Гората

Заглавие: Re: Гората Сря Фев 22, 2012 9:23 pm

Елизабет чу някакъв глас до себе си. Вдигна глава и видя едно момиче да стои до нея. Беше я попитало дали е добре и дали се е изгубила. Бет я погледна по добре. Беше високо и стройно момиче. Хубаво...Певицата се усмихна. Зарадва се, че не беше сама в гората и че ще има кой да я упъти.
-Да...аз, загубих се. - отговори тя.
Стана от пънчето, на което досега седеше и си пооправи дрехите, защото бяха леко измачкани. погледна към небето. Все още беше светло. Небето не беше чак толкова чисто, както сутринта, когато тръгна към гората, но беше нормално. Слънцето все още грееше, макар и слабо, на небето...
Погледна непознатото момиче и я погледна с извинителна усмивка.
-Може ли да ми покажеш пътя, от който мога отново да отида на пътеката?-попита Бет.
Елизабет я беше малко срам, че си призна, че се е изгубила. И тя не знаеше защо, но беше факт. Нямаше защо да се срамува от това, че се е загубила. На всеки би могло да се случи, но корейката си беше такава. Не обичаше да е "слаба" и беззащитна пред други хора...

П.П.-Сажелявам, че е малко.

Заглавие: Re: Гората Сря Фев 22, 2012 9:34 pm

Да определено се беше загубила. Бях разбрала това още преди да ми отговори. Само от погледа, който се радваше да види наоколо и някой друг. Усмихнах й се. Огледах се наоколо и се зачудих защо е влязла на тук след като не познава гората. Аз също не можех да кажа, че се разбираме много добре, но поне тези пътечки, които бяха в близост до главната алея ги знаех.
- Разбира се, че ще ти помогна.
Очите и се успокоиха като чуха отговора ми. Предполагам как аз щях да се чувствам ако се загубя в гората и не знам как да се върна. Предполагам че щях да се паникьосам. Надявах се че тук има обхват, защото в противен случай щях да съм загубена. Погледнах към момичето към мен. Не я познавах, а пък мисля че не я бях виждала до сега, което до някаква степен си беше странно. От давна не се бях запознавала с човек, който не бях виждала поне веднъж.
- Между другото аз съм Стейси.- казах й отново усмихнато.- Мога ли да попитам на къде се беше отправила преди да се загубиш?
По-добре щеше да бъде да й помогна до мястото към, което се беше запътила, за да не се загуби отново. Щеше да е доста лошо особенно при факта че до някъде час, щеше да започне да се мръква.

Заглавие: Re: Гората Чет Фев 23, 2012 1:10 pm

Парк се усмихна. Радваше се, че ще има кой да `и покаже пътя за връщане към пътеките, защото докато стоеше на пънчето беше размислила и беше решила, че няма да ходи там, накъдето се беше запътила. Но не мислеше веднага да си тръгва, защото момичето, което се казваше Стейси ` и се стори мило и приятно. Вече се започнаха, така че щеше да е хубаво поне малко да си поговорят преди Бет отново да отиде в тях и да се отдаде на почивката си.
-Елизабет Парк.- представих се.
Двете момичета тръгнаха да излизат от гората и скоро се оказаха на една малка пътечка. Елизабет се обърна към момичето.
-Впрочем първоначално мислех да отида до едно езеро и затова се загубих, но сега нямам нищо против, ако искаш да седнем някъде и да си поговорим.- предложи певицата.- От дълго време не съм се запознавала с други хора.
Докато чакаше Стейси да каже нещо, тя извади от задния си джоб един ластик и си върза конска опашка, защото дългата`и косата започваше да я дразни...

Заглавие: Re: Гората Чет Фев 23, 2012 1:42 pm

Не след дълго бяхме на пътеката. Когато каза че тръгнала към езерото, ми стана малко смешно, защото доста се беше отклонила от правилния път. Тя каза че се отказала да ходи там, а пък ако питаше мен вече си беше късничко за разходки до там. Въпреки всичко никой не знаеше какво можеш да срещнеш в гората вечерно време. Идеята да седнем някъде беше доста по-добра от тази за езерото. Само че беше по-добре да се върнем към града. Нямаше смисъл да замръкваме тук.
- Да звучи добре.- усмихнах се аз. - Само че предлагам да се върнем към центъра на града. Колата ми е малко по-надолу.
Беше зима все пак и температурите тук падаха доста през ноща. Нямаше смисъл да замръзваме, като можем да седнем в някое кафе. Предполагам че щяхме да изпием по нещо, ще си поговорим и след това сяка щеше да се върне към баналния живот. Обичах да се запознавам с нови хора, а сега в момента ми се даваше възможност да се запозная с момиче, което за първи път не ме свързваше с някакви клюки или други глупости.
- Можем да отидам в някое кафе, за да се стоплим. По-добре ще е от това да замръзваме тук.
Малко след като изрекох тези думи стигнахме до колата и двете се качихме. Още не бях решила къде да отидем, но това ще стана по път. Това беше лоша черта от моя характер. Винаги оставях нещата за последния момент.

П.П. Пиши в някое кафе или нещо от сорта

Hey babe, I'm a rockstar. Брой мнения: 1608

Разхождах се по пътеката в гората, пъхнала ръцете си в джобовете на розовото ми горнище. Гледах в розовите си кецове, които бяха нацапани с кал. Напоследък много често идвах в гората. Тук бях далеч от светкавиците, папараците, журналистите и досадните фенове. Имаше едно място в гората, на която сядах и просто размишлявах на всичко, което ми се беше случило напоследък.
Скайлар беше разбрал за чувствата ми към него, което наистина ме довърши. Толкова години ги бях крила умело и накрая, когато той намери любовта на живота си аз му направих един доста натрапчив намек, че го обичам. Това беше лудост, нали? Винаги съм умеела да контролирам чувствата си, но просто с него не се получаваше. Сякаш, когато съм с него разума ми спира да работи. Изцяло се отдавам на желанието си.
А и Стейси, тя се държа толкова мило с мен, когато излизахме, въпреки че усети напрежението в мен. За нея бях като отворена книга, а аз самата се опитвах да си втълпя, че не е така.
Ат доста време не си бях посягала, което беше добре, нали? Всичко правех в името на любовта, а в крайна сметка тя винаги прави щастлив някой друг.
Докато вървях замислена по пътеката чух нечии стъпки. Тук много рядко идваха хора, надявах се да не е някой луд фен или папарак, който ме е преследвал до тук.
Обърнах се отегчено и видях човека, който най-малко съм очаквала да видя. Пред мен стоеше Иън Петифър. Имах няколко приятни спомена с него в един басейн. Палавник беше, надявам се да не се е променил с времето.

New place. New star. New life. Брой мнения: 141

Времето започваше да става хубаво,а с хубавото време започваха и хубавите моменти. Силно исках да създада свои собствени хубави моменти. Бях извън града за изветно време и когато се върнах се чувствах по - жив от всякога.
Веднага щом си оправих багажа аз излязох на една дълга разходка,надявайки се да продължи по - дълго. Не виждах смисъл от това да стоя затворен. А и ако имах късмет щях да видя някой познат или просто ще раздам няколко автографа.
Намирах се в гората,когато осъзнах,че не съм сам. Започнах да се огреждам,когато видях Мел. Добре,това истина ли е?
Какво ли си е помислила?
Сигурно ме мрази. Да аз давах всичко за нея,а после изчезнах и сега отново съм тук.
- Здрасти. - казах весело,а след това се приближих към нея. - Какво става не сме се виждали от..доста време. - една лека усмивка се появи на лицето ми.

Hey babe, I'm a rockstar. Брой мнения: 1608

Петифър стоеше пред мен, веселата усмивка не слизаше от лицето му. Външно не се беше променил, беше си същият симпатяга, който помнех преди... преди да си тръгне. Така и не разбрах причината за неговото заминаване. Наистина ме беше грижа за това момче, даже бях започнала да изпитвам нещо повече от симпатии към него, но тогава той просто си беше тръгнал без да ми каже и дума. Не заслужавах дои едно "сбогом", така ли?
Направих учудена физиономия, определено не очаквах да го срещна тук. Коя звезда си правеше разходки из гората освен откачената Мел Петрова?!
- Да, не сме се виждали откакто замина.
Казах заядливо аз. Истината беше, че ми идеше да го прегърна, да го попитам защо е заминал. Къде е ходил и още куп неща, но просто тялото ми беше парализирано. Знаех, че не е правилно да си позволявам на чувствата да ме контролират, не и този път.
- Къде се губеше толкова много време?
Попитах аз и се приближих малко по-близко до него. Усещах аромата на парфюма му.

New place. New star. New life. Брой мнения: 141

- Бях извън града,трябваше да снимаме филм в Англия. А до там се стига много бавно,затова ми отне около няколко седмици. - отговорих бързо. По дяволите,разбира се,че знаеше къде е Англия. Не беше нужно да `и изяснявам това. Усмихнах колкото да прикрия грешката си.
- Няма да ходя никъде от сега нататък. - допълних,като се надявах така да накарам нещата да се подобрят.
След като заминах се чувствах празен. Сякаш нещо в мен не е наред и сякаш всичко е просто грешно. Имах чувства към нея. Никога не съм спирал да мисля за нея,всеки един момент,всеки един час,минута...Добре де,това звучи малко зловещо,но разбрахте какво имам предвид.
Мушнах ръцете си в джобовете,като сведох поглед. Замислих се за момент.
- Прочетох в някакъв сайт,че в момента излизаш с някакъв мъж... - започнах бавно. - Как върви? - попитах я любопитно. Разбира се,че не бях чел такова нещо. Просто исках да зная дали е заета.
Исках да бъда с нея. Исках да ми даде втори шанс,но колкото и да го исках,знаех че щеше да стане по - трудно,ако тя вече беше намерила истинската си любов. Преглътнах шумно,а след това зачаках отговора `и,като започнах нервно да си подритвам разни клонки от земята,които бяха попаднали пред краката ми.

Hey babe, I'm a rockstar. Брой мнения: 1608

Засмях се. Всеки ден измисляха нови слухове за мен, което беше забавно донякъде, но и дразнещо. С кого ли не не ме сватосваха. Режисьори, сценаристи, актьори и т.н
- Това, което си прочел не е вярно. В момента нямам никой до себе си.
След Иън не съм имала никой до себе си. В ума ми изплува Скайлар, но не трябваше да мисля за него. Той си имаше гадже, беше ми просто приятел, нищо повече. Стиснах ръцете си в юмруци и се опитах лицето ми да остане безизразно.
Наистина много харесвах Иън, той не беше като останалите. Беше чаровен, разсмиваше ме и най-вече ме разбираше, но ми беше и разбил сърцето.
- Такъв мъж като теб сигурно си има приятелка или греша?
Повдигнах веждите си леко. Плъзнах погледа си по него. Запознах от русата му коса, за миг се спрях да лицето му. Устните му, които ме целуваха, очите, които ме изпиваха с поглед. Като се замисля колко хубаво ни беше заедно ми се прииска отново всичко да бъде като преди, но едва ли щеше да се получи. Всеки беше поел по своя път.

New place. New star. New life. Брой мнения: 141

- Напълно сам. - казах,усещайки че се изчервявам. Приближих се към нея,като се зачудих дали ще е много нахално да поставя ръцете си на раменете `и. Да,нахално и арогантно.
- Знам,че и двамата продължихме напред. И двамата имаме животи,но какво ще кажеш,да опитаме да преплетем животите си отново? - изчервих се.
Зная,че беше много внезапно,но през последните няколко дни бях решил да се отдавам на живота,ден за ден. Сякаш няма да има утре,а сега исках да съм с нея повече от всякога.
- Не искам да чакам,не искам да бъда без теб. Знам,че звучи зловещо и стряскащо,все пак се виждаме след толкова време...но не искам да прекарвам повече дни без теб. - казвах го с такава сила,че дори ми стана приятно. - През цялото време мислех за теб и тези прекрасни очи. - допълних,а след това поставих ръцете си на лицето `и. - Не биваше да тръгвам,не и без теб. Кретен съм заради това,че те оставих,но вече съм тук и никъде няма да ходя. Ще бъда тук,където принадлежа,а ти си ето тук. - Хванах ръката `и и я поставих на гърдите си. Наведох се към нея.
Сега щеше да се реши,дали съм бил прекалено голям смешник или щях да имам втори шанс с нея.

Hey babe, I'm a rockstar. Брой мнения: 1608

Когато той хвана ръката ми и я сложи на гърдите си усетих как сърцето ми започва да ускорява ритъма си. Речта му ме развълнува беше толкова..истинска, личеше си, че казва всичко от сърце. Замислих са какво точно чувствам аз. Замислих се дали още изпитвам нещо към него. Мислех си, че вече го бях превъзмогнала, но сега, когато се върна и... просто исках отново всичко да е както преди. Но това беше ли възможно?
- Иън..
Пророних аз едвам чуто. Отместих ръката си от гърдите му и му обърнах гръб. Не исках да го боли, кълна се. Исках да съм с него, но просто трябваше да започнем всичко отначало. Не може той просто да се върне от нищото и да ми каже, че аз съм всичко за него.
Когато не виждах прекрасните му очи ми беше много по-лесно да говоря. Да говоря с разума си, а не със сърцето, което в момента крещеше, че трябва да го целуна, да го прегърна и никога повече да не го пускам.
- Не мога да отрека, че все още имам чувства към теб.
Поех си малко въздух и замълчах, в главата ми беше пълна каша.
- Липсваше ми през последните няколко месеца, но искам да си сигурен в това, което казваш и искаш. Искам да си сигурен, че искаш да си с мен. Много неща се промених откакто ти си тръгна... Аз самата се промених.
Казах бавно и отчетливо. Бях доволна от това, което казах.

New place. New star. New life. Брой мнения: 141

Бях очевидно доста объркан от това,което тя каза преди малко. Имаше право. Трябваше да реши какво чувства към мен. Замислих се.
В едно бях напълно сигурен - никога повече нямаше да я оставя. Щях да съм с нея. Трябваше отново да я спечеля,а в главата ми нямаше нищо,което може да ми помогне. Усещах,че всяко нещо,което щях да направя,щеше да е в мой минус. Въздъхнах,а след това я заобиколих и минах пред нея. Погледнах нагоре към дърветата. Винаги съм ги обичал, но защо сега ми се струва,че всичко е против мен?
Усмихнах се и сведох поглед към нея.
- Здравей,аз съм Иън! - представих се,а след това подадох ръката си напред. - А вие сте?
Можех да `и осигуря всичко. Какво по - хубаво от това да започнем отначало. Може би и това беше един вид втори шанс. Усмихнах се.

» Гората в Мистик Фолс
» Колеги внимавайте в гората.
» Гората на сенките
» Гъстите дебри на гората
» Къщичката в гората

Гората

Гората

Similar topics

Similar topics