Караоке бар "Blue star"

First topic message reminder :


Искате да се позабавлявате с приятели? Какво по-добро място от това да отидете на караоке?! Барът винаги е препълнен, но тук цари един голям купон и винаги е много забавно.

Веднага щом видя залитането на Таря, Мария престана да се кълчи на безсмислената песничка и се спусна да й помага. Финландката май беше изпила твъде бързо твърде много алкохол и сега си патеше от това. Славата на нацията й може би не важеше за всички нейни представители.
- Добре ли си, Таря? - попита притеснено певицата. Ако трябваше, щеше да извика едно такси за писателката без да се вдига много шум около масата им. Телефонът й вече беше алармирал, че има ново съобщение в блога на клюкарката. Защо за бога се беше абонирала за него? Отговорът беше ясен - защото всички го правех и най-вече защото така се информираха. Започваше прекалено много да прилича на холивудските пачи, но без частта с извесността.

- Вие двенките имате късмет, че обичате кафе. - засмя се Мария и се пльосна на канапето. Вече изглеждаше леко смешно и всеки момент можеше да излезе да пее нещо на Лейди Гага, при това не по-добре от нея. Женската компания започваше да се развихря, а почти никой не изпълняваше вече депресарски парчета. Сигурно скоро и редът на Алекс щеше да дойде. За да не чака прекалено дълго, Мария написа с най-грозния си възможен почерк заглавието на първата песен, която се сети и го остави на ди джея, селд което се върна при останалите.

Мамрия се заслуша в песента на Алекс и започна да си припява мелодията с на-на-на. Не знаше текста, но това хич не я интересуваше. Вече беше достатъчно пияна, за да започне да пее някоя ария от "Мадам Бътърфлай" ни в клин ни в ръкав, а на всичко отгоре цигареният дим от съседните маси започваше сериозно да дразни ларинкса и лигавицата на очите й.
- Има талант, нали? - обърна се Мария към Таря. Финландката определено разбираше от музика, а фигуристката беше добра за начинаеща и може би трябваше да си помисли за малко уроци, ако не искаше повече да танцува на лед. Всъщност в Холивуд имаше ли въобще пързалка? Нямаше нито опера, нито музикален театър, така че като нищо можеше да липсва и забавление като кънки на лед. Все пак тук никога не валеше сняг. Защо някой да си прави труда да поддъжжа изкуствени минусови температури заради едно парче замразена вода?

След като песента на Таря свърши, Мария стана на крака и започна бурно да ръкапляска. Това момиче й допадаше страшно много и беше жалко, че не се беше присъединила към гилдията на певците. Ако книгите й бяха по-добри от това, което показваше тази вечер, със сигурност бяха страхотни. Мария признаваше пред себе си, че не беше чела особено много фентъзи и дори Толкин й се струваше прекалено скучен и вместо да прочете "Властелинът на пръстените" докрай, просто беше изгледала филма.
Вечерта напредваше и барът започваше да се изпразва. Караокето скоро щеше да свърши, а на следващия ден Мария я очакваха записи в студиото... На дали щеше да успее да снима клипа си, защото просто не можеше да си намери свестен режисьор, който да не реши, че ще се заеме с проекта, а после ще го остави, просто защото го е домързяло.

- О, не само твоят... - засмя се Мария и допи последната си чаша. - Тук имам чувството, че никой не работи. - започна да излага тезите си на пияно певицата. - Аз успях да направя договор и записах една песен, но не мога да й снимам клип, защото не мога да намеря сериозен режисьор. Времето сякаш е спряло и всеки се напиват, купонясват... Не знам как си изкарват парите. Може би ще ми се наложи да пея в бар. Искаш ли да се видим утре у нас и да тръгнем заедно по издателства и за мое съжаление - заведения? Сега става късно. Хубаво е да си ходим вече.
Мария изглеждаше изключително неадекватна, но в думите й имаше страшно много истина.

Бях пристигнала в бара 5 минути по-рано, но след като вече бяха минали 5 след времето на срещата реших да не се дърпам повече на алкохола. Знаех че ще я чакам, така че някоя и друга чашка нямаше да ми дойде никак зле. Не смятах да изневерявам на себе си затова реших да заложа на старата си приятелка, а именно текилата. Усмихнах се на бармана и си поръчах три шота текила. Бармана ми ги донесе, но към тях нямаше нито малко сол нито лимон. Не можех да повярвам той бъзикаше ли се с мен. Тези три неща принципно се сервират заедно. Погледнах го учудено и му направих знак да се върне:
- Ако обичаш, ще ми донесеш ли един нарязан лимон и сол?- казах малко грубо и рязко, но просто не се сдържах.
Момчето като се почувства неудобно, даже ако не се лъжа леко се изчерви, но веднага забърза да изпълни желанието ми. Ако се погледнех отстрани нямаше да се позная. НАпоследък се залавях, че се държа малко по-грубо. Преди никога не съм била такава, а пък и не исках да се превръщам в къчка. Може би трябваше да се опитам да направя нещо, но щях да го мисля друга вечер. Тази си беше вечерта на мен и Ел. И като казах Ел, моята любима приятелка най-накрая реши да се появи и естествено започна с оправданията:
- Елеонооооор!!!!- прегърнах я страшно силно.- От кога не съм те виждала!!!! И какво по дяволите си направила на косата си ?
Наистина не я бях виждала последните няколко седмици и това определено не беше нещо, което ми харесва. Надявах се това да не се повтаря вече. Винаги имах нужда от нея, от някой с когото да поговоря. Липсваше ми през това време, а честно казано се надявам и аз да съм и липсвала поне малко!

Толкова много ми липсваше презз времето, което не я бях виждала, че в момента направо си умирах от радост, че я виждам. Малко бяха хората с които можех да говоря така откровено, всъщност бяха само двама, Ел и секвартирантката ми, която замина за наизвестно време, така че остава само Ел. Единствения човек, който е до мен и ме подкрепя. Никога не съм очаквала, че може да има толкова добри приятелства, които успяват да преодолеят всичко, но тя ми доказа точно обратното.
- Разбира се, че ми харесва просто не съм свикнала да те виждам така. - отговорих аз на въпроса и който ме изкара от размислите.- Всъщност ако сме честни, си мисля че няма да издържиш дълго време далече от русия цвят.
В момента в който тези думи излязоха от устат ми и двете избухнахме в смях. Но това беше моято мнение, колкото и да се харесваше така тя обожаваше русата си коса. Тя беше Елеонор Бенет, а точно на тази личност прекрасната руса коса и беше запазена марка. Въпреки всички промени предполафам че накрая пак ще върне старото си аз.
Докато тя поръчваше ягодово дайкири, аз пресуших останалите ми шотове и се усмихнах на бармана. Поръчах мило още три, но той продължаваше да ме гледа с недоверие след ибухването ми преди малко. Този път ги донесе точно както трябва, така че не се налагаше да питам за нищо друго, а пък и поръчката на Ел също пристигна за минимално време.
- При мен няма нищо ново. Все един и същи монотонен живот. Не мога да се оплача особенно много, но не мога и да се похваля.- това си беше самата истина. - Ами при теб? Имали някой нов барман в живота на знаменитата Елеонор Бенет, или може би този път е нещо от по-висока класа? - довъряих въпросите си и отново се разсмях.

Разсмях се на отговора й. Глупавите клюки бяха отшумяли и сега всичко между нас си беше както винаги е било. Клюките или по-скоро барманите бяха зад гърба ни и просто оставаха момент, който да ни кара да смеем като се сетим. Ако не друго ни даваха повод да се усмихнем след като отшумят, защото какво е живота без спомени, макар и да бяха такива?
- Нали знаеш, че просто се шегувам.- казах й продължих да се смея.- А колкото до теб и твоето "излизам само с актьори " при мен изобщо не минава. Наясно съм с преживяванията ти, затова съм убедена че не само актьори предизвикват интереса ти.
Дори и изобщо да не я познавах, щеяе да ми стане ясно че това и твърдение си е пълна измислица. Коя жена би устояла на някой секси мъж само защото не е актьор. Определено аз не бих могла да си поставя такива граница, а пък съм сигурна и че Ел не го прави. Когато става въпрос за мъже първо гледаме външния вид и чак след това се замисляме с какво се занимава, защото ако не ни грабне окото няма да имаме желание да се запознаем с него. Това беше женската логика, която дори Елеонор Бенет не можеше да избегне.
- Този поглед ,скъпа моя приятелко, е защото не съм те виждала от страшно много време и ми липсваше страшно много.- казах й аз и се усмихнах.- Няма някой който да предизвиква някакви вълнения в мен или поне така си мисля. Наали не смяташ цяла вечер да говорим само за мъжко? Аз определено се надявах на повече забавление.... -казах и поклатих глава.- На мен ли ми се струва или си станала малко по-скучно.
След тази си реплика я сръчках и се разсмях, а тя ме гледаше дяволито. Имах чувството че се опитва да се прави на нацупена, но определено не й се получаваше.Трябваше да включи с пълна сила актьорския си талант, за да успее да ме заблуди.

Когато изведнъж ми дръпна чашката от ръката ми си помислих, че ще ме идърпа на дансинга, но само се бърках. Тя вървеше кък вратата на заведението и нямаше намерение да се връща назад. Изобщо не мога да разбера какво се случва. Елеонор Бенет ме извеждаше от заведението в началото на нощта.
- Елеонор, какво по дяволите правиш? - не можех да повярвам, че ми го причинява.
Аз бях абсолютно готова за купонясване цяла нощ, но не моята най-добра приятелка ме натика в едно такси и каза че ще ми звънне утре. Не можех да повярвам, че наистина ми се случва. Май наистина нещо в нея се е повредило. Кога точно тя се е отказвала от нощни забавления. Сигурна съм че нещо ставаше, но не можех да разбера какво.

Тейт заведе Кейт в бара.Двамата се настаниха на една отдалечена маса и Тейт бе така добър да препоръча няколко питиета от които Кейт си избра това което съдържаше най-висок процент алкохол.След което го погледна право в очите и се замисли за какво ли да си говорят.Струваше и се глупаво да седят и да мълчат.Но за какво да го пита...не знаеше нищо за него...
-Тейт-каза тя-имаш ли братя или сестри.
Това попринцип бе болна тема за нея,но за околните трябваше да е съвсем обикновен въпрос.Надяваше се той да не сметне че отново човърка в темата за историята му...

Обстановката в бара бе сравнително спокойна. Имаше доста хора, но не бе и прекалено претъпкано. Палмър и Кейт се настаниха на по-отдалечена маса и след като получиха менюта Тейт препоръча любимите си коктейли на момичето. Изборът й му допадна, имаше вкус.
За себе си поръча двоен скоч, с повече лед. Реши да започне с любимото си уиски, защото не бе пил от вчера и вече му липсваше.
След като сервитьорката се отдалечи, настана тишина. Тейт тъкмо мислеше да започне някакъв разговор, когато Кейт му зададе обикновен въпрос, който за него обаче бе изключително болезнен.
- Двама братя и една осиновена сестра - отвърна момчето. - Само недей да ме питаш какви са, защото те са част от историята, която не съм готов да разкажа все още.
Тейт млъкна. Почувства се гадно, защото искаше да сподели с Кейт, но все още не можеше да се отърве от чувството, което го спираше да го направи.
- Ами ти, имаш ли? - надяваше се да не е навлязъл в неприятна тема за нея.
Палмър запали цигара и остави кутията на масата, за да може и новата му приятелка да си вземе, ако иска. Засити никотиновия си глад с няколко дръпки, след което остави димящата цигара в пепелника.
Напитките им тъкмо пристигнаха и момчето отпи огромна глътка от скоча си, чакайки отговора на Кейт.

По дяволите,изруга на ум Кейт.Въобще не трябваше да започва темата...
-Аз...имах двама братя,но единя умря много отдавна-каза с болка Кейт,взирайки се в чашата си.-Единя ми беше близнак,а другия беше с няколко години по-голям от нас.Веднъж си играехмена двора пред къщата ни.По-големият,дърпаше куклата ми и аз плачех.Изведнъж главата и падна и се търкулна на улицата.Близнака ми се затича за да я вземе и една кола го прегази...Умря на място,а другия ми брат обвини мен.От тогава всичко потръгна на долу.Майка ми започна да кръшка,баща ми бе безпомощен,а брат ми...да кажем че бе оставен на произвола на съдбата и тръгна по лоши пътища.Голяма степен от причината за изпращането ми в психиатричното заведение бе по негова вина...но не ми се говори за това сега.Дори не знам какво се случи с него,не съм го виждала от...10-11 години.
Кейт подсмръкна.Не,каза си,няма да плача сега.Дойдох тук за да забравя,не да си спомням.Бързо изтри сълзите си,усмихна се и пийна голяма глътка от питието си.