Los Angeles
Добре дошли в Холивуд - мястото, където всичко е възможно. Присъединете се към нас и се забавлявайте.

Кафене Lavazza

Страница 3 от 5 Previous  1, 2, 3, 4, 5  Next

Предишната тема Следващата тема Go down

Кафене Lavazza

Писане by Eleonor Chloé Bennett on Нед Ное 07, 2010 3:26 pm

First topic message reminder :


Кафенето беше доста голямо. Когато беше топло, което се случваше често в Калифорния, имаше маси навън.

_________________

EARLY IN THE MORNING'S WHEN I THINK ABOUT Y O U
avatar
Eleonor Chloé Bennett
Do you believe in love at first sight, or should I walk by again?
Do you believe in love at first sight, or should I walk by again?

Име : Елеонор Мадисън Бенет
Брой мнения : 3214

Върнете се в началото Go down


Re: Кафене Lavazza

Писане by София Стюарт on Вто Апр 05, 2011 11:44 am

Главата ми буквално бръмчеше. Имах нужда от сериозна доза почивка, но в моята професия такава не беше позволена. Тези пусти звезди всяка вече огранизираха партита и аз вече не помнех откога не се бях наспивала като хората.
Всеки ден срещи, събрания, огледи на места... Откакто пристигнах в Холивуд ми беше омръзнал този начин на живот и си исках стария дом, старата работа. Но точно в този момент не трябваше да позволявам на такива негативни мисли да се заглездват в главата ми. Приятелите ми ми казваха, че съм обсебена от работата си. Не спорех с тях, бяха прави. Но в моята работа се запознавах с всичките звезди, което определено беше може би единствения плюс за работата ми.
Бях си уговорила среща с Лейтън, защото имах нужда да избягам от ежедневието и да си поприказваме с нея така, както, когато имах време. Установих, че закъснявам. Мразех да закъснявам. Отворих гардероба си и измъкнах от там първите дрехи, които мернах - черно-червена туника, клин и равни обувки. Скрих лицето си зад големи очила и леко прихванах косата си отзад.
Кафенето, където беше срещата ни, не беше близо до дома ми, затова реших, че ще е най-добре да отида с колата, за да не закъснявам още повече. Трафикът не беше голям, което беше в моя полза. Спрях пред кафенето на единственото празно място и се затичах към входа му. Лейтън вече беше там, пиеше фреш и се беше замечтала някъде. Въздъхнах облекчено и се затичах към нея. Тя вдгина поглед като видя забързаната ми фигура и ми се усмихна, а после ме прегърна силно.
- Аз... съжалявам... че закъснях - задъхано й обясних. Седнах на стола до нея и издишах шумно още веднъж - Как си, мила? - попитах я, когато вече се чувствах по-добре.

_________________

Wild hearts can't be broken.




avatar
София Стюарт
Famous
Famous

Име : София Джеймс Стюарт
Брой мнения : 846

Върнете се в началото Go down

Re: Кафене Lavazza

Писане by Лейтън Мийстър on Вто Апр 05, 2011 2:07 pm

-Тъкмо бях изпаднала в едно от моите състояния, когато видях София да се приближава. Усмихнах й се и я прегърнах, тя изглеждаше доста задъхана, явно бе бързала.
- Не се притеснявай. -Отвърнах й, когато ми се извини за закъснението.
- Аз съм добре, доста работа имам напоследък, но ще ти разкажа след малко. Стабилизирай дишането си сега. - Засмях се.
След малко сервитьорът отново дойде и се усмихна на София. Аз му казах, че искам още един фреш и едно еспресо макиато.
После се обърнах към София :
- Соф, готова ли си с поръчката си или се нуждаеш от малко време ?
avatar
Лейтън Мийстър

Брой мнения : 25

Върнете се в началото Go down

Re: Кафене Lavazza

Писане by София Стюарт on Вто Апр 05, 2011 5:08 pm

Толкова се бях отнесла, че дори не забелязах кога сервитьорът е дошъл да вземе поръчката ни. Напомнянето от страна на Лейтън ме извади от поредните мисли за работа и се осъзнах. "Не си на работа, разкарай тъпите мисли от главата си!", заповядах си наум.
- Ъъ... да, готова съм. Искам едно дълго американо без захар, моля - любезно се усмихнах на момчето, а то ми кимна.
Отново издишах шумно и се взрях в очите на приятелката си. От толкова отдавна не се бяхме виждали, че чак бях забравила цвета им.. Срам и позор! Сервитьорът донесе кафетата ни и с усмивка си отиде отново. Беше ми много приятно да идвам тук - първо, защото беше прохладно и приятно и второ, защото персоналът беше адски любезен към всеки.
- Лейтън, изглеждаш шеметно! В прекрасна форма си! - казах го, защото наистина го мислех.
Лейтън беше адски красива. Винаги е била. Докато аз бях красива до едно време. Когато работата започна да изпива от красотата и енергията ми, вечно ходех с торбички под очите и изморена. Стараех се да не ми личи, но май не ми се получаваше напоследък.
- Не знам как успяваш винаги да си толкова енергична. Чак ти се възхищавам! - засмях се аз - Тааа, как си? Какво ново при теб?

_________________

Wild hearts can't be broken.




avatar
София Стюарт
Famous
Famous

Име : София Джеймс Стюарт
Брой мнения : 846

Върнете се в началото Go down

Re: Кафене Lavazza

Писане by Лейтън Мийстър on Сря Апр 06, 2011 12:16 am

Усмихнах й се. Коментарът й погъделичка егото ми, макар да не се чувствах така, както ме описа София.
- Така ли изглеждам. - Учудих се. - Ами, добре, защото в момента се чувствам...странно.
За енергията обаче бе права. Винаги съм я имала, даже малко в излишък.
- Аз се чувствам прекрасно. Започнах нов проект, но май съм ти казвала за него. От понеделник започват снимките и сега гледам да си почивам.
- Ами ти ? Кога ще си починеш ? Тази работа ще ти стопи живота, казвам ти.
avatar
Лейтън Мийстър

Брой мнения : 25

Върнете се в началото Go down

Re: Кафене Lavazza

Писане by София Стюарт on Сря Апр 06, 2011 8:37 am

Чувствах се много добре в компанията на Лейтън. Тя беше забавна, мила и винаги успяваше да ме разведри в тежките за мен моменти. Сподели ми, че била започнала нов проект, снимките на който започвали скоро. Тя също работеше упорито и се стараеше във всичко.
- Ами ти ? Кога ще си починеш ? Тази работа ще ти стопи живота, казвам ти. - каза ми загрижено тя.
- Лейтън... не е лесно. Знам, че ще ми стопи живота, но това започна да се случва само, откакто дойдох тук. Преди, дори да се захващах с много работа, пак не бях изморена. Предполагам, че градът ми влияе зле, но вече съм се установила и няма как да напусна току-така.
Лейтън отново ме изгледа загрижено. Още едно нещо, което харесвах в нея - беше състрадателна към това, което на другите им тежеше. Вдигнах рамене в знам на безсилие и отпих от кафето си.
- Но пък в работата има и много плюсове! - възкликанх, за да се облекча самата себе си - Постоянно се срещам със звезди и присъствам на бляскави партита. Всеки би дал да е на мое място! - засмяхме се с приятелката ми - Кажи ми... как вървят мъжете? Скоро не сме се виждали да ми разкажеш? Има ли някой, пленил сърцето ти в момента.

_________________

Wild hearts can't be broken.




avatar
София Стюарт
Famous
Famous

Име : София Джеймс Стюарт
Брой мнения : 846

Върнете се в началото Go down

Re: Кафене Lavazza

Писане by Лейтън Мийстър on Съб Апр 16, 2011 7:30 pm

Погледнах я.
- Така е, ала това, което хората гледат отстрани, рядко оправдава действителността. Бляскавите партита и известните личности може да са страхотен плюс за кариерата ти, а и наистина партитата са страхотни, ала ... не знам дали си струва. Знам какви са звездите, особено местните. Съветвам те да си вземеш една дълга и спокойна почивка, без телефони и интернет - само ти, плажът и някой симпатичен островитянин. - Засмях се.
После София ме попита как върви с мъжете.
Погледнах я уж огорчено и поклатих глава, но после се усмихнах.
- Няма никой на хоризонта и понякога ми е самотно, признавам, но като цяло се чувствам добре.
- Ами ти ? Имаш ли изобщо време за себе си, за любов ?
avatar
Лейтън Мийстър

Брой мнения : 25

Върнете се в началото Go down

Re: Кафене Lavazza

Писане by Faith Summers on Нед Май 29, 2011 11:50 am

Реших че не мога да седя затворена в къщи докато правя новите си скици. Това също така и беше нов град за мен,прекрасния Холивуд. Избрах си Кафене Lavazza и се настаних удобно на една маса с два стола.
Времето навън беше много приятно и някак ми беше по-лесно да рисувам новата колекция,която скоро трябваше да представя. Поръчах си едно капучино седна бутилка вода,извадих скиците и внимателно започнах да до рисувам една лятна рокля.
Кафенето,както се очакваше беше доста пълно,и беше чудно как така бях сама на маса.
До мен се приближи едно момиче.погледнах го и се усмихнах.
- Заповядай,седни ако искаш. - придърпах стола напред.
- Хубав ден в Холивуд. - отбелязах леко весело.
- Как се казваш? - погледнах я за момент а после до рисувах края на роклята.

_________________
avatar
Faith Summers

Брой мнения : 6

Върнете се в началото Go down

Re: Кафене Lavazza

Писане by Jessica Stroup on Чет Авг 11, 2011 2:40 pm

Али отказа на Алекс да я изпрати до тях, поради причината че искаше да помисли за случилото се. Може би нищо от това не трябваше да се случва и той според нея не се бе променил. Отново се издъни и отново остана сама. Не трябваше да му се дава толкова лесно, но пък случилотото случило се. Нямаше как да върне времето назад, но пък имаше начин да си разясни всичко с него и да следи дали изобщо и нещо променено макар за нея шансовете да бяха нулеви. Започна да върви към къщата си, но преди това влезе в любимото си кафене Lavazza. Погледна към табелата на която имаше илюстрирана една часа с кафе а това я накара да влезе. Бутна врата и влезе като се огледа и тръгна към барплота. Поръча си едно кафе и след минутка го взе запътвайки се към масите. Седна на една от тях и се загледа през прозореца като след малко забеляза една приближаваща личност. Беше и много познат. След малко се обърна на другата страна към вратата и забеляза как мъжът влиза, но си нямаше на идея кой е макар да го бе виждала. Започна да си напряга мислите, но нищо не измисли. Започна да пие от кафето си зяпайки пода на заведението.

_________________
"Is this the moment whereI look you in the eye?
Forgive my broken promise that you`ll never see me cry.."

[size=18]"I hate everything about you,so why do I love you,?!"


[/size]
avatar
Jessica Stroup
Still studying
Still studying

Име : Джесика Строуп;
Брой мнения : 1562

Върнете се в началото Go down

Re: Кафене Lavazza

Писане by Скот Джей Евънс on Пет Авг 12, 2011 9:18 am

След интервюто с Нора се запътих към вкъщи, усещах умората в краката си, нищо че до сега седях, някак си се чувствах сякаш съм изтичал най-малко 4 километра. Не, че тичах изобщо...за Бога, бях писател, та за какво ми беше да изглеждам добре?! Е и все пак, тренировките си бяха същинско удоволствие и изхвърляне на ненужните нерви и негативизъм.
Тръснах глава, започваше да ми писва от мен и глуповатите ми мисли, които хаотично се блъскаха из главата ми играейки си на блъскащи колички в лунапарк. Спрях се напълно случайно пред Лаваца, рядко идвах в това кафе, чаят им беше ужасен, но пък от някъде им доставяха уникални кексчета с шоколад, а аз като горд мъж представител на групата на Шокохолиците никога не отказвах от сладкото изкушение. Явно и сега имах нужда от голяма доза захар след като така машинално бях намалил и паркирал пред вратата на заведението седейки няколко секунди пред нея като гладно дете гледащо витрина с топъл хляб.
Рискувайки да ми се завие свят, получа мозъчно сътресение или най-малкото да накарам количките в главата си да катастрофират, аз за пореден път разтърсих глава, след което заповядах на краката си да направят някакво движение преди да заприличам на още по-голям глупак отколкото вече бях. Разбира се, имаше на къде по-глупав да бъда, в крайна сметка дори и писател не се славех с кой знае колко остър ум, пък и не ми трябваше - не беше чак толкова трудно да се измислят 3ма герои и да ги забъркаш в някаква абсурдна ситуация, после да убиеш един от тях и другите да заживеят щастливо като във филмче на Дисни. Честно, ако продуцентите на Дисни ръководеха света, то това мястото щеше да е по-добро за живеене, но аз лично щях да откача заобиколен от толкова много бонбонено щастие. Поредните хаотични мисли преминаха през главата ми, но за щастие през това време вече бях влязъл в кафенето и се придвижих бавно към барплота, зад който седеше прекалено усмихнато момиче, чието лице крещеше фарс. Твърде фалшива усмивка, твърде много грим, твърде много напереност. Фалшива работа.
- Имате ли от онези кексчета с много шоколад вътре и отвън, едни такива кръглички...
- Имаме. - прекъсна ме момичето и то за щастие, защото имах още няколко различни описания на въпросните кексчета.
- Чудесно, искам две и един фреш от портокал. - поръчах й и официално мислено се обявих за жена. Кой уважаващ себе си мъж поръчваше кексчета и фреш?!
Тръснах глава(отново!) и издишах бавно опитвайки се да се обедя, че съм достатъчно мъжествен, за да не ме помислят за твърде женствен, ако изобщо в тези реплики(мисли) имаше дори малка, само известна, доза логика. Изчаках търпеливо поръчката си, а след това се обърнах да търся маса, а такава...нямаше. Самотно момиче(или просто решило да бъде само), седеше в ъгъла до прозореца, стори ми се перфектното място където да се настаня стига тя да не ме подгони с чантата си, което щеше да е само поредната комична случка в живота ми. Така де, нямаше да ми е за пръв път.
- Нещо против да седна? - попитах усмихвайки се ведро.


*добре де, стана по-дълго отколкото исках xD

_________________

They say... Take the pill, in God we trust,
Go and kill, God loves us.
As in life, as in death,
Breathing until there is no breath.


avatar
Скот Джей Евънс

Брой мнения : 71

Върнете се в началото Go down

Re: Кафене Lavazza

Писане by Jessica Stroup on Пет Авг 12, 2011 9:34 am

Mъжът влезе, а Али го проследи с поглед. Момичето зад бара с онези изкуствени мигли, които според Али точно след минутка ще паднат му подаде поръчката и се усмихна изкуствено. Погледна гримът и, който просто беше ужасяващ. Ненавиждаше тези неща- спирали и какво ли което си полепваш по кожата за да не се виждат нянужните пъпки. Алисия не използваше нио подобно и още по-добре... може би щеше да прилича на някоя от уличниците по магистралата. Така де отново мислите и бяха прекалени. Гледаше момичето и се чудеше как може тя да има толкова гаден вкус- това розово изкряо червило изобщо некой щеше ли да посмее да я целунае. Засмя се тихо на мислите си като извъртя глава настрани, за да не прави лошо впечетление и отново отпи от кафето си като забеляза приближаващото момче, което бе видяла през прозореца. Носеше от онези шоколадовите кексчета и сок. Обужаваше този шоколад отгоре, но за нещастие мразеше пухкавата основа. Не си обесняваше защо просто не обичаше мекото. Колкото и шоколад да и дадеш всичкия щеше да изяде но да не е придружен с нищо. Всъщност тя изобщо дори не вкусваше тестени работи освен пицата, но това е друг въпрос. Седеше около тридесет секунди пред момчето зяпайки кесчетата и най-накрая се осъзна че трябва да влезе в реалноста и да остави мислите си когато е сама. Усмихна се приветливо и се зачуди защо винаги някой трябваше да разваля спокойствието и. Огледа настрани и забеляза че няма свободни маси.. може би щеше да е приятна компания.
- Да..- не бе чула правилно въпроса зареди това че бе отплеснала се на друг свят. Въпроса в мислите и бе.. Може ли да седна.. след странния поглед на момчета се осъзна и разтърси глава показвайки на колко голяма загубенячка прилича.
- Всъщност не... исках да кажа... да седни! Така де сядай... живеем в свободна страна... все още!- засмя се и отново отпи от горчивото кафе и му се усмихна повдигайки невинното си изражение.

_________________
"Is this the moment whereI look you in the eye?
Forgive my broken promise that you`ll never see me cry.."

[size=18]"I hate everything about you,so why do I love you,?!"


[/size]
avatar
Jessica Stroup
Still studying
Still studying

Име : Джесика Строуп;
Брой мнения : 1562

Върнете се в началото Go down

Re: Кафене Lavazza

Писане by Скот Джей Евънс on Пет Авг 12, 2011 9:52 am

За момент щастливо отбелязах, че не съм единствения човек, чиито мисли витаят навсякъде другаде, но не и там където трябва. Ето че се намери момиче, което също като мен изглеждаше блуждаещо някъде из пространството, блъскащо се като свободен електрон в други себеподобни - "други" в случая бях аз - Електронът нарушил спокойствието на друг електрон. Хъх, електроните ли бях свободните частици или бяха протоните? Както вече споменах, мозъчните ми клетки очевидно бяха достатъчни за да завърша право и журналистика, но май не достигаха за да стана, знам ли физик? Не, че имах желанието да стана такъв, въпреки че с Харипотърските очила за четене може би доста наподобявах някой изкуфял учител по физика в гимназия, където преподава на десетокласници, които допълнително влудяват живота му карайки го да си говори сам или най-малкото да говори на епроведките...не, във физиката май такива не съществуват, нищо де можех да стана химик, кой знае.
За пореден път, кой знае може би вече за стотен, разтърсих глава отчаяно опитвайки се да разкарам мислите от главата си, сякаш това изобщо беше възможно за мен. Човек ще каже, че съм големия мислител.
- Надявам се да не се натрапвам. - казах на момичето поглеждайки към нея, много мразех да бъда...нахален. - Обещавам да не досаждам много, всъщност до 10 минути няма да ме има. - добавих усмихвайки се и вдигнах едно от шоколадовите кексчета канейки се да го изям с такова удоволствие, сякаш получавам оргазъм.
- Аз съм Скот Евънс, между другото.

_________________

They say... Take the pill, in God we trust,
Go and kill, God loves us.
As in life, as in death,
Breathing until there is no breath.


avatar
Скот Джей Евънс

Брой мнения : 71

Върнете се в началото Go down

Re: Кафене Lavazza

Писане by Jessica Stroup on Пет Авг 12, 2011 10:04 am

Aли се усмихна. Защо пък .. можеше и да не си ходи. Няма да и пречи. Просто беше изнервена от факта че не успя да уцели името му в мислите си. Беше си нацелила Себастиян и добре че но го сподели иначе щеше да стане за смях. Подихна се леко и благодари на себе си, че не е издрънкала предположението за името му. Усмихна се и най-накрая се сети кой е. Беше чела в интернет за него и от неговите писания.
- Да... писателят!- каза като леко поскокна заото наистина името и бе на езика макар да го бе объркала в мислите си много. Усмихна му се и реши да прикрий колко се радва да се запознаят. Отново в мислите и се появи това кексче, което точно след секунди щеше да бъде погълнати от Скот. Милото кексче- помисли си Али като сбръчка чело и присви устни. След малко той го отхаопа, а тя сведе глава. Какво и ставаше. Лигавеше се прекалено много след вечерта която не трябваше да прекарва.
- Не всъщност не ми пречиш.. защо изяде кексчето.?- попита с леко тъжен гласец а той я изгледа странно и виновно.
- Разбриам за ядене се.. Аз съм Алисия!- усмихна се и отново отпи от кафето и се замисли за името си. Беше и странно както всичко останало. Всичко и се струваше претруфено в света в който живее. Погледна към дрехите си. Дори те бяха в повече- не беше облечена както обикновенно. Какво искаше да постигне.

_________________
"Is this the moment whereI look you in the eye?
Forgive my broken promise that you`ll never see me cry.."

[size=18]"I hate everything about you,so why do I love you,?!"


[/size]
avatar
Jessica Stroup
Still studying
Still studying

Име : Джесика Строуп;
Брой мнения : 1562

Върнете се в началото Go down

Re: Кафене Lavazza

Писане by Скот Джей Евънс on Пет Авг 12, 2011 10:13 am

*Преди всичко искам да отбележа, че има 666 мнения xD

Защо изяде кексчето?! Наистина добър въпрос, който ме накара за момент да се почувствам виновен за горкото тестено нещо, което в момента беше забравено в корема ми. Все пак беше тоолкова малко, че на две хапки отиваше и сякаш не бях вкусил нищо, естествено вземех ли три или четири просто щеше да бъде твърде голямо масово убийство, което щеше да виси на моите плещи, а не на нечий други. Това, което ме изненада обаче, не беше факта че ме попита защо изяждам това, което беше предназначено да бъде изядено, а факта, че е запозната с мен.
"Писателят!" беше възкликнала сякаш съм някой супер известен в моята сфера, а аз реално погледнато не бях нищо повече от поредния посредствен човек, който си мислеше, че писането на книги е неговото призвание. Не, че не притежавах някакъв талант, имах го и го уважавах както уважавах всяка една от своите творби - дори първите изпълнени с безброй грешки и с липса на всякакъв стил, да бях писател, но не може дори да си помисля, че някога ще се наредя до Агата Кристи или Стивън Кинг, за Бога та аз дори до Стефани Майър, и нейната абсурдна "вампирска" поредица, не можех и да си помисля да застана или да се меря с нея.
- Приятно ми е Али. - усмихнах се и отпих от фреша, който след богатото на шоколад кексче, сега беше като вода, която се стичаше по гърлото ми, дори беше леко кисело, вместо сладко, но това се подразбираше.
- Да не би да си запозната с работата ми?

_________________

They say... Take the pill, in God we trust,
Go and kill, God loves us.
As in life, as in death,
Breathing until there is no breath.


avatar
Скот Джей Евънс

Брой мнения : 71

Върнете се в началото Go down

Re: Кафене Lavazza

Писане by Jessica Stroup on Пет Авг 12, 2011 10:26 am

::забелязах (; ::

Али усети как той потъна в мисли, а тя гледаше рамките на очилата с които бе. Имаше подобни, но за нещастие бяха изядени от кучето и... може би изядени бе силно казано, но оръфани пак става. Той не бе от най-известните но имаше такива които изобщо дори не им се знаеха имената. Али бе чела част .. началото на една от книгите му и това я вдъхнови да я прочете, но уви книгата бе останала в стария и град. Не не бе запозната с работата му но много добре знаеше кой е дори да не познава цялото му аз.
- Не всъшност не съм.. но съм чувала и чела за теб!-подсмихна се лекичко. Ръката и се плъзна по масата и застана отгоре като започна да си трака. Горкото кексче, обужаваше течния шоколад по него, но както вече каза долната част ... може би зареди това че се дебелее, но не Алисия не беше вманиячена във външния си вид. Обичаше хората да казват мненеито си в очите за нея, характера и вида и, дори те да бяха и критики. Винаги се учеше от грешките си и не обичаше да ги повтаря макар да се бе случвало.
- Ъм какво те кара да пишеш?- попита и го погледна въпросително. Винаги се чудеше защо хората толкова харесва работата си и я правеха с удоволствие. Дори Али си вършеше своята с желание макар по цял ден да наливаше някакви напитки и да мие чаши и бе интересно до някаква степен.

_________________
"Is this the moment whereI look you in the eye?
Forgive my broken promise that you`ll never see me cry.."

[size=18]"I hate everything about you,so why do I love you,?!"


[/size]
avatar
Jessica Stroup
Still studying
Still studying

Име : Джесика Строуп;
Брой мнения : 1562

Върнете се в началото Go down

Re: Кафене Lavazza

Писане by Скот Джей Евънс on Пет Авг 12, 2011 10:42 am

Вечния въпрос. Всеки ме питаше нещо подобно, или поне всеки който беше наясно че пиша, а на мен ми беше доста трудно да отговоря, защото причините бяха много и доста често се чудех коя точно е водещата.
Много неща ме караха да пиша - скучното ежедневие, желанието да изразя себе си чрез думи, психично болната част от мозъка ми, която имаше невероятен инстинкт за опасности, убийства и подобни. Мисълта за г-дин Стивънс, който вярваше в това, че съм роден да работя с думи и какво ли още не, определено можех да продължа дълго време със списъка си, но на дали от него нещо щеше да се открои ясно, за да остане отговор на така често задавания въпрос. Затруднявах се да говоря за творчество и вдъхновение, точно за това ми беше толкова чуден факта как спокойно говорех пред Нора, но тя сякаш просто ме настройваше в тази посока, караше ме да се отпусна и да говоря без изобщо думите да минават през главата ми. Май това беше и причината да искам отново да я видя, все пак бе бъдещото ми вдъхновение, кой знае какво щеше да се роди от нейния образ.
Издишах бавно осъзнавайки, че не е лошо да отговоря на въпроса, който Алисия ми беше задала, дори да беше доста трудно да го направя, в крайна сметка трябваше.
- Много неща. - отвърнах й и се усмихнах замислено. - Като за начало факта, че писането ми е страст още от дете, в началото бяха комичните разкази, но сега навлязох в съвсем друга територия, която тепърва овладявам. Общо взето всяко нещо от ежедневието ми може да ме накара да пиша.

_________________

They say... Take the pill, in God we trust,
Go and kill, God loves us.
As in life, as in death,
Breathing until there is no breath.


avatar
Скот Джей Евънс

Брой мнения : 71

Върнете се в началото Go down

Re: Кафене Lavazza

Писане by Jessica Stroup on Пет Авг 12, 2011 10:55 am

Усмихна се на отговора и го изслуша внимателно като изпи и последната капка от кафето. Преди да отговри отново се замисли. Може би наистина причините бяха прекалено много за да ги изброиш просто ей така. Когато питаха Али зао е барманка тя просто отговаряше че това и харесва и наистина върши работата си с желание дори по някога да има и ужасни дни в които просто да те мързи да не си в настроение или да се е случило нещо и това да те кара да си останеш сам мислйеки за нещата. Или просто да останеш сам и да си мързелуваш в къщи като вместо да работиш да прекараш деня си в сън или гледане на телевизот. Лекичко се подсмихна и кръстоса крака.
- Ясно!- усмихна се и отново потънаха в гробно мълчание което Али мразеше но просто не можеше или по-точно не можеше да избере правилната тема за разговор, която и на двама им да им е интересна. Може би не се познаваха толкова добре... не всъшност те наистина не се познаваха освен да знаят имената си. Али естествено знаеше повече за него, но той не поради простата причина че няма откъде да разбере за нея дори.
- Ъм.. Скот ти от тук ли си?- отново провали мълчанието и го погледна като наистина не знаеше кое бе родното му място.

_________________
"Is this the moment whereI look you in the eye?
Forgive my broken promise that you`ll never see me cry.."

[size=18]"I hate everything about you,so why do I love you,?!"


[/size]
avatar
Jessica Stroup
Still studying
Still studying

Име : Джесика Строуп;
Брой мнения : 1562

Върнете се в началото Go down

Re: Кафене Lavazza

Писане by Скот Джей Евънс on Пет Авг 12, 2011 2:20 pm

Още един въпрос, който бе напълно в реда на нещата имайки предвид факта, че малко хора, които бяха чели за мен знаеха наистина родното ми място. Причината бе, че не обичам да го споделям, защото с него изникват и безброй други въпроси, на които не искам да отговарям. Защо съм напуснал семейството си, защо съм осиновен, защо съм се преместил тук и още безброй и един в този дух, които са просто излишни и с нищо не карат хората да научат нещо съществено за мен. Просто повърхностна информация, която освен това е и доста излишна.
Трудно беше да говоря за това, че още 16 годишен започнах живот съвсем сам, а до преди това имай чувството, че съм в семейството само за да гледам по-малките от мен. Разбира се сега ми липсваха, обичах както по-големите си братя, така и трите си по-малки сестри, не просто обичах, а обожавах, но не бях чувал нито думичка от тях вече 9 години, а за това време много неща се бяха случили.
- Родом съм от Пенсилвания, но живота ми започна в Ню Йорк. - отговорих й и продължих. - Тук съм от близо...хах, четири години. - ухилих се, сам не бях осъзнавал кога са станали толкова много, а все още не познавам града така добре както ми се иска.
- Ами ти?

_________________

They say... Take the pill, in God we trust,
Go and kill, God loves us.
As in life, as in death,
Breathing until there is no breath.


avatar
Скот Джей Евънс

Брой мнения : 71

Върнете се в началото Go down

Re: Кафене Lavazza

Писане by Нора Морган on Нед Авг 14, 2011 7:20 pm

Отново се носех като свободен електрон по Холивуд Булевард отчаяно опитвайки да се покрия някъде. Исках час само и единствено за мен, моите нужди и моите желания. Майка ми не спираше да звъни, тъй като Хенри се връщаше от фронта след няколко дни, а тя искала да му организира парти изненада, за което й бях нужна аз. Не разбрах защо, но пък тя реши, че съм нон-стоп на нейно разположение затова и телефонът ми прегряваше.
Бившият ми шеф желаеше да му помогна със статия за модните агенции, а на него не можех да му откажа и по тази причина цял ден бях сновала из Холивуд говорейки с мениджърите на повечето модни агенции. Беше си нелека задача, тъй като в някои от тях имаше кастинги, а манекенките нервничеха, че отвличам вниманието от тях.
И като за капак успях да си счупя тока на любимите си обувки и в момента пристъпях боса на един от най-оживените булеварди в града. Повечето хора ме гледаха странно, но ако имаха ден подобен на моя щяха да кимат с рабиране, а и честно казано въобще не ми пукаше как ме гледат. Хорското мнение никога не е било особено определящо за мен и затова мога само да им се усмихна и помахам. Поклатих глава и съвсем случайно съзрях табелата на едно кафене.
Дори не се зачетох в името, а направо влязох. Аз и моята пословична страст към кафето не успяхме да устоим на изкушението, затова отворихме вратата рязко и студената струя на климатика ни обгърна. Както и ароматът на кафе! Последното беше от изключително значение за мен, затова и на устните ми разцъфна блажена усмивка криволичейки измежду масите. Търсех си такава, на която нямаше да си личи, че съм боса щом успея да благополучно да се настаня.
Както обикновено, напълно изолирала се от света успях да блъсна в нечий стол. Бих казала, че е учудващо, че ми се случват такива неща, но бих излъгала напълно. Затова си поех дъх и погледнах към човека, чийто разговор успях да прекъсна. На устните ми се появи усмивка и съвсем механично изрекох:
- Съжалявам!- бях готова да се отдалеча, когато очите, които срещнах ми се сториха прекалено познати. Премигнах веднъж, колкото да фокусирам и повдигнах любопитно вежда- Скот?- мда, само на толкова бях способна.

_________________
avatar
Нора Морган

Брой мнения : 156

Върнете се в началото Go down

Re: Кафене Lavazza

Писане by Скот Джей Евънс on Нед Авг 14, 2011 7:34 pm

Монотонния ми разговор с Алисия продължаваше да тече бавно, но не и никак славно. Не си падах по баналните запознаства и често ги избягвах, но в случая нямаше как да го направя след като така нахално бях седнал при момичето колкото да изям шоколадовите си изкушения. Ето, че бях приключил с тях и тъкмо казвах "довиждане" на Али с намерението да поема по пътя си, когато някой се блъсна в току що бутнатия ми назад стол. Първоначално си помислих, че поредния заблуден електрон не си гледа в краката, но в последствие осъзнах, че аз бях виновен, тъй като столът ми запречваше пътя към бара, най-вече след като го бях бутнал назад.
Момичето, жертвата на моя стол и действие, подхвърли едно бързо "съжалявам" с лека усмивка, а аз зяпнах насреща й. Определено изглеждах като човек, който току що бе решил, че е гладен и някоя друга муха бе добре дошла да влети право в устата ми. Аз обаче си бях просто изненадан, не само заради факта че отново се сблъсквам с Елеонора, ами и защото тя дори не ме забеляза.
Тъкмо бях готов да я хвана за ръката, привличайки вниманието й отново върху мен, когато тя ме погледна и сякаш изведнъж светлите й очи се избистриха и ме фокусираха.
- Скот? - откъсна се от устните на русокосата красавица, а аз се ухилих и пъхнах ръце в джобовете си. Значи все пак не бях чак толкова невидим колкото си мислех. Хубаво беше, че за пореден път...всъщност втори, но това са подробности, налитахме така един на друг, защото трябваше да й се отблагодаря за статията, която бе написала за мен във Воуг. Далеч не очаквах да се получи толкова добре имайки предвид нескопосаните ми отговори.
- Май няма да спреш да ми налиташ, а? - попитах я повдигайки вежда, а в гласа ми се усети нотка на игривост. Въпроса прозвуча доста двусмислено, но нямах намерение да го повтарям по друг начин.

_________________

They say... Take the pill, in God we trust,
Go and kill, God loves us.
As in life, as in death,
Breathing until there is no breath.


avatar
Скот Джей Евънс

Брой мнения : 71

Върнете се в началото Go down

Re: Кафене Lavazza

Писане by Нора Морган on Нед Авг 14, 2011 7:56 pm

- Не мога да устоя на изкушението...- прехапах устна, докато клатех глава. Опитах да придобия съжалително изражение, което да покаже, че се разкайвам заради "пъкления" план, но без успех. Цялата ситуация ми беше прекалено забавна с абсурда си, за да остана сериозна за по-дълго. По тази причина миг по-късно вече се смеех на изречените, от мен, думи.- ...затова и те преследвам... постоянно- довърших започнатата си мисъл с все същия ведър и леко игрив тон.
Приковах очите си в неговите и го погледнах леко предизвикателно, тъй като смятам, че отговорът ми бе успял да улови нотката на въпроса му. Дори бих скръстила ръце, за да придобия още по-делови вид, но ръцете ми, както винаги бяха препълнени с най-различни джунджурии. И като за финал сандалите ми бяха провесени на лявата му ръка, редом с телефона и портфейла ми.
Не успях да задържа стойката си за дълго, затова се повдигнах на пръсти и прошепнах съвсем тихо едно "Може ли да седнем?" Персоналът бе започнал да ми хвърли недотам одобрителни погледи и по тази причина реших, че ако успея да си поръчам всички налични кафе напитки, това ще успее да премахне подозрителността в погледите им. Все бях не бях терорист и не трябваше да бъда удостоена с такова внимание.
- Хайде, писателю, не бъде стеснителен.- продължих аз, тъй като ми се стори, че Скот мълчи прекалено много. А аз определено не бях от типа, който обича да мълчи. Тишината не ми харесва, понякога дори беше стресираща. Затова реших, че мога да я наруша. Прехвърлих органайзера в лявата си ръка, а с дясната поех дланта му и го задърпах към една от масите. Можеше да съм дръзка, но пък нямаше значение. Нали?

_________________
avatar
Нора Морган

Брой мнения : 156

Върнете се в началото Go down

Re: Кафене Lavazza

Писане by Скот Джей Евънс on Нед Авг 14, 2011 8:11 pm

Затътрих се след нея като послушно кученце, което се опитва да следи майка си. Разбира се не можех да не отбележа, че "майка ми" беше достатъчно красива(и секси), за да ме накара доброволно да тръгна след нея и без да е нужно да ме дърпа за ръката.
Тръснах глава, понякога да си писател и изобретателен едновременно, не беше добра комбинация, тъй като в хаотичния ми мозък се появява мисли от този род, които вече успешно бях разкарал от съзнанието си. Поне за сега, не се знаеше точно в кой момент щяха да ме изненадат и да се върнат с всичка сила блъскайки се дори една в друга за да има по-голям ефект.
Поредното тръскане на глава и все повече се приближавах към момента, в който ще ми се завие свят от това действие. Разбира се бързо щеше да ми мине, но това не беше повод изобщо да се замайвам от толкова опити да си треса главата. Издишах бавно и се опитах да фокусирам мислите си в една единствена посока, тъй като твърде много започвах да си мисля глупави неща.
- Ще взема накрая да ти дам телефонния си номер, че ако ме изгубиш да се обадиш да видиш къде съм. - усмихнах се. - Ще ти вдигна, честна скаутска. - добавих и усмивката ми се разшири. Не, че бях скаут, но в интерес на истината много пъти ми се искаше да кажа подобно нещо, репликата винаги ми е била...забавна и ето, че и на мен ми се отдаде възможност да я използвам.
- Пък и ако решиш да спреш да ме преследваш и просто да действаш като...знам ли, ме поканиш на среща, вероятно ще ти трябва телефонния ми номер. - добавих като свих устни и кимнах няколко пъти. За пореден път подхождах с лека шега, но и в същото време сериозно върху темата следейки за реакцията й изкъсо.

_________________

They say... Take the pill, in God we trust,
Go and kill, God loves us.
As in life, as in death,
Breathing until there is no breath.


avatar
Скот Джей Евънс

Брой мнения : 71

Върнете се в началото Go down

Re: Кафене Lavazza

Писане by Нора Морган on Нед Авг 14, 2011 8:33 pm

Погледнах го присвила очи, сякаш предложението му беше най-абсурдното и абсолютно неприемливо нещо на света, след това повдигнах вежда и... Да, успях да задържа това си изражение точно, докато преброя до три. Просто обърканият поглед, който Скот ми хвърли беше напълно достатъчен, за да ме разобличи и да ме накара на прихна за пореден път. Не можех да бъда сериозна, или поне понякога, а и смехът щеше да спаси света, затова в момента, да не кажа изобщо, нямаше никакъв проблем. Кимнах си веднъж и то напълно убедена в правотата си, преди да завъртя очи и да осъзная, че може би не съм съвсем права.
- Харесвам "скромността" ти...- уведомих го усмихната, докато се облягах на сепарето, на което бяхме седнали туко-що. Взех чантата в скута си и почти веднага, дори някак магично, успях да открия химикалката си. Отворих органайзера си на произволна страница и заедно със средството за писане му ги подадох. Гледах го развеселено малко преди нова команда да се откъсне от устните ми; пряко свързана с извършените от мен действия.- Пиши, писателю, макар че съм почти убедена, че притежавам телефонния ти номер.
Последното всъщност си беше чиста измислица, но Скот не го знаеше, а аз нямаше да му го споделя. Нека наистина си помисли поне за миг, че го преследвам. Реакцията му определено ще бъде безценна, но пък и всъщност стига да поискам щях да открия номера му. Все пак бях журналист, а журналистите се борехме за първото място по шпионаж заедно с ЦРУ. Последното едва ли бе истина, но пък беше сладко, докато го повтарях, така че...
- Не изглеждай толкова стресиран.- звучах превъзбудено, докато изследвах чертите на лицето му. Честно казано не бях напълно убедена, че изглежда стресиран, затова и се загледах в бушуващите води в сините му очи. Опитвах се да разгадая за какво си мисли, но май нещо не ми се получаваше особено добре.

_________________
avatar
Нора Морган

Брой мнения : 156

Върнете се в началото Go down

Re: Кафене Lavazza

Писане by Джон Харисон on Пет Окт 14, 2011 4:52 pm

В тази есенна сутрин отново бях принуден да пия кафето си сам.Реших ,че в кафене като "Lavazza" трудно ще усетя липсата на нечие присъствие и тишината отново ще изчезне.Не че не се радвах на спокойствието си просто се дразнех от това да съм сам по цял ден и понякога ми дотягаше.Освен това беше крайно време да ускоря социалния си живот.Влязох вътре и както предполагах беше претъпкано.За мой късмет в ъгъла имаше една единствена свободна маса и разбира се не се поколебах да седна на нея.Сервитьорката бързо дотърча и си поръчах едно дълго кафе с кофеин.Щом ми го поднесе веднага го опитах.Беше върховно..В този момент в заведението влезе едно момиче,което веднага прикова погледа ми.Оставих чашата и се загледах в нея.Беше сама и явно търсеше някого или просто се озърташе за свободна маса.Престраших се сам да разбера отговора.Щом тя приближи моята маса,аз станах и попитах:
-Извинете,госпожице!Маса ли си търсите?Ако сте сама може да седнете при мен!?
Надявах се тя да не приеме жеста ми за нахален.
avatar
Джон Харисон

Брой мнения : 259

http://online-city.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Кафене Lavazza

Писане by Lyla Garrity on Пет Окт 14, 2011 5:10 pm

Глобалните промени както изглежда наистина ги имаше;постоянното им споменаване по телевизионните канали и присъствие в пресата не беше преувеличение.В последните дни не можех да намеря спасение от "лекото" застудяване,както говореше прогнозата за времето:навън се обличах,сякаш беше настъпил зимния период,а в апартамента не беше по-различно.Там,там беше като в хладилник.
Тази сутрин се престраших и плахо се приготвих за среща със света.Излязох с закопчан шлифер,а под него бях с памучна блуза,която надявах се да ми пази топло.Предпочетох да обуя дънки,практично и удобно.
Незнам дали бях гладна,но определено имах нужда от кафе.Извървях твърде неприлично дългото разтояние до "Lavazza" и това само защото копнеех за капучиното им шедьовър,за горчивото кафе,което обичах да подслаждам с големи количества сметана.Твърде калорично,знаех го,но си заслужаваше,макар да ми костваше дългото потене във фитнес залата.
Нахлух в претъпканото помещение и за пръв път всичката тази блъсканица ме зарадва.Ето,че си имаше и положителна страна;толкова хора на куп,застоял въздух,топлина...за нея копнеех от дни.
Залутах се из между масите и неочаквано се стъписах: макар да стоях като попарена и с отворена уста,може би бях първата за деня,която имаше щастието да извади подобен късмет.Непозната персона ми отправяше предложението да се настаня на масата му.Докато стрелках изучително лицето му с поглед,устонових,че не би било лошо ако приема.Запитах се защо точно мен бе решил да покани господинът,но не скрих че ми стана приятно.
Усмихнах се и едновременно се настанихме на столовете един срещу друг:той беше станал за да може да привлече вниманието ми,защото явно бе забелязал че когато влязох съм малко отнесена.
-Да не би да се познаваме?...Извинявайте ако е така,а аз не мога да си спомня кой сте.

_________________

Mr. Darcy: So this is your opinion of me. Thank you for explaining so fully. Perhaps these offences might have been overlooked had not your pride been hurt by my honesty...
Elizabeth Bennet: My pride?
Mr. Darcy: ...in admitting scruples about our relationship. Could you expect me to rejoice in the inferiority of your circumstances?
Elizabeth Bennet: And those are the words of a gentleman. From the first moment I met you, your arrogance and conceit, your selfish disdain for the feelings of others made me realize that you were the last man in the world I could ever be prevailed upon to marry.
[they look at each other for a long time as though about to kiss]
Mr. Darcy: Forgive me, madam, for taking up so much of your time.

avatar
Lyla Garrity

Име : Лайла Герети
Брой мнения : 185

Върнете се в началото Go down

Re: Кафене Lavazza

Писане by Джон Харисон on Съб Окт 15, 2011 9:08 am

Истински се зарадвах когато тя се усмихна широко,наистина имаше чаровна усмивка.Настани се на масата точно срещу мен.Аз отново седнах на мястото си и в този момент тя промълви:
-Да не би да се познаваме?...Извинявайте ако е така,а аз не мога да си спомня кой сте.-невинно каза тя,разчупвайки леда.
-Не, за жалост до сега не сме се среща ли!Просто се досетих ,че може би си търсите свободна маса,а и тъй като аз не очаквам никого..-побързах да сложа край на колебанията й и се усмихнах като установихме продължителен контакт с очите.
Отново отпих от кафето си ,за да се отърся от неловкостта ,която изпитвах в такива ситуации,а именно когато си с напълно непознат на една маса и реално нямате какво да си кажете..а още повече когато този някой е спираща дъха дама.Мда ... тя беше истинска дама.Нямаше как да скрия,че моментално прикова очите ми и силно исках да узная името й,да я опозная.За щастие имах тази възможност.Но в никакъв случай не желаех да приличам на онези свалячи тип "Здравей,как се казваш?Може ли да те черпя едно!" ,мразех клишетата,а и в този случай не исках да е свалка..може би просто лек флирт!
И все пак трябваше някак си да разбера името й,но по възможно най-неангажиращия и непринуден начин.
Когато отново погледите ни се засякоха усетих,че това е удобен момент.
-Между другото,аз съм Джон!-усмихнах се и очаквах със странно за мен вълнение,отговора й.
avatar
Джон Харисон

Брой мнения : 259

http://online-city.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Кафене Lavazza

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 3 от 5 Previous  1, 2, 3, 4, 5  Next

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите