Кейт закрачи насам-натам.Е,това определено не беше място за момиче като нея,но все пак искаше да се поразходи.Беше и се насъбрало прекалено много и имаше нужда от малко въздух.Не стига че майка и не я посети нито веднъж през петте години в болницата,но имаше и наглостта да и се обади и да я покани на следобеден чай с новия и ,,татко",сякаш не тя беше причината да отиде в онова отвратително място...Запали една цигара и вдиша дълбоко.Всъщност нямаше значение,тя и без това нямаше да отиде,а и радът и харесваше.Изглеждаше като приятно място за живеене,имаше много барове...определено можеше да удължи престоя си тук...
Изведнъж Кейт чу шум зад себе си и се завъртя рязко.Очите и не бяха съвсем привикнали към светлината,но можеше да различи нечия фигура зад полуразрушената стена от дясно.

Тейт безуспешно пропиля деня в разговори с познати и бивши съученици или колеги - никой не можеше да му предложи нищо. Очевидно не му бе писано да си има собствен дом. Отчая се до такава степен, че дори не бе в настроение за престой в бар, в компанията на чашка качествен алкохол.
Реши да се разходи, но далеч от "светските" улици на Холивуд, а някъде, където беше по-спокойно. Избра гетото за тази цел. Бе идвал тук и преди, за да мисли или когато нямаше къде да преспи. Сети се за изоставената сграда, в дъното на една улица, и се запъти натам.
Запали цигара и вдиша голямо количество никотин, което обгърна дробовете му като пелена. Докато вървеше си припомняше сцени от случката с Майра и думите, които бе изрекъл след това и се чудеше дали не бе сгрешил.
Тейт стигна порутената постройка, която едвам се държеше, и навлезе сред тухлите и останките.
Забеляза нечии силует и точно преди да каже нещо, се спъна в някаква счупена плочка. Фигурата се обърна към него рязко и Палмър видя очертанията на русокосо момиче. Всичко, което успя да каже, заради болката, бе:
- Здравей.. Съжалявам, ако съм прекъснал нещо.

Кейт присви очи и забеляза момчето което току-що я беше поздравило.Беше висок и русокос, а в ръката си държеше,или поне до преди малко,цигара,която сега лежеше на пода.Сигурно се бе ударил и я бе изпуснал.
-Здравей.-отвърна Кейт.-Не,не прекъсваш нищо.
Остана загледана в него малко по-дълго от обичайното.Той изглежда живееше на бързи обороти.Може и да бе на няколко метра от нея,но тя можеше да се закълне че подушва алкохол и веднага съжали че не си бе взела за из път.А и..господи изглеждаше и смътно познат..но едва ли го бе срещала.Сега бе възможно най-далече от миналия си живот.
-Цигара?-предложи тя подавайки му кутията.

Момичето огледа Тейт, докато той псуваше изпуснатата цигара и разтриваше коляното, което бе ударил лошо, когато се спъна.
След като реши, че така или иначе няма какво друго да направи, освен да изчака болката да премине, отправи поглед към русокоска.
Тя бе по-ниска от него и притежаваше изключителни, златни къдрици, в тон с ясно сини очи. Опита се сети дали я познаваше, но само бледи спомени и толкова неясни, че се отказа да мисли.
Момичето, чието име все още не знаеше, му предложи цигара. Палмър отиде при нея и пое кутията, вадейки си една и палейки. Дръпна си няколко пъти и издиша дима, след което добави:
- Благодаря. Казвам се Тейт, между другото.
Стори му се странно, тъй като обикновено никога не се представяше пръв, но винаги имаше изключения за всичко. Не добави клишираното "приятно ми е", защото можеше и да се окаже, че не му е, кой знае.
- Може би си дошла тук, за да си сама? - попита след малко Тейт. - Ако искаш ще си тръгна?

,,Тейт,а?"помисли си Кейт.По начина по който си дръпваше,явно пушеше от доста време.
-Кейт.-представи се и тя и се усмихна.
След което седна на един камък,кръстосвайки крака и потупа мястото до себе си.За нейна радост той прие мълчаливата и покана и седна.Господи умираше за една глътка от какъвто и да е алкохол.И изведнъж и просветна.Имаше малко заделена текила за спешни случаи във вътрешния джоб на якето.Случаят определено беше спешен.Бръкна,като се молеше да не го е извадила при някое от пранетата и..слава богу не беше.Точно понечи да пийне жадно,като си припомни че не е сама и най-малкото трябваше да спазва добрите маниери.Пийна една глътка и му предложи бутилката.
-Искаш ли да пробваш?-попита,въпреки че вече знаеше отговора.

Очевидно Кейт не бе дошла тук, за да е сама.
Тейт прие поканата й и седна до нея. Изтръска цигарата си и се загледа в небето, което се виждаше през липсващия покрив. Беше съвсем чисто, без нито едно облаче. Колко странно - не можеше да съсредоточи мислите си над нищо. Те просто прескачаха от една тема на друга.. и малко по-малко момчето се отказа да ги следи и ги остави да се оправят.
Докато разсеяно блееше из небосвода, за малко щеше да пропусне предложението на русото момиче до себе си. Тейт Палмър не отказваше алкохол. Нямаше повод или време, което да го спре.
Взе бутилката от ръката й и отпи жадно. Текила. Добре, и това пиеше. Слава Богу, не му бе предложила някое отлежало вино. Е, явно имаше и нещо, което не пиеше, помисли си момчето.
Тейт искаше да наруши настъпилата тишина, но не знаеше как да подхване разговор. Не бе добър в тези неща. Вчера бе провел първия си смислен разговор, но още не знаеше тайните на това изкуство.
Огледа Кейт. Опита се да се сети дали я бе гледал някъде, или бе слушал нещо нейно, или пък някоя корица.. Може би дори предаване или книга - но нищо. Сигурно не бе толкова известна или пък изобщо не се занимаваше с шоубизнес, което бе рядко срещано в Холивуд.
- Какво те доведе в града? - попита най-накрая Палмър. - По-скоро каква е историята ти?
Може би бе прекалено рано за такъв въпрос, но той наистина не знаеше какво точно да я пита. Дръпна си от цигарата и започна да прави кръгчета, докато чакаше отговора й.