Los Angeles
Добре дошли в Холивуд - мястото, където всичко е възможно. Присъединете се към нас и се забавлявайте.

Фонтанът

Страница 2 от 3 Previous  1, 2, 3  Next

Предишната тема Следващата тема Go down

Фонтанът

Писане by Eleonor Chloé Bennett on Нед Ное 07, 2010 3:57 pm

First topic message reminder :

Това е един от най-големите фонтани в Холивуд. Той е много красив и се пада от лявата страна на булеварда. Около него има пейки, където хората могат да сядат и да си почиват, наслаждавайки се на красивата гледка. През лятото мястото е много приятно, защото капките вода, пръскащи от фонтана, разхлаждат жителите през горещите дни.

_________________

EARLY IN THE MORNING'S WHEN I THINK ABOUT Y O U
avatar
Eleonor Chloé Bennett
Do you believe in love at first sight, or should I walk by again?
Do you believe in love at first sight, or should I walk by again?

Име : Елеонор Мадисън Бенет
Брой мнения : 3214

Върнете се в началото Go down


Re: Фонтанът

Писане by Корийн Фенел on Съб Яну 22, 2011 6:41 pm

Реших да се разходя до фонтана. Разбрах, че е много хубаво и затова реших да отида точно там, а не някъде другаде...
Стигнах до фонтана. там имаше едно момиче и едно момче... Двамата си говореха. реших да не ги прекъсвам, но момичето много ви заприлича на една позната..
-Мария, това ти ли си?-попитах аз.
Да! Това определено беше тя. Помня я много добре, защото когато бяхме малки, си играхме заедно... Загледах се в нея и зачаках да каже нещо.

_________________
avatar
Корийн Фенел

Брой мнения : 47

http://vampire-mystic-falls.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Фонтанът

Писане by Мария-Тереза Мичъл on Съб Яну 22, 2011 8:03 pm

Мократа до кости Мария се обърна към Корийн и само един поглед й беше достатъчен да си спомни една от детските си приятелки. Какво правеше това момиче в Холивуд? Последната, която Тереза очакваше да види в града, беше младата Фенел.
- Корийн!? - учудено попита певицата и направи няколко крачки към новодошлата. Не искаше да се хвърля на врата й, защото щеше да я измокри. - Какво правиш тук?

_________________

Quando sono sola sogno all'orizzonte e mancan le parole, si lo so che non c'è luce in una stanza quando manca il sole, se non ci sei tu con me, con me. Su le finestre mostra a tutti il mio cuore che hai accesso, chiudi dentro me la luce che hai incontrato per strada.



Time to say goodbye. Con te partirò. Paesi che non ho mai veduto e vissuto con te, adesso sì li vivrò. Con te partirò su navi per mari che, io lo so, no, no, non esistono più, it's time to say goodbye. Con te io li vivrò.
avatar
Мария-Тереза Мичъл

Брой мнения : 245

http://aigun.wordpress.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Фонтанът

Писане by Корийн Фенел on Съб Яну 22, 2011 8:11 pm

Усмихнах се на мократа ми приятелка.
-Аз вече живея тук.-казах и се усмихнах.-И работя като модел.
Погледнах я. Цялата беше мокра... Горката.. От какво ли се е измокрила?..Реших, че ще я попитам после...
Чак сега се сетих, че не сме сами. Тук беше и момчето, което говореше с нея преди да ги прекъсна...
-Здравей и на теб.-казах на момчето и след това се обърнах към двамата.-Съжелявам, че ви прекъснах разговора, но не можех да не поздравя Мария...
Въздъхнах и отново погледнах приятелката си от детските години, когато си играхме заидно в пясъчника на една площатка близо до къщите ни...
-Искаш ли да дойдеш в нас, за да се стоплиш, защото съм сигурна, че в момента ти е студено.?-казах и се усмихнах...

_________________
avatar
Корийн Фенел

Брой мнения : 47

http://vampire-mystic-falls.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Фонтанът

Писане by Мария-Тереза Мичъл on Съб Яну 22, 2011 8:27 pm

- Не бих отказала. - отврнао Мария, след което се сети за художника. Той също беше мокър и сигурно искаше да се прибере вкъщи, така че сега му се отваряше възможност.
- Ранд, ето ти визитката ми. Ако искаш, обади ми се. - каза русокоската и се цаоглежда за таксита. Разбира се, можеше да се прибере вкъщи и имаше намерение да покани приятлката си, но тя я беше изпреварила. Някой друг път щеше да покаже "бърлогата си в средновековен стил" на моделката. Корийн настина беше станала красива и имаше много понециал за позиране пред камера. От двете им тя винаги излизаше по-добре на снимките.
- Не мога да повярвам, че сега си модел! Съвсем не предполагах, че така ще се развият нещата. Аз станах оперна певица и по някаква случайност реших, че точно днес трябва да... намина по булеварда.

_________________

Quando sono sola sogno all'orizzonte e mancan le parole, si lo so che non c'è luce in una stanza quando manca il sole, se non ci sei tu con me, con me. Su le finestre mostra a tutti il mio cuore che hai accesso, chiudi dentro me la luce che hai incontrato per strada.



Time to say goodbye. Con te partirò. Paesi che non ho mai veduto e vissuto con te, adesso sì li vivrò. Con te partirò su navi per mari che, io lo so, no, no, non esistono più, it's time to say goodbye. Con te io li vivrò.
avatar
Мария-Тереза Мичъл

Брой мнения : 245

http://aigun.wordpress.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Фонтанът

Писане by Mo Benjamin on Пон Авг 08, 2011 11:58 am

Нямах работа и реших да се поразходя. Неусетно стигнах до фонтана. Беше горещ летен ден и пръските вода ми дойдоха освежаващо.
Беше ми ужасно горещо, но просто нямах сили да се прибера.Седнах на една пейка, близо до фонтана, и се хванах за главата. Имах страшно главоболие, близо бях до слънчев удар. Кой дявол ме накара да изляза?!? Сега щях да си понеса последствията...
Докато се вайках забелязах, че някои от хората, които минаваха покрай мен извръщаха глави и ме зяпаха, сякаш съм на изложение в музей. Беше ми се насъбрало достатъчно, затова не издържах и извиках:
-Ако толкова искате да зяпате някой вървете другаде.
След това отегчителна въздишка се изтръгна от устните ми. Още не бях свикнала да преодолявам гнева си.
Не и след смъртта на мама.
Забелязах, че нечии силует се приближаваше към мен.

_________________


See The Thing about Life Is That Its
Its Just Too Short
Leave The Best behind and Only Then Youll Find Theres More to Life than You First Thought






avatar
Mo Benjamin

Брой мнения : 171

Върнете се в началото Go down

Re: Фонтанът

Писане by Мурасаки Мамеха on Пон Авг 08, 2011 12:13 pm

Разхождах се по улицата безцелно. Днес беше първият ми ден в Холивуд и въпреки че имах страшно много работа около къщата ми се искаше да опозная обстановката, да се срещна с нови хора и да преживея нови тръпки. Книгата ми почти беше завършена и исках да събера нови идеи за втората част преди да съм приключила с първата. Не обичам главата ми да е празна и да се чудя за какво да пиша.
Носех ужасните дрехи, с които бях пътувала - от Вашингтон до Лос Анджелис с автомобил - убийствено за тялото, но изключително обогатяващо за душата. Пратих багажа си с камиони, а аз вместо да взема самолета, тръгнах с личното си возило. разбира се, бях пристигнала преди по-голямата част от мебелите. Оставих подреждането на интериорния си дизайнер и тръгнах на разходка. Малко се притеснявах от червената си селска риза, облечена върху посивял от пране потник, както и от кремавите ластични панталони, които ги придружаваха. За капак на врата си бях окачила дълго колие с дървени фигурки. Косата ми беше свободно пусната исе стелеше чак до кръста - истинска модна катастрофа. Но пък кой ме познаваше тук...
Както си вървях и не забелязвах нищо интересно, до ушите ми стигна вик - може би на лудост, махвморлук или отчаяние. Нали бях в търсене на нови идеи, бях длъжна да се приближа и да видя източника. Оказа се сладко момиче с кестенява коса. Прииска ми се да завържа разговор с него, за да разбера нещо повече.
- Ами ако не искам да зяпам нещо друго? - попитах, усмихвайки се, за да стане ясно, че се шегувам.

_________________
Qui tollis peccata mundi.
Dona eis requiem, dona eis requiem...

avatar
Мурасаки Мамеха
L.A. citizen
L.A. citizen

Име : Мурасаки Мамеха
Брой мнения : 406

http://aigun.wordpress.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Фонтанът

Писане by Mo Benjamin on Пон Авг 08, 2011 12:20 pm

Изненадах се като чух това. Повечето хора бягаха от мен, а не ме разговаряха, най-малко щегуваха. Макара да ме болеше глава, да мразех всяко живо същество на планетата и да бях мокра, защото стоях прекалено лблизо до фонтана, отговорих:
-Аз..съжелявам...просто не ми е ден.
Огледах момичето пред мен. Наистина необичайно облекло за Холивуд, сигурно бе чужденка.Като моден дизайнер наистина трябваше да кажа "Пълна катастрофа", но дрехите й бяха по свой си начин хубави. Косата й бе страхотна.
Като срещнах учудения й поглед се сепнах и избърборих набързо:
-Моден дизайнер съм и съм свикнала подробно да изучавам дрехите на хората...Извинявай-вече за втори път казвах извинявай. Попринцих карах хората да ми се извиняват, не аз. Смутих се и продължих:
-Имаш ли аспирин?
Преди да дочакам да отговори казах на себе си, но достатъчно силно, зада ме чуе:
-Защо ли и питам? Нико не носи аспирин в себе си. Както и да е...
Думите ми бяха прекъснати от действията на момичето пред мен.

_________________


See The Thing about Life Is That Its
Its Just Too Short
Leave The Best behind and Only Then Youll Find Theres More to Life than You First Thought






avatar
Mo Benjamin

Брой мнения : 171

Върнете се в началото Go down

Re: Фонтанът

Писане by Мурасаки Мамеха on Пон Авг 08, 2011 12:29 pm

- Никой под 25 не носи аспирин. - поправих я и бръкнах в изтърканата си червена чанта, която идеално поджождаше на умопомрачително обикновената за Холивуд риза.
Порових се малко вътре, сякаш ръката ми беше потънала в бездънна яма, и измъкнах оттам един неотворен блистер аспирин. Носех си го за всеки случай, но не ми се беше налагало да го използвам. Когато ме боли глава, това означава да поспра за малко и да погледам зеленината на някой хълм, а не да поглъщам химия.
- Само че вода нямам. - казах и подадох на момичето пред мен лекарството. Надявах се да й помогне, защото това, което я мъчеше здраво беше стегнало главата й и не искаше да я пусне. Ако не се бях намесила, нищо чудно да се чуеше изпукване на череп и разплискване на... нека не бъдем толкова образни.
- Какво ти казват дрехите ми? - попитах я. Беше ми интересно да чуя какво ще ми каже един моден дизайнер. Напълно наясно бях с безвкусното си облекло, но то се дължеше на обстоятелствата, а не толкова на лошия ми подбор на дрехи. Нарочно поисках мнението й, за да видя как мисли, какво би предположила за човека срещу себе си преди да го опознае. "По дрехите по срещат, по ума изпращат", както казват хората, но може би това момиче имаше нещо по-интересно да ми каже.

_________________
Qui tollis peccata mundi.
Dona eis requiem, dona eis requiem...

avatar
Мурасаки Мамеха
L.A. citizen
L.A. citizen

Име : Мурасаки Мамеха
Брой мнения : 406

http://aigun.wordpress.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Фонтанът

Писане by Mo Benjamin on Пон Авг 08, 2011 12:37 pm

-Благодаря-взех аспирина и се огледах-мисля, че знам откъде да взема вода.
Отидох до близкия магазин и набързо си взех шише с вода. После изпих хапчето и казах:
-Сега съм по-добре. Много ти брлагодаря.
-Какво казват дрехите ти ли? Ами, макар да не са от новата модна колекция, нито са маркови, и са малко безвкусни-дано не я обидя, мислех си-си хубава и ти стоят добре. Предполагам просто обстоятелствата са те принудили да...да се облечеш така.
После предложих:
-Искаш ли да отидем някъде? Тук стана много горещо и се опасявам, че главата ще започне да ме боли повторно-засмях се.
-А, не се представих-сетих се-аз съм Мо. Мо Бенджамин. А ти си?

_________________


See The Thing about Life Is That Its
Its Just Too Short
Leave The Best behind and Only Then Youll Find Theres More to Life than You First Thought






avatar
Mo Benjamin

Брой мнения : 171

Върнете се в началото Go down

Re: Фонтанът

Писане by Мурасаки Мамеха on Пон Авг 08, 2011 12:49 pm

За момент игнорирах въпроса на момичето. Името й ми беше направило много голямо впечатление. На японски "Мо" означава скръб. Кой ли би кръстил детето си така? Тук явно тази проста сричка имаше друго значение.
- Аз съм Мерасаки Мамеха. - представих се и когато казах името си, си пролича, че не съм американка с азиатски произход, а чиста Японка. - Само че не се обърквай. Името ми е мамеха, афамилията Мурасаки. Там, откъдето идвам е по-важно да кажеш от кой род си, от колкото да представиш себе си.
Главоболието на Мо бързо беше мреминало. Значи хапчетата действаха направо светкавично, което им спечели една червена точка. Следващият път, когато имах проблеми, щях да ги пробвам. Прибрах остатъка от хапчетата в чантата си и бавничко тръгнах на някъде. Не знаех къде отивам, защото градът ми беше напълно непознат. Очаквах от новата си позната да поведе на някъде. Искаше ми се да видя къде обича да ходи и най-вече къде първо биха я завели краката, за да се справи с жегата.

_________________
Qui tollis peccata mundi.
Dona eis requiem, dona eis requiem...

avatar
Мурасаки Мамеха
L.A. citizen
L.A. citizen

Име : Мурасаки Мамеха
Брой мнения : 406

http://aigun.wordpress.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Фонтанът

Писане by Mo Benjamin on Пон Авг 08, 2011 1:05 pm

-Хубаво име, макар на повечето да им се стори странно-казах-не си тукашна, нали?
Зачудих се къде можем да се спасим от жегата. Хората вече не ни подминаваха, а ни зяпаха или по-точно зяпаха Мамеха с ококорени очи, сякаш не бяха виждали японка досега.
Озъбих се на една групичка от момчета, които с коментарите си и подвикванията притесняваха жената пред мен.
-Аз....какво ще кажеш да отскочим до вкъщи и после ще решим къде да отидем-ентусиазирано предложих-ще се приберем с колата, която паркирах ей там-и посочих червената си мини количка.
Отидохме и скоро потеглихме към вкъщи.

_________________


See The Thing about Life Is That Its
Its Just Too Short
Leave The Best behind and Only Then Youll Find Theres More to Life than You First Thought






avatar
Mo Benjamin

Брой мнения : 171

Върнете се в началото Go down

Re: Фонтанът

Писане by Алексис Лов Джорджен on Чет Окт 20, 2011 2:03 pm

Алексис се разхождаше из градът.
Носеше много торби с покупки, наистина много. Бе изкупила хиляди дрехи и обувки.
Ходеше вече от два часа. Реши да седне и да си почине. Огледа се и видя близкият фонтан. Усмивка изгря на лицето и'. Седна на парапета му и усети хладкостта, която се пръскаше от фонтана, а малки капчици я удряха и разхлаждаха, като леко измокряха цветната и' шарена рокля с колан под бюста. Косата и' бе вързана на опашка.
Огледа се. Искаше компания, бе и' писнало да обикаля сама. Видя момиче, сендало малко по-далеч от нея. Усмихна се, приближи се и поздрави.
-Здрасти.
Дари я с усмивка.
Зачака и събеседничката и' да се представи.
avatar
Алексис Лов Джорджен

Брой мнения : 12

Върнете се в началото Go down

Re: Фонтанът

Писане by Стейси Хатауей on Съб Ное 12, 2011 11:01 pm

Нямах настроение последните дни. Почти всички ми лазеха по нервите. Исках просто малко спокойствие. На-добре щеше да е ако можех да замина на някъде, но засега просто нямах такава възможност. Реших да се разходя и да взема малко чист въздух. Четирите стени, които ме обграждаха, просто ме задушаваха и не издържах вече. Преоблякох се на бързо. На вън времето вече беше студено и нямаше дори помен от хубавото лято. Хората обличаха вече топлите си дрехи, а летните бяха запратили отзад на гардеробите си.
След като се преоблякох, сложих малко спирала и черен молив и излязох. Нямах представа къде отива просто вървях. Студеният въздух ми се отразяваше добре. Да беше хладно, но не чак толкова че да накара хората да си стоят в къщи. По улиците хората се разхождаха. Някой сами, други със сродните си души, трети си прекарваха прекрасно в компанията на приятели. Продължих разходката си и не след дълго се намирах на едно от любимите ми места. Този фонтан беше моето място за отдих. Седнах на една пейка близо до него и се загледах във водата, която без значение времето продължаваше да тече.

_________________
I wan't cry for you, my mascara is too expensive!!!

avatar
Стейси Хатауей
Famous
Famous

Име : Стейси Хатауей
Брой мнения : 3120

Върнете се в началото Go down

Re: Фонтанът

Писане by Хелена Клаус on Нед Ное 13, 2011 3:16 pm

Студът се ромъкваше през весеки възможен вход и покриваше цялото ѝ тяло с тънък филм студен въздух. Цялата ѝ кожа бе настръхнала, въпреки топлото яке, което бе навлякла върху ленената си блуза. Може би беше грешка, че бе тръгнала с пантофки, вместо с ботуши, но пък тя бе свикнала горе-долу на студа. Като малка живееше в Ню Йорк, за бога. Там зимата идваше много по-рано.
Но изглежда Холивуд я бе разнежил.
Холивуд Булевард бе едно от любимите места на Хелена, тъй като винаги можеше да си купи нещо, ако така ѝ скимне, но сега тя искаше просто да се разходи, да освежи ума си, след това да се прибере вкъщи и да се зарови под завивките с книга в ръка и чай на масичката до нея. Но разходката засега ѝ идваше добре - напоследък бе занемарила уражнениеята, с които поддържаше фигурата си, защото промяната в сезоните и времето ѝ се отразяваше зле, та разходките хем я поддържаха във форма, хем пък не я изморяваха така както два часа тичане в парка.
Времето беше студено и въпреки слънцето, което едвам се показваше иззад десетките сивкави облаци, не ставаше по-добре. Вече миришеше на дъжд и острата миризма на озон вече изпълваше белите ѝ дробове и караше гърлото ѝ да я сърби, колкото и нереалистично да ви звучи това.
Около фонтанът се бяха събрали каквили не хора, кои по двама-трима, кои самотни и заинтересовани във фугите измежду паветата. Някои разговаряха шумно, някои клатеха телата си в такт с музиката, която кунтеше от слушалките им, а някой се радваха на отраженията си в повърхността на водата.Хелена нахално се намести на една от пейките без дори да обръща внимание на това, дали има някой друг седнал там. Не ѝ бе до любезности и нямаше намерение да пита когото и да е къде може и къде не може да сяда. Чак след като се огледа мудно, забеляза, че на няколко педи разтояние стои една блондинка с натъжено изражение. Беше ѝ позната от някъде, но си нямаше ни най-малка представа от къде, тъй като напоследък все бе някъде, така че не се знаеше колко пъти е можело да е минала покрай нея и да не запомни физиономията ѝ.
Хелена се изкашля тихичко, опитвайки се да привлече вниманието ѝ.
- Къхъхъм. - този път бе по-високо и това сепна блондинката. - Надявам се не чакаш никой, защото си пейката и ако някой друг ще трябва да сяда, ще трябва да се преместите.

_________________
I think we should run
Until we reach the border, until we make our plan
by Eleonor ♥️
avatar
Хелена Клаус
Famous
Famous

Име : Хелена Клаус
Брой мнения : 2336

http://zebraprinteddreams.tumblr.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Фонтанът

Писане by Стейси Хатауей on Нед Ное 13, 2011 3:30 pm

Винаги съм харесвала зимата като сезон, но ако трябваше да избирам между зима или лято, то лятото винаги щеше да бъде моя избор. За съжаление обаче то идваше и си отиваше страшно бързо, докато студовете на зимата ни държаха в своя плен много по-дълго. Беше едва ноември а времето беше се едно е в разгара на зимата, едиснтвеното хубаво беше, че все още няма сняг, но никога не се знаеше и той кога ще ни изненага. Стоях замислена за времето и настроенията, които носи то и се взирах във фонтана, когато изведнъж някакво момиче се изкашля шумно и ми каза, че ако чакам някого то трябва да се преместим като дойде.
Изказването и беше доста нахално и аз се обърнах хубаво към нея. Лицето и ми беше познато, но съм сигурна че не я познавам по друг начин освен ако съм я засякла някъде. Нямаше начин да не запомня такова нахално поведение, от човек който си мисли, че светът е негов.
- Ако чаках някой, то ти щеше да си тази която ще се премести. - не здрържах хапливия си коментар.- Освен ако не ми покажеш някакъв документ, с който ми гарантираш, че пейката е твоя.- не можех да повярвам, от толкова много хора около фонтана, точно с мен ли трябваше да се занимава.- Само че знаеш ли какво .. Съмнявам се че имаш такъв.
Какво им ставаше на хората, защо винаги трябваше да се заяждат с някой. Да хубаво разбирам че може би са изнервени, но това не значи че трябва да се заяждат с непознати. Изкарай си го на този който те е нервирал. само че това момиче нямаше намерението да се отказва. Седна на пейката. Нямах намерение за скандали затова реших че ще опитам да я игнорирам. Без да обръщам внимание на присъствието й. Може би нямаше да се заяжда повече.

_________________
I wan't cry for you, my mascara is too expensive!!!

avatar
Стейси Хатауей
Famous
Famous

Име : Стейси Хатауей
Брой мнения : 3120

Върнете се в началото Go down

Re: Фонтанът

Писане by Хелена Клаус on Нед Ное 13, 2011 5:04 pm

Сега след като я бе огледала малко по-добре, Клаус можеше да каже, че непозната е хубава. Имаше издължени котешки очи, които изглеждаха секси дори без особено много грим. Високите ѝ скули и придаваха малко високомерно изражение, но може би не беше такава. Диалога обаче меджду двете бе загрубял още от първите моменти. Затова Хелена не харесваше чак толкова много разходките - не си сдържаше мнението пред никого и дори в гимназията си бе изпросила нколко шамара, заради няколко "комплимента", но...
Боже мой! Кога Хелена се бе превърнала в толкова груб човек? И тя самата бе изненадана от хапливостта и нахалството на собствената си реч. Сякаш изведнъж се бе превърнала в съвсем различен човек - човек, който тя самата не харесваше. Не ѝ се нравеше как ѝ говореше непознатата, но пък я разбираше. Ако някой говореше така на Хел, тя би направила същото. Само че вече нямаше накъде, беше започнала с грубия тон, та нямаше да се откаже, дори и да е само заради някаква си пейка.
'Боже мой, Холивуд ме съсипа!' помисли си Ела, коато осъзна, че нахалстваше така заради една обикновена пейка. Да, ама не! Само тази пейка не бе заета от хора с деца или хора, които се натискаха едни с други и това я правеше едва ли не златна. Ела не харесваше много компанията на пищящи деца, освен тази на малката си сестричка.
Тъкмо да отвори устата си и да заговори отново и телефонът ѝ иззвъня. Непознат номер.
- Ало, госпожа Хелена Клаус? - прозвуча мъжки глас от другата страна.
- Госпожица Хелена Клаус. - поправи го с досада моделката. - Кой е?
Беше интернет доставчикът ѝ, обаждайки ѝ се да ѝ кажат, че проблемите с интернета вече са оправени. При споменаването на името ѝ, непознатата се обърна съвсем леко стресната, а издължените ѝ котешки очи бяха изненадано ококорени. Кой би предположил, че сладката на вид Хелена Клаус би имала такъв отвратителен характер. До преди месец и самата Ела би се изненадала.
- Да не би да имам мастило по лицето? - попита шеговито тя.
Русокоската поклати глава и с изпъхтяване се облегна назад.
- Боже мили, човек да не се пошегува с тях. - започна да си мърмори Хелена под носа, напълно сигурна, че блондинката до нея чува абсолютно всяка нейна дума.
Вятърът все така брулеше дребната фигура на Хел, само че сега студът се усещаше два пъти повече, тъй като бе седнала на едно място.
С тази напълно лишена от каквото и да е чувство за хумор жена.

_________________
I think we should run
Until we reach the border, until we make our plan
by Eleonor ♥️
avatar
Хелена Клаус
Famous
Famous

Име : Хелена Клаус
Брой мнения : 2336

http://zebraprinteddreams.tumblr.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Фонтанът

Писане by Стейси Хатауей on Нед Ное 13, 2011 5:41 pm

Когато чух името и се обърнах към нея. Бях го чувала и преди. Токава се сетих тя беше един от най-известните модели в Холивуд. Това до някаква степен обясняваше поведението, но в никакъв случай не значеше, че е приемливо. Не можех да разбера защо хората се променят, когато станат известни. Разбирах че многото внимание ги изнервя, но да си го изкарват на хората около тях си е чиста лудост.
- Извинявай, но какъв ти е проблема?
Не издържах хапливите и коментари. Просте ме изнервяше максимално. Убедена съм че го правеше нарочно. Хем говореше тихо, уж за да не мога да я чуя, хем беше достатъчно високо и аз чувах всичко. Хубаво известна е. Повечето хора са чували името й, но с кое право по дяволите говореше така на непознати хора.
- Просто си го кажи направо. Искаш да кажеш нещо вместо да си мрънкаш под носа ми го кажи в лицето! За каква се мислиш?
Принципно имах огромно спокойствие и беше много трудно нещо да ме нервира. Не ми пречеха клюките и всичко, което се говореше, но сега просто не издържах. Още от сутринта деня ми потръгна гадно и нямам никакво настроение. Исках просто малко почивка и затова излязох да се разходя, но не дори и когато най-много искаш да си сам ще се намери някой, който ти лази максимално по нервичките. Явно денят на Хелена също беше лош, но това не значеше, че може да ми говори така!

_________________
I wan't cry for you, my mascara is too expensive!!!

avatar
Стейси Хатауей
Famous
Famous

Име : Стейси Хатауей
Брой мнения : 3120

Върнете се в началото Go down

Re: Фонтанът

Писане by Хелена Клаус on Съб Ное 26, 2011 8:15 pm

Денят ѝ ставаше от лош по-лош и то само заради нахалната блондинка. Нямаше интернет от цели две седмици и все се надяваше някой светъл ден глупавия доставчик да се обади, за да може Хелена да излезе навън без да се притеснява дали дебелите чичковци от интернета ще висят на вратата по няколко часа и след това ще си тръгнат и надеждите на Ела за свястна връзка с мрежата ще бъдат разбити на милиони парчета.
Непознатата блондинка обаче правеше всичко възможно, че да ѝ съсипе едва крепящото се весело настроение. Имаше голяма уста, която обаче бе избрала погрешния ден да ръси надути приказки, понеже и Хелена не си падаше по сдържането на груби слова. На всичкото отгоре вятърът бе станал толкова непоносимо жесток и така забиваше ледените си пръсти във всеки сантиметър от плътта на Клаус, покрита или не, че точно в този момент по тялото ѝ лазеха безброй тръпки и подобно на малки змии оставяха след себе си още студенина. Хелена трепереше невидимо, а краката ѝ сякаш непринадлежащи на съзнанието ѝ се опитваха да я накарат да се изправи и да завърви към вкъщи, сразена от студа.
Да, ама не!
Тя по никакъв начин нямаше да отстъпи на познатата, но не съвсем блондинка, студа бе просто формалност. След като непознатата продължи да говори високо за това колко нахална била Хелена и колко много си позволявала, Клаус прибра и двете си ръце в джобовете си, чакайки за онази топлинка, която ги обгръщаше всеки път преди да замахне със шамар, да изстине и да напусне тялото ѝ, макар че бе доста трудно да устои на желанието да дари хубавото лице на русокоската с един чисто нов червен отпечатък на ръката си.
- Знаеш ли, може би щях да ти се извиня, ако не бе достатъчно нахална, че да продължиш да ми държиш конско, все едно си майка ми. - въздъхна Хелена и отпусна гърба си към облегалката на пейката, готова да изслуша поредната гневна тирада.

//пп: извинявай, че пиша тооооооооооолкова късно, в последно време съм адски отпусната :/

_________________
I think we should run
Until we reach the border, until we make our plan
by Eleonor ♥️
avatar
Хелена Клаус
Famous
Famous

Име : Хелена Клаус
Брой мнения : 2336

http://zebraprinteddreams.tumblr.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Фонтанът

Писане by Стейси Хатауей on Нед Ное 27, 2011 1:27 pm

В този град човек не можеше да намери спокойствие никъде. Единствения начин деня да бъде спокоен е да си останеш в къщи, да изключиш телефона си, да не застваш пред телевизора, защото всички щяха да говорят за поредната клюка и най-вече човек трябваше да стои да;еч от кибер пространството на клюкарката. Мислех, че поне на любимото си място ще намеря малко спокойствие, но не. Намери се изнервена манекенка да съсипе спокойствието. Нямах намерение да се занимавам повече с нея.
- Права си! Дори не те познавам и нямам намерение да ти казвам нищо повече. Но може би не само аз съм нахалната в случая.
След всичко случило се последните няколко дни не ми беше до поредния скандал или клюка. Надявах се че ще ми се размине този път. Достатъчно ми беше че всички говорека за несъществуващ триъгълник между мен, Ел и Дерек. На всичкото отгоре с пишеше че съм се скарала с най-добрата си приятелка точно зареди това, сега просто оставаше да почнат да пишат за разменени шамари на обществено място между мен и една надута манеканка. Предпочитах да съм пас, но нервите ми бяха толкова опънати, че дори само присъствието и там ме дразнеше. Може би не беше толкова лоша по принцип, но сега просто беше непоносима...
Чудех се какво да направя. Можех просто да стана и да си тръгна и без това времето беше станало още по-студено, но това щеше да изглежда по скоро като бягство. Не нямаше как да стане. Последвах нейния приемер и привидно съвсем спокойно се облегнах на пейката. Надявах се че ще се откаже от всичко това, каквото и да беше то.

_________________
I wan't cry for you, my mascara is too expensive!!!

avatar
Стейси Хатауей
Famous
Famous

Име : Стейси Хатауей
Брой мнения : 3120

Върнете се в началото Go down

Re: Фонтанът

Писане by Хелена Клаус on Нед Ное 27, 2011 8:27 pm

Леката тръпка, която беше стигнала до ушите на Хелена и ѝ нашепваше да дари непознатата блондинка с хубав белег от шамар, бавно напусна тялото ѝ и сега тя стоеше така облегната на пейката, чакайки отговор от момичето до нея.
Тя обаче изглежда имаше абсолютно същия инат, който притежаваше Хелена, и въпреки видимо настръхналата ѝ кожа по врата от студа, тя също се облегна назад, сякаш ѝ натякваше нещо в лицето, което Клаус обаче не разбра точно. Можете да я наречете бавнозагравяща, ако щете, но понякога наистина ставаше така, когато нервите ѝ бяха на предела. Беше очевидно, че непознатата не е спохдена от щастието да има по-добър ден от този на Ела, но това не ѝ даваше абсолютно никакво право да се прави на Господ и да раздава правосъдие, било то под формата на няколко високомерно изречени думи.
- Виждаш ли, сама си правиш мръсно. - въздъхна Хелена, вече наистина раздразнена, въпреки че блондинката в този случай не правеше нищо толкова нередно. Самото ѝ присъствие обаче нажежаваше обстановката и само опъваше нервите на иначе изнервената моделка до последно. - Ако не се държиш така, все едно тази пейка е твоята, може би щях да се извиня. И никой не ти е искал да ми се обясняваш, на задника ми не пише изповедалня.
С тези думи Хелена кръстоса крака и издиша изнервено. Не бе осъзнала кога се бе смрачило, но сега единственото, което издаваше присъствието на дребната червенокоска бе облачето пара, което се изплъзваше измежду устните ѝ с всяко нейно дихание.
Хел се обърна с намерение да каже още нещо остроумно (или не толкова), но вместо наперената блондинка да издере сивите ѝ като метал очи, тя се бе вгледала озадачено в блещукащия екран на телефона си. Прекалено привлечена от нещото, което накара нахалната непозната да млъкне като пън, Клаус се плъзна до пейката и почти допря ръката си до тази на момичето.
- Нещо интересно?

_________________
I think we should run
Until we reach the border, until we make our plan
by Eleonor ♥️
avatar
Хелена Клаус
Famous
Famous

Име : Хелена Клаус
Брой мнения : 2336

http://zebraprinteddreams.tumblr.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Фонтанът

Писане by Стейси Хатауей on Нед Ное 27, 2011 8:39 pm

Тя нямаше намерение да престане, но не мен ми беше дошло до гуша от държанието й. Наричаше мен нахална, но тя беше тази която се държеше сякаш светът е нейн. Въпреки че нон стоп обяснява как може би щяла да се извини, аз съм убедена, че това няма просто как да стане, дори да не се бях държала така. Тя продължаваше да говори, а аз се мъчех всячески да игнорирам гласа й.
- Виж не аз бех тази, която се едно на пейката пишеше, че е запазена за теб.
Изведнъж телефона в джоба ми извибрира. Извадих го и зачетох последното си съобщение. Прекрасно поредния досадник, който говори за измислената караница между мен и Ел. Не можеха ли просто да разберат, че няма нищо такова. Нещата между нас си бяха добре. Тогава усетих как момичето се проближава до мен и с опитва да разбере в какво се бях съсредоточила толкова.
- Няма нищо, което да те засяга.- казах аз и прибрах телефона отново в джоба си.
Обърнах се да я погледна и чак тогава осъзнах колко близко е застанала всъщност. Не можех да повярвам. Какво толкова интересно намираше в моите съобщения. Хората вече просто ме изумяваха с действията си. Нормално е човек да се забавлява от клюките, но някой градяха живота си около тях.
- Какво да не би да имаш желание да ме целунеш? - попитах я аз, когато тя не помръдна дори след като прибрах телефона си.

_________________
I wan't cry for you, my mascara is too expensive!!!

avatar
Стейси Хатауей
Famous
Famous

Име : Стейси Хатауей
Брой мнения : 3120

Върнете се в началото Go down

Re: Фонтанът

Писане by Хелена Клаус on Нед Ное 27, 2011 8:58 pm

- Не се притеснявай, не си мой тип. - рече през искрен смях Хел и се отдръпна в своя край на пейката. Любопитния поглед на непознатата сякаш без да говори я попита, дали наистина има такива наклонности. - Повече ми допадат тъмнккосите.
И донякъде бе вярно. С когото и да се захващаше, почти винаги имаше тъмна коса, но това не бе свързано с проблема. Проблема беше, че две възрастни и зрели жени, или поне до това заключение бе стигнала самата Клаус, се държаха като двама съученици, които не могат да си разделят мястото на чина. И това бе жалко и може би дори забавно на този, който гледаше отстрани и наблюдаваше. Едно нещо обаче Хелена улови с поглед и това бяха две от думите, които бяха изписани на екрана на непознатата. "Стейси" и "скандал". Порови се малко в ума си, докато накрая не стигна до умозаключението, че тези две думи и звучаха познато. Странно как надутата блондинка ѝ бе станала крайно интересна от изведнъж. Още малко ровене из дебрите на паметта ѝ и Хелена вече бе разгадала самоличността на момичето до нея.
- Ооо, сетих се коя си. - възкликна манекенката и плесна развълнувано с ръце, разсейвайки парата, която се бе освободила от устните ѝ заради студа. - Стейси Хатауей.
И причината за това беше... да, познахте. Клюкарката! Всеки път, когато този или тази откачалка пуснеше нещо за нея в мрежата, агентката на Хел винаги ѝ врътваше един телефон и ѝ казваше какво точно е написано, въпреки че Ела никога не я бе молила за подобни неща. Щом влезеше и прочетеше поредната глупост за себе си, на Клаус ѝ ставаше интересно и започваше да се рови повече и повече в сайта, докато накрая не се оплете във факти и лъжи за това, кой с кой бил преспал и коя еднодневна актриса е нарекла друга еднодневна актриса "кучка". Общо взето най-нормален блог, който обаче се славеше с провокативните съобщения, които Клюкарката лично оставяше за всяка нейна жертва.
И сега, за да не ѝ бъде залепен етикет "неучтива; нелюбезна" Клаус подаде ръка с ведра усмивка и се представи, сякаш до преди малко не си бе разменяла грубости със Стейси Хатауей.
- Хелена Клаус. Няма да излъжа, ако кажа, че не ми е приятно.

_________________
I think we should run
Until we reach the border, until we make our plan
by Eleonor ♥️
avatar
Хелена Клаус
Famous
Famous

Име : Хелена Клаус
Брой мнения : 2336

http://zebraprinteddreams.tumblr.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Фонтанът

Писане by Стейси Хатауей on Нед Ное 27, 2011 9:19 pm

Перфектно още един фен на клюкарката... Силно се надявах този път никой да не се сети заонази глупава клюка, но не явно всички четяха точно този блог. Не можех да виня хората, дори на мен ми е интересно стига да не съм аз мишената.
- Явно вече знаеш коя съм. Може би ако бяхме на друга място, при други обстоятелства и в различно от настоението в момента щеше да ми е приятно, но в момента наистина не ми е.
Поех ръката и, която беше доста по студена от моята. Сложих онази усмивка, която си беше сякаш абонирана за такива и момчнти и я погледнах право в очите. Ако точно в този момент някой ни види отстрани ще каже, че две момичето просто се запознават съвсем случай, защото това е била единственото свободно място, но никой няма и да си представи тяхното държание от преди малко.
В този момент нещо ми изникна в главата. Тя също е била тема в клюкарката, ако не се бъркам де, но името и ми страшно познато. Замислих се какво може да съм чела и в съзнанието ми дойде горе долу представа за какво ставаше на въпрос.
Студът ставаше все по непоносим и по непоносим. Трябваше ми нещо топло. Сетих се че наблизо има малко кафе и станах от пейката. Не казах нищо на момичето, което стоеше до мен, а тя ме проследи сс много странен поглед. Вляязох в кафето и си поръчах едно горещо експресо. Тъкмо тръгнах да излизам когато реших да взема още едно. Не бях гаднярка по принцип, а пък дори тя да го излее върху мен поне ще си струва да съм опитала. Върнах се и седнах отново на пейката като и подадох кафето.
-Заповядай!- казах й аз и допълних.- Въпреки всичко това не значи, че те харесвам.

_________________
I wan't cry for you, my mascara is too expensive!!!

avatar
Стейси Хатауей
Famous
Famous

Име : Стейси Хатауей
Брой мнения : 3120

Върнете се в началото Go down

Re: Фонтанът

Писане by Хелена Клаус on Нед Ное 27, 2011 9:56 pm

Любопитството на Хелена растеше ли растеше. Можеше да се каже, че то нямаше край. Понякога то така я въвличаше във вихъра си, че моделката правеше напълно безразсъдни и глупави постъпки.
Грешката на Стейси бе да изтича до близкото кафене, чиято витрина учудващо все още осветяваше вече почти празния площад. Намираше се на десетина-петнайсет метра зад пейката и Хатауай, изглежда изведнъж обзета от желание за кофеин бръкна в чантата си, извади портмонето си и затърча към малкото заведение, от което се носеше примамлива миризма на кафе, какао и пресни цитрусови плодове. Очите на моделът попаднаха на телефона, който стоеше необезпокояван най-отгоре и се показваше, приканващ Клаус да се протегне и...
Хелена проточи врат назад към кафенето и мерна русите коси на Хатауай, която все още чакаше на опашката. Беше очудващо, че на хората им се пиеше кафе дори и по това време на деня. Е, студа оправдаваше всичко. Надяваше се да оправдае и това, което Хел се канеше да направи.
Не си вадете погрешни заключение - тя няма клептоманични наклонности. Тя се интересуваше само от едно - от онова кратко съобщение, от чието съдържание манекенката прочете едва две думи. Ръката ѝ се плъзна и сграбчи пластмасовото устройство. Пръстите ѝ се плъзнаха по екрана и затърсиха правилното място на което да почукат. Хелена се справяше добре с технологиите - не ѝ отне време, преди да намери съобщенията.
И ето го най-отгоре. Някакъв скрит номер. Хелена чукна с показалец по екрана, но след това веднага натисна копчето за връщане назад. Знаеше какво беше някой да навлиза в личното ти пространство, а още по-отвратително беше, ако сам не се осъзнаеш, че някой нахлува там, където трябва да си сам.
Лошото беше, че Ела вече можеше да чуе токчетата на Стейси, тракащи обратно към пейката. Нямаше време да го постави в чантата ѝ, затова го прибра в джоба на якето си, молейки се наум никой да не ѝ звънне, докато манекенката, която вече можеше да добави към списъка си с нарушените Божии заповеди и "Не кради". Е, май накрая остана само "Не убивай", но Хел нямаше никакво намерение да се захваща с това.
Тя сви устни, но все пак пое димящата чаша от ръцете на Стейси. Естествено, че не я харесваше, много хора не я харесваха. Много хора също бяха запознати с историята на Ела и с всичките ѝ проблеми преди да навлезе сериозно в бизнеса, точно заради същата виновница, заради която Ела знаеше името на момичето срещу себе си.
Половинчата усмивка бегло се появи на лицето на Хатауей, когато Клаус взе чашата, но след това изстина точно както в момента изстиваше кафето ѝ. Хелена надигна картонения съд и отпи жадна за топлината, която щеше да се разпростре във вените ѝ. Кафето беше афродизиак, при това един от любимите на Ела, да не говорим, че бе опитвала всякакви. Топлата течност се разля в устата ѝ, остявайки след себе си приятно чувство. Еспресото стопли всички нейни вътрешности и Клаус усети как в лицето ѝ нахлува кръв и топлина се разлива по бузите ѝ. Придърпа ръкавите си от неудобство, частично, защото не обичаше да приема подаяния, частично защото телефонът на Хатауей сега лежеше на дъното на джоба на якето ѝ.
Ръката ѝ моментално се зарови в чантата ѝ и извади оттам измачкана десетдоларова банкнота. Подаде я на Стейси, почти ѝ я набута в ръката. Надяваше се, тя всеки момент да се обърне настрани. Трябваше ѝ само секунда. Нищо повече. Надяваше се Стейси да не забележи липсата на телефона си.
Стояха така около десет минути, всяка надвесена над своята собствена чаша горещо кафе, мислейки си за свои неща. Стомахът на Хелена се обръщаше от вина, макар технически да не бе направила нищо.
Накрая съдбата ѝ се усмихна.
Хатауей надигна високо чашата си, изглежда отпивайки за последен път от кафето си, след това се надигна чевръсто и се насочи към кошчето. Не бе прекалено далеч, но пък на Ела ѝ се даваше достатъчно време за да върне на Стейси отнетото ѝ притежание. Ръката ѝ светкавично се плъзна в джоба ѝ. Телефонът сякаш изгаряше ръката на Хелена, но тя пределно добре знаеше, че това бе вината. Пъхна го в чантата ѝ се отпусна спокойно назад, може би прекалено спокойно.
- Мерси. - рече тя, когато блондинката се намести отново до нея. - Знам, че не ме харесваш, но се изисква някаква доза хладнокръвие да ми купиш кафе без да го отровиш, нали?
Е, поне се надяваше, че приятния послевкус, който еспресото остави, не бе индикация за известна доза цианид.
Поне Хелена бе съвестна и дори не прочете съобщението, а и вече любопитството бе отшумяло.

_________________
I think we should run
Until we reach the border, until we make our plan
by Eleonor ♥️
avatar
Хелена Клаус
Famous
Famous

Име : Хелена Клаус
Брой мнения : 2336

http://zebraprinteddreams.tumblr.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Фонтанът

Писане by Стейси Хатауей on Пет Дек 02, 2011 8:05 pm

След като тя не разля кафето върху мен се почуствах много по- спокойно. Честно казанонаистина имах притеснение, че течносто съдържаща се в чашата ще се разлее върху дрехите ми. Хелена гледаше някак страно. До преди малкоизглеждаше наперена и надута, а сега се държеше така сякаш е гузна от нещо. Не би трябвало изобщо да ми пука за нещо такова, затова просто се загледах напред.
Кафето ми се отрази прекрасно. Въпреки студа, който беше около мен, горещата течност върна топлината в гърлото ми. Точно в момента имах нужда от една гореща вана, която да размръзи кръвта във вените ми, защото имах чувството че всяка част от мен замръзва. В същото време обаче не ми се и прибираше, просто когато се затворех вътре не се ччувствах добре. Четирите стени на стоите ме караха да се чувствам като в затовор, така че по-добре замръзваща от колкото чувстваща се толкова... Дори не можех да намеря точната дума. Станах да хвърля празната чаша и след това се върнах отново.
-Честно казано ми се искаше, но нямах отрова под ръка.- казах аз и погледнах към момичето на пейката.- Поне си взех поука и от следващия пътт ще си нося в чантата точно за такива случай. Но и ти имаш доста голяма смелост, за да се престрашиш да го опиташ, повечето хора дори не биха го докоснали при начало като това.

_________________
I wan't cry for you, my mascara is too expensive!!!

avatar
Стейси Хатауей
Famous
Famous

Име : Стейси Хатауей
Брой мнения : 3120

Върнете се в началото Go down

Re: Фонтанът

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 2 от 3 Previous  1, 2, 3  Next

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите