За петте години, изживяни в калифорнийския град, Али не свикна да пали колата, за да отиде до супермаркета, който бе на пет минути от тях, или до плажа да потича, който също беблизо, но в другата посока. Така и в събота, а ососбено в неделя, не докосваше ключовете за превозното си средство. Колкото и замърсен да бе въздуха от всички други жители и туристи, на мнение, че без колата си не можеш да излезеш никъде, младата дама прекарваше целия ден навън - разхождайки се или карайки колело.

Ню Йорк също не можеше да се сравнява с Амстердам, но нюйоркчани поне не бяха толкова вглъбени в идеята да не оставят колата си и за минутка. Там се срещаха доста по-често пешеходци, именно и то там Али бе свикнала с дългите разходки, ходенето пеша на училище, когато живееше в Бруклин и общо взето обикаляйки улиците наляво-надясно, без да се спира докато не залезе слънцето. А и Ню Йорк си имаше Сентръл парк - любимото й място.

И тъй като неделя бе в повечето седмици единствения й свободен ден, тъй като работата я хващаше и не я пускаше дори до полунощ в събота, неделя винаги бе отредена за чист въздух. А и си беше нещо като ритуал, защото дори да валеше порой -Али бе навън. Днес не бе настроена на вълна, харчене на пари, без да има нужда, но чантичка от колекцията на Шанел й бе хванала окото, така че момичето си обеща, че още другата седмица ще си я купи, но тази - искаше просто да върви безцелно, да разглежда витрините и дори да влиза в някой и друг бутик, но без да пазарува. Мислеше следобед да отвори някоя от готварските книги за начинаещи, които бе купила малко след като се изнесе от Памела, в неуспешни опити да се научи да готви. Дори палачинките не й се получаваха, при положение, че бе използвала точното количество на точните съставки. Умираше си и за един крем-карамел, какъвто баща й често правеше, когато си бе вкъщи, но да го сготви тя щеше да си остане неосъществена мечта.

И така, мислейки си за десерти, едновременно докато разглеждаше витрините, от унеса й я измъкна светкавица, раздрала небето, последвана и от гръмотевица. От месец ноември чадърът й винаги бе в чантата, в случай че и потрябва, а ето че и сега бе такъв ден. Али продължи към следващата витрина - на Прада. Точно когато някой я бе хванал за ръката. Не се изплаши, тъй като често попадаше на познати или познати попадаха на нея, така че вероятно и сега се бе случило именно това. Тя се обърна, за да види и разпознае, вероятно, собственика на ръката, която я бе хванала, но остана учудена, когато съзря напълно непознат мъж.
- Познаваме ли се? - попита тя, тъй като и да искаше, не можеше да се обърне и да тръгне - ръката й все още не бе свободна.

За момент Али се притесни от погледа на мъжа. Сякаш бе убеден, че се познават, но това притеснение бързо бе разсеяно. Нямаше да се разпищи за помощ, ако мъжът не я бе пуснал, нито щеше да го заплашва, че ще го направи. Спокойно изчака реакцията му, защото грешки се допускаха, никой не бе безгрешен. Тя самата не се бе припознавала, защото не винаги бе сигурна дали е видяла човека, който познава или някой друг, така че не рискуваше. Предпочиташе да залага на сигурно.
- Случва се, няма проблем. Не ме изплашихте - увери Али непознатия и отново се обърна към витрината, а мисълта за десертите на баща й пак се върна в ума й така рязко както и бе излетяла. Бе обиколила почти всички кафенета, ресторанти и сладкарници, но крем-карамел като неговия или поне подобен не бе опитвала досега. Налегна я носталгия и се почувства виновна, че от пет години не се бе връщала в Бруклин, нито се бе виждала с майка си. Пътуваше до Ню Йорк от време навреме, но се виждаше най-често със сестра си и по-рядко с другите си роднини. С майка си се бе видяла един-единствен път. И не мина много добре. Така че повече не се приближи дори до Бруклинския мост.
Чувството, че е ниска, а и до този мъж съвсем дребна излязоха на преден план за момента. Не бе миньонче, но винаги се чувстваше така, когато не бе на ток, както сега. Бе предпочела удобни пантофки за разходката си днес, което се оказа грешен избор. А сега освен ниска, изглеждаше и дребна. Просто чудесно! Наум си обеща, че освен вкъщи, скоро няма да слезе от високия, макар и понякога болезнен ток, в името на височината й. Кой би предпочел да изглежда нисък, когато има възможност да "порасне" с още 7-10 сантиметра?!
Непознатият се обърна и бавно се отдалечи. Неволно Али го проследи с поглед във витрината, а когато не можеше там се обърна и погледна към него през рамо. Усети се навреме преди да завали, най-накрая да извади чадъра си, за да не се прибира мокра, сякаш е била в морето с дрехите.