Ghirardelli Shop & Café

Не след дълго вече се намирахме пред мола.В таксито бе така топло, че дори ми се прииска да не слизам.Въпреки това се налагаше да го направя, което не беше чак такава саможертва, тъй като в мола също беше топло.Сел плати на шофьора и слязохме.В магазините почти нямаше хора, за разлика от кафенетата.Хората си стояха спокойно и похапваха или пиеха кафе.Винаги съм се чудила как хората могат да пият кафе вечерта и след това да си лягат все едно са изпили приятна чаша чай.Аз не мога така.Обикновено стоях будна до доста късно през нощта без да пия кафе, а какво ли остава, ако пия.Определено по-нормално си беше да се радваш на приятния аромат на кафе сутрин, както си му е реда.Или поне на мен така ми се струваше.Въпросният магазин, който Селена хвалеше толкова бе на втория етаж и докато се изкачваме с ескалатора и двете мълчахме.Мислех си за книжарница.Господин Фредриксън остаряваше, а единственият му син е адвокат и няма да поеми бизнеса на баща си.Този месец се говореше за продажба и предложиха оферта на шефа от известна марка дизайнерски дрехи.Искаха да променят изцяло целият винтидж дизайн, които аз наистина обожавах и да го заменят с перфектно излъскан под и сиви стени.Господин Фредриксън естествено отказа, като заяви, че никога няма да се съгласи.Не, че се притеснявам да не загубя работата си, напротив.Няма никакъв проблем да си намеря друга, но държах толкова много на малката книжарница.Размишляванията ми бяха прекъснати от Сел.
-Ъъ..какво? - казах разсеяно, опитвайки се да си спомня въпроса и'. -Не, не знам.Ще си взема и аз мъфини. - отвърнах набързо, след като се сетих какво ме попита.Истината бе, че имаше толкова много неща, че направо си беше много трудно да избера.Да си призная не си бях много по бързото избиране на неща.Можех да стоя с часове в магазин, четейки етикетчетата на продуктите за коса докато реша кой да взема.Взех мъфините си и се настанихме на една от масите в ъгъла.Селена ме гледаше странно.Сигурно се чудеше на какво се дължи разсеяността ми, но реших да и'го спестя.Усмихнах и' се.
-Е, как е при теб? - попитах, докато свалях шала си.Бе достатъчно топло да стоя с яке, даже си беше странно докато останалите в магазина бяха едва по една лека блузка.