Есенният бал.Крайно време беше да изляза от вкъщи с цел забавление,защото поведението ми започваше да ме плаши.Носталгията по партитата,които се спретваха докато бях в гимназията,ме беше притиснала,а истината беше че не бях ходила на подобни събития от тогава,достатъчно дълъг период от време.Срамувах се от себе си,добре че не трябваше да се налага да споделям с някого подобен факт,защото вероятно щяха да ми се присмеят.Заравях се в работа книги и сценарии,отчайващо опитвайки се да си извоювам роля в някоя пиеса,но не се получаваше.
Облякох се и излязох на улицата,хващайки такси.Отдъхнах блажено,когато се настаних на задната седалка:цял следобяд се беше сипал пороен дъжд и на всяка крачка те дебнеха дълбоки локви;през цялото време се молех някой преминаващ автомобил да не съсипе тоалета ми още в самото начало.А относно облеклото,връхлетяха ме всякакви тревожни мисли.Може би присъстващите на бала щяха да си кажат,че съм прекалила с изтупването,а дори не бях пробила актриса.Едва ли и името ми знаеха.
Бях притеснена през цялото време на пътуването и това не се промени дори когато влязох в залата.В страни от мястото,на което се бях установила,яростно присвяткаха светкавици и от пресата се блъскаха да снимат няколко току що отзовали се звезди.Присвих очи,опитвайки се да разпозная някоя своя любимка,но без успех.
Пристъпих,озъртайки се притеснено и отидох до масите с питиетата.Младеж в костюм ми се усмихна,след което учтиво попита какво ще обичам.
Не смятах да се спирам на силен алкохол,за това сега надигах от чашата си с пунша и се върнах на това да изучавам обстановката

Поредното хоривудско парти - очаквах да е голяма скука. На предното припаднах по средата на плажа и се наложи да ме карат до вкъщи с линейка. Събудих се на собственото си легло и разбрах, че имам някаква ужасна анемия. Оттогава не се чувствам здрава. Въпреки отпадналостта, която ме е налегнала от няколко дни, реших, че ще трябва да се появя сред хора. Колкото и да не се чувствах добре, облякох чисто новата си официална рокля, качих се на автомобила си и отидох до мястото, където трябваше да се проведе есенния бал.
На пръв поглед не видях нищо интересно - светско събиране като светско събиране. Вероятно щях да си тръгна още след първия час, но все още имах слабата надежда, че нещо по-така ще може да се случи. За момента просто имаше хора, които си говореха по двойки и нищо повече. Думата "бал" свързвах с валсове, красиви дълги рокли и много тържественост. Тук определено не ми лъхаше на това, а на гимназиална вечеринка. Не посегнах към алкохола. Той беше противопоказен на моите лекарства, а и бях с кола. Все още нямах шофьор, но след време това можеше да се промени.

Докато отегчено допивах втората си чаша пунш,поредната звезда влезе в залата и прикова вниманието на всички присъстващи върху себе си.Моето любопитство също не можа да спре погледа ми,който моментално също се впери в новодошлата.Тя не беше просто префърцузена и изглеждаща добре само благодарение на тонове грим,а наистина беше красива.Уверявах се колко естествено е излъчването й със свяка нейна крачка,с която приближаваше мястото,където стоях.
Макар и тези от пресата да й позволиха да се спре на бара за питие,съмнявах се че току така щяха да я оставят намира.Следяха с поглед най-изгодния момент да я нападнат отново.Питах се дали да завиждам,защото тази част от това да си известен определено не ми допадаше.Въпреки нахалството на тези хора,на които това им беше работата,красавицата с нежно излъчване се усмихваше,съвсем ама съвсем широко,което говореше само едно:никой и нищо не можеше да й развали настроението точно тази вечер.
Не беше уместно така да я съзерцавам с поглед и все извръщах глава на другата страна,но след миг пак връщах вниманието си на нея.Ядосах се на себе си,но какво можех да направя.И без това сигурно беше забелязала,че я зяпам като повечето присъстващи на празненството,за това реших да обърна специално внимание на тоалета и обувките й.Личеше си,че има изтънчен вкус.
Почти питието ми не излезе през носа,когато момичето,което изглежда се очертаваше звездата на вечерта,се обърна към мен.Отбелязваше колко прекрасно е събитието,на което и двете бяхме избрали да присъстваме.Не ми остана друго освен да се усмихна в нейна посока,поне това да направя,докато се мъчех да си възвърна дар словото.Помъчих се да си спомня да не би някъде да съм виждала лицето й,на екрана или в някое списание?!
Поех ръката й и кимнах:
-Аз съм Лайла Герети.Приятно ми е.-когато пуснахме ръцете си,продължих да се усмихвам,но установих че не беше просто заради запознанството,а защото ми идваше от вътре.-Украсата,кетеринга,музиката,всичко е страхотно,но не е толкова забавно,когато няма на чия компания да се насладиш.Ето,че преди да съм започнала да се отчайвам,всичко си идва на мястото.Баловете са чудесен повод за нови запознанства.
Предполагах,че Елеонор не от онези известни личности с огромно самочувствие и его,които в повечето случаи бяха без покритие.Явно не се смяташе за нещо по-различно от мен или някой друг по-обикновен посетител на събитието,щом просто така ме заговаряше.Това наистина ме зарадва.
-Вероятно не липсват хора,които да ви го кажат,но изглеждате страхотно.Разбира се,на подобни мероприятия не може да се появиш с някоя семпла рокля,но вашата е направо невероятна

Тълпите често ме докарваха до клаустрофобия. Балът беше повече от претъпкан и не можеше да се диша в залата. Имах чувството, че въздухът беше на привършване и щях да изляза навън да изпуша една цигара (тук можех да запаля нечия коса), когато в мен се блъсна някакво момиче. Всички тук ми изглеждаха като деца. Твърде рано Холивуд ги беше засмукал в машината си за печелене на пари и плюене на проститутки.
- Добре съм. - отвърнах уклончиво. Сега не ми беше до оплакване. Когато човек има истински проблеми, обикновено не ги разгласява на всеослушание.
Бръкнах в чантичката си и извадих металната табакера. Снощи бях забравила да си свия цигари, но имах две-три, колкото за вечерта. Само че май си бях забравила запалката.
- Обаче ще се почувствам още по-добре, ако ми кажеш, че имаш огънче. - усмихнах се лукаво, поглеждайки момичето. Просто не можех да му говоря на "Вие". Струваше ми се твърде помпозно, а и официалностите ме караха да се чувствам като лелка.

Започнах да ровя из чантата си,докато не извадих една светлорозова запалка.
-Ето.Ако това ще те накара да се чувстваш по-добре.-засмях се.
Излязохме навън за да си изпуши цигарата.
-Вие ли бяхте тази...която припадна на плажа?-попитах.
Малко беше некултурно,но аз съм си такава.Извадих си и моите цигари.
-Ако мислиш,че не пуша всеки ден по 10 пъти,значи се лъжеш жестоко.-засмях се отново.Може би ме смятаха за твърде малка за да пуша,но кой не беше на 19 години и без цигара в уста.
-Виждам че не си от Холивуд.От Япония или от Китай си?

Докато момичето палеше своята цигара, аз извадих дългото цигаре от специалния джоб, който бях пришила от вътрешната страна на всичките си чанти, и натъпках в него края на една лошо свита тютюнева пръчица. Напоследък страшно много ме мързеше да ги правя прецизно. Може би ми беше време да ги откажа. Така или иначе не вдишвах почти нищо от дима, защото цигарето ми беше дълго горе-долу педя. Просто обичах ваниловия аромат на тютюна, които се носеше във въздуха след като запалех. Със същия успех можех да си купя от онези индийски пръчици, но за съжаление тях не можех да ги разнасям по партита.
- От Япония съм, Токио. А ти? - попитах я избягвайки факта, че пушеше. Всъщност ми беше все едно. Нямах право да я съдя след като й поисках огънче.
Веднага след като зададох въпроса, ме налегнаха някакви странни философски мисли. Това хубаво момиче може би беше родено в Холивуд - ужасно място за едно дете. От седмица бях тук и вече ми се струваше толкова пошло, че веднага щом изтечеше договора ми, щях да се върна в родната си страна или във Вашингтон. Тук нищо не можеше да се роди. Хората идваха тук и... душите им умираха. Е, може би не на всички. За съжаление до сега бях срещнала само празни черупки със силикон в телата и сапунени мечти за богатство и известност.