Los Angeles
Добре дошли в Холивуд - мястото, където всичко е възможно. Присъединете се към нас и се забавлявайте.

Starbucks

Страница 4 от 6 Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6  Next

Предишната тема Следващата тема Go down

Starbucks

Писане by Eleonor Chloé Bennett on Нед Ное 14, 2010 1:27 pm

First topic message reminder :


Старбъкс е едно страшно любимо място на всички тийнейджъри, а и не само. И на звездите. Доста често, тук можете да се натъкнете на любимия си актьор. Кафенето има маси и отвън, тъй че, когато е топло, клиентите могат да сядат на чист въздух.

_________________

EARLY IN THE MORNING'S WHEN I THINK ABOUT Y O U
avatar
Eleonor Chloé Bennett
Do you believe in love at first sight, or should I walk by again?
Do you believe in love at first sight, or should I walk by again?

Име : Елеонор Мадисън Бенет
Брой мнения : 3214

Върнете се в началото Go down


Re: Starbucks

Писане by Роуз Стоун on Сря Юли 27, 2011 1:23 pm

Тъкмо вдигнах отново глава, за да отпия от кафето и вниманието ми бе привлечено от русокосо момиче, което влезе в Старбъкс и си поръча бяло фрапе. Наблюдавах я докато го взимаше и си плащаше и доста се изненадах, когато дойде при мен.
- Извинявай може ли да седна при теб?- попита тя и усмихнато продължи- Винаги много съм мразела да стоя сама.
- Разбира се, сядай. Познато ми е чувството.- казах й отвърнах от усмивката. Непознатата се настани срещу мен. Подадох ръка, казвайки:
- Розалинд Стоун. Предпочитам Роуз, Лин или Линд.- при последното се засмях, тъй като повечето хора свързваха Линд с известната марка шоколади, с това име.- А ти си?
Допих последните глътки от еспресото и изчаках да си каже името, за да мога да й се извиня и да отида за още едно.

_________________


We're all hiding.

avatar
Роуз Стоун

Брой мнения : 181

Върнете се в началото Go down

Re: Starbucks

Писане by Стейси Хатауей on Сря Юли 27, 2011 1:29 pm

След като каза, че няма нищо против да седна при нея тя ми се представи, на което аз отвърнах:
- Стейси Хатауей. Или просто Стейси. - казах аз и отново се усмихнах.
Изглеждаше приятно момиче. Все още не знаех нищо за нея освен името й , но имах чувството че е много печена. За да продължа разговора към някаква посока я попитах:
- Ъм.. На колко години си ?

_________________
I wan't cry for you, my mascara is too expensive!!!

avatar
Стейси Хатауей
Famous
Famous

Име : Стейси Хатауей
Брой мнения : 3120

Върнете се в началото Go down

Re: Starbucks

Писане by Роуз Стоун on Сря Юли 27, 2011 2:05 pm

- Двадесет и три. Ще те попитам същото, но ще ме извиниш ли за секунда, трябва да си подменя кафето.- усмихнах се леко разтърсих чашата за доказателство, в следствие, на което леко поопръсках масата. Връчих на момчето от бара празната чаша и го помолих за още едно айс еспресо без сметана. То ми се усмихна и се зае да го прави. Аз измъкнах от джоба на черните си къси панталонки още няколко долара, необходими за кафето, оставяйки в сгънатите долари бакшиш. Взех си чашата от момчето и тръгнах към Стейси, пътьом взимайки сламка, този път в крещящо- синьо. Седнах срещу нея и леко се засмях докато я питах:
- Така, а сега да се върнем на недозададения ми въпрос. Ти на колко си?

_________________


We're all hiding.

avatar
Роуз Стоун

Брой мнения : 181

Върнете се в началото Go down

Re: Starbucks

Писане by Стейси Хатауей on Сря Юли 27, 2011 2:09 pm

- На 20, но тези които ме познават казват, че нямам акъл, който да отговаря на годините ми. - казах й аз и се засмях на простотията, която бях изръсила туко що.- Ти с какво се занимаваш?- попитах аз.
Май ставах прекалено любопитна, само дано не си помисли, че й се бъркам в нещата. Но какво да направя, когато се запознаех с нов човек винаги задавах страшно мног въпроси.
- Извинявай, ако ти досаждам аз просто съм си такава.

_________________
I wan't cry for you, my mascara is too expensive!!!

avatar
Стейси Хатауей
Famous
Famous

Име : Стейси Хатауей
Брой мнения : 3120

Върнете се в началото Go down

Re: Starbucks

Писане by Роуз Стоун on Сря Юли 27, 2011 3:10 pm

Възмутено я изгледах и отвърнах на секундата:
- Разбира се, че не ми досаждаш! А и иначе, като не се познаваме, за какво щяхме да си говорим?- продължих без да й давам възможност да отвърне, което напомняше, че въпросите ми са риторични- Аз работя като модел, но не съм много известна. Даже бих казала никак. Ами ти?
Сведох поглед и отпих великанска глътка от кафето, което ме накара да се разкашлям след като преглътнах заради студенината, за която бях забравила. Замислих се, че доста лесно мога да се разболея оставяйки климатика да духа студено в гърба, врата и главата ми и в същия момент да пия на големи глътки студеното еспресо. Стреснах се, когато усетих, че Стейси казва нещо, а аз въобще не я чух заради "усилената си мисловна дейност".
- Извинявай какво? Съжалявам бях се замислила.- казах с извинително изражение.

_________________


We're all hiding.

avatar
Роуз Стоун

Брой мнения : 181

Върнете се в началото Go down

Re: Starbucks

Писане by Стейси Хатауей on Сря Юли 27, 2011 3:17 pm

Добре определено си отдъхнах като каза,че не и досждам. Отпих от фрапето, докато тя ми казваше, че работи като модел, но не била много известна:
- Нама значение , че все още не си толкова известна. Все пак никой не е започнал направо от върха.
Тя обаче се беше замислила до толкова, че не ме чу какво казах, затова ми се наложи да повторя и след това добавих:
- Аз принципно съм преводач, но сега в момента имах една идея за сценарий на филм и вече го пратих, затова не се знае за по нататък.- казах й аз и отново се усмихнах.

_________________
I wan't cry for you, my mascara is too expensive!!!

avatar
Стейси Хатауей
Famous
Famous

Име : Стейси Хатауей
Брой мнения : 3120

Върнете се в началото Go down

Re: Starbucks

Писане by Роуз Стоун on Сря Юли 27, 2011 4:29 pm

Изключително интересна работа. И доста по- смислена от модел. Всъщност аз си бях и фотограф, но пазех снимките единствено за себе си- бях любител- никога не се бях замисляла да се занимавам професионално с това.
- Звучи ми доста интересно. И много по- смислено от моята работа или по- точно онова, което се опитвам да работя.- казах, напълно изразявайки мислите си.- Аз пък обичам да се правя на фотограф в свободното си време.- продължих и се засмях леко.
- Ще бъде ли твърде нахално от моя страна, ако попитам за какво се отнася сценарият ти?- усетих се, че това е доста личен въпрос и побързах да добавя- Разбира се не е нужно да ми казваш, все пак е твой сценарий.

_________________


We're all hiding.

avatar
Роуз Стоун

Брой мнения : 181

Върнете се в началото Go down

Re: Starbucks

Писане by Стейси Хатауей on Сря Юли 27, 2011 8:48 pm

- Ами той не е нищо особено просто идея нахлула в главата ми, а пък и както тръгнало май се хареса и скоро ще започне събирането на акьори.- казах и аз.- Честно казано очаквах да не се хареса, но нали знаеш понякога има й хубави изненади.
Малко се отклоних от темата, но не знаех дали и е позволено да говоря за това, след като съдбата му още не е сигурна. Затовас и допълних:
- Не съм сигурна дали ми е позволено да го разказвам, защото още не е сигурно какво ще се случи с него. - казах й аз.- Надявам се че не се обиждаш че не съм ти го разказала. Ами ти разкажи ми нещо повече за твоята професия. С какви дрехи обичаш да дефилираш най-много? Коя ти е любимата марка? Имаш ли любим дизайнер?
След като казах всичко това се засмях и довърших.
- Съжелявам май въпросите станаха прекалено много.

_________________
I wan't cry for you, my mascara is too expensive!!!

avatar
Стейси Хатауей
Famous
Famous

Име : Стейси Хатауей
Брой мнения : 3120

Върнете се в началото Go down

Re: Starbucks

Писане by Нора Морган on Сря Юли 27, 2011 9:11 pm

Скот Джей Евънс написа:...

По странната физиономия, която пробяга по лицето му отсъдих, че той си припомня нещо за въпросния шамар. Може би, дори и нещо повече, понеже малко по-късно изгриво пламъче проблясваше в очите му. И по този повод, моя милост не успя да се стърпи и веднага изстреля въпроса си:
- За какво мислиш?- Би трябвало да е за нещо, наистина забавно, съдейки по изражението му. Полуусмивка красеше усните му, а очите му, определено, подсказваха, че в съзнанието му се върти нещо. Преметнах крак възкрак, докато отпивах от голямата чаша с кафе и съвсем леко поклащах обувката, тъй като бе полусъбута. Беше ми някак забавно, а и се изморих от високите токчета, така че нищо не губех. Всъщност губех и това бе шансът ми да чуя отговора на въпроса си. Разсеях се точно за миг, в който обувката се изхлузи и тупна на пода. За моя радост, обаче не успя да привлече погледите към нас, затова само аз и Скот бяхме свидетели на "падението" ми.
- Не беше нарочно, ако имаш такива помисли.- споделих му опитвайки се да звуча сериозно, но опитите ми да достигна обувката на сляпо бяха развенчани с неуспех и започнах леко да се смея, тъй като се усещах какви абсудни физиономии се появяват на лицето ми. Поклатих глава, преди да се наведа леко и отново да приема приличен вид и със сложени обувки.- Извинявам се за лиричното отклонение.- кимнах му веднъж, докато взимах химикала в ръцете си.
И се оказа, че има защо, понеже следващите му думи подкрепяха моята теория, че съвременичките ми бяха много далеч от романтиката, въобще. Съсредоточено си водех записки, тъй като това непринудено интервю, със сигурност, можеше да бъде част от този или следващия брой на списанието. Да живее жаждата ми за кафе и неговата за чай! Съвсем професионално заключих и се усмихнах леко.
- Джентълмените сте изчезващ вид. Нещо подобно на бялата лястовица сте, знаем, че ви има, но така и не сме ви срещнали.- заобяснявах компетенно аз, докато с показалец рисувах разлини фигурки по листа. Очите ми следяха тези на Скот, понеже за мен визуалният контакт си оставаше най-силен. Кой, каквото желае да говори, аз твърдо ще подкрепям тази теза.
- За мен те не обичат себе си, по-скоро вниманието насочено към тях. А и не искат да се възприемат, затова всячески се опитват да приличат на някакви илюзорни икони. Странни са, а понякога жалки.- въпреки че бях съгласна и с неговото мнение, реших, че желая да допълня нещо. А и туко-виж моите думи го накарали да ми разкаже още нещо- забравено или пък дълго крито. Знае ли човек?

_________________
avatar
Нора Морган

Брой мнения : 156

Върнете се в началото Go down

Re: Starbucks

Писане by Скот Джей Евънс on Чет Юли 28, 2011 7:05 am

Това просто трябваше да го отбележа някъде, аз Скот Джей Евънс, бях съгласен с някого, а не веднага отворен към спор. Да, определено беше интересно как успявах да завържа смислен разговор с Елеонора, такъв какъвто рядко можеше да се завърже с жена. Не, че ги имах за глупави, но до голяма степен на тях им бе много по-лесно един мъж да ги мисли за глупави и безпомощни, защото така ще им обърне повече внимание. Не схващах, защо една жена трябваше да се прави на безпомощна, аз лично предпочитах жената до мен да знае какво може и какво иска, в крайна сметка една борбена личност в повече никога не бе за изхвърляне. Освен това не можех да си се представя до момиче, което пищи всеки път когато види мравка, а опита ми го доказваше. Ех..Ана, никога нямаше да забравя тази странница и 24 часовата ни връзка, след която ми идеше да се застрелям.
- Много си права. - кимнах леко и се подпрях на масата навеждайки се леко напред като продължих да въртя чашата си с чай в ръцете си. - Обичам жени със самочувствие, но такива, при които то има покритие - знаят какво искат, какво могат, как да го постигнат и т.н., а не такива, които се правят на невежи и безпомощни, само и само аз да се мисля за супергерой помагайки им. - добавих реализирайки гласово част от мислите си, а след това отпих от чашата с чая.
Замълчах за момент чудейки се дали не е време да сменим темата, в крайна сметка се предполагаше, че трябва да говорим и за една друга част от мен, но пък щеше да е глупаво просто ей така да я сменя, без никаква връзка с предишната. И разбира се като на всеки книжен плъх с малко закъснение ми дойде перфектната тема за разговор, както и идеалния разговор за да се вмъкна към нея.
- Говорейки за жени, имах "честта" да познавам една, която вдъхнови мой разказ, който в последствие реших да превърна в роман. Всъщност това е бъдещия ми проект, който за пръв път ще включва малко свръхестественост. В нея правя паралел между минало и бъдеще, промяната на едно момиче към демон сукуба и преживявания й в тази форма. Може да ти звучи самодоволно, но мисля че тази книга ще стане хит, тъй като има всичко, което един писател винаги се е опитвал да събере в едно - секс, хумор, мистерия, хорър, драма, романтика. - присвих леко очи обмисляйки какъв друг жанр бях включил, но едва ли имаше някой, който да се отличава както тези, които вече бях изборил.

_________________

They say... Take the pill, in God we trust,
Go and kill, God loves us.
As in life, as in death,
Breathing until there is no breath.


avatar
Скот Джей Евънс

Брой мнения : 71

Върнете се в началото Go down

Re: Starbucks

Писане by Нора Морган on Чет Юли 28, 2011 10:53 am

- Приятно е да чувам, че съм права.- с усмивка кимнах весело срещу него. Обикновено рядко чувах тези думи от мъж, защото каквото и да кажех беше прекалено предубедено, невярно или пък дори плод на въображението ми. Явно за някои беше трудно да признаят, че и една жена може да вади заключения наравно с тях, понякога дори по-правилни и коректни от техните. Поклатих глава, тъй като надали имаше особен смисъл да разсъждавам за масата, при положение, че тя, самата, отказваше да го стори за себе си.
- Имаме сходен вкус тогава.- звучах напълно сериозно, съгласявайки се с него. И аз не харесвах жените, които външно се опитваха да се представят като хрисими и напълно безпомощни създания, а вътрешно щяха да "изгорят" от всичките сплетни и интриги, на които бяха способни. Констатирайки факта се усмихнах някак тъжно, понеже тази тенденция бе успяла да се засили доста последните години и често имах "привилегията" да се срещна с такива "благородни персони". Сигурно заявях заядливо или пък жестоко, но просто бях реалистка и разсъждавах напълно трезво и честно. Последното, от които беше най-важно.
- Не звучиш самодоволно, тъй като, определено, ме спечели с изброеното.- усмихвах се, докато си записвах характеристиките, които Скот ми даваше за книгата си. Обичах, когато писателите разказваха за бъдещите си проекти, тъй като най-вероятно бях една от първите, която ги чуваше. А и се чувствах някак специална и това ми харесваше. Колко малко ми трябваше да се почувствам добре, нали?
- Защо "честта"? Ироничен си, нали?- повдигнах вежда, тъй като не бях напълно сигурна, защото бях отделила по-голямо внимание на характеристиките на романа му и не бях успяла да уловя нюанса на гласа му в първото изречение.- Избрал ли си име?- не се стърпях и попитах. Всъщност исках да разбера името и на героинята, и на романа, затова и въпросът ми прозвуча леко неопределено.

_________________
avatar
Нора Морган

Брой мнения : 156

Върнете се в началото Go down

Re: Starbucks

Писане by Скот Джей Евънс on Чет Юли 28, 2011 11:40 am

Де да бях само саркастичен, бях и ироничен и какво ли още не завършващо на "ичен", в крайна сметка Ана наистина беше успяла да влезе под кожата ми за точно 24 часа и да ме накара да се замисля за самоубийство само при мисълта, че ще я видя отново някъде било то и случайно на улицата. Не, че исках да ставам твърде драматичен, но настина това момиче, или същество, беше всичко, което не харесвах в една жена, а в същото време бе толкова интересна личност, че ме накара да се замислям за нов роман и то с нея в главната героиня.
- Саркастичен, определено. - кимнах леко. - Познавах една жена, чието име няма да споменавам, защото не искам да ме издебне някоя нощ и да ме убие, която беше като типична героиня от книга. Държеше се изключително странно и мистериозно, на моменти беше зла, на моменти добре, през деня една, а вечер съвсем друга. Познавах я за наистина кратко време, но ми беше достатъчно за да знам, че не искам да имам нищо общо с нея. И определено тя някак си се превърна в бъдещото ми вдъхновение с всичко отрицателно, което притежаваше и с малкото положителни черти. - свих рамене и отново замълчах за кратко колкото да отпия от чашата си с чай, а след това продължих към следващия й въпрос.
- Има име, "Порочна". Просто пасваше перфектно на всяка част от идеите ми, а и до голяма степен описва жената, която вече споменах. Романа се развива общо взето от героиня на име Анастасия, която от мило момиче се превръща в порочна и безмилостна жена, а и вече демон. Интересното в цялото съставяне на главите и т.н., е че реших да комбинирам проза и поезия в едно, което прави нещата по-заплетени и по-различни от вече общо приетите. - добавих след няколко секунди и реших, че повече информация на тази тема няма да казвам, в крайна сметка не исках да се получи така сякаш издавам цялото съдържание на книгата, просто цялата мистерия около нея щеше да се загуби, а и освен това все още не беше довършена за да говоря толкова разпалено.

_________________

They say... Take the pill, in God we trust,
Go and kill, God loves us.
As in life, as in death,
Breathing until there is no breath.


avatar
Скот Джей Евънс

Брой мнения : 71

Върнете се в началото Go down

Re: Starbucks

Писане by Нора Морган on Чет Юли 28, 2011 12:39 pm

- Може пък наистина да е била демон.- направих несполучлив опит за шега, затова трсънах глава и реших, че за момента ще е по-добре да млъкна. Решението ми се стори най-правилно и по тази причина навдигнах чашата си с кафе, за да отпия от нея. Поне за малко, щеше да ми се наложи да замлъкна, а предполагам това трябваше да бъде нещо приятно, нали? Не бях напълно убедена, че ми харесва да мълча, затова поставих кафената чаша обратно на масата и взех химикалката в ръце. Отгърнах на следваща страница, тъй като на тази вече не ми бе останало никакво място и записах поредния номер отгоре й. Туко виж ги оплета щом настане време да сглобя всичко в статия и се получи една пълна каша или пък измислица...
- Любимото ми име! Ако трябваше сама да си избирам име сто на сто, бих се казвала Анастасия.- обясних някак презвъзбудено на Скот по повод името на главната му героиня. И си беше така. Като малка дълго време се бях чудила защо не са ме оставили сама да избера името си. Не, че не харесвах Елеонора, даже напротив, но Анастасия беше моята голяма любов. Но ако някой ден започна да бягам от закона... или папараци, случайно, си имам избран псевдоним, който си беше абсолютно невероятен.
- След като заговорихме за имена. Как точно ги избираш? Моменто вдъхновение, дълги проучвания или реални хора?- почти със затаен дъх го пипитах, заемайки позиция готова да пиша. Може би, говоренето за имена бе една от любимите ми теми. Сигурно една от многото любими, но като журналист обичах да говоря и, определено, да слушам. Пък и подхванах темата, тъй като скоро не бях задавала конкретен въпрос.

_________________
avatar
Нора Морган

Брой мнения : 156

Върнете се в началото Go down

Re: Starbucks

Писане by Скот Джей Евънс on Чет Юли 28, 2011 1:06 pm

Сигурен бях, че ще достигнем и до задаването на точно този въпрос, проблема обаче беше, че понякога сам не бях сигурен как идваха имената за героите ми и дори за поредица. Всеизвестно беше, че голяма част от стиховете ми нямаха заглавия, а просто датата и часа на създаването, което беше малко объркващо, но и в същото време оригинално, защото малко произведения излизаха на бял свят такива, каквито са били създадени още в първата минута. При моите стихове обаче бе точно така, разбира се нанасях редакция, но тя беше само лека, оформяне и може би смяна на някоя друга рима, в повечето случаи всичко отиваше в печатницата, така както съм го написал първия път. Издателя ми много се учудваше на тази моя страна, но пък беше съгласен с мен, че чара на произведенията ми е именно в грубостта им. Дали не беше лошо и това да кажа на Елеонора? Звучеше добре в главата ми, но пък не знаех как ще прозвучи гласно, за това предпочетох да замълча и за кратко размислих отговора на въпросите, които ми бе задала.
- Опитвам се да ги свързвам с реални хора, защото така произведението става по-истинско. Някак си от край време съм свикнал да пиша по този начин, случките, имената и дори описанията на част от героите са ми на реални хора, но естествено с промени, защото не всеки иска да бъде намесен в някоя книга или разказ. Главен герой в част от хумористичните ми разкази е човек на име Чарлз Стивънс, всъщност осиновителя ми носеше фамилията Стивънс и смея да твърдя, че беше най-големия ми фен и той ме подтикна към писането, за това в негова често кръстих героя си на него. - замълчах усмихвайки се, тъй като Елеонора се опитваше да навакса с писането и не исках да се превръща в пишеща машина, така че намалих темпото докато довърши мисълта, която записваше. - Е, имам разбира се и герои чийто имена са от моментно вдъхновение, но те са доста по-малко.

_________________

They say... Take the pill, in God we trust,
Go and kill, God loves us.
As in life, as in death,
Breathing until there is no breath.


avatar
Скот Джей Евънс

Брой мнения : 71

Върнете се в началото Go down

Re: Starbucks

Писане by Нора Морган on Чет Юли 28, 2011 1:43 pm

Прехапвах устната си несъзнателно, докато се опитвах най-точно да запиша думите на Скот, въпреки съкращенията, които правех. Нямаше да се откажа от идеята, че записките ха ръка бяха много по-добри от записа на диктофона. Бях от малкото, които твърдо се бунтуваха срещу технологиите като компютър и диктофон, може би беше в мой минус, тъй като си скапвах ръцете от писане, но пък ми беше интересно, а и се замислях над това, което чуех и ако желаех можех да задам още въпроси свързани с туко-що изречените думи.
- Според мен всеки иска, но малко си го признават.- реших да проговоря за малко, тъй като пръстът ми започна да пука леко. Страничен ефект, но нямаше да се откажа, тъй като определено си падам прекалено ината и твъдоглава и щях да пиша, докато не стана прекалено трудно подвижна, за да спра. Поех си дълбоко дъх и оставих химакала малко да си полежи върху органайзера ми, докато се чудех какво точно тема може да поеме интервюто ни.
- Добре, а кое ти е любимото име?- изказах гласно първия въпрос, който се сетих и миг по-късно съжалих, тъй като не ми се понрави как звучи. Определено, можех да измисля и нещо по-добро, но нещо не се получи.- Въпросът е глупав, може да не отговаряш.- кимнах му веднъж, докато отмятах нападилите коси от очите си. Бях отчаяна, че не успях да сетя за нищо по-добре от зададения въпрос. Да не би да започвах да блокирам?! Хм, може би да пробвам с нов въпрос? Звучи добре, затова...
- Помниш ли кое беше първото нещо, което някога си написал? Брои се дори пожелание за рожден ден.- Добре, това ми прозвуча много по-добре от предишно, надявах и на Скот да му се понрави, защото желаех да чуя отговор на въпроса. Усмихнах му ведро, докато отново хващах химикала в ръка.

_________________
avatar
Нора Морган

Брой мнения : 156

Върнете се в началото Go down

Re: Starbucks

Писане by Скот Джей Евънс on Чет Юли 28, 2011 2:04 pm

Всъщност и въпроса й за имената беше добър, но трудно можех да отговоря имайки предвид, че имах и много произведения, които не бяха видели бял свят и едва ли щяха да видят някога, тъй като бяха прекалено лични. За миналото ми, за семейството, за първата любов и подобни свързани с големи разочарования и т.н. Разбира се помнех всяко едно име от произведенията, които бях писал, не зависимо дали героят беше главен или второстепенен, помнех дори тези, които се появяваха за по една сцена и нямаха нищо общо с цялата формулировка на произведението.
Тръснах леко глава и реших да не отговарям на въпроса й, тъй като този, който ми бе задала след това беше далеч по-интересен и ме накара да се позамисля доста. Пишех още от ранна детска възраст преди да се замисля да замина за Ню Йорк, а там започнах и все по-чест вдъхновен от г-дин Стивънс. Интересно, че единствено в периода си когато започнах да уча права се бях отказал от писането, но бързо осъзнах, че не може да се откажа от тази своя страст, а трябваше да я развия и превърна в нещо голямо, както все още се надявах да стана. Да, определено беше трудно от всички свои произведения да успея да намеря първото...
Студена сутрин.
Избледняваща луна.
Сутрин като всяка друга преди тази, е с малката разлика, че пронизващата мелодия на будилника ми бе точна. Изстенах от недоволство и разтърках очи, а след това протегнах ръка и впих пръсти в меката козина на мъркащото създание добрало се до леглото ми току що. „Скъпоценното ми камъче” наричаше го мама, затова го кръстихме Опал, но това беше преди баща ми да я пребие до смърт след поредната си пиянска нощ.

Думите проникнали в съзнанието ми неканени веднага успяха да ме наведат на мисълта, че именно това беше първото ми кратко произведение. Стила липсваше, имаше нужда от невероятна редакция, но въпреки това през годините не си позволих да го променя, защото ми напомняше за един момент от живота ми, който исках да помня точно такъв макар и болезнен. Усмивката на лицето ми избледня за кратко и издишах бавно, а след това надигнах чашата с чай и отпих голяма глътка от нея, защото изведнъж ледени тръпки пропълзяха по гърба ми.
- Първата си творба написах още на 13 години, имаше едно момиче, с което бяхме страшно добри приятели, но тя не живееше в добри условия, по-зле и от моите дори. Написах разказ посветен на нея за деня и начина по който умря, като в него включих и кратко описание на живота й до сега. Нямаше определено заглавие, но използвах първите редове за име-"Студена сутрин. Избледняваща луна.". - отговорих й като по устните ми се върна една усмивка, но бледа, мрачна и някак тъжна. Само не исках да я карам да се чувства виновна за това, че ми е навяла подобен спомен, харесваше ми колкото и нелогично да звучеше. Харесваше ми, защото така се връщах в детството си и си припомнях от къде съм тръгнал и как успявах да изплувам на повърхността всеки път щом някой ме изпратеше на дъното.

_________________

They say... Take the pill, in God we trust,
Go and kill, God loves us.
As in life, as in death,
Breathing until there is no breath.


avatar
Скот Джей Евънс

Брой мнения : 71

Върнете се в началото Go down

Re: Starbucks

Писане by Нора Морган on Чет Юли 28, 2011 3:07 pm

Писателят пред мен се замисли над нещо. Предполагам, че се чудеше кой от двата въпроса да избере, но нямаше нужда. За мен първият не струваше и силно се надявах да работи по втория, тъй като повечето писатели ми заявяваха, че първата им творба е тази, която е публикувана. И аз, естествено, кимах разбиращо и "вярващо" на думите им. Но няма перфектни хора, затова и те не можеха да ме убедят, че, хоп, хванали компютъра под ръка, писали без спир няколко дни и ето ти на теб нов бестселър. Не става толкова лесно или пък можеше и да става, но не с абсолютно всеки е така. Според мен, шансове като този "пишеш за пръв път, веднага издаваш" се случваха веднъж на милион, макар че гугъл би звучало много по- на място от милион. Беше изключителна, наистина изключителна, рядкост. Не, че не исках да бъда груба или да поднецявам хората, но смятах, че гледах по-реалистично на нещата от всички тях. Примерно аз, помня, че първата си статия написах на 9. Изказвах недоволството си, заради неприлично огромните количества магданоз, които готвачката в столовата изсипваше в ястията за обяд... Звучеше детско и наивно, но точно от там започна всичко- страстта за писане, желанието за журналистика и хъсът да преследвам целта си докрай. Но за разлика от повечето бях честна.
Както и Скот, тъй като миг по-късна започна разказа си. Аз слушах, кимах и записвах. Помнеше, той, наистина, помнеше и се почувствах поласкана, че ми позволява да чуя за първата му творба и да я запиша, за да мога да я представя на света. На устните му, обаче, заигра тъжна усмивка и аз моментално съжалих, че изобщо съм подхванала темата. Мразех, когато предизвиквах такива чувства у интервюираните.
- Съжалявам!- прошепнах веднага и пуснах химикала си обратно на масата.- Да сменим темата?- изстрелях и започнах с очи да шаря из помещението, за да се присетя какво бих могла да кажа. И за мой ужас на една от стените висеше снимка на клоун, който незнайно защо държеше чаша Starbucks в ръцете си. Аз веднага отклоних погледа си от него и погледнах към масата, тъй като образът му се наби в съзнанието ми.- Имам страх от клоуни!- кимнах веднъж успяла да сменя темата. Може би трябваше да му задам нов въпрос, но ухиленото изражение от снимката не ми се понрави никак. Сигурно звучеше смешно, но аз, Елеонора Морган, се ужасявах от хората с нарисувани лица зовящи себе си клони!

_________________
avatar
Нора Морган

Брой мнения : 156

Върнете се в началото Go down

Re: Starbucks

Писане by Скот Джей Евънс on Чет Юли 28, 2011 3:26 pm

Наистина не исках да я карам да се чувства виновна за това, че ме е навяла на подобни мисли, беше нещо, което сам реших да кажа, а не като повечето писатели да скрия в тайна. Първото ми произведение беше зле написано, без никакъв стил и какво ли още не, но пък беше емоционално и идваше от сърцето, а не от главата. Понякога имах чувството, че съм от малкото писатели, които се отдават на емоциите си, когато пишат, четейки някои произведения на нови изгряващи в писателския бизнес звезди виждах едни блудкави и сухи истории, в които липсва личната драма, емоцията и чистата, неподправена красота на писане. Може би звучах като човек, който разбира много, но всъщност аз самия бях нов в бранша и дори не се знаеше, в кой миг звездата ми ще залезе и аз ще се върна в мизерията, от която бях дошъл борейки се да изплувам отново на повърхността, преди някой да е потопил главата ми обратно към дъното.
Думите на Елеонора ме изкараха от мислите ми и ме накараха да я погледна с лека изненадата, тъй като никъде до сега не бяхме споменавали клоуни и беше странна смяна на темата. Първоначално реших, че е решила просто ей така да го каже, но в последствие забелязах картината на клоун с чаша кафе на стената и ми стана ясно от къде й беше дошло на акъла да го спомене. В следващия миг дори ми стана смешно и се разсмях, макар подобен страх да не беше смешен.
- Аз страдам от фобия от огледала. - казах й и свих рамене. - Предполагам, че за това изглеждам сякаш никога не се гледам в огледало, просто наистина не го правя. - добавих и се ухилих глуповато.
Обаче си беше чистата истина, не обичах огледало, още по-голяма паника ми докарваше мисълта през нощта около мен да има огледало, направо още сега ме побиха тръпки от тази мисъл.

_________________

They say... Take the pill, in God we trust,
Go and kill, God loves us.
As in life, as in death,
Breathing until there is no breath.


avatar
Скот Джей Евънс

Брой мнения : 71

Върнете се в началото Go down

Re: Starbucks

Писане by Нора Морган on Чет Юли 28, 2011 3:58 pm

Скот мълчеше, а и аз заедно с него. Не знаех за какво точно си мислеше, но моето съзнание бе обсебено от клоуни- онзи от снимката, онзи от корицата на "То" на Стивън Кинг, онзи от маскения бал на университета и най-вече онзи, който живееше на нашата улица, когато бях малка. Последният се занимаваше с детски партита и тъй като децата обожаваха такива като него, или с други думи-клоуни, той присъстваше на почти всички празненства, които се организираха в квартала. Но дори тогава не го бях харесвала, имаше нещо плашещоо и определено противно в него, ала аз бях единствената, която го осъзнаваше. Щом навърших десет, обаче, същият този клоун бе арестуван за убийството на съпругата си и двете си деца, извършено с брадва и по особено жесток начин. По тази причина в продължение на година сънувах как се промъква в стаята ми и се опитва да ме... Потреперих при мисълта. Ала за едно детско съзнание това се оказа прекалено много и от тогава щом видех клоун или сменях посока или тротоара. Поклатих глава, тъй нещо започвах да затъвам в собственото си съзнание, а в момента то не ми се стори особено приятно.
- Добре дошъл в клуба на странните фобии!- преветствах го радушно, докато звънкият ми смях огласи помещението. Явно клоуните бяха изпратени в забвение поне, засега. Факт, който ми се понрави, затова и усмивката ми не закъсня.- Противно на твоите мисли, нямаш вид на човек, който не се поглежда в огледалото.- констатирах напълно сериозно и кимах компетентно сякаш моето мнение бе най-важното на този свят. Понякога, наистина, се опитвах да си мисля така, но знаех колко абсурдно и невъзможно е.
- Нова смяна на темата.- подхванах "оръжието" си и отворих нова страница.- Би ли могъл да заемеш мястотп на герой в някой от световете, които си (пре)създал в творбите си?- Брей, какъв нетрадиционен въпрос! Похвалих се сама наум, докато поглеждах Скот с любопитство.

_________________
avatar
Нора Морган

Брой мнения : 156

Върнете се в началото Go down

Re: Starbucks

Писане by Скот Джей Евънс on Чет Юли 28, 2011 4:16 pm

В момента, в който въпроса излезе от устните на Елеонора се почувствах така, сякаш трябва да се боядисам рус, защото в този момент много щеше да ми отива. Не, че не бях разбрал въпроса й, но имах чувството, че ще ми отнеме доста време докато успея да формулирам добро изречение, което да не е дълго, да е смислено и най-вече да обобщава всичко свързано с този въпрос. Човек ще каже, че не съм писател с тази трудност, която изпитвах за да съчиня едно хубаво изречение, като се имаше на предвид, че в момента в главата ми се въртеше цял стих и можех да кажа, че знам защо. Нали често вдъхновенията ми бяха от жени и ето на новото ми вдъхновение се беше случило да е точно Елеонора, може би това че имахме общо мнение на всичко до сега ме караше подсъзнателно да я превърна в своя муза. Освен това не можех да изкривя душата си да не отбележа, че е красива жена, която имаше достатъчно самочувствие и то с покритие, а не като всяка втора, която се срещаше по улиците. Жени като Елеонора определено бяха голямо вдъхновение за писатели, които пишеха сериозно.
Тръснах глава, не беше сега момента да мисля за поеми и подобни когато имах да отговарям на един доста креативен въпрос, който ми бе задала Нора вероятно преди минута и половина, ако не и повече. Мълчейки само доказвах теорията си, че съм роден да бъда блондин, който да подкрепя идеално мита, че блондинките/блондините са тъпи, с някои изключения, разбира се. Нора, например.
- Добре, да видим. Не. - поклатих глава. - Не бих могъл, но визирам книгата, чиято втора чест излезе на скоро - Бродеща душа. Момичето, което описвам там е много по-борбена и силна от мен, мога само да си мечтая за това, като имаш предвид, че аз очевидно съм мъж. - засмях се леко. - Като цяло няма да издържа на това, на което подлагам героите си във всеки един разказ и дори стих.

_________________

They say... Take the pill, in God we trust,
Go and kill, God loves us.
As in life, as in death,
Breathing until there is no breath.


avatar
Скот Джей Евънс

Брой мнения : 71

Върнете се в началото Go down

Re: Starbucks

Писане by Нора Морган on Чет Юли 28, 2011 5:11 pm

Паузата ми се стори прекалено дълга и реших, че съм объркала нещо или при измислянето на въпроса, или при задаването му. Бях готова дори да задам нов или да се доуточня, но някак си успях да подтисна всяческото си желание да наруша тишината и постоях така, без да мърдам, пиша или говоря, просто гледах, което си беше рекорд за моята скромна персона. Обикновено, гледах да запълня всяка минута с някакви думи, тъй като не харесвах тишината, но в момента надскочих самата себе си мълчейки.
Присвих очи, заглеждайки се в неговите сини, и буквално го зовях с поглед да заговори отново, тъй като сериозно се замислях, че нещо бях оплела конците. Бях смутена от факта, че е тихо, а това се случваше изключително рядко.
- Осъзна, че каза момиче, нали?- прекъснах малко, след като заговори отново, тъй като се обърках и вдигнах напълно недоверчив поглед към писателя. Миг по-късно, обаче ми обясни и успях да схвана още от... втория въпрос, но подробности.
- Щом сам не можеш да го преживееш, защо подлагаш тях? Не, чакай, първо друг въпрос. Как точно се случва със смъртта на даден герой? Ти ли решаваш, че трябва да умре или е по взаимно съгласие?- звучах превъзбудено и говорех бързо, тъй като не исках да забравя какво си мисля. Надявах се мъжът пред мен да е схванал за какво говоря, тъй като въпросът беше един от любимите ми. Често четях по интервюта как писателите заявяват "Аз реших, че героят ми трябва да умре!" За мен беше несправедливо, че те решаваха вместо тях, затова и попитах Скот. Понеже, аз никога не бях създавала герои и не знаех как точно е правилно да ги унищожа.- А липсват ли ти? Всъщност, след като поставиш край под някоя история, липсват ли ти героите и случките?- въпросите се сипеха един след друг, но явно си намерих муза в негово лице, тъй като бях успяла да избегна клишираните фрази и го питах съвсем различни неща от обикновено.

_________________
avatar
Нора Морган

Брой мнения : 156

Върнете се в началото Go down

Re: Starbucks

Писане by Скот Джей Евънс on Чет Юли 28, 2011 6:03 pm

Много въпроси ми станаха на веднъж, но определено ми хареса как моето ново Вдъхновение ги формулираше по различен начин и точно това ми допадаше най-много у нея. Не, че можех да я сравня с много журналисти, но пък аз самия бях завършил журналистика, така че ми е ясно че повечето имат строго определен план, по който се движат, докато тя просто хвърляше въпросите на посоки и това правеше целия процес на интервюиране доста по-интересен. Аз самият нямаше да се сетя да проведа подобно интервю имайки предвид факта, че в университета ни учеха на много строго спазване на всякакви норми.
- Хах, не знам точно как да отговоря на първия ти въпрос. - поклатих глава. - Аз имам една тенденция в прозиведенията си, от която следва че всеки мой герой умира по един или друг начин и наистина като се замисля нямам герой, който да е останал жив по простата причина, че съм избрал да избягвам "хепи енда" тъй като е твърде предсказуем. В един момент осъзнавам, че съм вкарал героите си в такива истории, че просто няма начин да остане жив накрая и би било много глупаво от моя страна, ако извъртя така нещата, че да остане даден герой жив, когато е на прага на смъртта. Много автори избират героите им да останат живи, но аз лично предпочитам да ги убия, като смятам, че и те са съгласни с мен, тъй като ситуациите им са такива, че няма отърваване на кожата. - кимнах леко и се усмихнах, а след това си поех дъх и отпих от чая си, който бе на свършване, а устата ми бе страшно пресъхнала от толкова говорене, гърлото не оставаше по-назад и май съвсем скоро щеше да се наложи да поръча ново питие, този път може би щях да заложа на черния чай със сметана, макар да знаех, че няма начин да заспя след това цяла нощ.
- И да, определено ми липсват, но по един хубав начин с носталгия. Краят на една книга означава край на една ера за един писател, или поне за мен, за това ми е доста трудно когато завърша една история. Започвам да си мисля какво друго съм можел да напиша, как можех да извъртя нещата, за да я продължа още малко, какви промени можех да нанеса тук и там. Обаче до сега не съм си позволявал да пипна някоя история след като веднъж съм я завършил, просто ще й се загуби чара, ако дам на носталгията ми по историята и героя в нея да действа вместо мен.

_________________

They say... Take the pill, in God we trust,
Go and kill, God loves us.
As in life, as in death,
Breathing until there is no breath.


avatar
Скот Джей Евънс

Брой мнения : 71

Върнете се в началото Go down

Re: Starbucks

Писане by Нора Морган on Чет Юли 28, 2011 7:47 pm

За разлика от мен Скот говореше по-бавно и аз, наистина, успявах да запиша лесно и бързо, без да пропусна нищо. И за разлика от повечето, които интервюирах ми оставяше време, за да отгърна нова страница или пък да спра за миг, тъй като ръката ми потрепваше леко. Бе "изнервена" че я подлагах на такова натоварване, но нищо и нямаше, тъй като останалата част от мен не можеше да се спогоди с техническите средства. Навдигнах, за да отпия от кафето си, но се оказа, че е свършило. Факт, който ме накара да се смръщя, но щеше да почака, тъй като в главата ми се заформяше нов въпрос.
- Добре, убиваш ги и те си "тръгват". На тяхно място, предполагам, идват нови, а ти имаш повече от една история, така че имаш стотици герои?- предположих опитвайки се да сметна горе-долу колко герои се очакваше да има в една творба или колко истории имаше Скот и... Реших, че сметките не са по моята част, затова и ги оставих настрана изказвайки гласно същинската част на въпроса.- Не е ли прекалено трудно толкова много герои да "живеят" у теб? Не ти ли идва в повече- истории, характери, съдби, емоции?- подхвърлях предположенията си, докато въртях химикала изнервено в ръцете си. Все си мислех, че ще пропусна някоя от мислите си и въпросът щеше да загуби очарованието, което притежаваше в съзнанието ми. Понякога се чудех какво би било, ако оправдавах слават за блондиките. Сега, обаче ми отне точно едно премигване, за да констатирам- "скучно и напълно безсмислено". Боже, благодаря ти, че мога да мисля!
- Прекалявам ли?- осъзнах изведнъж, тъй като муза за питане аз имах, но не бях напълно убедена, че на Скот все още му е интересно да разсъждава, върху безспирните ми въпроси.

_________________
avatar
Нора Морган

Брой мнения : 156

Върнете се в началото Go down

Re: Starbucks

Писане by Скот Джей Евънс on Чет Юли 28, 2011 9:50 pm

Засмях се на последния й въпрос, определено не прекаляваше имайки предвид факта, че въпросите й ми харесваха и с удоволствие отговарях на всеки от тях. Притеснявах се само да не би да говоря твърде бързо и тя да не може да смогне да запасва или пък дали не бълвах ред глупости, които после да се чуди как да преработи, за да ги включи в статията си. Надявах се в крайна сметка да съм дал достатъчно добри отговори за да може да излезе едно хубаво интервю, най-вероятно щях да откъсна страницата с него и да я сложа на стената в апартамента си радвайки й се като малко дете всеки път щом мина покрай нея. За пръв път ми взимаха интервю по простата причина, че почти винаги предпочитах да откажа отколкото да се излагам или да отговарям на сковани въпроси по още по-скован начин. Може би за това бях приел именно Нора да ми вземе интервю и то при тези изненадващи обстоятелства, още от първия миг нещо в нея ми подсказа, че не е чак толкова обикновена журналистка, и че си струва да приема предложението й да ме интервюира и то точно в този миг. Е, определено не съжалявах, че съм приел.
- Не прекаляваш, спокойно. - казах й и й намигнах. - Всъщност не е трудно, малко писатели могат да се справят с емоцията на всичките си герои, но моите за сега не са чак толкова много за да ми дойдат в повече. Успявам да разгранича всеки един, да му направя негови собствени характеристики и така правя всеки герой уникален сам по себе си. Признавам, че до голяма степен във всеки персонаж влагам по някое качество от мен, било то положително или отрицателно, просто ми харесва идеята че ще вложа нещо реално. И все пак както ти казах много от героите ми са по образ и подобие на реална личност, така че ми е по-лесно да живея с всички тях. - замълчах и рязко си поех въздух, имах навика да говоря на един дъх и после ставаше много лошо като получих недостиг на кислород. Пък и най-вероятно Нора нямаше да откаже малко да й помълча, за да може спокойно да запише това, което съм казал, ако изобщо имаше някаква стойност за интервюто. Силно се надявах каквото кажех наистина да е достатъчно за читателите, гледах да не се впускам в твърде много описания и обяснения, защото определено не исках да се получи нещо скучно и тъпо.
- Знаеш ли, не мога да повярвам, че от толкова време вече говорим, а още не съм те питал към кое списание работиш. - поклатих глава. - Това трябваше да е първия ми въпрос, преди да се хвърля с главата напред за интервюто. - засмях се.

_________________

They say... Take the pill, in God we trust,
Go and kill, God loves us.
As in life, as in death,
Breathing until there is no breath.


avatar
Скот Джей Евънс

Брой мнения : 71

Върнете се в началото Go down

Re: Starbucks

Писане by Нора Морган on Чет Юли 28, 2011 10:26 pm

- Сигурен си?- недоверчиво го погледнах, докато се опитвах да го играя детектор на лъжата и да определя дали ми казва истината или не. Сканирах го с очи и сякаш всеки момент очаквах нещо да записука, за да ми извести, че писателят пред мен се опитва да щади чувствата ми и да не прекъсне ентусиазма ми, лъжейки. Нищо от това не се случи, така че аз трябваше да приема думите му за чиста монета. Нещо, което пък се получи прекалено лесно, тъй като само след миг, Скот започна да отговаря на въпросите ми. Факт, който ми се понрави и по тази причина се заех отново със записките си.
- Живеете в хармония, значи?- развеселено подметнах, докато дописвах отговора му. Определено в мой плюс бе фактът, че наистина умеех да помня. Иначе бих била принудена след всяко негово изречение да го карам да повтаря. А последното беше невъобразимо дразнещо, бях го изпитала на свой гръб и не смятах да го причинявам на никого другиго. Не бях чак такъв садист, така че хората можеха да си отдъхнат спокойно.
- Питах те как живееш с героите си, а как живеят те едни с други? Случва ли се да се засекат в някой от "коридорите" в съзнанието ти?- след получения отговор, веднага се сетих за нов въпрос, който подхождаше прекалено много на предния, за да го оставя неодизказан. След като Скот го чу, реших, че му трябва време да си помисли какво точно можеше да ми каже, затова се заех да ровя из чантата си.
Но както всяка дамска чанта и моята не оставаше назад по неразбория, ала за мой късмет и голяма доза учудване открих желания предмет прекалено бързо- а именно тъмна китайска клечка. Да, точно от онези, които служеха за ядене, но лично аз използвах като аксесоар за коса. Хванах непокорните руси кичури, усуках ги леко, а след това забучих клечката сред тях, тъй като бе започнало да ми става леко горещо.
- Кой казва, че трябваше?- с типичната си веселост попитах, докато клатех глава.- Работя към Vogue.- отвърнах кратко на зададения въпрос, тъй като промяната на положението на прожектора бе рязка и странна. Все пак досега говорехме за него, а изведнъж аз трябваше да отговарям на въпроси. Вярно, обичах да говря за себе си, но все пак.

_________________
avatar
Нора Морган

Брой мнения : 156

Върнете се в началото Go down

Re: Starbucks

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 4 от 6 Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6  Next

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите