се усмихва, напротив даже. Доста малко хора биха повярвали, но си беше точно така. Обичаше да се смее и да бъде позитивна. Просто откакто е в Холивуд, Нора е изградила един образ, който беше известен за всички. Играеше ролята на защитна стена, предпазваща я от всякакви фенове, папараци, дори и хора, които ѝ мислеха само лошото.
Северният вятър, играещ си с русите къдрици на момичето, стана още по-силен и внушаваше чувството за непреодолим студ, от който трябва да бягаш. Само при представата, че ще стои по средата на булеварда, говорейки си с Дарк, ѝ ставаше още по-студено.
- Определено имам нужда да се прибера някъде на топло - отбеляза съвсем тихо Ел, докато прокарваше пръсти през косата си, опитвайки се да я осмири.

Кафене, така ли? Е, определено беше по-добре от стоене просто ей така навън, но пък.. Сякаш не ѝ се затваряше на място, където има само и единствено хора, които я приемаха като тази Елеонор Бенет, от която красавицата се опитваше да избяга от два месеца насам. А и ѝ беше писнало от папараци и снимки, особено в последно време.
- Но мисля, че аз мога да ти направя по-добро кафе, отколкото в Старбъкс - допълни с ослепителна усмивка Нора.
Тя живееше на около десет минути оттук пеша, а и определено имаше нужда да се прибере вкъщи. Нямаше идея защо кани непознат в дома си. Може би просто знаеше, че ако му откаже, той ще продължи да настоява, докато не чуе съгласие.

_________________

Put on your pretty lies, you're in the city of wonder
Ain?t gon? play nice, watch out you might just go under
Better think twice, your train of thought will be altered
So if you must falter be wise.

Заглавие: Re: По булеварда Вто Ное 15, 2011 8:28 pm

Дерек извади ръката от джоба си акто погледна колко е часа. Вярно, нямаше ангажименти но може би желанието му да остане с нея нещо постепенно се изпраяваше. Забеляза как росите и кичури, които се разпиляваха от вятъра и не успя да се сдържи. Пресегна ръката си и остави кичура коса зад ухото и, по внимателен начин. Дразнеха го тези хварчащи кичури и неведнъж го бе правил. Усмихна се и наклони леко глава.
Отново прибра ръката си в джоба и огледа наоколо, сякаш търсеше нещо, може би някой папарак. Не искаше да каже нещо против нея и се чудеше как оформи изречението си, за да не прозвучи нито грубо нито нежно, защото точно с нея нямаше да се държи като с бебе, поради причината че кучката тук беше тя.
- Подмазвачке ще се радвам да опитам от кафето ти!- каза като се засмя. Не искаше да я обиди с думата която използва. Подхили се нагло и заби поглед в земята като разглеждаше обувките на момичето. НЕ че му беше интресно отново потъна в размисли. Започн да се чуди как би се чувствал той ако на него му задаваха толкова въпроси относно личния му живот. Не можеше да се каже дали той е търпелив или не, но определено все някога няма да одържи нервите си и щеше да си го изкара на някого. Добре, че не се намираше да нейното място иначе до сега щеше да има хора които са в ковчег три метра под земята.
- Виж не са минали още десет минути и ми стана още по-скучно. Не ми помагаш само се оттегчавам!- засмя се и направи невинната си усмивка като вдигна глава към нея и впи поглед в очите и. Обужаваше да зяпа някого с минути, но сякаш щом гледаше нея не му харесваше мисълта че с нея имаше история която беше абослютно измислена. Поклати глава и отново обърна поглед настрани леко засмян.
- Беше ми приятно госпожице Бенет. До скоро!- повдигна вежди и мина покрай нея като погали нежно бузата и, а след това тръгна по пътя отново. Обърна се след като спря да пресече и я намери все още да седи там. Спря за миг да върви. Защо пък да се връща, нямаше причина. Усмихна се и отклои пътя по който щеше да върви като отново продължи по булеварда минавайки зад някаква сграда.
Точно след миг телефона му изписука. Знак че има ново съобещние. Извади го и се усмихна за пореден път днес, но не и за пореден път истински. Беше от Ефи, сестра му. Искаше да се срещнат. Обичаше я и нямаше да и откаже. Отговори на смс-а "След пет минути те искам на пейката в малката уличка на булеварда, там съм. И бе закъснения, девойко!" Седна на една от пейките и зачака като бе забил поглед в кецовете си мислейки за всичко това с Бенет и Хатауей.

Shining star Брой мнения: 281

- Добре тогава... - измърмори Ефи на себе си, натискайки червената слушалка на телефона. Мястото, което Дерек бе написал в есемеса беше чудесно. Малко, скрито. Насред града. Брат й винаги знаеше какво може да й се понрави. Като оставеше настрана шегата, тя и без това никога не закъсняваше. Каквото и да правеше, бе винаги на мястото на уговорената среща по-рано от необходимото. С когото и да се виждаше.
Тъмнокоската тъкмо бе излязла от вкъщи и бе стигнала края на улицата, когато установи, че няма какво интересно да прави и бе изпратила съобщението на брат си. Слава Богу, че го бе видял веднага за да й отговори. Ако беше на някое шумно място, тя щеше да чака с часове, докато накрая не реши да се прибере от скука. Точно така Дерек, дръж по-често телефона до ухото си.
Ефи вървеше по булеварда и се оглеждаше наоколо, както правеше винаги. Обичаше да наблюдава хората. Обичаше да наблюдава всичко, като се замислеше. И да мълчи. Потъването във философски размисли за живота бе прекалено често явление при нея. И в повечето случаи конкретните размисли не бяха особено "розови и оптимистични". Колкото и да опитваше да мисли в тази насока. Тя просто... не смяташе, че от всичко това щеше да излезе нещо хубаво. Да, започваше да се чувства като развалина. И имаше усещането, че скоро ще започне да заприличва на такава. Не знаеше какво бе причинило всички онези мисли, които минаваха през главата й, но определено не можеше да ги отклони. Най-вероятно полудяваше или нещо подобно.
Ефи се засмя тихичко при тази мисъл, което действие, от друга страна, никак не й помагаше в начинанието да изглежда нормална.
Майната му. Все едно.
Девойката стигна до уреченото място по-скоро, отколкото предполагаше. Да, Дерек го нямаше. Както и предполагаше - отново бе тръгнала много преди да се наложи. Тя стигна до пейката, на която обикновено сядаха и намествайки се, извади табакерата от джоба на якето си и цигарата, която взе, бързо си намери място между устните й. Щракна запалката и дръпна силно когато пламъкът накара тютюна в края на изсъска.
Нямаше да го чака дълго - сигурна бе. Брат й също не беше от тези, които те карат да тропаш с крак от яд, след като си висял сам с часове на мястото на срещата. Не закъсняваше. Или поне не когато се виждаше с нея.

Заглавие: Re: По булеварда Сря Ное 16, 2011 7:44 pm

Дерек седеше съвсем спокойно на пейката като оглеждаше нетърпеливо. Попрнцип Ефи не закъсняваше, защо я нямаше?! отново погледна пейките и бе забелязал, че е седнал на седмата и първата от дясно на ляво, а тяхната пейка бе първата от ляво на дясно, тоест седмата от него. Погледна в далечината и я видя. Засмя се лекичко и стана от пейката като се запъти към нея. Погледа му погледна отново към часовника. Беше бърза и то много което бе доказатлество че има защо да бъде поне един нормален ден с брат си.
Щом се доближи физиономията му се промени нарочно. Сбръчка недоволно чело и отново вкара ръце в джобовете на дънките си.
Защо ти трябват тези неща? Попита се като поклати глава. Дерек не обичаше да вижда как сестра му пуши. Това бе ужасен навик, който и той използваше, но когато гледаше сестра си, сякаш забравяше че и той е пушач. Въздъхна като я гледаше все така втренчено, а тя го гледаше по странния, но сладък начин.
Приближи се и и удари ръката и леко, а цигарата падна на земята. Настъпа я и я изгаси. Усмихна се доволно и взе от джоба на якето и цигарите и запалката.
- В мое присъствие без цигари, миличка!- каза и и подаде ръка, за да стане, но тя отказа и гледаше с нервното си изражение, което я правеше още по-сладка. Щеше да и мине бързо, за това нямаше да и се извинява, а и не бе казвал това за първи път. Седна до нея и се облегна назад гледайки напред как децата играеха. Някаква дама мина покрай тях, а погледа му се мърдаше заедно с походката и като цяло нея. Разтърси глава оттървайки се от това добре оформено дупе и отново обърна внимание на Ефи.
- Как си дребосъче?- усмихна се и разроши косата и като след това целуна челото и.- После ще ти ги върна, спокойно.- засмя се и я огледа отново. Не и ли бе студено с този чаропогащник. НЕ искаше да знае, а и нямаше да е виновен ако се разболееше, но щеше да се чувства винавен.
Отново покалти глава. Толкова голяма каша бе в главата му, че забравяше къде и с кого се намира.

» Елизабет Гейдж

По булеварда

По булеварда

Similar topics

Similar topics