Създаване на гимназист/студент

New place. New star. New life. Брой мнения: 37

Промених фамилията на Морган

Одобрена си, добре дошла. (:
Да ти сменям ли никнейма?

_________________

[You must be registered and logged in to see this image.]
Put on your pretty lies, you're in the city of wonder
Ain?t gon? play nice, watch out you might just go under
Better think twice, your train of thought will be altered
So if you must falter be wise.
[You must be registered and logged in to see this image.]

New place. New star. New life. Брой мнения: 37

Не, така е добре.

New place. New star. New life. Брой мнения: 1

[You must be registered and logged in to see this image.]

Име:

Сара Мей Адамс

Години:

17

Квартал:

Downtown Hollywood

Професия:

Ако умението й да вбесява хората се брои за професия ? Шегувам се, естествено ! Всъщност не бих определила манията на Сара като професия, макар и понякога да си изкарва пари с нея.. По - скоро е нещо като хоби.. Какво ли ? Оу, разбира се.. Колко съм несъобразителна.. Трябваше да спомена, че госпожица Адамс е запален фотограф !

Външен вид:

Красота !? Нима някой притежава този дар от природата напълно без никакви несъвършенства ? Наистина !? Нима някой би си помислил нещо такова, или би се сметнал за толкова красив, че едва ли не да се обяви за съвършен по всяка гледна точка ? О, моля ви ! Това са пълни глупости.. Дори госпожица Адамс не е съвършена, а какво би останало за другите ! Аах, аах , аах ! Колко хубаво би било всеки да е съвършен.. Но не ! Вселената бе устроена така, че в крайна сметка всеки се караше с другия породен от собствената си завист.
Красота. Красота. Красота. В днешно време красотата бе простичка и те поразяваше толкова бързо , колкото и любовта.. Не ! Всъщност красотата беше любов.. Нима би нарекъл половинката си грозна ? Разбира се, че не ! За теб ще е най - красивият човек на света, както и ти за него.. В това е въпросът.. Любовта !
Сара.. Тя е интересно момиче със зашеметяващи черти, които несъмнено бе наследила от баща си.. О, разбира се, че и майка й успя да нанесе промени по лицето й.. Нейните черти не си личаха толкова, но нанасяха коренни промени в ангелското й лице.. Мдаа, щеше да притежава такова лице ако майка й нямаше пръст в цялото й създаване, но нека не бъда циник.. Никой не е съвършен ! Косите й.. Красиви, меки, копринени.. С цвят на чисто медно злато.. Никой не би могъл да опише съвсем точно аромата й.. приятен екстаз от хиляди смесици, които са напълно несъзнателно получени.. Може би един специален парфюм или просто съдба.. Очите й ? Има ли изобщо някакъв смисъл да ги обсъждаме ? Нима не се забелязва нежният им закачлив отенък, искрицата живот, която все още притежава след всичко случило се ? .. А й тези сини очи.. ах, едва ли някой би успял да им устои до толкова , че да откъсне поглед от тях щом веднъж ги е забелязал.. Устните й ли ? Най - меките й нежни устни.. Може би плътни, но изпълнени с чувство, сексапил .. Нежност.. Това излъчва Сара Мей щом все пак я забележите.. О, повярвайте.., Тя е мноого забележима !

Характер:

Какво разбирате по добър характер ? Изобщо има ли човек, който да го притежава без да цели нещо за себе си.. Разбира се, хората са егоистични създания и всеки го знае. Всеки е бил егоист поне веднъж в живота си, дори за един мъничък, кратък миг, който не помните или е отдавна изгубен в миналото и съвсем не го считате за егоизъм.. Грешите ! Всеки ден, поне за секунда човек е егоизъм.. Нима някой би пропуснал яденето си през целия ден, за да помогне на напълно непознат ? О, я не ме занасяйте ! Пълни измишльотини .. И не ме съдете за грубия език, а просто бъдете благодарни, че не използвам по - нецензурирани думи..
Отново се отклонихме от темата за госпожица Сара.. Като за начало бих споделила най - важната част в това отношение.. Тя.. сладкото малко момиченце, което намирате за миловидно.. Е, какво да кажа.. Лъжете се ! Тя съвсем не е миловидна.. Или поне не когато е Мей.. Мдаа.. Има раздвоение на личността.. Получила го след смъртта на най - добрия си приятел.. Още като малка, но не се развивало толкова добре, колкото в днешно време.. Защо ? Е, имайте малко търпение.. Ще стигна и до там .. Обещавам !
Сара, Сара, Сара... Едно мило и приблизително добродушно момиче, или по - скоро дете.. За жалост все още живее в миналото с цялата си ранимост и нежност. Би било чудовищно да я нагрубиш след като е изживяла толкова много.. Всяко нещо би могло да я разстрои, а Мей.. Тази й злобна черта би била доволна да се появи на момента и да срине авторитета ви само с думи.. Но сега не говорим за нея ! Сара все още е на първо място... Приказливка, която често се смущава от незначителни неща, като.. Разговори с непознати, хвалби по неин адрес и какво ли още не.. Би ми отнело твърде много време да обясня всичко ! Сара е детето, което обича детството си до толкова, че все още не може да се раздели с него.. Не това не е шега ! Понякога се държи твърде детински що се отнася до забавления.. Е, определено не хваща кукла Барби, за да среше косата й..
Мей ! Още щом я зърнете, или по - скоро щом зърнете очите й, биха ви побили тръпки.. Тези празни, зловещи очи.. Сякаш живее за смъртта ! Какво искам да кажа ли ? Тя е убийца.. Или поне би искала да бъде, само дето волята на Сара все още не й позволява.. А щом казвам все още това означава, че скоро ще се случи.. Мей е упорита личност и никога не би се оставила под ръководството на хленчещото момиче, в чието тяло се е настанила.. Много безсмъртни са се възхищавали на характера й, а също така и борбеният й дух.. Зла, но със стил.. Има ли смисъл да добавям хиляди лоши епитети по неин адрес ? Предполагам всеки е разбрал, че тя е просто лошо момиче.. Коравосърдечна, безчувствена, арогантна.. Безсмислени и очевидни добавки към почти съвършената й тъмна същност..

История:

От стая 654 се разнесе поразителен, звънък писък на новородено. Бе живо и вероятно здраво ! Какво още би искало едно младо семейство освен щастливо детенце без никакви заболявания ? О, разбира се дете ! Дори и болно те пак щяха да му се радват и да го обичат от цялото си сърце и душа.. Отново проклети слабости от страна на простосмъртните човеци.. Е, това намираха тези без чувства у тях.. Силата им да обичат дори напълно непознатото !
Едър рус мъж се приведе над малкото момиченце и нежно му показа най - очарователната си усмивка. Тялото му се разтапяше бавно, но сигурно от блаженото удоволствие , което му доставяше детето само и единствено с присъствието си. О, а щом размърдаше някой от мъничките си крайници очите му се наливаха със сълзи.
- Малката ми Мей.. - говореше мъжът твърдо решен да я нарече с това име.. Майка му била Мей, а защо не й третата най - скъпа жена в живота му - дъщеря му ! Детето издаде звук, който му се стори одобрителен.. Какво разбираше едно новородено от имена ? И въпреки това русият продължи да шепти името продължително надвесен над малкото телце.. Чу се още един звук, но на неодобрение.. Определено не бе детето..
- Забрави, Марк.. Няма да кръстя дъщеря ни с това долнопробно име.. Толкова е обикновено.. - запротестира млада жена с тъмно червени коси, които отлично подчертаваха очите й.. Надигна се от болничното легло и се опита да зърне момиченцето си още веднъж, но без успех.. Накрая просто затвори очи... Марк Адамс въздъхна на свой ред без да оспорва мнението на младата си съпруга.. Ах, как мразеше да е под чехъл.. Пое детето в ръце и нежно допря устни до малкото му челце..
- За мен винаги ще си останеш Мей, малката ми.. - прошепна...

/ Първи спомен /

Миризмата на болничното отделение нахлу в малкото съзнание на госпожица Адамс.. Тя пристъпи напред с малките си боди крачета оставяйки мокри следи по черните плочки.. Все още не осъзнаваше какво всъщност се случва, вероятно нямаше и да разбере докато не се случеше или поне докато Сами не й кажеше.. Сами !? Той мразеше да го нарича така и въпреки това всеки път й прощаваше с ведра усмивка.. Тя бе малкото му Слънчице и как не ! Беше перфектна, до колкото можеше да бъде един човек.. Бяха заедно от пеленачета едва ли не, а сега беше време да се разделят.. Завинаги !
- Хей, Мей.. - прошепна нежно момченцето протягайки изнемощелите си ръчички към русите й коси. Сините й очи се разшириха, а краченцата й зашариха по - бързо по пода.. Приближи се и с блажена усмивка му позволи да докосне коприненото й оръжие.. Ах, колко го обожаваше само ! Как изобщо щеше да понесе мисълта, че няма да го види никога повече след като вече всичко ще е свършено !? Оу, тя съвсем не бе толкова глупава и почти разбираше какво всъщност се случва, но почти не беше напълно !
- Хайде ! Трябва да поспиш.. - измърмори с онзи френски акцент, който упорито бе тренирала за представлението от занималнята си.. - Уморен си, Сами.. - прошепна и нежно погали личицето му, преди стреснато да запуши устните си с две ръчички.. Бе забравила че не трябва да го нарича така..
Тишина.. Проточваше се толкова дълго, докато тя упорито стискаше студената му ръка.. Бе заспала върху неудобният дървен стол, въртейки се неспокойно, но така и не пусна ръката му ! Той я бе помолил да стои с него до края без да пророни и една сълза.. Тя се държеше геройски и не плака... Спазваше обещанието си въпреки, че се разяждаше отвътре...

/ Край /

****

/ Втори спомен /

Сара Мей отвори големите си сини очи.. Бе минала само година след погребението, а нещо не бе съвсем ред в съзнанието й. Марк Адамс бе забелязал това отдавна, но упорито събираше пари, за да вкара малкото си момиченце в клиника.. О, Боже, Господи ! Защо бе решил, че ще успее да я задържи в това ужасно място ?
Бяло ! Всичко е така бяло и потискащо.. Сара не осъзнаваше къде се намира, но отлично разбираше, че тук няма как да й помогнат оковавайки я с въжета и какво ли още не.. Опитвайки се да й отнемат свободата нищо нямаше да се получи.. Тя бе свободна душа, която се нуждаеше от "крилата" на свободата си.. А къде бяха те сега ? Някъде там ! Захвърлени от всичко и всички..
- ПУСНЕТЕ МЕ ! - викаше ли викаше.. Може би часове, които продължително й се струваха като дни.. Тялото й не можеше да издържа на цялото това напрежение, а животът започваше да й се струва все по - суров и по - суров..

***

- Самолетът излита след час ! Побързай ! - крещеше нисък плешив мъж, който определено не намираше за нужно да поддържа биреното си коремче с фитнес да речем.. Стоеше изпъчил гърди, раздавайки заповеди, сякаш се самозалъгваше, че е желан мъж.. Всъщност той бе обикновен нещастник, който пренасяше млади жени и деца нелегално.. Ах, в какво си мислеше, че се забърква тази малка непослушна Мей.. ? Знаеше ли изобщо какво ще й причинят или упорито се надяваше, че ще избяга.. ? Какво пък ! Едно дете по - малко, кой щеше да забележи ?
Плешивецът хвана русите й коси и грубо я задърпа към багажното помещение.. Мдаа, там бяха и всички други клетници, които си бяха позволили да се продадат по една или друга причина..

/ Край /

****

/ Трети спомен /

Стояха лице срещу лице. Думите бяха излишни. Можехa да усетят чувствата си. Нямаше смисъл да говорят, сякаш можеха да прочетат мислите си. Телата им бяха толкова близо едно до друго, че Сара можеше да усети топлината му, леденият му ментов дъх, дори ударите на сърцето му.
- Обичам те. - каза той , така равно сякаш бе нещо естествено, сякаш й казваше "Здравей ". Зашеметяващата му усмивка не закъсня и бързо успя да накара цялото й същество да изключи. Усещаше как кръвта се събира в бузите й, точно като по часовник.
- И аз те обичам, много. - опита се да звучи така равно и естествено, но гласът й се покачи с няколко октави. Беше толкова развълнувана, сякаш чуваше това му признание за пръв път, сякаш не й го повтаряше през всичките тези пет години. Още от деца.
Ръката му нежно си проправи път през блузата й, настойчиво впивайки устните си в нейните. Инстинктивно продължи надолу по брадичката и шията ми. Сара внимателно впи пръсти в тъмните му коси , оставяйки се изцяло в неговите ръце... Целувките му продължиха, дори след като смъкна блузата от нея. Меките му устни се разхождаха по настръхналата й кожа в продължение на няколко минути. Сара се усмихна леко и затвори очи, оставяйки се изцяло под негов контрол..

/ Край /

Допълнително:

- Има котка, Jimmy ..

[You must be registered and logged in to see this image.]

- Пуши, ако се ядоса ..
- Убива депресията с шоколадови бонбони .. Подадеш ли й един може да сподели всичките си мъки и тревоги / Сара /
- Умее да рисува доста добре, както и да свири на пияно..
- Не може да пее.. Не се залъгвайте по нежното й гласче !

Снимка:

Candice Accola

Одобрена си, добре дошла. Smile 2

_________________

[You must be registered and logged in to see this image.]
Put on your pretty lies, you're in the city of wonder
Ain?t gon? play nice, watch out you might just go under
Better think twice, your train of thought will be altered
So if you must falter be wise.
[You must be registered and logged in to see this image.]

New place. New star. New life. Брой мнения: 1

Снимка:
[You must be registered and logged in to see this image.]
Ana De Armas

Име:

Кейтрин Дей Робъртс

Години:

19 годишна

Квартал:

Hollywood Hills

[You must be registered and logged in to see this image.]

Професия:

Кейт не е завладяна от кой знае какви професии, харесва ги, но не иска да се занимава с нищо конкретно. Единствено до душата й се промъква фотографията. Това е много интересно как нещо такова е успяло да се добере до нейното сърце, така че Кейт не може да се откаже да не снима нещо, което й грабне окото. Така и изкарва прехраната си. Много е талантлива и се надява някой ден да стане известна с фотосите си.

Външен вид:

Не винаги външният вид е важен. Кейтрин не се облича кой знае колко изискано или да е в крак с модата. Тя си е едно обикновено момиче. Има много детинско и нежно излъчване. Големи и пълни устни. Усмивката и е голям дар, защото дори често да я показва, рядко е искрена, а истинска ли е усмивката й значи, че наистина цени човека до себе си или направеното. Толкова чаровна е когато е усмихната че трудно може да й откажеш, ако те е помолила за нещичко. Има дълга чуплива коса, която на допир е приятна. Светло кестенявият й цвят е идеален и й подхожда на тена. Има бритон, който в редки случаи смесва с косата си. Големите й изразителни очи, в който можеш да се огледаш винаги те следят какво ще направиш и къде ще сгрешиш. Цветът им е точно като котешко зелено. На светлина стават светло зеленикави с лек примес на жълто, докато когато са на тъмно са си нормално зеленикави. Около зеницата й има съвсем мъничко незабележимо на пръв поглед кафяво. То е толкова малко, че само ако се вгледаш в очите й можеш да го видиш. Добро телосложение. Обича да спортува, за да поддържа тялото си във форма. Тренира различни бойни изкуства. Очите й с комбинация на невинното личице и пълните устни с прекрасна усмивка я правят една от най-красивите жени.

Характер:

Характерът й е така да се каже леко объркан. Трудно се различават емоциите в Кейтрин. Преживяла е прекалено много неща, които са променили като цяло характерът й. Толкова пъти е пречупвана, че вече не се знае дали може да се опише някакъв характер.
Като цяло е много добро момиче. Разбора се със всеки много добре. Завързва бързи контакти със всеки. Грижовна е и винаги помага на човек в беда. Винаги ще ти отговори мило и няма да е никакъв проблем за нея да ти направи някаква услуга, зависи дали ще й е по силите. Не харесва злоупотребите, насилието, лъжите. Не може да се каже, че не спори. Спори, но за неща които си заслужават, а не за глупости като повечето хора. Не е страхлива, но не е и безстрашна. Не се прави на голямата работа, но иска да я уважават, че и тя да уважава. Умна е, хитра е, изобретателна е. Не се лъже лесно, защото всеки с нейната история не би се подлъгал на глупави приказки. Лесно ранима душица е и трябва да се внимава с нея. Ако някой нарани чувствата й, сърцето й се къса, но не може да оправи нещата.
Но има едно голямо "НО". Може да изглежда съвсем добронамерено момиче, съвсем нормална, да си приказва спокойно, да се грижи за себе си и другите, но тя е луда в буквалния смисъл на думата. Може докато си говорите съвсем приятелски да почне да говори несвързани неща, да си говори сама, да ти вика насреща. Има повредена психика, която й играе големи номера. Била е в лудница за известно време и това оказва влияние върху нейният характер, ако може да се рече, че има такъв.
Колкото е мила и добричка, толкова е и опасна и луда.

[You must be registered and logged in to see this image.]

История:

Историята на Кейтрин започва с нейното раждане в Мадрид, Испания. Родена е в семейството на богаташи. Баща й Джордж Робъртс е известен музикант, американец живеещ в Испания по онова време. А майка и Сандра де Роса, испанка, е известна художничка, чиито картини са доста скъпо продавани. Първите си години Кейт прекарва в Испания заедно със своето любящо семейство. От нищо не се е лишавала. Била е глезена от майка си и баща си. Сандра учела дъщеря си да се държи добре със всеки дори със своя враг. Как да прикрива чувствата си и на много други неща. Докато баща й на Кайт винаги я е водил на различни места като музеи още от две-три годишна възраст, за да й разказва за историята, която той много обичал. Всичко било наред. Нямало от какво да се притеснява малката Кейтрин. Имала чудесно семейство.
Но една вечер баща й не се прибрал. На сутринта Сандра чакала Джордж, който със самото си влизане си проличало какво е бил останало. Бил пиян, с раздърпани дрехи и червило по лицето. Сандра веднага започнала да вика по мъжа си, но той не отричал думите й. Признал си, че й бил изневерил. Признал вината и поел всичко. Но от този момент всичко се променило. Доверието в семейството не било същото. Кейт седяла повече с майка си, а с баща си много по малко. Родителите й се карали пред нея, а тя била само на 5 години. Представете си какъв шок е било за нея това. От толкова малка да гледа скандали и викове. Как да не почне да си прави изводи, дори да е малка. Родителите й след година се развели. С доста усилия Джордж запазил родителските права и Кейтрин останала при него. Баща й се върнал в Америка заедно с малката Кейт, а майка й Сандра останала в Испания.
Дни наред след като пристигнали Кейтрин ревяла за майка си. Не можела да спи, не ядяла. Баща й се ядосвал постоянно. Викал й насреща само и само, за да я накара да яде. Малкото петгодишно момиченце започнало в края на краищата да се примирява ,че повече няма да види майка си. Баща й бил по строгия и някак си успял да вземе родителските права над нея. Дори да го обичала той я плашел доста. Минало се време Кейтрин растяла с бързи темпове. Неусетно стигнала 15 години. Точно на рожденият си ден била много радостна. Празнувала го със своите приятели. Имало торта, лакомства, забава, музика. всичко било чудесно, но едно нещо развалило празника на момичето. Баща й я напуснал. Написал й в писмо всички причини поради, които я изоставил и не искал да чува за нея или да я вижда. Точно на рожденият си ден Кейт останала съвсем сама. Нямала семейство.
Тръгнала да търси майка си. Отишла в Испания да я търси. Накрая на намерила, но какво да чуе от нея и тя не искала да я вижда. Имала ново семейство, в което никой не знаел и за това майка и не я искала също. Кейтрин била сама в къщата, където живеели с баща си. Не знаела какво да прави. Страхувала се да не стане нещо лошо, някой да не я нападне, защото после нямало кой да я защити. Продавала нещата от къщата и успявала да си докарва някаква прехрана. Постоянно да седи сама не било хубаво. Вредяло на психиката й. Тя започнала да си говори често сама, защото нямало с кого друг. Така вече на 17 години била почнала да си говори сама, да се пита въпроси и да си отговаря и то не когато е вкъщи, а и когато е на улицата сред хората, била полудяла. След известно време даже почнало да й се причуват разни работи. Съвсем почнала да откача Кейтрин. А на всичко отгоре се намерило една вечер, докато се прибирала към вкъщи няколко пияни мъже я хванали и изнасилили. Това било вече върха на всичко, което й се било случило. Робъртс вече била откачила. 17 годишно момиче и вече зле психически. Прибрали я в лудница и след около две години лечение там Кейтрин имала значително подобрение. Пуснали я сред хората. Сравнително по-добре от преди тя започнала да учи отново, за да продължи образованието, захванала се даже с фотография, за да успява по някакъв начин да изкарва нещо за прехраната си.

Допълнително:

-Обожава купоните
-Пуши и то много
-Никой не излиза с нея на глава
-Нейната слабост - лакомствата...

п.п: надявам се нямам пропуски по героя ^_^

Одобрена си, добре дошла.

_________________

[You must be registered and logged in to see this image.]
Put on your pretty lies, you're in the city of wonder
Ain?t gon? play nice, watch out you might just go under
Better think twice, your train of thought will be altered
So if you must falter be wise.
[You must be registered and logged in to see this image.]

New place. New star. New life. Брой мнения: 12

Име: Елизабет "Ефи" Стоунем
Години: 17
Квартал: Hollywood Hills
Професия: Ученичка

Външен вид: Ефи е слабо момиче, не особено високо, но компенсира с това с размера на токчетата си. Косата й е тъмно кафява, почти черна, спускаща се почти до кръста й. Рядко може да види събранав някоя сложна пическа, Ефи просто я оставя свободно да пада по раменете й. Очите й са не особено типични на брюнетка - притежават приятен син цвят и са очертани от молив винаги. Понякога дори повече, отколкото е нужно. В гардеробът й не може да се открие нищо официално, или по-дълго от тредесет сантиметра.

Характер: Има няколко думи, които я описват точно. Кучка и непукист. Не се интересува от нищо, като едновременно с това се държи не така, както би трябвало. Макар че има и моменти, в които може да бъде направо мила. Малко са нещата, които биха могли да я разстроят, или пък развеселят. В частта за развеселяването, челното място е превзето от наркотиците. Трева, екстази и всякакви хапчета и гъби. Не потбира, но също така никога не е прекалявала толкова, че да се озове в болница например. Обича да се забавлява, като в това число влизат всички неща, които човек би могъл да си представи под думата "забавление" накуп.

История: Родена е в Англия. Израстнала със семейството си, макар и да не било особено сплотено и добро. Била нормално училище, поне предвид факта с какви компании се събирала. Вярва единствено на брат си и може би само заради него през всички години не е избягала от вкъщи. Родителите й имали проблемен брак, карали се често, изневерявали си. Докато просто не решили, че повече не трябва да са заедно. Разделили се, разделили и Ефи от брат й. Останала при майка си, а брат й - при баща й. Елизабет и майка й заминали за Америка, въпреки нежеланието на Ефи и заплахите, отправени към майка й, че ще избяга. Това й направила, още на първата седмица избягала от вкъщи. Не се прибрала близо три седмици, а когато го напарвила майка й я нямало. Била осавила само една бележка, в случай че Ефи реши да се върне. Тя била тръгнала да я търси.

Допълнително:
~Пуши
~Пие
~Всъщност.. употребява всякакви забранени от закона субстанции

Снимка: Kaya Scodelario
[You must be registered and logged in to see this image.]

Принципно има момиче с този лик, но тъй като не е влизало от известно време, си одобрена. ^^

_________________

[You must be registered and logged in to see this image.]
Put on your pretty lies, you're in the city of wonder
Ain?t gon? play nice, watch out you might just go under
Better think twice, your train of thought will be altered
So if you must falter be wise.
[You must be registered and logged in to see this image.]

Име: Шошана Самърс
Години: 17
Квартал: Downtown Hollywood
Професия: ученичка

Външен вид:
Шошана има тъмни очи и дълга коса, боядисана в интересна смесица между розово и червено, която се спуска на меки, начупени къдрици около лицето й. Обича да се изправя. Носът й е прав, устните красиви и сочни. Има добре оформено тяло, хубави гърди и дупе. Усмивката й е нежна и невинна, а когато се засмее може да привлече вниманието на всеки

Характер:
Изключително пряма, винаги казва това, което и е на ума, без значение добро или лошо. Винаги е душата на компанията, рядко се цупи. Предана е само на най-близките си приятели и роднини. Истинската ценност за нея е любовта. Лесно се влюбва. Винаги е в търсене на единствения, но още не го е открила. Понякога Шошана може да се държи като малко дете, но почти винаги това е просто игра.

История:
Тя е американка от еврейски произход. Семейството й е емигрирало в Америка по време на втората световна, преди това са живели в Европа. Отраснала е в малък град, познавала е всички и това й е помогнало да изгради характера си. Баща й почива в автомобилна катастрофа година по-рано. Затова се мести. Няма братя и сестри.

Допълнително: няма
Снимка: Ariana Grande
[You must be registered and logged in to see this image.]

Одобрена си, добре дошла. Smile 2

_________________

[You must be registered and logged in to see this image.]
Put on your pretty lies, you're in the city of wonder
Ain?t gon? play nice, watch out you might just go under
Better think twice, your train of thought will be altered
So if you must falter be wise.
[You must be registered and logged in to see this image.]

New place. New star. New life. Брой мнения: 12

[You must be registered and logged in to see this image.]
Karlie Kloss

Име на героя: Фей Джейк Съмърс [наричат ме по много различни начини: Еф Джей, само Джей, Съмърс, Джей-Джей... ]

Години: мижавите 19 годинки. Родена съм на 18 май!

Раса: Европейка

Характер: Попринцип не обичам да съм център на внимание, но ми харесва, когато съм. Харесва ми да помагам на приятелите си, но внимавам на кои приятели, защото понякога не са приятели , а предатели. Наивността е лоша моя черта. Страдала съм доста от нея, но вече почти нямам нищо общо с 14 годишното момиченце, което вярваше на всички и на всичко. Не съм се влюбила все още и се надявам чувството да дойде скоро. Определям хората още, когато ги видя, но понякога греша в преценките си. Не съм лоша, но мога да бъда и такава. Зависи за какво се боря и кой ме е помолил, ако е за някаква моя цел - бих направила всичко, но не стигам до крайни предели, когато трябва да предам приятелите си например - НИКОГА! Винаги върша нещата си сама, дори и мръсната работа. Не оставям днешната работа за утре. Когато някой не ми допада - просто му го казвам. А когато някой ме е наранил - правя всичко възможно, за да изпита същата болка като мен...Тоест - отмъстителна съм! ... Е, това съм аз горе долу!

Външен вид: Висока съм близо 1м и 70 см. Имам дълга тъмно кестенява коса и светло сини очи. Косата ми е от баща ми, а очите - от мама. Като цяло - не приличам на нито един от двамата. Често ходя на фитнес, когато имам време, затова изглеждам доста добре. Обличам се спортно - елегантно, затова винаги изглеждам добре. Обичам да си къдря косата, но мама ми казва, че не ми отива така. Правата ми коса била много хубава и нямало смила да я горя с маша. Въпреки това - не я слушам. Аз си се харесвам с къдрава коса. Слаба съм, но не прекалено, тежа 62 килограма. Когато се усмихна - сияя не само заради белите си зъби, а и трапчинките от двете ми страни. Те ме правеха още по сладка.

История: Не е нищо особено. Живяхме във Вашингтон Там татко беше охрана на някакъв... близък човек на президента. В същото време беше и агент на ФБР. Не знам как се справяше и с двете, но .. успяваше. Получаваше доста пари затова. Затова имахме няколко къщи, а сега вече имам и къща тук. Понеже баба живееше тук и често идвахме при нея, мама реши за 20 ми рожден ден да ми подари къща близо до нейната. Въпреки, че той още не е минал.. аз си знам подаръка, защото той вече ми го даде. Сега вече живея тук. Но и мама е с мен. А татко остана във Вашингтон заради работата. Мама може да е навсякъде, защото работата и е на компютър, а когато я търсят за съвети, тя или им се обажда по телефона или праща снимките на моделите по имейл или на факса. Списанието се казва MODE, а фирмата е кръстена на семейството: SummerS. | Сега вече нещо, което не е свързано със семейството ми. Баща ми почина при катастрофа. Отиваха към баба тук, в Ибиза, когато някакъв тир се ударил в тях ... ии .. отнесъл колата. Татко е посрещнал удъра, бил е от страната на удъра и е загинал на място. Мама имаше мозъчно сътресение, но се оправи. Сега вече дори може да увулнява всеки, които не си върши работата както трябва, без да и мигне окото. Не можех да преживея няколко години смъртта на татко, не исках да го забравям. Но с годините, започнах бавно малко по малко да се унасям в живота си и естествено че помня баща си, но ...вече свикнах с мисълта, че нямам такъв.
Имах един много добър приятел във Вашингтон. Казваше се Тайлър. Бяхме неразделни и се познавахме от деца. Заедно с бащите ни ходехме на риба, докато не осъзнах че съм влюбена в него. Бяхме нещо като сродни души, защото имахме много общи интереси и винаги се защитавахме един друг. Би трябвало да му кажа, че го харесвам, дори че съм влюбена в него, но... нещо ме спираше. Имах чувството, че ще разваля приятелството ни. Познавахме се, защото семействата ни бяха приятелски. Дори бабите и дядовците ни се познаваха, а и живееха в един и същи град.Така и не успях да му кажа, че... всъщност имам някакви чвства към него. Но ... надявам се да се видим някога.|
Аз също съмпреживяла катастрофа, имам белег на лявото рамо от забито стъкло от колата. Но ми направиха операция веднага след злополуката . Татко беше все още жив и тогава беше невредим, защото беше с колан, а мама - си счупи ръката, защото се гримирваше, отивахме на вечеря със семейството на Тайлър - Джефърсън. Майка ми се казва Катрин, а баща ми - Джейк. Е... това е... [Мога да пиша и още много, но... ме мързи, времето е еднотакова.... Ай ся няма да се оправдявам. xdd ]

Допълнителна информация:
- Не пуша! Мразя цигарите и тревата, но съм опитвала и от двете!
- Обичам да си пийвам, най - много - бърбан и бира, за предпочитане Heineken.
- Когато си поръчам или си направя пица обичам да я ям на прозореца, дори и да е студено.
- Падам си малко лошо момиче, и повечето момчета харесват това в мен, но аз не търся лошо момче!

Избор на работа: Все още уча. Но много много не ходя на лекции. Уча в: Constance Billard School for Girls. Ааа.. и помагам на мама в списанието.

Статус: Нитo прекалено богата, нито прекалено бедна... Майка и държи списани MODE и е главен редактор, а баща ми е работил във FBI като таен агент. Така, че имат пари за всичко.

» Създaване на студент/ка
» Създаване на Ваш герой
» Създаване на Демони
» Създаване на mIRC вирус.doc
» Насоки за създаване на герои

Създаване на гимназист/студент

Създаване на гимназист/студент

Similar topics

Similar topics