Los Angeles
Добре дошли в Холивуд - мястото, където всичко е възможно. Присъединете се към нас и се забавлявайте.

По коридорите

Предишната тема Следващата тема Go down

По коридорите

Писане by Eleonor Chloé Bennett on Нед Юни 03, 2012 9:42 pm


_________________

EARLY IN THE MORNING'S WHEN I THINK ABOUT Y O U
avatar
Eleonor Chloé Bennett
Do you believe in love at first sight, or should I walk by again?
Do you believe in love at first sight, or should I walk by again?

Име : Елеонор Мадисън Бенет
Брой мнения : 3214

Върнете се в началото Go down

Re: По коридорите

Писане by Мел Петрова on Вто Май 28, 2013 12:18 pm

Самотата и тъгата отново ме бяха сграбчили в прегръдките си и не ме пускаха. Колкото и да се опитвах да им се изплъзна никога не се получаваше. Те винаги ме намираха и ме сграбчваха отново.
Една нощ бях останала сама, нямах интервю, вечери или премиери. Единствената ми компания онази вечер беше чашата шампанско и старият филм. Филмът беше романтичен, хареса ми, но и ме натъжи. Напоследък не се виждах с никого освен с хората от снимките на поредния филм, който заснемах. Дори не харесвах ролята, която играех, но ми бяха обещали, че филма ще ми донесе още по-голям успех. Всъщност възможно ли е да стана по-успяла, отколкото съм в момента? Както и да е..
Подтисната от лоши мисли се намерих в банята, кръвта беше около мен. Всичко започна да ми се замъглява и припаднах. Сутринта чистачката на апартамента ми ме е намерила. Стреснала се, до сега не знаеше, че имам проблеми. Проблеми ли? То това си беше чисто пристрастяване - да се самонаранявам. Харесва ми да изпитвам болка. Дори ме кара да се усмихвам.
Последния път, когато си бях посегнала беше заради него. Човека, който най-много обичам, но и който е щастлив в момента с друга жена.
В болницата съм от няколко дни. Мениджъра ми, естествено, е казал на всички, че съм на почивка, защото работата ми е дошла в повече. По последна информация дори са спрели снимките на филма, в който участвам, заради отсъствието ми. Трябва ли да се почувствам поласкана от този факт?
Изгубила съм солидно количество кръв, на моменти все още ми се вие свят. Утре ми изписваха и нямах търпение да се махна от тази мрачна болница.
Става ми скучно и решавам да се поразходя малко из коридорите. Трябваше да бъда внимателна, не исках никой познат да ме види или някое малко момиче да започне да крещи, защото е разпознала коя съм. Ръцете ми се превързани, дори Бил - мениджъра ми, ме принуди да нося болнична престилка. Приглаждам бялата дреха и си слагам едни огромни слънчеви очила. Така нямаше ли да привлека вниманието на останалите още повече?
Разтърсвам глава, за да премахна тези мисли от главата си. Излизам от стаята си, няма много хора. Една жена обаче ми привлича вниманието. Красива е. Висока. Стилна и много позната. Прехапвам устните си. Дали да ида при нея? Дали ще каже на някой, че съм тук? Каква полза има тя от това? Дали скъпоценното и гадже и е казало да проблеми, които имам? Толкова много въпроси, а никакви отговори...
Забързвам крачка и се изправям до нея.
- Стейси..
Казвам аз плахо, а тя се обръща и ме поглежда шокирана.
- Позна ли ме?
Ухилвам и се аз насреща.

_________________


that moment you realize you love someone

avatar
Мел Петрова
Famous
Famous

Име : Мел Петрова
Брой мнения : 1728

Върнете се в началото Go down

Re: По коридорите

Писане by Стейси Хатауей on Вто Май 28, 2013 9:11 pm

Нопоследък ежедневието беше доста забързано и всичко се въртеше около работа. Нямах особено време за почивка или нещо от този сорт. Наистина не ми се беше насъбирало толкова много от доста време. Въпреки приятното време в града и огромното ми желание за едно огромно кафе, в някое отдалечено кътче на града, аз трябваше да шофирам към болницата, за да направя проверка за мястото на една сцена. Не бях много убедена, че болницата е много подходяща затова отивах сама да погледна. Със сигурност това място не ми беше от любимите, но както вече казах работата го изискваше.
От известно време се бях затворила и отдалечила от света, защото разработвах няколко нови сценария,а това определено изискваше известна доза усамотение. Не бях излизала дори с Ел, което за нас двете си беше странно, но доколкото бях наясно и тя беше доста заета. Беше си като чиста изолация, но вече и се виждаше края и смятах да му отпусна края още в секундата, в която приключех с всичко. Паркирах в паркинга на болницата и тръгнах, за да огледам къде щеше да е най-подходящо за сцената. В никакъв случай обаче не бях очаквала да видя, точно нея там. Когато чух името си и се обърнах не можех да повярвам, че пред мен стоеше Мел. Онова момиче, което си спомнях и това което виждах пред себе си нямаха нищо общо.
- Съжалявам за изумения си поглед, просто наистина съм изненадана да те видя тук. - казах аз като се опитах да замажа неловката ситуация.- Какво се е случило с теб? Защо си тук?
От това, което виждах вече предполагах каква беше причината за нейното състояние, но нямаше смисъл да го казвам на глас, ако тя не искаше да го чуя. Това си беше нейния живот и аз нямах право да се бъркам или да задавм въпроси, но въпреки всичко, ако имаше нужда от нещо, съм готова да помогна.

_________________
I wan't cry for you, my mascara is too expensive!!!

avatar
Стейси Хатауей
Famous
Famous

Име : Стейси Хатауей
Брой мнения : 3120

Върнете се в началото Go down

Re: По коридорите

Писане by Мел Петрова on Чет Май 30, 2013 6:32 pm

Не знаех какво прави в болницата, но определено тя не ми изглеждаше като болен човек.
- Имам малко проблеми.
Отговарям аз просто, усмивката не слиза от лицето ми. Честно казано имах известна непоносимост към това момиче. Виждали сме се само веднъж, пихме кафе, разговаряхме и сигурно тя си мисли, че сме един вид добри познати, но аз не мисля така. Дали все още беше със Скайлър. Дали ще е много неуместно като попитам сега? Не, това не беше добра идея. Първо трябваше да я попитам как е тя, какво прави тук - всичко, което не ме интересуваше.
Няма да и давам повече обяснения защо съм тук, тя е сама се досети. Осъзнавам, че тя е достатъчно умна, че да се сети защо са бинтовете около китките ми.
- Какво ще кажеш да идем в стаята ми? Ще можем да си поговорим на спокойствие .. Пък и никой не искам да ме вижда.
Последното го казвам толкова забързано,така че не съм сигурна дали тя въобще ме разбра. Мина ми през ума, че може да е бременна и за това да е тук. Това щеше да бъде огромна новина. Щеше да бъде на корицата на всяко списание заедно със... Скайлър? Дали ако беше бременна то щеше да е от него? Това би било катастрофа, той не е готов за дете. Или пък е? Не го бях виждала от... от цяла вечност и ми липсваше толкова много, че понякога просто стоях вторачена в наша снимка и плачех. Глупаво, нали?
Стейси ми кима и двете тръгваме към стаята ми. Отварям вратата и я приканвам да влезе първа. Тя го прави, чувам как токчетата и потропват по плочките. Наистина беше много по-висока от мен, до нея се чувствах като някакво миниатюрно създание, което всеки момент щеше да рухне. Което, ако се замисли човек наистина си беше така.
- Ти как си? Какво правиш в болницата?
Питам аз и сядам на леглото си, а тя на един от столовете, които обичайно беше зает от психолога ми- Лили. Обожавам да разговарям с нея, тя ми е помагала толкова много пъти. Днес не ме е посетила, което е доста странно, аз знам, че за нея не съм просто пациентка, която и се оплаква от натоварения си живот в Холивуд. Тя ме приема като нейна дъщеря, защото тя самата няма такава. Чудя се прекрасна жена като нея как не е успяла да намери своята половинка, но не мисля да я питам.

_________________


that moment you realize you love someone

avatar
Мел Петрова
Famous
Famous

Име : Мел Петрова
Брой мнения : 1728

Върнете се в началото Go down

Re: По коридорите

Писане by Стейси Хатауей on Чет Май 30, 2013 9:40 pm

Начинът по който наричаше нещата, беше интересен, но пък и ясно показваше, че няма намерение да каже нещо повече по този въпрос. Погледнах я и се усмихнах. Нямах намерение да задълбавам. Може и да бях руса, но това абсолютно не означаваше, че отговарях на стереотипа за глупавите момичета. Бях абсолютно наясно, колко точно не бях симпатична на това момиче. Не бях сигурна точно защо, но имах някоя и друга идея.
Когато предложи да отидем в стаята и се съгласих. Когато тръгнах след нея погледнах часовника на китката си. Имах още малко свободно време, така че можех да си го позволя. Кой знае може би най-накрая щяхме да уточним какъв точно е проблема между нас. От друга страна бях напълно наясно, колко клюки и глупости биха тръгнали, ако някой я видеше тук в това състояние. Беше напълно нормално да иска да запази тишина около случая. Беше наистина гадно, когато си в тези среди, клюки за теб винаги има, някой от тях истини други пълни измислици. Само в момента, в който забележеха някой известен на прага на болницата и всичко се започваше. В момента, в който влязох в стаята й се настаних на един стол. Погледнах към нея и се усмихнах.
- Тук съм, защото имам малко работа да кажем, че правя нещо като оглед и събирам информация.- казах усмихнато. - Иначе съм наистина добре.
Имах огромното чувство, че изобщо не се интересуваше от това как съм, но пък, ако не отговорех, щеше да настане едно неудобно мълчание, което не беше удачно и за двете ни. Огледах стаята набързо и след това забелязах, че и тя се беше отвеяла.
- Предполагам не е лесно, от няколко дни медиите пишат, че си на почивка, а ти всъщност... - млъкнах, защото знаех, че няма да прозвучи никак подходящо в случая. - Колко време още ще останеш тук?

_________________
I wan't cry for you, my mascara is too expensive!!!

avatar
Стейси Хатауей
Famous
Famous

Име : Стейси Хатауей
Брой мнения : 3120

Върнете се в началото Go down

Re: По коридорите

Писане by Мел Петрова on Пет Май 31, 2013 8:25 pm

За момент настана неловко мълчание.
- Утре ме изписват. Но съм им редовна пациентка напоследък.
Казах аз и прехапах устните си. Дали беше нужно да и казвам, че редовно посещавам болницата? Поклатих възмутена от себе си глава.
- По какъв филм работиш в момента? Чух, че щяло да бъде нещо голямо.
Трябваше да призная, че филмите, които правеше Стейси винаги ставаха хитове сред тийновете и възрастните.
Един ден бих искала дори да работя с нея. Но първо трябваше да свършва със сегашния си проект. Във продукцията, в която участвах играех ролята на полудяла вампирка, която иска единствено да убива и да си отмъщава. Да си призная повече ми харесва да играя лоши роли, отколкото добри. Там се чувствах повече като себе си, докато добрите момичета... Кой ги харесва тях? Всички си падат по безскрупулните кучки, на които не им пука за чувствата на останалите.
Въпреки че, всъщност наистина на мен ми пукаше за чувствата на останалите. Понякога ми пука дори прекалено много. Това не е честно, защото на кой му пука за моите чувства? На родителите ми? Те отдавна са ме забравили.. Не исках отново да се задълбочавам в болезнени спомени.
Върнах вниманието си на Стейси и зачаках отговор на въпроса си.

_________________


that moment you realize you love someone

avatar
Мел Петрова
Famous
Famous

Име : Мел Петрова
Брой мнения : 1728

Върнете се в началото Go down

Re: По коридорите

Писане by Стейси Хатауей on Нед Юни 02, 2013 11:01 pm

И ето като по часовник тя попита за работа. Напоследък никъде не можех да избягам от тази част на ежедневието. Нуждаех се от една дъга и стойностна почивка. Обградена от приятели, коктейли и хубава музика. Така като се замисля едно хубаво пътуване нямаше да бъде излишно или ако не това, поне едно яко парти, но с тези графици всички трудно си го позволяваме. Изглеждаше почти невъзможно да устроим така нещата, за да можем да сме на едно и също място по едно и също време.
- Те винаги говорят и понякога, точно това провокира най-лошите критики и лошите коментари към един филм. - казах аз замисляйки се точно за това. - Нали знаеш когато имаш високи очаквания към дадено нещо, преди още да се го видял, шансът да останеш разочарован е много по-голям. Именно за това най-малко рекламираните филми се превръщат в едни от най-големите хитове.
Както и да го погледне човек, това си беше чистия факт. Може да не бях от най-опитните, но бях напълно наясно как се случваха нещата в Холивуд и знаех точно какво е необходимо, за да бъде сринат един филм. Тук животът имаше свои правила, които звездите спазваха, за да се задържат там, където са. Ако въпреки всичко, филмът не се окаже толкова сполучлив, агентите на звездите участващи в него щяха да спретнат някой скандал, да подшушнат някой слух и целият свят щеше да говори за това. Както вече казах тук важат други правила и ако не си готов да ги приемеш или се опиташ да се справяш сам и не успяваш биваш смачкан от големите имена, или си един от милион с огромен късмет, който успява да оцелее в началото и по този начин, но рано или късно това, което се случва около теб те променя.
- Ами при теб? Предполагам след като излезеш от тук ще продължиш с проекта, по който работеше, въпреки че аз на твое място бих избягала за няколко дни. - казах усмихнато и леко замечтано. - И без това се водиш в почивка поне прекарай няколко стойностни и незабравими дни от нея.

_________________
I wan't cry for you, my mascara is too expensive!!!

avatar
Стейси Хатауей
Famous
Famous

Име : Стейси Хатауей
Брой мнения : 3120

Върнете се в началото Go down

Re: По коридорите

Писане by Мел Петрова on Пон Юни 03, 2013 8:26 pm

- Не мисля така. Не искам да оставам сама, предпочитам да съм на работа заобиколена от хора и всичко останало. Знаеш как е..
Отвърнах аз е повдигнах раменете си отегчено.
- Нека не говорим повече за работа.. Виждам, че тази тема не ти е от най-приятните. Как вървят нещата в любовен план? Все още ли си със Скай? С него не сме се чували от цяла вечност.
Въпросите изскочиха от устата ми без да мога да се овладея. Дали пък не прибързах с питането за него? Какво ми пука, все пак с нея се виждахме два пъти в годината нямаше какво толкова да изгубя.
Загледах се в ноктите на ръцете си, бяха изгризани и черният ми лак беше олющен. Не можеш да си позволя така да изляза навън, или папараците щяха да ме заснемат веднага, да приближат към ръцете ми и БАМ. Голяма новина.. няма що. Преди славата ми харесваше, обожавах погледите на останалите върху себе си, а сега.. сега просто искам спокойствие. Искам да ходя на работа, снимките да минат добре. После да си прибера вкъщи, да извикам няколко приятелки на по бира и пица и да прекарам вечерта в клюкарстване. От време на време да ходя на гала вечери и да давам интервюта, които да не са банални, както повечето. Обичам журналистите да ме провокират, да ме затруднят в отговарянето на въпросите. Повечето интервюта обаче са нагласени, какво да отговоря ми е написано още преди да знам за кое списание точно ще давам интервю.

_________________


that moment you realize you love someone

avatar
Мел Петрова
Famous
Famous

Име : Мел Петрова
Брой мнения : 1728

Върнете се в началото Go down

Re: По коридорите

Писане by Стейси Хатауей on Пон Юни 03, 2013 11:11 pm

- Обожавам работата си, но наистина напоследък ми идва малко в повече. -казах и аз.
Много рядко ми се случваше да им нужда от почивка, но това беше един от моменти, в който наистина се нуждаех. Последните няколко месеца си бяха пълен ад като цяло и сега имах нужда от нещо ново и различно. Когато Мел повдигна въпроса за Скайлър отместих погледа си. Честно казано бях убедена, че тази тема щеше да се появи уж случайно между разговора ни, но въпреки това не се чувствах готова да говоря с нея на тази тема. В крайна сметка все трябваше да и отговоря нещо. Насилих се да запазя спокойствието си и да оставя леката усмивка на лицето си.
-Ако трябва да сме честни не се учудвам изобщо, че не си чувала нищо от него. - казах аз с леко трепване на гласа. - Твоят любим най-добър приятел изчезна точно, както се появи. Наистина нямам представа къде е точно и какво се случва с него.
Нямаше смисъл да и обяснявам някакви глупости как всичко е наред и да заблуждавам и нея и мен самата. Предполагам, че дори и да се появи отново нищо вече нямаше да е както преди. Не знам в какво се беше забъркал пак, но смятах че имам право да знам, а не в опитите си да ме предпази да ме държи на страна от всичко важно около него. Очевидно обаче сега беше нещо съвсем различно. Щом и най-добрата му приятелка нямаше представа какво точно се случва. Нямах желание обаче да говоря повече на тази тема, въпреки че имах някакво съмнение как момичето срещу мен ще се опита да я върне в един даден момент.
- Ами при теб има ли някоя любовна трепет? - казах аз и я погледнах. - Моля те само не ми казвай, че си тук заради нещо такова, защото мога да ти кажа от личен опит, че не съществува нито един мъж на този свят, който да заслужава да страдаш за него.
Наистина си беше точно така никой не го заслужаваше. Наистина не можеше да има любов без страдание, но въпреки всичко всеки го изживяваше по свой си начин. Аз успявах да се разсейвам като се заравях в работа. Приемах нови проекти разработвах нови неща, търсех начин да държа вниманието си напълно окупирано, но при всеки този процес беше различен. Ако трябва да бъда честна дори на най-големият си враг не бих пожелала да страда от любов. Това беше чувството на този свят, което носи най-голямо щастие, но и най-голяма болка.

_________________
I wan't cry for you, my mascara is too expensive!!!

avatar
Стейси Хатауей
Famous
Famous

Име : Стейси Хатауей
Брой мнения : 3120

Върнете се в началото Go down

Re: По коридорите

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите