Los Angeles
Добре дошли в Холивуд - мястото, където всичко е възможно. Присъединете се към нас и се забавлявайте.

Фонтанът

Страница 1 от 3 1, 2, 3  Next

Предишната тема Следващата тема Go down

Фонтанът

Писане by Eleonor Chloé Bennett on Нед Ное 07, 2010 3:57 pm

Това е един от най-големите фонтани в Холивуд. Той е много красив и се пада от лявата страна на булеварда. Около него има пейки, където хората могат да сядат и да си почиват, наслаждавайки се на красивата гледка. През лятото мястото е много приятно, защото капките вода, пръскащи от фонтана, разхлаждат жителите през горещите дни.

_________________

EARLY IN THE MORNING'S WHEN I THINK ABOUT Y O U
avatar
Eleonor Chloé Bennett
Do you believe in love at first sight, or should I walk by again?
Do you believe in love at first sight, or should I walk by again?

Име : Елеонор Мадисън Бенет
Брой мнения : 3214

Върнете се в началото Go down

Re: Фонтанът

Писане by Селена Самър on Съб Ное 13, 2010 7:34 pm

Сели нямаше какво да прави вкъщи, затова реши да се разходя някъде из Холивуд. Деня бе прекрасен. Взе си едно списание от една будка за вестници и се насочи към фонтана, от лявата страна на булеварда. Заразлиства страниците на списанието, когато се блъсна в някой. Или някой се блъсна в нея. Списанието се скъса и страниците се разпиляха по земята. Не духаше вятър, тъй, че можеше спокойно да ги събера. Наведе се, и този някой, който я блъсна, или може би в когото се бе блъснала, се наведе да й помогне. Вдигна поглед. Беше момиче с не много дълга къдрава, кестенява коса. Беше красива ии изглеждаше на нейната възраст. Но в Холивуд всички изглеждаха млади.
- Извинявай. - извини се Селена за сблъсъка, въпреки, че не знаеше кой бе виновен. По-вероятно бе да беше тя, защото не виждаше накъде върви, зачетена в списанието. Усмихна се на момичето и двете събраха листата. Сели ги изхвърлих в коша и се върна при девойката.
- Аз съм Селена. Селена Самър. - представи се и й подаде ръка.


Последната промяна е направена от Селена Самър на Сря Юли 20, 2011 12:27 pm; мнението е било променяно общо 1 път

_________________
I never think about you
I'm better off without you
I don't miss you at all

It's like you never existed
and I hope you don't call
I don't miss you at all
avatar
Селена Самър
Famous
Famous

Брой мнения : 797

Върнете се в началото Go down

Re: Фонтанът

Писане by Линда Харисън on Съб Ное 13, 2010 7:43 pm

Докато Линда се връщаше от срещата си със старата си приятелка, се сблъска с друго известно момиче и то по вина на Линда, защото тя никога не внимава и е доста разсеяна, и това понякога й изиграва лоша шега. Линда огледа момичето. Тя беше по-красива на живо и сто на сто имаше повече фенове от Линда. Момичето и подаде ръка и й каза как се казва, но това не беше необходимо защото Линда знаеше коя е и каза:
-Да, знам коя сте - каза и се ухили - А аз съм Линда Харисън. - представи се любезно Линда и се усмихна. Отново се загледа в дрехите й и установи, че е облечена прекалено стилно, а Линда беше с една обикновена къса черна рокля и отворени обувки. Момичето се загледа в далечината.
avatar
Линда Харисън

Брой мнения : 135

Върнете се в началото Go down

Re: Фонтанът

Писане by Селена Самър on Съб Ное 13, 2010 7:58 pm

- Искаш ли да седнем? - предложи Селена, защото не й се стоеше права. Линда кимна и двете седнаха на една пейка до фонтана. Сел се зачуди от къде Линда знае коя е. Това сигурно бе най-тъпото нещо, за което е мислила някога. Естествено, че ме бе гледала от някой филм, или пък бе слушала песните ми. Не знаеше какво да кажа, нямаше идея и защо нямаше какво да кажа, но просто нямаше. Усмихна й се и тя й си усмихна в отговор.
- Е?
- каза Сели накрая, защото й омръзна да мълчат. Мразеше да не може да каже нищо. Или по-точно не знаеше. Погледна Линда в очите и зачака отговора й.


Последната промяна е направена от Селена Самър на Сря Юли 20, 2011 12:42 pm; мнението е било променяно общо 1 път

_________________
I never think about you
I'm better off without you
I don't miss you at all

It's like you never existed
and I hope you don't call
I don't miss you at all
avatar
Селена Самър
Famous
Famous

Брой мнения : 797

Върнете се в началото Go down

Re: Фонтанът

Писане by Линда Харисън on Съб Ное 13, 2010 8:06 pm

Момичето се зачуди защо мълчат, но явно беше смутила Селена с думите си, защото тя я зяпаше все едно е глътнала лимон. Линда се усмихна и реши да заговори, защото мълчанието започваше да става зловещо. Точна тогава Селена каза:
-Е?
Това беше толкова объркващо, че в първия момент Линда си помисли че е луда, но после каза:
-Е, май стана неловко, затова ще ти кажа, че си страхотна и да продължаваш да правиш такива яки песни. - каза Линда и я погледна как се изчерви и се ухили.
avatar
Линда Харисън

Брой мнения : 135

Върнете се в началото Go down

Re: Фонтанът

Писане by Селена Самър on Нед Ное 14, 2010 9:40 pm

- Оо! - възкликна Сел, когато г-ца Харисън й каза, че песните й са страхотни и да продължава в същия дух. - Благодаря ти! - каза й секунди по-късно. Подухваше лек вятър и водата от фонтана пръскаше хората, насядали по пейките около него, включително и тях двете. Иначе, като цяло времето бе чудесно. Селена се чудеше какво щяха да правят с новата й познайница. Интересно й бе и дали бе известна или просто една от многото жители на Холивуд.
- Ти известна личност ли си, или просто жител на Холивуд? - попита направо, без заобикалки. Усмихна се и я погледна. Изглеждаше, някак, като че ли учудена от въпроса й. Селз се й усмихна отново и зачака отговора или реакцията й.


Последната промяна е направена от Селена Самър на Сря Юли 20, 2011 12:48 pm; мнението е било променяно общо 1 път

_________________
I never think about you
I'm better off without you
I don't miss you at all

It's like you never existed
and I hope you don't call
I don't miss you at all
avatar
Селена Самър
Famous
Famous

Брой мнения : 797

Върнете се в началото Go down

Re: Фонтанът

Писане by Линда Харисън on Пет Ное 19, 2010 2:20 pm

- Аз трябва да тръгвам, но може да се видим някъде. - каза Линда и добави - Ами, да, аз съм актриса. - прошепна тъжно момичето, че никой не я познава и никой не знае за нея. Тя я погледна тъжно и каза:
- Обади се някой път. - и й даде телефона си, но момичето си тръгна по тротоара към вкъщи.Мислеше си кога най-сетне ще участва в някой филм.
avatar
Линда Харисън

Брой мнения : 135

Върнете се в началото Go down

Re: Фонтанът

Писане by Хелена Клаус on Сря Дек 08, 2010 9:09 pm

Днес бе един горещ ден и Ела реши да излезе навън. Фонтанът беше идеалното място да се разхладиш, защото студените пръски от водата се носеха във въздуха и дарява тези, които стояха по-близо със свежест и хладина.
На Хел и бе прекалено горещо и затова сърдито седна на пейката, която се намираше най-близо до фонтана. Беше облечена само със едно тънко потничи и къси дънкови гащи, изкарващи на показ дългите ѝ крака. Отпусна се и въздъхна отегчено. Лъчите на жаркото слънце не ѝ даваха покой и тя сложи нервно слънчевите си очила.

_________________
I think we should run
Until we reach the border, until we make our plan
by Eleonor ♥️
avatar
Хелена Клаус
Famous
Famous

Име : Хелена Клаус
Брой мнения : 2336

http://zebraprinteddreams.tumblr.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Фонтанът

Писане by Роузи Хънингтън on Сря Дек 08, 2010 10:43 pm

Денят беше адски горещ. Бях си облякла една ярко жълта тениска и сини къси панталонки. Докато се разхождах из града, реших да се разхладя малко при фонтана.Там имаше една жена, на която явно също и беше адски топло.
- Май това време се опитва да ни умори. - казах и аз и се засмях.
avatar
Роузи Хънингтън
Famous
Famous

Име : Роузи Хънингтън
Брой мнения : 42

Върнете се в началото Go down

Re: Фонтанът

Писане by Хелена Клаус on Чет Дек 09, 2010 9:40 pm

Ела усети приближаващи стъпки. Оказа се едно момиче, облечено с жълта тениска и къси панталонки.
- Май това време се опитва да ни умори. - възкликна тя.
Ела я изгледа очудено, дори не си направи труда да си смъкне очилата в знак на добри маниери. Врeмето беше толкова сухо, толкова горещо, че тя имаше чувството, че гърлото ѝ бе залепнало. Най-накрая смъкна очилата и се усмихна приятелски.
- Седни, ако искаш. Нямам нищо против. - измърмори Хел и блондинката седна. - Хелена Клаус.

_________________
I think we should run
Until we reach the border, until we make our plan
by Eleonor ♥️
avatar
Хелена Клаус
Famous
Famous

Име : Хелена Клаус
Брой мнения : 2336

http://zebraprinteddreams.tumblr.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Фонтанът

Писане by Мария-Тереза Мичъл on Пон Яну 17, 2011 4:18 pm

След тежката нощ в караоке бара, Мария се чувстваше крайно изтощена. Беше се наспала добре, но главата все още я болеше и абсолютно никакви хапчета против махморлук не можеха да й помогнат. В последен отчаян опит да се справи със ситуацията преди просто да се върне в леглото и да се завие през глава, тя излезе на разходка. Искаше да се помотае из града, на тихо и спокойно местенце, далеч от нощните заведения. Не искаше да си спомня за партито, освен частта, в която се беше запознала с една финландска писателка с интересно име.
Певицата се настани на една от пейките близо до фонтана (водата до някъде успокояваше нервите й) и извади от голямата си дамска чанта грижливо подвързана книга. Хубавата литература винаги можеше да повдигне лошото й настроение.

_________________

Quando sono sola sogno all'orizzonte e mancan le parole, si lo so che non c'è luce in una stanza quando manca il sole, se non ci sei tu con me, con me. Su le finestre mostra a tutti il mio cuore che hai accesso, chiudi dentro me la luce che hai incontrato per strada.



Time to say goodbye. Con te partirò. Paesi che non ho mai veduto e vissuto con te, adesso sì li vivrò. Con te partirò su navi per mari che, io lo so, no, no, non esistono più, it's time to say goodbye. Con te io li vivrò.
avatar
Мария-Тереза Мичъл

Брой мнения : 245

http://aigun.wordpress.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Фонтанът

Писане by Ранд Локър on Пон Яну 17, 2011 4:56 pm

- Красива дама, хубаво време и интересна книга. Не е ли това ситуация достойна за четката на някой художник или писалката на някой поет като Шекспир?
Ранд се усмихна чаровно и без никакви повече увертюри се настани до младата и непозната госпожица. Беше имал намерението да порисува, защото откакто бе дошъл в Холивуд се занимаваше главно с организирането на изложби, подреждане на студиото си и всякакви такива безинтересни неща. Истинската работа, която го вдъхновяваше беше свързана с четката и платното, а не с разни досадни формалности и организации. Тъкмо щеше да разполага статива си, когато видя непознатата и реши, че би могла да бъде чудесен модел за следващата му картина. Разбира се, трябваше първо да се запознае. За полуфранцузин като него това нямаше как да е трудна задача.
- Аз съм Ранд. - подаде ръката си, - Ранд Локър.
Засмя се весело и зачака реакцията й.

_________________

Don't know how much time has passed
Oh, God, it feels like forever ...
avatar
Ранд Локър

Брой мнения : 14

Върнете се в началото Go down

Re: Фонтанът

Писане by Мария-Тереза Мичъл on Пон Яну 17, 2011 5:25 pm

Странно - гласът на непознатия не се заби в съзнанието на Мария като огромен гвоздей, ударен с метален чук. Май разходката навън помагаше и до края на деня всеко щеше да бъде нормално... или просто хапчетата имаха бавен ефект и едва сега проявяваха действието си. Следобедът започваше на добре. Тя затвори книгата и я остави до себе си. Щеше да бъде безкрайно неприлично от нейна страна да игнорира Ранд, който се беше представил толкова галантно. Малко от холивудските мъже привличаха вниманието на дамите с думите, вместо с мускулите си.
- Приятно ми е, аз съм Мария Мичъл. - отвърна певицата на поздрава и стисна ръката му. За пореден път Мария осъзна колко вярно е твърдението, че една усмивка от случаен човек може да оправи настроението на човек.

_________________

Quando sono sola sogno all'orizzonte e mancan le parole, si lo so che non c'è luce in una stanza quando manca il sole, se non ci sei tu con me, con me. Su le finestre mostra a tutti il mio cuore che hai accesso, chiudi dentro me la luce che hai incontrato per strada.



Time to say goodbye. Con te partirò. Paesi che non ho mai veduto e vissuto con te, adesso sì li vivrò. Con te partirò su navi per mari che, io lo so, no, no, non esistono più, it's time to say goodbye. Con te io li vivrò.
avatar
Мария-Тереза Мичъл

Брой мнения : 245

http://aigun.wordpress.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Фонтанът

Писане by Ранд Локър on Пон Яну 17, 2011 5:40 pm

Идилията трябваше да е пълна, за да може ситуацията да придобие типичния холивудско-френски отенък. Затова, когато вече познатата дама подаде ръката си, Ранд леко допря устни до нея и се засмя звънко :
- Е, Мария Мичъл, какво те е накарало да избереш това тихо място в Холивуд пред някой шумен клуб?
Тъмнокосият прокара пръсти през къдриците си, изучавайки я внимателно. По леко намръщената физиономия от преди малко си вадеше няколко заключения : някой я беше ядосал, беше станала в кисело състояние или имаше махмурлук. Самият той беше в прекрасно настроение и се чувстваше толкова пълен с енергия, че имаше усещането, че може да изкачи Еверест.
"Ама че съм и аз един. Можех да я попитам нещо по-смислено." - каза си наум той, докато несъзнателно се опитваше да запомни чертите й.

_________________

Don't know how much time has passed
Oh, God, it feels like forever ...
avatar
Ранд Локър

Брой мнения : 14

Върнете се в началото Go down

Re: Фонтанът

Писане by Мария-Тереза Мичъл on Пон Яну 17, 2011 5:53 pm

Какъв нюх - този мъж определено имаше усет за нещата или просто беше живял достатъчно дълго време в Холивуд, за да отгатва предпочитанията на 90% от жителите на града. Мария изкриви устни в сладурска лукава усмивка, която буквално казваше "добре, де, хвана ме" и отвърна:
- Понякога дори най-лудите фенове на шумните клубове искат да могат да чуят собствения си глас без да крещят.
Партито отдавна беше приключило, Мария имаше чувството, че все още говори твърде силно, въпреки че съвсем не беше така. Децибелите в операта бяха къде-къде по-високи от тези в която и да е дискотека.
- Въпросът е защо цели двама души са избрали да се разхождат навън пред това да пийнат по едно за разгрявка? - да, Мария можеше умело да връща питанията в обратна посока. В Холивуд самочувствието й на интелигентна жена се беше повдигнало покрай всички анорексични руси моделки с мозък, колкото грахово зърно.

_________________

Quando sono sola sogno all'orizzonte e mancan le parole, si lo so che non c'è luce in una stanza quando manca il sole, se non ci sei tu con me, con me. Su le finestre mostra a tutti il mio cuore che hai accesso, chiudi dentro me la luce che hai incontrato per strada.



Time to say goodbye. Con te partirò. Paesi che non ho mai veduto e vissuto con te, adesso sì li vivrò. Con te partirò su navi per mari che, io lo so, no, no, non esistono più, it's time to say goodbye. Con te io li vivrò.
avatar
Мария-Тереза Мичъл

Брой мнения : 245

http://aigun.wordpress.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Фонтанът

Писане by Ранд Локър on Пон Яну 17, 2011 6:28 pm

Аха, явно парижанките не бяха единствените с авантюристичен дух. Младият мъж сложи замислено пръсти върху устните си, с цел да повдигне настроението и поклати почти отчаяно глава :
- Знам ли? Възможно е ... да има нещо нередно във въздуха. Или водата. Кой знае. Ти пи ли вода днес по-рано? Ако е така, вече знам, че са я отровили!
Бледите лъчи очертаха профила на тъмнокосия, който доволно цъкаше с език и клатеше глава, сякаш е успял да направи откритие достойно за Нобелова награда. Да. Между другото беше жалко, че такава няма за изкуство - иначе Локър със сигурност щеше да поработи над взимането на такава.
- И след като открихме причината за тази странност, въпросът е дали ще може да се намери противоотрова? - къдрокосият се засмя, - В крайна сметка дори ние, хората на изкуството не обичаме забраните. А тази отрова във водата ми се струва точно такава.
Нацупи се за секунда и обърна погледа си към Мария. Дали го считаше за луд? Е, не се засягаше от подобни етикети - беше свикнал да го възприемат по всякакви начини, а сега определено беше в настроение, което ако можеше да определи в някакъв цвят то той бил - шарено-пъстър-акварел. Или с други думи - шантаво несъществуващ.

_________________

Don't know how much time has passed
Oh, God, it feels like forever ...
avatar
Ранд Локър

Брой мнения : 14

Върнете се в началото Go down

Re: Фонтанът

Писане by Мария-Тереза Мичъл on Пон Яну 17, 2011 6:58 pm

"Хора на изкуството" - какво определение само. Тук всички се пишеха за такива, а малцина бяха. Повечето просто се пудреха и ставаха произведения на гримьорското или позьорското изкуство. На пръв поглед Ранд приличаше на някой с нестандартна професия като режисьор, сценарист или писател или просто беше подранил с екстъзито актьор, който си търсеше компания за едно здраво напушване и безпаметно продължение. И все пак доброто възпитание възпираше нюйоркчанката от това да попита директно маъжа до себе си точно какъв цвят хапченца е взел, пък и беше забавно да си говори с него. Поне не ставаше въпрос за блога на клюкарката, най-новите дрешки в мола или кой колко е вдигнал от лежанка.
- Да, може би е от водата. - придаде си наистина замислен вид Мария. - В такъв случай ще трябва да очакваме стотици хора да излязат от кафенетата и баровете и да започнат да привикват отново към дневната светлина.
Може би щяха да заблестят като Едуард, защото е модерно да си нов модел вампир. Само че Мария трябваше да внимава и тя да не стане ленива нощна птичка, която живее, за да пишат по клюкарниците за нея.

_________________

Quando sono sola sogno all'orizzonte e mancan le parole, si lo so che non c'è luce in una stanza quando manca il sole, se non ci sei tu con me, con me. Su le finestre mostra a tutti il mio cuore che hai accesso, chiudi dentro me la luce che hai incontrato per strada.



Time to say goodbye. Con te partirò. Paesi che non ho mai veduto e vissuto con te, adesso sì li vivrò. Con te partirò su navi per mari che, io lo so, no, no, non esistono più, it's time to say goodbye. Con te io li vivrò.
avatar
Мария-Тереза Мичъл

Брой мнения : 245

http://aigun.wordpress.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Фонтанът

Писане by Ранд Локър on Пон Яну 17, 2011 7:06 pm

Художникът присви очи, усмихвайки се едва забележимо този път. Ах, как не беше свикнал на този живот в Америка - тук хората бяха толкова по-различни и някак ... несъгласни да се впуснат в приключение. Въпреки това госпожица Мария май беше едно от първите му обикновени запознанства, откакто се намираше в града, и той нямаше намерение да я остави толкова лесно. Обичаше да изучава хората, да проучва реакциите им, а после да ги пресъздава върху бялото платно под формата на цветове. Беше толкова забавно.
- Съмнявам се, - вдигна той ръка и нави ръкава на ризата си, - Искам да кажа, че онези, които биха пили само вода в бар или кафе са ... хм, ами нищожен брой. Като се има на предвид всичкия асортимент от напитки на такива места ... Не знам дали важи и за тук, но в Париж определено предпочитаме чаша вино пред чешмяна вода.
Върна вниманието си върху събеседницата си и кимна :
- В крайна сметка, всичко е въпрос на избор и ще съм дълбоко съкрушен ако разбера, че тук сервират повече вода, отколкото алкохол. Или капучино. Или мокачино. Ах, ужасно, сега ми се допи.
Отново се засмя и наклони любопитно глава. Беше му интересно да разбере какво мисли Мария, но засега си беше доволен от опитите си да прочете настроенията и мислите й върху лицето й.

_________________

Don't know how much time has passed
Oh, God, it feels like forever ...
avatar
Ранд Локър

Брой мнения : 14

Върнете се в началото Go down

Re: Фонтанът

Писане by Мария-Тереза Мичъл on Пон Яну 17, 2011 7:26 pm

- Ха-ха-ха-ха! - засмя се за пръв път от известно време тя. - Личи си, че никога не си правил кафето си сам. И в него има вода, а за съжаление въпреки високите цени на алкохола, често го разреждат. - започна да защитава тезата си за хората, които ей сега щяха да наизскачат от заведенията, за да се порадват на слънцето.
Париж - легендарният град на художниците, певците и общо взето всякакви хора, които се хранят с изкуство. Някой ден Мария щеше да посети европа само заради гледката от върха на Айфеловата кула или вкуса на истинско капучино.
Тереза скокна от пейката и благодарение на ниските си обувки тип пантофки успя да направи едно пълно завъртане без да падне. Седна на ръба на фонтана срещу Ранд и остави падащата вода да мокри косата й, въпреки че времето не беше най-подходящото за къпане на открито. Дясната й ръка заигра по каменната повърхност, сякаш свиреше на пиано. В главата й се въртеше една красива мелодия, която беше толкова красива, че не беше достойна за този град, в който роялите бяха просто украшения за баровете. Отстрани сигурно изглеждаше странно , но точно този концерт на Моцарт, който звучеше в съзнанието й беше повече от красив и съвсем подходящ за момент като този.

_________________

Quando sono sola sogno all'orizzonte e mancan le parole, si lo so che non c'è luce in una stanza quando manca il sole, se non ci sei tu con me, con me. Su le finestre mostra a tutti il mio cuore che hai accesso, chiudi dentro me la luce che hai incontrato per strada.



Time to say goodbye. Con te partirò. Paesi che non ho mai veduto e vissuto con te, adesso sì li vivrò. Con te partirò su navi per mari che, io lo so, no, no, non esistono più, it's time to say goodbye. Con te io li vivrò.
avatar
Мария-Тереза Мичъл

Брой мнения : 245

http://aigun.wordpress.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Фонтанът

Писане by Ранд Локър on Пон Яну 17, 2011 8:45 pm

Сбърчи вежди като малко детенце, което е останало изиграно. Ама, къде пишеше, че тя трябва да знае повече неща от него?! Ранд скръсти ръце пред себе си и заби сърдит поглед в асфалта пред себе си. Щеше да продължи да го прави още няколко минути, но някакъв неестествен звук го накара да се обърне. Представете си изненадата му, когато видя, че госпожица "аз-знам-всичко" е влязла във фонтана. Е, това беше просто върхът. Ако преди малко беше засегнала мъжкото самочувствие на господин Локър, то сега засягаше собствената му оценка "че е най-откаченият наоколо". Това беше повече от непростимо.
Без да губи време в пораженческо самосъжаление, Ранд се изправи и се намери не много далеч от Мария под същата водна струя. Харесваше му този Холивуд. Вече.
- И за протокола, - вдигна пръст, - Концентрацията на отровата във водата е минимална, заради всички работи, които слагат в кафето - сметана, захар, кафе и такива ми ти работи...
Щеше да каже още нещо, вероятно, но тъй като се размести, част от водата се изсипа върху очите му, карайки го инстинктивно да ги затвори. След секунда обаче отново беше на линия и се ухили дяволито на Мария :
- Аз ли имам чувството или ти тактуваш? - посочи ръката й, докато стоически се опитваше да прикрие чувството си на замръзналост.

_________________

Don't know how much time has passed
Oh, God, it feels like forever ...
avatar
Ранд Локър

Брой мнения : 14

Върнете се в началото Go down

Re: Фонтанът

Писане by Мария-Тереза Мичъл on Пон Яну 17, 2011 9:07 pm

Глупава, глупава постъпка от страна на Мария да влезе във фонтана. Сигурно щеше да се разболее. Но какво пък? Така или иначе нямаше ангажименти до следващата седмица, когато щеше да записва втората си песен. Спокойно можеше да изкара един бърз грип.
- Не, не мисля. - каза Мария и скри ръка зад гърба си. Колко очевидна лъжа. Сигурно Ранд беше инструменталист или композитор и можеше да свири на пиано. - Ти да не би да си музикант? - попита тя, за да разсее съмненията си.
Нарочно не излизаше от фонтана, защото усетеше ли студения въздух върху засъхващата вода, останала по кожата й, щеше да се вледени и да поиска да си отиде вкъщи незабавно и да не излезе оттам до 2012-та, когато всички световни вулкани ще изригнат и на земята ще станеприятно топло, само около 50 градуса. И макар че и двете й ръце бяха зад гърба й, краката й продължаваха да се движат в ритъма на онази мелодия (http://www.youtube.com/watch?v=WWMWLBAFCzU&translated=1). Ако стоеше на едно място, Мария най-вероятно щеше да стане на ледена близалка с невероятно големи размери и не много добър вкус, така че дори 12-те градуса, коитя баха обявили в прогнозата з времето, нямаше да помогнат. Синоптици - винаги изкарват времето по-топло, от колкото всъщност е.

_________________

Quando sono sola sogno all'orizzonte e mancan le parole, si lo so che non c'è luce in una stanza quando manca il sole, se non ci sei tu con me, con me. Su le finestre mostra a tutti il mio cuore che hai accesso, chiudi dentro me la luce che hai incontrato per strada.



Time to say goodbye. Con te partirò. Paesi che non ho mai veduto e vissuto con te, adesso sì li vivrò. Con te partirò su navi per mari che, io lo so, no, no, non esistono più, it's time to say goodbye. Con te io li vivrò.
avatar
Мария-Тереза Мичъл

Брой мнения : 245

http://aigun.wordpress.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Фонтанът

Писане by Ранд Локър on Пон Яну 17, 2011 9:24 pm

За сметка на момичето, Ранд се опитваше да поддържа някакъв имидж на непоклатим мъжага и се пъчеше като пуяк на парад, което си беше повече от детинска постъпка от негова страна. Вместо да заподскача като нея, той си висеше на едно място, почти не трепвайки, макар и вътрешно да крещеше за някаква температура с петнадесет градуса над настоящата.
Затова, когато Мария му зададе въпрос, Локър не можа да се мобилизира да й отговори в първите няколко минути. Беше твърде съсредоточен, за да запази сериозна физиономията си, но в крайна сметка се размърда на място преди да й отговори :
- Музикант по душа, но не и по призвание. - засмя се, а зъбите му изтракаха едва чуто, - Така де, свиря на китара, мога да пея ... хм, относително добре, но нищо повече. Хоби ми е. Художник съм. Мислех, че си личи по петната на ризата ми.
И в действителност на един от ръкавите имаше някаква следа от цвят охра, която като че ли беше не съвсем скорошна.
- А ти каква си, госпожице Мария? Изглеждаш повече от необичайна забележителност наоколо, не може да си "просто Мария". Сигурен съм, че в теб има нещо скрито.
Пораздвижи се мъничко, искаше му се да излезе, но не можеше да напусне пределите на фонтана преди момичето - така рискуваше да се признае за победен за пореден път през този ден.

_________________

Don't know how much time has passed
Oh, God, it feels like forever ...
avatar
Ранд Локър

Брой мнения : 14

Върнете се в началото Go down

Re: Фонтанът

Писане by Мария-Тереза Мичъл on Пон Яну 17, 2011 9:41 pm

Да му каже ли, че се занимава с музика или да си остане едно обикновено момиче в очите на един напълно откачил и замръзна художник. Какво пък - денят вече беше достатъчно откачен, още една странна случка нямаше да дойде в повече. Мария съвсем не се изживяваше като звезда, просто защото не беше такава, не и тук. Нямаше и да се превърне в такава или поне не искаше да заприлича на останалите, които сега сладко-сладко си доспиваха, за даси кажат "Добро утро." и "Как се казваш, защото снощи забравих?" Тя нямаше да го излъже, просто щеше да сепредстави без опаковката от оперна музика, която никак не беше лоша и в Холивуд дори не беше впечатляваща. В Париж обаче сигурно хората ценяха повече изкуството дори и в най-класическите му форми.
- Художник, а? Доста чиста риза. - отбеляза тя, след което добави. - Аз пък съм си "просто Мария", поне в Холивуд. Няма тайна или нещо такова, освен ако за тайна не се брои фактът, че ако не изляза от този фонтан, ще замръзна. - най-после си призна тя и се извъкна от водата. Въздухът навън беше толкова неприятно студен, че направо й се прииска да се върне обратно под водната струя. Сега трябваше да се прибере вкъщи и да се преоблече преди да тръгне да си търси работа по баровете, колкото и ниско да беше това за една истинска оперна певица. Просто трябваше да работи нещо, докато работеше по албума си.

_________________

Quando sono sola sogno all'orizzonte e mancan le parole, si lo so che non c'è luce in una stanza quando manca il sole, se non ci sei tu con me, con me. Su le finestre mostra a tutti il mio cuore che hai accesso, chiudi dentro me la luce che hai incontrato per strada.



Time to say goodbye. Con te partirò. Paesi che non ho mai veduto e vissuto con te, adesso sì li vivrò. Con te partirò su navi per mari che, io lo so, no, no, non esistono più, it's time to say goodbye. Con te io li vivrò.
avatar
Мария-Тереза Мичъл

Брой мнения : 245

http://aigun.wordpress.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Фонтанът

Писане by Ранд Локър on Пон Яну 17, 2011 10:03 pm

Просто Мария? Хм, не звучеше праводоподобно, но Ранд беше склонен да приеме думите й като чиста монета поне засега. Отвори уста, за да й каже нещо, но тя бързичко изскочи от фонтана. Чувство на блаженство се разля по вените на къдрокосият и той се ухили доволно. Прескочи геройски високия каменен парапет и застана като герой, който току-що е покорил някоя нова територия.
- Йес, аз съм велик! - каза секунда по-късно и направи самодоволна физиономия.
Сигурно изглеждаше като пълен глупак. Приближи се до пейката, където беше зарязал малкото стативче и чантата с бои и платна. В този миг в полезрението му попадна зъзнещото момиче и той въздъхна :
- Хм, май имаме сериозен проблем, а? - Локър, - Красивата "просто" Мария замръзва. Какво мога да направя по въпроса? - скръсти ръце, - Като за начало да й платя таксито до тях ... мне, но тогава няма да мога да задам по-важния въпрос.
Тъмнокосият направи няколко стъпки напред към момичето, докато от дрехите му спокойно си се лееше поне половината съдържание на фонтана. В добавка, май имаше усещането, че някои кичури в косата му вече са станали на ледени висулки.
- Искаш ли някой път да позираш за някоя моя картина? - дори не изчака отговор, - Не, не спя с момичетата, които рисувам. Не, няма да искам да ми позираш гола. Не, няма да ти направя нищо. И да, мисля, че би излязла чудесна картина, защото имаш красиви черти. Чисто професионално, де.
Вдигна рамене и наклони любопитно глава.

_________________

Don't know how much time has passed
Oh, God, it feels like forever ...
avatar
Ранд Локър

Брой мнения : 14

Върнете се в началото Go down

Re: Фонтанът

Писане by Мария-Тереза Мичъл on Пон Яну 17, 2011 11:09 pm

Току що Ранд беше погъделичкал женското й самочувствие. Тайно всяко момиче си мечтае да бъде овековечено на пладно, а не на фотографска плака. Само че всяка здравомислеща тийнейджърка знае, че шансът това да се случи е повече от минимален и най-вероятно "художникът" просто иска да вкара "модела" в леглото си. 24-годишната жена вече трябва да е убедена, че тийнейджърката ебила безумно права. Мария веднага си помисли да си вземе чантата и книгата и моментално да тръгне към дома си, щастлива, че не е казала нищо повече от името си, само че не го направи. Момиченцето винаги надделяваше в съзнанието й.
- Добрееее. - каза протяжно замръзващата Мария. Тя събра косата си в шепи, изстиска я и буквално цял водопад се изля върху асфалта. - Доста ускори процеса, отговаряйки на всички дежурни въпроси, които една жена би задала в такъв случай.
Мария искаше да каже още нещо, но си замълча. В неин интерес беше да не прави повече големи изцепки след като се метна под огромен фонтан по средата на централен булевард. Всъщност нямаше нищо против да позира гола, стига да не й се налагаше да носи каубойска шапка или викински шлем и да държи петкилограмов меч над главата си. Ранд й се виждаше достатъчно откачен, за да е истински художник и щом до сега не беше направил неприличен коментар или изкарал сваляческия поглед дори при вида на абсолютно мокра жена с прилепнали по тялото дрехи, значи или беше гей, или просто нормален човек.

_________________

Quando sono sola sogno all'orizzonte e mancan le parole, si lo so che non c'è luce in una stanza quando manca il sole, se non ci sei tu con me, con me. Su le finestre mostra a tutti il mio cuore che hai accesso, chiudi dentro me la luce che hai incontrato per strada.



Time to say goodbye. Con te partirò. Paesi che non ho mai veduto e vissuto con te, adesso sì li vivrò. Con te partirò su navi per mari che, io lo so, no, no, non esistono più, it's time to say goodbye. Con te io li vivrò.
avatar
Мария-Тереза Мичъл

Брой мнения : 245

http://aigun.wordpress.com/

Върнете се в началото Go down

Re: Фонтанът

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 1 от 3 1, 2, 3  Next

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите