Нямах нищо против блестящите вампира, а още повече от тези с пръстени на ръката. Погледнах към филмите които имах. Не знаех какво да избера, защото нямах представа какви филми предпочита. Може би наистина харесваше ужаси, но каталога ми може би имаше максимум един два, в никакъв случай повече. Той се върна, а аз все още гледах заглавията. Бях се отвеяла и не бях избрала все още нищо.
- Сигурен ли си че нямаш някакви предпочитания, защото в противен случай, ще се задоволяваш с блестящи вампира, които между другото са доста секси.
Погледнах го и започнах да премятам отново заглавията в търсене на това, което определено нямаше да му хареса. Може би по-скоро да го нервира. Усетих го, че се приближава зад мен. Може би в крайна сметка той щеше да избере. Станах и му поддох каталога като му се усмихнах с намек той да избира. Иначе наистина щеше да гледа това. Седнах на дивана и взех едната лъжица и сладоледа. Не бях яла сладолед от доста време, но сега бях сигурна че мога да изям цялата кутия.
- Ако ще избираш, избирай, ако не просто пусни "Здрач". - казах вече заядливо.- А пък и ако не побързаш няма да остане сладолед за теб, защото ще го изям целия.

- Ще ти се лепне отзад – изплезих й се, мъкнейки със себе си кутията със сладолед. Хвърлих един поглед на каталога, без да го докосна, и решението бе взето след една тежка въздишка, породена от световъртежа. – Добре тогава. Да ги видим колко секси са тези вампири.

Въпреки театралното презрение в гласа ми, усмивката не слизаше от лицето ми... Беше по-скоро някакво жалко подобие на крива усмивка, недостатъчно секси и някак си създаваща впечатление за некоординираност. Или поне така изглеждаше в представите ми. Но не бях пиян, не... Само главата ми леко се беше замаяла, нищо повече.

Стейс вече бе заела позиция на дивана, въоръжила се с една лъжица за сладолед и чакаща ме да пусна филма. Не исках да я карам да чака, защото щях да започна да се чувствам като някой старец. затова се постарах да побързам. Но точно, когато щях да пусна филма за блестящите секси вампири, нещо запищя в джоба на дънките ми.

- Мамка му – изругах под нос, а свободната ми ръка започна да тършува из джобовете, опитвайки се да намери проклетият пищящ телефон. Ядосвах се, но когато се сетих, че има само един човек, който би ми звънял по това време вечерта, ядът ми се изпари. Извадих телефона и се взрях в дисплея. Както и предположих, беше Мел. Натиснах зеленото копче. – Кажи, Мел.

Представих си как изражението ми се е променило от безпристрастно към разтревожено, и хвърлих един бърз поглед на Стейс. Говорих с Мел само десет-двайсет секунди, през които сърцето ми успя да се свие от притеснение и като че ли изтрезнях.

- Не се безпокой. Идвам веднага – и затворих телефона. Зарязах филма и се обърнах към Стейс. Щеше да й стане гадно, но се надявах да ме разбере. Все пак, ставаше дума за единствения истински приятел, който имах, и който сега беше в беда от неизвестно естество. Обяснявах й в движение, докато си обувах обувките и си обличах якето. – Стейс, аз трябва да тръгвам. Станало е нещо с Мел и се нуждае от помощта ми. Ще ти се обадя по-късно.

Отидох бързо до дивана и я целунах по челото, за чао, преди да изхвърча през изхода на къщата, завивайки по тротоара и запътвайки се към апартаментчето на Мел.

Докато се усмихваше и шегуваше, аз просто стоях и го наблюдавах.Беше решил да се прежали и да гледа блестящите вампири, както ги наричаше той. Но тогава телефона му звунна и той се притесни. Започна да се оправя и просто каза, че отива при Мел. Набързо ми каза чао и тръгна към врата, а аз просто наблюдавах какво се случва. Той излезе и въпреки че каза че ще се обади в момента се чувствах зарязана. Тчно това беше думата, която ме описваше в момента.
- Чао.- казах го едвам едвам и бях сигурна, че няма да ме чуе.
А обеща, че няма да си тръгне. Станах и се отправих към мястото на което държах алкохола. Извадих една бутилка уиски и се върнах на дивана. Бях чувала, че комбинацията между шоколодов сладолед и уиски е хубава. загасих лампите и просто седнах на дивана. Очевидно беше, че на него му пукаше за онова момиче. Дори може би между тях щеше да се получи нещо. А аз просто стоях тук и си се наливах. Това просто беше пълното ми падение. Не ми стигаха останалите проблеми сега пиех и за мъж. Трябваше да се осъзная и колкото по-бързо го направех, толкова по-добре за мен. Но тази вечер просто щях да се напия, майната им на всякаккви обещания.