-Еми ако русата ти главичка не зацепваше толкова бавно ,можеше да няма смисъл от това,което ще попитам!Ще ми дадеш ли номера си или да замръзвам още ,докато те чакам да се сетиш сама?-сопнато й отговори той.
Гледаше я.Може би се чудите,защо младия Джовани се държеше така с любовна на живота си?!Всичко е ясно не мисля,че трябва да се обяснява,но все пак нека да повторя за не разбралите отново.Всяка история има две страни ,както и тази.Това може да ви се струва изтъркано или нередно,но Джо бе въвлечен в опасна игра,в която не искаше да попада.Знаеше,че след като се влюби в нея ще пострада.Тя живееше в съвсем различен живот от този на Александро.Макар че на него му се носеше славата на алкохолик и наркоман;той никога не си бе позволявал да си влюби и да остане наранен,но точно тук се намеси тежката ръка на съдбата.След нейния удар остана повален на земята,опитвайки се да се изправи ,но това ставаше с течение на времето.Всичко се беше променило за него и за нея.Тя беше права за себе си,а той за него си.Единственото нещо,което го мъчеше бе как можеше да продължава да вярва на това долно момиче?Не виждаше ли истината или бе толкова сляпа,за да разбере любовта му?Въпроси ,които щяха да останат без отговори.Не мислеше да си губи времето в празни приказки с хора,които не държаха на него.
-Е,хубаво.Аз си тръгвам,тогава.-прошепна той с леко колеблив глас,който се загуби сред тишината на деня.