Los Angeles
Добре дошли в Холивуд - мястото, където всичко е възможно. Присъединете се към нас и се забавлявайте.

Кафе-ресторант "Панорама"

Go down

Кафе-ресторант "Панорама"

Писане by Eleonor Chloé Bennett on Нед Сеп 25, 2011 1:54 pm


Защо се наричаше "Панорама"? Защото кафе-ресторантън беше на върха на една от най-високите сгради в Холивуд, откъдето се откриваше невероятна гледка към цял Лос Анджелис, както и към морето. Тук можете да дойдете през деня, независимо дали ви се пие кафе или ви се похапва. Вечер гледката е още по-прекрасна, когато единственото, което се вижда, са светлините на Ел Ей.

_________________

EARLY IN THE MORNING'S WHEN I THINK ABOUT Y O U
avatar
Eleonor Chloé Bennett
Do you believe in love at first sight, or should I walk by again?
Do you believe in love at first sight, or should I walk by again?

Име : Елеонор Мадисън Бенет
Брой мнения : 3214

Върнете се в началото Go down

Re: Кафе-ресторант "Панорама"

Писане by Таря Тайтейлилан on Нед Сеп 25, 2011 10:18 pm

Седнах на една от масите в заведението. Вече беше късно вечерта, нямаше много хора и аз спокойно можех да се наслаждавам на гледката и на спокойствието си. Бях облечена сравнително скромно за себе си и бях начупила леко косата си - беше ми писнало временно от постоянната й, естествена правота.
Отпивах бавно от кока-колата си, изумена от невероятната възможност за спокойствие и релакс. Разбира се, ако не бях на поредната си диета, може би щях да си взема и нещо за хапване, но определено не можех да си го позволя в почти дванайсет вечерта. Ако бях много гладна, когато с еприбера, може би щях да хапна малко грозде. Беше ми се сторило, че има, когато излизах.
Внезапно някакво момиче се появи иззад гърба ми и ме погледна въпросително, сякаш питаше дали може да седне. Това ме откъсна от хранителните ми размисли. Свих рамене елегантно и се усмихнах лъчезарно насреща й.
- Заповядай. - рекох меко, докато отпивах от чашата си. Оставих я и подадох ръка за поздрав. - Аз съм Таря Тайтейлилан, приятно ми е.

_________________
Can't believe my eyes -
images blurred and coming alive!

Don't they lurk and stay out of range, I bow down before the strange.
When finally they showed their faces, I recognized myself...

Подпис от Хелена Клаус.
avatar
Таря Тайтейлилан

Брой мнения : 244

http://mia-zeklos.deviantart.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Кафе-ресторант "Панорама"

Писане by Jessica Stroup on Пон Сеп 26, 2011 2:14 pm

Е тези дни бяха ужасно скучни за Али. Вече от гадната скука, която постоянно и идваше на гости дори не знаеше къде да отиде. Беше и тъпо дните и дори стигаше до плач. Размисшляваше за случилото се с бившия и и се обвиняваше. Толкова бе мека, изобщо нито думите не трябваше да казва нито да му се даде толкова лесно. Седеше мързеливо на дивана легнала като удряше съжелително ръце в главата си. Стана рязко като просто не успя да издържи това. Мъчение, ужас.. погледна към телефона си с цел да види дали някой и е званял но нищо. Точно от това се страхуваше- самотата, а сега какво.. остана съвсем сама, но пък щом причинява това, така ще е.
Реши че и трябва малко забава. Облече набързо някакви панталонки и птоник и се запъти към кафенето близо до плажа. Пъргаво се огледа . Забеляза някакво момиче, което и се струваше приятно. Запъти се към нея с поглед който казваше "Може ли?"
- Мерси, аз просто Алисия, името ти .. харесва ми!- засмя се. НАистина и хареса дългата фамилия, но определено неможеше да я повтори.

_________________
"Is this the moment whereI look you in the eye?
Forgive my broken promise that you`ll never see me cry.."

[size=18]"I hate everything about you,so why do I love you,?!"


[/size]
avatar
Jessica Stroup
Still studying
Still studying

Име : Джесика Строуп;
Брой мнения : 1562

Върнете се в началото Go down

Re: Кафе-ресторант "Панорама"

Писане by Таря Тайтейлилан on Пон Сеп 26, 2011 8:36 pm

Засмях се тихо.
- Благодаря. Въпреки че не ти препоръчвам да се опитваш да го произнасяш - малките ми имена са прекалено много, а фамилията - прекалено дълга. - отбелязах с обичайната леко остроумна нотка в тона си.
Тя седна, а аз си поръчах още една кока-кола. Така де, не беше много авторитетно питие, но алкохола не беше особено добър план за една певица, а мразех кафе, така че реших, че колата е добра идея - единствената кофеинова напитка, която харесвах. Пък и щеше да ме държи будна, без да ми вреди по никакъв начин. Като се приберях, възнамерявах да прекарам около час в личната си сауна, ако все пак се случеше да ме измъчва безсъние.
Въздъхнах доволно още веднъж. Холивуд ми предлагаше нещо, което рядко откривах в Европа - анонимност. Никой тук не знаеше коя съм и аз бях щастлива така.
- Е, Алисия... - все пак реших да подхвана някакъв разговор с момичето, не само от любезност, ами и защото ми се виждаше доста приятна като личност. За начало зададох най-стандартните въпроси. - Откога си тук? С какво се занимаваш?

_________________
Can't believe my eyes -
images blurred and coming alive!

Don't they lurk and stay out of range, I bow down before the strange.
When finally they showed their faces, I recognized myself...

Подпис от Хелена Клаус.
avatar
Таря Тайтейлилан

Брой мнения : 244

http://mia-zeklos.deviantart.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Кафе-ресторант "Панорама"

Писане by Jessica Stroup on Съб Окт 01, 2011 11:35 am

Засмя се след думите и. Определено второто има нямаше да може да го произнесе ако не и го бяха казали още един път. Падаше си малко глупавичка Алисия, но наистина не много. НЕ помнеше имена, което бе в нейн минус. И постоянно имаше спорове с мъжете с които е била. Сърдити.. о Боже не е нужно да ги помни при положение че са били едва три или четири часа заедно прекарвайки някакви страстни часове, което също не е оправдаващо, защото не са единствени добри в това. Изсмя се на остроумието си в главата ис е загледа в косата на жената. Определено и харесваше, което я накара и тя опита нещо ново... примерно черна коса.
- От много, много време! Моля те кажи ми че не четеш вестници?!- изрече с въпросителна нотка в гласа. НЕ искаше това да е поредния човек, който ще започне да я обижда за дето е вършила с онзи негър, но това бе само една доста дори прекаелно груба игричка или по-точно игра.
- Барманка съм, която се почу с нещо, но не не искаш да знаеш!- изрече и отново се засмя с приятното си гласче. Сервитьора най-накрая дойде и и донесе поръчката която бе поръчана още с влизането и в кафенето.

::първо искам да се извиня за огромнооото ми закъснение и второ извинявам се че постта ми е такава боза ::

_________________
"Is this the moment whereI look you in the eye?
Forgive my broken promise that you`ll never see me cry.."

[size=18]"I hate everything about you,so why do I love you,?!"


[/size]
avatar
Jessica Stroup
Still studying
Still studying

Име : Джесика Строуп;
Брой мнения : 1562

Върнете се в началото Go down

Re: Кафе-ресторант "Панорама"

Писане by Таря Тайтейлилан on Съб Окт 01, 2011 2:46 pm

- Не, не си падам по четенето на вестници. - успокоих я. Исках да бъда честна, така че дори наум не се опитвах да свържа името й с някоя клюка, на която може би бих попаднала някъде. Не обичах да се месят в личния ми живот - поне тук не го правеха. Във Финландия обаче пресата беше безмилостна - понякога бях плакала с часове от какво ли не, изписано по вестниците - често лъжа, а друг път - истина, която си беше само и единствено моя работа. Какво да се прави, бях прекалено чувствителна за шоубизнеса понякога. Добре де.. всъщност доста често.
- Пък и според мен твоите грешки и твоя живот трябва да си останат твои. - заявих тезата си. - Аз съм певица, но съм тук прекалено от скоро, за да се прочуя с някоя изцепка. - засмях се звънко. - Поначало съм европейка.
Замълчах за кратко, умислена в какво ли не, докато накрая не попитах внезапно:
- А защо не си опита късмета в шоубизнеса? - знаех, че не е свъсем моя работа, но ми беше любопитно...


P.S.: Няма проблем. Wink Пък и не е боза, добре си е. Smile

_________________
Can't believe my eyes -
images blurred and coming alive!

Don't they lurk and stay out of range, I bow down before the strange.
When finally they showed their faces, I recognized myself...

Подпис от Хелена Клаус.
avatar
Таря Тайтейлилан

Брой мнения : 244

http://mia-zeklos.deviantart.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Кафе-ресторант "Панорама"

Писане by Jessica Stroup on Съб Окт 01, 2011 2:56 pm

Момичето бе напълно право. Ако беше някоя от приятелките и веднага щеше да се дотътъри и първите думи щяха да са съставени във въпорс който следи "Как посмя? Какво се случи? Защо го отряза? Нямаше никакво значение расите ви? Трябват ти пари бе!" Вече и се бе случвало.Никога не е била с някой заради парите му. За пример ще вземем Алекс Купър..обичаше го и все още изпитва това чувство но дори след думите му и много извинения не може да му прости. Та той дори не и звънна след като стори онова. Няма значение.
- Абсолютно си права! Първия човек който е на моето мнение! Ясно че онази статия се прочу, но защо не е нужно да ме обвинявате и то зареди парите.. глупости!- отново започна да си бърбори. просто винаги мислите и излизаха на яве. естествено сега това не бе изключение.
- Певица си! Браво.. тук са на изчезване добрите певци, които не пеят на плейбек!- засмя се и се гоелда. Бе забеляза още с влизането една позната която се занимаваше с пеене, но грачеше ужасяващо. Отново извърна поглед към Таря и се усмихна.
- Аз предлагали са ми много! Искаха ме като модел и актриса! Двумях се малко и накрая решх да продължа да си работя в задънаното барче и да снимам.- усмихна се. Абсолютно целия и истински факт. Отпи от питието си и се загледа в правата коса на момичето пред нея.

_________________
"Is this the moment whereI look you in the eye?
Forgive my broken promise that you`ll never see me cry.."

[size=18]"I hate everything about you,so why do I love you,?!"


[/size]
avatar
Jessica Stroup
Still studying
Still studying

Име : Джесика Строуп;
Брой мнения : 1562

Върнете се в началото Go down

Re: Кафе-ресторант "Панорама"

Писане by Таря Тайтейлилан on Съб Окт 01, 2011 3:08 pm

Бях заинтригувана. Повечето хора, които познавах - знаменитости или не - копнееха, жадуваха за слава. Не познавах личност, която да искаше да остане в сянка по някаква причина, да й отправят покани за модел или актриса, и тя все пак да отказва. Озадачих се и мисля, че ми личеше, но едва ли бях първата неразбираща.
Спомних си как още от малка аз копнеех да бъда велика. Известна. Обожавана. Исках да се превърна в жена, на която по-малките момичета да искат да приличат.
И с много труд бях постигнала това, което исках, бях изпълнила мечтата си за световна слава. Феновете ми у дома в Европа ме обичаха, на всяка крачка в родината ми се намираше кой да ме спре с молба да се подпиша на ръката или рамото му. С перманентен маркер.
Някъде когато подобни желания започнаха да зачестяват, реших, че славата не ми харесва толкова много.
- Може би си права. - промълвих след дълго мълчание. - Може би е по-добре така.

_________________
Can't believe my eyes -
images blurred and coming alive!

Don't they lurk and stay out of range, I bow down before the strange.
When finally they showed their faces, I recognized myself...

Подпис от Хелена Клаус.
avatar
Таря Тайтейлилан

Брой мнения : 244

http://mia-zeklos.deviantart.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Кафе-ресторант "Панорама"

Писане by Jessica Stroup on Сря Окт 19, 2011 11:19 am

Не Алисия мислеше обратното. Наистина не беше богата и велика личност в Лос Анджелес. Определено можеше да остане на старата си работа като модел и в момента да е известна, но нещата се объркаха и тя остана барманка. Не че не и харесваше, даже го предпочиташе повече пред професията, на която се чувстваш неудобно с кокили. Не че сега не бе с високи обувки, но не бе себе си в момента. След всичките преживявания се промени и се надяваше отново да бъде старата Али. Онази на която нищо не и пукаше. Всичко и беше добре и не обръщаше много внимание на външния си вид. вяажното бе тя да се харесва, а тя определено обичаше най-много себе си. Толкова е влюбчива у себе си, не на облеклото, а на прекрасното и лице, кото можеше да пробие много като модел. НЕка оставим това. Отново се бе отнесла. Клътушкаше крака си който бе възпитано и секси сложен на другия, а погледа и се бе забил вторачено в чашата. Сякаш търсеше някакъв кусур в нея. Нещо което не и харса, но не чашата си бе идеално.
- Не мисля така! Всъщност бях модел, но се отказах .. лсучиха се много неща и просто влязох в онзи бар, а на една от стените имаше брушурка, това е. Може би ако сега се тътря по модните сцени щях да съм много много пъти по-богата. Не търся това, но нали всяко момиче се нуждаеот финансова възможност. Не само за чанти на прада, но и за живота си!- изрече тя като я погледна и леко и се усмихна. За първи път говореше свестни и работи и може би успяваше да върне старата Коул.

_________________
"Is this the moment whereI look you in the eye?
Forgive my broken promise that you`ll never see me cry.."

[size=18]"I hate everything about you,so why do I love you,?!"


[/size]
avatar
Jessica Stroup
Still studying
Still studying

Име : Джесика Строуп;
Брой мнения : 1562

Върнете се в началото Go down

Re: Кафе-ресторант "Панорама"

Писане by Зейн Малик on Нед Яну 22, 2012 9:05 pm

- И тя просто дойде и ме целуна. Казвам ви момчета,тя е уникална... Жалко, че си мисли, че аз съм по сериозните връзки. - засмя се Рико и отпи още една глътка от мокачиното си. Това беше вече втората му чаша за деня, което сериозно би обезпокоило околните, ако не бяха сигурни, че просто е имал бурна нощ и не е спал.
Зейн слушаше с интерес историите на приятеля му, но с всяка минута той изпитваше все по-голяма доза съжаление към него. Не, не защото той беше глупав или нещо подобно.. Напротив, Рикардо бе доста умно момче и винаги намираше решение за всякакви проблеми. Малик го съжаляваше, защото приятеля му едва ли щеше някога да изпита чувството да си влюбен. Той предпочиташе забавленията и беше от момчетата, които търсеха жени само за една нощ. Зейн не го разбираше. Смяташе, че е много по-добре да започнеш истинска връзка, отколкото всяка нощ да сменяш еднодневки. Но може би именно различията ги правеха толкова добри приятели.
Малик отпи глътка от виенското си кафе и се огледа наоколо. До преди половин час в кафе-ресторанта нямаше почти никого, а сега бе препълнено. От всеки един ъгъл в помещението се чуваха оживени разговори, които най-неочаквано вземаха обрат и темите се сменяха със скоростта на светлината. Изведнъж погледът на Зейн се спря върху фигурата на едно тъмнокосо момиче, и дъхът му спря. Беше минало толкова време от последната им среща... Момчето не вярваше, че те някога ще се видят отново. Но ето, че сега тя стоеше на по-малко от 2-3 маси от него. Изминаха няколко дълги минути, които бяха като векове за Зейн. Какво трябваше да прави? Да отидеше ли при нея или може би трябваше да изчака тя да го забележи?
“Стегни се, Зейн. Тя е твоя приятелка, трябва да отидеш при нея и да я поздравиш.“ - заповяда си наум той и заби поглед в земята. Беше трудно, когато срещнеш човек, с който не сте общували от години.
- Момчета, извинете ме за момент. Трябва да видя една моя близка приятелка. - усмихна се Малик на останалите от компанията и стана от стола си. Закрачи уверено, но по изражението му личеше, че е малко притеснен. Но дори и той самият не знаеше защо. Най-накрая спря на няколко сантиметра от нея и я хвана за рамото.
- Здравей, София! Помниш ли ме още? - засмя се момчето и се вгледа в очите й.

_________________


And when I'm gone, just carry on, don't mourn
Rejoice every time you hear the sound of my voice
Just know that I'm looking down on you smiling
And I didn't feel a thing, So baby don't feel no pain
Just smile back .
avatar
Зейн Малик

Име : Зейн Малик
Брой мнения : 36

Върнете се в началото Go down

Re: Кафе-ресторант "Панорама"

Писане by София Стюарт on Пон Яну 23, 2012 6:31 pm

По дяволите, винаги така ставаше. Мразех, да, буквално мразех, хората да се държат по такъв начин. Но очевидно не може всички да са отговорни, както повече от нас очакваме.
Сутринта на този ден прекарах в работа, както винаги - хвърчащи листове с рокли, торти, визитни картички на ателиета и банкетни зали бяха разпилени по целия под на хола ми, а аз се разхождах около тях и се чудех откъде по-точно да започна. Имах да организирам сватба и голям празник. Разполагах с изключително малко време, но най-интересното беше, че аз дори не се опитвах да се мобилизирам, а само си губех времето в странични и глупави занимания. Когато Джанет ми звънна, за да излезем, най-накрая се зарадвах, че ще имам реален повод да изоставя работата си, без да се налага да мисля собствени такива.
Улиците бяха окъпани от слънцето, а трафика, както винаги, беше убийствен. Точно, когато след много нерви и викане по некадърните шофьори пристигнах на уреченото място, телефонът ми иззвъня на пожар, а от другата страна гласът на Джанет пискливо ми се извини, че й изкочил ангажимент. Бях на път да се отчая от всичко и всички - бях се изнервила до краен предел, трябваше да се връщам по същия този кошмарен трафик, а на всичкото отгоре вкъщи ме чакаше работа. Варианта да се прибера в апартамента си автоматично отпадна като опция в съзнанието ми и краката ми, сякаш направлявани от някого, запристъпваха към входа на кафе-ресторанта. Точно така, ще изпия едно голямо лате с много захар, ще се насладя на страхотната гледка, ще се успокоя и чак тогава ще се прибера. Да.
В заведението гъмжеше от щастливи хора, чиито разговори жужаха навсякъде в помещението. Единственото свободно място, което очите ми зърнаха, беше на бара, близо до две жени, които очевидно обсъждаха последните клюки в списанието, което разглеждаха. Настаних се на разстояние от тях и поръчах латето си. В момента, в който барманът донесе напитката ми, усетих нечия ръка на рамото си и приятен мъжки глас, който ме поздравяваше. Обърнах главата си, за да видя мой стар приятел, с който не се бяхме виждали от години.
- Господи, Зейн! - възкликнах по-силно и въодушевено от обикновено - Така се радвам да те видя! Как си, как я караш?
Наистина се радвах да го видя. Преди време имахме някакси по-особени отношения и сега щеше да ми бъде интересно да разбера какво ново около него, как върви кариерата и по какъв път е поел живота му.

_________________

Wild hearts can't be broken.




avatar
София Стюарт
Famous
Famous

Име : София Джеймс Стюарт
Брой мнения : 846

Върнете се в началото Go down

Re: Кафе-ресторант "Панорама"

Писане by Зейн Малик on Пон Яну 23, 2012 7:33 pm

Нали знаете онази усмивка, която озарява лицето ви, когато внезапно късмета ви се усмихне и все пак се уверявате, че живота не е чак толкова лош? Е, ето тази усмивка сега се беше настанила на лицето на Малик и придизвика онези странни тръпчинки на бузите му, които караха повечето момичета да го мислят за адски сладък.
Той се подпря с лакът на барплота и извърна тялото си към София, което му предостави по-добра възможност да води разговор с нея и същевременно да успее да прецени колко всъщност се бе променила за цялото това време.Въпреки, че не го показа, в Зейн мигновенно се настани едно спокойствие, което накара всичките му притеснения да утихнат. Всъщност дълбоко в него имаше някакви опасения, че тя вероятно не иска да го вижда повече, тъй като преди години той трябваше да се връща в Берлин и това мигновенно постави едно дълго многоточие на приятелството им. Разбира се, имаше някакви опити за свързване помежду им чрез писма, но накрая и двамата се отказаха. Нямаше как да са отново близки, щом са на стотици километри разстояние. Но Зейн все пак не се изненада на реакцията й. За всичкото това време, той беше научил, че София е доста мило и добродушно момиче, което обичаше да дава втори шанс на тези, които го заслужават, и винаги подкрепяше близките си.
- Ами добре съм. - засмя се леко Малик. - Все още не мога да свикна с мисълта, че живея в Холивуд, но важното е, че полагам някакви усилия. Беше крайно време да се махна от Берлин. Там нямах никакъв шанс за музикално развитие. Сега поне имам едно добро начало за кариера. С онези момчета, с които седях до преди малко, сформирахме банда. За сега свирим само по малки клубове и на фестивали, но не мога да се оплача. Забавляваме се. - усмихна се той и посочи приятелите си, които отново следяха с интерес движенията му и очакваха да се случи нещо интересно, та да могат да имат за какво да говорят през следващите 20 минути. Зейн имаше чувството, че понякога в тях има едни скрити жени на средна възраст, които само дебнат за нови интриги. Но все пак това си беше неговата компания... все някак трябваше да ги трае.
- Но стига съм говорил за себе си. Разкажи ми как върви живота ти.. С какво се занимаваш сега? Колко отдавна не те бях виждал... Липсваше ми! - усмихна се той и погледна отново към приятелката си.

_________________


And when I'm gone, just carry on, don't mourn
Rejoice every time you hear the sound of my voice
Just know that I'm looking down on you smiling
And I didn't feel a thing, So baby don't feel no pain
Just smile back .
avatar
Зейн Малик

Име : Зейн Малик
Брой мнения : 36

Върнете се в началото Go down

Re: Кафе-ресторант "Панорама"

Писане by София Стюарт on Вто Яну 24, 2012 4:43 pm

Истината бе, че със Зейн наистина не бяхме комуникирали буквално с години. И все пак, подобни контакти, когато единият се намира на хиляди километри, никак не е от най-лесните. Да, бяхме опитвали, но нали знаете, понякога просто разстоянието си казва думата. Бях подочула, че той се е преместил за постоянно тук, в Холивуд, но някакси все не ми бе оставало време да се поразровя в указателя и да се опитам да го потърся. Мисля, че съдбата си свърши чудесно работата, срещайки ни тук и евентуално давайки шанс на забравеното ни приятелство отново да се върне на крака.
Зейн беше изключително лъчезарен човек, който държеше на приятелите си и обичаше да се забавлява. Неслучайно си прекарвахме така добре винаги, когато бяхме заедно. Страшно много се зарадвах, когато разбрах, че се е включил в банда и че най-накрая прави това, в което е най-добър. В този миг мозъкът ми трескаво започна да работи, съставяйки си някакви планове дали бих могла да съм му полезна и дали мога да свържа групата му с по-голямо студио - да му помогна. Реших, че на този етап не е добре да споделям това, макар че със сигурност щях да го сторя по-късно.
- Ти също ми липсваше! Трябва да наваксаме цялото това изгубено време - отвърнах му с лъчезарна усмивка и най-неочаквано го прегърнах, чисто приятелски - Аз съм добре. Продължавам да се занимавам с агенцията за огранизиране на мероприятия. Имам доста работа напоследък и почти нулево време за себе си. Превърнала съм се в робот! Но иначе не се оплаквам, животът тук ми харесва. Сигурна съм, че ще се нагодиш бързо.
Отново настаних на лицето си голяма усмивка. Бях сигурна, че имахме много да си разказваме за всички тези години. Знаех, че както на мен, така и на него са се случили купища интересни неща, достойни за разнищване като доброто старо време. Зейн беше страхотен човек и не бях очудена, че преди време, тайно в себе си усетих да припламват искри. Така или иначе никога не му бях признавала, защото някакси усещах, че това може да разруши приятелството ни, или най-малко - отношенията ни да охладнеят на сериозна степен.
- Знаеш ли, с удоволствие бих се уредила на ваш концерт. Ще се радвам да ви гледам - засмях се звънливо - Добре, каза ми за живота ти тук, но не спомена най-важното - имаш ли човек до себе си в момента?
Питах го чисто и просто приятелски, нямах никакви скрити помисли. Щях да съм наистина радостна да разбера, че си има приятелка и че е истински щастлив.

_________________

Wild hearts can't be broken.




avatar
София Стюарт
Famous
Famous

Име : София Джеймс Стюарт
Брой мнения : 846

Върнете се в началото Go down

Re: Кафе-ресторант "Панорама"

Писане by Зейн Малик on Вто Яну 24, 2012 7:10 pm

Усмивката на Зейн мигновенно се стопи и очите му почерняха, като мрачни облаци предвещаващи дълга буря.
- Имах... Но нещата просто не се развиха така, както очаквахме. - погледа му се заби в земята и той прекара нервно пръсти през косата си. Последната му връзка беше с доста трагичен край за него и той гледаше да отбягва тази тема. Той самият все още не проумяваше, с какво беше заслужил Тина да го остави заради някакъв боксьор Чеши или Чиши. Не му помнеше името, но не искаше и да го знае. Не искаше да се връща в отминали времена, с отминали чувства.
Изведнъж в него се надигна онова чувство за вина, което накара Зейн да се съвземе и да се оттърси от мислите си. Почуства се гадно, за това, че София трябваше да вижда тази негова страна на ярост, примесена с доза тъга. Не, че щеше да е за първи път, но той определено не трябваше да реагира така. Затова отново се усмихна и я прегърна с едната си ръка през рамото.
- Извинявай. Поведението ми преди малко бе предизвикано от лоши спомени, затова недей да го приемаш лично. Знаеш, понякога реагирам твърде импулсивно, без да се замислям.
Малик се усмихна извинително и припърха няколко пъти с очи, в опит да докара онзи ефект, който го можеха единствено издокараните дами във филмите. След това прихна в неудържим смях.
- Не се получи това, което исках, но ти вероятно схвана главната идея на пърхането с мигли. Но ти също не сподели, кой вече е спечелил сърцето ти... Искаш ли да знаеш една тайна? Преди години, и аз исках да го спечеля,но не можех. Най-вече заради приятелството ни и... - Малик млъкна и прехапа устна. Отново преобладаха емоциите му и той буквално спря да мисли какво приказва. Махна ръка от рамото й и се почеса нервно зад ухото. Сега имаше само две вероятности: или тя щеше да се засмее, или да си тръгне, защото й е станало неудобно. Той отново я погледна и затрака нервно с пръсти.
- Виж, аз... Съжалявам, май се разприказвах твърде много. Не беше уместно да го споменавам точно сега.

_________________


And when I'm gone, just carry on, don't mourn
Rejoice every time you hear the sound of my voice
Just know that I'm looking down on you smiling
And I didn't feel a thing, So baby don't feel no pain
Just smile back .
avatar
Зейн Малик

Име : Зейн Малик
Брой мнения : 36

Върнете се в началото Go down

Re: Кафе-ресторант "Панорама"

Писане by София Стюарт on Вто Яну 24, 2012 7:56 pm

Едновременно топли и студени вълни си проправяха път през цялото ми тяло за част от секундата. Мозъкът ми работеше бясно и се опитваше да подбере старателно следващите си думи. Разбира се, че бях повлияна от това, което Зейн призна, но дали беше уместно и аз да кажа истината, или просто да си замълча? Не можех да подмина ей така изказването му, защото то реално означаваше много за мен - тук бе моментът, когато разбрах, че чувствата ни са били споделени. Този факт ми беше почти безизвестен досега.
Умеех да разпознавам поне част от чувствата на хората по жестовете на телата им. По разположиението на неговото, си личеше, че е нервен и някакси притеснен. Сведох погледа си надолу, все още не знаейки какво да кажа. Усетих, че малко по малко се зараждаше една неловка тишина и аз трябваше да кажа нещо, да му отвърна, или поне да се усмихна. В крайна сметка, стигнах до извода, че е редно да му призная, той беше длъжен да знае.
- Не, не се притеснявай. Знаеш ли... - вдигнах погледа си и срещнах очите си с неговите - Чувствата не са били еднопосочни. При мен също ги имаше. И да... заради приятелството ни не казах нищо, точно както ти... Аз също си нямам приятел в момента, но знам, че все някога ще намеря подходящия.
Изрекох последните си думи със слънчева усмивка и в този миг осъзнах колко много неща не се бяха променили за всички тези години - все още можех да му споделям и да получа съвет, все още можехме да се смеем както преди. И очевидно онази негова красива усмивка все още си беше такава. Не знаех какво ми ставаше, бяха минали години, за Бога! Нима тези чувства все още...
Дишането ми се учести, заради напрежението, и мисля, че започнах да се изчервявам малко по малко. Съзнанието ми беше абсолютно блокирало и бях сигурна, че дори собственото си име нямаше да мога да кажа в този момент.

_________________

Wild hearts can't be broken.




avatar
София Стюарт
Famous
Famous

Име : София Джеймс Стюарт
Брой мнения : 846

Върнете се в началото Go down

Re: Кафе-ресторант "Панорама"

Писане by Зейн Малик on Вто Яну 24, 2012 9:02 pm

В неговият поглед се четеше почуда, но и едновременно някакво облекчение. Беше по-спокоен, когато чу признанието на приятелката си, въпреки че въобще не го беше очаквал. За момент се зачуди дали е трябвало да й разкрие чувствата си преди години. Но после установи, че не трябва да мисли за пропуснатите възможности, защото той самият можеше без да му мигне окото да спечели “Мистър най-пропуснати шансове“.
- Е, предполагам, че сега и на двамата ни олекна на съвестта. Сега знаем с едно нещо повече един за друг. - засмя се глуповато той, в един от неговите опити да разведри обстановката. В повечето случаи успяваше, но сега мозъкът му упорито отказваше да се включи и да измисли нещо умно, безсрамно игнорирайки всичките напъни на Зейн.
Отново настъпи неловка тишина. Малик се загледа в София и забеляза, че диша учестено и бузите й придобиха блед червен оттенък. Той беше наблюдавал тази трансформация много пъти в приятелката си. За първи път я забеляза, преди три години, когато двамата бяха отишли на летен тенис лагер. София беше хлътнала по един от най-добрите приятели на Зейн и беше приела доста насериозно идеята, че трябва да му признае. Но при всеки опит, цялата почервеняваше и не обелваше нито дума. Така беше и в момента. Малик реши, че непременно трябва да разбере какво я тревожи. Все пак, те бяха доста време рамо до рамо и познаваха всеки един жест или мимика, който другия правеше.
- Има ли нещо, Софи? Знаеш, че ако нещо те тревожи винаги можеш да ми кажеш.
За пръв път от толкова време, той я нарече Софи. Преди се обръщаше така към нея, но това беше в периода, в който той я приемаше за нещо повече от приятелка. Това почуди дори и самият него. Днес явно всички думи просто му се изплъзваха от устата и поставяха Зейн в ситуации, които определено го караха да се чувства неловко.

_________________


And when I'm gone, just carry on, don't mourn
Rejoice every time you hear the sound of my voice
Just know that I'm looking down on you smiling
And I didn't feel a thing, So baby don't feel no pain
Just smile back .
avatar
Зейн Малик

Име : Зейн Малик
Брой мнения : 36

Върнете се в началото Go down

Re: Кафе-ресторант "Панорама"

Писане by София Стюарт on Сря Яну 25, 2012 4:44 pm

Зейн ме познаваше толкова добре, че нямаше как да се усъмня, че веднага ще разбере колко съм притеснена в този момент. Двамата се знаехме като пръстите на ръцете си, понякога знаехме какво мислеше другия и се разбирахме само с поглед. Беше глупаво дори да си помисля да се опитам да се скрия от него. Но, Господи, какво се случваше? Да обощим: Срещам се с близък приятел, с който не сме се виждали с години, заговаряме се и съвем случайно се изпускаме, че преди време сме се харесвали и при това - едновременно!
В този миг през съзнанието ми преминаха най-различни мисли, но най-отразяващата се бе какво щеше да бъде сега, ако тогава си бяхме признали? Дали сега щяхме да сме все още заедно, или пък нямаше да стоим тук, а щяхме да се стараем умишлено да се отбягваме? В живота си не съжалявах за нищо сторено, а само за непоетите рискове. В случая това бе огромен пропуск от моя страна, но не мисля, че имаше място за съжаление. Може би така е било писано да стане - да се видим точно днес, точно на това място и да си кажем какво е било.
Не бях усетила как отново бях свела погледа си към чашата с кафе. Няколкото мига между думите му и моя отговор, за да осмисля какво да му кажа, ми се сториха като вечност.
- Разбира се. На теб бих казала всичко, Зейн, знаеш това - усмихнах му се леко - Просто си мислех какво щеше да е сега, ако тогава бяхме разбрали за чувствата на другия. Дали все пак щяхме да се оставим на тях, или да ги игнорираме, като си мислим, че запазваме приятелската си връзка? Господи, не си длъжен да отговаряш на това!
Хванах топлата му ръката в своите длани, като се опитах с този жест да му се извиня за така внезапното любопитство. Но истината бе, че такива въпроси живо ме интересуваха, колкото и ситуацията да бе неловка в този момент. Отново срещнах погледа си с неговите дълбоки и все така хубави очи.

_________________

Wild hearts can't be broken.




avatar
София Стюарт
Famous
Famous

Име : София Джеймс Стюарт
Брой мнения : 846

Върнете се в началото Go down

Re: Кафе-ресторант "Панорама"

Писане by Зейн Малик on Сря Яну 25, 2012 5:51 pm

Зейн въздъхна леко и се пресегна, за да отмести един кичур коса на София, който се помръдваше над челото й при всяко нейно движение. Не знаеше какво да й отговори. Дори не знаеше, какво точно чувства в момента. Само за десет минути, те си признаха толкова неща, колкото са таили в себе за всичките тези години. Това му идваше като гръм от ясно небе и в главата му започнаха да изкачат съмнения, дали просто не сънува. Всичко се случваше толкова бързо..
- Не мога да ти кажа какво щеше да се случи, но мога ти споделя какво се надявах да се случи. Тогава може би щях да рискувам и да поискам да бъдеш с мен, независимо, че щяхме да застрашим приятелството си. Знае ли човек, можеше да се окаже, че ще бъдем дълго време заедно... Или пък съдбата да реши да ни изиграе, и да ни раздели още на третият месец. Но както казах, не можем да предполагаме как щяха да се развият нещата, ако си бяхме признали. А може би и просто не трябва да се питаме за вече минали случки.
Зейн я погледна в очите. Тези сини бездни, които така упорито привличаха чуждото внимание. Въпреки, че със София, не се бяха виждали отдавна, Зейн все още обожаваше погледа й и можеше да стои с часове, втренчен в тези нежни и красиви очи. За миг той стоеше така без да помръдне, но после осъзна, че е твърде грубо просто да застанеш пред някой и да се втренчиш в него. Най-малкото, което можеше да постигне е, да я накара да побегне отвън с писъци и махащи ръце.
Малик хвана нежно брадичката й и й повдигна погледа, за да може да се виждат по-добре.
- Не трябва да мислиш за миналото, Софи. Гледай настоящето и не се замисляй за това кое е правилно, и кое - не. Замисли се за това какво чувстваш. Така ще вземеш най-правилното решение и няма да съжаляваш за прпуснати шансове.
Той пусна лицето й и лепна на лицето си онази огромна усмивка, която всъщност бе най-силното му оръжие в неловки ситуации.

_________________


And when I'm gone, just carry on, don't mourn
Rejoice every time you hear the sound of my voice
Just know that I'm looking down on you smiling
And I didn't feel a thing, So baby don't feel no pain
Just smile back .
avatar
Зейн Малик

Име : Зейн Малик
Брой мнения : 36

Върнете се в началото Go down

Re: Кафе-ресторант "Панорама"

Писане by София Стюарт on Чет Яну 26, 2012 6:04 pm

Сякаш в момента само двамата се намирахме в един балон, изолиран от всичко и всички. Нямаше други хора, нямаше шумове и други фактори, които да попречат на двама приятели да си поговорят както трябва след толкова време разделени. Само че нашият разговор бе поел в неочаквана посока с неочаквани и за двама ни признания. Всичко се случваше внезапно, не осмислях думите си преди да им дам зелена светлина - просто давах воля на чувствата си и на онова, което действително мислех.
Дадох си сметка, че Зейн беше прав. Миналото - забравено. Не трябва да съжаляваме за онова, което сме пропуснали, а само да гледаме напред и да очакваме изненадите, които бъдещето предстои да ни поднесе. Той вдигна с ръка брадичката ми и засякохме погледите си за няколко секунди. След това Зейн лепна на лицето си онази толкова заразителна негова усмивка, с която печелеше всички момичета и можеше да накара всеки да се усмихне моментално. Разбира се, успя да накара и мен да разтегля крайчетата на устните си широко. През съзнанието ми за секунди прелетяха картини, представящи ни нас двамата заедно, като двойка, но се постарах бързо да ги изгоня и да настаня по-приятни мисли на тяхно място.
- Прав си, Зейн - прегърнах го силно - Няма да мислим за миналото повече, а само и единствено за сега. Ще изживеем мига, нали така? Знаеш ли... трябва някой път да дойдеш у нас. Ще си поръчаме пица, може би и някой хубав филм - да наваксаме загубеното време. Какво ще кажеш?
Усмихнах му се широко, сама осенена от идеята, която току-що ми бе дошла. Щеше да е страхотно отново да сме си само двамата - добри приятели, които обсъждаха всичко и всеки, смееха се и... просто се забавляваха.

_________________

Wild hearts can't be broken.




avatar
София Стюарт
Famous
Famous

Име : София Джеймс Стюарт
Брой мнения : 846

Върнете се в началото Go down

Re: Кафе-ресторант "Панорама"

Писане by Зейн Малик on Пон Фев 06, 2012 5:49 pm

Ето това беше София... Безгрижното и весело момиче, в което Зейн бе открил един невероятен човек.
- Това е страхотна идея, Софи! Наситина ще се радвам да излезем някой пъз.. Знаеш, да се разходим или да отидем на кино. - с тези думи той отново лепна на лицето си онази огромна и шантава усмивка, кочто просто му бе запазена марка. И по неговото скромно мнение, никой нямаше такава.
- Хей, изчакай за момент. - извика Малик и се втурна към якето си, което бе окачено на празнич му стол, до масата, където момчетата все още седяха и обсъждаха случки от преди години. Да, хубаво бе да си спомняш за “младостта си“, като пропуснем факта, че всички от компанията бяха на по 18-19 години и имаха още доста неща да приживечят. Но Зейн нямаше време да се говори празни приказки. Той измъкна с едно леко движение малко сиво листче и една химикалка, и се върна със забързана крачка при София. Без да каже нищо, той започна да драска разни цифри, като накрая написа името си и добави една усмивчица. След минута повдигна глава и подаде хартията на приятелката си.
- Това е номерът ми. Винаги можеш да ми се обадиш, когато имаш нужда от нещо или просто имаш нужда от компания. - прехапа устна той и се вгледа в очите й. Беше забравил чувството, което тя предизвикваше него само с погледа си и с извитите си в усмивка устни... Да, това незаменимо чувство.


П.П. - Уоу, съжалявам за огромното си закъснение. Просто наистина нямах възможност да пиша. (:

_________________


And when I'm gone, just carry on, don't mourn
Rejoice every time you hear the sound of my voice
Just know that I'm looking down on you smiling
And I didn't feel a thing, So baby don't feel no pain
Just smile back .
avatar
Зейн Малик

Име : Зейн Малик
Брой мнения : 36

Върнете се в началото Go down

Re: Кафе-ресторант "Панорама"

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите