Кафене 'Swiss'

Нещата май бяха започнали да се развиват прекалено бързо. От съвсем случайна среща в супермаркета, до също толкова съвсем случайно излизане на кафе, дори още на същия ден... и хоп - покана за среща. А се познаваха само от няколко часа... дори май нямаха три.
Нещата определено се развиваха по-бързо от очакваното. И Майк усещаше, че започва да се излага, затова бе крайно време да се стегне и да направи нещо по въпроса, час по-скоро преди да е станала някаква глупост. (Накъде повече, би си помислил някой страничен, който не ги познава.)

Майк вдигна леко ръка, привиквайки сервитьорката и съвсем тихо помоли за сметката. След като момичето се отдалечи, той се обърна към Мамеха и заговори с тих глас:
- Окей, виж... извинявай. Това ми се случва за пръв път. Знам, че се излагам и смятам веднага да оправя тази каша... Извинявай, може би не беше най-уместното предложение, което можех да отправя. А може би дори изобщо не трябваше да правя нещо такова. Наистина - съжалявам за създаденото неудобство. - Изправи се и извади от джоба си няколко банкноти, които остави на масата. - За моя сметка. И извинявай отново...
След това понечи да си тръгне...


---
тук можеш да го оставиш да си ходи, а можеш и да го спреш. както прецениш ;Д

Хванах ръката му, с цялата сила, която притежавах, и го дръпнах към себе си. Той наистина се държеше странно, имаше причина за това. И трябваше да я открия. Никой мъж никога нямаше да се изложи по този начин, само за да ме впечатли целенасочено.
- Хей, това, че не смятам ходенето у вас за добра идея, не означава, че срещата се отменя.