Starbucks

New place. New star. New life. Брой мнения: 74

Много въпроси ми станаха на веднъж, но определено ми хареса как моето ново Вдъхновение ги формулираше по различен начин и точно това ми допадаше най-много у нея. Не, че можех да я сравня с много журналисти, но пък аз самия бях завършил журналистика, така че ми е ясно че повечето имат строго определен план, по който се движат, докато тя просто хвърляше въпросите на посоки и това правеше целия процес на интервюиране доста по-интересен. Аз самият нямаше да се сетя да проведа подобно интервю имайки предвид факта, че в университета ни учеха на много строго спазване на всякакви норми.
- Хах, не знам точно как да отговоря на първия ти въпрос. - поклатих глава. - Аз имам една тенденция в прозиведенията си, от която следва че всеки мой герой умира по един или друг начин и наистина като се замисля нямам герой, който да е останал жив по простата причина, че съм избрал да избягвам "хепи енда" тъй като е твърде предсказуем. В един момент осъзнавам, че съм вкарал героите си в такива истории, че просто няма начин да остане жив накрая и би било много глупаво от моя страна, ако извъртя така нещата, че да остане даден герой жив, когато е на прага на смъртта. Много автори избират героите им да останат живи, но аз лично предпочитам да ги убия, като смятам, че и те са съгласни с мен, тъй като ситуациите им са такива, че няма отърваване на кожата. - кимнах леко и се усмихнах, а след това си поех дъх и отпих от чая си, който бе на свършване, а устата ми бе страшно пресъхнала от толкова говорене, гърлото не оставаше по-назад и май съвсем скоро щеше да се наложи да поръча ново питие, този път може би щях да заложа на черния чай със сметана, макар да знаех, че няма начин да заспя след това цяла нощ.
- И да, определено ми липсват, но по един хубав начин с носталгия. Краят на една книга означава край на една ера за един писател, или поне за мен, за това ми е доста трудно когато завърша една история. Започвам да си мисля какво друго съм можел да напиша, как можех да извъртя нещата, за да я продължа още малко, какви промени можех да нанеса тук и там. Обаче до сега не съм си позволявал да пипна някоя история след като веднъж съм я завършил, просто ще й се загуби чара, ако дам на носталгията ми по историята и героя в нея да действа вместо мен.

New place. New star. New life. Брой мнения: 156

За разлика от мен Скот говореше по-бавно и аз, наистина, успявах да запиша лесно и бързо, без да пропусна нищо. И за разлика от повечето, които интервюирах ми оставяше време, за да отгърна нова страница или пък да спра за миг, тъй като ръката ми потрепваше леко. Бе "изнервена" че я подлагах на такова натоварване, но нищо и нямаше, тъй като останалата част от мен не можеше да се спогоди с техническите средства. Навдигнах, за да отпия от кафето си, но се оказа, че е свършило. Факт, който ме накара да се смръщя, но щеше да почака, тъй като в главата ми се заформяше нов въпрос.
- Добре, убиваш ги и те си "тръгват". На тяхно място, предполагам, идват нови, а ти имаш повече от една история, така че имаш стотици герои?- предположих опитвайки се да сметна горе-долу колко герои се очакваше да има в една творба или колко истории имаше Скот и... Реших, че сметките не са по моята част, затова и ги оставих настрана изказвайки гласно същинската част на въпроса.- Не е ли прекалено трудно толкова много герои да "живеят" у теб? Не ти ли идва в повече- истории, характери, съдби, емоции?- подхвърлях предположенията си, докато въртях химикала изнервено в ръцете си. Все си мислех, че ще пропусна някоя от мислите си и въпросът щеше да загуби очарованието, което притежаваше в съзнанието ми. Понякога се чудех какво би било, ако оправдавах слават за блондиките. Сега, обаче ми отне точно едно премигване, за да констатирам- "скучно и напълно безсмислено". Боже, благодаря ти, че мога да мисля!
- Прекалявам ли?- осъзнах изведнъж, тъй като муза за питане аз имах, но не бях напълно убедена, че на Скот все още му е интересно да разсъждава, върху безспирните ми въпроси.

New place. New star. New life. Брой мнения: 74

Засмях се на последния й въпрос, определено не прекаляваше имайки предвид факта, че въпросите й ми харесваха и с удоволствие отговарях на всеки от тях. Притеснявах се само да не би да говоря твърде бързо и тя да не може да смогне да запасва или пък дали не бълвах ред глупости, които после да се чуди как да преработи, за да ги включи в статията си. Надявах се в крайна сметка да съм дал достатъчно добри отговори за да може да излезе едно хубаво интервю, най-вероятно щях да откъсна страницата с него и да я сложа на стената в апартамента си радвайки й се като малко дете всеки път щом мина покрай нея. За пръв път ми взимаха интервю по простата причина, че почти винаги предпочитах да откажа отколкото да се излагам или да отговарям на сковани въпроси по още по-скован начин. Може би за това бях приел именно Нора да ми вземе интервю и то при тези изненадващи обстоятелства, още от първия миг нещо в нея ми подсказа, че не е чак толкова обикновена журналистка, и че си струва да приема предложението й да ме интервюира и то точно в този миг. Е, определено не съжалявах, че съм приел.
- Не прекаляваш, спокойно. - казах й и й намигнах. - Всъщност не е трудно, малко писатели могат да се справят с емоцията на всичките си герои, но моите за сега не са чак толкова много за да ми дойдат в повече. Успявам да разгранича всеки един, да му направя негови собствени характеристики и така правя всеки герой уникален сам по себе си. Признавам, че до голяма степен във всеки персонаж влагам по някое качество от мен, било то положително или отрицателно, просто ми харесва идеята че ще вложа нещо реално. И все пак както ти казах много от героите ми са по образ и подобие на реална личност, така че ми е по-лесно да живея с всички тях. - замълчах и рязко си поех въздух, имах навика да говоря на един дъх и после ставаше много лошо като получих недостиг на кислород. Пък и най-вероятно Нора нямаше да откаже малко да й помълча, за да може спокойно да запише това, което съм казал, ако изобщо имаше някаква стойност за интервюто. Силно се надявах каквото кажех наистина да е достатъчно за читателите, гледах да не се впускам в твърде много описания и обяснения, защото определено не исках да се получи нещо скучно и тъпо.
- Знаеш ли, не мога да повярвам, че от толкова време вече говорим, а още не съм те питал към кое списание работиш. - поклатих глава. - Това трябваше да е първия ми въпрос, преди да се хвърля с главата напред за интервюто. - засмях се.

New place. New star. New life. Брой мнения: 156

- Сигурен си?- недоверчиво го погледнах, докато се опитвах да го играя детектор на лъжата и да определя дали ми казва истината или не. Сканирах го с очи и сякаш всеки момент очаквах нещо да записука, за да ми извести, че писателят пред мен се опитва да щади чувствата ми и да не прекъсне ентусиазма ми, лъжейки. Нищо от това не се случи, така че аз трябваше да приема думите му за чиста монета. Нещо, което пък се получи прекалено лесно, тъй като само след миг, Скот започна да отговаря на въпросите ми. Факт, който ми се понрави и по тази причина се заех отново със записките си.
- Живеете в хармония, значи?- развеселено подметнах, докато дописвах отговора му. Определено в мой плюс бе фактът, че наистина умеех да помня. Иначе бих била принудена след всяко негово изречение да го карам да повтаря. А последното беше невъобразимо дразнещо, бях го изпитала на свой гръб и не смятах да го причинявам на никого другиго. Не бях чак такъв садист, така че хората можеха да си отдъхнат спокойно.
- Питах те как живееш с героите си, а как живеят те едни с други? Случва ли се да се засекат в някой от "коридорите" в съзнанието ти?- след получения отговор, веднага се сетих за нов въпрос, който подхождаше прекалено много на предния, за да го оставя неодизказан. След като Скот го чу, реших, че му трябва време да си помисли какво точно можеше да ми каже, затова се заех да ровя из чантата си.
Но както всяка дамска чанта и моята не оставаше назад по неразбория, ала за мой късмет и голяма доза учудване открих желания предмет прекалено бързо- а именно тъмна китайска клечка. Да, точно от онези, които служеха за ядене, но лично аз използвах като аксесоар за коса. Хванах непокорните руси кичури, усуках ги леко, а след това забучих клечката сред тях, тъй като бе започнало да ми става леко горещо.
- Кой казва, че трябваше?- с типичната си веселост попитах, докато клатех глава.- Работя към Vogue.- отвърнах кратко на зададения въпрос, тъй като промяната на положението на прожектора бе рязка и странна. Все пак досега говорехме за него, а изведнъж аз трябваше да отговарям на въпроси. Вярно, обичах да говря за себе си, но все пак.

New place. New star. New life. Брой мнения: 74

До скоро никакви интервюта и сега изведнъж бях интервюиран за Воуг, което беше едно от най-големите женски списания, поне моята скромна особа мислеше така. Не бях никак на ти с пресата, тъй като доста се дразнех на голяма част от информацията в нея, просто избягвах да чета вестници и спипания, а ако толкова приритам за външна информация използвай уай-фая на телефона си за да открия каквото ми трябва в интернет, което се случваше много рядко, защото не бях много на Ти с технологиите. Не, че не бях на Ти с тях, но не ги обичах особено, въпреки че пишех творбите си директно на лаптопа за да си спестя време да ги пиша първо на листове и чак тогава на компютъра. Въпреки това още имаше моменти, в които предпочитах старата опърпана тетрадката, където още пазех някои от най-старите си творби, които не бяха видели бял свят.
- Воуг значи, хм...от колко време работиш в списанието? - попитах я любопитно като се подпрях с лакти на масата. Няколко секунди по-късно осъзнах, че сега не беше момента за този върпос, може би трябваше да си го запазя за време през, което нямаше да ме интервюира и да говоря само за себе си. И в интерес на истината и по повод тези мисли, определено щеше да ми е приятно отново да се видя с Нора, имайки предвид факта, че именно тя е първата, с която се запознавам в Холивуд, и която да е...нормална личност.
- Да, не е нужно да ми казваш. - засмях се и поех въздух. - Както ти казах, умело успявам да разгранича героите си и по този начин не се получава сблъсък между тях в главата ми и определено не стават обърквания. Въпреки, че при няколко случайни сблъсъка се родиха нови характери и герои смесица между два и дори три стари. - свих леко рамене.

New place. New star. New life. Брой мнения: 156

- Ако броим и стажа, значи става почти година...- говорех някак замислено, докато свивах и отпусках пръсти опитвайки се да преброя колко месеца точно бях служител във Vogue, но прекъсването ми, за да работя в онзи вестник в Ню Йорк объркваше сметките ми. А и след поредното кафе, не вярвах, че математиката ми върви. Всъщност тя никога не ми е вървяла, но поне трябваше да мога да го сметна, нали? Хайде, Елеонора, това са просто някакви си цифри! Скарах си се наум, тъй като в момента сто на сто звучах като абсолютната блондинка. Поклатих глава и миг по-късно вече заявявах напълно сигурна.- Десет месеца, две седмици и четири дни. За часове и секунди не мога да кажа.- пошегувах се със себе си, понеже надали някой друг можеше с такав точност да заяви откога е служител там, където работи. До преди малко и аз не можех, но това не ми пречеше в момента да се гордея със себе си. Напълно заслужено или поне аз така реших. А това ми стигаше, щом аз се гордеех със себе си, то, рано или късно, и другите щяха да го направят!
- Честно казано твое право е да знаеш, нищо, че аз не започнах с това.- опровергах го весело, всъщност опровергах и казаното от мен преди малко, но се случват и такива неща. В един момент да кажеш нещо, а в следващия да осъзнаеш, че е напълно грешно. Поне се "хващах" на време и поправях грешката си още в зародиш, тъй като после всичко ставаше една огромна каша, в която затъваш.
Прехапах устна, защото започвах да се улисвам в мисли и нищо чудно да пропусна да си вадя записки. А това щеше да е наистина огромен пропуск за моята скромна персона, но като е толкова разсеяна, предполагам, че й се пада нещо подобно. Туко-виж се научила на немски ред и дисциплина.
- Обикновено "кръстоските" са най-интересни.- констатирах съгласявайки се с него, забучила поглед в листа, тъй като все още си водех записки. След това навдигнах поглед и по неговия отсъдих, че последното го бях казала гласно. Засмях се развеселено и прибрах някои от кичурите зад ухото си мислейки върху нещо.
- Да продължавам ли с "терора" или желаеш почивка?- смених темата, тъй като моята ръка се нуждаеше от минута или две, колкото да си "вземе дъх" и бе готова за нови подвизи.

New place. New star. New life. Брой мнения: 74

Никак не беше терор, може би за това бях усетил и невидимите кавички в гласа й, макар да е малко трудно да усетиш нещо подобно, но като писател с въображение спокойно можех да видя как ги поставя в главата си. Да, определено мислите ми все повече започваха да блуждаят в някакви странни посоки, но нямаше лошо, в крайна сметка всеки писател се разсейваше страшно бързо, поне по мое скромно мнение. Може би пък и бях единичен случай, при всички положения често ми се случваше докато пиша нещо мислите ми да за блуждаят в напълно друга посока и да ме отведат в свят далече от този, в който пишех поредно произведение. Същото ми се случваше и докато четях нещо, така се замислях за съвсем друго, че ми се налагаше често да се връщам назад и да препрочитам предишните страници или редове, за да мога да вляза в крачка за това, което става по-нататък. Да, може би пък бях единствения толкова разсеян писател, който често забравяше гениалните си идеи или му се налагаше да поглежда нагоре в написаното, за да си припомни как се казва даден негов герой. Е, това наистина беше когато съм страшно, ама страшно разсеян и не знам къде ми е главата.
- Както решиш, ако искаш ще спрем за малко да починеш ти, аз лично мога да говоря с часове за себе си. - засмях се. - Искаш ли още кафе? - попитах я, а тя кимна леко.
Изправих се и се приближих към барплота, тъй като беше на самообслужване и поръчах на Нора същото като одеве, за щастие момичето зад щанда бе наясно какво беше поръчала журналистката и можеше да й приготви същото, аз от своя страна смених малко с черен чай със сметана. Знаех, че после няма да мога да спя, но просто не издържах на жаждата си за именно тази напитка и щях да си угодя с нея.
Върнах се на масата и сложих чашата пред Нора усмихвайки се, а след това седнах отново срещу нея и отпих от чая.
- Винаги ли знаеше, че искаш да си журналистка? - попитах я любопитно. - Аз лично преди исках да бъда каубой, за това те питам. - засмях се развеселено и се подпрях с лакти на масата.

New place. New star. New life. Брой мнения: 156

Щом чашата с кафе бе поставена пред мен на лицето ми се появи неподправена усмивка. Препдолагам приличах на дете в сладкарски магазин, но това е да си кафезависим не е лесно. Завъртях очи, тъй като иронията ми прозвуча не на място. Не ми отиваше да се правя на жертва, така че съвсем спокойно можех да си спестя последното. Поклатих глава, за да разкарам самокритиката и да се насладя на кафето, което отново беше в промишлени количества, ни иначе не ми беше вкусно.
- Хм...- засмислих се за миг над въпроса, колкото да отпия веджнъж и се заех да изброявам мечтаните от мен професии и призвания.- Исках да бъда пони, после фея, динозавър, космонавт, балерина, принцеса, птица. Мисля, че исках да стана и наемен убиец, но брат ми прекъсна всичките ми опити да бъда, каквото и да било от изброените, още в зародиш. Явно е знаел преди мен каква желая да бъда.- кимнах някак вяло, преди да се разсмея на всичките си опити, които рано или късно Хенри проваляше. Не ми даваше да се занимавам с "опасни" неща като катерене по дърветата, тъй като съм щяла да си счупя нещо. А аз просто исках да полетя, да бъда птица, дори да се съзтезавам със самолетите, но за жалост така и не успях да литна. Освен веднъж, паднах от последния рафт на библиотеката, но бях решила, че от мен ще излезе страхотен Зоро. Кой да знае, че тя не беше закрепена стабилно за стената. Определено не и аз, но поне си осигурих краткотраен полет, макар че кацането не струваше, а и болеше прекалено. Важното е, че го преживях само със счупена ръка и забрана повече да не доближавам високи неща. И сега, напук на всички у дома, живеех на последния етаж, най-високият възможен в сградата ми.
- Искал си да бъдеш само каубой?- усетих се как повдигам учудено вежда, тъй като чак сега се замислих за неговото желание.- Боже, а аз вярвах толкова убедено в себе си, че ще се справя с всичко от това.. Била съм наивно дете.- поклатих глава смеейки се, защото надали щеше да ме бива като наемен убиец или пък пони. Нещо не си се представях и като балерина, така че май трябваше да благодаря на Хенри за възспирането.

New place. New star. New life. Брой мнения: 74

Странно беше да знам, че е имала толкова мечти и цели, а на мен като дете някак ми беше забранено да мечтая за типично детските неща, защото знаех че са невъзможни. Доста бързо се бях отървал от наивната си детска страна и погледнах реално на света, може би г-дин Стивънс искаше да ме направи адвокат, защото смяташе, че по този начин ще уреди бъдещето ми, когато няма да е покрай мен за да ме наставлява. Ясно му беше, че няма да се откажа от страстта си към литературата и макар да завърших право бързо се насочих към съвсем друга кариера, която повече ми подхождаше. Определено не се виждах в костюм застанал пред заседатели дърпайки една дълга и проницателна реч с думи, които сам не разбирам, но вътрешно се надявам те да разбират и естествено се моля да помилват клиента ми и да не го вкарат в затвора. Да учих криминално право и ако сега трябваше да работя като адвокат най-вероятно щях да защитавам някакви психо убийци или най-малкото неправилно обвинени в убийство хора.
- Хей виж, ако беше станала наемен убиец пътищата ни можеха да се преплетат в съда. - засмях се. - Завърших криминално право преди да запиша една година журналистика като второ висше. - кимнах леко след като обясних за какво точно говорех, защото не можех да очаквам от нея да е прочела мислите ми и да е наясно, че овен писател мога да бъда и още две неща, но нямам особено желание за тях.
Е, журналистиката ме е влечала винаги, но пък предпочитах творческото писане където имам пълна свобода да развивам въображението си както аз пожелая без да се съобразявам с едно нещо и с друго. В крайна сметка когато сам си си шеф беше най-добре, а в случая аз сам си определях всичко.
- И да, като малък исках да стана каубой, като в това ме влечеше факта, че каубоите са свободни да правят каквото пожелаят, освен това имаха готини ботуши, дрехи пък и яздеха коне.

New place. New star. New life. Брой мнения: 156

-Иска ти се! Щях да бъда прекалено добра в работата си и никога нямаше да можеш да ме уличиш, в каквото и да било!- толкова убедено му заявих теорията си, че дори аз бих си повярвала, ако не знаех, че кръвта ме ужасяваше. По тази причина не обичах да пипам сурово месо, камо ли пък да тръгна да гърмя по хората, защото еди-кой-си-ми казал така. Щом той имаше желанието да ходи и да стреля сам. Аз не бих го направила. Не вярвах, че някой заслужава да бъде убит, защото все още вярвах в доброто у хора. Пазех си онази детска невинност, с която гледах на живота по съвсем различен начин и мислех, че всичко е цветя и рози. Ала тя беше толкова на дълбоко "погребана", че никой нямаше шанса да я види, освен, ако не е заслужил да му я разкрия.
- Лъжа, никога не бих била добър наемен убиец. Обичам живота прекалено, за да го отнема от някого другиго.- признах си замислила се за миг. Все пак честността преди всичко, нали? Или поне за мен тя бе преди всичко. Казвах, каквото мисля без заобикалки и право в очите, тъй като за мен това беше най-справедливо. А и не желаех да се впрягам заради чужди проблеми, моите са ми напълно достатъчни.
- Баща ми се е отказал от журналистиката и е записал право вместо това. Неговия избор така и не го разбрах, но одобрявам твоя!- кимнах отчетливо и се усмихнах развеселена. Наистина, не виждах магията в правото, така че напълно разбирах Скот защо е решил да го изостави. Законите не заслужаваха креативни хора като нас! Брей, Елеонора, най-накрая прояви тази твоя си "скромност"?! Подкачих се сама, а малко след това завъртях очи. Определено, ме биваше да ядосвам сама себе си.
- Заради конете бих се навила и аз.- отвърнах смеейки се, тъй като в съзнанието си вече се представял яхнала кон, а това щеше да е наистина забавно.

New place. New star. New life. Брой мнения: 74

- Ама аз нямаше да бъда срещу теб, аз щях да те защитавам, ако случайно те хванат в крачка. - обясних й и се засмях леко, а след това отпих от чая и този път наистина успях да си изгоря езика. Факт беше, че пиех само студено и сега изведнъж на топло не вървеше, тъй като мозъка ми трудно превключваше към мисълта, че съм си поръчал нещо различно от студен чай.
Тръснах глава, едва ли точно сега беше момента да развивам теории над това колко често пия студено и колко често топло, следователно страдам от изгорен език и този факт, често ме води до побъркване и какво ли още не. Темата, която водехме с Нора бе далеч по-интересна от това, което блуждаеше в главата ми - хиляди мили блъскащи се една в друга като свободни електрони или като блъскащи се колички от увеселителен парк.
- Стига де, и за ботушите си струва да станеш каубой! - възразих съвсем сериозно, малко приличащ на дете, чието мнение не се е зачело и секунда по-късно смеха ми огласи заведението. Онзи басовия и леко по-висок, който караше всичко да се обърнат и да видят от къде идва - мразех го, но бях свикнал с факта, че нито смеха ми, нито дори усмивката ми бяха особено за пред хора. - Аз записах право, защото г-дин Стивънс смяташе, че ако уча именно това ще съм уреден за напред в живота, когато него го няма да ме напътства. Знаеше обаче, че литературата ме влече твърде много за да се задържа дълго време в адвокатския бизнес, но все пак си седях на задника докато си взема висшето и след това записах нещо, което повече ми допадаше.

New place. New star. New life. Брой мнения: 156

- Добро измъкване...- похвалих го през смях, тъй като контратира подобието ми на забележка успешно. Клатех глава все още смеейки се и опитвайки се да си се представя в съда. Еми, не ми отиваше! Затова се надявах никога да не бъда достатъчно "достойна", за да се явя пред съдия, нищо, че си имах осигурена защита в лицето на Скот. Нямаше да се спогодя със съдбата да бъда в клетка. Обичах прекалено свободата си, за да я подаря на някого другиго. Тя си беше моя и само моя.
- Мога да обуя същите ботуши и без да се налага да израждам крави!- уведомих го сериозно и мислейки си, че по тази начин ще разбия теорията му за каубои на пух и прах. Но пък бях права или поне бях права за себе си, тъй като не се нуждаех от пустош и коне, за да си сложа ботуши високи до коленете. Стигаше ми и температура около нулата, можеше и сняг, но не беше за предпочитане, тъй като така и не успях да се науча на фигуризъм.
- Поне си бил послушен. Моя милост твърдо отказваше да се вслуша, в когото и да било от родителските тела. Щом разбрах какво желая, си го преследвах докрай, без тяхната намеса.- вдигнах рамене опитвайки се да обясня защо бях решила така. Може би трябваше да запиша това, което родителите ми желаеха... Не, звучеше абсурдно. Явно наистина ми липсваше послушание, тъй като нашите все още нямат право да взимат решения за мен и моя живот. Могат да присъстват само и единствено като публика.
- Ако беше станал адвокат, можеше да пишеш романи по случаите си...- предложих му замислено, докато навдигах чашата си с кафе. Отпих голяма глътка, докато наблюдавах реакцията му по повод думите ми.

» Starbucks преди около седмица
» Starbucks

Starbucks

Starbucks

Similar topics

Similar topics