Холивуд, L.A. преди няколко дни

Лек полъх на вятър изви листата по клоните на дърветата в този сравнително слънчев ден.Слънцето всячески се опитваше да си провре път през облаците и да озари озари улиците ,но числеността им беше просто твърдея голяма,че да ги бребори.И все улиците се пълнеха с хора така все едно слънцето грееше и хората бяха излезли да прекарат време навън.Самия Девиън се намираше в едно кафене от където наблюдаваше преминаващите хора отвън с чаша топъл шоколад в ръка.Пийваше от време на време по малки глътки и си хапваше бисвитки от една чинийка на неговата маса.Беше си облякъл пуловер и беше с бяла риза отдолу докато надолу носеше просто дънки.С голям интерес наблюдаваше тези които преминаваха покрай кафенето.Заглеждаше се по женската част от тези пешеходци повечко от необходимото като,че ли.Те бързо изчезваха от полезрението му, но той се опитваше хубаво да ги огледа преди да преминат през прозореца.

Любопитните очи на Девиън веднага сканираха лицето на непозната жена.Стори му се позната от някъде ,но можеше да си спомни от къде я познава по физиономия.Май беше някаква известна личност защото смътно изплува в съзнанието му спомена,че я бе зървал на корицата на едно списание.Съдейки по невероятния й външен вид, тя като,че ли май беше някакъв вид фотомоделка ли нещо подобно.Той разтърси глава опитвайки се да престане да я зяпа така все едно беше току-що паднала от марс.Веднага му дойде на ум,че на нея сигурно и бе доста неприятно така да я зяпат и за това бързо отмести погледа си от ней опитвайки се да не я гледа.Това обаче се оказа доста трудно.Изглежда други клиенти на кафенето също проявиха видим интерес към русата особа защото някой от тях дори почнаха тихо да си шушукат като я сочеха с ръце.Младия мъж само отпи глътка от топлия си шоколад като малко от напитката остана по устните му.

- А, приятно ми е да се запознаем Ел!Аз съм Девиън, но може да ме наричаш просто Дев на кратко, ако искаш. - усмихна се той премести чашата в лявата си ръка и протегна дясната си за да здрависа с русокоската.
След здрависването Яков отново отпи от своята чаша с топъл шоколад и погледна за миг всички онези папараци които стояха навън сами и не им даваха да влизат вътре.
- Тези нахални хиени май не те оставян намира, а? - попита той съвсем нехайно като погледна към момичето със своите кафяви очи изпълнени с любопитство,но и с интерес.
Все пак се възхищаваше на това,че реши да седне точно на неговата маса и въпреки онези фотографи отвън, да си се наслаждава на капучиното без да се тревожи за хорското мнение.Малко известни хора бяха способни на подобно нещо като те просто често се затваряха в себе си и параноично обръщаха постоянно глава назад да видят да ли не ги снимат.Изглежда Елеонор не беше от тях което си беше изключителна рядкост.