Ресторант "Endless"

Още, когато се разбрахме да отидем някъде с Мамеха, едно-единствено място изникна в съзнанието ми. Този ресторант безспорно заемаше едно от челните места в класацията ми и тук често организирах било то делови, или приятелски срещи. Неведнъж бях наемала готвачите да приготвят кетъринга за някое парти и определено знаех, че са много добри.
След като всички похвалихме Лий след прекрасното й изпълнение в театъра, аз предложих на Мурасаки да се изнасяме и да отидем на хапнем някъде. Тя с радост се съгласи и само няколко минути по-късно вече се намирахме на паркинга пред театъра, където кротко ме чакаше червеният ми Астън Мартин.
- Мятай се, аз ще карам! - подканих приятелката си.
Нещото, което бе по-лошо от това да караш в Лос Анджелис в пиковия час, то това определено бе да караш в Холивуд около десет вечерта. Тогава почти всички се изсипваха по клубовете и ресторантите, ходеха по партита или просто на вечерна разходка из добре осветените улици. Отне ни малко повече време да стигнем до ресторанта, но все пак успяхме да изпълним мисията успешно.
- Добър вечер и добре дошли в ресторант "Ендлес". Маса за двама? - поздрави ме човекът зад рецепцията и двете му кимнахме усмихнато.
Беше цяло чудо, че по това време имаше свободна маса. Както казах, тук това беше рядкост. И все пак, успяхме да се уредим с маса почти до огромните прозорци, разкриващи гледка към безкраен Ел Ей. Настанихме се удобно и няколко минути по-късно си поръчахме.
- Е, добре - с широка усмивка подех - Разказвай ми. Всичко! От толкова отдавна не сме се виждали, сигурна съм, че има много нови неща около теб!
Тръпнех в очакване да чуя всичко. С Мамеха се разбирахме чудесно и винаги си изкаравахме страхотно на всяко излизане.

Преди със София да тръгнем от гримьорната успях да изврънкам за автограф моя любимец, фантома. Подписа ми се на програмката, но за жалост не ми даде телефонния си номер. С Лий вече си бяхме разменили координатите и можехме да се открием по-късно.
Навън беше един малък ад. Бях забравила колко много коли могат да се натъпчат по улиците на Холивуд в часовете преди отварянето на дискотеките. Вече започвах да се чудя с какъв акъл преди съм се блъскала по задръстванията, за да се натъпча в някой задимен клуб и да се правя, че ми е приятно безвкусна музика да ми гърми в ушите и пияни идиоти да ме свалят. Когато човек е млад, се подлага на какви ли не мъчения.
Добре че със София не отидохме в някой бар, а в един от най-хубавите ресторанти в цялата страна. Това щеше да бъде възможно най-добрият завършек на културната вечер.
Като по чудо си намерихме места, при това много хубави. Освен гледката, храната тук също беше много хубава и си поръчах нещо на слука. Бях настроена да експериментирам. След като сервитьорите се разотидоха двете със София можехме да се поприказваме.
- Какво да ти кажа, животът за обикновените хора в Холивуд не е много интересен. - чудех се дали да премълча за болестта си, но нямаше причина. Не беше рак, нито нещо неизлечимо. Скоро сигурно щях да спра да си взимам и лекарствата.
- Не съм се появявала на партита скоро, защото имам здравословен проблем, някаква анемия. на плажното парти припаднах и от тогава не съм се събирала с "елита". Наскоро ми дадоха и пълно попечителство над Тайки. Той вече официално е мой син. Освен това вече пратих на издателите си последната версия на новия си роман. За съжаление още не са ме осведомили какво мислят за него.

Признавам си, че напълно бях забравила за малкия Тайки - момченцето, което Мамеха искаше да осинови. Бях го виждала само веднъж, но той определено бе хванал цялото ми внимание тогава. Може би сега приятелката ми щеше да остане с дори по-малко свободно време, отколкото преди, но прекарано в компанията на малкия сладур, определено не се считаше за изгубено време.
Когато Мурасаки ми каза за своята анемия, в началото се стреснах. Бях много притеснителна, що се отнасяше до близките ми хора и дори най-малкото нещо, в моите очи изглеждаше като най-голямото нещастие. Просто твърде много ме беше грижа за всички онези, близки до сърцето ми. Но, когато се замислих, установих, че всъщност анемията е лечима и приятелката ми скоро щеше да се оправи.
- Всичко ще се оправи, мила сигурна съм - погледнах я със сияещ поглед и онази моя лъчезарна усмивка - Освен това... Официално каня теб и Тайки в най-скоро време у дома на гости. Знаеш колко обичам да идваш у нас, а още повече, ако е с малкото съкровище.
Докато довърша мисълта си, сервитьорът вече беше донесъл напитките във високи кристални чаши. И двете едновременно отпихме и в момента, в който оставих чашата обратно на масата, прозрение удари иначе умореното ми съзнание.
- Знаеш ли... Когато одобрят книгата ти, в което не се и съмнявам, мисля, че можем да спретнем една страхотна галапремиера! Ще дойдеш в офиса, ще обсъдим детайлите и ще устроим невероятно парти!
Изведнъж силна вълна нестихващ ентусиазъм ме обля. Бях сигурна, че, ако двете с Мамеха работехме в екип, щяхме да направим нещо наистина грандиозно.

П.П. Извинявам се за забавянето =(

Опитах се да не направя отвратена физиономия при звука на думата "парти". Преди много си падах по купоните, но вече като чели ми бяха омръзнали. На тях се случваше все едно и също - много хора на едно място, предимно жени, търсещи си принц на бял кон, алкохол, силна музика и към края всички мъже си имаха по една дама, която можеха да заведат вкъщи. Схемата вече ми беше толкова ясна и противна, че изобщо не ми се ходеше на класическо парти, камо ли исках да отпразнувам излизането на книгата си с такова. За съжаление това беше един от начините да популяризирам себе си и работата си. По-младите от мен само от това се интересуваха - секс, алкохол и танци. София работеше в агенция, която организираше голяма част от тези лъскави купони и разбираше от това, какво харесва масата.
- Да, непременно трябва да направим нещо такова! - убедително възкликнах. Не исках да обидя София, пък и ми беше ясно, че точно това щях да направя за премиерата.
- Кажи ми, при теб как вървят нещата?