Въпросът му я изненада.Не бе свикнала да я питат за историята и толкова директно.Обикновено в психиатрията сядаха до нея,говореха и за времето,оплакваха се от храната и докторите и чак тогава я питаха за причината да е тук.Е,ако не друго товапоне бе малко разнообразие.Вече я беше разказала на толкова много хора че един повече нямаше да е проблем.
-Ами..дойдох тук за да започна на чисто.Искам да забравя миналото си.Историята ми е малко ...-опита се да намрери правилната дума.
Кейт пийна още една глътка от шишенцето.
-Майка ми изневеряваше на баща ми,а той бе прекалено добър и ме обичаше,за да я напусне.Един ден просто не издържа и се самоуби.А аз се превърнах в едно млко самотно момиче,без истински приятели,.Колкото и глупаво да звучи,от отчаяние си измислих въображаем приятел, с който се забавлявах непрекъснато.Докато майка ми не се омъжи повторно за любовника си и не провалих сватбата и.Тя ме намрази,обяви ме за луда и ме прати в лудница,като не ме посети нито веднъж.Наскоро излязаох от онова ужасно място и реших да отида възможно най-далече от нея.И..ето ме сега тук.-завърши Кейт.
Погледна Тейт в очите,за да види реакцията му и попита:
-Ами ти?Каква е твоята история?
И си дръпна отново от цигарата.

Тейт слушаше с особен интерес историята на новата си позната Кейт. Бе преживяла много, също като него. Проблемни родители и следователно проблемни деца. Точно като Палмър. Но той не разказваше миналото си. Просто не можеше да го сподели с никой. А не бе честно спрямо русото момиче, което му бе казала всичко.. Без да се замисля как той би го приел.
- Толкова познато звучи - отвърна накрая той. - При мен виновника е баща ми.
Замълча. Погледът му отново се зарея из облаците. Дръпна си от цигарата и издиша дима. Отново получи онова натрапчиво чувство за раздвоение на личността. Искаше да сподели, но нещо в него го спираше.
Не му бе лесно да реши. За пръв път би споделил нещо, което цял живот умело е прикривал от всички, а това бе по-голяма крачка, отколкото самия той можеше да си представи.
Тейт тръсна глава. Искаше да пропъди досадното раздвоение на личността, но този път не бе толкова лесно. Взе бутилката на Кейт и отпи малко.
- Аз.. - започна той, но се спря. - Напомни ми да ти разкажа друг път.. Просто не съм готов все още.
Беше си самата истина. Реши, че е по-добре да премисли напълно дали би споделил с някого живота си или завинаги би го пазил в тайна.
Палмър дръпна за последен път от цигарата си и я загаси в камъка до себе си.
- Не ти разказах историята си, но мога да ти се оплача - вече цял ден си издирвам нов дом, а никой не ме иска и явно ще спя навън тази нощ - засмя се русокосото момче. - Официално можеш да се похвалиш, че познаваш бездомник.

Е,явно Тейт е по-потаен от колкото изглежда,помисли си Кейт.Не че умираше от любопитство,просто искаше да знае с какъв човек си има работа.Но все пак си беше негова работа на кого разказва историята си.Не съжаляваше че му е разказала своята а, не е получила нищо в замяна.Всъшност се радваше.Беше и писнало всички да я питат за миналото и само за да имат шанс те да разкажат за своето.Е,обикновенно очакваха някоя нормална история и оставаха изненадани от разказа,така че Кейт се възползваше и ги зарязваше.Не и трябваше съжаление.
Смехът му я извади от размислите.
-Знаеш ли-започна тя-Точно си мислех колко скучно и самотно би било да живея сама.Така че,официално те каня да живееш с мен.Сигурна съм че двамата няма да скучаем.Мисля че къщата ми ще ти хареса.Просотрна,уединена..ако си водиш гости...и има едно местенце което със сигурност ще ти хареса...
През цялото време се взираше в очите му.Чак сега разбираше колко силно се надяваше той да приеме,за да има някой с нея преди...да е откачила отново.

Тейт вътрешно благодари на Кейт, че не започна да го разпитва. Най-мразеше хора, които не разбираха от мълчаливите и очевидни намеци, и продължаваха да човъркат и да задават въпроси.
- Официално се навих - Палмър пусна на воля усмивката си, която не ползваше често. - И определено няма да скучаем, ако има алкохол, а като гледам ти си като мен - не можеш без него.. И нямам претенции към къщата, споко, а колкото до гостите - едва ли ще водя, нямам приятели.. Само познати, но не съм тръгнал да ги разнасям с мен.
Тейт започваше да харесва Кейт, въпреки че не я познаваше. Бе преживаля много, уважаваше алкохола и пушеше.. като него.. А, и на всичкото отгоре му предложи дом точно, когато той се нуждаеше от това най-силно.
- Кога ще бъда разведен из бъдещия ми дом? - попита Палмър и устните му се извиха в крайчетата.
Звучеше странно да изговаря тези думи. Досега не бе имал дом, ако не броеше имението на родителите си, което по-скоро би минало за Ада. Той самия нямаше никакво намерение да се връща там в близките години или образно казано, докато те не заминеха да се видят с роднините си от подземното царство.
Момчето запали нова цигара и предложи една на бъдещата си съквартирантка.
- Обичаш ли да ходиш по барове? - попита съвсем неочаквано Тейт. - Защото ако отговора е да, мога да те разведа някой ден наоколо.. Знам точно тези места наизуст, буквално живея в тях.
Погледът му спря върху русото момиче и той си представи колко добре може би щяха да се разбират по-натам.

Кейт искрено се зарадва когато Тейт прие поканата и.Изведнъж и се прииска да го прегърне,но се спря.
-Ами всъщност в момента съм в малък ремонт...до няколко дни всичко ще е готово и ще можеш да огледаш.-каза Кейт и се загледа в маникюра си.
Да живота с Тейт,ако не друго щеше да е поне разнообразен.Кейт наистина го харесваше.Може би пристъпите на депресия в които изпадаше от време на време ки се наливаше с алкохол,нямаше да са толкова самотни.Беше сигурна че Тейт не би отказал да пие с нея по което и да е време.
Кейт взе цигарата,която той и бе предложил и я запали,като се вгледа в тлеещия и пламък.Тейт я попита дали обича баровете и че ще я разведе.Дали ги обича? Понякога те бяха единствената и утеха.Погледна празното шишенце в ръцете си и се обърна към него:
-Звучи ми познато...Съгласна съм да ме разведеш.

- Супер - зарадва се Тейт, но се сети малка подробност. - Как ще се свържеш с мен?
Момчето се замисли, след коетo извади малко тефтерче, което винаги намираше място в задния джоб на джинсите му. Именно тук бе преписал и номера на Лола, който тя му бе дала по-рано, както и адреса на Майра. Правеше го от сигурност, тъй като паметта му траеше приблизително, колкото на златна рибка - 3 сек.
Палмър извади и една химикалка, която бе задигнал от къщата на моделката и остави цигарата си внимателно на някаква плочка, която реши да ползва за импровизиран пепелник.
- Адрес и телефон - каза той, след което се засмя, тъй като прозвуча като някакъв стар детектив.
Тейт зачака реакцията на Кейт.
- Колкото до баровете - радвам се, че ще има кой да ми прави компания - Палмър взе цигарата си обратно и дръпна. - Само казваш кога ти се иска да удавиш мъката в алкохол или просто да се позабавляваме и оставяш нещата на мен.
Момчето наистина започваше да харесва новата си съквартирантка и се надяваше да си паснат и по-натам.

Кейт се умихна и го изчака докато прелистваше тефтера си.Издиктува му номера и адреса си,като през цялото време не откъсваше поглед от него.Да,щяха да станат страхотни приятели...Той нямаше да я изостави,ако случайно пак откачеше...или поне нямаше да избяга крещейки за помощ.
-Наистина ти благодаря..-започна тя,но спря.
Всъщност не знаеше за какво му благодари...за това че ще живее с нея?Но нали тя го бе помолила...Кейт наведе глава,загледа се във върховете на обувките си и прехапа устни.Почна да си спомня първите месеци в психиатрията.Когато беше уплашена и когато всички я гледаха странно.Едно от малкото неща които не можаха да променят в нея бе съзнанието и което работеше на такива обороти че понякога мислите и се преплитаха по средата и започваше да бръщолеви глупости.
-Хмм...ако зависеше от мен бих се преместила да живея в някой бар,така че...нямам нищо против да отидем до някой по всяко време.-каза тя и се засмя.

Тейт започна да оценява любимите си барове наум, за да види кой би бил подходящ като за начало за Кейт. Искаше тя да остане с добро впечатление от избора му, въпреки че бара си беше бар, след като има алкохол.
Накрая се спря на два варианта. И както винаги, когато трябваше да реши нещо, се появи онова натрапчиво чувство за раздвоение на личността.
Точно в този момент телефонът му получи смс. Изваги го, гледайки го изненадано - дори не си спомняше да го е взимал, и прочете съобщението.
Някакъв познат, нямаше представа кой, го бе известил, че ще има голямо парти по случай Св. Валентин и всички видни личности щяха да присъстват.
Момчето се усмихна. Това беше перфектната възможност за едно обещаващо прекарване на вечерта.
- Хей, Кейт - обърна се към нея Тейт, - току-що разбрах, че ще има страхотно парти на 14. Ти ще ходиш ли?
До празника оставаха само 2-3 дена и Палмър реши, че трябва да се подготви, но после се сети, че бъдещия му дом все още бе в ремонт.
- Колкото до бара бих предложил "Vertigo" или "Underground", но скоро бях там, така че защо не отидем в "Blue Star".. - Тейт погледна празната бутилка в ръката на Кейт и се усмихна. - Аз черпя. Пие ми се ужасно, а нямам компания. Би ли ми оказала тази чест?
Момчето стана и се наведе леко, сякаш се поклоняваше. След което се изправи и подаде ръка на русокоска. Не си падаше кавалер, но последните му думи звучаха точно така и той реши да се вживее в ролята, а пък и му се стори забавно.
Кейт се засмя и пое ръката му. Тя стана и те тръгнаха към бара.