Los Angeles
Добре дошли в Холивуд - мястото, където всичко е възможно. Присъединете се към нас и се забавлявайте.

По булеварда

Страница 2 от 3 Previous  1, 2, 3  Next

Предишната тема Следващата тема Go down

По булеварда

Писане by Eleonor Chloé Bennett on Нед Ное 07, 2010 3:51 pm

First topic message reminder :


Булевард Холивуд - един от символите на града. Това е едно от най-известните места. Алеята на славата бе сред най-посещаваните места в Ел Ей, а докато се разхождате по булеварда, нищо чудно да видите някоя знаменитост. Тук е прекрасно за разходки привечер, когато слънцето залязва точно зад края на улицата. Освен това можете да дойдете, за да изпиете едно кафе с приятелки или да пазарувате от едни от най-скъпите магазини.


Последната промяна е направена от Елеонор Бенет на Съб Фев 11, 2012 12:07 am; мнението е било променяно общо 1 път

_________________

EARLY IN THE MORNING'S WHEN I THINK ABOUT Y O U
avatar
Eleonor Chloé Bennett
Do you believe in love at first sight, or should I walk by again?
Do you believe in love at first sight, or should I walk by again?

Име : Елеонор Мадисън Бенет
Брой мнения : 3214

Върнете се в началото Go down


Re: По булеварда

Писане by Емили Грейс on Съб Дек 18, 2010 1:34 pm

- Няма проблем. - усмихна се Емили. - Аз съм Емили,Емили Грейс. - поясни тя.
Надяваше момчето да не е неин "луд" фен. Погледна го с очакване.
- Та..такова,на колко години си ? - попита тя и се засмя тихо.

_________________
avatar
Емили Грейс

Брой мнения : 140

Върнете се в началото Go down

Re: По булеварда

Писане by Джейсън Чад Далас on Съб Дек 18, 2010 2:43 pm

"Това трябва да е някаква знаменитост,може би актриса или модел"-мислеше си той,докато я разглеждаше добре и още веднъж си поденсе извиненията за станалото.Досега не беше общувал с известна личонст и не знаеше как точно да се държи.
-Приятно ми е да се запознаем,макар и при тезе обсотятелства-каза момчето и усети как лицето му започна да пламти.
Стояха на булеварда,гледаха се с жим интерес и сякаш мисълна му блокира,нищо не можеше да каже,но се овляда и каза:
-На 16 години съм,не съм от тук.Скоро се преместих с нашите и се надявам,че ще се адаптирам добре в Холивуд.
Не беше доста подходящо да стоят така двамата насред улицата,така че реши да ъбде малко по-смел и сенадяваше да не получи отказ,а може би и плесница.
-искаш ли да отидем някъде?Не съм много добре с обстановката тук,така че ти избери къде да отидем-престраши се Джейсън и млъкна смутено,не смееше да чуе отговорът й.

_________________
avatar
Джейсън Чад Далас

Брой мнения : 23

Върнете се в началото Go down

Re: По булеварда

Писане by Емили Грейс on Съб Дек 18, 2010 8:26 pm

- Да,естествено. - усмихна се Ем.
"Но къде?!" - помисли си.
- Значи аз трябва да измисля мястото,така ли ? - засмя се тя. - Трудна работа... Може би на боулинг,или на басейн? - момичето погледна въпросително Джейсън.

_________________
avatar
Емили Грейс

Брой мнения : 140

Върнете се в началото Go down

Re: По булеварда

Писане by Джейсън Чад Далас on Нед Дек 19, 2010 6:46 am

Нямаше никакви претенций,важното беше да не стоят насред булеварда и да задръстват движението.Освен това предположението,че тя е някаква знаменитост се оказа вярно и не че тя му каза,а благодарение на тов,че преди няколко минути беше видял нейн плакат,сложен на няколко места.
Засега щеше да превъзмогне любопитството си и да не пита нещо,по-важното е да се опознаят и да разбере що за хора са популряните личности тук.
-Боулинг или Басейн?Доста труден избор-девте места доста го привличаха и не беше лесно да реши къде да отидат.Само се надяваше обстановката да ъбде по-спокойна,защото не би понесъл истерична почитателска тълпа да ги нападне.
-Аз нямам претенций,но акоси съгласна нека даотидем на боулинг.Обичам да играя,пък и съм спортен запалянко-засмя се той и лицето му се озари при тази възможност да поиграе.

_________________
avatar
Джейсън Чад Далас

Брой мнения : 23

Върнете се в началото Go down

Re: По булеварда

Писане by Емили Грейс on Нед Дек 19, 2010 11:13 am

- Супер.. - усмихна се тя.
Ем обичаше боулинга,и според нея беше добра в тази игра. Два пъти беше печелила месечния турнир организиран от един клуб за боулинг.
- Отиваме ли? - попита тя нетърпеливо.
Момчето кимна и тръгнаха към боулинга.

П.С. Ако искаш пиши там Like a Star @ heaven

_________________
avatar
Емили Грейс

Брой мнения : 140

Върнете се в началото Go down

Re: По булеварда

Писане by Ребека Хърд-Ууд on Пон Апр 04, 2011 4:14 pm

*за Катрин Соул

Вървях забързано по булеварда без действително да забелязвам хората около мен. Отчасти, защото лицето ми бе скрито едва ли не до половина от големите слънчеви очила, които носех. Умът ми бе зает с решението на прекалено много проблеми, а напрежението около мен бе като електричество. Радвах се, че бях взела очилата със себе си - поне не се налагаше да срещам чудатите погледи на минувачите.
Виждах имената под краката си - на стотици хиляди известни личности, които са имали принос за развитието на сверата, в която се изявяваха - и наивно, а дори и малко самонадеяно, си пожелах някой ден и моето име да е сред тях. О, стига, че кой не си го мечтае?
Унесена в мечти, не забелязах фигурата, която вървеше към мен и със закъснение се отдръпнах от пътя на момичето. Крачката встрани, която направих, оплете краката ми по невъзможен начин и политнах към цимента. По инерция се хванах за нещо, което май бе нечия рака. Но уви - токчетата ми изиграха лоша шега и чух звучното "пук", след което станах със 7-8 сантиметъра по-ниска.
Страхотно! Просто страхотно! - помислих си горчиво.
Пуснах ръката, за която се бях хванала и събух токчетата си, вдигайки очилата върху косата си. Е, Ребека, да ти е четито прибирането до вкъщи... боса!
- Добре ли сте? - чух плахият момичешки глас до себе си.
- Съжелявам, вината е изцяло моя. - казах, все така загледана в счупеното токче. Осъзнах, че не бях отговорила директно на въпросът й и набързо добавих: А, да! Спокойно, не за първи път имам проишествие с калпави обувки. Понякога модата се оказва враг на сует... - замлъкнах, когато най-сетне вдигнах поглед към лицето на момичето. Чертите й ми бяха страшно познати, но проклета да съм, ако можех да се сетя откъде.
- Извинете, познаваме ли се? Защото имам такова чувство... - изрекох несигурно.
Ако не друго, то току-що направих страхотно първо впечатление на откачалка. Е, не е като да се случва за първи път..

_________________
Say my name
And every color illuminates.
avatar
Ребека Хърд-Ууд
Famous
Famous

Име : Ребека Хърд-Ууд
Брой мнения : 2448

Върнете се в началото Go down

Re: По булеварда

Писане by Анастасия Николаевна on Вто Апр 19, 2011 8:26 pm

Стъпка, още една, и исведнъж... ТУП! Защо по-дяволите, само аз съм с два леви крака? Докато си вървях по булеварда, към любимото ми кафене, краката ми се оплетоха един в друг, и аз се озовах на земята, точно когато стигнах пре кафето. Паднах на една страна и счупих токчето на новите си обувки. Седнах на тротоара пред заведението и се разсмях на себе си


Последната промяна е направена от Саманта Дейвис на Сря Апр 20, 2011 7:12 am; мнението е било променяно общо 1 път

_________________


Just because you can't
understand something,
it doesn't mean it's wrong
avatar
Анастасия Николаевна

Брой мнения : 73

http://www.ma-petite-princesse.blogspot.com/

Върнете се в началото Go down

Re: По булеварда

Писане by Корийн Фенел on Вто Апр 19, 2011 8:43 pm

Беше поредния скучен ден. Както винаги, Кори си стоеше сама вкъщи и се цудеше какво `и се прави... Най-накрая реши да излезе и да се поразходи на чист въздух. Взе си якето и излезе.
Разхождаше се безцелно. От време на време влизаше в някой магазин, за да разгледа хубавите дрехи... Докато се разхождаше по булеварда, забеляза едно момиче да стои на тротоара пред едно заведение. В едната си ръка държеше обувка. Беше със счупено токче. На Фенел `и стана жал за нея и отиде да види дали е добре.
-Добре ли си?-попита тя.

_________________
avatar
Корийн Фенел

Брой мнения : 47

http://vampire-mystic-falls.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: По булеварда

Писане by Анастасия Николаевна on Сря Апр 20, 2011 7:26 am

Докато най-съвестно си се смях на себе си, червенокос силует се приближи към мен. Бе младо момиче, на около 19, близо една глава по-ниска от мен, или на моето равнище, не можех да преценя ит седнало положение. Изправих се и се приближих към към г-цата, която стоеше над мен:
- И вие ли станахте свидетел на кумичната ситуация? -разсмях се аз.

_________________


Just because you can't
understand something,
it doesn't mean it's wrong
avatar
Анастасия Николаевна

Брой мнения : 73

http://www.ma-petite-princesse.blogspot.com/

Върнете се в началото Go down

Re: По булеварда

Писане by Дмитрий Петерхоф on Сря Апр 20, 2011 7:34 am

Съвсем случайно беше станал свидетел на тази случка..Младата дама се бе спънала, а спъването бе завършило много злополучно за обувките й, а Дмитрий трябваше да признае, че бяха красиви и скъпи обувки..Личеше, че не е от жените, които биха си позволили обувки с цена под три цифрена сума..На лицето му се изписа усмивка и той тръгна с бавна походка от другата страна на тротоара към падналата..Изпревари другата жена, която явно също проявяваше интерес към падналата..Приближи се и я подхвана под мишниците, вдигайки я, за да се изправи хубаво..Продължи да я придържа за кръста..
-Още помощ искаш ли?-ухили се до ушите режисьора и й намигна закачливо..
Чувстваше дамата крехка в ръцете си, затова я докосваше някак страхливо..

_________________
Blue jeans, White shirt
Walked into the room you know you made my eyes burn
It was like James Dean, for sure
avatar
Дмитрий Петерхоф
Famous
Famous

Име : Дмитрий Петерхоф
Брой мнения : 92

Върнете се в началото Go down

Re: По булеварда

Писане by Корийн Фенел on Сря Апр 20, 2011 5:21 pm

Дойде някакво момче ипреди Фенел да може да отговори на въпроса на непознатата, той я попита дали иска още помощ.
Фенел леко се намръщи.
-Ами.. да.- най-накрая отговори простичко.
Кори продължи да стои права. Гледаше двамата души до нея... Изведнъж се сети, че не се е представила.
-Впрочем, казвам се Корийн Фенел.
Никой не `и обърна внимание, затова тя седна на земята и въздъхна.

_________________
avatar
Корийн Фенел

Брой мнения : 47

http://vampire-mystic-falls.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: По булеварда

Писане by Eloise Frisbey on Пет Яну 27, 2012 4:16 pm

След малко прехвърляния наум на всички възможни за начало на една средградска разходка места Елоиз тръгна в обратната посока на тази, от която бе дошла. В главата й вече ясно бе изписан целия маршрут и само онзи дразнещ глас, с който всеки GPS разполага, й липсваше, за да наставлява движенията й. Но тя бе напълно убедена, че не се движи като робот, а дори на моменти започваше разговор, но бързо го прекъсваше, щом имаше някоя тънкост, за която да предупреди спътницата си. Далия бе очарователно същество. По-скоро човек, но като цяло си бе очарователна. Не се срамуваше да поиска малко помощ при ориентира в Холивуд, както всеки друг би направил. Другите щяха да те подминат, нямаше да признаят некадърността си, а гордо щяха да вдигнат нос и да тръгнат нанякъде, където след пет минути ще спрат и ще започнат да се оглеждат като лалугери при нападение от орел. Точно това я правеше очарователна.
- И всеизвестният булевард. Единственото място, където някоя звезда може да бъде под теб. - Лола оповести с лека шега пристигането им към крайната цел. Вече нямаше представа дали това бе началото или края на малката им разходка. Имаше още много, което си заслужаваше да бъде видяно, но една вечер не стигаше дори само за един от кварталите. Въобще какъв град бе това, което се равняваше на цяла една държава по площ? На една от онези малки държавички, които бяха прекалено малки, за да бъдат изобразени на картите, но съществуваха някъде там и бяха представяни само от един град.
- А така и не разбрах какво те води насам. Желание за слава... Това е основното, но просто идваш да пробваш късмета си в града на сбъднатите мечти или имаш цел, с която да докажеш, че заслужаваш мястото си тук. Току виж някой ден хората ще минават и върху теб. - продължи русокоската, щом се обърна към Далия и се отпусна върху една метална пейка в началото на булеварда. Нямаше представа, че да обиколиш толкова малка част от Холивуд, и то пеша, било толкова изморително.

_________________

leave it all behind
in my eyes i'm back to the start again & in time you smile and then leave it all behind.
avatar
Eloise Frisbey
Famous
Famous

Име : Елоиз Фръсбий
Брой мнения : 564

Върнете се в началото Go down

Re: По булеварда

Писане by Далия Малдонадо on Пет Яну 27, 2012 4:45 pm

Дали наистина се притеснявах от този въпрос или просто не ми се говореше за това не можах да си обесня, но веднага след като осъзнах, че съм започнала да си ям ноктите, значи наистина нещо ме е плашило от този въпрос. Дявол да го вземе и скъпия ми маникюр и всички скъпарщини в света на славата.
- Славата е нещо опасно. В никакъв случай не мога да кажа, че това е целта на живота ми. Но просто в моя случай е някак си неизбежна. - Погледа ми се зарея някъде над хвърчащите коли, но продължих мисълта си. - Винаги съм искала да съм уважавана в това, което правя и със сигурност ще съм повече от щастлива някой ден хората да минават над мен. Така ще мога да си умра спокойна ще съм живяла пълноценно на тази планета. Но дали всички мислят така? Дали това името ми наистина да е там не означава чисто и просто, че съм успяла да поддържам човешкия интерес към моята личност, а не че съм доказала на човечеството любовта си към изкуствата?
Кратка пауза. Според мен и Лола размишляваше над думите ми. Но и аз се бях потънала отново в тези философски проблеми без отговор, както почти всяка вечер преди да заспя.
Погледнах към Лола. Изражението на лицето и беше някак странно и мислите ми започнаха да превъртат отново лентата на изминалите пет минути. Какво бях казала?
Не! По-скоро какво НЕ бях казала.
- Хайде да продължим да ходим. - казах аз и се изправих, а заедно със мен и Лола.Не бях изморена, напротив, имах много енергия от дългото стоене в къщи. Хванах "екскурзоводката си" под ръка и продължихме към улицата....сякаш се познавахме отдавна. - Мисля, че пропуснах да ти кажа все пак с какво се занимавам. Извинявай. Мисля, че забравих да се представя както трябва в началото. Името ми е Далия Малдонадо.
Направих пауза и погледнах към Лола. Исках да видя изражението й, да разчета мислите й. Но то не се промени много. - Говори ли ти нещо?

За жалост, нито разбрах отговора на Лола, нито дали фамилията ми й е позната, защото в същия момент, в който зададох въпроса си едно "Порше" мина покрой нас (с може би около 130 км/ч) и ме заля с мръсна, кална, миришеща дъждовна вода от горе до долу. Опръска малко и Лола, но само по панталоните, защото за мое нещастие аз се оказах от външната страна на тротоара.
Нищо не казах. Нямах думи. Идваше ми да се разплача. Наистина. Най-ужасното нещо, което може да ми се случи. Косата ми беше мокра, спиралата ми сигурно се беше разтекла, а в устата си усещах неприятен солен вкус, подобен на този от морето, но факта, че беше кална вода ме побъркваше.
- Знаеш ли един сив блок в Downtown Hollywood? Знам че е на ъгъла на една улица, но и да ме молиш не мога да се сетя за името. - Лола кимна. - Аз живея там. Искаш ли да дойдеш в къщи и там да продължим разговора?


_________________
avatar
Далия Малдонадо

Име : Далия Малдонадо
Брой мнения : 243

Върнете се в началото Go down

Re: По булеварда

Писане by Eloise Frisbey on Пет Яну 27, 2012 5:13 pm

Бе трудно да мислиш над улици, адреси и прочие, щом някой до теб бе имал най-голямото нещастие в големия град. Особено за известна личност, това си бе цяла трагедия. Елоиз също не харесваше факта, че малки точици загрозяваха цвета на лекото подобие на дънки, но в крайна сметка тя никога не бе била чак толкова взискателна с вида си, че да вдигне скандал и да превърне подобна житейска случка в цирк за милиони. Първата реакция на Лола, щом колата ги опръска бе да изпусне ръката на Далия. В следващия миг тръпка на шок и изненада я връхлетя, но това по никакъв начин не се появи на лицето й, както бе станало и при споменаването на цялото име на момичето. Просто спокойствието й бе желязно. Единственото, което направи бе да потърси кърпички. Имаше някъде. Не излизаше без нещо толкова жизненоважно. Но и те нямаше да помогнат. Това, от което се нуждаеше Далия бе един топъл душ или поне нови и сухи дрехи. Въпреки това й подаде пакетчето, което бе толкова старо, че марката вече себе поизтрила от постоянното мъкнене напред-назад, а Лола можеше да се обзаложи, че вътре нямаше повече от две-три кърпички. Въпреки това с едната тя се опита да поизчисти лицето на новата си позната, премахвайки лошите следи от разтекла се спирала и капки кална вода.
- В Холивуд трябва винаги да имаш подръка спирала или поне да използваш такава на водна основа, защото в противен случай те очакват още подобни инциденти. - тук Елоиз вече говореше от личен опит. По-скоро от лични наблюдения, защото тя самата никога не бе попадала в подобни злопаметни случки, но колко такива бе наблюдавала по списания, вестници или на живо... Вероятно дори не можеше да ги преброи. Русокоската остави останалите кърпички на Далия и като хвана едната й ръка тръгна по нов път. Разходката им беше опропастена, но можеха да имат още много такива. Важното бе сега да помогне на приятелка. Лола никога нямаше да приеме това като помощ на звезда в беда, защото приемаше Далия за повече от това. Още от самото начало имаше чувството, че я бе виждала някъде, но бе изненадана от естественото й държание преди да се представи изцяло. Сякаш града щеше да бъде по-добро място, ако имаше още такива хора или може би тя просто все още не бе попаднала в тази среда. И с подобни разсъждения Лола се провираше из малко по-забравени улички, докато не стигна пред една сива сграда. Нядяваше се, че за нея бе говорила Далия, защото колко ли още сиви сгради бе виждала, но май тази бе единствената жилищна.

_________________

leave it all behind
in my eyes i'm back to the start again & in time you smile and then leave it all behind.
avatar
Eloise Frisbey
Famous
Famous

Име : Елоиз Фръсбий
Брой мнения : 564

Върнете се в началото Go down

Re: По булеварда

Писане by Ребека Хърд-Ууд on Съб Яну 28, 2012 6:02 pm

Закъснявам, закъснявам!
Бекс не можеше да повярва на късмета си и на часовника си, най-вече. Чувстваше се като проклетия заек от Алиса в Страната на чудесата, който само се тюхка за щяло и не щяло. Е, русокоска поне имаше основателна причина да се вайка – закъсняваше за партито на Стейси, което си беше престъпление. Добре поне, че не е нейното парти или нещо свързано със списанието, защото – признайте си – щеше да освен неудобно и адски комично.
Токчетата на момичето потракваха ритмично по паветата на улицата и нов поглед към часовника ѝ каза, че няма начин да стигне навреме. А и за да сме честни, да бягаш на високи токчета не бе лесна задача, колко и отстрани да изглеждаше като фасулска работа. Облеклото ѝ, в частност черен гащеризон, също не улесняваше блондинката.
- Проклятие! – просъска Ребека и се огледа трескаво. В отсрещната витрина мерна отражението си, което все още не бе накичено с бяла муцуна и издължени уши – добър знак, без съмнение. Минус факта, че по лицето ѝ ясно се четеше колко изопнати бяха нервите ѝ, но да не задълбаваме излишно.
- Такси! – провикна се Ууд, след като хвърли нов поглед към улицата. В далечината една кола тромаво се задаваше в нейната посока, проправяйки си път през формиралата се редица. Търпението на момичето започваше да се изпарява, заедно с присъствието ѝ на късмет. Трябваше да се възползва от удобството на личен превоз, когато имаше възможността.
Когато колата спря, редакторката се затича към нея, като внимаваше да не се блъсне в някого по пътя или да не се спъне в нещо от бързината. На няколко крачки от таксито, нова фигура изникна от нищото и се запъти към същата дестинация.
- Не, не, не! – долови се отчетливо ясно и високо протеста на Бека, която вече бе достигнала целта си и тържествуващо отвори вратата. – Аз си го заплювам. – каза тя някак задъхано, изправяйки се решимо срещу без-малко-крадецът-на-таксито-ѝ, решена да се бие със зъби и нокти за него. Или токчета, вие избирате.

_________________
Say my name
And every color illuminates.
avatar
Ребека Хърд-Ууд
Famous
Famous

Име : Ребека Хърд-Ууд
Брой мнения : 2448

Върнете се в началото Go down

Re: По булеварда

Писане by Дерек Дарк on Съб Яну 28, 2012 6:28 pm

Дерек бе решил да се върне към обичайния си начин на живот, който не включваше медии и две известни личности, с които постоянно да се заяжда и в края както винаги той да излиза виновния. Щеше да си остане секси барманчето, което не се увлича в сериозни връзки, а който само привлича внимание. Добре, добре. Това беше само на думи! Не можеше да се откаже от Елеонор, защото искренно го радваше поведението и. Когато тя започне да го критикува по нейния си начин, който включваше обиди, сякаш му даваше още думи за речника, чрез които той да отвърне. И нещата се удължаваха докато някой от двамата не се откаже. И истината бе, че винаги този който се отказва бе именно Дерек.
И стигаме до края в който той получи покана от нея за рождения ден на Стейси. О, колко мило! Помисли си в първия момент, след като прочете написаното. Щеше да отиде. Изобщо дори не обръщайте внимание на първото макар че то беше истината, той не можеше да не продължи да се чувства известен, макар че не бе. Но покрай двете момичета това можеше да се случи , а ако се откаже щеше да си остане онзи с малката заплата.
Няколко минути преди партито той вървеше спокойно по булеварда облечен в тъмно-сини дънки, които можеха да минат и за черни и черна тениска. Яке, което го пазеше от вятъра. Изобщо не му пукаше, че може и да закъснее, защото знаеше , че има ужасно много възможности да влезе когато и да е. Подсмихна се и огледа встрани, готов да викне такси, което ще го закара до мястото. Имаше огормно задръстване, в което виждаше само една жълта кола, а именно такси. Трябваше да се качи в него. Започна да ускорява крачката си вдигайки ръка във въздуха, за да спре колата, но една дама, чиято цел съвпадаше като неговата, се препречи и отвори вратата, когато той бе на крачката от жълтата кола. Въздъхна отегчено и погледна към дългата опашка зад себе си.
- Мамка му!- изсумтя недоволен. Огледа девойката.- Може и да успеем да се разберем.- започна бавно като не спираше да гледа чертите по лицето и, което си беше навик.
- Виж, ужасно много бързам!- започна да си измисля оправдание, но по лицето на момичето идеално си личеше, че няма никакъв шанс да отстъпи.- Сериозно, бъди мила и ми отстъпи!- тръшна с крак, защото усещаше как се изнервя. Момичето беше с право, но нямаше да я остави да тръгне, а той да чака следващото.
- На къде отиваш, може да сме в една посока!- гласа му стана груб и го бе казал през зъби, докато лицето му си беше все така спокойно настроено.

_________________


I've never been afraid of the highest heights Or afraid of flying now
I've never been afraid of the wildest fights Not afraid of dying




But now I want off this ride 'cause you're scaring me and I don't like where we're going
I need a new fun fair 'cause you're scaring me and I don't like where we're going



avatar
Дерек Дарк
L.A. citizen
L.A. citizen

Име : Дерек Дарк (Blackwell)
Брой мнения : 288

Върнете се в началото Go down

Re: По булеварда

Писане by Ребека Хърд-Ууд on Съб Яну 28, 2012 7:24 pm

Самоконтрол.
Именно това възпираше Ребека от желанието да сипе огън и жупел по този, вероятно с нищо незаслужил го непознат. Разбирате ли, нервите бяха в осовата на всичко. Или по-скоро липсата им, в конкретния случай. Те бяха като оголени жици, по които течеше ток и заплашваха всичко и всички със задаваща се буря. Това си беше достатъчно предупреждение да стоиш на безопасно разстояние от Бека, където летящи предмети не могат да те достигнат. Лошото настроение наистина можеше да скапе купона, понякога. И действително, момичето бе в състояние да се ядоса и на птиците, за дето летят, и на хората, задето дишат. Откачена работа.
Русокоската бе на косъм от това да се пъхне в таксито, но думите на мъжа я спряха по средата на намерението ѝ. Никак не ѝ беше до пазарене точно в този момент, пък до напразни оправдания още по-малко. Мислеше, че суровият поглед бе достатъчен израз на непоколебимата ѝ решимост, но явно е грешала. Отстъплението също не беше вариант, затова този непознат можеше да продължи със спектакъла си от недоволно мрънкане и проява на раздразнение – Бекс щеше да остане неутрална. Точно като скапаната Швейцария.
- Сериозно, мъжки, обърни се и си хващай пътя. – рече тя със стоманено спокойствие, имитирайки изказването му от преди броени секунди и отново понечи да влезе в колата. Уви, и този ѝ опит бе белязан с неуспех. Ууд въздъхна отегчено, давайки си вид на съвършения непукист, който не се вълнува от нечий груб тон и лицемерно поведение.
- Да нямаш проблеми с настроението? – почуди се русокоска с отлична имитация на загриженост, бележейки точка за отбора на актрисите. – Сменяш ги по-бързо и рязко от момиче с колосална дилема в магазин за обувки. Това не вещае нищо добро, да знаеш. – изцъка тя с език, клатейки глава и най-сетне се настани на копняната кожена седалка, тръшвайки вратата след себе си. Шофьорът изгледа редакторката с недоволство, очевидно без желание и готовност да чака още и секунда повече, но двойно заплащане сигурно щеше да оправи настроението му. В отговор тя просто му хвърли кос поглед в огледалото и рече:
- Просто карай към бар VIP Lounge.
Всичко щеше да е ток и жица, ако спокойствието на Ребека не бе нарушено от отваряне и повторно тръшване на врата, за което време студеният вятър също успя да я обвие с пипалата си. А сега си представете и изненадата ѝ, когато се оказа с нова компания на седалката. И таз добра.

_________________
Say my name
And every color illuminates.
avatar
Ребека Хърд-Ууд
Famous
Famous

Име : Ребека Хърд-Ууд
Брой мнения : 2448

Върнете се в началото Go down

Re: По булеварда

Писане by Дерек Дарк on Съб Яну 28, 2012 9:06 pm

Ужас!
Не беше единствената личност, която не бе в настроението. И девойката не се чувстваше особено добре. Дерек не каза нищо, гледаше към нея, докато ръсеше истини, но Дарк си държеше на своето и нямаше да я остави, щеше да и противоречи, казвайки пореднато умно нещо, с което щеше да остане прав. Осети как крака му нервно затропа по пода, а ръката му се стисна в юмрук, стисйкайки кутийката в нея, която беше и подаръка за рожденичката. Колкото и нервен да изглеждаше, точно след тридесет секунди, след като беше измислил какво да направя тялото му отново се отпусна. Наклони галва, гледайки момичето под друг ъгъл.
Тя не му оставаше никакво време да отговори на думите и, за това и си мълчеше. Или по-точно отваряше устата си и в същия момент, тя го прекъсваше. Беше ли обиден? Не, по-скоро засегант, защото беше останала с грешно впечетление. Променяше емоциите си страшно бързо, което му изглеждаше съвсем нормално. "Това не вещае нищо добро, да знаеш" Замисли се над тези думи. Беше ли права? Не, не беше. Ако го познаваше, щеше да знае дали това е на добре или не е, но не му се спореше. Остави това за по пътя.
Момичето най-нкарая влезе най-безцеремонно в таксито, а той я изгледа ядосано. Погледна към шофьора, чието търпение почти се бе изчерпало. Ако тези двамата тук още малко бяха останали да спорят, шофьора щеше да потегли без да му пука, но за да вземе парите беше пуснал вече брояча.
Без да мисли много, отвори врата и се набута до момичето като го изблъска леко грубо до другата страна на таксито. Не изглеждаше никак доволно. Дочу адреса който каза и усмивката отново се качи на лицето му. Обърна се към нея и и намигна.
- Какво съвпадение, отиваме на рожден ден!- каза надута и се усмихна отново. Облегна гръб в седалката зад себе си и започна да върти кутийската в ръката си.- Междодруото, балгодаря ти, че ме изчака!- сърказъм сърказъм, сърказъм. Нищо друго. Изкикоти се и продължи да следи брояча.

_________________


I've never been afraid of the highest heights Or afraid of flying now
I've never been afraid of the wildest fights Not afraid of dying




But now I want off this ride 'cause you're scaring me and I don't like where we're going
I need a new fun fair 'cause you're scaring me and I don't like where we're going



avatar
Дерек Дарк
L.A. citizen
L.A. citizen

Име : Дерек Дарк (Blackwell)
Брой мнения : 288

Върнете се в началото Go down

Re: По булеварда

Писане by Eleonor Chloé Bennett on Съб Фев 11, 2012 12:23 am

Студ. Това беше думата, най-точно описваща обстановката в Холивуд. Въпреки че принципно в Калифорния не беше особено студено, тези дни имаше рязък спад на температурите, а вятърът правеше условията за оцеляване доста по-минимални. Слънцето на свой ред упорито се извисяваше и разпръсваше лъчите си, обливайки Лос Анджелис с гореща топла вълна.
Битка.
Не бе ли именно тя в центъра на всичко? Битката между студено и топло, между огън и лед, между любов и омраза. Ежедневието на Елеонор също беше един голям сблъсък и то не само на метеорологичните особености. Различни чувства бушуваха в нея постоянно, преживяванията ѝ напоследък бяха пълните противоположности. Всичко, от което имаше нужда, бе просто един час спокойствие. Час, в който да се отдаде само на размислите си. През последната година ѝ се бяха случили прекалено много неща, върху които трябваше да мисли... или просто да се опита да ги забрави. Искаше да забрави всичко и всички. Да започне наново. Но, уви, не можеше. Чувстваше се сама. Усещаше празнота вътре в себе си.
Погледна се в голямото огледало, висящо на стената точно до входната врата на дома ѝ. Виждаше... виждаше просто едно красиво момиче. Не виждаше себе си. Отражението ѝ - дълга начупена руса коса, падаща на масури по черното ѝ палто. Вратът ѝ бе увит в голям шал, предпазващ я от вятъра. Черни прилепнали по краката ѝ панталони и високи тъмни обувки. По нея преобладаваше един цвят - черното. Причината? Имаше такава. Дори няколко. Не, не беше сега моментът. Взе ключовете от колата си, пое внимателно чантата си, хващайки я с една ръка. Погледна се за последен път, прокарвайки пръсти през русите си къдрици. Вдиша дълбоко и излезе.

Бялата лека кола на Елеонор Бенет нежно се плъзна по паважа на централния паркинг. Тя слезе, заключвайки вратите. Веднага усети променята в температурата - от топло и приятно вътре, рязко се промени на влажно и студено. Започна да ходи бавно, отмервайки всяка своя крачка. Не правеше излишни движения. След няколко минути се озова на булевард Холивуд. Ритмичните звукове от токовете ѝ отекваха между колоните на навеса, прострял се над поне половината част от булеварда. Въпреки че беше на завет, Нора потрепери. Вятърът брулеше нежното ѝ лице, а кичурчета коса се вееха във всички посоки. Вървеше, не мислейки за нищо. В същия момент забеляза фигура. Прекалено позната, за да бъде сбъркана. Позната до болка. Бенет спря, сякаш замръзнала на място. Не, не... Не можеше да е истина. Не можеше.
Мамка му, Елеонор, събуди се!
Това, за жалост, така и не стана.


Последната промяна е направена от Елеонор Бенет на Съб Фев 11, 2012 6:25 pm; мнението е било променяно общо 1 път

_________________

EARLY IN THE MORNING'S WHEN I THINK ABOUT Y O U
avatar
Eleonor Chloé Bennett
Do you believe in love at first sight, or should I walk by again?
Do you believe in love at first sight, or should I walk by again?

Име : Елеонор Мадисън Бенет
Брой мнения : 3214

Върнете се в началото Go down

Re: По булеварда

Писане by Джовани Александро on Съб Фев 11, 2012 1:02 am

Писмо до Елеонор Бенет.
Скъпа Ел.Не знаех как да започна тези няколко реда.Толкова ми е трудно да ти го кажа в лице и помислих си може би на хартия ще искаш да изслушаш нещата,които имам към теб.Спомняш ли си първата ни среща,а последната?Спомняш ли си всяко едно малко обещание ,което ми даде,всяка една милувка ,всяка една нежна и страстна целувка?Помниш ли?Мисля,че помниш.Първият път ,когато се любихме и отдаде тялото си на мен,как изучавах с език всеки сантиметър от тялото ти,първия път,когато ми каза,че ме обичаш?Трудно се забравят такива неща.И аз не съм.Всеки ден си мисля,за едно точно нещо,което ми каза"Винаги ще вярвам на теб,а не на другите.Ще съм до теб ,когато някой те нарани дори този някой да съм аз"Искам само едно нещо да ти кажа:Трябва да ми повярваш.Нещата не седят така както си мислиш.

От Джовани Александро 2010 година.

Във влака.
Зимата бе дошла.Вятъра и дъжда бяха първите гостени на града.Джовани се завръщаше от едногодишното си пътешествие из Скандинавските страни.В обикновен ,пътнически влак ,в задимено купе можехме да намерим тази странно променена личност-Джовани Алесандро.Загледал се през прозореца как снежинките си играят една с друга и лекия ветрец,който ги побутваше.Със скъсяване на разстоянието снега минаваше в дъжд и обратното.
Гледайки внимателно през прозореца той потъна в пътешествие из спомените.Това чувство напиращо с приближаването към Ел Ей.
....
"-Ел,скъпа излизам.-казвайки това ,Джовани, целуна Бенет по устните.
-Джо,къде?-с мек и нежен глас се обърна към него, Бенет.
-Трябва да замина по работа.Важно е ,когато се върна обещавам да ти обясня.Обичам те,мое цвете.-целуна ръката й и излезе.
-И аз те обичам.-казвайки това сама на себе си.Джо вече бе тръгнал.
Всъщност ,това пътуване по работа бе прикритие,което не искаше да разваля пред своята любима.Мислеше си,че така е най-добре за в момента,но ако знаеше какво щеше да им се случи щеше да направи друго.
Един ден той получи писмо от Аляска със съдържание,което обърка съзнанието му и накара да спре да мисли трезво.Писмото разказваше своята история,която промени живота на Джовани.Жена пишеше,че е негова сестра и искат да поговорят.Изгубен и заблуден ,мислейки ,че е сам на този свят той предприе това пътуване ,за да узнае повече за тази мистериозна жена.
....
-Радвам се ,че така бързо дойде ,за да се срещнем.-каза жената,която се представяше за негова сестра.Името й бе Лора.
-Разбира се,можеш ли отново да ми покажеш снимките с баща ми.-казвайки това Лора подаде старите намачкани снимки,в които присъстваше нейната личност и тази на баща му.
....
Чувствайки се зле и леко замаян се отправи към хотелската си стая с помощта на негова сестра Лора.Тя го съблече и просна на леглото .Той затвори очи.
Когато се събуди на следващия ден бе с вързани ръце и крака и писмо от най-добрата приятелка на Елеонор,в което пишеше."Сега ,Ел, ще разбере що за стока си."
....
-Елеонор,моля те ,повярвай ми .Тя се представи за моя сестра.Не съм спал с нея.Тези снимки са направени от Сузан.Повярвай ми.Аз те обичам.Обичам те.Трябва да ми повярваш.Никога не бих ти го причинил.-казвайки това през сълзи и падайки на колене.
-Не мога, да ти повярвам.Виж ..чисто доказателство.А Сузан никога не би направила такова нещо.-сълзите се стичаха по нежното й лице.
-Напусни или ще повикам полицията.
....
По булеварда.
След тази случка той не беше същия човек , в който го бе превърнала младата дама.Нещо в него се пречупи.Той замина.Не мислеше да се връща,но вече беше на 21 години и трябваше да се заема с фирмата на баща си.Тя беше най-важното нещо в неговия живот сега.Не мислеше за любов ,не мислеше за нищо друго освен за проклетата фирма на баща си.Вятъра биеше право в лицето му,което накара очите му да се просълзят.Беше с коса под ушите,която не беше ресал от няколко седмици и с гъста брада.
Изпусна ключовете за колата си
"По дяволите"
Вдигна поглед ,а тя бе пред него.Призрак от миналото.
-Бенет?

_________________
– Съзнаваш ли какво направи с мен?
Как животът ми дойде и промени?
Разбираш ли, че аз от този ден
до болка ще повтарям: „Остани!”?

– Един сезон със друг ще се смени
и тъй, докато с тебе побелеем,
а онзи зов отчаян „Остани!”
от миналото тихо ще се смее.

Spoiler:
avatar
Джовани Александро

Име : Джовани Александро
Брой мнения : 99

http://reintown.forumf.biz/forum

Върнете се в началото Go down

Re: По булеварда

Писане by Eleonor Chloé Bennett on Съб Фев 11, 2012 11:27 am

Не можеше да е истина.
Замръзнала на място, Елеонор не вярваше, че току-що пред нея стоеше Джовани. Краката ѝ поддаваха, но все пак бе силна. Стоеше. Не мърдаше, сякаш залепнала за паважа на булеварда. След толкова много време... след като най-накрая беше (почти) преодоляла това, което се беше случило между тях, той просто се появяваше в Лос Анджелис. Просто ей така. Но не, това не беше старата Елеонор Бенет. Тази, която той познаваше. Беше различна и не само заради обичайния рус цвят на косата ѝ. Беше силна. С времето се научи да бъде силна и да приеме нещата такива, каквито са, защото миналото не може да бъде променено, а няма смисъл да разваля бъдещето си, живеейки само в спомените.
Сякаш времето около тях бе спряло. За миг нямаше нито автомобили, нито пешеходци. Чуваше се само неприятното жужене на уличната лампа. Беше вечер... почти. Слънцето тъкмо се стъмваше, опитвайки се да дари Холивуд с последните си лъчи. Вятърът му бе достоен конкурент.
Двамата стояха на около два метра разстояние. Никой не помръдваше дори. Просто седяха, гледайки се. Можеха да си кажат толкова много неща. Погледът на Нора разкриваше всичко. Толкова много емоции: тъга, ревност, яд, но в същото време и сила, поддържаща я. Първата, която пристъпи напред, бе русокоската. Две бавни и отчетливи крачки към Джо. Точно две, не повече. Нямаше нужда от повече.
- Защо си тук? - попита тихо, а в нежният ѝ глас имаше нотка на раздразнение. Не последва отговор. - Защо си тук? След всичко, което ми причини, решаваш просто ей така да се появиш в Лос Анджелис, така ли? - бавно повишаваше децибелите, но не викаше.
Мигом, Елеонор погледна настрани, сякаш се опитваше да се пребори със самата себе си. Можеше да заплаче във всеки един момент, можеше да започне да вика или просто да си тръгне. Но не. Беше различна. Беше променена и трябваше да му го докаже. Никога повече нямаше да бъде онова момиче, което Джовани познаваше. Всяко зло за добро, нали така? Все още не мога да определя кое беше злотои кое-доброто в случая.



_________________

EARLY IN THE MORNING'S WHEN I THINK ABOUT Y O U
avatar
Eleonor Chloé Bennett
Do you believe in love at first sight, or should I walk by again?
Do you believe in love at first sight, or should I walk by again?

Име : Елеонор Мадисън Бенет
Брой мнения : 3214

Върнете се в началото Go down

Re: По булеварда

Писане by Джовани Александро on Чет Фев 16, 2012 12:56 am

Смутения поглед на Джо прониза русокосата госпожица.Сви устни и пренебрежително я погледна,изучавайки я и търсейки най-малки недостатък,за да ги изтъкне,но за жалост не успя да открие нищо.
-Не ли е моя работа какво правя тук?-надменно отвърна той без никакви скрупули.
Явно нашата малка Бенет бе превърнала Джо от сополанко,молещ се за любов към истински мъж,който отстоява позициите си и не позволява да бъде смачкван като портокалов сок от една жена.
Изминалата година бе най-тежката му,дори след смъртта на баща му,загубата й бе някак си по-болезнена за крехкото му сърце.Едва го преживя.
Вятъра се засили,а той остана без думи.
-Мисля,че .. и аз не зная какво мисля честно да ти кажа.-търсеше подходящите думи,но не ги откриваше.
Не бе се променила ,разбира се ,освен косата.Беше все същата хубавица с лъчезарна усмивка и галантна походка като на котка.
Джовани остана приятно изненадан от новия и външен вид и му хареса.Опитваше се да стържа усмивката си,но се появи на пребледнялото му лице от тази среща с неговия"призрак".
-Все още ли вярваш на празни приказки,ако не е така ,може да пием кафе?

_________________
– Съзнаваш ли какво направи с мен?
Как животът ми дойде и промени?
Разбираш ли, че аз от този ден
до болка ще повтарям: „Остани!”?

– Един сезон със друг ще се смени
и тъй, докато с тебе побелеем,
а онзи зов отчаян „Остани!”
от миналото тихо ще се смее.

Spoiler:
avatar
Джовани Александро

Име : Джовани Александро
Брой мнения : 99

http://reintown.forumf.biz/forum

Върнете се в началото Go down

Re: По булеварда

Писане by Eleonor Chloé Bennett on Нед Фев 19, 2012 9:58 pm

Празни приказки ?!
Така ли възприемаше всичко това? Eлеонор бе изстрадала всеки един момент от последната година. Зад всяка усмивка се криеше страшно много болка, потисната навътре в сърцето ѝ, давайки място за по-хубави моменти. Те, за жалост, не съществуваха. От месец Нора водеше нормален живот, най-накрая всичко си идваше на мястото. И Джовани се появи отново. Дали за него нямаше значение случилото се? Беше се променил. Може би просто приемаше всичко съвсем нормално, без изобщо да му пука какво ѝ беше причинил.
Не. Елеонор не вярваше, че може да стигне толкова далеч. Вярно, че беше различен, но със сигурност е останала поне една малка част от чувствата, които бе изпитвал към нея.
Хората правеха грешки.
Това изречение беше доста ключово. До една известна степен оправдаваше постъпката на Джо. Можеше ли да му се сърди вечно? Не, не можеше. Това беше ясно. Ел сведе поглед към земята, а вятърът развяваше нежно русите ѝ къдрици във всички посоки. Обичаше го. След всичко това, след толкова много време, в което се опитваше да пренебрегне чувствата си, тя можеше да заяви, че още го обича. Но беше прекалено наранена. Не можеше просто ей така всичко да се оправи именно защото го обича. Настъпи поредното мълчание.
- Бих ти казала да ми се обадиш, но си смених номера, след като си тръгна.
В нормален случай, госпожица Бенет би се усмихнала. Би дарила всекиго с една от нейните очарователни усмивки, които могат да оправят настроението ти. Но точно днес, точно в този момент, нищо не се промени. Изражението ѝ остана все същото. Единственото различно беше погледът ѝ. В очите ѝ блестяха звездички, сякаш символизиращи останалата надежда у нея. Елеонор погледна към мъжа, впивайки погледа си в неговия.

_________________

EARLY IN THE MORNING'S WHEN I THINK ABOUT Y O U
avatar
Eleonor Chloé Bennett
Do you believe in love at first sight, or should I walk by again?
Do you believe in love at first sight, or should I walk by again?

Име : Елеонор Мадисън Бенет
Брой мнения : 3214

Върнете се в началото Go down

Re: По булеварда

Писане by Джовани Александро on Нед Фев 19, 2012 10:13 pm

-Еми ако русата ти главичка не зацепваше толкова бавно ,можеше да няма смисъл от това,което ще попитам!Ще ми дадеш ли номера си или да замръзвам още ,докато те чакам да се сетиш сама?-сопнато й отговори той.
Гледаше я.Може би се чудите,защо младия Джовани се държеше така с любовна на живота си?!Всичко е ясно не мисля,че трябва да се обяснява,но все пак нека да повторя за не разбралите отново.Всяка история има две страни ,както и тази.Това може да ви се струва изтъркано или нередно,но Джо бе въвлечен в опасна игра,в която не искаше да попада.Знаеше,че след като се влюби в нея ще пострада.Тя живееше в съвсем различен живот от този на Александро.Макар че на него му се носеше славата на алкохолик и наркоман;той никога не си бе позволявал да си влюби и да остане наранен,но точно тук се намеси тежката ръка на съдбата.След нейния удар остана повален на земята,опитвайки се да се изправи ,но това ставаше с течение на времето.Всичко се беше променило за него и за нея.Тя беше права за себе си,а той за него си.Единственото нещо,което го мъчеше бе как можеше да продължава да вярва на това долно момиче?Не виждаше ли истината или бе толкова сляпа,за да разбере любовта му?Въпроси ,които щяха да останат без отговори.Не мислеше да си губи времето в празни приказки с хора,които не държаха на него.
-Е,хубаво.Аз си тръгвам,тогава.-прошепна той с леко колеблив глас,който се загуби сред тишината на деня.

_________________
– Съзнаваш ли какво направи с мен?
Как животът ми дойде и промени?
Разбираш ли, че аз от този ден
до болка ще повтарям: „Остани!”?

– Един сезон със друг ще се смени
и тъй, докато с тебе побелеем,
а онзи зов отчаян „Остани!”
от миналото тихо ще се смее.

Spoiler:
avatar
Джовани Александро

Име : Джовани Александро
Брой мнения : 99

http://reintown.forumf.biz/forum

Върнете се в началото Go down

Re: По булеварда

Писане by Eleonor Chloé Bennett on Нед Фев 19, 2012 10:44 pm

Край.
Вече официално прекрачи границите. Нямаше право да ѝ говори така. Просто нямаше. Елеонор присви устни, правейки няколко крачки, а тракането на токовете ѝ отекна между стените. Доближи се до Джовани, който много церемониално беше заявил, че ще си тръгва, но явно нямаше това намарение. Колебливостта в гласа му го издаваше, а и все още стоеше пред Нора. Май наистина не му пукаше за нея. Точно в този момент Ел си даде сметка каква роля играеше в живота на мъжа - не никаква, а още по-лошо - пречка. Беше една голяма пречка, от която очевидно той се опитваше да избяга. Определено щеше, особено след сценката, на която русокоската беше свидетел преди малко. Не беше ли всичко един голям театър всъщност? Той винаги се опитваше да привлече вниманието към себе си, но не ставаше въпрос за това. Преструваше ли се, че изпитва нещо към нея, или просто беше поредната му бройка? Щеше да е жалко и то не за Нора, ами за самия него. Той не я познаваше. Елеонор не бе разкрила себе си пред него. Само частта, за която искаше той да знае. Естетсвено, Александро не беше сляп и виждаше какво се пише за нея по вестниците и списанията, както и какво говорят за нея медиите. Нещата стояха доста по-различно.
- Толкова много ли ме мразиш?
След тези думи, Ел прокара пръсти през косата си, премятайки я на една страна. От чантата си извади кутия с цигари, за всеки случай. От отдавна не беше пушила, но за всяко нещо си има първи път... или просто пореден. Запали една цигара. Последва облак дим. Подаде кутията на Джовани, предлагайки му една.
- Защото ако е така - продължи, дръпвайки още веднъж - просто можеше да ми го кажеш миналата година. Не че нещо, обаче сега нямаше да се правя на Света вода ненапита или да прикривам чувствата си към теб.
Казваше го наглас. Да се надяваме, че няма папараци наоколо. Но всъщност какво ѝ пукаше? За Елеонор са се говорили и доста по-лоши неща. Напоследък жълтите вестници почти не пишеха за нея, но както казах преди малко - за всяко нещо си има пореден път.

_________________

EARLY IN THE MORNING'S WHEN I THINK ABOUT Y O U
avatar
Eleonor Chloé Bennett
Do you believe in love at first sight, or should I walk by again?
Do you believe in love at first sight, or should I walk by again?

Име : Елеонор Мадисън Бенет
Брой мнения : 3214

Върнете се в началото Go down

Re: По булеварда

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 2 от 3 Previous  1, 2, 3  Next

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите