Los Angeles
Добре дошли в Холивуд - мястото, където всичко е възможно. Присъединете се към нас и се забавлявайте.

Starbucks

Страница 6 от 6 Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6

Предишната тема Следващата тема Go down

Starbucks

Писане by Eleonor Chloé Bennett on Нед Ное 14, 2010 1:27 pm

First topic message reminder :


Старбъкс е едно страшно любимо място на всички тийнейджъри, а и не само. И на звездите. Доста често, тук можете да се натъкнете на любимия си актьор. Кафенето има маси и отвън, тъй че, когато е топло, клиентите могат да сядат на чист въздух.

_________________

EARLY IN THE MORNING'S WHEN I THINK ABOUT Y O U
avatar
Eleonor Chloé Bennett
Do you believe in love at first sight, or should I walk by again?
Do you believe in love at first sight, or should I walk by again?

Име : Елеонор Мадисън Бенет
Брой мнения : 3214

Върнете се в началото Go down


Re: Starbucks

Писане by Иън Петифър on Съб Яну 28, 2012 6:01 pm

Момичето,в което се блъснах си купи кафе,а след това се огледа и се приближи към мен,като ме попита дали място до мен е свободно. Усмихнах се и кимнах,а тя седна срещу мен.
Все още ми беше позната от някъде,но не се сещах. Наместих се на стола си,а след това се наведох малко към нея.
- Изглеждаш ми позната от някъде...може би са те давали по телевизията. - предположих аз,а след това се облегнах на стола си и отпих от напитката си,като следях с поглед всеки един човек,който влезеше през вратата на кафенето.

_________________



avatar
Иън Петифър

Брой мнения : 142

Върнете се в началото Go down

Re: Starbucks

Писане by Eleonor Chloé Bennett on Пон Фев 20, 2012 10:44 pm

Безмълвно, без да обели нито дума, Елеонор задърпа Джовани за китката, водейки го към най-близкото кафене, което очите ѝ съзряха. Погледна към кутията с цигари, която държеше в другата си ръка. Бързо я пъхна в чантата си. Очевидно мъжът не се съпротивляваше, напротив даже - харесваше му. Дали действително бе толкова безчувствен и не му пукаше до такава степен за Нора, колкото показваше?
Старбъкс.
Прекалено банално ли ще е, ако ви кажа, че точно това бе мястото, където отиваха? Може би да, може би не. В момента, в който прекрачиха прага на заведението, Бенет усети горещата вълна. Беше топло, приятно. Нямаше вятър. Русокоската съблече палтото си и остана само по фина сива блузка с веобразно изрязано деколте, която спокойно минаваше за лятна. Бавно и спокойно, момичето отиде до касата, взимайки две кафета. След това съзря Джовани, седнал в едно от сепаретата. Буквално тупна картонената чашка пред него и седна, премятайки косата си на една страна.
- Е, май имаме доста да наваксваме с разговорите - започна Ел, присвивайки устни.
Преценяваше как да реагира. Трябваше ли да кара направо или просто да бъде тази Елеонор, в която се беше превърнала и от която искрено бягаше. Имаше страшно много въпроси. Защо изобщо седеше с нея, тук и сега, след като не се интересуваше от същетсвуването ѝ? Как успя да я преодолее толкова лесно, а твърдеше, че я обича? Може би трябваше да започне по ред на номерата.
- Някога обичал ли си ме или всичко беше просто една илюзия?
Караше директно. Мразеше заобиколните пътища, както и намеците. Отпи глътка от кафето си. Подпря се на масата, доближавайки се до Джовани. Сериозно обмисляше дали да не извади кутията с цигари от чантата си... докато не видя надписът "забранено пушенето". Май всичко беше против тази същност на Елеонор.

_________________

EARLY IN THE MORNING'S WHEN I THINK ABOUT Y O U
avatar
Eleonor Chloé Bennett
Do you believe in love at first sight, or should I walk by again?
Do you believe in love at first sight, or should I walk by again?

Име : Елеонор Мадисън Бенет
Брой мнения : 3214

Върнете се в началото Go down

Re: Starbucks

Писане by Джовани Александро on Съб Мар 31, 2012 8:34 am

Любовта бе странно нещо.Никога нямаше хората да я разберат и да искат,колко е изписано за нея,но не са важни думите,а това дали си го изпитал,защото чак тогава можеш да говориш за чувството любов!Но това стигали ? Не,мисля.Можеш да я почувстваш,но изхода от нея винаги е един-раздяла изпълнена с болка и горчиви сълзи.Догава за какво да се влюбваме?Може би за онези малко моменти ,в които гледаш човека срещу теб и виждаш бъдещето си с него;онези моменти ,в които се смеете без причина и просто вие е хубаво един с друг.
Точно така се чувстваше и Джовани всеки един красив спомен премина през главата му като филм;оглеждайки се в прекрасните очи на Елеонор.
-Мислиш ли,че мога да те забравя..-прошепна съвсем несигурно той.-По-скоро никога.
Думите излизаха от устата му,а той даже не трябваше да говори за това.Не искаше да я изплаши,не искаше да пропусне единствения си шанс да я върне отново до себе си.

_________________
– Съзнаваш ли какво направи с мен?
Как животът ми дойде и промени?
Разбираш ли, че аз от този ден
до болка ще повтарям: „Остани!”?

– Един сезон със друг ще се смени
и тъй, докато с тебе побелеем,
а онзи зов отчаян „Остани!”
от миналото тихо ще се смее.

Spoiler:
avatar
Джовани Александро

Име : Джовани Александро
Брой мнения : 99

http://reintown.forumf.biz/forum

Върнете се в началото Go down

Re: Starbucks

Писане by Eleonor Chloé Bennett on Съб Мар 31, 2012 9:35 am

Усмивка. Една тиха, почти незабелязваща се усмивка се появи на нежното, млечнобяло лице на Елеонор. В очите ѝ светнаха звездички, а погледът ѝ се изпълни с надежда. Естествено, че го обичаше. Винаги щеше да го обича и това нямаше да се промени. Но болката, която изпитваше, също щеше да изчезне доста трудно и то не до толкова от това, че е спал с някаква евтина госпожичка, ами това, че я излъга. Цялата им връзка беше изградена на базата на едно голямо доверие, което се срина в момента, в който Нора разбра какво се е случило. Дали преувиличаваше? Може би... малко. Хората са хора и те правят грешки. За жалост някои от тях са непоправими.
По-скоро никога.
Изречението отекна в съзнанието на русокоската. Сякаш Джовани четеше мислите ѝ, защото тя би казала същото и за себе си, но по различен начин. Толкова ли беше трудно просто да се целунат, както в романтичните филми, и да заживеят дълго и щастливо? Май да. И причината беше инатът на Елеонор.
- Не съм способна да те забравя. Нито това, което направи.
Това беше едно от най-тъпите неща, които някога е казвала. Детински постъпки, колкото пожелаете. Но може би в тях имаше и капка истина.

_________________

EARLY IN THE MORNING'S WHEN I THINK ABOUT Y O U
avatar
Eleonor Chloé Bennett
Do you believe in love at first sight, or should I walk by again?
Do you believe in love at first sight, or should I walk by again?

Име : Елеонор Мадисън Бенет
Брой мнения : 3214

Върнете се в началото Go down

Re: Starbucks

Писане by David Black on Съб Юни 16, 2012 5:34 pm

''Starbucks'' беше любимото кафе на Дейв.Винаги когато излизаше,шофираше,разхождаше се,работеше и всичко останало което се сетите той пиеше кафе от "Starbucks".Днес бе поредният ден в който щеше да го прави.Имаше няколко свободни часа които щеше да прекара с хубава напитка и малко осъмотение.Имаше нужда от тишина,защото на снимачната площадка щяха да му строшат нервите.Имаше толкова много хора които се лутаха безцелно и не знаеха какво правят.Блек мразеше неорянтирани или заблудени хора.Не си падаше и по такива жени.Попринцип не се задържаше при една жена много време,дори напротив.. една вечер с преспиване му беше много.От доста дълго време не се бе влюбвал,но и нямаше време за това.Обичаше свободата и нямаше да позволи на никой да му я вземе.Влезе в кафето и си поръча.Сервитьорката веднага му го донесе заедно с любимият му чийзкейк с боровинки.Настанен на едно сепаре,което беше и единственото свободно, се беше заровил отново в телефонът си като не спираше да гледа новите клюки за него и за това с кой са го ''обвързали сега''.Много обичаше да чете жълтите новини за себе си и се смееш като луд.Но четенето на статията беше прекъсната от телефонно позвъняване от неговият мениджър.Когато Блек вдигна телефона успяваше само да каже ,да.. добре и не.Новият филм в който са предложили Дейвид за главна роля му се стори интересен.Единственото дълго изречение което успя да каже беше " Ще прочета сценария като се прибера и ще ти се обадя!" а след това затвори телефонът.Остави го на масата и се ''зае'' със чийзкейкът които обожаваше.Днес му беше тежък ден и имаше нужда от вкусна храна и силно кафе,където щеше да намери само тук,но препълнената обстановка започваше да го изнервя.За сега успяваше да се сдържи,но не се знаеше какво ще стане след малко....

_________________

Girls Girls Girls I just can't say no
Never see them coming I just watch them go
Girls Girls Girls I just can't say no
Never see them coming I just wa-wa-wa-wa-watch them go
Take control, making me sweat girl run that show
Its them Girls Girls Girls I just can't say no
Houston I think we got a problem


With eyes wide open
And new life hope
I just realize it was no surprise[

avatar
David Black
Famous
Famous

Име : Дейвид Блек
Брой мнения : 13

Върнете се в началото Go down

Re: Starbucks

Писане by Роузи Хънингтън on Съб Юни 16, 2012 7:29 pm



Не можех да понеса напрежението от дизайнерският свят.Макар и цял живот да бях в прекрасният свят на модата,това си изискваше огромен напън и убийствено спокойствие.Постоянно да се караш с шивачите,да описваш детайлите,защото някой прости хора не разбират какво значи думичката "мода".Всичко това ми доиде в повече.За това и напуснах разкоша на модния подиум от задната сцена и отново излязох на предната,а именно The runway.Това си беше именно за мен.Подиума на Виктория Сикрет бе като направен за мен.Светлините се включваха,носиш най - скъпото и уникално бельо в света.Ходиш по хиляди градове и държави за да представиш или снимаш фотосесия за тях,а на всичкото от горе ти плащаха по мильони..е само на 5 от супермоделите,които работеха за тях и аз за мое щастие бях една от тях.Няма да назова точната сума,която изкарвах само от събитията на които трябнаше да се появявам и да представям техните продукти,били те сутиени,парфюми,бански и т.н.От компанията разбира се веднага ме приеха и завръщането ми беше зашеметяващо.Хванах точно шоуто и участвах в тазгодишният "фурор" в Ню Йорк.Обожавах да ходя по подиума.Да изляза с усмивка,с уверена и секси походка и да пращам въздушни целувки на приятелите ми,които бяха сред публиката.
След поредната фотосесия,няколко други ангажименти и едно предстоящо събитие,тръгнах из улиците за вечерна рокля,обувки и дранкулки.Ходенето по магазините,както на всяка жена ми беше,като хоби и терапия.Така се отпусках макар и да пазарувах за работата.За моя радост до сега не съм получавала "Ауч" за който и да бил мой тоалет избран за червения килим или уличния стил,както го наричаха вестникарчетата.Лутах се из хилядите модни улички,докато не намери рокля обувки и прическа,избрана при фризьора ми.След,като всичко беше избрано се запътих към първият Starbucks който зърна погледа ми и прекрачих прага му.Този бранд си беше извоювал името сред известните.Повечето от "нас" пиеха сутрешното си кафе тук.Имаше прекалено много разновидности от които да избираш.Заедно с някой сладкиш сутринта ти се ослаждаше заедно с незаменимото кафе.Лично аз пиех кафето си всяка сутрин тук.Помня,че преди няколко дни бях видяла един мой фен сайт,където имаше специална тема с надпис "Роузи и Старбъкс манияти и".Приличаше на досие на някой сериен убиец.Както и да е.Отидох до касата и си поръчах едно кафе заедно с ягодов чийзкейк.Обичах смесицата от сладко и солено,а тук го умееха.Платих и взех поръчката си,като седнах на една от масите в дъното,като се надявах някой фотограф да не ме види.Исках поне един час спокойствие.Троснах се на стола,като оставих телефона и ключовете от вкъщи на стъклената маса и отхапах от десерта,след което изпих една глъдка от кафето,като затворих задоволително очи и се появи усмивка на лицето ми.Когато вдигнах поглед на масата до мен видях,че седи Дейвид Блек.Ако не бърках той беше доста известен актьор,поне 90% от хората тук ги познавах,защото бяха редовни клиенти,но него го виждах за първи път и то в тази част на града.Явно и той страдаше от звездомания,като мен и искаше спокойствие,но понеже съм си нахална си позволих да го заговоря.
-Гадно е да си криеш кафето скришом,а?-Попитах,като се обърнах към него,като се усмихнах.


_________________


Revenge?Nah,i'm too lazy
i'm gonna sit here and let karma fuck you up.



avatar
Роузи Хънингтън
Famous
Famous

Име : Роузи Хънингтън
Брой мнения : 42

Върнете се в началото Go down

Re: Starbucks

Писане by David Black on Съб Юни 16, 2012 7:52 pm

Блек вече се изнервяше от феновете които не го оставяха дори да изпие кафето си на спокойствие.Добре,че поне приключи с десертът за закуска.Телефонът му щеше да гръмне то звънене ,но той не отговори на нито едно обаждане.Накрая се изнерви и го изключи.Чудеше се дори воабще днес да ходи на работа.Като можеше да се прибере да облече банските си и да се излегне пред къщата си която беше на плажа.Но се налагаше,имаше да снима филм.А съвсем скоро почваше и сериал.Влизаха и излизаха доста хора и добре ,че масата му беше в ъгъла.Попринцип Блек обичаше прожекторите и феновете си.Винаги е влизал в ролята на '' популярният'' дори от дете.Не му пречеше ,но когато пиеше кафе и го прекъсваха можеше да полудее.Рядко се ядосваше така, но ако се случеше определено ,ще излязат нови жълти клюки за него.Най-много се радваше когато фенките му започваха да мразят други известни личности от нежният пол заради това,че ги свързват с Блек.Когато вратата за пореден път се отвори Дейв както винаги погледна на там.Влезе доста голяма група и той извърна погледът си.Зачете се във вестникът който бе поръчал туко що на една от сервитьорките и гледаше новините около Америка.Както винаги бяха глупости..Изведнъж усети как една жена се взира в него с думите,че е гадно да си пиеш дори кафето скришом.Блек вдигна поглед и когато видя кой стои пред него остави вестника на страна.
- Мисля,че ти трябва да го знаеш най-добре...Все пак феновете трудно пропускат модел на Виктория Сикрет да стои до тях и да не бъде забелязан. - каза спокойно и пусна чаровната си усмивка.
Роузи Хънингтън беше една от най-известните модели.Блек познаваше няколко нейни колежки ,от близко,но не и нея.Беше я засичал на едно парти,но прекалено бързо го беше отрязала,дори и за разговор.
- Защо не се присъединиш към мен.. масата ми е по скрита?! - предложи закачливо и се премести.
Направи достатъчно място за жената която стана.Грациозно тръгна към масата му която беше на метър от нейната,но на него му се стори ,че е вървяла повече.Усети се колко глупаво изглеждаше и разтърси главата си.Отпи доста голяма глътка от топлото кафе за да се ''съвземе'
'

_________________

Girls Girls Girls I just can't say no
Never see them coming I just watch them go
Girls Girls Girls I just can't say no
Never see them coming I just wa-wa-wa-wa-watch them go
Take control, making me sweat girl run that show
Its them Girls Girls Girls I just can't say no
Houston I think we got a problem


With eyes wide open
And new life hope
I just realize it was no surprise[

avatar
David Black
Famous
Famous

Име : Дейвид Блек
Брой мнения : 13

Върнете се в началото Go down

Re: Starbucks

Писане by Роузи Хънингтън on Съб Юни 16, 2012 8:14 pm

Дейвид остави вестника,който четеше и се обърна към мен,като ми отговори,че аз би трябвало да го знам най - добре,защото съм модел на Виктория Сикрет..разбира се.
-Така е,но понякога ми идва в повечко това,а и с почти всеки един човек от тук имам фен снимка,така,че не е голяма изява,че си пия кафето в този Старбъкс,а и съм редовен клиент.За разлика от мен ти си нова личност имайки предвид момичетата,които се обръщат за да те погледнат.-Засмях се,като погледнах към едни видимо тийнеиджърки,които обръщаха поглед към него и се подхилкваха,а когато погледнехме натам те веднага се обръщаха и се хилеха.За момент си спомних,че миналата година го бях отрязала на едно събитие.Бях доста груба тогава,но имах много ангажименти на главата си и всичко друго ми идваше в повече,включително и мъжете,надявам се да не ме е запомнил с толкова лошо.Достатъчно ми бяха жълтите вестници със сватосването,въображаемите бройки,които ми приписваха и скандалните рокли,които рекламирах на разни фестивали.Кариерата ми общо взета е около партитата,нощните купони на известните в апартаментчетата им и рожденните дни,които прекарваме по цели нощи,даже дни с леене на алкохол,силна музика и свалки,докато слънцето не изгрее.Той се помръдна малко настрани,като ме покани на неговата маса,а аз отместих един кичур от косата си настрани,като взех чашата с кафето,чийзкейка,ключовете от телефона и се преместих на неговата маса,като ги стоварих на мястото пред мен и седнах.
-Добре,но после ти ще се обясняваш за "скандалното" ми поведение.-Направих физиономия,като се засмях и пошегувах.Това щеше да е поредното заглавие и сватосване от страна на вестниците,понякога ми писваше,следяха ни на всяка крачка.Каквото и да направш винаги имаш скрита умисъл и някаква страшна тайна.
-Първо,да се извиня за миналия път.И второ,нека този път се запознаем официално.Аз съм Роузи.Приятно ми е.Приятелите ми наричат Роуз или Ро.-Обърнах се към него,като подадох ръка и се усмихнах приятелски,като кимнах с глава настрани и чаках отговора му.

_________________


Revenge?Nah,i'm too lazy
i'm gonna sit here and let karma fuck you up.



avatar
Роузи Хънингтън
Famous
Famous

Име : Роузи Хънингтън
Брой мнения : 42

Върнете се в началото Go down

Re: Starbucks

Писане by Eloise Frisbey on Нед Дек 23, 2012 11:16 am

Поредният ден в забързаното ежедневие на Елоиз този път граничеше със същиски Ад. Съмняваше се дори да има възможността да започне деня си подобаващо с топла чаша кафе. За щастие надолу по булеварда забеляза познат знак в ментово зелено. Старбъкс. Може би въпреки всичко имаше нещо хубаво в цялата суматоха. Едва от час обикаляше из Холивуд, но вече чувстваше краката си прималели и копнееше за поне половин час почивка, когато телефонът ѝ отново иззвъня.
- Моля? – повиши тон, когато чу пискливия глас от другата страна. Майка ѝ имаше навика да изпада в досадни истерични пристъпи при най-малката спънка на нещо грандиозно и планувано до съвършенство, а с Елоиз като главен организатор на годежа на братовчедка си, истерията бе умножена по две. – Да, да.. Ей сега ще се обадя в цветарницата.
Русокоската въздъхна с досада, едновременно набирайки нов номер, опитвайки се да задържи изплъзващите от ръцете си папки на мястото им и в същото време да отвори врата на заведението, когато някой бе така добър да й отвори. Бегла усмивка плъзна по устните ѝ и тя побърза да влезе. Поръча кафето си точно преди да чуе далеч по-приятен и мек глас.
- Синтия! Мисля, че последно се разбрахме за орхидеи... – прекъсна, за да благодари и да плати, след което взе кафето си и се обърна рязко като без да го желае просто бутна нечия чаша. Да, определено дори със сутрешното кафе денят нямаше да се оправи. – Виж, ще ти се обадя по-късно. Просто не изпращай цветята, докато не изясним всичко.
Сигналът даваше ясен знак, че дразнител номер едно отново опитваше да натякне колко лоша организаторка е, но русокоската затвори и изключи звука на телефона си, пускайки го в десния джоб на сивия си шлифер. Най-накрая погледа ѝ падна върху симпатичната тъмнокоска, чиято чаша продължаваше да се търкаля по земята. За радост бе успяла единствено да събори кафето, но не и да я залее с него.
- Съжалявам. Обещавам, че ще ти се реванширам. Просто си поръчай същото, аз плащам. – изговори всичко на един дъх и буквално се отпусна върху стола срещу непознатата. Изведъж се почувства толкова лека, когато не бе нужно да стои единствено на висок ток и да мъкне три папки с глупости вътре. – Просто не ми е ден. – измърмори под носа си и отново се усмихна към момичето сякаш така можеше да прикрие факта, че от три дни насам е като бедствена фурия.

_________________

leave it all behind
in my eyes i'm back to the start again & in time you smile and then leave it all behind.
avatar
Eloise Frisbey
Famous
Famous

Име : Елоиз Фръсбий
Брой мнения : 564

Върнете се в началото Go down

Re: Starbucks

Писане by Мел Петрова on Нед Дек 23, 2012 12:30 pm

Момичето, което бутна чашата ми с кафе започна да се извинява. Сутринта ми беше толкова хубаво, а сега изведнъж се беше провалила напълно.
От много време не се бях виждала със Скайлър, това беше донякъде добре, защото трябваше да преглътна някак си любовта си към него, но и подтискащо, защото той ми липсваше ужасно много. Той все още беше със Стейси, русокосата красавица, с която не можех да се сравнявам. Тя имаше дълги руси коси, прекрасна фигура. Аз как можех да се сравнявам с нея? Бях много нисичка и имах толкова детско изражение.
Не, не не трябваше да мисля за тях двамата отново в тази прекрасна сутрин. Упс, вече не е толкова прекрасна, защото някакво недодялано момиченце ми разсипа кафето.
Повдигнах вежди раздразнено.
- Сама ще си взема ново, няма нужда.
Един от персонала на кафенето започна да мие пода. Изправих се и отново се наредих на опашката. Това момиче знаеше ли, че е разсипала кафето на една от най-ужаважаните актриси в момента? До някъде бях щастлива, че не ме е разпознала, както и учудена. Това рядко ми се случваше. Дойда моят ред и отново си поръчах обикновено кафе с повече захар.
След няколко минутки бях седнала отново на масата си, странното момиче продължаваше да стои пред мен.
- Има и други свободни маси.
Направих и намек да се махне. Исках да остана сама. Отворих лаптопа си. Влязох в туитър и постнах " Мразя, когато непохватковци си блъскат в мен и разливат кафето ми". Мигновено около 100 човека си го добавиха в любими. Обичах феновете си. Те ме караха да се чувствам значима. Все пак бях тяхния модел за подражание. Или не чак толкова? Дали с това, че редовно си прерязвах вените и ми се налагаше да ходя в болници за по една-две седвици беше много добър пример за подражание? Аз по-скоро исках да бъде човека като който не искат да бъдат. Държах се мило единствено, когато исках. Преди не бях такава. Преди бях от хората, които винаги се опитват да помогнат, държат се ествено, но Холивуд ме промени. Вече не съм малкото момиченце, което работеше в кафене и се надяваше на бакшишите на богаташите. Сега аз се присмивах на тези хора, които са като предишното мен.
Момичето продължаваше да стои и да ме гледа.
- Добре явно няма да се махнеш. Аз съм Мел, приятно ми е.
Затворих лаптопа и подадох ръка към момичето.

_________________


that moment you realize you love someone

avatar
Мел Петрова
Famous
Famous

Име : Мел Петрова
Брой мнения : 1728

Върнете се в началото Go down

Re: Starbucks

Писане by Eloise Frisbey on Нед Дек 23, 2012 1:12 pm

Май някой бе дори по-кисел от нея. Да, някой, който определено имаше високо самочувствие и остър език. Не бе като да не е срещала подобни индивиди. Честно казано опитваше да ги игнорира, да ги отбягва и да н влиза в разговор с тях, но едва ли сега бе най-точния момент да се изправи, да си събере нещата и да излезе с горно вдигната глава. Най-малкото едва ли ефекта би бил толкова драматичен, защото знае ли човек какво я очакваше още... Да се подхлъзне и падне? Някой да реши да изсипва кофа вода точно когато излиза от заведението? Да се изпречи на пътя на бързащо към кой знае къде? Елоиз не бе най-ведрите точно днес, но успешно си вярваше, че вината е в едва тричасовия сън и огромното количесто кофеин в тялото ѝ. И за протокола – симпатичната непозната вече бе преместена в графа „онези, които не ми се иска да си имам работа, но понякога се случва”. Все пак си оставаше симпатична, но всичко свършваше до външността и онази невинност, която я бе подвела в първия момент.
- Елоиз. – представи се сухо и дистанцирано, с което усмивката ѝ изчезна, а в начин, по който пое ръката ѝ се усещаше неприязън и отчужденост. Не бе присъщо за жизнерадостен човек като нея просто ей така да се отдръпне, да се промени за секунди, но Холивуд даваше ценни уроци. Един от тях бе, че независимо колко добронамерен си по натура, рядко ще намериш сродна душа, така че винаги е нужен план Б, а при русокоската той бе зад маската на непукистична личност, каквито ставаха повече от новоизгрялите звезди, вкусили веднъж славата и останали опиянени до живот.
- Всъщност намерението ми въобще не бе да сядам на маса. Имам достатъчно задължения, че да не мога да си позволя дори секунда почивка, но се почувствах някак задължена да ти се реванширам. – поясни без да отделя поглед от Мел. Можеше да добави нещо по отношение на лимоните и киселите натури, но се въздържа. Нямаше намерението да си навлича още ядове на главата. Достатъчни бяха настоящите, така че просто щеше да запази лекото благоприличие, да се направи, че е заинтересована, да поседи малко, а след това просто щеше да си събере нещата и наистина да излезе с гордо вдигната глава.
- Ти не си ли момичето от последната корица на Гламър? – попита без особен интерес, но тъмнокоската ѝ се стори някак позната. Може и да бъркаше списанието. Последно време бе гледала толкова списания и просто знаеше, че я видяла някъде. Нямаше значение къде, в крайна сметка бе просто тема на разговор.

_________________

leave it all behind
in my eyes i'm back to the start again & in time you smile and then leave it all behind.
avatar
Eloise Frisbey
Famous
Famous

Име : Елоиз Фръсбий
Брой мнения : 564

Върнете се в началото Go down

Re: Starbucks

Писане by Мел Петрова on Нед Дек 23, 2012 2:21 pm

Усмихнах се надменно. Е, явно това момиче не беше толкова задръстена, за колкото я помислих в началото. Все пак се досети коя съм.
- Да, това съм аз.
Отпих от кафето си и то изгори езика ми. Може би щях да започна да ругая, но се въздържах. Бог знае какво е това момиче. Може би щеше да започне да разправя как уважаваната от всички Мел Петрова ругае напред-назад.
Утре излизаше биографичния ми филм и аз бях дала в споменатото от Елоиз списание кратко интервю за него. Наистина филма щеше да пожъне голям успех, все пак имах меко казано много интересна история.
- Елоиз, спокойно, всеки има гадни дни. Все пак, както са казали лош ден, а не лош живот.
Усмихнах се. Може би не трябваше да се държа толкова високомерно с русокоската? Или може би не?
- Ти с какво се занимаваш?
Попитах аз като забелязах папките, които беше оставила на масата. Надявах се да не е някой нов журналист, защото определено не правеше добро първо впечатление. Вместо когато беше видяла в началото, че съм звезда в Холивуд да започне да се държи мило тя ми се представи доста сухо.
Днес бях облечена с къса рокля над коляното. Черна с розово, любимите ми два свята. Вече много рядко носех очилата, които уж бяха част от имиджа ми, според стилистката ми. След като бях уволнила мениджъра си, стилистката ми се беше малко наплашила. Вече се вслушваше повече в моите думи. В момента дори си търсех нов мениджър. Днес имах няколко интервюта. Дано този път си намерех някой, които наистина ще мисли за мен, а не такъв, който иска само да ме прецака.
Отново се сетих за Скайлър. Не, не и не! Край! Трябва да го изтрия от ума си!
Върнах се отново на земята и се загледах по-внимателно в момичето срещу мен. Позата и подсказваше, че е дръзка и не се предаваше лесно. Нямах търпение да разбера с какво се занимава.

_________________


that moment you realize you love someone

avatar
Мел Петрова
Famous
Famous

Име : Мел Петрова
Брой мнения : 1728

Върнете се в началото Go down

Re: Starbucks

Писане by Eloise Frisbey on Пон Дек 24, 2012 8:29 am

Интересуваше ли се наистина или просто опитваше да поддържа разговора? Секундно съмнение изпревари отговора ѝ, но все пак Елоиз реши да ѝ го даде. В крайна сметка нямаше нито за какво да лъже, нито да прикрива.
- Реално се опитвам да пробия в актьорския бизнес, за да натрия носа на майка ми. – тонът ѝ леко омекна и усмивката отново се забеляза в крайчетата на устните ѝ. Дори кимна, за да потвърди думите си, защото за същинска дива в този бизнес вероятно звучеше напълно глупаво да се вярва, че Елоиз се бори точно за това. В крайна сметка коя бе тя, че да ѝ се вярва? Единствените й прояви бяха в две-три реклами, масови сцени и, разбира се, всяко прослушване за по-главна роля завършваше с „ще ви се обадим”, но това обаждане никога не достигаше до нея, а след месеци просто гледаше филма с някоя от звездите, за които бе виждала из Холивуд. Онези, които винаги отиваха на прослушвания с меиджърите си и обикновено последните се възползваха от налични връзки, за да осигурят ролята. Погледът ѝ падна върху наредените една върху друга папки и за миг се осъзна, че доброто отношение не бе заради нея, а заради възможността да бъде журналистка, която да опетни славата ѝ.
- Мел, не е нужно да бъдеш мила, ако не ти е в природата. Не съм клюкарка под прикритие, която ще опетни името ти в утрешния вестник. Това са просто организационни неща, свързани с годежа на братовчедка ми. – въздъхна, защото бе наистина неловка ситуация. Беше проявила наивност, повярвала, че поне веднъж звезди или не из Холивуд можеше да има някакво равенство, но всичко отново се свеждаше до егото на звездите. Не винеше Мел, защото в крайна сметка вероятно и тя би мислила само и единствено за себе си, ако имаше нейната слава. Славата променяше и вероятно точно по тази причина действаше толкова бавно по мечтите си сякаш не бе сигурна, че го желае наистина. Беше израснала сред лошото влияние на Холивуд върху човека, виждаше го всеки ден и не бе сигурна, че го искаше наистина. Имаше качества, които не желаеше да загуби.
- Ами ти? Кога за последно си се чувствала обикновена? Правила нещо, което те развеселява и изтръгва мислите за слава и опити да запазиш доброто си име? – попита като с този въпрос буквално я предизвикаше да помисли за всичко, което изпускаше покрай желанието си да се изкачи до върха.

_________________

leave it all behind
in my eyes i'm back to the start again & in time you smile and then leave it all behind.
avatar
Eloise Frisbey
Famous
Famous

Име : Елоиз Фръсбий
Брой мнения : 564

Върнете се в началото Go down

Re: Starbucks

Писане by Мел Петрова on Пон Дек 24, 2012 9:19 am

Фалшивата ми усмивка замръзна мигновено. Не исках да мисля за това. За каква се мислеше тази, че да ми задава такива лични въпроси? Прехапах устните си нервно.
Радвах се, че не беше някой досаден папарак.
- Всъщост не мисля, че това ти влиза в работата.
Натъжих се. Щом казах тези думи съжалих. С какво ми беше виновно това невинно момиче, което искаше просто да успее в бизнеса. Преди и аз бях като нея. Аз бях даже много по-зле. Бях избягала от вкъщи, работела като сервитьорка и надявала се някой съвсем случайно да е забележи. Не, че това не се случи. Един бизнесмен беше забелязал красотата ми и ми беше продложил работа като модел, но аз твърдо му бях отговорила, че искам да бъда актриса. Още след първото си прослушване за главна роля късмета ми се беше усмихнал.
Веднага след като получих ролята самочувствието ми се вдигна и се самозабравих. Забравих от къде е дошла.
- Съжалявам, не си виновна ти, че просто аз нямам доверие на хората, които просто са любопитни. Всеки ми се струва, че иска да ми навреди по някакъв начин.
Настъпи неловко мълчание. Реших да го прекратя като най-сетне отговоря на зададения въпрос от Елоиз.
- Прекарвам време с приятелите си, които ме познаваха преди да стана това, което съм. С тях съм истинска, а тук пред теб и пред целия свят съм просто една златна обвивка. Нищо повече и нищо по-малко.
Усмихнах се кисело. Според мен това момиче щеше да преуспее. Дори малкият разговор, който бяхме провели ми подсказа, че има качестваа да преуспее в Холивуд. Не беше стеснителна, имаше хъс. Това ми харесваше.
- Защо ти се занимаваш с органицирането на сватбата? Няма ли някой друг, който да помогне?
Попитах аз и отново се загледах в папките.

_________________


that moment you realize you love someone

avatar
Мел Петрова
Famous
Famous

Име : Мел Петрова
Брой мнения : 1728

Върнете се в началото Go down

Re: Starbucks

Писане by Eloise Frisbey on Вто Дек 25, 2012 4:14 pm

Беглата ѝ усмивка се превърна в крива. Напълно добре разбираше Мел, дори да не бе изпитала тежката ръка на славата, която погубва човечността. Беше лесно, когато знаеше какво бе направила тя с майка ѝ.
- Нормално е. Стресът си оказва влиянието, а особено в момент, когато си в устата на всеки е почти невъзможно да се довериш дори на близките си. – заговори като компетентна от професорска гледна точка. Парата от чашата ѝ постепенно бе започнала да изчезва, което подсети Елоиз, че имаше кафе, което да изпие, а не време за дълги и широки приказки, въпреки че разговорът бе приятен дори след неприятното начало. Русокоската отпи няколко малки глътки от вече хладната напитка с почти непоносимо сладък вкус преди да чуе въпроса на другото момиче и отново да хвърли поглед към папките. Този път с далеч по-голяма досада, смесена със съжаление, че въобще бе предложила да спести малко средства и сама да се заеме с организацията. В крайна сметка не беше чак толкова голям харч да се наеме специалист в областта, дори при наличието на такъв в лицето на далеч некомпетентната, но все пак талантлива Елоиз. Въздъхна още по-тежко, когато се сети, че всичко бе на следващия ден, а тя все още имаше да се оправи с цветята, тортата закъсняваше, а датата дори не бе потвърдена в църквата, която бе следващата ѝ спирка.
- Вероятно най-добрата идея бе да наемем специалист в организацията на нещо подобно, но... – спря се преди да бе изпаднала в твърде лични изповеди. Нужно ли бе да казва, когато това бе един напълно непринуден разговор с една почти непозната, с която едва ли друг път щяха да се засекат? Но пък имаше ли нещо, за което Холивуд да не знае? Може би не знаеха нейното име, но пък всички знаеха това на Клаудия Горски, режисьорката, за която преди три години отново се говореше из всички списания, припомнящи за семейния скандал между двете им?
- С майка ми не се разбираме от години и за нея винаги съм онази, която не е добра в нищо. Каузата да я опровергая е напълно безсмилена, но все пак се опитвам и въпреки че доброволно приех да помогна с организация тя ще се опита по всякакъв начин да ме саботира и покаже като най-лошият сватбен организатор.
Каза го и не ѝ се стори никак лично. Когато липсва личен живот и лични отношение всичко бе някак по-лесно да каже дори пред непознати, дори пред самозабравени звезди.

_________________

leave it all behind
in my eyes i'm back to the start again & in time you smile and then leave it all behind.
avatar
Eloise Frisbey
Famous
Famous

Име : Елоиз Фръсбий
Брой мнения : 564

Върнете се в началото Go down

Re: Starbucks

Писане by Мел Петрова on Нед Яну 06, 2013 2:51 pm

Това беше наистина много странно. Да водиш война със собствената си майка?
Натъжих се. Аз не разговарях с моята от вече пет години. Тя не одобрява пътя, който бях поела. С баща ми не искаха да ставам актриса. Искаха да стана добър адвокат или лекар и да се омъжа. Да имам много деца и да живея пълноценно. Но това е толкова скучно. Кой би искал такъв живот? Бях се отказала от родителите ми, напуснала дома и тръгнала по пътя на славата. И струваше ли си в крайна сметка всичко, което бях направила? Естествено. Бях сигурна, че майка ми се вълнува от това, което става с живота ми. Понякога сигурно е разочарована, когато чете измислиците на жълтата преса, но тя не беше глупава. Госпожа Елизабет Петрова беше един от най-уважаваните критици в Холивуд. Да, но винаги когато ставаше дума за мен, собствената си дъщеря тя отказваше да даде коментар. Надявам се, че е горда с мен и един ден ще ми прости всичко и ще ми се обади. Но аз няма да го направя първа, прекалено съм горда. Това сигурно съм го наследила от нея.
- Майки...
Казах аз и отпих отново от кафето си.
- Ако имаш нужда от помощ ще се радвам да ти помогна. Имам връзки почти навсякъде.
Усмихнах се и извадих портмонето си. От там извадих една визитка и я плъзнах по масата към Елоиз. Наистина бих се радвала с нея да се срещнем някой друг път. В по-малко шумна обстановка.
- Между другото си красива. Не знам дали ще преуспееш в актьорския бизнес, но ставаш за модел.

_________________


that moment you realize you love someone

avatar
Мел Петрова
Famous
Famous

Име : Мел Петрова
Брой мнения : 1728

Върнете се в началото Go down

Re: Starbucks

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 6 от 6 Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите