Los Angeles
Добре дошли в Холивуд - мястото, където всичко е възможно. Присъединете се към нас и се забавлявайте.

Преди година и два месеца, Лос Анджелис

Предишната тема Следващата тема Go down

Re: Преди година и два месеца, Лос Анджелис

Писане by Джовани Александро on Съб Фев 04, 2012 1:22 pm

Гняв.
Това може би бе чувството,което владееше съзнанието и духа на Джовани.Последните няколко години бяха като мъгла за него.Как можеш да не си спомняш ,когато си наранил някой,когато си искал да дадеш втори шанс на жената,която обичаш,когато си загубил баща си?Това беше безобразие,присъщо за неговата горда личност.Според неговите така глуповати разсъждения-той приемаше всичко навътре без дори да влага малко мисъл в това,което говори.Джовани обичаше да поставя различни маски пред различните хора,но сякаш се бе загубил в тях.Не знаеше кой е.Не знаеше какво иска.Не знаеше какво чувства.Отекчително,бих казал.
Днес беше това време от година,когато неговия приятел избираше място и го оставяше за два дена там сам.Много добър вариант след клиниката,в която беше.Вариант,за живот без скапаните наркотици.Това малко объркано същество излъчваше сила и гордост,но вътре в себе си беше просто едно уплашено хлапе,което беше загубило и двамата си родители.Трагично,но без драма няма да ви е интересно.
Беше в колата,усещайки лек мириз на алкохол и цигарен дим,който задимяваше проклетата лимузина.
"Много благодаря ,че улесняваш така нещата." каза той към приятеля си с лека ирония.
Почувства,че тази седмица нямаше да се намира в пет звезден хотел.Черната лимузина спря.Джовани излезна и внимателно стъпи."Взими тази чанта ще ти трябва."приятеля му се засмя и му я подхвърли,след което махна черната превръзка от лицето му.Когато отвори очите си.Той преглътна тежко ,но не каза нито дума.Кимна към другаря си и му отвърна.."След два дена на това място,да не ме забравиш."
Джовани знаеше,че това бе за негово добро,за това не мрънкаше и не се оплакваше.Не знаеше дали ще излезне жив от тази дива гора.Уплаха обзе цялото му тяло.Когато цял живот си бил гледан като писано яйце между стените на луксозни хотели,барове,къщи и вили.Когато си нямал сблъсък с природата..тогава ти е доста трудно,дори да бъдеш уплашен.Той отвори чантата,която му беше оставил неговия приятел в нея имаше малко храна,палатка и вода.
Добре,че когато беше на 10 години баща му го заведе на летен лагер ,където го научиха ,макар и с тирста зора да оправя палатката си.Това сега му беше нужно.След два часа мъчене и потене ,Джовани,беше готов.Запали огън и седна край него.
avatar
Джовани Александро

Име : Джовани Александро
Брой мнения : 99

http://reintown.forumf.biz/forum

Върнете се в началото Go down

Re: Преди година и два месеца, Лос Анджелис

Писане by Eleonor Chloé Bennett on Съб Фев 04, 2012 1:57 pm

- Да, мамо, добре съм. Не, всичко е наред... *пауза* Не, не знам къде е и изобщо не ми пука!
Думите ѝ отекваха между стените на сградите по улицата. След тези думи, Нора натисна червената слушалка на телефона си и го прибра в чантата си, предварително изключвайки звука му. Знаеше, че майка ѝ щеше да настоява и да продължи да звъни. Познаваше я доста добре, за жалост. Понякога ѝ се искаше изобщо да не знае нищо за семейството си, да изгуби връзка с тях и да живее нормален живот. Всичко това започна от сестра ѝ, за която и ставаше въпрос в разговора. Нямаше я... отново. Проблемът беше, че този път е почти сигурно, че няма и да се разбере къде е, защото когато си наумеше нещо, тя задължително го следваше до откат. Преди година, Кияра се беше върнала при Елеонор, но това не продължи дълго. Точно след като изгладиха отношенията си и започнаха начисто, тя отново замина.
Но не, Ел беше тотално решена да остави живота си в Лондон, откъдето и идваше всъщност. Всичко щеше да е много по-добре. Заради това, актрисата бе направила много промени и една от тях бе цвета на косата. Обожаваше русата си коса, но я предаде в името на промяната. Сякаш, когато се погледнеше в огледалото, виждаше себе си като една пораснала и изградена личност, а не разглезената холивудска звезда, каквато репутация и все още ѝ се славеше.
Вървеше и не спираше. Къде отиваше? Нямаше представа. Беше в предградията, защото имаше малко работа, и сега просто се мотаеше. Ходеше бавно. Дишаше дълбоко, опитвайки се да се успокои. Стигна до гората и реши да се поразходи на чист въздух. Пое по една пътечка. Клоните пукаха под обувките ѝ. Добре, че не беше на токове, защото нямаше начин да се измъкне оттук със здрави крака. Вятърът беше южен и спокоен, играейки си нежно с къдриците на Елеонор. Въпреки топлите въздушни маси, все пак беше зима, а ръцете на момичето бяха измръзнали. Тя пъхна ръце в джобовете на черното си палто. Забеляза нещо.
Нещо беше точната дума, защото не можеше да даде дефиниция на това, което се разкри пред очите ѝ. Палатка, огън. Момче, седящо край него.
Бавно и предпазливо, Елеонор се приближи. Стараеше се да не шуми, а храстите прикриваха и без друго не особено високата ѝ фигура. Разбира се, Нора нямаше как да не направи нещо, с което да се провали. Напълно унесена в гледката, тя се препъна в един от клоните.
- Мамка му - извика, а непознатият стана и се сепна.
Бенет стана, изтупвайки дрехите си. Несигурно направи две крачки към момчето.
- Извинявай, просто минавах оттук и те забелязах и... - не продължи. Просто реши, че ще е безмислено да дава обяснения на някого, когото не познава, а и не му дължи такива.

_________________

EARLY IN THE MORNING'S WHEN I THINK ABOUT Y O U
avatar
Eleonor Chloé Bennett
Do you believe in love at first sight, or should I walk by again?
Do you believe in love at first sight, or should I walk by again?

Име : Елеонор Мадисън Бенет
Брой мнения : 3214

Върнете се в началото Go down

Re: Преди година и два месеца, Лос Анджелис

Писане by Джовани Александро on Съб Фев 04, 2012 2:38 pm

Игра на огън.
Беше се загледал в леките пламъци,които огъня беше образувал така бързо,след запалването му.Не само вие,но и аз се учудих от тези скрити способности на Джовани.Странно.Нашия господин "Задник" имал и други качества освен да се напива и да се друса.Интересно,много интересно даже.
Играта на огъня беше като живота.Всеки пламък нарастваше бързо и стремително нагоре към върха,борещ се с останалите за надмощие,но някой пропадаха и се загубваха в пепелта,а други стигаха до самия край,но пак рухваха с идването на силния вятър откъм север.Единственото нещо,което Джовани харесваше в този шибан град на надувалки беше времето.Макар и във повечето точки на света да беше ледников период с по минус 30 градуса.Тук беше нормално и приятно,макар да се усещаше лек студ,бъдете сигурни беше поносим,щом принц обичам-алкохола седеше и чакаше да минат тези два тежки дена.Беше 15 градуса.Лекият вятър не го притесни,съвсем не.Дори да имаше само едно тънко одеало.
Джовани се беше унесъл в мисли за една чашка скоч,както обикновено.Да,да мога да призная,че Негово Величество-имам-всичко се опитваше да се промени и да стъпи на краката си,но ме разберете нямаше как да бъда сигурен в това,докато не го видя с очите си.
Беше тихо,плашещо тихо даже.Тръпки минаха покрай тялото му,стидени.Тишината беше едно от най-лошите неща,които можеха да ти се случи в гората,ако сте гледали страшни филми.Но за негова радост той нямаше да умре тази вечер освен ако момичето,което се приближаваше към него няма да отнеме жалкият му живот.Тя се спрепна,падна и се извини."За какво ми се извинява,пък тая?" наум си каза.Грубата му личност не се беше променила,за жалост.Но както си повтаряше много пъти преди да припадне ,след поредния запой"Има време."
-Нищо.-сви ременете си и добави.-Мисля,че е доста късно за дама като вас да се разхожда сама на такова място,а и Слънце се скри над хоризонта ,давайки място на Луната.-каза той и сви устни.
Стъмняваше се.Не искаше някаква непозната да му лежи на съвестта,както много други му лежаха.
-Останете тук при мен,аз няма да ви нараня.Обещавам.-сложи усмивка на лицето си и посочи студения камък,на който да седне непознатата.

_________________
– Съзнаваш ли какво направи с мен?
Как животът ми дойде и промени?
Разбираш ли, че аз от този ден
до болка ще повтарям: „Остани!”?

– Един сезон със друг ще се смени
и тъй, докато с тебе побелеем,
а онзи зов отчаян „Остани!”
от миналото тихо ще се смее.

Spoiler:
avatar
Джовани Александро

Име : Джовани Александро
Брой мнения : 99

http://reintown.forumf.biz/forum

Върнете се в началото Go down

Re: Преди година и два месеца, Лос Анджелис

Писане by Eleonor Chloé Bennett on Съб Фев 04, 2012 3:24 pm

Елеонор несигурно направи две крачки, запътила се към камъка, посочен от непознатия. Ако трябваше да сравняваме Нора сега и преди месец, то разликата е огромна. Преди един месец, госпожица Бенет би се държала грубо, надменно, арогантно. Знаеше коя е и на какво е способна и продължава да го знае, просто вече не го изразява по този начин. Скандалната Елеонор Бенет, както се изразяват критиците, хората от пресата и така нататък. Но не, тя вече не е такава. Или поне не е била от известно време. Стараеше се да се промени. Да изгради такава личност, с която да се гордее. Това определено щеше да е доста трудно, имайки предвид, че красавицата беше един от най-големите перфектционисти, които някога ще видите.
Кажете ми само едно: как ще бъде доволна от персоната си, като в момента седеше при някакъв напълно непознат, опънал палатка и запалил огън по средата на гората? Дори не знаеше дали е нормален. Не, просто Елеонор нямаше да се научи в скоро време, но имаше цял живот на разположение.
Потрепна. Дори не знаеше какво прави тук. Боеше се, че той може да я нарани. Но сякаш имаше нещо, което я задържаше, което я спираше от това да избяга. Действително се страхуваше. Усети телефона на дъното на чантата си и го прибра в джоба на палтото си, за всеки случай. Топла вълна споходи момичето. Огънят беше горещ, придаващ уют.
Настъпи мълчание. Неловко мълчание. Никой не бе казал нищо от самото начало. Браво, Елеонор, сега щеше отново да се проявиш като страхливка, нали? Не точно.
- Какво изобщо правиш тук? - попита тъмнокоската, впивайки поглед в непознатия.
Не приличаше на някой, който ще реши просто ей така да си направи къмпинг. Не приличаше и на човек, който ще се съгласи една непозната (независимо че беше една от най-преуспяващите звезди в Холивуд) да седи до него. Но нека не прибързваме. Все пак 911 беше на бързо повикване в телефона на Бенет. За всеки случай.

_________________

EARLY IN THE MORNING'S WHEN I THINK ABOUT Y O U
avatar
Eleonor Chloé Bennett
Do you believe in love at first sight, or should I walk by again?
Do you believe in love at first sight, or should I walk by again?

Име : Елеонор Мадисън Бенет
Брой мнения : 3214

Върнете се в началото Go down

Re: Преди година и два месеца, Лос Анджелис

Писане by Джовани Александро on Съб Фев 04, 2012 10:26 pm

Страх.
Спокойствието му беше нарушено.Момиче непознато за него седеше точно до Джовани.Усмихна се и подхвърли малко дръвце в огъня,опитвайки се да го поддържа запален.Вгледа се в лицето на безименото момиче дълго време.Нещо го човъркаше сякаш с нож в стомаха."Толкова ми е позната".Намръщи лицето си и повдигна веждите си в неуспешни опити да разгадае тази загадка.Доближи се до нея ,изучавайки я.Скъси разстоянието между тях прекалено много.Тя потрепна.Тя ококори очи.Тя побягна.
Сепналият се Джовани се засмя и тръгна след жертвата си,гонейки я.Тази така самодоволна физиономия не го напусна.
Нали си спомняте,че във всеки страшен филм,докато гонят момичето то пада"съвсем случайно" точно преди психо-килъра да отнеме и последната капка живот от нея.Да,да ,да точно така стана и тук,ако пропуснем частта с психо-килъра,но тя нямаше от къде да знае.Тази игра му харесваше.Той я хвана за крака,а тя викаше "Помощ,Помощ"Да,нали колко забавно само?Толкова беше глупаво,че чак на мен ми стана смешно.Тук в тази пустош нямаше кой да спаси нашата принцеса.Джовани се сети веднага щом видя как тя се уплаши и тръгна да бяга,че това беше Елеонор Бенет.Всеки я знаеше.Баща му,които работи в този бизнес от толкова време беше говорил много за нея и за това как иска да я привлече в неговата фирма,но без успех.Той отново се усмихна.Жертвата беше хваната.
Хвана я и я притисна към себе си.Тя беше отдолу,а той отгоре.Усмихнай се ,стана и й подаде ръка.
-Ти добре ли си бе,момиче?Няма да те изям!!Просто не си мой тип.Зная ги такива като тебе.Няма да си цапам ръцете.-казвайки това тръгна към малкия си "лагер"

_________________
– Съзнаваш ли какво направи с мен?
Как животът ми дойде и промени?
Разбираш ли, че аз от този ден
до болка ще повтарям: „Остани!”?

– Един сезон със друг ще се смени
и тъй, докато с тебе побелеем,
а онзи зов отчаян „Остани!”
от миналото тихо ще се смее.

Spoiler:
avatar
Джовани Александро

Име : Джовани Александро
Брой мнения : 99

http://reintown.forumf.biz/forum

Върнете се в началото Go down

Re: Преди година и два месеца, Лос Анджелис

Писане by Eleonor Chloé Bennett on Съб Фев 04, 2012 10:59 pm

Дори самата Елеонор не осъзнаваше какво става. Просто се опитваше да се спаси. Знаеше, че този човек е опасен, знаеше, че може да я нарани. Дали действително искаше да ѝ направи нещо или го правеше просто ей така, от скука? Нямаше време да мисли, затова момичето побягна из гората. Никога не ѝ се бе носила славата на особено бърза, затова и бързо бе настигната.
Плен, капан.
Мамка му.
Какво по дяволите правеше този? Наведе я мисълта, че използваше дрога. Когато я пусна и се засмя, сякаш непознатият активира старата Елеонор. Онази, която изобщо нямаше и да си прави труда да седи тук. Кучка. Това беше дума, с която много хора бяха определяли госпожица Бенет. Дали действително беше такава или това беше просто една маска? В Холивуд можеше да бъдеш такъв, какъвто искаш останалите да те възприемат.
- О, повярвай ми, не ги знаеш 'тия като мене' - дръзко отряза през зъби Ел, проследявайки момчето обратно към палатката. Ако с Елеонор си цапаше ръцете, то тогава си представям колко тонове сапун му трябваше след всяко едно друго момиче.
Едва ли искаше да бъде следван, но честно казано Нора не я вълнуваше особено мнението му. Май тя изобщо не осъзнаваше, че може отново да я нападне. Може би той го правеше 'на шега', но Бенет изобщо не го възприемаше така. Стоейки на няколко метра разстояние, тъмнокоската извади телефона си, набирайки 911. И похитителят го забеляза. Проследи всяко едно копче, което Елеонор натисна.
'Вие се свързахте с 911.' - чу се от другата страна.
- Здравейте, аз... - започна Нора, но в същия момент погледът на момчето се промени.
От самонадеяния, правещ се на гадняр, изведнъж в очите му започнаха да се четат чувства на съжаление, сякаш я молеше да не го прави. И беше искрено. Това момче беше загазило доста здраво. Опитваше се да се поправи, но не можеше. Виждате ли колко неща можеше да познае Ел само от един поглед? След този миг, без дори да е казала нищо, красавицата натисна червената слушалка и прибра телефона си в чантата. Вече се чувстваше сигурна. Усети, че непознатият няма намеренията да я наранява. Приближи се до него. Той седеше прав до огъня. Нора скъси дистанцията по между им.
- Кажи ми... - започна, хващайки го за китката. През Ел преминаха студени и топли вълни, но това не я разубеди. - Кажи ми какво ти е.
Можеше да ѝ вярва. Имаше нещо необяснимо, което не се описваше с думи. Сякаш тъмнокоската, само за един момент, бе повярвала, че този тук, правещ се на голямата работа, всъщност е човек, който просто... е наранен.

_________________

EARLY IN THE MORNING'S WHEN I THINK ABOUT Y O U
avatar
Eleonor Chloé Bennett
Do you believe in love at first sight, or should I walk by again?
Do you believe in love at first sight, or should I walk by again?

Име : Елеонор Мадисън Бенет
Брой мнения : 3214

Върнете се в началото Go down

Re: Преди година и два месеца, Лос Анджелис

Писане by Джовани Александро on Съб Фев 04, 2012 11:18 pm

Джовани я погледна.Елеонор го погледна.Погледите им се срещнаха,но той просто не почувства нищо.Едно нищо.Той беше едно нищо.Времето не стигаше за нищо,нито за мечтити,нито за бизнес,а тези два дена може би щяха да бъдат най-дългите в живота му.Лекият северен ветрец зарева предопреждаващ за наближаваща буря в областа.Двамата погледнаха нагоре.Единственото нещо,което очите им видяха беше чистото небе.Нямаше нито една звезда."По дяволите"Очакваше го тежка нощ.Трябваше да търпи себе си и тази примадона Елеонор.Чудесно.Не можеше да се каже колко ще бъде силна бурята,но можеше да се потвърди със сигурност,че ще я има.Той се намръщи и пригаси огъня.Влезна в палатката,а тя след него.
-Наркоман съм.Разглезено богаташче.-засмя се иронично над себе си.-Не зная как дама като вас въобще седи в моето присъствие..-отново се чу смеха му.-А да,зная ще седиш тук с мен до сутринта понеже явно си много глупава да се разхождаш по това време в гората и то сама.Ще има буря.Браво,браво.Оскър ще ти дадем всички на теб.-с разгневен глас каза.
Защо,Джовани,защо?Защо ни го причиняваш това.Защо си тъпия задник,който разваля мига.Виж колко ще е роматинчо ще завали дъжд ,а вие ще правите любов слушайки песните на птичките и капките,които падат от небето.Тъпак.Безчувствено копеле.Как можеше да е такъв грубянин?В този свят където всичко е една сцена,където трябва да имаш хубава маска и да можеш да играеш добре ролята си,за да стане нещо от теб.Този свят на звездите.Тези егоистични,надути същества,които той мразеше до мозъка на костите си.
Но ироничното в случая е ,че той беше същия като тях.Нямаше никаква разлика.Тази маска на непукизма и идиотизма беше сраснала с неговата истинска.Как искам да се върне стария "ТОЙ".Колко беше добър само.Когато майка му беше жива,а баща му го беше грижа за сина му.Дори и след смъртта на това дърто нищожество всички очакваха много от него.Прекалено много.Той се опитваше,но беше слаб..много слаб.Обичаше баща си,защото той му паказа как може да съсипе всеки,които му беше застанал на пътя.Показа му какво е живот,но не му показа последствията.

_________________
– Съзнаваш ли какво направи с мен?
Как животът ми дойде и промени?
Разбираш ли, че аз от този ден
до болка ще повтарям: „Остани!”?

– Един сезон със друг ще се смени
и тъй, докато с тебе побелеем,
а онзи зов отчаян „Остани!”
от миналото тихо ще се смее.

Spoiler:
avatar
Джовани Александро

Име : Джовани Александро
Брой мнения : 99

http://reintown.forumf.biz/forum

Върнете се в началото Go down

Re: Преди година и два месеца, Лос Анджелис

Писане by Eleonor Chloé Bennett on Съб Фев 04, 2012 11:40 pm

Нямаше да стане така. Очевидно с чувства и добри намерения нищо нямаше да се получи. Е, Елеонор беше добра и в двата начина. Дори, смея да твърдя, по-добра във втория, а именно този да се държиш както... както се държеше той.
Той.
Не знаеше дори името му, но седеше при него. Защо? Защо изобщо го правеше? Та тя беше Елеонор Бенет - не ѝ пукаше за никого и за нищо. Аз знам отговора: чувстваше се отговорна. Сякаш знаеше, че ако му се случи нещо, тя ще е виновна, защото не му е помогнала. А точно тук, сам, през нощта, шансът да го сполети опасност беше доста голям. Колкото и да е Ел Ей, във всеки град има престъпност и хора, които просто нападат останалите, за да се докажат, за да излеят гнева си върху някой друг, за да се почувстват силни.
Непознатият ѝ беше толкова познат. Не, не ме разбрахте. Нора бе виждала страшно много хора като него, включително и себе си. Не можеше да повярва колко много общо виждаше. Ако го беше срещнала преди година... Каква година, преди два месеца. Беше същата. И все още е, вътре в себе си. Но образът ѝ вече беше различен. Не и тази вечер. Ел взе чантата си и излезе от палатката.
- Познай какво, най-накрая ще се отървеш от мен, глупава или не - вметна леко ядосано брюнетката, тръгвайки по вече до болка познатата пътечка.
Нима ще го оставиш сам? Нали си друг човек, Елеонор? Та този тук може да не издържи до сутринта, като го гледаш в това състояние. Но едва ли щеше да прекара цяла нощ в палатката. Нали бил 'разглезено богаташче', все ще се намери някоя лимузина, която да го прибере.
По дяволите, Елеонор, избий си тези мисли от главата!
Да се оправя, както знае. Като е толкова велик, все ще намери изход, нали? Въпреки всичко, крачките на тъмнокоската се забавиха до спиране. Спря се на едно място. Без да се обръща, без да помръдва. За миг се поколеба какво да направи. Просто стоеше.

_________________

EARLY IN THE MORNING'S WHEN I THINK ABOUT Y O U
avatar
Eleonor Chloé Bennett
Do you believe in love at first sight, or should I walk by again?
Do you believe in love at first sight, or should I walk by again?

Име : Елеонор Мадисън Бенет
Брой мнения : 3214

Върнете се в началото Go down

Re: Преди година и два месеца, Лос Анджелис

Писане by Джовани Александро on Нед Фев 05, 2012 12:00 am

Епичният момент, в който се появява безстрашният герой и те спасява от ръцете на смъртта.Толкова трогателно,толква романтично,драматично и типично за момичетата като нея.Какво голямо откритие направихме хора.Открихме Америка.Празник,празнуваме.Интересно.Бенет се яви като спасител на нашето "самотно момче".Мислише си ,че той е в опасност.Остановихме,че Елеонор Бенет беше сляпа.Не,не не искам да го приемате в буквалния смисал на думата,защото се надявам да има поне 1-2 умни хора в този град.Беше сляпа за истинските неща,които в действителност се случваха и за всичко което следваше оттук натам.Трябваше да ги отвори и да побегне с пълна сила и никога да не поглежда назад ,да забрави името му,да забрави тази малка среща на очаяние.Той се усмихна,когато видя ,че се беше запътила към изхода на малкия му палат,но уви мечтите му бяха жестока разбити,както винаги.
Чу се лек тропот по така сухата и нацепена почва,която плачеше за малко дъжд.И точно това нейно желание беше изпълнено в момента,когато щяхме да се отървем от натрапницата.Отначало започна леко,а после засили с такава сила ,че по едно време палатка не беше едно от най-сигурните места на Земята."Гадно време.Мразя го и него вече."Бурята беше безкористна и зла към онези дръзнали да бъдат навън по това време.Вятъра задуха силно,а рева на вълците събуди страх у младата дама,която се беше свила от студ.
Той макар и задик,не можеше да седи да гледа как хубаво момиче замръзва.Ако си спомняте той имаше едно одеало,но реши да го даде на нея.На тази надувалка.О, за пореден път показа колко си тъп!
-Дръж.Не искам да умреш от студ.-подаде й го и се усмихна топло.
Дали щяха да имат втора среща или дали щяха да помнят даже дори тази.Е,много добри въпроси ,на които дори и аз нямам отговори .Забравих да се представя още от началото.Аз съм гадното съзнание на Джовани,което го кара да прави тези долни,гадни неща.Ах,колко обичам работата си,но този идиот не ми прави живота лесен понеже явно се опита да бъде мил с тая..Както и да е.Бурята щеше да го накаже.

_________________
– Съзнаваш ли какво направи с мен?
Как животът ми дойде и промени?
Разбираш ли, че аз от този ден
до болка ще повтарям: „Остани!”?

– Един сезон със друг ще се смени
и тъй, докато с тебе побелеем,
а онзи зов отчаян „Остани!”
от миналото тихо ще се смее.

Spoiler:
avatar
Джовани Александро

Име : Джовани Александро
Брой мнения : 99

http://reintown.forumf.biz/forum

Върнете се в началото Go down

Re: Преди година и два месеца, Лос Анджелис

Писане by Eleonor Chloé Bennett on Нед Фев 05, 2012 9:35 am

Дъждът валеше и с всяка следваща минута се усилваше все повече и повече. Капеше по топлошоколадовите коси на Нора, променяйки цвета им на още по-тъмни. Нямаше да издържи скоро така, ако просто седеше по средата на гората. Трябваше час по-скоро да се прибере вкъщи, да си вземе топла вана и изобщо да забрави за случилото се тази нощ. Можеше ли да сподели на някого? Ако кажеше, то тогава имаше два варианта за финал на историята: или да се обадят в полицията и да хванат странника, или чисто и просто... смях. Което и да е от двете, на тъмнокоската не ѝ се искаше да се случва. А и на когото и да кажеше, все някой щеше да разбере и това щеше да се превърне в новата скандална новина. Грр. Потръпна при тези мисли.
Изведнъж непознатият излезе навън, подавайки одеало на Ел. Боже мили. Какво го прихващаше? Май излезе от ролята си поне за миг. Това беше напредък. Хах, какъв напредък. Та Елеонор нямаше да го види никога повече или поне така се надяваше. Все едни и същи въпроси спохождаха брюнетката, но най-главният, сякаш крещяш в главата ѝ беше "Какво по дяволите правиш тук?!". И с право.
Бенет се усмихна за момент, поемайки одеалото в ръцете си. Още един миг на колебание. Дали да го вземе или не. Трудно решение, определено, особено след като навън е толкова студено и има буря. Но Елеонор беше страшно инат човек и сякаш напук на себе си нямаше да го приеме. Въпреки това се наметна леко. Изведнъж рязко се обърна.
- Няма да седя тук, нали знаеш?
Не. Откъде да знае. На този тук изобщо не му пукаше за Нора, дори предпочиташе да я няма. Правилно, та именно тя се натрапи, сядайки до него. Именно тя не си тръгна преди малко, когато имаше възможност. Дори и да не е правех на голям гадняр, и аз нямаше да я изтрая.
В същия момент различни мисли прелетяха през съзнанието на Ела. Дали той щеше да седи тук, сам, цяла нощ? Очакваше се бурята да продължи цяла вечер, че дори и утре сутринта. Палатката едва ли щеше да издържи. Дали момичето трябваше да направи нещо?
Не, Елеонор, престани да бъдеш загрижена за всички и всичко. Толкова по-лесно беше, когато всички те възприемаха като коравосърдечната кучка, а и ти самата се мислеше за такава. Но, както казваха хората, минало - заминало.

_________________

EARLY IN THE MORNING'S WHEN I THINK ABOUT Y O U
avatar
Eleonor Chloé Bennett
Do you believe in love at first sight, or should I walk by again?
Do you believe in love at first sight, or should I walk by again?

Име : Елеонор Мадисън Бенет
Брой мнения : 3214

Върнете се в началото Go down

Re: Преди година и два месеца, Лос Анджелис

Писане by Джовани Александро on Нед Фев 05, 2012 12:48 pm

Времето не беше милостиво с тях.Никак даже.Колкото и да говореше,че няма да бъде тук с него..и нейните планове бяха развалено от нашия приятел времето.Студът сякаш се засили с пълна мощ.Джовани заспа,казвайки лека нощ на младата принцеса и затварайки изтощените си клепачи.
Утрото бе изгряло ясно и студено.Чуваше се само грозното крякане на жабите, опитвайки се да пеят заедно в един хор,но не им се получаваше.Не можеше да не се забележи мократа роса по листата на дърветата и по зелената трева.Макар дъжда да липсваше,то студа не му отстъпваше място.
Джо отвори леко очите си.Първото нещо,което видя бе младата госпожица.Може би от слънчевите лъчи,които едва,едва..прекарваха път леко през отврената ципа на палатката,играйки нежно върху лицето й или може би от хубавия мириз на парфюма й.Той се усмихна,но не фалшивата усмивка,която обикновено поставяше на грубото си лица,а истинска.Явно Джо я харесваше.Идиот бих казал аз,но не мога да контролирам сърцето на някой или по-скоро "достойнството му"ако ме разбирате.Мъжете имаха две глави,но явно той мислеше с долната си.Разбира се,какво се учудвам аз.
-Добро утро.Надявам се да сте спали добре тази нощ.-каза той и се протегне,за да може по-лесно да се разсъни.
Потърка няколко пъти сънените си очи.Стана и излезе навън.Видя,че не е едно от чудесата навън,за това подаде якото си на Бенет и остана вътре,където беше много по-добрия вариант за оцеляване в този "тежък" момент.

_________________
– Съзнаваш ли какво направи с мен?
Как животът ми дойде и промени?
Разбираш ли, че аз от този ден
до болка ще повтарям: „Остани!”?

– Един сезон със друг ще се смени
и тъй, докато с тебе побелеем,
а онзи зов отчаян „Остани!”
от миналото тихо ще се смее.

Spoiler:
avatar
Джовани Александро

Име : Джовани Александро
Брой мнения : 99

http://reintown.forumf.biz/forum

Върнете се в началото Go down

Re: Преди година и два месеца, Лос Анджелис

Писане by Eleonor Chloé Bennett on Нед Фев 05, 2012 4:48 pm

Утрото настъпи неусетно. Слънцето бавно изгря, осветявайки Ел Ей.
Нов ден, нов късмет. Поне така казваха хората. До колко беше вярно, не се знаеше. Елеонор бавно отвори очи, раздразнена от слънчевите лъчи, промушили се в палатката. Отначало се стресна. Не знаеше къде е, нито какво прави тук. Та тя дори нямаше спомен как изобщо се е навила да пренощува, нито как е заспала. С успокоение видя, че дрехите ѝ все още бяха по нея. Е, един добър знак. Поне нещата не стигнали толква далече. Божичко, как може да седи тук? Рязко стана или по-скоро седна. Непознатият все още беше там. Беше спокоен, дори ѝ каза добро утро. Не, нещо не беше наред.
Мисията на деня - да разбере какво по дяволите беше станало. Или просто да си тръгне. Не, не можеше да си тръгне. Как щеше да го остави просто ей така? Тук беше толкова студено и... ужасно. Не можеше да живее на палатка.
- Добро утро - промълви с въпросителна интонация Нора, пооправяйки разрошените си къдрици.
Добре не беше правилно определение за начина, по който момичето бе спало. Определено на земята не беше най-удобното място и Ел се увери в това за пореден път. Прокарвайки пръсти през косите си, Бенет се обърна към... ох, дори името му не знаеше. Спала е при някого, чието име дори не знае? Много в стил Елеонор Бенет. Да, ама не.
- Как казваш, че ти е името? - попита Нора, изпивайки момчето с очи. Така де, тя беше Елеонор Бенет, но определено той се е досетил за това. - А да, и как по-скоро свърших спяща тук? - последва втори въпрос.
Последва пауза. Никой не каза нищо. Непознатият просто се усмихна леко. Елеонор също. Наистина това не беше нормално. Доста ненормални неща ставаха в Холивуд, всъщност, обаче далеч не бяха от тази категория. Все пак беше благодарна. Благодарна, че се беше погрижил за нея. Не я беше оставил да и ходи сама.
- Благодаря ти.
Само това, нищо повече. Само една усмивка.


_________________

EARLY IN THE MORNING'S WHEN I THINK ABOUT Y O U
avatar
Eleonor Chloé Bennett
Do you believe in love at first sight, or should I walk by again?
Do you believe in love at first sight, or should I walk by again?

Име : Елеонор Мадисън Бенет
Брой мнения : 3214

Върнете се в началото Go down

Re: Преди година и два месеца, Лос Анджелис

Писане by Джовани Александро on Нед Фев 05, 2012 6:05 pm

Запознанство.
Всяко нещо си има първи път.Както , когато се влюбиш,първата целувка,първия път ,когато са разбили сърцето ви.Всичко е възможно , ако изиграеш добре картите , с които разполагаш в ръка.Не трябва да пропускаш възможност , защото някой друг ще се възползва от нея,а ти ще останеш с пръст в ръка.Удивително,но факт.Никой от вас не се замисля за това, защото има риск.Е ,дами и господа винаги в живота ще има риск,дори когато ядете рискувате.Господ,знае какви неща има в храната ви и дали не са ГМО.Както и да е.Това не е темата ,която ще разглеждаме сега.Бащата на Джо го беше научил на тънкостите в бизнеса.Всеки човек имаше своите слабости и своите силни места,но нашата цел беше да намерим тези слаби места и да ги използваме срещу тях.Както при маркетинга.Първо има проучване на пазара,за да видиш къде да пуснеш стоката или услугата,която предлагаш.После събираш информация за конкурентите и ги използваш в своя полза или да подобриш продукта или да подобриш самото обслужване във фирмата или производството.Така беше и при хората.Едно от най-ценните неща,които беше прихванал от баща си беше това ,че може да различи всеки по начина , по който говори,диша,движи или гледа.Очите и движенията казваха много повече от думите,които в повечето случаи бяха безсмислени.
Джо знаеше много повече за Бенет ,от колкото тя за него,а и е нормално.Тя беше колеблива ,актриса,известна,опитвайки се да промени себе си ,чрез някаква нова прическа.Руса повече я харесвах аз лично,но разбира се аз винаги оставам на заден план.Добре,добре.
-Джовани..Джовани Джонатан Александро.-с гордост каза той.
Всеки втори,които искаше да преуспее в този жесток бизнес на лешояди ,знаеше за Джонатан Александро,които беше един от най-известните продуценти на това време и в този град.Имаше една от най-стабилните и преуспяващи компании.И винаги ,когато той казваше името си изпитваше незаслужена гордост,защото все пак той не беше баща си.
Тя тръгна да отваря устата си в опит да каже името си,но той грубо я прекъсна.
-Аз зная,коя си ти.Спокойно.

_________________
– Съзнаваш ли какво направи с мен?
Как животът ми дойде и промени?
Разбираш ли, че аз от този ден
до болка ще повтарям: „Остани!”?

– Един сезон със друг ще се смени
и тъй, докато с тебе побелеем,
а онзи зов отчаян „Остани!”
от миналото тихо ще се смее.

Spoiler:
avatar
Джовани Александро

Име : Джовани Александро
Брой мнения : 99

http://reintown.forumf.biz/forum

Върнете се в началото Go down

Преди година и два месеца, Лос Анджелис

Писане by Eleonor Chloé Bennett on Пон Фев 06, 2012 7:21 pm

Браво, Нора, след като стоя толкова време при един непознат, най-накрая научи името му. Дали това, което правеше, беше безразсъдно? Може би, обаче не съжаляваше, че стоеше тук. Някак чувстваше спокойтсвие. След всичко, случило се снощи, можеше да заяви именно това. За миг се усмихна. Просто се усмихна. Лека, тиха усмивка, но все пак съществуваща. Нямаше идея какво беше предизвикало тази спонтанна реакция у Бенет. Беше се променила. След всички тези години, Елеонор най-накрая порасна. Нещата, през които е преминала, са страшно много. Тежки моменти, в които единственото, което ти остава, е да се надяваш на нещо по-добро. Дни, седмици, месеци. Докато не дойде в Холивуд. И всичко започна отначало. Този път на доста по-бързи обороти.
Знаеше коя е. Той знаеше коя е. Толкова много искаше да бъде... да бъде себе си. Определено Лос Анджелис не беше подходящото място. Да спре да слага всеки ден различна маска на лицето си, да престане да се притеснява, че зад всеки ъгъл дебне някой, следящ дори най-малкото ѝ движение. Със сигурност Джовани не бе изградил най-правилното (меко казано) мнение за Елеонор. Това, което се пишеше във вестници, списания и всякакви подобни, което се излъчваше по телевизии, че дори и каквото се говореше, беше лъжа, измислица. Та госпожица Бенет разбра, че е скарана с най-добрата си приятелка, от пресата.
Въпреки че беше прекъсната, Ел нямаше да остави нещата просто ей така.
- Аз съм Елеонор - представи се момичето на свой ред, без да ѝ пука, че той знаеше коя беше.
Не. Не знаеше коя е. Не можеше ли за момент да бъде Елеонор Бенет. Просто едно име, което не значеше нищо. Толкова много ли искаше? Явно.
Напук на дъжда, студът поемаше цялата територия на Холивуд в обятията си. Нора се загърна с палтото си и прокара пръсти през косите си. Дори тишината не ѝ се струваше неловка. Вече не.


_________________

EARLY IN THE MORNING'S WHEN I THINK ABOUT Y O U
avatar
Eleonor Chloé Bennett
Do you believe in love at first sight, or should I walk by again?
Do you believe in love at first sight, or should I walk by again?

Име : Елеонор Мадисън Бенет
Брой мнения : 3214

Върнете се в началото Go down

Re: Преди година и два месеца, Лос Анджелис

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите