Starbucks

Addicted to Hollywood Брой мнения: 613

Тара беше изненадана от държанието на младото момиче пред нея. Тя дори не се заяде, каквото би направила Кат , напротив тя беше толкова мила и учтива, че дори поръча два бургера и две кафета и я покани да седнат заедно.
Тара се съгласи. Тя все още беше малко притеснена, а шегите на другото момиче я краха да се изчервява. Когато то и' се представи Тара вдигна поглед от чашата, която въртеше нервно в ръце и погледна към Соня.
- Катара, приятно ми е! Но ми казват Тара, по- рядко и Кат. - отговори чернокоската и се усмихна леко. - Колко съм непохватна, извинявай много. - тя се извини още веднъж и реши да забрави неприятната случка, която Соня явно вече беше забравила, или поне се правеше.
- От къде си?- попита Тара, придърпвайки стола си напред.

Living the dream Брой мнения: 774

-От Русия-отвоговори простичко. Неприятните спомени я заляха като цунами. Но Соня беше силна и трябваше да се справи и да забрави старите рани-бях родена в Русия. С брат ми прекарахме там по-голямата част от детството си, но по известни обстоятелства сега съм тук.
-И успокой се Кат, нищо ми няма на дрехите-вече и говорих все едно сме стари приятелки. Надявах се да няма нищо против това. Умеех да се сближавам с хората.След като опустошихме храната, изхвърлих опаковките и най-неочаквано ми хрумна идея.
-Кат, ела с мен вкъщи. Ще се забавляваме. Живея сама. Имам шофьорска книжка.
Хванах я за ръката и я заведох до колата ми. Качихме се и се отправихме към скромния ми апартамент.
Докато шофирах отново заговорих момичето:
-А ти откъде си?
-Имаш ли си приятел?-веднага зададох въпроса, колкото и неуместне да изглеждаше.
Преди да ми отговори стигнахме дома ми. Колата на брат ми беше отпред, което значеше, че е вкъщи. Ужас!
-Ъъъъ..Кат...брат ми си е у дома. Наистина не знаех...ако не ти се влиза спокойно, ще отидем някъде другаде...-запетелчих.

Addicted to Hollywood Брой мнения: 613

Двете момиче вече си разговаряха все едно са стари приятелки. Явно си допадаха, което много зарадва Тара, защото беше тук от скоро и постоянно беше на работа и и' беше трудно да си намери нови приятели и да се приспособи.
Новата и' дружка и' предложи да отидат в тях, което всъщност малко я изненада все пак се познаваха от едва един час, но все пак Тара се съгласи тя си падаше, не само си падаше, тя живееше за такива неочаквани неща и случайни запознанства.
- От Ню Йорк съм, но се преместих и от скоро съм тук. - тя се усмихна и погледна към шофиращото момиче. - Не, нямам си приятел.- отговори Тара точно преди да стигнат до дома на Соня.
Когато стигнаха Соня установи, че брат и' се е прибрал и предложи на чернокоската, ако иска да отидат на друго място, но това не и' пречеше. Затова се съгласи.
- Ами.. мен това не ме притеснява, както ти решиш.- каза Тара и се усмихна, вече почти се чувстваше като у дома си, а още не беше влязла, но такава си беше Тара.

New place. New star. New life. Брой мнения: 129

Старбъкс.
Всички известни личности обичаха да ходят в Старбъкс. Аз също бях част от тях,затова сега се намирах в Старбъкс.
Заведението не беше пълно поради простата причина,че този Старбъкс не се знаеше от много хора. Повечето жители на Холивуд посещаваха Старбъкс-а в центъра на града,а този винаги беше пуст. Е,тук идваха и други известни личности,затова щом прекрачих прага,видях доста познати лица от големия и малкия екран.
Някои от тях ги познавах лично. Поръчах си любимата напитка,а след това платих. В момента,в който се обърнах се сблъсках с едно русо момиче,което ми се стори познато.
- Извинявай! - казах.
Напитката ми все още си беше невредима,затова се отместих от пътя на момичето,за да може спокойно да си поръча.
Седнах на една отдалечена маса,която беше единствената свободна и отпих малко от напитката си.

New place. New star. New life. Брой мнения: 20

Никога не можеше да е прекалено късно за кафе. Особено, ако то е от Старбъкс. Въобще възможно ли е човек да каже "не" на кафе? независимо дали умира за сън и не иска да се разсъни или е хипер енергичен заради последните няколко енергийни напитки? Сигурно имаше и такива ненормални хора, но Манди определено не беше една от тях.
За нея кафето бе начин на живот.
Бързо се шмугна в кафенето и съблече якето си. Загледа се в таблото с богатия избор на напитки и въобще не забеляза, че има някакво момче пред нея. Сблъскаха се, но за щастие кафето му все още си беше в чашката и нямаше трайни щети.
- Съжалявам. - казах тихо и му се усмихнах, а той ми направи път да мина.
Поръчах си любимото - Карамел Макиато, платих си и няколко минт по-късно в ръцете си държах гореща чаша пълна с малко късче от рая. Огледах се, но не видях свободна маса в тясното кафене. Приближих се до масата, на която беше седнало русото момче от преди малко и му се усмихнах отново.
- По случайност да е свободно мястото? - попитах с най-милия тон, който можех да възпроизведа и една усмивка за пореден път грейна на лицето ми.

New place. New star. New life. Брой мнения: 129

Момичето,в което се блъснах си купи кафе,а след това се огледа и се приближи към мен,като ме попита дали място до мен е свободно. Усмихнах се и кимнах,а тя седна срещу мен.
Все още ми беше позната от някъде,но не се сещах. Наместих се на стола си,а след това се наведох малко към нея.
- Изглеждаш ми позната от някъде...може би са те давали по телевизията. - предположих аз,а след това се облегнах на стола си и отпих от напитката си,като следях с поглед всеки един човек,който влезеше през вратата на кафенето.

Заглавие: Re: Starbucks Пон Фев 20, 2012 11:44 pm

Безмълвно, без да обели нито дума, Елеонор задърпа Джовани за китката, водейки го към най-близкото кафене, което очите ѝ съзряха. Погледна към кутията с цигари, която държеше в другата си ръка. Бързо я пъхна в чантата си. Очевидно мъжът не се съпротивляваше, напротив даже - харесваше му. Дали действително бе толкова безчувствен и не му пукаше до такава степен за Нора, колкото показваше?
Старбъкс.
Прекалено банално ли ще е, ако ви кажа, че точно това бе мястото, където отиваха? Може би да, може би не. В момента, в който прекрачиха прага на заведението, Бенет усети горещата вълна. Беше топло, приятно. Нямаше вятър. Русокоската съблече палтото си и остана само по фина сива блузка с веобразно изрязано деколте, която спокойно минаваше за лятна. Бавно и спокойно, момичето отиде до касата, взимайки две кафета. След това съзря Джовани, седнал в едно от сепаретата. Буквално тупна картонената чашка пред него и седна, премятайки косата си на една страна.
- Е, май имаме доста да наваксваме с разговорите - започна Ел, присвивайки устни.
Преценяваше как да реагира. Трябваше ли да кара направо или просто да бъде тази Елеонор, в която се беше превърнала и от която искрено бягаше. Имаше страшно много въпроси. Защо изобщо седеше с нея, тук и сега, след като не се интересуваше от същетсвуването ѝ? Как успя да я преодолее толкова лесно, а твърдеше, че я обича? Може би трябваше да започне по ред на номерата.
- Някога обичал ли си ме или всичко беше просто една илюзия?
Караше директно. Мразеше заобиколните пътища, както и намеците. Отпи глътка от кафето си. Подпря се на масата, доближавайки се до Джовани. Сериозно обмисляше дали да не извади кутията с цигари от чантата си... докато не видя надписът "забранено пушенето". Май всичко беше против тази същност на Елеонор.

_________________

I need a superhero,
Cause I am just a girl
and I have no one who will go
and save me from this world
come to me you superhero, save me,
cause I am just a girl.
I know, cause you're no superhero

Spoiler:

» Starbucks преди около седмица
» Starbucks

Starbucks

Starbucks

Similar topics

Similar topics