Los Angeles
Добре дошли в Холивуд - мястото, където всичко е възможно. Присъединете се към нас и се забавлявайте.

Бар "Underground"

Страница 7 от 7 Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7

Предишната тема Следващата тема Go down

Бар "Underground"

Писане by Eleonor Chloé Bennett on Сря Ное 10, 2010 2:10 pm

First topic message reminder :


Бар Underground е известен с хитовете, които се пускат. Отвътре е обзаведен много модерно. Има голям барплот, около който има доста столове, а отделно има маси. През деня бара играе ролята на кафене.

_________________

EARLY IN THE MORNING'S WHEN I THINK ABOUT Y O U
avatar
Eleonor Chloé Bennett
Do you believe in love at first sight, or should I walk by again?
Do you believe in love at first sight, or should I walk by again?

Име : Елеонор Мадисън Бенет
Брой мнения : 3214

Върнете се в началото Go down


Re: Бар "Underground"

Писане by Стейси Хатауей on Пон Авг 15, 2011 11:12 pm

В момента в който чух какво ще пият момичетата, се отправих към бара. Брамана беше доста зает, но все пак накрая ми обърна внимание. Поричах ягодовото мохито на Ем, както и Зомби за Кат и се зачудих какво да пия аз. Накрая реших че искам мартини. Бармана се захвана да приготви напитките и след малко те вече бяха поставени пред мен. Хванах внимателно трите чаши, за де не изпусна някоя и се вънах при Ем и Кат на дансинга.
- Такам едно ягодово мохито за Ем.- казах и й подадох чашата.- И едно Зомби за Кат.- подадох на Кат неината чаша.- И сега едно наздраве за сервитьорката!
Това вече преля чашата и трите се разсмяхме. След това продължихме да танцуваме и да пием. Съмнявам се че някоя от нас щеше да може да стане от кревата утре. Аз лично бях убедена, че ще имам мускулна треска.

_________________
I wan't cry for you, my mascara is too expensive!!!

avatar
Стейси Хатауей
Famous
Famous

Име : Стейси Хатауей
Брой мнения : 3120

Върнете се в началото Go down

Re: Бар "Underground"

Писане by Ейвъри Мичъл on Пон Авг 15, 2011 11:24 pm

Личеше си, че трите ще продължим да излизаме и занапред. Между нас нямаше напражение, разговорът течеше съвсем спокойно. Обсъждахме доста неща докато танцувахме. Идеята на Кат за обща фотосесия много ми се понрави. Даже вече имах представа къде, как, какво... Професионално изкривяване му се казва на това. Засмях се на собствените си глупости.
Стейси отиде да ни вземе по още един коктейл, а ние с Кат продължихме да танцуваме. Тя си събу обувките, за да ѝ е по-удобно, но аз реших, че мога да удържа фронта още малко. След десетина минути се огледах, защото Стейси се бавеше, но видях развеселената си съквартирантка да се връща, изпълнила поръчката ни абсолютно точно. Когато ни връчи напитките вдигнахме тост в нейна чест и избухнахме в смях.
Започнах да се чувствам леко замаяна и уморена, но все пак партито беше в разгара си и аз продължих с пълна сила. Хванах двете си приятелки под ръка и ги задърпах по-навътре в тълпата.

_________________
avatar
Ейвъри Мичъл

Брой мнения : 692

Върнете се в началото Go down

Re: Бар "Underground"

Писане by Катерина Алейн on Пон Авг 15, 2011 11:35 pm

Трите продължиха да танцуват и са пеят. Решиха да се състезават кой ще изпие първи коктейла си. И отново избухнаха в смях. Кат доста се поля със своя коктейл, който се оказа наистина силен. Барът се напълни доста. Хората бяха плътно един до друг. На Кат започна леко да й се вие свят. Нямаше много въздух между тълпата. На нея й беше много приятно да е с Ейв и Стейси. Определено си допаднаха. Това е една страхотна вечер - помисли си тя. " Излязох съвсем случайно, а се запознах с такива прекрасни хора"
След още няколко часа танци и питиета, момичетата се сетиха да погледнат колко часа и осъзнаха, че е твърде късно, при положение, че утре имат ангажименти. Решиха, че трябва да си тръгват, но 3те си обещаха да се видят пак. Предложението за фотосесия от страна на Кат оставеше и изглежда момичетата бяха заинтересовани.
Те излязоха от бара, поклащайки се, замаяни, но въпреки всичко продължаваха да се смеят. Ейвъри и Стейси живееха заедно, затова си казаха чао с Кат. Благодараха си по 100 пъти за прекрасната вечер и се радваха, че са се запознали. Междувремено някоя от тях объркваше нкякоя дума и те пак избухваха в смях. Прегърнаха се и Кат тръгна. Тя си хвана такси и продължи към дома си...

_________________
by Скарлет Селестина Евърууд
avatar
Катерина Алейн

Брой мнения : 216

http://www.anelia.bg

Върнете се в началото Go down

Re: Бар "Underground"

Писане by Джесика Парис on Пон Сеп 12, 2011 9:12 am

След разходката си из мола,се запътих към моя любим бар.Седнах на една от масите и си поръчах шейк.
-Ама шоколадов с повече лед.-казах на келнерчето което не ми хареса особено.Извадих си червения лак за нокти,и започнах да се лакирам.Едно момиче седна до мен,и си развалих маникюра.Реших да се преструвам че нищо не е станало и казах без да откъсвам поглед от ръцете си:
-Здрасти!Защо седна тук?
Откъснах погледа от лака си и се вгледах в нея.Можеше да кажа че и завиждам.Косата и беше страшно лъскава.
-Лак за коса ли използваш?-попитах.
Косата и беше с много обем.Наистина и завиждах вече.
-Ама какъв?-полюбопитсвах още.Сигурно от Гарниер.

_________________

You know that I'm a crazy bitch!
I do what I want, when I feel like it!
All I wanna do is lose control!
But you don't really give a shit!

avatar
Джесика Парис

Брой мнения : 364

http://insomnia-miami.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Бар "Underground"

Писане by Роузи Хънингтън on Пон Сеп 12, 2011 9:28 am

Денят беше много горещ.Имах чувството,че не мога да се побера в кожата си и се разхождах из къщата,само по бельо.Сипвах си коктейл след коктейл.Бяха слабички и за това не се напих.Реших,че това да си седя вкъщи,когато си нямам работа ще е скучна задача и за това седнах пред огледалото,сложих си лек бежов грим и гланц,облякох една къса рокля ,в същия цвят обувки топирах си съвсем леко косата,защото и без това си стои бухнала и грабнах ключовете от БМВ-то.Отпраших с висока скорост и се запътих към центъра на града.Бях си сложила ръката на прозореца и косата ми се вееше,може би се чувствах,като в сцена от Бързи и яростни.Паркирах колата до един бар и слязох,когато влязох вътре имаше доста хора,но продължих.Оставих чантата си на една от масите и понеже не ми се чакаше направо отидох и си поръчах един коктейл.Когато се върнах видях,че някакво момиче е седнало на масата ми,явно чантата ми е паднала.Въпреки това си седнах най-спокойно и отпих от коктейла.
-Здрасти!Защо седна тук? - Попита ме момичето,а аз обърнах очи,докато отпивах.
-Ами явно чантата ми е паднала и не си я видяла.Но понеже съм си нахална отново седнах тук.-Казах аз и леко се засмях.
После ме попита дали използвам лак за коса и какъв е той.Аз се усмихнах и погледнах към косата си.
-Ами различно.Имам 3,но използвам съвсем малко,защото косата ми не се нуждае от това.-Отговорих и леко свих устни настрани.
-Твоята коса със сигурност е по обемиста от моята,би трябвало аз да те питам.-Отговорих.

_________________


Revenge?Nah,i'm too lazy
i'm gonna sit here and let karma fuck you up.



avatar
Роузи Хънингтън
Famous
Famous

Име : Роузи Хънингтън
Брой мнения : 42

Върнете се в началото Go down

Re: Бар "Underground"

Писане by Джесика Парис on Пон Сеп 12, 2011 9:38 am

-Не използвам лак за коса.Моята си е естествена.-казах и свих рамене.-Та,как се казваш?
Донесоха шейка ми и се наложи да го върна понеже шоколадчето отгоре е разтопено.А и нямаше достатъчно лед.
-Йее,тези келнери оглушават.Аз всъщност съм Джесика.Джесика Парис.-казах и се усмихнах.Дойде питието ми и този път беше съвършено.Взех си шоколадчето и си го изядох и отпих от шейка си.Имало и много лед.Супер.
-На колко си години?Съм на 19.

_________________

You know that I'm a crazy bitch!
I do what I want, when I feel like it!
All I wanna do is lose control!
But you don't really give a shit!

avatar
Джесика Парис

Брой мнения : 364

http://insomnia-miami.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Бар "Underground"

Писане by Роузи Хънингтън on Пон Сеп 12, 2011 9:50 am

Момичето каза,че не използва лак за коса.Късметлийка.Казах си аз.
-Та,как се казваш? - Попита ме.
-Роузи Хънингтън.Приятно ми е.-Подадох ръка,докато ровех из чантата си.Чудех се дали мога да побера и някой труп вътре,въпреки малката големина.
-Най накрая.-Казах,точно,когато извадих кутията с цигари.Оставих ги на стъклената маса,като оставих чантата до мен и си извадих една цигара и я запалих,след което издишах тежко дима.
-Ето това е спокойствие.-Казах аз и се усмихнах съвсем леко.
Явно бармана не е свестен тук,защото донесоха шейка и в много лошо състояние и тя го върна,а след малко и донесоха нов.
-За това отидох направо до бармана за да си поръчам,защото тези флегми не правят нищо,освен да седят и да си лафят на високите столчета,за това кой колко бройки е имал миналата вечер.-Гледах към бара и си тръснах в пепелника,след въпроса и се обърнах отново към нея.
-На колко си години?Съм на 19.-Попита ме.
-И аз.Макар,че повечето хора ми дават 22.-Засмях се и отпих от коктейла,за моя радост не бяха сбъркали нищо.
-Къде живееш?-Попитах я,като скръстих крака и оправих роклята си.

_________________


Revenge?Nah,i'm too lazy
i'm gonna sit here and let karma fuck you up.



avatar
Роузи Хънингтън
Famous
Famous

Име : Роузи Хънингтън
Брой мнения : 42

Върнете се в началото Go down

Re: Бар "Underground"

Писане by Джесика Парис on Сря Сеп 14, 2011 2:20 pm

-В Холивуд Хийлс.Страхотно място.Наскоро си наех нова къща.-казах и аз.
Видях че си извади цигари и се зарадвах че си говоря с пушач.А аз си извадих свойте.След като си изпих шейка,си поръчах едно кафе.
-А ти?-попитах най-накрая.Повечето хора живеят в Даунтаун Холивуд,но не съм сигурна за нея.
-Ох,да знаеш кой срещнах в мола.-разхилих се аз.-Таря Тейтейлилан.Певица.Не е от Холивуд.Но е хубав човек,приятен.Даже ми предложи да ме почерпи с тениска.
След последното изречение се разсмях.
-При теб как е живота в Холивуд.Разкажи ми всичко за себе си.

_________________

You know that I'm a crazy bitch!
I do what I want, when I feel like it!
All I wanna do is lose control!
But you don't really give a shit!

avatar
Джесика Парис

Брой мнения : 364

http://insomnia-miami.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Бар "Underground"

Писане by Елина Скарблесинг on Съб Окт 29, 2011 5:38 pm

Влязох в бара с обичайната си леко високомерна походка, която сякаш разкриваше превъзходството ми към всичко и всички наоколо.
Нямах представа защо съм тук. Може би беше нещо като мъка по дома, но исках място, където да бъда сама, непозната за никого и леко пияна.
Отидох до бара и зачаках бармана да се появи, като се облегнах леко на плота.
- Еднo уиски... без значение какво. - нямаше значение точната марка, всичко, което исках, е да бъде достатъчно силно, за да спра да се чувствам като пребита.
Тъкмо се бях засилила да обърна чашата на екс, когато вратата се отвори някъде зад мен, предизвиквайки леко течение, което ме накара да се заинтересувам от новодошлия. Обърнах се да видя кой е той.
Беше момиче. Усмихнах й се леко, макар да ми се виждаше прекалено малка, за да е на подобно място.
- Здравей. - рекох след леко колебание. - Аз съм Елина Скарблесинг.

_________________
Heaven today is but a way to a place I once called home...
Heart of a child, one final sigh as another love goes cold!
For the heart I'll never have, for the child forever gone...
The music flows, because it longs... for the heart I once had!
avatar
Елина Скарблесинг

Брой мнения : 30

Върнете се в началото Go down

Re: Бар "Underground"

Писане by Александра Удинов on Съб Окт 29, 2011 5:45 pm

-Здравей!-поздравих я. Често ми се случваше да се запознавам и говоря с напълно непознати. Бях нещо като магнит за особняци и странници. Не че момичето пред мен беше такова.
Чудите се какво ли правя на такова място, едва 17-годишна? Има само един отговор-искам да се напия. Да, колкото и странно да звучи алкохола може би ще ми помогне да забравя поне за миг разяждащата ме болка отвътре. не ме интересуваха последиците от всичко. Знаех, че не е хубаво да се пие, но ако това щеше да ме избави от мъките-с удоволствие бих нарушила всички правила.
Момичето пред мен изглеждаше достатъчно голямо. Седнах до нея и скоро и поднесоха питието. Беше алкохол-точно като за мен.
-Ще ми поръчаш ли една текила?-зададох въпроса си предпазливо, не знаейки как ще реагира непознатата-на мен няма да дадат-под 18 съм.
Въпреки, че бях на 17, външния ми вид крещеше точно обратното. Целях да изглеждам предизвикателно и ефекта беше налице-късата черна пола, прилепналия потник и късото яке, черните ботуши на висок ток и странната прическа, както и прекалено тъмния грим си казаха думата.
-Аз съм Соня-преждевременно се представих. Не исках да реши, че съм прекалено груба.
-Е, ще ми поръчаш ли питие или да попитам някой друг?
Не знаех дали ще сме да попитам друг. Сякаш това момиче ми вдъхваше доверие.

_________________


avatar
Александра Удинов
Famous
Famous

Име : Александра Удинов.
Брой мнения : 1001

Върнете се в началото Go down

Re: Бар "Underground"

Писане by Елина Скарблесинг on Съб Окт 29, 2011 9:09 pm

Поначало наблюдавах момичето с дълбоко съмнение, но след това тя съвсем честно си призна, че е на седемнадесет. Това донякъде й спечели червени точки.
Свих рамене. Наистина можеше и да попита някой друг, но най-вероятно щяха да й откажат, защото повечето посетители ми изглеждаха на около трийсет-трийсет и пет. Доколкото изобщо познавах хората на такава възраст, нямаше да й съдействат.
- Добре. Едва ли е много добра идея, защото все пак алкохолът е вреден и... - реших да спра с лекцията дотук и се обърнах към бармана:
- Една текила. - рекох примиренчески. За щастие той не беше чул думите на момичето, че е непълнолетна, но я изгледа изучаващо. Наистина изглеждаше по-голяма, отколкото беше, но нещо го притесняваше.
- Лична карта? - попита накрая.
Погледнах към Соня - както се представи тя самата - и с тиха въздишка се обърнах към бармана:
- Ако нещо се случи, аз поемам отговорността. В безопасност си. - допълних неособено ентусиазирано. Едва сега ми хрумна, че той вероятно се тревожи да не загуби работата си.
Побутнах чашата към Соня, като междувременно отпих от собственото си питие:
- Все още не мисля, че е редно. - отбелязах, но след това се усмихнах. - И все пак... заповядай.

_________________
Heaven today is but a way to a place I once called home...
Heart of a child, one final sigh as another love goes cold!
For the heart I'll never have, for the child forever gone...
The music flows, because it longs... for the heart I once had!
avatar
Елина Скарблесинг

Брой мнения : 30

Върнете се в началото Go down

Re: Бар "Underground"

Писане by Александра Удинов on Нед Окт 30, 2011 12:02 pm

С благодарност взех питието и го изпих на екс. Ефектът не закъсня. Усетих леко замайване, но дотук. Няколко пъти съм злоупотребявала с алкохол и се оказа, че държа на алкохол.
-Ти как се казваш?-попитах ненадейно момичето до мен. може би аз трябваше да направя първата крачка към познанство. След като бе така добра да ми вземе текилата, може би щеше да се окаже мила.
-Виж...не искам да съм нахална...после ще си платя, обещавам, но може ли още една чаша текила. Издържлива съм и първата не ми се отрази подобаващо-погледнах я изпитателно. Не знаех как ще реагира-беше напълно непредсказуема за мен. Знаех,че така ще навлека неприятности и на нея, но ако някой е измислил по-добър начин от приемане на алкохол в свръх големи количества, за да забравиш нещо, то ще го поощря.
Огледах малкото хора в бара. Нищо приковаващо вниманието-възрастни мъже и жени,които се разтоварват от тежкия ден на работа.
Погледнах отново момичето до мен, но не повторих въпроса. Оставих го да виси между нас.

_________________


avatar
Александра Удинов
Famous
Famous

Име : Александра Удинов.
Брой мнения : 1001

Върнете се в началото Go down

Re: Бар "Underground"

Писане by Елина Скарблесинг on Нед Окт 30, 2011 10:12 pm

За бога, наистина ли? Не можех да повярвам. Не помнех аз самата да съм пила толкова, когато бях на нейната възраст - а това значеше доста. По принцип имах слабост към алкохола.
Махнах с лек, едва забележим жест на бармана да изпълни поръчката на момичето, макар да не ми се искаше много.
- Няма нужда да ми плащаш или да ми връщаш парите за каквото и да било. - отвърнах сухо, като допих уискито си и междувременно поръчах ново. - Имам достатъчно пари, за да платя едно питие. - всъщност няколко милиона в повече, но нямаше нужда да споменавам това на Соня. - Само че това е последно. - предупредих я. - Няма да поемам отговорност за повече от две, максимум три от тези, що се отнася до теб. Въпреки всичко си оставаш непълнолетна. Мога да забаламосам бармана, но само дотам... Полицията постоянно обикаля наоколо.
- Казвам се Елина Скарблесинг. - рекох разсеяно след кратко мълчание, през което се взирах в чашата си със съсредоточеността на подпийнал човек, но си спомних, че ме беше попитала това. - Знам, че е доста сложно, особено фамилията... Можеш да ме нарича просто Лена или Ели, както ти харесва. - усмихнах й се въпреки желанието си да изглеждам строга и зряла. - Приятно ми е.

_________________
Heaven today is but a way to a place I once called home...
Heart of a child, one final sigh as another love goes cold!
For the heart I'll never have, for the child forever gone...
The music flows, because it longs... for the heart I once had!
avatar
Елина Скарблесинг

Брой мнения : 30

Върнете се в началото Go down

Re: Бар "Underground"

Писане by Александра Удинов on Пон Окт 31, 2011 7:46 am

Отпих глътка от второто си и последно питие...Не знам дали трябваше да се радвам, че тази непозната я е грижа за мен или още повече да страдам, че не мога да се напия.
Този път отпивах бавно от текилата, защото вече ума ми се замъгляваше и леко ми се виеше свят. Естествено, нямаше да споменавам на Лина това...сигурно щеше да ми чете конско и най-лошото-да каже на брат ми. Въпреки, че двамата биха си допаднали-определено обичат да държат речи за добро поведение.
Скоро питието свърши. Погледнах към Лина-и тя беше привършила със своето. Чувствах, че трябва по някакъв начина да й се отплатя.
-Искаш ли да се поразходим? Из парка...-предложих смутено, защото не знаех как ще реагира.
Тя се съгласи. Понечих да стана, но ми се зави свят и ако не беше близкия стол, който да ми служи за опора, щях да се намеря на земята.
-Спокойно..до..-още преди да довърша изречението ми се доповръща и на бегом се отправих към тоалетната.

_________________


avatar
Александра Удинов
Famous
Famous

Име : Александра Удинов.
Брой мнения : 1001

Върнете се в началото Go down

Re: Бар "Underground"

Писане by Eloise Frisbey on Вто Фев 07, 2012 7:50 pm

Елоиз рядко щеше да си признае, но в нея имаше една дива страна. Нещо, което се виждаше в много редки случаи. През повечето време предпочиташе личните партита или домашното забавление с някой филм или каквото друго й хрумнеше. Мразеше да се смесва с тълпата, защото или оставаше безлична или беше "дъщерята на Клаудия Горски". Колкото и да пазеше някаква остатъчна любв към майка си, тя моментално се изпаряваше при споменаването на това име. Май винаги я беше подценявала. Смяташе, че ако я съсепе като не се превърне в нейната перфектна дъщеря, ще бъде свободна от властта й. В крайна сметка не искаше нищо повече от малко повече свобода, но явно беше прекалено наивна. От славата се бягаше трудно, но пък имаше и моменти, в които не издържаше. Постоянното избягване на медиите, но в същото време желанието да не бъде безлична, а да бъде някой оказваха прекалено много напрежение, на което Лола понякога не издържаше. Тогава просто подкарваше всичко по дяволите. Зарязваше безличната маска, зарязваше всяка разумна мисъл и прикритието на дирите си, които директно водеха към майка й. Един от тези моменти бе тази вечер. Макар и сляла се с тъплата, Елоиз се набиваше на очи в барът. Знаеше, че някъде там имаше и известни личности, които си шушукаха клюки, разнасяха мълвата чия дъщеря беше или сринваха личната й репутация, наричайки я с какви ли не имена, но нищо не достигаше до нея. Сякаш дори в тези моменти щитът на емоциите й си оставаше цял. И реално бе така. В тези моменти спокойството продължаваше да бъде с нея, дори двойно по-коварно.
В последно време силите я напускаха. Може би се нуждаеше от това презареждане или поне една лека почивка. В главата й беше пусто като в пустиня. Нямаше нито една мисъл. Не помнеше откога не бе изпадала в подобен транс, когато изолираше всичко и оставяше само музиката. А тя определено я поглъщаше. Чуваше само различните звуци, които едва ли не бумтяха в главата й, въпреки че бе хиляди пъти по-тихо отколкото някоя дискотека. Въпреки това това странно чувство я накара да затвори очи за момент, поклащайки се в такт с това, което всички тук наричаха музика. В това нямаше смисъл. Лола не го приемаше като музика. Бе по-скоро шум, хаос, но пък приятен хаос. Крайчетата на устните й леко потрепнаха и постепенно се извиха в лека усмивка, когато момичето отвори отново очи. Отне й няколко секунди, за да свикне с приглушените светлини и няколко мигащи светлинни обекта. Постепенно дългото стоене на високи токчета започна да си оказва влиянието и Фръсбий трябваше да седне някъде. С това се появи и някакво парене в гърлото й, предизвикано от настъпващата жажда.
- Уиски. - повиши тон, за да надвика онези "музикални" звуци, разнасящи се из бара и седна на един от столовете край бара. Без секунда закъснение чашата беше пред нея, което породи нова усмивка. Нейният начин да каже "благодаря" на подобно място. Преди да отпие русокоската размотя чашата си наляво-надясно по бара, наблудавайки как медената течност се разбунтува. След това отпи и щом постави чашата обратно на бара се огледа. Може пък да имаше късмет и да забележи някое познато лице. Уви, забеляза друго. Червена грива. Няколко места от нея стоеше червенокосо момиче, което беше виждала преди. Нямаше съмнение, че я познаваше. Елоиз моментално грабна чашата и мина зад червенокоската, а след това отмести единия стол до нея и се облегна на бара с една ръка, оставяйки чашата си върху плота. За момент погледът й огледа моделката с прецизност.
- Или очите ме лъжат, или това е великата Хелена Клаус. - едва не ахна Лола като акцентира на "с"-то. Двете не бяха първи врагове, но определено си имаха тъмно минало, което да има осигури един не особено комфортен за останалите неприязън, но пък щом бяха само двете, тогава нещата става по-различни. Дяволита усмивка триумфално изгря на лицето на русокоската. Нямаше по-подходящ за една тяхна среща на четири очи от този момент. Просто сега в разцвета на силите си, щом се опираше до поста дразнител от класа. Наистина нямаше по-подходящ момент от този.

_________________

leave it all behind
in my eyes i'm back to the start again & in time you smile and then leave it all behind.
avatar
Eloise Frisbey
Famous
Famous

Име : Елоиз Фръсбий
Брой мнения : 564

Върнете се в началото Go down

Re: Бар "Underground"

Писане by Хелена Клаус on Сря Фев 08, 2012 7:20 pm

Едно от любимите неща на Хелена беше ефектното влизане. Трябваше да е точно като по филмите - вратите се отварят и тълпата ахва с очарование и възхвала, а главната героиня се усмихва свенливо и поема ръката на любимия си, след това танцуват на любимата ѝ песен и се целуват. Тогава екранът почернява. Е, Клаус не се надяваше на всичко това, само на ахването. Не беше се вясвала доста време в публичното око и едно ефектно появяване, там където не е очаквана, щеше да изненада всички. Е, когато слезе от таксито светкавиците засвяткаха, отново започнаха да се сипят глупави въпроси, престарялите чичковци с гъсти мустаци и камери започнаха да подвикват на моделката така, сякаш я познават от години.
И... вратите се отвориха. Бодигарда, познал редовната клиентка на заведението, ѝ кимна и само посочи с ръка накъде да върви. И веднага щом беше въведена, тя влезе и в същинската част на бара. Всички погледи се насочиха към нея за една-две секунди. Жените я отмериха с поглед - прегледаха дрехите ѝ, оцениха обувките ѝ, с преценяващи очи разгледаха грима ѝ, който не беше нищо повече от очна линия и ярко червило. Няколко от посетителките кимаха одобрително, други свиваха устни в завист и посягаха към джоба на дънките си или чантите си за телефоните си, готови да разправят на най-добрата си дружка кого са видели в бара. Мъжката част от посетителите само се усмихваха доволно или изобщо не ѝ обърнаха внимание.
Клюкарки, помисли си Ела, когато видя как няколко светкавици на телефони пресвяткват в сумрака на помещението. Манекенката направи няколко плахи крачки в тълпата и веднага бе понесена напред и назад, наляво или надясно в такт с музиката. Това, което харесваше на Холивуд, беше че каквото и впечатление направиш, на хората им трябваше точно една минута, за да си намерят нещо по-интересно. Това означаваше, че тя вече бе една от тълпата, чакаща следващата известна персона да прекрачи прага на елитното заведение. Не че ѝ пукаше коя друга звездна въртиопашка ще дофтаса, важното беше, че хел беше тук.
Едва-едва успя да се домъкне до бара. От всички страни я натискаха тела, ръце, няколко пъти настъпа няколко човека с тока си, но само се извини, като дори не бе погледнала кого бе осакатила за следващите няколко минути. Добирайки се до бара моделката се изкашля високо, привличайки вниманието на хубавкия барман. Той ѝ се усмихна весело и се наведе напред, за да чуе поръчката на дребната червенокоска. Едно сухо мартини и номера ти, написан на салфетка, помисли си тя, но си припомни, че не бе дошла на лов за мъже. Плюс това с барманите никога не ѝ вървеше.
- Ягодово дайкири. – устните ѝ се извиха в приветлива усмивка, когато след няма и минута, питието ѝ цъфна пред нея. Пробута двайсетачка на мъжа зад бар плота, но той я спря и ѝ върна обратно банкнотата, казвайки нещо, което прозвуча като „Мхъм-мхъм, хубави момичета, хъм-мхъм.” Е, тя може би не беше в настроение да флиртува, но пък какво пречеше да се порадв ана мъжкото внимание.
Чифт токчета се чуха зад нея, изненадващо надвивайки вълната от клубна музика. - Или очите ме лъжат, или това е великата Хелена Клаус. – женски глас провлачи С-то на края и се засмя весело, някак триумфално.
Елоиз Фръсбий бе едно от момичетата в Холивуд, които бяха по-известно с това, които са техните родители, отколкото със собствените си постъпки. За късмет на Клаус, или не чак толкова, тя бе имала щастието да работи с педентичната ѝ майка веднъж или два пъти в живота си, заснемайки реклама за известна марка дрехи. Честно да си каже, не беше най-грандиозното и страхотно изживяване в професионалния ѝ живот. А с Лола бе имала щастието да се запознае инцидентно и още в момента, в който се видяха и си казаха имената и в двете се бе зародила известна злоба спрямо другата. Но повечето пъти те решаваха да заровят томахавката и да се отдадат на безвредно дразнене и шеги.
- И ако това не е Лола Фръсбий?! – вдигна ръце във въздуха Хели се усмихна весело. – Какво правиш тук, да не би Горски да ти е свалила каишката?

_________________
I think we should run
Until we reach the border, until we make our plan
by Eleonor ♥
avatar
Хелена Клаус
Famous
Famous

Име : Хелена Клаус
Брой мнения : 2336

http://zebraprinteddreams.tumblr.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Бар "Underground"

Писане by Eloise Frisbey on Чет Фев 09, 2012 5:44 pm

Да, прекрасни взаимоотношение имаха двете. Направо да се зачуди човек защо въобще си говореха, щом не те търпяха толкова много. Може би пък точно затова го правеха. Докато Хелена задаваше въпросът си, Елоиз оглеждаше заведението. Дори тя самата не знаеше какво точно търси, но пак продължаваше да върши същото, докато думите на Хел не я разсеяха. Всъщност те дори я разсмяха. И нима тя си вярваше? Горски никога не бе имала някаква власт над Лола. Въпреки това русокоската не приемаше невежеството й с гняв, а по-скоро като още един начин, по който да я подразни.
- Мила, ще ми простиш ли, ако те поправя? Горски няма власт над мен и никога не е имала. - Фръсбий върна погледа си върху червенокоската, но скоро отново го отмести, за да потърси чашата си на плота. Това момиче бе по-добре дори от най-добрият клоун. Винаги все покрай нея, Лола се беше забавлявала истински. И въпреки че нещо отвътре й вече започваше да надава своя боен рев и да желае обявяването на войната, тя не искаше да избързва. А и като се замислеше, кое бе по-добре: един шумен и финален скандал или поредния дразнителски разговор помежду им? Второто определено имаше повече плюсове в графата си.
- А ти да не си загубила някой ангажимент, че си тук, мятайки опашка покрай бара и търсейки женската завист? - заяде се хапливо Елоиз при първата възможност, която намери. Някой път трябваше да благодари и на бармана, който бе погледнал към тях в този миг, защото без негово едва доловимо, но пък забелязано, намигване, тя нямаше да намери още дълго време изход за думите си. А с тях буквално се бе озъбила на Хелена и нейната звездна напереност. Май това беше и главната причина все още нищо да не прави по въпроса със своето изгряване. Пък и безизвестието не й се отразяваше чак толкова зле. По-лесно се сливаше с тълпата, всичко беше толкова по-лесно.
Една лукава усмивка изгря на лицето й, затвърждавайки моментния й триумф в словестния им бой. В тази компания започваше да й харесва дори повече, така че Елоиз седна на съседния стол и отново започна да следи движенията на медената течност, прехвърляйки чашата от едната си ръка в другата. Наум се опитваше да предположи следващата хаплива реплика от страна на моделката, но колкото и да опитваше, нямаше да успее да познае. Може на пръв поглед Клаус да беше като отворена книга с тези нейни светли очи, но от тях нямаше полза. Който бе измислил, че очите са прозореца на душата, бе глупак. Пълен глупак при това или пък Хел беше застрахована против това. При нея погледа беше просто като допълнение на вече казаното. Но пък не се й съмняваше в силите й. Хелена беше достоен опонент - хитра, умна и безмилостна, що се отнасяше до мнението й. Само защо ли все още не бе казала нищо? Нали обикновено бе готова едва ли не да я прекъсне с коментара си...

_________________

leave it all behind
in my eyes i'm back to the start again & in time you smile and then leave it all behind.
avatar
Eloise Frisbey
Famous
Famous

Име : Елоиз Фръсбий
Брой мнения : 564

Върнете се в началото Go down

Re: Бар "Underground"

Писане by Жан Де'Парри on Сря Юни 13, 2012 7:30 pm

Звукът от забързани коли примесен с цялата шумотевица, която създаваха хората на улицата, създаваше типичната петъчна обстановка. Обстановка, която Жан определено мразеше, но не би си представил и един ден без нея. Слънцето отдавна беше лишило Холивуд от топлите си лъчи, но за сметка на това надвеселия се мрак лесно се прокъсваше от светлините на различни билбордове, реклами и заведения. Както обикновено, по тротоарите забързано се разминаваха уморени минувачи и шумни тийнейджъри, а да си намериш място да минеш беше почти невъзможно. Французинът оприличаваше тези хора на стадо животни - също толкова глупави, че да следват общото движение и дори да не знаят в коя посока са се запътили.
Жан забързано си проправяше път из тълпата, като дори успя да си заслужи няколко ругатни от хора, които той най-безцеремонно беше изблъскал. Той не се обърна на нито една от тях, поради простата причина, че смяташе, че не му е на нивото да се занимава с подобни глупости. А и, какво го интересуваше хорското мнение ?! Останалите се страхуваха прекалено много от мнението му за тях, че рядко си признаваха какво всъщност са казали зад гърба му. а докато всяваше.. или по-точно изискваше респект от хората около него, всичко беше под контрол.
Тъмнокосото момче дръпна леко ръкава на ризата си и погледна часовника си. 9:15. Мамка му, закъсняваше. За всеки случай обаче извади и телефона си, за да провери последния смс писан с приятелката му - “9:30, бар "Underground". Не закъснявай, няма да те чакам дълго.“ Добре, вече беше сигурен, че ще закъснее и то не с 2-3 минути. Тайно се надяваше, че Перса също ще се забави и той ще пристигне преди нея. Да, Персефона, певицата, която мнозина слушаха точно в този момент. Момчето забърза още повече крачката си и след минути вече успяваше да разпознае табелата на бара.
С пристигането си пред вратата, Жан разкопча 2 копчета в началото на ризата си и отвори широко вратата. Трябваше да е сигурен, че всички ще се обърнат на момента при влизането му. Нали се сещате, просто удоволствието беше по-голямо отколкото да се провреш незабелязано като мишка. Още с първите направени крачки, няколко познати на французина се стичаха при него с все същите досадни въпроси - “Как си?“, “Какво ново?“ и бла-бла. Жан само повдигна леко рамене и се огледа наоколо. Не виждаше никъде приятелката си, затова се запъти към бара. Определено му трябваше нещо, което да го разхлади.
- Водка. И се погрижи да е с много лед. - каза сухо той на бармана и отново се обърна към центъра на бара, оглеждайки всеки един ъгъл на помещението. Явно, че трябваше да почака малко. Но пък поне нямаше нужда да се чувства гузно, че е допуснал някой да го чака.

_________________
avatar
Жан Де'Парри
Still studying
Still studying

Име : Жан Де'Парри
Брой мнения : 29

Върнете се в началото Go down

Re: Бар "Underground"

Писане by Persephone Harison. on Сря Юни 13, 2012 8:12 pm


Тик-так, тик-так
Само този звук чуваше Перса докато нагласяше и последните малки детайли по външния си вид. Погледа и беше втренчен в идеално изчистеното огледало като от време на време поглщаше към часовника, който бе закачен точно над огледалото. Минутите минаваха ужасно бързо за това пропусна някои стъпки по грима си. Беше поставила съвсем малко гланц и спирала.. нищо друго. Но отново беше хубава. Обу високите лилави обувки в тон с блузата си и погледна през прозореца си. Таксито, което беше извикала преди тридесет минути я чакаше. Понеже шофьора знаеше кой точно ще вози чакаше дамата без да прави проблеми. За последен път погледна към часовника. Оставаха и само десет минути, нямаше шанс да стигне на време имайки се впредвид трафика навън. Много бързо излезе и се намъкна в таксито като седна на предната седалка.
- Бар "Underground"!- заяви без да казва нищо друго, дори не погледна младото момче, което я чакаше половин час отпред. Облегна се на седалка и се загледа в прозореца. Надяваше се да няма хора, които да я видят, защото тогава щеше да се забави още повече. Винаги е оценявала това което има и е уважавала феновете си. Изминаха десетте минути, а още седяха на първия сфетофар, който беше на двадесет секунди от нейния апартамент. Извади телефона си и погледна последното съобщението, което бе изпратил на Жан. "Не закъснявай, няма да те чакам дълго"- прочете това изречение няколко пъти и започна да тропа с крак докато чакаше да светне зелено. Едва ли щеше да и го прости. Всъщност не се знаеше, французина беше по закъсненията... Все пак имаше как да се оправдае. Беше зает човек, това и беше причината, макар че не беше много сигурна дали ще мине пред него. Зелената светлина я изкара от мислите и. Минаха още двадесет минути... вече беше пред заведението. Облече якето, което носеше в ръцете си и сложи гуглата си, след като видя колко много хора имаше на входа на заведението. Остави парите за таксито и излезе сливайки се с тълпата. Когато стигна до голямата врата съблече горнището хвърляйки го на някъде и престъпи крачка напред, влизайки вътре. Спря се точно на входа и огледа , за да намери приятелия си. Инстиктивно погледна първо към бара, и да, видя го. Усмихна се и продължи да върви към него, надявайки се да не и се сърди за закъснението и.
- Здравей.- каза тихичко като бавно покачи ръката си по гърба му към врата му и се засмя, когато обърна погледа си.- Закъснях.- каза отегчено и сведе глава.- Съжелявам.- повдигна рамене и погледна към питието му.
- За мен същото!- каза на бармана, който я беше познал. Не обърна внимание на това за това върна вниманието си на Жан.- Не ме изчака, все пак.- направи се на разсърдена и отново показа симпатичната си усмивка.

_________________
Now and then I think of when we were together
Like when you said you felt so happy you could die



Now and then I think of all the times you screwed me over
But had me believing it was always something that I'd done

avatar
Persephone Harison.
Famous
Famous

Име : Персефона Харисон;
Брой мнения : 56

Върнете се в началото Go down

Re: Бар "Underground"

Писане by Жан Де'Парри on Сря Юни 13, 2012 10:01 pm

Лека усмивка се плъзна по лицето на Жан, щом усети малката ръка на Перса върху гърба си. Извърна поглед, огледа я от горе до долу и първото, което забеляза пред себе си беше искрящата й слънчева усмивка. Усмивка, която наистина рядко слизаше от лицето й. Той се засмя тихо, щом забеляза прибраната зад врата й качулка. Лично според него, беше само въпрос на време някой да я разпознае и лавина от фенове да я залее. Но като изключим този дребен факт, умението й да се дигизира беше похвално.
- Знаеш ли от колко време те чакам ?! Даже мисля, че ставите започнаха да ме болят от чакане на едно място. Да знаеш, че ако нещо стане с красивото ми тяло, ще прехвърля отговорността на теб. - ужасено каза Жан, като се държеше за сърцето. Той не беше чакал дори и минута, преди да дойде Перса, но ако пропуснеше и един шанс да подразни някого, просто нямаше да бъде себе си. Едва ли някой би предположил, че зад сериозната външност на французина, може да се крие и капчица артистичност, която всъщност се използваше само по специални случаи. А под специални случай се имаше предвид възможността да изкараш някой извън нерви. Това се случваше рядко и през повечето време с непознати хора. Просто всичките му останали близки бяха привикнали толкова много към характерните му черти, че вече възприемаха всичко като шега, а не като обида.
Жан върна сериозното си изражение след малкото си представление и се пресегна към чашата си. Отпи голяма студена глътка и затвори очи. Само след секунди, очите му отново бяха фокусирани върху приятелката му и лека усмивка заиграваше по единия край на бледо розовите му устни.
- Но ако се чувстваш толкова гузно, за нещо, което не си виновна, може да ми се реваншираш като извикаш всичките си фенове и им споделиш: “Това тук е приятелят ми -Жан. Той е изключително приятен, красив, секси и е направо идеален. И за ваше щастие той си няма приятелка. Моля всички момичета, които неимоверно го желаят да се наредят на опашка пред онази маса. “ - завърши триумфално той и подпря единия си лакът на бара, и се обърна изцяло към Перса.

_________________
avatar
Жан Де'Парри
Still studying
Still studying

Име : Жан Де'Парри
Брой мнения : 29

Върнете се в началото Go down

Re: Бар "Underground"

Писане by Persephone Harison. on Чет Юни 14, 2012 8:04 am

Въпреки сценките, които доста често и изиграваше по различни начини, Персефона все още седеше с онази нейна позитивна усмивка, която обаче на няколко пъти се премесваше със смях след като между ироничното му държание и забелязваше и няколко актьорски трика, които обаче не му се получиха толкова добре. Беше свикнала с това му поведени и не приемаше нещата като обида, а като шеги. Макар че имаше няколко пти в които наистина прекаляваше и Персефона се палеше изключително бързо. Беше сигурна, че не беше стигнал там по рано от и 9: 35, което му правеха едва петнадесетина минути чакане.
- Сигурна съм, че и ти не си дошъл на време. Най-много да счупиш някой крайник, ще ти платя гипса!- изговори бавно и силно, за да може да я чува дори през силната музика, която се чуваше. Все още никой не беше разпознал лицето на певицата, освен бармана, който очевидно не и беше никакъв фен. Не искаше да остави приятеля си, заради феновете, какво пък, ако я видеше някой щеше да го повлече със себе си и да използва предложението му, макар че не и харесваше особенно много. Нямаше да си прости всички да свързват нея с него или него с нея, просто не и харесваше факта, че ще има такива въпроси. След около три минути питието и беше сложено на плота точно до това на Жан. Сеф кимна в знак на благодарност и след това взе студената чаша в ръката си. Доближи чашата до лицето си и мириса на водка я накара да разпознае какво щеше да пие. Факта обаче, че беше толкова студено я караше да пие по-бавно от обикновенното. Изпи съвсем малко от цялата течност и след това отново върна стъклената формичка, наречена чаша , на мястото и.
- Всъщност не се чувствам много гузно, даже си се чувствам супер.- сподели като поклати глава затвърждавайки думите си. Да, малко и беше гадничко, но и на нея и се бе случвало да я чака, така че...- Не искаш после по вестниците да излязат стотици различни глупости за нас, а и има вероятност да ме изместиш. Не благодаря!- шеговития и тон продължаваше да се слива с музиката и останалите гласове и след това смеха и отново се чу. Беше се обърнала в профил към него, за да го дразни, защото до сега той седеше така.

_________________
Now and then I think of when we were together
Like when you said you felt so happy you could die



Now and then I think of all the times you screwed me over
But had me believing it was always something that I'd done

avatar
Persephone Harison.
Famous
Famous

Име : Персефона Харисон;
Брой мнения : 56

Върнете се в началото Go down

Re: Бар "Underground"

Писане by Жан Де'Парри on Чет Юни 14, 2012 4:07 pm

Едно от нещата, на които Жан се възхищаваше бе позитивността на Персефона. Тя бе един от онези хора, които само с присъствието си можеха да ти оправят деня. Усмивката й рядко напускаше лицето й, а смеха й често огласяваше всичко наоколо. Дори сега, когато се намираха в изключително шумно и задимено място, смеха на Сеф се чуваше кристално ясно.
При последните думи на приятелката му, французинът поклати глава и се усмихна.
- Да, всъщност наистина не бих бил особено доволен да видя разни измислени статии из списанията и вестника.. Би се получило доста неловко.
Момчето се обърна за миг, за да вземе чашата от бара си и след това долепи устните си към студеното стъкло. Чувството, как течността прогаряше гърлото му, беше доста неприятна, но той вече беше свикнал и дори му струваше успокоително. След няколко малки глътки, Жан върна чашата на мястото й и се извърна отново, като този път насочи погледа си към лицето на Перса. Да, имаше хора, които не харесваха да ги гледат в очите, но за французина това беше от особено значение. Той обичаше да се вглежда в хората по време на разговор, защото така най-лесно разбираше дали го лъжат или крият нещо от него. С времето това се превърна в навик и той го правеше с всички, с които говори - дори с най-близките си, на които имаше огромно доверие. Минаха няколко секунди мълчание, които бяха нарушени.
- Между другото, чух, че си щяла да записваш нов албум. Или поне така се говори. Не знам, дали е вярно, но повода е чудесен за почерпка, нали? - Де'Парри се усмихна заговорнически и се вдигна ръката си, за да помята на бармана. Не мина и минута, когато той вече беше цъфнал пред тях.
- Още едно питие за мен и за дамата. И този път сложи само 1-2 бучки лед. Вече се разхладихме достатъчно, така че няма нужда да се опитваш да ни превърнеш в ледени висулки.
Барманът кимна смирено, но си личеше, че сарказмът и фалшивата усмивка на Жан, не му се харесваха особено. Но тъй като не бе позволено да се обиждат клиенти, той набързо трябваше да изключи от списъка си всички ругатни, които му бяха на езика. Наистина жалко. И докато барманът се занимаваше с питиета, Жан забеляза, че половината хора в заведението се бяха изсипали на дансинга и някои от тях правеха такива движения, които никои не би предполагал, че ще може кое и да е гръбначно същество.
- Дали осъзнават, че половината от тях се излагат с тези гърчения и кривения?--- запита силно той, за да може Сеф да го чуе, и извърна поглед към нея.

_________________
avatar
Жан Де'Парри
Still studying
Still studying

Име : Жан Де'Парри
Брой мнения : 29

Върнете се в началото Go down

Re: Бар "Underground"

Писане by Persephone Harison. on Чет Юни 14, 2012 9:22 pm

Защо и беше второто питие при положението, че първото все още си седеше. Най-много ледчетата да се разтопят и после да не е особенно приятно за пиене, за това и Сеф побърза да изпие и останалата течност, която не беше много имайки се впредвид големината на чашката. Остави я вече празна на страна и приближи другата като реши да изчака малко. Не искаше в очите не Жан да изглежда като алкохоличка, макар че той знаеше че не е такава. Усещаше дразнещата течност все още, но това бързо отмина давайки и шанс отново да говори нормално. Персефона държеше на алкохол, но не трябваше да се прекалява. Винаги се представяше по най-добрия си начин и ако някой я видеше пияна, щеше да смъкне репутацията си на много ниско ниво, защото всъщност това няма да е истинската Перса, а някаква психопатка.
Следеше много внимателно разговора, минаваше покрай всяка една тема обмисляйки я, докато погледа и през повечето време беше втренчен в неговия, от време на време се обръщаше към бармана, за да се огледа в огледалото зад него.
- И ще те спират по улиците повече и от мен.- отново влезе в предишната им тема като премеси за пореден път обстановката с приятния и смях. Всъщност не беше сигурна дали това е възможно, но ако наистина някой папарак ги хванеше щеше да се направи на важен и да си измисли куп лъжи, които ще са прекрасни за пресата.
- Да, започнах, но едва ли ще е скоро осървашенствано всичко. Аз и не бързам за никъде.
Продължи като отговори на въпроса му и повдигна рамене както винаги усмихната. Мислеше напълно позитивно, беше сигурна че всичко ще и се получи... не си даваше определени срокове, защото ако всичко се получава спокойно, ще е изпипано идеално.
Имаше много идеи и щеше да ги използва.
Погледа и се отплесна от Жан след като беше изказал мнението си за някои танцьори в средата на дансинга Огледа младите девойки придружени от яки пичове и поклати главата си. Движенията им наистина ги правеше за смях, визията им беше ужасяваща, да не говорим че лицата им бяха оцветени с какво ли не. На едно младо и невръстно момиче изобщо не му ходеше.
- Тези там изобщо имат ли родители. Отвратително е!- разликата в години на момчетата около девойки се виждаше отдалеч. Идваше и да отиде и да им покаже грациозно и взпитано поведение, такова каквото майките им е трябвало да покажат.

_________________
Now and then I think of when we were together
Like when you said you felt so happy you could die



Now and then I think of all the times you screwed me over
But had me believing it was always something that I'd done

avatar
Persephone Harison.
Famous
Famous

Име : Персефона Харисон;
Брой мнения : 56

Върнете се в началото Go down

Re: Бар "Underground"

Писане by Александра Удинов on Сря Юни 20, 2012 7:02 pm

Да се преструва, че й пука отдавна не беше в приоритетите й. Не че някога е било, но може би тогава бе надарена с по-голямо количество търпение и железни нерви. Папараците не я затрудняваха особено, кажеш ли им нещо пикантно те оставят на мира, мислейки, че са изцедили жертвата си. Заблуда. Това беше щитът й. Феновете обаче бяха проблем. При това проблем с огромни размери. Гигантски и плашещ.

-За Стефани, с любов.
Подписа листчето хартия и тъкмо щеше да се отскубне от нарастващата тълпа, когато в ръцете й попаднаха още няколко подобни листчета, които трябваше прилежно да подпише. Почитателите й й създаваха комфорт и самочувствие, но почитатели като тези пробуждаха единствено страх.
Провря се през навалицата и се озова в затънтена улица. Извади от джоба си чифт очила, а после и шал, който загърна около главата си и прибра немирните руси кичури. Огледа се предпазливо и излезе от скривалището си. Хвърли още няколко боязливи погледа и забърза крачка. Най-близкото й спасение бе бара, затова смело влезе и се загуби из танцуващата тълпа.

Късмет?Съдба?Не вярвам.
Зърна с крайчеца на окото си двойка разговарящи и физиономиите им веднага придобиха жизненоважно значение за нея. Значи Персефона и Жан бяха близки?Не знаеше с кого се захваща. Успя да запази самообладание и самоуверено пристъпи в светлината на прожекторите. Видяха й. Бяха изненадани. Просто невероятно, не успя да забележи Алекс със сарказъм. Скалъпи половинчата усмивка и ги приближи.
-Здравейте. Радвам се да ви видя.
Последното беше изречено с нескрита лъжа и едва ли не-иронично.


_________________


avatar
Александра Удинов
Famous
Famous

Име : Александра Удинов.
Брой мнения : 1001

Върнете се в началото Go down

Re: Бар "Underground"

Писане by Жан Де'Парри on Чет Юни 21, 2012 10:16 pm

Моментът, в който разбираш, че вечерта ти няма да бъде същата... Този момент се точеше като десетилетие в съзнанието на Жан, докато той успее да осъзнае кой беше пред очите му.
Александра беше последния човек, който той очакваше да види. След последната им среща на улицата, се беше убедил, че никога няма да може да се разбере с това момиче и за това тя вече се намираше в личната му графа “Познати, които трябва да избягвам“.
Жан запази сериозното изражение на лицето си, но не сваляше поглед от момичето, докато тя пристъпваше към тях. От човек като нея не се знаеше какво може да се очаква, за това бе по-добре да бъдеш готов за всякакви ситуации, когато е наблизо.
Александра приближи бара и ги поздрави с нескрит сърказъм. Французинът продължи да я гледа още 2-3 секунди, а след това се пресегна към чашата си и жадно отпи от студената течност, която сякаш му помагаше да съвземе от тази неприятна изненада. След по-малко от минута той отново се извърна към блондинката и повдигна иронично вежди.
- Здравей и на теб, Александра. И да знам, че се радваш да ме видиш... Наистина иска ми се да кажа същото, но все още съм изненадан от появата ти.
Той хвърли поглед към Персефона, опитвайки се да разчете само по лицето й, реакцията, която ще последва. Понякога това оказваше доста голяма помощ, особено в ситуации като тази.
- Като стана въпрос, какво правиш тук? Мислех, че не си падаш по вечерните барове... - попита Де'Парри като обърна главата си в посока на новодошлата и я изгледа изпитателно. Изкушаваше се и да попита, как така внезапно е решила да се присъедини към тях, за да им развали не само диалога, но и настроението. Все пак запази мълчание, защото нямаше никакво намерение да разпалва огъня напразно. Така или иначе, щеше да научи отговора - какво значение имаше дали сега или след минути ?!

_________________
avatar
Жан Де'Парри
Still studying
Still studying

Име : Жан Де'Парри
Брой мнения : 29

Върнете се в началото Go down

Re: Бар "Underground"

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 7 от 7 Previous  1, 2, 3, 4, 5, 6, 7

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите