The Roxy Theatre

Голям град, а пък нищо интересно не се намира да се прави. Дори не можех дда разбера, защо съм будна толкова рано сутринта, но въпреки това, нямаше смисъл да се връщам в леглото. По-скоро мислех да се разходя малко. Сутрин принципно не е чак толкова пренаселено и щях да мога да си поема чист въздух. Замислех се за някаква точно определена цел, поне за да имам някаква посока и реших, че искам да видя какво дават в театъта.
След като вече беше решено, къде отивам не беше особено трудно да се оправя. Излязох от вкъщи и реших да повървя. Разглеждах на околосякаш, никога преди не съм била тук и съм просто поредния турист. Не след дълго обаче вече бях пред целта си. Тъкмо щях да вляза, когато чух познат глас. Когато видях, че е Джаксън се усмихнах и аз също го прегърнах.
- Аз също се радвам да те видя.- отвърнах и седнах до него.- А колкото до причината, просто исках да видя програмата на театъра. - казах и се усмихнах.- Ами ти? Теб какво те доведе?

Скуката, беше ми толкова познато, че си нямаше докъде. Напоследък точно това това чувство преобладаваше в ежедневията ми. Горе долу поради тази причина и аз бях тук.Като чух предлопжението на момчето до мен се усмихнах.
- За мен ще е удоволствие. Само трябва да е нещо наистина интересно, защото иначе вътре ще стане по-скучно от всякога.
И така какво беше това вечер с приятел или пък преминаваше границата. Нямаше значение. НЕ ме интересуваше много в момента. Хората винаги говореха каквото на тях им изнася и не ги интересуваше истината. Сега със сигурност пак щеше да е така, но на мен не ми пукаше.
- Как върви професията ти ?- попитах го аз.